Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Орлин Баев

Семейните ценности в съвременната действителност

Recommended Posts

Мисля, че написах достатъчно ясно позицията си и няма нужда да я обяснявам повече. Тя си е моя лична и това, че има други, различни и противоположни на нея, е хубаво. Така всеки има възможност да чете, да мисли, да избира, да поема отговорността за личния си избор, а не да я отнася към конкретен "съветник".

(Азбуки, съгласна съм за недоразбирането - не на личния опит, а на позицията. няма как да бъде разбрана в този случй...)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но от друга страна може да ти е помогнала да изградиш една добра ценностна система.

Е, то при мене нещата не са много традиционни, знаеш, и надали моят пример може да е полезен някому :whistling:

Не знам и дали мамчето ми е помогнала, но със сигурност не съм й позволил да ми навреди. Защото, ако е трябвало да слушам "многовековните ни родови ценности" и да живея по тях - направо не ме брой и да съм се затрил отвсякъде.

А това, че съм избрал да се противопоставя (доколкото мога) и да не оправдая очакванията "на великия си и чистокръвен" род - си има и своите плюсове и минуси. Знаеш, че в моя случай, не мога да съм напълно ой-ла-ри-пи от задължения и отговорности, както ми се иска и както беше си извоювал брат ми - защото все някой трябва да поеме отговорностите към корпорацията, както и към разни други неща, в които съм "вербуван" още преди да се родя. Обаче, изцяло отказах да следвам семейните модели. След като не мога да имам семейството, което желая (понеже е "недопустимо, мойто момче, за хора като нас!" и така нататък....), съм избрал да нямам семейство по "нашите ценностни модели". Добре, че брат ми остави наследник, та не знам как щях да си бия камшика в противен случай и да си се радвам на свободата 59.gif

LUCIUS, дай да проверим! hypocrite.gif

Току-що проверих сам собой домой - всичко си е на мястото :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, то при мене нещата не са много традиционни, знаеш, и надали моят пример може да е полезен някому whistling.gif

Не знам и дали мамчето ми е помогнала, но със сигурност не съм й позволил да ми навреди. Защото, ако е трябвало да слушам "многовековните ни родови ценности" и да живея по тях - направо не ме брой и да съм се затрил отвсякъде.

thumbsup.gif Всички сме се бунтували или продължаваме да го правим под една или друга форма срещу опитомяването. Когато нашите се разведоха аз избрах да живея при майка ми точно защото ми даваше свобода. Свободата да бъда себе си. Затова насочих любовта и привързаността си към нея. Бях и съм при нея точно защото се чувствам свободна. Докато любовта на баща ми беше точно такава, обсебваща, привързваща, моделираща (не знам дали се изразявам правилно). Опитваше се да предпази и моделира всички ни и точно затова изчезнахме от него въпреки че го обичахме. Накрая беше поулегнал, идваше често у дома, уж поводът бях аз, но разбирах че се обичат и се завръщат един към друг. Може би щяха да се съберат отново т.е. със сигурност щяха, ако съдбата не беше пожелала друго. Сега майка ми е постоянно в къщата и там си е у дома. Направо си е нейният дом въпреки, че по документи не е така. Постоянно прави нещо с мисълта за него и се чувства щастлива от това. Опитвала съм се да и кажа да се отпусне, да се забавлява, да си почива, да ходи на екскурзии както го правят другите хора на нейната възраст, но тя не иска и да чуе зе това. Там към дома я тегли сърцето и само там се усеща че е в пълна хармония. След смъртта му постепенно осъзнахме каква Любов е имал в себе си този човек. Колко е бил самотен и неразбран, но просто подходът му е бил такъв, защото и към него самият е бил такъв и т.н... до безкрай... Всички сме жертви на жертви, докато не изберем пътя на свободата както казват толтеките. Сега с майка ми разбираме колко е бил прав за всичко. Повярвай, не че ми е баща, но просто е така. Няма нещо което да ни е казал и то да не е станало точно така както ни го е казал или както се е опитал да ни научи, да ни предупреди и да ни даде съвет, но за зло или за добро така е трябвало да стане, за да извърви всеки от нас пътя си по свобода. Сега стъпвайки на тази мъдрост и опит и двете сме решили свободно да се ограничим работейки върху будността и безупречността опитвайки се да надраснем старите модели и си споделяме като приятелки и сестри. Впечатляващо е наистина, но никак не е лесно да си призная въпреки, че наученото до тук ни е от огромна полза за живота ни в настоящия момент. Някак ни помага да се справяме с предизвикателствата на деня.

Малеее, аз уж нямах намерение да пиша пък се забравих... Защо започнах!? Защото странна думичка ми се завъртя в съзнанието улавяики част от думите ти и от думите на Орлин, а именно думата Синархия. В портала има такава тема. Та горе- долу мисълта ми беше такава, а именно че осъзнавайки отговорността на свободата можем съзнателно да се ограничим и използвайки условията и възможностите на това ограничение бихме могли да разчупим старите модели устремявайки се към истинската свобода и към онзи синархичен ред който царува в Агарта.

