Jump to content
Порталът към съзнателен живот
д-р Тодор Първанов

Как да изберем психотерапевт

Recommended Posts

Обикновено това е пътят, по който минават доста терапевти. Започваме, надъхани психоаналитично, виждаме, че така не стигаме до никъде, променяме стила, търсим методи, работим със сърце, предизвикваме пациента... Чудесен клип!

Хип, в мнението си поставяш няколко критерии за избор на психотерапевт:

- реални умения и резултатност, проверима чрез успешно решени случаи, вместо разчитането на дипломи, звания, титли и постове - точно така е. Ще споделя вижданията си. Има хора с доцентски и професорски титли, които обаче въпреки тях се явяват преди всичко преподаватели теоретици, а реалната им практика е далеч по-слаба от очакванията свързани с титлите им. Кога да имат практика на психотерапия, ако преподават в няколко университета и са посветени на академична, а не на психотерапевтична кариера?! Все едно да работиш автомонтьор, а вечер психотерапевт... абсурдно, нали! :) Но, това правят много психотерапевти в Б-я. Не само преподавателите, с или без титли, но много други колеги. Това за мен е много слаб вариант. Психотерапията е професия, която изисква пълно отдаване! Има колеги, които се числят като психотерапевти, но основно преподават... психотерапия на психолози. Някой би казал, че преподаването на психотерапия е близко до самата психотерапия. Подобно е, но е далеч по-лесно да преподаваш шаблонно, отколкото да приемаш по 6-10 пациента на ден, всеки с коренно различни проблеми, съответно да резонираш сз всеки и да намериш най-точния подход, темпо и методи именно към него. Разликата е голяма. Сега започнах да водя групи. Въпреки, че ги водя на хора с тревожни разстройства, виждам, че разликата от личнат атерапия е голяма - далеч по-лесно е, по-общо се работи. Казвам 'въпреки че водя на хора с тревожни р-ва', защото с тях е далеч по-трудно от едното преподаване на психолози, които очакват да им дадеш диплома и затова седят и мълчат...

- срок на справяне - срокът на справяне е важен и е илюзия твърдението на някои колеги, че щом нещо е носено дълго време, дълго трябва и да се лекува. Опитът ми показва, че не е така. Зависи от ползваните терапевтични методи, от подхода ти, от личността ти, усета ти, интуицията ти и умението ти да мотивираш. Или умението ти да не приемеш клиент от типа оплаквач, който единствено желае захранване на проблема си чрез оплакването си, защото проблемът му дава ценни психични и социални преимущества за подсъзнанието му. За мен ако за шест сесии няма поне някаква промяна, значи или аз не правя както трябва нещата или пациентът не изпълнява задачите и домашните или просто не сме един за друг... Това последното се случва, но рядко - ако работиш фокусирано в цел и справяне, дори преносът и контрапреносът се ползват активно и фокусирано в целта и се преодоляват ако е нужно или се утилизират в рамките на броени сесии.

- научени умения, с които пациентът посреща живота си, включително менталните и вегетативни трудности - "Даване на въдица и научаване на риболов, вместо единствено даване на малко риба при всяка терапевтична среща!" Няма да коментирам това дълго. Мисля, че е ясно само по себе си.

- психофармация и психотерапия - критерий за добрия терапевт е при тревожни р-ва да разчита минимално на лекарства. Защо така?! Защото

1) психиката и самият мозък на пациента се "обляга' на хапчетата, вместо да разчита на психотерапията и методите и. Затова е живо безумие дълго време двете да продължават успоредно. Безумие, което обаче се практикува и е масово разпространено. Когато биват спрени хапчетата, разстройството обикновено се връща, при това още по-силно, поради по-долния пси механизъм на потискане.

2) самият прием на хапчета за справяне със собствените мисли и емоции е гаранция за неуспешната психотерапия. Защо? Защото представлява поведенчески израз на бягането от сянката си. Човекът се стреми да изгони, потисне и изтласка "гадните" мисли, чувства и вегетативни симптоми, вместо да застане лице в лице с тях, да види какво те искат д аму кажат, да разбере подсъзнанието си и въобще цялостната си психика, да се оцялости и промени с помощта на свободната си воля! Тоест, самият прием на хапчета при психични проблеми на ниво невроза е гаранция за слабата психотерапевтична намеса, ако тя се провежда успоредно с хапчетата. Защото приемът им е поведенчески израз на битката на себе си със ... себе си. Една психична част се бори и бяга от друга психична част, разцепването расте, себенепознаването е налице, а визията за собствената душевност е като към машина, която се "лекува" с препарати...

