Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Семейните ценности в съвременната действителност


Recommended Posts

  • Отговори 204
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Прав си, уви,

... прав си, до болка...

Гледам съседките са пощурели от Перла, Дъждовно време и Листопад, вече гневно анатемосват Биг Брадър (никога не съм го гледала).

Това може би е добър знак, че на хората им омръзна култура тип "изуй гащи" и пак се замислиха за човешките ценности.

Един психолог каза отдавна: Европа демографски ще бъде мюсулманска след 50 години, защото мюсулманите все още държат на обществени и семейни ценности и се подкрепят!

Линк към коментар
Share on other sites

Орлине,прав си за съжаление!Ценностната система,която ни е въздигала векове наред и ни е помагала да оцеляваме е почти разрушена.Нека си спомним идиличната картина от "Под игото" - вечерята в дома на чорбаджи Марко...

Линк към коментар
Share on other sites

Известно противоречие се получава, че сега визираме ценностите на народ, който е сринал ренесанса ни и "благодарение" на който още носим дълбоки комплекси в народопсихологията си, които пък сриват политиката, икономиката и социалното ни добруване! Ако не бяхме така варварски поробени от един много див тогава народ, сега щяхме да сме една съвременна Швейцария, един източно-европейски еквивалент на Франция. Народ, който би дал много културни, научни, арт и научни ценности през вековете. Но, това е друга тема... Целият изток обаче далеч по-трудно се поддава на сугестията на бездушието, пропагандирана от щатите...

Линк към коментар
Share on other sites

Явно те са понапреднали и са се цивилизовали.

А сега пазят ревниво човешки и семейни, религиозни ценности (не че живеят като на филм, но поне се стараят).

Явно не само са чули фразата "разделяй и владей", но я разбират.

А ние тук сме ... позадремали под кривата круша или меко казано вървим по склона надолу ...

Линк към коментар
Share on other sites

Да, били сме поробени и сигурно това не е било случайно, но това наистина е друг въпрос. Да Орлин прав си. У дома Биг Брадър не се гледа, няма и смисъл, навсякъде около нас е един голям Биг Брадър с много малко изключения, но майка ми гледа "Листопад" и въпреки че аз по- скоро го слушам се хващам покрай нея , че все по- често се замислям по тези въпроси. Дори си мислех дали да не взема да си записвам някъде мъдрите поучения на Али Реза :). Поздрави!

П.П. :hmmmmm: Хм, дали да не взема да си го купя този роман!? :hmmmmm: Добре ще е да се прочете. Ако не друго поне да се поопознае малко по- добре "врагът", да се види кое го прави толкова силен и устойчив.

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Елфче,не гледам филма "Листопад",но сега разбирам от твоята публикация две неща:

1.Че този тъй нашумял филм ,е по роман на Решат Нури

2.Че книгата му "Листопад" излиза за пръв път на български.

Решат Нури е класик в турската литература от началото на миналия век .Стана известен с романа си "Чучулигата".Аз ще си купя книгата .Благодаря за инфото.Виж ,как щях да пропусна една среща с голям писател.

А семейните ценности,според мен са в упадък в световен мащаб.Дори в нашата съседка,която вероятно прави опит с филми като този,да въздействува върху хората си в посока на обръщане към традиционните ценности,които освен държавата крепят и религията .

Във всички случаи това е по -положително отколкото Биг Брадър и други подобни реалити шоу,които нашите телевизии така усърдно лансират.Не мислите ли.

Линк към коментар
Share on other sites

Много хубава тема, благодаря Орлин!

Аз малко съм против това родово-общинно съжителство. Обичам да имам свобода и да не се чувствам притисната, да си имам лично пространство.

Специално за Листопад - да, има много поуки. Има семейни ценности, има разбиране и въпреки всички допуснати грешки от героите чесността и сплотеността имат много добра роля.