Оххх какви ги бръщолевя и аз... skype-37.gif

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички сме жертви на жертви, докато не изберем пътя на свободата както казват толтеките.
Елфчеthumbsup.gif

Именно. Всеки е жертва на времето, обичаите, порядките, които предаваме едни на други, поколение след поколение.... НО все пак от всичко, което ни се е случило сме натрупали опит, познания. И по някакъв начин сме възпитали определени качества у себе си... Бунтували сме се, примирявали сме се....

Родителите са ученици на децата си, както децата се учат от родителите си /за добро или лошо/.

И понеже аз съм си избрала точно тези родители /за да мога да развия волята, твърдостта в себе си/, то и всичко, което ми се е случвало в детството си е на място. И съм благодарна за родителите си, за близките си... за всичко.

Роли, на сцената на Живота, чрез които се учим и израстваме...yinyang.gif3d_046.gif

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички сме жертви на жертви, докато не изберем пътя на свободата както казват толтеките.
Елфчеthumbsup.gif

Именно. Всеки е жертва на времето, обичаите, порядките, които предаваме едни на други, поколение след поколение.... НО все пак от всичко, което ни се е случило сме натрупали опит, познания. И по някакъв начин сме възпитали определени качества у себе си... Бунтували сме се, примирявали сме се....

Родителите са ученици на децата си, както децата се учат от родителите си /за добро или лошо/.

И понеже аз съм си избрала точно тези родители /за да мога да развия волята, твърдостта в себе си/, то и всичко, което ми се е случвало в детството си е на място. И съм благодарна за родителите си, за близките си... за всичко.

Роли, на сцената на Живота, чрез които се учим и израстваме...yinyang.gif3d_046.gif

Да! Не си ли забелязала какво се случва. Повечето хора се бунтуват, борят се... докато в един миг всеки се превръща точно в това срещу което се е борил и стане една, обърнал се Илия пак в тия и си кажеш, какъв бях, какъв станах, а си мислех че аз никога няма да стана такъв. Докато в един момент не се усетиш и не си кажеш абе аджеба, аз за какво съм тук!? Я дай сега да видим какво има в наличност, да взема да си взема поуките и от тук нататък да се уча от всичко и да използвам пълноценно и разумно всичките условия които ми се предлагат и така малко по малко, постепенно човек навлиза в истинската свобода, а християните биха го казали по друг начин - изработва спасението си или пък намира тайният изход от матрицата, това сега ми хрумна. Поздрави Слънчева hypocrite.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво нещо са книжките. За всичко стават. Дори и да подпираш крака на масата :)

Но както с оръжията, от самия човек зависи дали ще стреля с книги по хората или не, т.е. дали ще ги използва просто за де самоубеди в мисловния си модел или за нещо друго.

Преди малко в парка си мислех пак за семейните ценности и дори не точно за тях, а по-общо за убежденията, отношенията към света и хората, и намеренията на човек към света и хората.

Малко по-окултно така да видим нещата, нали сме в окултен сайт все пак. Да се отстрамим и после ще говорим пак интимности :)

Човек е една повече или по-малко йерархична, но оплетена и с напречни връзки структура от убеждения. Убежденията създават отношения, а отношенията намерения.

Убежденията са една енерго-информационна структура. Всяко убеждение е като една програмка на компютър.

Съвкупността от всички убеждения си е цял компютър с неговите програми.

Някои убеждения са по-основни и от тях зависи оформлението на другите убеждения. Както в компютъра операционната система определя в какви прозорци ще излизат програмите, какви са интерфейсите им с (т.е. отношенията с външния свят) и колко често програмите ще се скапват :)

По същество средностатистическия човек действа точно като компютър. Неговите програми правят едно и също нещо, както и да се въртят и различното е само реда, в който се въртят.

Човек си мисли, че прави нещата различно, а резултата е един и същ. Както се шегуват насериозно психотерапевтите, белег за психясване е да правиш нещата постоянно все по един и същ начин, а да очакваш различен резултат.

Човек е хем приспособима, хем инертна машина и ако нищо не го заставя да се промени, то той ще продължава да поддържа същата система убеждения.

А го заставят да се промени развалянето на реда и стабилността, стресовите ситуации, обтегнати семейни взаимоотношения, неприятности в работата и т.н.

Колкото повече човек си осигурява ред и стабилност, толко повече не се променя.

И толко по-изтънчени оправдания за убежденията си намира.

Казах за убежденията. После идват отношенията и намеренията.

Да вземем актуалното за темата убеждение "съвременният свят е морално деградирал, а семейството с патриархални ценности е единствената утеха".

Почти всяко човешко убеждение и всяко свързано с "добро" и "зло" има две части: това което е лошо в противовес на това, което е добро. Няма начин да мисли нещо за лошо и да нямаме в себе си представа кое е съответстващото му добро.

Въз основа на убеждението пък човек си изгражда отношението към представителите на "добрата" и "лошата" му част.

И тук идва сладкия момент. Това отношение има общо не само със съзнаваните от човека начини за отнасяне към например "морално разложилите се", но и със несъзнаваните начини за отнасяне въобще към всичко, което попада в категориите добро и зло. А това разделение за повече хора обхващата почти всичко в света.

От съзнаваните отношения виждаме копнеж по социализма и явно по тогавашните методи за наказване на моралното разложение. От несъзнаваните отношения доста хора писаха по тях, аз няма да ги цитирам.