Съвсем различно е отношението ми към хранителни добавки като триптофана (неолаксан), жълтия кантарион (ремотив), билковите екстракти, хомеопатията! Те са напълно съвместими с психотерапията!

- пари и психотерапия - заплащане като такса или заплащане на принципа "свършена работа" - по принцип д-р Тодор Първанов (хип) е напълно прав. За да работим с такси допринася и контекста на европейската система, в която функционира психотерапията, насочена не към ефективност, а към продължителност... Жалко е, но е така. Такава е и юридическата ни система примерно. Но има и още нещо. За да работи един терапевт само "на свършена работа" трябва:

1) Да работи само с високо мотивирани пациенти, като систематично отсява типа оплаквачи. Не че има нещо лошо в оплакването, успокояваме се и си бършем сълзите, но ако когато започнем да променяме нещата се оказва, че всъщност проблемът който уж ще лекуваме представлява огромен интерес и полза за голяма част от психиката на човека...

2.) Самият терапевт да е много много опитен, изключително вещ в няколко школи в психотерапията и успешен, изключително успешен. Аз познавам десетина психотерапевти в Б-я, които наистина са успешни. Сега като се замисля, десет е завишено число...

:) :) :)

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам два въпроса.

Казвате, че можете с 1-2 или 10 сеанса да решите проблем, който психоаналитик би решавал години.

Любопитно ми е какви методи използвате? Аз се сещам за водена медитация, хипноза, НЛП, холотропно дишане. Та какви методи могат да решат сериопзен проблем за до десет сеанса?

Вторият въпрос е свързан с планирането. Доколко то е удачно, ако клиентът в основата на своя проблем има обвързване с мания за контрол и планиране? В такъв случай няма ли по-скоро да се засили проблема? Или ако случайно се надскочи планираното време дори с един сеанс, това няма ли да върне нещата назад?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам към кого е адресиран въпроса, дали към Орлин или към мен но ще отговоря, все едно че е адресиран към мен .

1. Никъде не съм правил сравнение между моите умения и уменията на един психоаналитик. За себе си мога да кажа, че в 30-40% от случаите работя само с една сесия( тази сесия понякога е с продължителност от 2 до 5 часа), в 50% средно са

6-8 сесии и 10% от пациентите ми са с терапия повече от 10 сесии.

Става дума за състояния от тревожния спектър като обектни фобии - те се лекуват само с една сесия. Няма механизъм по който лечението да бъде с повече сесии, всъщност има, но той е направен с цел да се вземат повече пари. Затова с обектни фобии аз работя твърдо за свършена работа и не приемам почасово заплащане. Приема ли го, това означава да се стремя да удължа сесиите до 10 и повече, което за мен е безсмислено. Ясно ви е, че тук не включвам агорафобията (за нея са нужни 6-8 сесии) и социалната фобия, като за последната има хора, които са ме търсили (дори оттук) и аз съм отказвал, препоръчвайки им групова терапия. Там могат да тренират нови социални умения.

Около 40% от пациентите с ПР също се справят само с една сесия, но (подчертавам) това са високо мотивирани пациенти и не приемат медикаменти. Да, едно от момичетата, писало в този сайт, се справи само с една двучасова сесия и беше на серопрам, но това е изключение. По правило медикаментите удължават терапията.

Не знам на един психоаналитик колко време ще му е необходимо в такива случаи. Не познавам методите на психоанализата.

«Любопитно ми е какви методи използвате?»

Няколко пъти съм писал, че работя в областта на краткосрочната стратегическа психотерапия, с основоположник Милтън Ериксон, Ериксонова хипноза, НЛП и краткосрочна, фокусирана към решение терапия.

