B__ Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 В щатите много деца имат ниските социални слоеве, предимно в южните щати. Аз съм бил там само в калифорния. И в Канада. Оттам са ми впечатленията и са такива каквито ги писах. Относно "всичко е от Бога"... Богът в мен е свободната ми воля! АЗ, собствената ми душа е моят бог - тя ми е връзката с нишките на Вселената, с целокупния живот, със светлите същества от космическата йерархия. Не съм голям фен на думичката бог, освен като котва за ума и съкращение. Иначе е доста инфантилна проекция на интернализирания бащин образ - сигурен съм, че в столетията ще отпадне. Това няма нищо общо с духовността. Просто духовността ще бъде живяна и вербализирана съответно по по-зрял начин и в по-зрял език. .... По темата за семейството. Вкъщи сме си патриархални. Затова ми е радостно да се прибера у дома и да почувствам уюта на семейното огнище, създаден от жената до мен! Ами как да ти кажа. Откакто Фройд взе от Кабала външната част на окултната психология и "забрави" учението за космогенезата сред доста психолози се шири мнението за Бог като една "инфантилна проекция на интернализирания бащин образ " В интерес на истината Западния начин на мислене и наказващия Бог от Стария Завет са допринесли доста за това интернализиране. Доста хора възприемат Бог като татко и майка. На Изток не се говори за Бог. Там хората просто го усещат Мисля, че Юнг направи доста за изясняване на Боженственото, без да споменава Бог и си прав, че след време хората ще се изразяват по друг начин. И да, душата на човек е неговият Бог, но не душата сама по себе си, а Божествената й част. Там където човешката воля съвпада с Божествената воля. Ти казваш, че свободната воля е твоя Бог. Всъщност свободната воля е Бог и за тези, които разлагат семейните ценности, развеждат се, прелюбодействат, жените кариеристки, тези жени, които потискат мъжете си и т.н. Всичко това е израз на тяхната свободна воля. И ако свободната воля е Бог защо да я уважаваме само в себе си, а не и в другите Слънчева много хубаво е споделила, че всичко си има цел и всичко е средство за учене. "По темата за семейството. Вкъщи сме си патриархални. Затова ми е радостно да се прибера у дома и да почувствам уюта на семейното огнище, създаден от жената до мен!" Радвам се за теб. Но не товариш ли жена си с прекалено много отговорност? И ако се чувстваш свободен да се разкриваш само в патриархална обстановка каква е причината другата да те притеснява Слънчева, Диана Илиева и Лъчезарна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 Божидар, Стан, а как разбираш това? - "Аз Съм Пътят и Истината и Животът!"? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 Добре, но от сто човека деветдесет и девет затъват, т.е. подават се на отрицателното среда, и само един успява да се „научи“. ...какво разбираш под "научи"? ...напоследък си мисля, че на едно определено ниво всички решения/избори са "правилни", напр. даденият човек е постъпил по начин, който му е бил възможен към момента; и точно към този момент в себе си е имал сила, воля, топлина в сърцето си и Любов да постъпи именно по този начин... И е много облекчаващо да се освободиш от необходимостта от оценка на дадено поведение и мисля, че точно от "тук" е ~ началото на пътеката на смирението... B__, Лъчезарна, Диана Илиева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 4, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 (edited) Добре, но от сто човека деветдесет и девет затъват, т.е. подават се на отрицателното среда, и само един успява да се „научи“. Как тогава можем да твърдим, че условията на живот благоприятстват духовното развитие на хората? Да, тежките условия дават изключителни възможности за развитие, но колко могат да се възползват от тях? Докато през други епохи, развитието би се осъществило по-бавно, но и по-лесно, т.е. би било във възможностите на повечето хора. Много точно казано и отразява и моето мислене! Ами как да ти кажа. Откакто Фройд взе от Кабала външната част на окултната психология и "забрави" учението за космогенезата сред доста психолози се шири мнението за Бог като една "инфантилна проекция на интернализирания бащин образ " В интерес на истината Западния начин на мислене и наказващия Бог от Стария Завет са допринесли доста за това интернализиране. Доста хора възприемат Бог като татко и майка. На Изток не се говори за Бог. Там хората просто го усещат Мисля, че Юнг направи доста за изясняване на Боженственото, без да споменава Бог и си прав, че след време хората ще се изразяват по друг начин.Просто замени думичката бог с Вселената и всичко си идва на мястото. Поне за мен. И да, душата на човек е неговият Бог, но не душата сама по себе си, а Божествената й част. Там където човешката воля съвпада с Божествената воля. Ти казваш, че свободната воля е твоя Бог. Всъщност свободната воля е Бог и за тези, които разлагат семейните ценности, развеждат се, прелюбодействат, жените кариеристки, тези жени, които потискат мъжете си и т.