Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Как да изберем психотерапевт


Recommended Posts

Здравейте!

 

Ако прегледате отговорите ми ще се убедите сам, в повечето случаи, в които имаме просто страх, независимо от какво е той, препоръката ми  обикновено е, човека да търси решението сам.Това в повечето случаи е напълно възможно.При ОКР, всичките ми съвети са само в една насока- да се потърси помощ от специалист.Аз не вярвам във възможността човека да се справи сам с този проблем.По тази причина, какъвто и съвет да ви дам, ще е само загуба на време и от ваша и от моя страна.Решението е в намирането на добър психотерапевт.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...
  • Отговори 59
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Здравей те! Ще съм ви много благодарен, ако ми дадете някаква насока за справяне с нашия проблем. Приятелката ми, с която сме заедно от почти 3 години страда от „Смесено тревожно-депресивно разтройство„. След възникване на проблема е ходила при психиатър, който и е изписал антидепресанти. Лошото в случа е, че ги пие вече 8 години и е сменила куп лекарства / на някои имената им звучат като биологични оръжия/ , в момента пие пароксат по полувин хапче на ден. Другото, което ме озадачава е, че цялото лечение е само медикаментозно, като веднъж годишно посещава психиатъра за да смени или промени дозата на лекарствата. Не е насочена към психотерапия, както и не са предприемани каквито и да са други мерки. В момента, поне на мен, тя не ми се вижда по-различна от другите хора. Това, което тя, самата, вижда като проблем е рязката смяна на настроенията и нервност на моменти. Също споделя, че ако пропусне да пие хапчетата усеща изтръпване по тялото, топли и студени вълни, както и болки в левия крак, симптом, които е имала и в началото. Правили сме всички възможни изследвания и не са открити никакви физиологични проблеми. Желае да спре вече с лекарствата /признавам, че е имало и натиск от моя страна/, но се опасява, че могат да се повторят кризите от миналото, които са били доста страшни, минавали са и мисли за самоубийство и т.н. Родителите и, които са лекари, също са против спирането на лекарствата, въпреки, че са специалисти в съвсем друга област, а и тя е вече жена на 28 години. Лошото е, че тези лекарства общо взето спират каквото и да е развитие за нас. Искаме да имаме дете, но не смеем заради страничните ефекти от лекарствата. Аз също с притеснявам, че може да стане по-зле и да се чудя какво да правя, може да звучи нечестно, но ми се ще да създам семейство със човек на който мога да разчитам и да не ми се върти живота около някакви блистери с лекарства. Мисълта ми е, би ли се повлияла от психотерапия, лечимо ли е това заболяване и може ли да имаме дете, ако се окаже, че трябва да ги пие цял живот. Четох различни статии за антидепресантите и бременността, но всичко опира да някакви проценти за риск при бременност. И ако може да ми препоръчате някой психотерапевт в София, ние сме от Благоевград, но не намерих добри в нашия град, а и не смея да рискувам. БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО!  

Линк към коментар
Share on other sites

Доколкото разбирам, проблема си е само ваш.Тя  и родителите и са се примирили с лекарства.Това е липса на здрав разум-http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=15410.Тук едно момиче също бе избрало да пие лекарства цял живот.

 

 

,,  Аз също с притеснявам, че може да стане по-зле и да се чудя какво да правя, може да звучи нечестно, но ми се ще да създам семейство със човек на който мога да разчитам и да не ми се върти живота около някакви блистери с лекарства.,,

 

Ако ми беше син, бих направил всичко възможно да те разубедя да  създадеш семейство с това момиче, преди да е провела психотерапия и се е отървала от лекарствата.

Психотерапевт за нейният случай в Благоевград не може да намерите.Преди 2-3 години в сайта писа момче от вашият град.Ника му е Студент 21.Той беше много търсещ и ако имаше такъв колега би го намерил-преглеждайки  постовете му, ще видиш,че той е ходил поне при двама психотерапевта и отзивите му са .........Аз също не познавам психотерапевт от Благоевград. Трябва да търсите в София.Но, при положение, че  майката и бащата са лекари и са се примирили с хапчетата, не мисля,че нещата ще станат.На студента бащата също е лекар, но с разбиране като моето, това го и беше спряло от употребата на каквито и да е хапчета.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря Ви, д-р Първанов! 