Отдавна не робувам на това, какво ще кажат хората, уроците се учат само, когато имаме вяра в Бога и любов в сърцата си... Много важно е да има разбирателство и зачитане на другия... Лично мога да кажа, че съм била голям инат като млада, но точно живота ме научи на смирение:feel happy:

Не носете мъжа си, децата си и другите, както вълкът носи лисицата. Вие често носите здрави хора на гърба си. Когато правите услуга на здрави хора, вие ги учите на леност. Всички жени Бог ги прати да работят, а вие трошите камъни. Ако жената трябваше да бъде слугиня, Господ щеше да я направи от краката на мъжа, ако трябваше да бъде господарка – от главата. А Той я направи от реброто на мъжа – значи да му бъде другарка в работата. А сега жените какво правят? Стоят пред огледалото и за женитба мислят. Под женитба аз разбирам да мине човек от животинско в човешко състояние и от човешко – в Божествено. Тази женитба е веднъж – да станете граждани на Небето. За това се изисква да имате здраво тяло, здрав ум и здраво сърце.

Хигиена на човешката душа

Всички ние имаме право на интелектуално, културно и всяко друго развитие. Не ми е харесвало това, че жената само вкъщи ще стои до огнището и чака мъжа да се появи, та да му измие краката...:3d_146:Живота ни е наложил да сме мъжки момичета, а не жени... но все пак и ние сме хора...:feel happy:

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Не е в същността на жената да бъде "мъжко момиче". Така самата жена се губи! Тръгнала е в погрешна посока! :) Да, равнопоставеност, но не по мъжкия модел. Още не е намерила Себе си новата Ева! Според мен женската сила е далеч по-мощна от явната и груба мъжка сила. Тя е различна обаче. И намирането и прилагането и от жената включва и цялостната и реализация - в естетсвени за нея роли! Аман от амазонки! Жената амазонка казва, че иска силен мъж до себе си, но всъщност цялата и несъзнавана психика допуска единствено слаб и безволев мъж, когото може да одумва и доминира, което и иска с по-голямата си и силна психична част, под повърхността на съзнанието. Това обръщане на ролите според мен е доста противоестетвено и само временно разклащане, докато и двата пола намерим отново амплоата си!

В листопад има и минуси - например този прекалено общ физически живот, така е! Но има и много хубави послания! Доста психология е вложена във филма - но жив апсихология. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Е, така е, Орлин, хармония с амазонка, няма:dancing yes::P

Новата Ева ще е различна, да! Дано мъжа я моделира по свой образ и подобие, та да му хареса. Отдавна не се интересувам дали мъжа ме харесва и защо? Самодостатъчна съм си, за съжаление или за радост...:feel happy:

„И тъй, бивайте подражатели на Бога!“ Тази глава от Посланието за мнозина е неразбрана. Някой ще каже: „Защо жената трябва да се покорява на мъжа и да се бои от него?“ Питам: от какво се бои човек? Човек се бои от това, което не разбира. Всяка опасност в живота произтича от това, което човек не знае и не разбира, а не от това, което знае и разбира. За онзи, който е на полето, няма никаква опасност да падне някъде и да си строши крака; обаче за онзи, който се качва по високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши крака. Въпреки това всеки обича да се качва по високи върхове. Ако запитате човека, защо обича да се качва по високи планински върхове, той ще каже: „Приятно ми е да се качвам по високи върхове, да гледам оттам кръгозора, който се открива“. И наистина, няма по-красиво нещо за човека от стремежа му да постигне най-високия връх. Какво е придобил при това изкачване на върха и дали се оправдават усилията му, той сам знае.

За пример, Бог казва на хората да бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се да изпълнят Неговата воля. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Това показва, че те трябва да бъдат един за друг винаги желателни. Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва. Това вече не е нито мъж, нито жена. Когато мъжът види жената, тя трябва да му причини радост. Когато жената види мъжа, и той трябва да ѝ причини радост. Когато човек види слънцето, той се радва, понеже има отношение към него. Когато отношенията на хората към слънцето са правилни, и временните им отношения към другите същества ще бъдат правилни. Когато някой се жени, това е временно положение. Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце. Букварът е залъгалка за напредналия ученик.

Подражатели на Бога

Ново съзнание, свобода и Любов ще свързват Новите мъж и Жена. И първо ще са свързани с Бога, ще изпълняват Волята Му, та няма да имат противоречия помежду си...

Но днес, на земята сме на училище, да усвоим уроците си...