н. Всичко това е израз на тяхната свободна воля. И ако свободната воля е Бог защо да я уважаваме само в себе си, а не и в другите Ти сам отговаряш. Свободна воля, която съвпада с волята на Вселената. "По темата за семейството. Вкъщи сме си патриархални. Затова ми е радостно да се прибера у дома и да почувствам уюта на семейното огнище, създаден от жената до мен!" Радвам се за теб. Но не товариш ли жена си с прекалено много отговорност? И ако се чувстваш свободен да се разкриваш само в патриархална обстановка каква е причината другата да те притеснява Не ме притеснява. Напротив, привличат ме и ме възбуждат жените амазонки, бъркат ми много дълбоко в когнитивните схеми. Защото задействат образа на контролиращата ми властна майка. Тъй като го съзнавам обаче, съзнателно избирам да надрастна този образ в себе си и съответно в семейния си избор на половинка. Пиша лаконично, но открито... Редактирано Юни 4, 2010 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 Добре, но от сто човека деветдесет и девет затъват, т.е. поддават се на отрицателното среда, и само един успява да се „научи“. Всъщност хората около мен "затъват", за да науча аз нещо. Това е целта. И ще спрат да "затъват", когато аз си науча урока свързан с тяхното "затъване". Учителя имаше май една лекция за това, че грешките на другите можем да оправим само чрез себе си и друга грешка за благодарността към "грешките" на другите. Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 (edited) Стан, а как разбираш това? - "Аз Съм Пътят и Истината и Животът!"? ...какво разбираш под "научи"? Да използва моралната деградация в обществото за да ускори духовното си развитие. Според мен е неправилно да се оправдава съществуващото състояние на ценностната система в хората с някакъв висш замисъл. Та хората в своето безумие са в състояние дори да унищожат планетата. Това ли е висшата воля? Какво израства не ще имат повечето хора в този случай? Редактирано Юни 4, 2010 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 ...... Не ме притеснява. Напротив, привличат ме и ме възбуждат жените амазонки, бъркат ми много дълбоко в когнитивните схеми. Защото задействат образа на контролиращата ми властна майка. Тъй като го съзнавам обаче, съзнателно избирам да надрастна този образ в себе си и съответно в семейния си избор на половинка. Пиша лаконично, но открито... Добре де, ако се абстрахираме от семейството ти, защото няма какво да го бъркаме и разгледаме твоя цитат в светлината на семйните ценности, то почвам да се двоумя. От единия край са амазонките, а от другия патриарналните жени. Не скачаме ли така от едната крайност в другата?! А по законите на Вселената две крайности са си по същество вътрешно едно и също нещо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 4, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 (edited) Ако има бягане от нещо или битка с него, то със сигурност ти се стоварва на главата, така е! Затова редом със съзнателните избори се иска смирено отношение и мъдър поглед и върху другите възможности. В контекст ана темата това значи, че когато осъзнаваме психодинамиката си, която всъщност гради семейните ни ценности и съзнателно избираме дадени опции в избора на партньор, е добре изборите да не бъгат реактивно бягство от вътрешен модел. А съзнателен избор, пълен със смирено и меко трансформиране на себе си в желаната от самосъзнанието, свободната воля посока. ... Какви семейни ценности имаме? Например: - Вярност - Взаимно разбиране - Съзнателност в партньорите и уважение на различията - припокрива се с горното комай - Семейна цел - следване на разгръщане на духовния потенциал в партньорите и децата чрез семейния живот - Семейни битови и професионалнби цели - сравнително хармонично взаимодействие между професионалните цели на партньорите и приемането им Всъщност, Носрат Песешкиян (Аллах да го прости, отиде си скоро), създателят на позитум психотерапията, има какво да каже по въпроса: - взаимодействие<br style="font-family: Comic Sans MS;">- разпределение на труда<br style="font-family: Comic Sans MS;">-справяне с конфликти<br style="font-family: Comic Sans MS;">-граници и лично пространство<br style="font-family: Comic Sans MS;">- връзки с хора извън семейството - семеен ПР<br style="font-family: Comic Sans MS;">- Точност, порядък, справедливост или владеене на хаоса<br style="font-family: Comic Sans MS;">-Чистота <br style="font-family: Comic Sans MS;">-Подчинение и доминиране<br style="font-family: Comic Sans MS;">-Учтивост, любезност в и извън семейството и честност, откритост<br style="font-family: Comic Sans MS;">- Честност/ откритост или прикритост и интриги - любезност, дипломация<br style="font-family: Comic Sans MS;">- Вярност - физическа, емоционална, духовна - разбирания за нея. Граници на верността. Затворен и отворен брак.