Прочетох форума, към който сте пуснал препратка, но случаите са много различни. Приятелката ми е твърдо решена да спре с лекарствата, нито проява тези симптоми, които е имала в миналото. Кризите, които получава се описват с това, че на моменти е по-изнервена и сменя настроенията си. Не става дума за някакви фрапантни случаи и чести прояви, дори по мое мнение не е нещо по различно отколкото при уж здрави хора. А и всички тези  състояния не се случват от самосебеси, а винаги са повлияни от външни фактори. Не става дума за човек, който се е затворил в себе си, все да е депресиран и да не намира смисъл в живота, напротив не е с нещо по-различна. Излизаме често с други хора, жизнерадостна е, весела е, забавна е, има отговорна работа, правим си планове за бъдещето, по никакъв начин не и личи, и останалите хора дори и не подозират, че приема лекарства. Аз, никога не съм приемал каквито и даелекарства, а съм по-нервен и си имам дни, в които всичко ми е черно. Проблема е когато пропусне да ги пие, тогава споделя, че усеща изтръпване в левия крак, топли и студени вълни по тялото и цялостно напрежение и нервност. Но най-вече страха, че ако ги спре ще се повтори кошмара, който е изживяла преди 8 години и, че ще трябва да ги почне  отново. А някои от лекарствата са и действали много зле, действали са и приспивно, не е могла да се съсредоточи, мисълта и е била много забавена и т.н. Относно до родителите и, след последните разговори и те си по промениха мнението и не са против да опита и нещо друго, но те не са и кой знае какъв фактор, живеят на другия край на България и се виждаме 4-5 пъти годишно, нито пък се месят в живота ни. И техния страх е, че може пак да се повторят старите неща, поне това ми споделят.Ако съм Ви разбрал правилно, смятате, че би се справила с помощта на психотерапевт? Иначе не открихме добри в нашия град. Но и имаме време да потърсим, по-рано от септември-октомври няма да имаме възможност за често пътуване да София. До колкото видях от форумите и Вие водите консултации в София, ще съм Ви много благодарен, ако ми дадете Ваши координати.

Благодаря,Ви!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравйте!Пиша във този форум тъйкато се надявам да намеря полезна информация за това как да се справя с някой от проблемите ми или поне да намеря добър психотерапевт от Бургас или Стара загора(аз съм от Ямбол и тези градове са ми най близки).При мене положението е следното:1 На 25 години съм(възраст в която трябва да съм най актовна да изживявам едни от най забавните моменти през живота ми-за съжаление е обратното).Та преди преблизително 7 години ми изписаха ревотрил и серопрам след оплаквания от световъртеж,изтръпване на краиниците и последствала депресия.От няколко години се опитвам да ги спра окончателно и периода може да се опише като пълен кошмар.Миналата есен започнах работа в Бургас,бях изпълнена със желание за всичко,работа пътувания,бях уверена в себе си че мога да постигна всичко което поискам,както и да спра окончателно боклуците които пиех.Неврилогът ми направи програма по която да ги спирам,но след седмица започнаха да се пояжяжат страничните проблеми,световъртеж,нервност  и прочие.Всеки ден когато си пиех кафето преди работа треперех цялата от страх че трябва да си хвана автобуса за бургас и да мина през целия център докато стигна до работа и това ме ужасяваше тъйкато постоянно си мислех как ще ми стане лошо(припадна,прилошее) и съответно няма да има никой който да ми помогне и това евентуално може да се случи на обществено място сред куп непознати хора.От там вече започна този мой страх от публични места.Напуснах работа,случи се така че с приятелят ми да се върнем в Ямбол.Вече повече от половин година немога да се съвзема от този страх,чрез невролог стигнах до там че спрях серопрама а ривотрила е намален до 0,5 на ден и ми изписаха ламиктал който да замести ревотрила.Но свтовъртежа продължава,съответно вече разбирам че започвам да се вглъбявам сама в проблемите си и не мога да го избегна,Не мога сама да преодолея страха си от излизане на вън сама или сред хора,поради тази причина не работя съотвтно нямам нужните средства за какъвто и да било лекар за да разбера как най накрая да се отърва от физическия дискомфорт от светопвъртежа.Съжелявам че натоварвам читателите с моите проблеми,съжелявам и че изреченията ми са толкова разбъркани и разпокъсани,но ми е трудно да се концентрирам върху каквото и да било.Та ако можете по някакъв начин да ми помогнете със информация за добър психотерапевт и какъв метод на лечение би ми помогнал,ще ви бъда изключително благодарна,защото знам че аз не съм такъв човек(мрънкащ оплакващ се,не в състояние на духа)но в момента не мога сама да върна предишното ми състояние,когата се чувствах всеки ден добре.Благодаря ви опредварително!