Убеждението ражда отношение.Отношението ражда намерение. Съзнателно или несъзнателно.

Намерение за наказание на това, което е лошо и поощрение на това, което е добро. Ами да, ами да. Копнежа, например, по наказващия социализъм показва одобрение на наказанията за морално разложилите се. Одобрението на наказанията, както и цялостното вътрешното отношение към доброто и злото, за повечето хора създават намерение за наказване. Може да не е директно, може да е чрез другите (социализма като маша), но пак си е намерение за наказание.

„Абе защо държавата не ги накаже тия” пак си е намерение на съответната личност за наказание.

Отношението ражда намерение. Намерението ражда действие. Съзнателно или несъзнателно.

Човек първо тръгва да се бори за нещото, убеждава, алармира, събира последователи и потенциални „наказатели”, всява раздор по форуми :) :)

След това нещата се задълбочават, почва да въвежда ред първо сред домашните си, после открито да криткува по улиците. Следващ етап е физическото насилие.

Какво е това. Окултният закон, че какъвто и да е мисловния модел и убеждението, рано или късно той се проявява на физическо ниво: чрез действие, съзнателно или несъзнателно. ....на някои не им харесва и закона за гравитацията :)

Но понякога, че действията, вкл. и чрез потикване на други хора към действие, може да са доста брутални.

И всяко осъждане всъщност преминава в опит за наказание.

Убеждение: мисловен модел на ментално ниво -> Отношение: натрупване на емоционален заряд на емоционално ниво -> Намерение: насочване на енергетиката на енергийно ниво -> Действие: на физическо ниво.

Интересното тука е, че когато имаме убеждения за отхвърляне, а такива са свързаните с „добро” и „зло”, наказанията почват още на енергийно ниво. Създаването на намерение и насочването на енергитиката са си чисти енергийни атаки, но човек не ги съзнава и продължава да „стреля” по хора и групи от хора (например българския народ).

Когато убежденията са особено брутални, енергийните атаки са си направо постоянни и Природата се опитва да коригира нещата като осигурява на човека енергийна дупка, през която енергията му да се губи постоянно.

Та толко за ценностите. Нека ги имаме, но ако осъждаме другите заради тях, по-скоро вредим и на тях и на себе си.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Модераторска бележка:

Скъпи съфорумци, много ми се иска за пореден път да помоля да се стараем да овладяваме личните си емоции. Ако някой не желае нещо да се обсъжда, да не го споделя. Смятам, че всички пишещи тук са разумни и интелигентни хора и могат да преценят колко, как и кога ще споделят в обществен /публичен/ форум.

Има общи правила и общи принципи. Нека добрия тон и рационалното мислене преобладават.

Хубав ден на всички!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Моето виждане е, че Любовта е тази, която би успяла сама по себе си да сближи гледните точки на участниците и да намери общото между тях. Семейните ценности без Любов са фалшиви и вредни, най-много да направят семейния живот по-поносим без истинска любовна връзка. Защото, от друга страна, семейните ценности са до голяма степен плод на традиции и опит, които по някакъв начин са доказвали своята целесъобразност за съответното време, в съответните общества, с техните специфики, ако щете и религиозни. Религиозността в днешно време е на умиране, но се надявам, че чистата вяра в Бога, в тази сила над нас, която ни води да се чувстваме по-смирени и по-съпричастни, няма да се изгуби.

И ще ни кара не само да се оправдаваме и да воюваме помежду си, но и да си прощаваме, да се приемаме и да се радваме на всяка наша среща, на споделените неща.

От друга страна има общочовешки ценности и принципи в общуването, които са отвъд време и място, но за тях по-добре биха се изказали специалисти с опит. Как може да забравим грижата за децата, нуждата им от спокойно гнездо, където да отраснат в любов. Дори семейното гнездо да не е пълно.

Лично аз смятам, че историята, която Азбуки сподели, беше ценна и принципно добро поле за разсъждения по темата. Във връзка с нея, но нека се приеме като принципно изказване, искам да споделя следното наблюдение. Често завистта кара някои хора да провалят живота на близките си. И им помагат така, че да няма повод за завиждане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В потвърждение на това, което съм писал по-горе таз сутрин ми попаднаха едни мисли на Учителя:

"..Следването на заблудите води до недоволство..." от "Новите разбирания" и пак в контекста на недоволството:

"...не се занимавайте с другите хора..." от "Най-малкото добро".

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Любовта понякога също така позволява на човек да си запуши устата, когато чувства, че е прекалил с коментарите. От уважение към опитностите на другите.