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Елфче,не гледам филма "Листопад",но сега разбирам от твоята публикация две неща:

1.Че този тъй нашумял филм ,е по роман на Решат Нури

2.Че книгата му "Листопад" излиза за пръв път на български.

Решат Нури е класик в турската литература от началото на миналия век .Стана известен с романа си "Чучулигата".Аз ще си купя книгата .Благодаря за инфото.Виж ,как щях да пропусна една среща с голям писател.

А семейните ценности,според мен са в упадък в световен мащаб.Дори в нашата съседка,която вероятно прави опит с филми като този,да въздействува върху хората си в посока на обръщане към традиционните ценности,които освен държавата крепят и религията .

Във всички случаи това е по -положително отколкото Биг Брадър и други подобни реалити шоу,които нашите телевизии така усърдно лансират.Не мислите ли.

Открих книгите онлайн -

ЦЪК

P.S. Чета темата и много се радвам на всички мнения. Във всяко едно от тях има парченца истина които са част от една картина.

Ще си позволя да ви поздравя с една мисъл която този път улових пишейки си думички кротко и слушайки поредната сапунка която майка ми си е пуснала в другата стая - " Във всяко нещастие има по нещо добро." Само че не знам от кой филм е :)))

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Просто всеки избира лесния начин,това което го забавлява,без да се запитва за реалните логични последствия от действията си.Оправдава се с какво ли не за случващите се неща ,без да поема вината си за развитието ситуацията.Не търси вариянти дори да бъде наистина щастлив,а после била виновна съдбата,Бог и всички около него.Колко от хората са се замисляли дори върху смисъла на семейните ценности?А това е необходимо дори за обосновка на действията ни.Какво очакваме тогава да се случи?Най-нормално е развоя да е точно такъв.

Линк към коментар
Share on other sites

Поздравявам автора на темата:thumbsup1:!Много е актуална,за съжаление.И аз като чуя за семейни отношения и ценности моменталиЦки се сещам за "Листопад"/с нетърпение го чакам редовно,но май вече свършва :(/.Този филм съм забелязала,че се следи предимно от консервативно мислещи хора а и няма как -заложена е идеята за победа на стабилното,от векове развивано семейство с традиции , над съвременните порядки в обществото.Но сякаш е "на кантар работата "там-новите отношения сякаш са мааалко по-силнички и му е мн трудно на Али Риза да балансира нещата,но успява,в крайна сметка успява мъдростта,мисля...

Не знам защо младите предпочитат да взаимстват идеи от американските негри,вместо от някои европейски културни среди.Тв е залята предимно с американски екшъни, за сметка на красивите немски "филм-приказки "/мое мнение:)/ с много природа и музика.Сякаш грубостта е по-привличаща за младите...

Линк към коментар
Share on other sites

Телевизията е манипулация.

Този филм е една добра манипулация, дори и да не е реална действителност.

Филмът е хубав, защото романа по който е направен е хубав.

Ако филмират повече класически романи като сериали, ще е добра манипулация.

Сещам се веднага за един стар български сериал със същата тематика "Дом за нашите деца". Невероятна актьорска игра, много дълбочина и различни семейни ситуации. Ако започнат да го излъчват, дори и като повторение, ще има голяма гледаемост.

Хората са "гладни" за ред. Целият хаос в който се превърна живота ни, изморява.

Когато дълго си пътувал из чужбина, работил си преодолявал си трудности, прибирането у дома е огромно блаженство, спокойствие, отмора, сигурност.

Така е и със семейството, напуснахме тази обществена единица, тръгнахме да търсим щастие, уморихме се, имаме нужда от почивка, но като се обърнем назад виждаме, колко усилия ще ни коства да съградим разрушеното. Като бежанци, които стоят на граничната мрежа и искат да влезнат в родината, но не им позволяват. А отстрани винаги има някой, който да те убеждава, колко е хубаво в чужбина.

Всеки блян обаче, преекспонира много действителността.

Създаването на семейство е борба, в която постоянно някой губи нещо, а дали ще намери спечеленото е въпрос на гледна точка.

В турските семейства действителността съвсем не е толкова красива. Те се градят на загубата на свободно действие и дори мисъл на жената. В този роман( "Листопад") се намеква нееднократно, но на фона на розовия балон, който става още по- розов от нашия блян, загубената свобода става нещо несъществено.