«Вторият въпрос е свързан с планирането. Доколко то е удачно, ако клиентът в основата на своя проблем има обвързване с мания за контрол и планиране»

90% от пациентите, които идват при мен са насочени от мои бивши пациенти. От тях те знаят срока на лечение, така че на мен дори да ми се иска, не мога да го удължавам много и да лавирам - една сесия за фобия, 6-8 за ПР без медикаменти и от 3 до 20-25 за ОКР( там нещата са непредвидими, като всичко зависи и от медикаментите)

» В такъв случай няма ли по-скоро да се засили проблема? Или ако случайно се надскочи планираното време дори с един сеанс, това няма ли да върне нещата назад? «

Говорим за среден брой сесии – 6-8. Всеки разумен човек разбира, че това означава, че при някой сесиите са 2, при друг 12. В интерес на истината аз винаги се презастраховам, след първата вече знам как ще се развият нещата, но винаги казвам с една –две повече. До сега това никога не е било проблем. Сайтът се чете от мои пациенти и те могат да потвърдят, винаги терапията е свършвала по- рано.

«Та какви методи могат да решат сериозен проблем за до десет сеанса?»

Не разбирам какво означава сериозен проблем – сериозен за мен или за пациента? Има неща, в които съм компетентен и други, които не са в моята компетенция, така че за мен сериозен е проблема в който аз самият нямам нужната компетенция. Наскоро ме потърси човек с проблем с половата идентичност. Препоръчах му да отиде при друг колега, това не е в моята компетентност. Аз съм специалист по тревожни разстройства и когато човек постави въпроса си в тези рамки, за мен не е сериозен проблем, защото имам алгоритми за решаването му. За мен половия идентитет и социалната фобия са серизен проблем, защото за тях нямам ефективен алгоритъм в рамките на моите психотерапевтичн школи. Така че под сериозен проблем аз разбирам труден за разрешаване проблем за терапевта, а не за клиента. От тази гледна точка ми е много жал, четейки постовете на хора с паника или ОКР, които наистина страдат, а алгоритъмът за решаването с помощта на психотерапията, е сравнително лесен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
д-р Стоянка Велкова, психиатър,специализант по детска психиатрия , асистент в катедрата по психиатрия на УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив, тел. 0878246835, кабинет: ул. “Петър Стоев”123, с предварително записване!Искам да попитам някой знае ли нещо за тази жена?"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

може ли и аз да попитам знаете ли нещо/имате ли мнение или познавате ли работата на д-р Петър Николов във Варна...?

записах си час за утре при него....

като по-малка ходех при Детелина Велчева, но тя мисля, че вече не работи или нещо от сорта....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, приятели. Д-р Тодор Първанов ме помоли да споделя горчивия си опит с предишния ми психотерапевт и последствията от него. Съгласен съм с мнението му че този пост ще е от полза на всички. Ето какво се случи с мен.

Веднаха щом се появиха симптомите и тревожността, аз реших да си запиша час за терапевт, тъй като се съмнявах че мога да се справя сам. Причината за това, е че просто не знаех какво да правя. Първоначално написах e-mail на въпросния терапевт (за кратко наричан от мен Х), при което Х много уверено, без въобще да познава случая, каза че само за няколко сесии ще съм "като нов". Това за мен е грешка номер - не може да даваш такива изявления, без да си запознат с конкретния човек, с неговите качества, с неговия строго индивидуален случай. Още по-нагло е да обещаваш няколко сесии, без дори да си осъществил жив контанкт с клиента.

След като отидох, първото което правихме беше да ПРИЕМЕМ симптомите и страха. Надявам се Орлин да чете това, защото и той също, без да е запознат с терапевта и с това как точно са протичали сесиите при него, го защити и каза че методите му са резонни. Орлине, просто прочети по-надолу и ще видиш че това не е така. Аз до края на терапията въобще не разбрах какво означава да приемеш симптомите. Ето, Орлин обясни възможно най-подробно какво означава приемането, след което аз го практикувах и ефектът беше налице - вече знам как да неутрализирам симптомите. При Х това не се случи. Той не даваше никакви обяснения, подробности и разяснения. Единственото, което ми каза е че като приема страха и симптомите, те ще изчезнат. След много настояване от моя страна, получих изпросено разяснение какво означава приемане. Това означавало да си намирам друго занимание, да не мисля в симптомите, да не им отдавам значение и така с времето щели да изчезнат. Една вечер се обадих на Х, защото имах силна тревожност. Х ме посъветва да излезна на кафене с приятели и всичко щяло да се оправи. След като този метод не даде резултат, Х реши да търси дълбоки причини, които провокират симптомите. Около 8-9 сесии говорих за миналото, детството, приятелите и всичко останало. Х умишлено ме разпитваше изключително подробно, за да удължи по брой сесиите. След като споделих всичко, единственото нещо, което бях посъветван е да ОБИЧАМ СЕБЕ СИ. Това щяло да реши проблемите със ситуативните паник атаки, тревожността, симптомите. Защо точно това ще реши проблемите? Как точно ще стане това? Отговорът беше - не всичко може да бъде обяснено и не е нужно. Тъй като не знаех какво означава да обичаш себе си и не ми беше пояснено, започнах да си угаждам повече, да си правя удоволствия и да мисля по-положително. Ефект нямаше. Освен това Х ме съветваше да се отнасям по-агресивно с другите хора, за да може да спре да ми пука от тях. Терапията въобще не се развиваше добре. Кулминацията настъпи когато Х ми заговори че трябва да се опитат всички възможни методи - терапия, ВРАЧКИ, ясновидци и т.н. В следващите сесии вече се чудеше какво да ми каже и как да запълни този един час. попитах защо не изчезват симптомите - защото не обичаш себе си. Какво да правя когато имам автоматични негативни мисли ? - гони ги, сякаш са враг и ги замествай с добродетел - с положителни мисли.