Това е публичен форум, на който мненията остават за постоянно, следователно и пошлите коментари за нечий личен живот остават за постоянно. Идеята в никакъв случай не ми харева и се чувствам отговорна за това, че изобщо нещо съм написала. Но пък ще се поправя. Повече никога няма да споделя такова нещо. Нека всеки си учи от собствения опит и си блъска главата, както може. Смятах, че написаното може да е полезно за някой и единствено поради това го написах, при това вложих много енергия и мисъл в него, не за да се представя като бардак после живота на мой приятел. Все още съм отвратена от реакциите на някои хора, както и от нивото, до което е паднал този форум.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

  • Дружна разяснителна работа. — до местни комитети, лятото на 1872 г.
  • За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
  • Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва. — до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г.
  • Има два пътя — кой ще изберете? — до Л. Каравелов
  • Интригата спира хода на народната работа. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
  • На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г.
  • На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. — до Л. Каравелов, 16.IX.1872 г.
  • Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
  • Никой да не се повежда сляпо в работата. — до Троянския революционен комитет, 4.IV.1872 г.
  • Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора — след една глава? — до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.
  • Трябва да се жертва всичко, па и себе си. — до орханийци, 29.I.1872 г.
  • Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре. — до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г.
  • Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“. — дописка на В. Левски до в. „Свобода“, писана през втората половина на 1870 г., публикувана в „Свобода“ на 13.II.1871 г.
  • … времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.
  • Васил Левски
  • Специално като отговор на БожидарЗим, а и за всеки, който би намерил връзка.

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако жената трябваше да бъде слугиня, Господ щеше да я направи от краката на мъжа, ако трябваше да бъде господарка – от главата.

А Той я направи от реброто на мъжа – значи да му бъде другарка в работата.

Под женитба аз разбирам да мине човек от животинско в човешко състояние и от човешко – в Божествено.

Тази женитба е веднъж – да станете граждани на Небето.

За това се изисква да имате здраво тяло, здрав ум и здраво сърце

Хигиена на човешката душа

269950412197.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Латина, радвам се за теб заради удоволствието, с което си избирала тези цитати :):)

Аз те знаех, че си сипатична революционерка и върл пренебрежител на реда и спокойствието:thumbsup1:

Не мога да не се съглася, че развитие и творене идва само след разваляне на реда, още повече, че директно съм го казал някъде по-нагоре.

Та викам, на конете :)

Лично аз не бих се наел да коментирам тези цитати от Левски, още повече че за него имам само избледнели знания от училище (може би за съжаление) и знам това, че е бил масон.

Масонски принцип е с чук и длето да се работи върху камъка за неговото облагородяване.

В превод това значи да се работи върху народа за неговото облагородяване. Това пояснява и наглед агресивното отношение към народа: игра със 7 милиона българи, да се показва народното зло, да се избират за ръководни постове " разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни", милиони хора строени да вървят след една глава, да се жертва всичко, изпит за всеки.

Та Левски е работил за "облагородяване на камъка". Пропуснала си най-важните цитати:

Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.

Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.

Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си

Та искам да питам недоволен от народа мърморко ли е бил Левски?! Ако беше недоволен, щеше ли да поиска да жертва себе си за него? Не е ли по-скоро това любов към народа, а не недоволство и отхвърляне. Съжалявал ли е той за времето на турското робство, където реда и ценностите са налагани със сила и наказания?

Едно е какво прави човек външно и друго е какво чувства вътрешно. Левски е обичал българския народ в цялото му морално разложение и е готов да даде живота си за свободата му, въпреки че на свобода може да продължи да се разлага морално още повече.

А и времената се менят и ситуацията е друга. Не си представям някой от форума да тръгне по села и паланки и да организира тайни комитети за подготовка на възстание срещу робството на моралното разложение.

Хе хе.

А сега стигам до предизвикателството в твоя пост. Да, Левски е осъждал оделни хора, недоволствал е от тях. Но кой съм аз или ти да го осъждаме заради неговото осъждане.

Ето, ти се опита да подложиш Левски на осъждане, за да се види, че са многолики проявите на осъждането и всеки неволно може да осъди.

А пък и какво лошо имаше в това да цитирам Учителя. Все се опитвам да пиша с това, което идва в главата ми, но ако някоя информация се появи синхронно защо да не я ползвам :)

П.С. А и много се съмнявам Левски като е отивал някъде да основе комитет да е почвал с думите: "Вие сте морално и политически разложени. Нямате никакво желание за свобода и т..н." Говорел е не за лошото, а за доброто, което може да се постигне.

П.П.С. А това тове мнение е изключително точно " Моето виждане е, че Любовта е тази, която би успяла сама по себе си да сближи гледните точки на участниците и да намери общото между тях.

" :):):)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моето виждане е, че Любовта е тази, която би успяла сама по себе си да сближи гледните точки на участниците и да намери общото между тях.

Семейните ценности без Любов са фалшиви и вредни, най-много да направят семейния живот по-поносим без истинска любовна връзка. Защото, от друга страна, семейните ценности са до голяма степен плод на традиции и опит, които по някакъв начин са доказвали своята целесъобразност за съответното време, в съответните общества, с техните специфики, ако щете и религиозни.

Религиозността в днешно време е на умиране, но се надявам, че чистата вяра в Бога, в тази сила над нас, която ни води да се чувстваме по-смирени и по-съпричастни, няма да се изгуби.

И ще ни кара не само да се оправдаваме и да воюваме помежду си, но и да си прощаваме, да се приемаме и да се радваме на всяка наша среща, на споделените неща.

От друга страна има общочовешки ценности и принципи в общуването, които са отвъд време и място...

thumbup2.gif

45391660_lotos.JPG

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже Левски изразява едни мъжки идеали, принципи ето и нещо, което днес ми повлия добре:

"Днес проповядвам на жените: Вие трябва да обърнете мъжете си към Господа. Спасението на света е във вашите ръце. Вие сте емблема на Любовта. Вие трябва да изправите изопачените умове на мъжете си. - Как ще стане това? - Като внесете Божията Любов в сърцата си. Ще обичате мъжете си. Ще обичаш мъжа си - едного, без да му ставаш роб; ще обичаш Едного, т.е. Бога ще обичаш в него.