Само че, ако разберем, че в загубата на свобода се гради търпението, смирението, прошката, тогава може би ще харесаме семейната единица.

Непрекъснато чувам, между двама партньори, че търсят свобода, че им писва от отговорности. Ами в този случай, няма смирение, няма търпение, няма прошка.

Една по една обезличихме семейните ценности.

За всяка една от тях имаме железни оправдания.

Значи сме постигнали каквото искаме- свобода за която сме платили със списъка от семейни ценности.

Много ми харесва краят на една приказка(мисля че и друг път съм го писала) - " Свободата често се състои в това, да се завърнеш."

Линк към коментар
Share on other sites

didi_ts, нещо не те разбирам.

На няколко пъти употребяваш думата манипулация, но така и не можах да разбера в какъв смисъл, спрямо кое ... Обикновено думата "манипулация" е натоварена с негативен смисъл/отношение.

Ето и тук накрая, в първия абзац говориш за "не толкова красива", "розов балон", "още по-розов", "блян" ... А веднага в следващия сама себе си опровергаваш и говориш за същата загубена свобода в положителен аспект.

...

В турските семейства действителността съвсем не е толкова красива. Те се градят на загубата на свободно действие и дори мисъл на жената. В този роман( "Листопад") се намеква нееднократно, но на фона на розовия балон, който става още по- розов от нашия блян, загубената свобода става нещо несъществено.

Само че, ако разберем, че в загубата на свобода се гради търпението, смирението, прошката, тогава може би ще харесаме семейната единица.

Непрекъснато чувам, между двама партньори, че търсят свобода, че им писва от отговорности. Ами в този случай, няма смирение, няма търпение, няма прошка.

Една по една обезличихме семейните ценности.

За всяка една от тях имаме железни оправдания.

Значи сме постигнали каквото искаме- свобода за която сме платили със списъка от семейни ценности.

Много ми харесва краят на една приказка(мисля че и друг път съм го писала) - " Свободата често се състои в това, да се завърнеш."

На мен лично ми хареса, че именно се показва зависимото положение на жените в семейството. И как те го намират донякъде за нормално, но и не всички, някои са вече с нова нагласа и отношение по този въпрос. И как при една равносметка, всяка от тях го осъзнава това (т.е и за тях не е несъществена загубената свобода).

А тъй като го хващам тук-там този филм, веднъж случайно "уцелих" един епизод, в който ставаше дума, че и на мъжете (Али Реза) има се налага да се отказват от свободата си, от мечтите и копнежите си, в името на семейството, на честта и доброто име. И след години също се терзаят правилно ли са постъпили, добре ли е било да послушат сърцето си или все пак разума ...

Хубавото на филма е, че не налага само една гледна точка и само една идея за правилна. Напротив, животът току опровергава убежденията на героите, поставя им изпитания, разтърсва ги изоснови, кара ги да залитат от една крайност в друга, като така намират себе си и постепенно изграждат адекватни преценки. И показват, че това продължава (в образа на Али Реза) или най-малко е хубаво да продължи цял живот

Линк към коментар
Share on other sites

Орлине и аз ти ударих един + на темата. Поздравление, досега мнение с 9 гласа не съм виждал.

Та аз да кажа нещо. Дано не се скапе пак сайта, че напоследък като пускам тема или мнение и сайта се скапва за известно време :) хе хе

Може да има синхроничност между мас, защото аз вчера мислих за морала и любовта и това е последната тема, която пуснах.

Сещам се оня виц, който е неприличен, но основния извод е да не се забравя какво с какво върви.

Нещата не са само за себе си и както говорим за холистична медицина, така трябва да говорим и за цялостен поглед върху човешкото битие.

Да, при социализма семейството беше основна клетка на обществото. Колкото и да изглежда невероятно за атеистичния социализъм, той се беше посветил на духовните ценности.

Семейството като основа на духовното развитие. Верността.

Но всичко това в типичен стил стигаше до крайности.

Изневерилите или развелите се ги уволняваха от работа. Милиционерите стрижеха младежите по улицата и пак в името на семйните ценности.

Биеха печати по краката на момичетата с къси поли и пак в името на семейните ценности.

Който беше без работа, отиваше в Белене.