<br style="font-family: Comic Sans MS;">- Фокус в постижения, планиране и цели на всяка цена или фокус в процеса<br style="font-family: Comic Sans MS;">-Пестеливост или "широки пръсти" <br style="font-family: Comic Sans MS;">- Парите - общи или лични<br style="font-family: Comic Sans MS;">- Благонадеждност и взаимно разчитане<br style="font-family: Comic Sans MS;">-Любов, внимание, време отделяно на другия - до каква степен, колко и как?<br style="font-family: Comic Sans MS;">-Степен на търпимост и нагаждане<br style="font-family: Comic Sans MS;">-Следване на модел, учене и гъвкавост или инат<br style="font-family: Comic Sans MS;">-Сексуалност, нежност - колко, как, къде, сексуална дистанция, студ или гушкавост...<br style="font-family: Comic Sans MS;">-Контакт, проксемика - емоционален и телесен контакт и степен на близост<br style="font-family: Comic Sans MS;">-Вяра, религия или научна скептика - съвместимост ............................. някои форми на партньорство: Партньорството като: - Съюз - обединение срещу тегобите на света, икономически съюз, емоционален съюз, морален съюз срещу хорското мнение, съюз даващ сигурност при работата за обща цел... - На всяка цена - спазване на традицията, подчинение на мнението на родителските семейства и обществото. Семейно оковаване на всяка цена. Следване на дълга на традицията, родителските очаквания и т.н. - Избавление - бягство от трудностите на родителското семейство. Често след време избягваните, но интернализирани родителски характери, конфликти и поведения се проявяват в собственото семейство. - Двоен сляп опит - партньорите са привлечени един към друг от несъзнаваните си схеми. Получава се "кликване", разгаряне на привличащо влюбване. Когато проекцията на влюбването отмине, се осъзнава в по-голяма степен реалната личност на партньора. - Менторска помощ - например при отношенията между млад индивид от мъжки или женски пол и зрял такъв, по-възрастен. Получава се несъзнавано заместване на майката/ бащата с любовник/ ца или съпруг/а. Когато покровителствуваната личност израстне емоционално, се появява нужда от промяна в отношението и поведението и на ментора. Ако това не се случи, има опасност от разпад на връзката! - Сделка - много разпространена и често устойчива форма на партньорство, основаваща се на постигането на взаимно изгодни цели и интереси! Поради липсата на илюзиите, диктувани от несъзнаваните идеалистични разбирания за семено функциониране, личността на партньора бива приемана адекватно реалистично и в по-голяма степен такава, каквато е. - Наука - трудно постижими опити за научен психоаналитичен поглед на собственото семейно функциониране - обикновено частичен, изкривен, пристрастен и манипулативен. - Учтивост и благодарност - поради несъзнаваните си схеми за изкривено получаване на щастие през нагаждането към "важния' друг, личността встъпва в партньорски взаимоотношения като начин за изказване на благодарността си - чрез секс, угаждане, подчинение. Трудно казване на "НЕ". Могат да бъдат задоволявани родителски очаквания или собствените вътрешни интроекти на тези очаквания. - Желана мечта - изключително имагинерна форма на партньорство, в която изборът на половинка във връзката се прави в следствие на проективната идентификация, проецираща определени романтични очаквания върху партньора и очакването те да се случват. Ако личността не бъде анализирана и не осъзнае психодинамиката на случващото се, конфликтите и желанието за разделяне са сигурни! - Разтоварване и задоволяване на нагона - партньорът, обикновено от мъжки пол, встъпва в партньорството, намирайки в него сигурно според него място за периодично и постоянно задоволяване на нагона. Очакванията за връзката са нереалистично свързани единствено с разбирането за взаимоотношенията като носещи удоволствие, но не и отговорност и грижа. - Сигурност, защита, равновесие - човек вкопчва емоционално недиференцираната си и несигурно привързана личност в тази на партньора, поставяйки му свръхвисоки изисквания за внимание, грижа, присъствие, близост, отдаденост и емоционално вплитане. Губи се персоналната независимост и здрава проксемика - дистанция, лично пространство. Вкопчването, което в началото на връзката се харесва от партньора, с течение на времето натежава... Когато патньорът поиска лично пространство и здраво увеличаване на емоционалната и поведенческа дистанция, вкопченият партньор често реагира с психосоматизирана болест, която цели задържане, сближаване. - Собственост - партньорът се преживява като сигурно присъстваща собственост, винаги на разположение на прищевките на личността. Редактирано Юни 4, 2010 от Орлин Баев Иво и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 Добре, но от сто човека деветдесет и девет затъват, т.