Духът работи сега върху жените, затова те са повече рели- гиозни и духовни от мъжете. Наблюдавайте -дето стъпи женски крак, всичко тръгва напред: и наука, и религия, и музика - всичко върви добре. Жената е почва, на която всичко вирее. Ако изчезне жената, всичко спира - и наука, и религия, и музика и изкуство - почва няма. Поетът пише, докато носи жената в ума си. Щом отнемете жената, той изгубва смисъла на живота си и слага оръжието. В умовете на всички хора стои жената. Тя е любовта, тя е тяхната идея.

Аз разглеждам жената като полюс. Първоначално, когато Бог създал жената тя била съвсем различна от сегашната. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отраженне на възвишената, на благородната жена. И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Обаче, любовта се проявява само там, дето е жената. Отсъствува ли жената в човека, отсъствува и любовта. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото и, светът моментално би се повдигнал.

В живота си съм срещал само няколко жени - някои в България, някои в чужбина. Истинската жена се отличава с нежността си - нито една груба дума не може да излезе из нейната уста! Всяка жена, която може да проявява грубост, не е още въплощение на истинската жена -тя се е отклонила. А туй, което отличава истинския мъж - то е благородството.

Днес гледат на жената като на същество, което има нужда от мъж - да я гледа. Казвам: това не е жена, това е инвалид в болницата. Според мен, жена е тази, която спасява света; жена е тази, която държи ключовете на живота; жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа.

Човек трябва да приложи в живота си два велики закона. Първият закон - любов към Бога - представя мъжа; вторият закон - любов към ближния— представя жената. Мъжът трябва да се занимава с първия закон жената - с втория. С двата закона пък трябва да се занимава човекът. Вторият закон - любов към ближния, с който жената се занимава - той създава учрежденията, той създава обществения строй. Следователно съвременният строй, както н всичко в него се дължи, именно, на тази унижена жена. И тогава, каква трябва да бъде целта на съвременното общество, както и на съвременните държави? - повдигане на жената. Повдигнете жената на положението, в което някога се е намирала! Поставете жената на онова стъпало на което се е намирала първоначално и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се поправи. Спасението на света е в повдигането на жената. Не повдигнете ли жената, и не се ли повдигне тя сама, от никъде другаде не може да дойде спасението.

Като говоря за повдигането на жената, аз имам пред вид тази идея да проникне целокупния живот. Тя трябва да проникне не само между хората, но я между животните, растенията и минералите. Този велик закон трябва да обхване напълно и човешкото сърце. Ако човек унижи сърцето си, спасението пак не може да дойде. Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане нa сърцето. Унижиш ли себе си, унижаваш сърцето си.Повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си. Всички ангели всички светии, всички напреднали същества имат за цел повдигането на жената. Много от съвременните хора като че се противо- поставят на тази велика цел и казват: знаете ли какво нещо е жената? Тя е цяла змия! Който е ял попарата й, той само може да говори за нея. Като говорите, че жената е лоша, питам: кой не е роден от жена? Майка ви, която ви е носила в утробата си, която ви е прегръщала в обятията си, която ви е носила в ума си и в сърцето си, не беше ли жена? Вие не се спирайте върху това че тя е унижена. Каквато и да е тази жена, днес тя е ваша майка. Ако имате другарка, гледайте на нея като на ваша майка. На майка си пък гледайте, като че Бог е в нея. Човечеството трябва коренно да измени своите възгледи по отноше- ние на жената. Иначе, спасението на света няма да дойде.

Из Новата Ева или мисията на жената-майка

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, не очаквах такъв развой на тази тема.

Само за броени дни сме "навъртели" вече 7 страници, на места твърде разгорещени. До сега само темите за секса и за парите са правили такъв фурор сред участниците.

Оказа се, че и тази тема обаче е сред "болните", важните, чувствителните ... Което като се замисля е добре.:thumbsup1: По-неспасяемо щеше да е положението, ако болшинството бяха я подминали тази тема, като ненужна, излишна, при условие, че виждаме каква е действителността по отношение на семейството.

Другото - както вече казах Орлин набеляза някои основни параметри (отношение и държание един спрямо друг, отношение към парите, разбирания за отглеждането и възпитанието към децата, отношение спрямо близки, роднини и приятели и т.н.), при които, ако липсва близост в убежденията на двамата в семейната двойка, семейството или функционира трудно или направо се разпада.

"Грешката" на Орлин беше, ако въобще можем да говорим за грешка, че си позволи да изкаже какви са неговите възгледи за тези параметри, като, предполагам в леко професионално изкривяване, си позволи да употреби думи като роли, модели. И ... последва атаката. Защо той така мисли, нямало нужда от такива списъци, какви били тези роли, за които говорел,къде оставала любовта, уж психолог, пък такъв патриархално-консервативен, чак се изказаха подозрения, че вреди на пациентите си ...

Извинете!

Първо - той има право да мисли каквото си иска. И да го напише тук в този публичен форум.