Да не забравяме какво с какво върви.

Ето ние гледаме мюсюлманския свят и неговите семейни ценности.

Мохамед наистина не е създал религия точно, а обществено-социален строй.

Харесват ни мюсюлманските ценности, но забравяме, че те вървят със екзекуцията с камъни заради изневяра.

Умиляваме се на Марко от "Под игото" за задружното и сплотено семейство, но забравяме, че той даваше на децата си да целуват паницата, т.е. да си пийват винце.

Да не забравяме какво с какво върви.

Има една приказка "Ако беше баба мъжка...". Аз бих казал, ами ако беше баба мъжка, то щях да й викам дядо и никаква разлика нямаше да има.

Копнежът по мюсюлманските и патриархалните български семейни ценности.

Всеки разбира колко зле е обществото ни от духовна гледна точка.

Тодор Колев в "Опасен чар" бе казал, че при капитализма "човек за човека е звяр".

Но същото беше и при социализма, а виждаме, че същото е и сега.

Семейните ценности ли са точно първопричината или отношенията между хората.

Всеки народ заслужава морала, който има :)

А заслугите на народа и отделния човек се определят по вътрешното му състояние.

Някъде във форума коментирахме, че е важно не какво правиш, а какво ти е отношението към нещото и хората.

Докато вътрешното състояние на българина е от типа "човек за човека е звяр", семейни ценности не може да има.

А и какво са семейните ценности.

При социализма те бяха в едната крайност, сега са в другата.

Семейството, а и семейните ценности са ни дадени да се учим, да натрупваме опит.

И ако те са неприятни и тежки като преживяване, то трябва да бъдем благодарни, защото тежестта означава, че опитът ще е голям.

Нашата жена ни е дадена не предимно да ни дари с човешко щастие, а да трупаме опит чрез нея.

Нашите деца са ни дадени не предимно да ни дарят с човешко щастие, а да трупаме опит чрез тях.

Нашите съседи са ни дадени за същото.

Биещите се комшии са ни дадени за същото.

Наша задача е как да открием любовта в цялата работа.

Нека не избираме лесния начин като отхвълим съвременните ценности и така не се занимаваме с тях.

Нека се радваме, че съвременната жена е силна и волева, защото това означава, че ние мъжете имаме проблеми със силата и волята.

Аз поне преди време установих това за себе си.

Нека използваме тези качества в жените, за да преодолеем себе си.

И туй то :)

П.С. Моля, не ме питайте на лични да ви разкажа неприличния виц :) :) :)

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Да, Думичките.... smile.gif ... Под "добра манипулация" имам предвид "качествена".

Много добре е уцелен момента и слабото място на хората, за да се пусне продукция, която да отговаря на потребностите на зрителите. И... ефектът е на лице. Филмът е с голям рейтинг.

Само за информация, от семействата от " Биг Брадър" финалисти се очертават, точно семействата представляващи патриархалния модел. Където мъжът е вся и всьо, а жената живее с мисълта, че сама взема решенията си, но те по някаква случайност винаги съвпадат с тези на мъжа и от това тя е щастлива.

Другата страна на тази монета пък е: " Мъжът е главата на семейството, но жената подрежда мислите в нея".

smile.gif С мюсюлманският свят не можем да се мерим по никакъв начин, там народопсихологията от векове е изградила много стабилна игра в семейните отношения и привидно стабилния патриархат се гради на поредица от правила, норми, хитрости и т.н. с които всеки се съобразява. Мисля че в "Роксолана" съм го чела, но може и да греша, методите и женските тайни в мюсюлманския свят предавани от по- старото поколение жени на по- новото как да ръководят мъжа и да му вменяват мисли без той да разбере. Това е цяло изкуство.И то е развито, защото там жената много трудно може да излезе от брачни отношения. В случая ни се представя един филмов продукт, доста европеизиран(който е ходил в Турция извън Истанбул знае за какво говоря) изграден изцяло от гледната точка на бащата, на колосът и вътрешната му борбата с предразсъдъците и закостенелостите, приемането. Силно емоционално е да видиш как гордостта свежда глава. Тук е розовият балон. Голяма част от зрителя вижда това което му харесва.