е. поддават се на отрицателното среда, и само един успява да се „научи“. Всъщност хората около мен "затъват", за да науча аз нещо. Това е целта. И ще спрат да "затъват", когато аз си науча урока свързан с тяхното "затъване". Учителя имаше май една лекция за това, че грешките на другите можем да оправим само чрез себе си и друга грешка за благодарността към "грешките" на другите. Ти можеш да научиш урока си от това, че хората около теб затъват, но се съмнявам, че въпросните хора ще спрат да затъват в резултат на това. В живота няма такива специално нагласени уроци. Човек може да се развива при всякакви условия, но това не означава, че трябва да се примиряваме с неблагоприятните условия, а да ги победим. Ако моралните ценности сред хората са ниски, израстването в индивидуален мащаб ще дойде ако се преборим с това отрицателно влияние. В групов мащаб е необходимо да изградим по-духовна среда на живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 ...какво разбираш под "научи"? Да използва моралната деградация в обществото за да ускори духовното си развитие. Според мен е неправилно да се оправдава съществуващото състояние на ценностната система в хората с някакъв висш замисъл. Та хората в своето безумие са в състояние дори да унищожат планетата. Това ли е висшата воля? Какво израства не ще имат повечето хора в този случай? ...може би ще е странно, но ще го повторя отново ~ възможно е да се подхожда и без осъждане, квалифициране и/или оправдаване... Без слагане на етикет "правилно" и "неправилно"... За даден човек "да се научи" може да е именно това "да се провали" от гледна точка на обществото, родители и т.н. Защо мислиш, че хората са безумни ...това е, което могат и са в състояние към момента... Слънчева, Лъчезарна, Диана Илиева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 (edited) Добре, но от сто човека деветдесет и девет затъват, т.е. поддават се на отрицателното среда, и само един успява да се „научи“. Всъщност хората около мен "затъват", за да науча аз нещо. Това е целта. И ще спрат да "затъват", когато аз си науча урока свързан с тяхното "затъване". Учителя имаше май една лекция за това, че грешките на другите можем да оправим само чрез себе си и друга грешка за благодарността към "грешките" на другите. Ти можеш да научиш урока си от това, че хората около теб затъват, но се съмнявам, че въпросните хора ще спрат да затъват в резултат на това. В живота няма такива специално нагласени уроци. Човек може да се развива при всякакви условия, но това не означава, че трябва да се примиряваме с неблагоприятните условия, а да ги победим. Ако моралните ценности сред хората са ниски, израстването в индивидуален мащаб ще дойде ако се преборим с това отрицателно влияние. В групов мащаб е необходимо да изградим по-духовна среда на живот. Излиза, че индивидуалния човек ще може да израсне само, ако моралните ценности сред хората станат високи. В стила на "държавата да ни оправи", политиците са виновни" и т.н. И дай да излезем на война, за да ги победим у другите. Досега се гледах как пиша тука, ама сега вече съм тотално изненадан. В толко лекции на Учителя се говори за това, че човек трябва да гледа себе си и като "оправи" себе си, тогава и света ще стане малко по-добър, че човек трябва да спре да осъжда околните, да се откаже от желаното съвършенство на всички нива, за да дойде то и т.н. Но явно аз някакви по-други лекции от Учителя съм чел Редактирано Юни 4, 2010 от БожидарЗим Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 Аз пък зная нещо друго. Всяка душа е свързана с поне 10 000 други. Та като аз израствам давам импулс и на останалите, те също се повдигат. Ние всички сме свързани и ако има повече израстващи /като средно ниво/, то и най-ниското ниво се повдига... Високият идеал, стремежа към него ни е заложен изначално, за това при грешка сме потиснати, подсъзнателно или се стремим да я прикрием, или да избягаме от нея, рядко да си я признаем и поправим... Не знам дали ми се разбира... B__ и Иво 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 Здравейте.. Като се замисля и направя бръз мислен преглед на известните ни факти от историята на човечеството по темата ,виждам,че са пробвани различни модели.Поради размножителната функция и продължението на вида ,са експериментирани различни варианти за отглеждане на децата,докато физическото им развитие позволи на духа да се прояви.Защото един макар и стар дух,в бебешка възраст няма как да се изяви и да започне да решава частните си задачи и частта от колективната задача на прераждането си.Матриархат,патриархат,полигамия,моногамия,амазонска общност и др. Семейството и семейните ценности се налагат от религиите.Особено християнската и мюсулманската религии.Това е един модел,който успешно през вековете прекарва човечеството през бебешката му възраст ,та да не се изроди от кръвосмешателства,безразборните контакти на физическа основа в тъмните векове на око за око и зъб за зъб и правото на по-силния да си завоюва като плячка всичко,което иска.