Второ - каква е връзката с професията му? Не мислите ли, че при него ще идват и ще се задържат пациенти със сходни убеждения просто?! (да напомня - скоро във форума имаше жена, която държеше да си намери, мисля, християнски психотерапевт, каквото и да означава това). Вие може да си мислите, че така той още повече би затвърдил някои погрешни (според вас обаче!) убеждения на пациента, но може би сегашното състояние на пациента му минава точно през това стъпало на развитие? И въобще ангели-психотерапевти не съм срещала все още.

Трето - в систематизирането на нещо (приемрно във вид на спсисък) няма нищо лошо, вредно или не знам какво ... дори човек започва малко по-ясно да си дава сметка кое и какво, особено при нашето преимуществено логическо, анализиращо мислене. Пък и тези неща и без това си съществуват, дали си даваме сметка за това, дали мислим за тях, или просто ни се случват и реагираме в движение, всички "се плацикаме" ежедневно в тях, защо поне да не ги опишем?!

И всички възражения "Ама любовта ... не...., няма нужда от ..., няма нищо общо с ... и т.н." са донякъде опит да си затворим очите. В крайна сметка всичко при нас минава и през сърцето, и през ума. Или поне е по-адекватно да успяваме да възприемаме нещата, и то хармонично, а не противоречиво, и през двете места. Бих казала, че точно на това се учим сега, поне повечето от нас.

Сега, аз също не мисля точно като Орлин (включително модела на моето семейство не се вписва в неговите разбирания).

Но осъзнавам ползата от това, което той направи.

И ще си позволя да повторя това, което считам за важно - любовта, свободата ..., да, хубаво, но ако нямат близки убеждения по повечето елементи на живота и толерантност към останалите, по които мислят по-различно, то няма как да функционира нормално двойката/семейството. Дори някой дребен битовизъм е способен да натрупа такова напрежение, при което всякаква любов да се изпари - сещам се за книгата "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния". Какво остава за нещо по-съществено - примерно отношението им към парите: как да се печелят, в какво количество са достатъчни, как да се харчат, как ще се третират - като общи или като отделни, ако са отделни кой какво ще поеме като разходи за общите неща: домакинството, децата ... Или отглеждане и възпитание на децата ... Или начин на живот - къде (държава, град, жилище), как (ритъм на живот, организация - в диапазон от липсваща до съвсем строга през всички нюанси между тях), контакти ( с приятели, роднини ...) ... Или начин на почивка ....

Някой може да каже - ама това не са ценности, това са някакви чисто ежедневни, организационни елементи. Добре, за мен няма значение как ще ги наричаме. Просто твърдя, че са важни.

И не ме разбирайте погрешно - може да има много сплотени и здрави семейства, които според някои от вас да имат съвсем болни убеждения: примерно и двамата са на мнение, че децата е добре да се глезят, много и непрекъснато; или и двамата са на мнение, че най-важни са парите и колкото повече, толкова повече, на деца, социален, културен, духовен живот и всичко останало се обръща почти 0 внимание ... Щом и двамата така смятат, то семейство ще има; поради убежденията им сигурно рано или късно ще възникнат специфични проблеми, но това е съвсем друг въпрос.

И моля, нека спрем за момент да говорим за тази дълбока, безусловна любов. Колко хора са способни да я изпитват?! Което не пречи на много да си въобразяват, че я изпитват, докато ... някаква ситуация не им покаже обратното (и пак ако искат да забележат, де ;)). Стремеж към нея - да, чудесно, но засега сме (поне повечето) до там.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Явно съм пуснала повечко мисли от Левски, та накрая стана "Къде го чукаш, къде се пука".

Е, редактирах си поста и удебелих само тези, които считам отнесени към дискутирането във форума, останалите са второстепенни и в известен смисъл биха могли да бъдат подкрепящи, но само толкова.

Нека да приемаме по-положително и дори с благодарност споделеното от инакомислещите.

Ма няма лошо и в развихрянето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И порталът, и темата са като живота - разнолики,

но красиви по своему

1007_b.jpg

А семейството - това сме ние,

защото всеки си има род и родители, после личен живот...

Въпросът е кое е грешка на развитието

и кое - развитие на грешките?

ДА, в крайна сметка всичко е за урок.

Но

Битът, сивото ежедневие също са ценен урок!

Учудвах се преди как може хора с еднаква (философска, духовна) ценностна система и супер синастрия да се разделят с олелия.

Както и хора, които имат тежки аспекти да успеят да се хармонизират.

Може би е много важен не само фундамента (личната ценностната система, характер и навици),

а в този "ликвидационен век" (по думи на Учителя)

е много важна посоката и темпото, с което вървим по Пътя.

Защото иначе дори в една посока - оставаме далеч един от друг...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Човек е дошъл на земята да се учи, да живее правилно,

а не да мисли за женене, за раждане на деца.

Първата задача на човека е да уреди отношенията си с Бога,

а после да уреди и своите работи.

Като определи отношенията си към Първата Причина,

човек знае вече да се жени ли и за коя мома или за кой момък да се ожени.

Бог има грижа за всички хора.

Той знае как да ги съчетае, кои хора си подхождат и т.н.

Ако сегашните хора страдат в женитбите си,

причината се крие в тяхното непослушание.