Романът е много хубав, но е добре да се прочете именно книгата.

smile.gif Сега мисля, че е по -ясно, какво имах предвид под манипулация, розов балон и свобода.

А това че " Свободата често се състои в това, да се завърнеш."- Скоро дадох реален пример(в друга тема) с един познат англичанин, който се отказа от свободата в България и се върна при правилата в Англия.

Така е със семейния живот и с много други неща.

Не сме дорасли, за да можем качествено да живеем без правила. Обикновенно губим пътя. Това не е само в брака, но често се наблядава и там. Затова като излезем от социалните норми, позавъртим се позавъртим, оказваме се пак недоволни и наново влизаме обратно в тях.

Линк към коментар
Share on other sites

Усе6там,как започнахме да анализираме турската литература в лицето на филма"Листопад"...:dancing yes:

Линк към коментар
Share on other sites

Харесва ми жената да бъде майка и възпитателка на деца, вместо кариеристка. Харесва ми жената да бъде сърцето и душата на дома, да. Харесва ми мъжът да бъде главата на семейството, така е. Нагледах се в семействата наоколо на преобърнати роли, на слаби мъже и силни жени, на женски момчета и мъжки момичета. Да, за мен мъжествеността в мъжа е ценност. Да, приемам женствеността за ценност! Мъжествеността включва повече външна активност, повече социален и професионален живот и по-слаба вътрешна активност. Женствеността пък се изявява в семейния живот като по-слабо изразена външна, социална и професионална активност, но по-силна сърдечна, за семейното гнездо, емоционална, като господарка на дома активност. Това са роли, които съществуват отдавна. Корените им тръгват още от мъжа като ловец, а жената като майка.

Съвременната жена иска кариера, самостоятелност. От това страдат децата - кой ги възпитава, докато мама е на работа? Гувернантката, слугинята - ако има пари за такава - а тя мама ли е? Ако една жена има две или три деца, родени с една или две години период между бременностите, това са около 10 години грижа за тях. Не е ли нормално да имаме поне по две деца? Или дори три, за да имаме прираст, нормален прираст. Не защото трябва, а защото искаме. Ние обаче искаме "свобода'. На какво - на душата и духа си или на егоцентризма си? Нормално е жената да иска развитие. Но жертвайки децата тя жертва голяма част от женската си майчина природа на любяща раждаща изява на Вселената. Американският модел на жена-мъжкарана според мен носи много противоестественост. Носи едно обезличаване на нормалната женска полярност в нещо приличащо на жена отвън, но тотално сърдечно скопено, обезженствено отвътре. Жената амазонка-кариеристка според мен наврежда преди всичко на поколението си. В първите детски години мама е тази, която залага любовта, свързаността с природата, сърдечността, колективното чувство, свързаността един с друг у децата си. В момчетата мама залага базова сигурност и самоувереност, мъжественост на най-дълбоко ниво. Мъжественост, подхранвана от природата на сърцето, която мама репрезентира. Едва години по-късно към тази базова мъжественост се залага и образът на татко. Когато мама я няма, защото е на работа и катери кариерата си, играчките и парите не компенсират липсата и. Нищо не я компенсира, а в детето зейва дълбока дупка, която след време и години психотерапия трудно запълват. Мама кариеристка е или липсваща или доста изискваща - в някои науки такава мама се нарича кастрираща мъжествеността в синовете си. Да, често имаме нужда от пари и се налага и двамата родители да работят. Но всичко си има времето и мястото.

Има си една красота, хармония в следването на естествените мъжка и женска роли. Поне за мен.

............

Какви други семейни модели можем да имаме?

- Преобърнат - женствен мъж и жена амазонка, мъжко момиче - понастоящем наблюдавам този модел масово, поради горните причини, поради възпитанието на мамите амазонки-кариеристки, което залага този преобърнат модел в децата. Разбира се, според характеровата им реакция, те или се доказват цял живот на вътрешния строг мамин образ или пасивно се свиват, вярвайки в нищожността си, .матриархат - жени амазонки, мъже под чехъл. На мнозина би им харесало, дори и от пищещите тук има амазонки ... :) Умни жени, но с преобърнати полюси...Всъщност, като се замисли човек, всичко е възможно. Въпрос на интернализиран социален консенсус е... Все пак ми се струва, че си има някои социални и психологически роли, които идват още от гените, от космическия порядък, от природата...