Правихме и хипноза и НЛП - представях си че симптомите ми потъват много дълбоко под земята. Мога да изпиша тонове за тази пародия на терапия, но не смятам за нужно.

Как трябваше да протече според мен терапията?

Първо трябваше да ми бъде обяснено от какво точно страдам. След това какво представляват симптомите - завишено количество адреналин. След това какво точно означава да приемеш симптомите. След това вече да се търсят дълбоки причини и т.н.

Вижте, най-малкото което трябва да бъде направено е да се опитат всички възможни методи и алтернативи и техники.

Представете си един адвокат. Когато дойде клиент при него и особено когато му заплати 1500-2000 лв, той ще опита всички възможни начини да реша казуса му. Един правен казус може да се разреши по 50 начина. Един психологичен - също. Д-р Първанов достатъчно подробно обясни че за всеки техниките са индивидуални и различни. това е накратко нахвърляно. Ще отговарям на всякакви въпроси, свързани с терапията. Очаквам ги с нетърпение. Грешката на повечето терапевти е, че дават няколко техники и ако недай си Боже те не подействат на клиента, започват едни критики, едно агресивно отношение, едни неадекватни реакции, дори клиентът съвестно да ги е изпълнявал. Веднага се обвинява клиентът че е немърлив и че няма мотивация да ги изпълни.

Готов съм за една огромна дискусия по въпроса. Имам достатъчно факти, доказателства, събрани впечатления, за да отговоря на всеки въпрос.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Писах ти, че методите на терапевта ти са резонни: нлп, хипноза, пробвал е да работи дълбинно... Явно "не са му стигнали силите" обаче. Тоест, успешността на дадени методи като нлп или анализ или мотвиране и т.н. и т.н. зависи преди всичко от опитността на терапевта. Опитност, за която според мен може да се съди най-добре през преценката на бивши пациенти на терапевта! Аз съм сигурен, че ако същите методи (или подобни, но от същите школи), които е ползвал с теб терапевта ти Х, ако са ползвани от друг терапевт, биха имали различен ефект при теб. Има резон и в това, което казваш за различните методи: при някой най-добре се работи образно, визуално, по-творчески и артистично, с игри, роли, въображение... При друг човек с други настройки на ума всичко се пресява през рационалността. При трети има нужда от много директен подход, а при други от по-бавен и заобиколен... Всичко е лично, така е! А умението да се работи персонално насочено идва както от широките познания на терапевта, така и от умението му да се синхронизира с пациента си, да вчувства психиката си в неговата и съответно интуицията му да даде изходни данни на интелекта му, а оттам и на решението му за избор на дадени методи! Не забравяй обаче, че и психотерапевтите са хора! Обикновено не са нито светци, нито мъдреци, понякога са "долу", понякога и в техните животи се случват неща и т.н. Разбира се, добрият терапевт се учи постоянно - от всичко, дори от трудностите в живота си и т.н. Говоря това, защото в Щатите примерно, за да си практикуващ аналитик, имаш условието да притежаваш собствена къща, семейство, всички битови уредености и т.н. В противен случай гилдията спира практиката ти... Както и да звучи, има известен резон в това. В Б-я терапевтите сме далеч както от размера на таксите в щатите, но и от социалния им статус и уреденост. С изключение на неколцина, които са вписали практиката си в нишата на финансовия елит. Но, с това се отклонявам от темата... В по-горен постинг съм писал като цяло мнението си.