Те се женят без съгласието на Бога.

Ще кажете, че хората трябва да се обичат. Това е друг въпрос.

Страшното е, че сегашните женитби не са основани на любовта.

В желанието си да се ожени, човек е вложил някакви изопачени идеи.

В сегашните женитби ще намерите всичко, но не и любов.

Има женитби в света, които се крепят на любовта, но те са рядко.

Някои мислят, че като се оженят, ще имат условия да се развиват.

Това е заблуждение. Те забравят, че развитието на човека,

напредването му, е предвидено в Божествения план.

Тъй щото, женен ли е човек, или не,

условията за неговото развитие са предвидени.

Можете ли да наречете благоприятни условия за развитие тия,

при които хората се намират в постоянни борби?

Тъкмо това виждаме днес в повечето семейства.

Влезете ли в някое съвременно семейство, ще видите,

че майката и бащата са в постоянна борба, а оттам и децата.

Мъжът и жената не се разбират, децата - също.

Другаде ще види, че синът се е опълчил срещу баща си,

дъщерята - срещу майка си.

Казано е в Писанието: ”Всеки дом, разделен против себе си, не може да устои".

Такова е положението на съвременното семейство.

***

Мнозина казват, че човек не може да живее сам,

но трябва да си намери другар или другарка, с които да се разбира.

Кой човек е сам в живота?

Още със слизането си на земята, човек е дошъл заедно с много души,

с които е тясно свързан. Макар и в различни краища на земята,

тия души си взаимно помагат.

Освен това, всеки човек се намира под специалните грижи на възвишените същества,

които не го оставят сам. В трудните моменти на живота те му се притичат на помощ.

Въпреки грижите на разумния свят, хората страдат, мъчат се,

защото забравиха Божиите пътища. Те пожелаха да бъдат като Бога,

да се ползват с абсолютна свобода.

Бог е абсолютно свободен,

защото има знания, сила, богатства,

каквито човек не притежава.

Никой човек не може да направи това, което Бог прави.

Защо? Не му е позволено. Опита ли се да направи това,

което Бог може да направи, той ще внесе злото в своя живот.

Момък се оженва за една мома и веднага я ограничава.

Защо? Защото била негова собственост.

И момата започва да го ограничава, защото бил неин мъж.

Те си позволяват неща, на които нямат право.

Преди всичко мъжът и жената са души, излезли от Бога.

Те принадлежат на Бога, и никой няма право да ги задържа за себе си."

Правилно отношение към числата, Общ Окултен Клас, 12.11.1930 г., София

Виновна ли е светлината, че когато мине през нас,

ние заблестяваме като многоцветни скъпоценни камъни.

Днес, аз искам да съм червена, а ти - син.

Утре аз ще се променя и ще заблестя в жълто.

А ти заблестя в зелено - променил си се.

Да, ние сме много цветове, но сме такива и се проявяваме като такива,

защото сме слезли да научим урока на светлината.

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега, като питам някого, защо се оженил, щом е нещастен, мнозина вадят заключение, че съм против женитбата.

В моето съзнание, въпросът за женитбата е поставен другояче.

Казвам: Никога не се жени без любов.

Никога не раждай деца без любов.

Ако нямаш любов, не се жени.

Женитбата е Божествен институт, Божествена служба.

Степени на любовта, УС, 1937г.

Време е вече да минете в нова гама: да се интересувате от обикновения живот, но същевременно и от духовния живот.

Например, още първите християни са проповядвали против женитбата, не в обикновен смисъл на думата, но в духовен, широк смисъл.

– Кой не трябва да се жени?

– Светията.

Какво ще стане, ако всички хора се откажат от женитбата?

– Тогава ще се измени естественият ред и порядък в живота.Ако хората не се женят, на земята ще останат само тези, които са родени вече. Какво ще стане тогава?

Други проповядват, че всички хора трябва да се женят. Това е друга крайност.

Семейството, като социален въпрос, трябва да се изучава дълго време, както са го изучавали мистиците. Важна е вътрешната страна на въпроса.

Слабото и силното, УС, 1932г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм с всяка дума от последните две мнения! Благодаря!