Т.е семейството,като основа на обществата е опит ,може би най-успешния от всички предходни варианти ,да се запази и усъвършенствува генетичния фонд на човечеството. Но ето,че и то се пропука.Бавно и сигурно през последните 100 години,след разцвета на семейните ценности,същите са в упадък. За мене главната причина за процесите на срив в семейсните и други ценности е в безлюбието.Не е случаен факта,че Учителят в началото на миналия век,говори за това,че започва епоха на преход,век на ликвидация и посочва като път за спасение -пътя на Любовта.Като чета беседите разбирам, както библейските текстове,,така и смисъла на понятието любов.Ако имаме любов в себе си,то всички тези проблеми отпадат .Човек започва да вижда и преценява всичко в живота си по нов начин .Това е задачата ни днес.Ако човек се изпълни със съзнанието за любовта в смисъла ,в който ни я проповядва Христос и разяснява Учителя,той започва да гледа на партнъора до себе си по нов начин,на децата си,на родителите,на всички хора около себе си.Те усещат това и също започват да отговарят макар и плахо ,но с любов.Няма лоши хора.Всички искат да срещнат любов и тогава и най-закоравелия "тип" става различен.Така,че безлюбието е блатото ,в което болшинството човеци се раждат и живеят,а любовта е светлината ,която превръща блатото в чист извор.Но хората са тези,които опосредстват този процес,като се обръщат и приемат тази светлина в себе си,като променят себе си.Променяйки себе си,всеки неусетно променя и някакво общо пространство от блатото извън себе си и така съдействува за общата промяна. В нашия 12 етажен блок с 50 семейства и около 200 живущи,живее един млад човек,който скандализира почти всички възрастни живущи .Той и те са на нож.Те недоволствуват от купоните и викат полиция,че им смущава съня,той им отвръща с грубост и минава мрачен,наежен и без поздрав,когато ги види на пейката,спира си мотора във входа и затваря пътя към асансъора и реагира невъздържано на всяка забележка.Те се жалват,оплакват се и го обсъждат. Това момче ,което е на 21,преживя на 10 години,семейна драма свързана с изневяра ,която имаше много драматична развръзка.Остана само .Това е безлюбието и неговата проява. Не знам за другите съседи,но мен това момче винаги ме поздравява много любезно.Мисля,че той усеща,че аз го обичам.И когато му направя забележка за нещо дори и да съм строга,не ми реагира ,както на другите. B__, Донка, Лъчезарна и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 (edited) Ако има бягане от нещо или битка с него, то със сигурност ти се стоварва на главата, така е! Затова редом със съзнателните избори се иска смирено отношение и мъдър поглед и върху другите възможности. В контекст ана темата това значи, че когато осъзнаваме психодинамиката си, която всъщност гради семейните ни ценности и съзнателно избираме дадени опции в избора на партньор, е добре изборите да не бъгат реактивно бягство от вътрешен модел. А съзнателен избор, пълен със смирено и меко трансформиране на себе си в желаната от самосъзнанието, свободната воля посока. ... Какви семейни ценности имаме? ...... Аз пък си мислех, че психолозите си мислят, че решенията базирани на съзнателен избор и логика, обикновено преповтарят вътрешния хитър несъзнаван модел. ...ама много мислене се получи По въпроса за семейните ценности ми се ще да попитам кое е по-важно: запазването на семйството или духовното развитие и любовта? Редактирано Юни 4, 2010 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 Като се замисля, това е част от преминаването. Същото положение се е наблюдавало през средновековието например в една Франция, Англия. Въпреки строгитне църковни канони, и т.н. Е имало бум на изоставените деца, професията " куртизанка", многобройните сиропиталища. Тъмните им години. Сега те минават за народи със стабилен морал, семейни ценности, развити, така да се каже. Ами колкото и да не ни се иска в момента сме си в средните векови - България. Нищо по- духовно нищо по-по- по. Просто изживяваме катарзиса си. Америка там ясно, държави сравнително скоро формирани, от хора избягали от морал, правила и т.н. , от преди няколко стотин години, та до днес. Хубаво ги е изброил Орлин видовете семейни обвързаности. Зад всяка от тях обаче стои мотив, психологичен момент и се поддържа от определени правила. За съжалени -"правилно" и "неправилно" ще стоят още дълго в нашите съзнания. Поне докато има 10 Божии заповеди. Още те са поставили тези две положения в обръщение. Защото, за да се учим трябва да има от какво, не можем да се учим от нищото. А нещото ни го е определило още Библията- това е правилно, по законите е, това е неправилно не е по законите. Висша морална норма. По която се водят и всички духовни учители. В момента всички тези Божии заповеди ги нарушаваме с пълна сила. И толкова сме си доволни повечето хора, покриваме си ги с думичките свобода. Скоро в някакъв филм баща говореше на сина си, който оставяше дългогодишен брак и деца, за да замине с любовницата. Бащата каза така: " Кой ти позволи да се влюбиш!?" В първия момент, си казах хубав филм пък каква празна реплика. Само след няколко дни разбрах дълбокия и смисал. Който между другото е дълбокия смисъл на отношението на всеки човек, към всичко. B__ и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 4, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 Аз пък си мислех, че психолозите си мислят, че решенията базирани на съзнателен избор и логика, обикновено преповтарят вътрешния хитър несъзнаван модел. ...