Ако някой прочете тази тема и си търси терапевт, нека това не съм аз. Аз съм нов, неопитен, знам наистина малко, нямам доцентски и професорски титли. Дори не съм чел книжките на Мелани Клайн или Кохут. А и се случва някои случаи да не мога да разреша, колкото и да се отдавам... Сигурно при добрите терапевти е различно, предполагам.

Орлин, когнитивен градинар :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлин, не съм съгласен с тази негативна оценка, която си дал за себе си. Според мен всеки в своята практика се случва да сгреши. Да не би лекарите и адвокатите никога да не са допускали грешки в своята кариера? Аз поне не познавам безгрешни хора, но може и да има :)

Аз и преди навсякъде съм казвал, че ти си моят избор за терапевт. За да не звучи това като реклама, мога веднага да се обоснова. За разлика от Х, ти, въпреки че въобще не си провеждал с мен терапия на живо, успя да ме научиш как да приема страха и симптомите и към днешна дата те вече да не ме плашат толкова. Освен това, ако още в самото начало бях дошъл при теб, а не при Х, щеше да ми обясниш какво точно ми има, откъде идват симптомите и т.н. Сигурен съм и че нямаше да се откажеш ако няколко метода не даваха резултат при мен, а просто щеше да ги замениш с други, по-ефективни конкретно за мен. В теб има някаква харизматичност, чувствам се един вид уверен в теб и в подходите ти, обяснявам си кое защо се прави и какво да очаквам. Самата ти личност, както и тази на д-р Първанов вдъхват увереност в клиента и го мотивират да промени онези си черти, които са довели до това състояние.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз и безгрешни нехора не познавам :) . Пък и т.н. персонаж Господ Бог и той не би да е безгрешен. Благодаря ти за хубавите думи, оценявам ги! Не мисля, че съм си дал негативна оценка обаче! Смятам, че знам малко спрямо желанието ми да знам много :) . Не смятам, че съм добър терапевт, защото в съзнанието си искам да бъда още и още по-добър терапевт! Дори и сега, след само четири години практика, ако на мен и на който и да е от най-добрите терапевти от където и да е от глобуса дадат по сто пациента със сходни проблеми и тежест на случаите и се проследи терапията, сигурен съм, че резултатите ми ще бъдат поне толкова добри, колкото и неговите! Поне ако пациентите не са предварително праймирани с величието на името на примерния терапевт еди си кой си - защото известността играе силна роля на плацебо ефект през пси механизма на самоизпълняващото се пророчество... Това не значи, че съм безгрешен обаче - не го и целя. Напротив, с пълна свобода разрешавам на егото си да греши на воля, разчитайки на решенията на цялостната си личност. Точно тогава нормалните грешки са далеч по-малко. Честно казано, аз неболестен перфекционизъм не познавам! Както и да е, ако искаш да продължим разговора, заповядай в темата ти за паниката при социална тревожност!

Орлин :)

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" Първоначално написах e-mail на въпросния терапевт (за кратко наричан от мен Х), при което Х много уверено, без въобще да познава случая, каза че само за няколко сесии ще съм "като нов". Това за мен е грешка номер - не може да даваш такива изявления, без да си запознат с конкретния човек, с неговите качества, с неговия строго индивидуален случай."

Много вероятно е просто човекът да не е бил психотерапевт. Именно заради това като човек който се интересува какъв е специалиста срещу него, трябва първо да се информирате що за специалист стои срещу вас. Това най-лесно може да стане, като изисквате диплом, който удостоверява, че има право да извършва психотерапия. Това не е нито лекарска диплома, нито такава за психолог. В България, такива дипломи могат да се издават по следните терапевтични модалности:

  • Българско дружество по психодрама и групова терапия
  • Дружество по позитивна психотерапия в България
  • Българска асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия
  • Българска асоциация по фамилна терапия
  • Българско неорайхианско дружество

  • Българско общество по аналитична психология К. Г. Юнг
  • Група за развитие на психоаналитичната практика в България

  • Българска асоциация по музикотерапия
  • Дружество на краткосрочните терапевти в България

Въпросните специалисти, които ви представят диплом от някоя от гореизброените терапевтични модалности подлежат на контрола на съответните школи които са им го издали . Така може да се търси отговорност от тези специалисти. Всякакви останали дипломи, от други различни от горните направления, обучения тренинги и други са с нелигитимен произход и не се считат за удостоверяващи психотерапевтична правоспособност. От там нататък вече кой е добър или по-слаб терапевт можете само от обратната връзка на други хора да разберете, макар че терапевта може с един човек да работи добре, а с друг не.