Благодаря и за това, защото с тях се опровергава мнението, че Учителят е проповядвал т.нар. "свободна любов" в най-примитивния й вид.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вики, права си - хубав пост си написала. Важна е не само общата посока, но и темпото, с което вървим. Драматизмът на ситуацията идва от това, че бракът е относителна константа, а съпрузите - променливи величини. Ако бяхме изкуствени цветя, всичко щеше да бъде наред и нямаше да има проблеми, но... уви... не сме. "Всичко тече, всичко се променя". Всеки от нас е жива, динамична система, която се развива и в известен смисъл е непредвидима, която в брака трябва да се синхронизира заедно с друга такава. Оттук идва сложността, още повече, че обикновено делничната проза влияе разрушително върху поезията на любовта. А поезията не е нещо делнично. Това е второто противоречие. Особено за творческите натури бракът се оказва тесен и ограничаващ. За да се превъзмогнат тези потиворечия, човек или трябва да има голям късмет и да попадне на сродна половинка, или не трябва да се жени изобщо, или, макар и "бракувани", партньорите да имат свобода за личен живот, но без да се лъжат, каквото и да се случва, да живеят в хармония, и разбира се, да носят отговорност за децата, които са дошли чрез тях, като полагат грижи по отглеждането им с много любов и ги възпитават в духа на Новата култура. Моето лично мнение е, че след време може би бракът ще изчезне. Той е едно унижение за любовта, което превръща любовта в задължение (а това е много грозно, защото любовта не може да бъде задължение - това е третото противоречие!) В бъдеще хората ще се събират и живеят заедно по любов и няма да узаконяват любовта си, защото ще бъде достатъчно да се обичат - любовта е закон сама по себе си и съвсем естествено и непринудено ти идва да се грижиш за този, когото обичаш, без това да ти тежи и без да го смяташ за задължение. Когато това престане да се случва, дори и брачният подпис не може да върне нещата назад. Децата стават жертви, ако се превърнат в заложници на семейните битки. Ако това се случва, час по - скоро бракът трябва да се разруши. Ако съпрузите са лицемерни и измислят разни сценарии, за да не си нарушават рахатлъка и за да има привиден мир в семейството - и такъв брак не трябва да съществува, защото основата ме у фалшива, а всеки фалш е грозен! Аз държа на искрените отношения и на любовта, която дава възможност на всеки да бъде себе си и да разгръща собствения си потенциал, без ограниченията, които налага себичието на ревността. Всъщност, когато любовта между двама е пълна, не възниква нужда от трети - тогава би било прелюбодейство, според моето разбиране. Третият се появява тогава, когато се получат пробойни в отношенията - някаква липса, празнота, дисхармония, разминаване...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек е изпратен на земята да учи онова, което Бог е определил. Като не изпълнява тази програма, той греши, върши престъпления. Като се намери пред известна отговорност, човек се оправдава с това, че следвал своя предначертан път.

Какъв е пътят, който следва, и кой е начертал този път?

Ще каже някой, че трябва да се ожени, че в пътя му била женитбата.

Знае ли той, кой му е определил този път?

Да се жени човек, или да не се жени, това е път, определен от Бога.

Следователно, като приема този път, човек трябва да пита Онзи, Който го е чертал, да тръгне ли в този път, или да не тръгне.

На някого Бог е определил да се жени, на някого не е определил.

Какво виждаме в живота?

Обикновено се женят тия хора, на които не е определено да се женят; тия пък, на които е определено да се женят, не се женят.

Малко хора правят това, което им е определено.

В човека има едно естество, което обича да прави тъкмо това, което му е забранено.

Ще се жени, или няма да се жени, важно е човек да върши волята Божия.

Не върши ли волята Божия, той е осъден на страдания.

Искаш ли да не страдаш, върши волята Божия.

С други думи казано: човек първо трябва да изпълни волята на баща си, от него да чуе, че е постъпил добре. После той трябва да изпълни волята на майка си и от нея да чуе, че е постъпил добре. Най-после той трябва да изпълни и своята воля и да чуе от онзи, който живее в него, че е постъпил добре. Чуе ли тия три гласа, получи ли одобрение за постъпките си от три места, човек е на правия път в живота си.

Близо и далече, СБ, 1939г.

027140411397.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм с всяка дума от последните две мнения! Благодаря!

Благодаря и за това, защото с тях се опровергава мнението, че Учителят е проповядвал т.нар. "свободна любов" в най-примитивния й вид.

1eye.gif

Да, бях чувала такива слухове.

Но ако за някой свобода+любов=сексуална разюзданост, то явно не е разбрал Учението.

Учителят многократно е повтарял да се спазват Божиите заповеди,

а те автоматично изключват сексуална разюзданост - поне при хора, които се стремят или поне опитват да започнат някакъв съзнателен живот.

Добре, че сега има много издадени книги и толкова удобни е-търсачки,

вкл. удобното жълто правогълниче, за което сърдечно благодарим на админите,

както и на сладурите от Уики-то.

255000411569.jpg

За да има Нова Култура, трябва да има и нови хора, които да прилагат

(е, поне да се опитат и да започнат) нов тип възпитание за новите деца на тази Култура.

Т.е. тези хора, които са решили да имат деца, трябва да знаят, че са си поставили доста трудна задача.

Затова разбирам и съм съгласна с избора на много други да нямат семейство и деца.

Всеки си има път.

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поставете си днес като задача, когото срещнете, да намерите една добра черта в него, изразена в очите, в ушите, в носа, в устата, в движенията или другаде някъде. И като го видите, да ви стане приятно. Всеки човек носи нищо хубаво в себе си, за което заслужава да бъде добре посрещнат.

Вземете пример от младите моми и момци. Като се срещнат, те веднага намират по една хубава черта един в друг, за която са готови да се жертвуват. Като се оженят, те забравят, че имат нещо хубаво, и развалят отношенията си.

Търсете Божественото, както в себе си, така и в своя ближен, да разчитате на него.

Какво прави българинът, когато жъне нивата си?

Той отделя житото от плявата: житото туря в хамбара, защото разчита на него; плявата дава на добитъка.

Правете и вие същото.

Ако се жените, разчитайте на Божественото в човека, т. е. на житото в него...

Любов и обич, СБ, 1942г.

Семейството си е една необятна нива ...

pic_10009326_0515324.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×