ама много мислене се получи Обикновено логиката няма връзка с "хитрите несъзнавани модели" и затова без да иска ги преповтаря - те я предпоставят, мотивират, тласкат я. Когато обаче връзката между съзнание и несъзнавано е постоянно отворена и течаща диада, логиката е вече проява на едно разширено самосъзнание. По въпроса за семейните ценности ми се ще да попитам кое е по-важно: запазването на семйството или духовното развитие и любовта? Естествено, че второто! По-долу Диди също засяга тези въпроси! Бащата каза така: " Кой ти позволи да се влюбиш!?" В първия момент, си казах хубав филм пък каква празна реплика. Само след няколко дни разбрах дълбокия и смисал. Който между другото е дълбокия смисъл на отношението на всеки човек, към всичко. Това е израз на прекомерната фиксация във вторичните, разумни ценности, в трябва, в правилата, във външното знание. И откъсване от първичните, сърдечни ценности, от любовта! Всъщност е добре да са в баланс! Главата и сърцето, мъжът и жената! И зад двете, зад "искам" на желанията и "трябва" на разума, стои мъдростта и любовта на сърцето! Правилата в мъдрите книги не с анякакви наложени догми, защото насила "Така Трябва"... Те идват от естествените правила на Вселената. Според мен, де... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 (edited) Аз пък си мислех, че психолозите си мислят, че решенията базирани на съзнателен избор и логика, обикновено преповтарят вътрешния хитър несъзнаван модел. ...ама много мислене се получи Обикновено логиката няма връзка с "хитрите несъзнавани модели" и затова без да иска ги преповтаря - те я предпоставят, мотивират, тласкат я. Когато обаче връзката между съзнание и несъзнавано е постоянно отворена и течаща диада, логиката е вече проява на едно разширено самосъзнание. Е, който го може, го може Защото понякога и тази връзка може да бъде изфабрикувана. Не случайно му викат несъзнавано на туй нещо По въпроса за семейните ценности ми се ще да попитам кое е по-важно: запазването на семйството или духовното развитие и любовта? Естествено, че второто! По-долу Диди също засяга тези въпроси! Е тогава какво толко се коркаме за разпада на семйните ценности в България. Може това да е необходим катарзис, който води към духовно развитие и любов Защото може би за българина семейното щастие и стабилност са станали много по-важни от духовно развитие и любовта. Ето ти казваш съзнателно, че духовното развитие и любовта са по-важни от семейството. Но така, както описваш страстите си по патриархалното семейство, то излиза, че несъзнаваното май друго говори Или поне лекинко по-различно Редактирано Юни 4, 2010 от БожидарЗим Слънчева и Дъгата 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 (edited) Влюбването? Никой не го очаква, не го и програмира /случи ми се, бях на 20 г./ Не е готов, макар и да е чувал, мечтал за него... Любов, която те връхлита като влак и не знаеш на кой свят си... НО, много често то-влюбването е в разрез с всичко, което е определено от обществените норми. И тук е големият изпит. Да слушаме емоциите и сърцето или да проявим разум?... Трудно е, защото съдим и квалифицираме-добро/лошо. И интересното е, че никой не е съвършен, а съди... Трудни избори. Има решение обаче. Да разбереш, осмислиш, че човешката ти егоизтична любов-притежание ти носи само ограничения, различни, но ограничения... Ако дадеш свобода на себе си и на човека, когото обичаш, като продължиш да го обичаш отдалеч и да приемеш всички слабости, свои и негови, прехвърлиш тази обич към всичко и само черпиш вдъхновение от нея, то и разума си е ОК. Лошото обаче е, че са нужни доста години вътрешни противоречия, справяне с тях и трансформиране /поне за мен беше така/. Десетте Божи заповеди са за Мойсеевия закон, но закона на Христа е Любов. Към ближния, към себе си, към Бога, Всичко... Любов, разбираща причините... Любов, която разрушава великото човешко Его! П. П. И свързва душите Редактирано Юни 4, 2010 от Слънчева Розалина, Иво, Лъчезарна и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 4, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 (edited) Е, който го може, го може Защото понякога и тази връзка може да бъде изфабрикувана. Не случайно му викат несъзнавано на туй нещо Така е! Е тогава какво толко се коркаме за