Все още се попълва регистъра на психотерапевтите в България, който ще бъде основния легитимен информационен ресурс. Тъй като процедурата е бавна и изисква време това е трудна задача. След това добре селектираната информация за специалисти ще бъде разгласена по подобаващ начин.

П.С: Ако вие сте усетил непрофесионално отношение към себе си от страна на въпросният терапевт /ако предположим че е наистина такъв/ първо не е нужно да криете името му и второ можете да посетите страницата на БАП /Българска асоциация по психотерапия/ за да се информирате какъв е етичният кодекс и да определите дали вашият терапевтичен процес го е нарушавал.

http://www.psychotherapy-bg.org/?page_id=23

Редактирано от t.todorov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да попитам как да изберем правилния психотерапевт за работа с алкохолозависим?Какви въпроси би трябвало да зададем и какво следва да очакваме?Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Би следвало да познавате тежестта на алкохолната зависимост. Абстиненцията при спирането на алкохола е по-тежка дори от при хероина. С това не ви плаша, а пояснявам, че ако човекът, за когото говорите, действително има МОТИВАЦИЯТА да промени живота си, е нужно да подходи наистина сериозно! Питате кого да изберем за терапия на алкохолозъм? Терапевт, който има богат опит с такава терапия! Освен личната терапия, при зависимостите понякога е нужна по-масирана интервенция, например в терапевтична общност. Има и три седмични програми, а цените са наистина символични. Като терапевт бих ви препоръчал Петър Василев - не защото работя в екип с него или защото е българският представител на когнитивните терапевти и дългогодишен председател на асоциацията по когнитивна терапия - не. Защото има действителен многогодишен опит именно в лечението на зависимости, затова. Приема в държавната психиатрична клиника за зависимости (на "Пиротска" 117). Изградил е и общност за зависимости "Феникс". В общността човек получава 6 часа на ден психотерапия в няколко различно насочени групи - психоаналитична, когнитивна, конфрантационна, мотивираща и т.н. Получава трудотерапия, структура, дисциплина, приятелството на колектива и останалите справящи се и т.н. Подчертавам, че това не е реклама! Просто ако алкохолната зависимост е наистина напреднала и тежка, има нужда от сериозни мерки и посока на действие, определено от опитен в областта терапевт!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бих искал да подкрепя Орлин, че за тези случаи не е подходящ всеки терапевт, а този, който има опит.

Освен това ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА Е ГРУПОВАТА ТЕРАПИЯ. Човекът трябва да промени живота си и да е по-активен.

Ще обясня какъв е смисълът на груповата терапия и смисълът на групите на анонимните алкохолици от окултна гледна точка.

Първо човек признава, че нещо е сгафил. Няма значение какво точно. Това е благотворно за него, защото е първата крачка да си прости.

Второ, като се присъедини човек към групата стават две неща:

- човек не случайно е свързан с тези хора и така признава, че е отговорен за тях. Тези хора не случайно са с него. Той им дължи и своята помощ. Като помага на тях помага и на себе си

- силата на групата помага и на него. Когато изпадне в слабост, силата на групата му помага

Един от смислите на човешкия живот е общуването. Самото общуване лекува.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също мога да кажа, че към алкохолната зависимост трябва да се подходи комплексно: медицински, социално и психотерапевтично. Много зависи, каква е степента на алкохолната зависимост и колко време е продължила, дали има вече осезаема органична вреда и т.н. Най-добре е да се започне с медицински грижи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Струва ми се, че е важно и това дали самият човек осъзнава, че има проблем. Ако е така, лечението може да бъде успешно. Обаче ако не е, съм скептична.