- Свободен живот, случайно правени деца - тогава най-често биха били възпитавани само от единия родител, по-често майката, понякога и бащата. Такъв модел е силна предпоставка за гей заложби, за неуспехи с другия пол поради липса на заложен модел, или за твърде фриволно, развратно поведение с другия пол, поради силната нужда от интроециране на присъствието му в индивидуалната психика.

- Родовообщинен живот - свободна любов, децата се отглеждат общо, с помощта на социални организации и уредби. не е нужно да свързваме този модел само с примитивнот минало. Може да бъде и технологизиран.

- Сигурно има много други възможности - хората с добро въображение могат да създадат вероятно десетки...

......

Семейните ценности се проявяват през половите роли. Засега обаче не сме ги обсъждали много много в тази тема, само сме ги загатвали. :)

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Мда, освен че се скапва сайта вече не ме помни. Странно.

Орлине, колкото повече искаш нещо, толкова повечве няма да го имаш.

Ето, ти говориш за американките "кариеристки". Но всъщност в Америка много семейства имат по 4 (четири) деца и жените са домакини.

Там е раят за патриархалният "търсещ" :)

Гледам моделите, които си описал и един протест усещам в теб :)

Човек обикновено се противи на това, което му дават ... и страда.

Всичко е от Бога.

Тъгата по традицията е съжаление за миналото.

Човек си мисли, че нещо е изпуснал.

А това го кара да живее по-назад от настоящето.

В този случай ще съзнава ли напълно какво става в настоящето?!

Та туй то.Как ли се отразява това на околните.

Орлине, обичам те.

Линк към коментар
Share on other sites

Неправилно се изразих. Склонност към хармония! Традиционализмът е застинало понятие, така е. Хармония с един по-глобален ред, такъв какъвто пулсира в Живота на Вселената и усещам с този на сърцето си!

В щатите много деца имат ниските социални слоеве, предимно в южните щати. Аз съм бил там само в калифорния. И в Канада. Оттам са ми впечатленията и са такива каквито ги писах. Относно "всичко е от Бога"... Богът в мен е свободната ми воля! АЗ, собствената ми душа е моят бог - тя ми е връзката с нишките на Вселената, с целокупния живот, със светлите същества от космическата йерархия. Не съм голям фен на думичката бог, освен като котва за ума и съкращение. Иначе е доста инфантилна проекция на интернализирания бащин образ - сигурен съм, че в столетията ще отпадне. Това няма нищо общо с духовността. Просто духовността ще бъде живяна и вербализирана съответно по по-зрял начин и в по-зрял език.

Не съжалявам за миналото, по традицията. По-скоро копнея за осъзнаването на онзи ред, който пулсира чрез чувствителността на сърцата ни! Чувствам го, тече през мен! Затова имам силата да владея хаоса наоколо си!

....

По темата за семейството. Вкъщи сме си патриархални. Затова ми е радостно да се прибера у дома и да почувствам уюта на семейното огнище, създаден от жената до мен!

Линк към коментар
Share on other sites

Орлин, всичко е така, но не смяташ ли, че всичката каша и размити ценности, преобърнати модели, са само средства да се учим, да възпитаваме онова вътрешно себе?...

Та за това сме на Земята все пак. Понякога чрез болка, грешки, чрез добри и щастливи /сякаш малко/ мигове да трупаме опит и знание за един друг свят... :feel happy: Някога мислех като теб и аз, но вместо да си казвам кое, как трябва да бъде, и да опитвам да променям света, просто реших да живея, това, което е... И вярвай ми сега съм по-щастлив човек:feel happy: И света ми изглежда по-различен...yinyang.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Добре, но от сто човека деветдесет и девет затъват, т.е. поддават се на отрицателното среда, и само един успява да се „научи“. Как тогава можем да твърдим, че условията на живот благоприятстват духовното развитие на хората? Да, тежките условия дават изключителни възможности за развитие, но колко могат да се възползват от тях? Докато през други епохи, развитието би се осъществило по-бавно, но и по-лесно, т.е. би било във възможностите на повечето хора.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...