разпада на семйните ценности в България. Може това да е необходим катарзис, който води към духовно развитие и любов Но ние сме, които определяме как да употребим този катарзис. Дали да го превърнем в необходим и полезен, или в тотално размазващ ни. Това важи както за индивида, така и за цялото ни общество като сбор от индивидите в него. ...... Илияна, влюбването е просто автодрогиране. Приятно, но имащо общо с Любовта колкото и надрусването с хероин! Нещо чудесно е, разбира се! Но наистина спрямо Любовта е като проститутка пред сърдечна партньорка. Изпразни ли хормоналния си и проективен потенциал както посетител при проститутка изпразва хормоните си и зейва "една различна реалност" - но не тази на кастанеда, а на хрмоналния срив, който превръща възприятията в дразнещи и сивички... Редактирано Юни 4, 2010 от Орлин Баев Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 Моите наблюдения показват, че се разпадат онези "семейни" ценности, които са отживели времето си. И това е напълно закономерен процес. Дали ще ги смени някаква нова ценност или човекът - близките хора - ще увиснат във въздуха - това вече е въпрос на развитие, на свободно решение и поемане на отговорностите за последствията. И само да не вземе някой да ми се оплаква, че нямало откъде да разбере, че има и други ценности... Има една стара мъдра приказка: - Който има желание, намира начин. Който няма желание, намира оправдание. А един контрапункт към нещо казано по-горе - Орлине, жената може да бъде домакиня и само с децата и къщата да се занимава и точно тогава и точно по тази причина да бъде фелдфебелът вкъщи... И съм го виждала... А може да работи и да има своя кариера и път на развитие, да бъде полезна на много хора, не само на семейството си - и да излъчва женственост. Женственост съвсем не е равно на - седи край домашното огнище. Същото важи и за майки, които са се посветили на отглеждане на децата си. Ами сред тях има доста такива, които се вманиачават и отглеждат хилави психически, зависими и невротизирани и разглезени потомци.... Да не забравяме, че децата се учат от опита си, а не от поученията. Често точно прекалените грижи създават проблеми на растящите деца и те боледуват по-често, не успяват да общуват достатъчно с връстници и други възрастни, не могат да развият самостоятелност и куп други проблеми... Иво, Слънчева, Лъчезарна и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 (edited) Още не е намерила Себе си новата Ева! Да не говорим за новия Адам. Поне сме квит, не се жалвай. П.П. Аз вчера точно открих, че имам алергия към един определен тип жени в Германия. Aма направо се ужасявам от тях - аз като жена. От студенина, грубост, сухота. Направо ми иде да се скрия някъде като срещна някоя такава кака. Заболява ме корема от енергиите й. Но има и друг момент. Тук мъжете такива харесват. А жените, които си усещат корема, основно ги боли корема. Изобщо свят широк, зоология всякаква. Редактирано Юни 4, 2010 от azbuki Ирина - Horus - Чебурашка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 4, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 Моите наблюдения показват, че се разпадат онези "семейни" ценности, които са отживели времето си. И това е напълно закономерен процес. Дали ще ги смени някаква нова ценност или човекът - близките хора - ще увиснат във въздуха - това вече е въпрос на развитие, на свободно решение и поемане на отговорностите за последствията. И само да не вземе някой да ми се оплаква, че нямало откъде да разбере, че има и други ценности... Има една стара мъдра приказка: - Който има желание, намира начин. Който няма желание, намира оправдание. Да, и аз съм си мислил за това. Че сегашният сив на ценности е преход за изграждане на нови ценности! Горе споменаваме това в диалога с Божидар. А един контрапункт към нещо казано по-горе - Орлине, жената може да бъде домакиня и само с децата и къщата да се занимава и точно тогава и точно по тази причина да бъде фелдфебелът вкъщи... И съм го виждала... А може да работи и да има своя кариера и път на развитие, да бъде полезна на много хора, не само на семейството си - и да излъчва женственост. Женственост съвсем не е равно на - седи край домашното огнище. Същото важи и за майки, които са се посветили на отглеждане на децата си. Ами сред тях има доста такива, които се вманиачават и отглеждат хилави психически, зависими и невротизирани и разглезени потомци.... Да не забравяме, че децата се учат от опита си, а не от поученията. Често точно прекалените грижи създават проблеми на растящите деца и те боледуват по-често, не успяват да общуват достатъчно с връстници и други възрастни, не могат да развият самостоятелност и куп други проблеми... Да, може да си е вкъщи и да бъде фелдфебел, така е! Но все пак не толкова предпоставено често, колкото жената кариесристка. Защото домакинството е доста пасивен, казано в добрия, женски смисъл на думата