Смятам съвета на Орлин за удачен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да благодаря на всички за отговорите, съжалявам,че не можах по-рано да го направяно от пет дни съм придружителка на дъщеря ми в болницата,която беше приета спешно с диагназа - остра вирусна инфекция,по-късно преминала в бактериална.Иначе моят близък с алкохолната зависимост засега не желае да влиза в общност,свързах се с една терапевтка от Благоевград,коята твърди,че има опит с алкохолозависими,но знам ли?Мисля,че ако на моя близък в началото му се помогне чрез някой сеанс да осъзнае нуждата от колективната помощ,после ще бъде по-лесно.Ще видим какво ще направим,но първо здравето на дъщеря ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте. Бихте ли ми препоръчали психотерапевт в София, които би работил с мен и дъщеря ми. Тя е на 19 години. Пиша подтикната от полседните ни разговори с нея, и тя изяви такова желание. Има натрупано напрежение между нас. Имаме силна емоционална връзка. Тя чувства, че аз и прехвърлям много мои страхове, че я депресирам, че проектирам мои неща върху нея....Повечето проблеми са психологични/коминикационни и емоционални проблеми, отколкото психиатрични проблеми. Ако не е прието да се препоръчват специалисти тук, ще сам благодарна ако ми пишете на лична. Благодаря

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1. Никъде не съм правил сравнение между моите умения и уменията на един психоаналитик. За себе си мога да кажа, че в 30-40% от случаите работя само с една сесия( тази сесия понякога е с продължителност от 2 до 5 часа), в 50% средно са

6-8 сесии и 10% от пациентите ми са с терапия повече от 10 сесии.

Става дума за състояния от тревожния спектър като обектни фобии - те се лекуват само с една сесия. Няма механизъм по който лечението да бъде с повече сесии, всъщност има, но той е направен с цел да се вземат повече пари. Затова с обектни фобии аз работя твърдо за свършена работа и не приемам почасово заплащане. Приема ли го, това означава да се стремя да удължа сесиите до 10 и повече, което за мен е безсмислено. Ясно ви е, че тук не включвам агорафобията (за нея са нужни 6-8 сесии) и социалната фобия, като за последната има хора, които са ме търсили (дори оттук) и аз съм отказвал, препоръчвайки им групова терапия. Там могат да тренират нови социални умения.

Няколко пъти съм писал, че работя в областта на краткосрочната стратегическа психотерапия, с основоположник Милтън Ериксон, Ериксонова хипноза, НЛП и краткосрочна, фокусирана към решение терапия.

Говорим за среден брой сесии – 6-8. Всеки разумен човек разбира, че това означава, че при някой сесиите са 2, при друг 12. В интерес на истината аз винаги се презастраховам, след първата вече знам как ще се развият нещата, но винаги казвам с една –две повече. До сега това никога не е било проблем. Сайтът се чете от мои пациенти и те могат да потвърдят, винаги терапията е свършвала по- рано.

 

мда...чудя се една сесия в какво се измерва?

В астрономически часове, в дни, или в месеци ....респ. години?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В случая сесията се използва за синоним на работна среща.Логично е тя да се измерва в минути.Да се измерва в секунди е неудобно, в часове също-понякога психотерапевтичният процес изисква да се работи повече от астрономичен час, например час и десет, двадесет, двадесет и пет и т.н. минути.По тази причина  най- удобно е като мерна единица да се използват минутите.

Има и школи, предимно психоаналитични,  в които времето на сесията  е строго регламентирано, най- често то е четиридесет и пет минути.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте д-р Първанов,

 

Моля ви за ваши контакти, ако се намирате в София или препоръка за добър психотерапевт тук. Имам нужда от консултация  по повод ПР. 

Боря се с него от около две седмици. Нещото, което го отключи в мен е една случка с нахапване от кавказка овчарка на 1 август тази година.

Има и др подробности, но бих искала да ги споделя с вас в личен разговор.

Много благодаря предварително.

 

Владислава

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не четете интернет за да се самодиагностицирате.Опасно е.За ПР може да се говори, когато симптомите са с давност повече от месец.При вас има стресов момент и просто трябва да  се изчака стреса да отмине.Не казвам,че за да стане това по-бързо, не трябва да потърсите психолог или психотерапевт. Уместно е, разбира се, но и не бива да плашите допълнитено.Понеже нямам възможност да ви приема, ще ви оставя съобщени на лични, с телефони на колеги.

 

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте д-р Първанов,

 

От август 2013г. съм с диагноза ПР. След като прочетох материалите тук, имах желание да се срещна с вас за консултация, но видях, че не сте в София. На кръстопът съм и имам нужда от съвет как да продължа лечението си. Въпросът ми е дали бихте се съгласили да ви пратя на "Лични" записките, които съм си водил през последната година (става дума за три страници прегледна информация), за да ме посъветвате кое е най-правилното решение за моя случай.

Предварително ви благодаря!

 

Свилен 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×