избор. По-често такъв избор се определя, ако е правен доброволно (а ние за такъв само говорим) от по-женствено пасивна психика. Относно професионалното развитие на жената и ролята и като майка. Всяка крайност в разсъжденият ап въпроса е излишна. Естествено, че женатае преди всичко човек и личност и че има нужда и желание за творческа реализация. Има обаче и майчина роля и ако сърцето и е водещо, което се предполага от половата и роля, жената сама ще избере да отдели известен брой години за активното им възпитание! Сърдечната жертва е част от майчинството, при всеки биологичен вид - тези няколко години се явяват една нормална, заложена от природата на сърцето и природата на пола жертва в името на поколението! За възпитанието: да, майката домакиня може да разглези децата и да ги направи зависими, ако е твърде много над тях. Но това не е задължително. Децата се учат не от поученията, така е, но от поведението и присъствието, от излъчването и характера на родителите си. Една майка домакиня със интегрирана и спокойн апсихика, с любяюо сърце неминуемо залага дълбока базова сигурност с присъствието си в децата си. А майката кариеристка, от друга страна, по-често е фиксирана в разума, в целите си, в постиженията и е далеч от сърдечността си, която е потиснала (има изключения, но това по-общият случай). А постоянната и липса залага пропастта на неувереността в децата. Или на агресивното поведение като компенсация на неувереността. Така мисля! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 (edited) А имам и едно друго наблюдение, което води до особената безпътица на Ева-та. Някак си дълбоко в себе си тя усеща, че е много добре, дори е някак естествено някой друг да мъкне гардероба вместо нея, защото просто природно си има по-яки мускули, ама не знам защо не се получава въпреки усилията й да влезе в правия път и да спре с това влачене. И така гледам по преместванията напоследък все мъкнат 5-6 жени и ако има един мъж, то той е само един и... го болят коленете, кръста... Изобщо е крехък и чуплив - пазим го. И затова въпреки добрите намерения да бъдем дами, между местенето и влаченето на гердеробите малко се поразсейваме от тази своя заветна цел. Но и това ще стане, само бъдете оптимисти и не се коркайте много. Редактирано Юни 4, 2010 от azbuki Слънчева и Ирина - Horus - Чебурашка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 4, 2010 Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 Много ми се иска да ви питам, всички писали до тук, които имат официален/на или не пратньор/ка - как ще реагирате, ако утре, или след месец, или след година ви връхлети, както каза Слънчева като влак, една любов? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 4, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юни 4, 2010 (edited) Много ми се иска да ви питам, всички писали до тук, които имат официален/на или не пратньор/ка - как ще реагирате, ако утре, или след месец, или след година ви връхлети, както каза Слънчева като влак, една любов? Като махнем временните битови напрежения, с : "Бъди щастлива! Аз продължавам напред!" .............. O, редактирам! Разбрах "ако половинката я връхлети" - горният ми отговор е за такъв сценарий. Ако мен ме връхлети, ще се насладя на самото чувство на влюбване, ще присъствам в него осъзнато наблюдавайки го, но не и давейки се в него. Според битовите обстоятелства и целите си ще го задоволя в реалността или не. Аз постоянно съм влюбен - във всяка тийнейджърка с хубави крака и гол корем. Или в привличащи ме жени. Преди време бих се постарал да удовлетворя такова влюбване. Сега по-скоро бих го трансформирал с помощта на самосъзнанието си, бих го впрегнал в целите си! Правя разлика между страстта на влюбването и любовта. Влюбването чувствам често, влюбчив съм. И сега го имам, но е по-скоро страст. То винаги е страст, но масово се бърка с любовта. На настоящия етап от живота и личностовата си зрялост, по-скоро го контролирам ипренасочвам - но не с битка или гърч, а с разбиране и радост! Относно "връхлитането" на любовта. Не чакам да ме връхлита! Сам скачам в нея и летя в нея. Имам я постоянно, дори и външно да се скапвам понякога. С времето сякаш прокопах един канал до нея, отвътре. Този извор не връхлита и не зависи от външни телца, обитавани от съзнания, т.н. хора. Той си тече постоянно - просто миг и си там, в него, обливан от сърдечната му вълна, пълна със светлина и тиха мъдрост! Леле, как ли звучи това... Но е реалност! Пак редактирам, оборвайки се частично и добавяйки това: влюбването, разбира се от страст нерядко прераства в любов и е свързано с любовт акакто страстта е свързана с нея. Такова влюбване е помитащо и сладко, да. Но в най-добрия случай е само стъпало, стъпчица към тази Любове, която споменавам по-горе! С години съм бил в такова влюбване... Редактирано Юни 4, 2010 от Орлин Баев Иво 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.