Линк към коментар
Share on other sites

,,Ако съм Ви разбрал правилно, смятате, че би се справила с помощта на психотерапевт? ,,

 

Не сте ме разбрал напълно.Исках да кажа, че няма друг начин да спре лекарствата и след това да бъде добре, освен да го направи с помощта на психотерапевт.В момента не приемам клиенти, търсете някой друг.

Линк към коментар
Share on other sites

,, да намеря добър психотерапевт от Бургас или Стара загора,,

 

Не познавам лично колега от тези градове.Но, от клиенти съм чул положителни отзиви за психолог в Ст. Загора.

 

Изпратих ви координатите на лични.

 

Успех!

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ви много,ако все пак ви попадне някаква друга информация по моя случай относно психотерапевт или някакъв метод чрез който можем и сами да се справяме с по малките проблеми,ще ви бъда благодарна ако споделите.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...
  • 2 weeks later...

Здравейте, д-р Първанов,

 

Бих искала да попитам дали приемате клиенти в София и съответно за вашите координати. Ако не, бихте ли ми препоръчали добър психотерапевт в София. Проблемът ми е свързан със страх при преглъщане - трудно се храня, пия течности и понякога трудно преглъщам дори слюнка. Напрягам се, когато трябва да преглъщам, не мога да се храня, когато съм сама. Проблемът се появи спонтанно юни месец тази година. До сега не съм приемала антидепресанти или подобен вид медикаменти, опитвам да се справя сама. Има някои подобрения, но бих искала да се консултирам и с психотерапевт.

 

Благодаря предварително

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

 

Нямам възможност да ви приема.Потърсете Орлин. Ако и той е зает ми пишете на лични.Ще ви дам телефона на  друг колега.

 

Хубав ден!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Ще се опитам да не усложнявам фразата с витиевати словосъчетания или с термини, макар, че темата го предполага.

 

Защото, въпросът - Как да изберем психотерапевт, е изключително важен за всеки, който търси решение на екзистенциални проблеми.

За мен поне, това звучи по същия начин, както ако бих задала въпроса - Как да изберем неврохирург?

Вторият работи директно с мозъчната материя, а първият с нейните производни, често. Защото много проблеми у психиката са етиологично предопределни от материалния й носител - човешкият мозък.

 

Та, когато всеки избира лекари, които да лекуват тялото му, трябва да е още по-бдителен, когато изучават и психиката му. Затова е необходимо поне 10 години обучение, най-малко (!), познание и владеене на поне 2 чужди езика, защото науката се развива и в нейния спесимент има два клона, най-семпло казано - английски и немски източници, но тук не трябва да забравяме и френската традиция в психотерапията.

Говорим за програма максимум, към каквато всеки терапевт трябва да има интерес, но реално това не е така. Такъв интерес няма. Терапевти, които нямат базови познания за понятия, които са навлезли най-малко преди 50 години в науката, са ненадеждни - говоря за личния си избор.

Терапевти, които не говорят чужди езици, означава, че не са чели нищо в оригинал, не са усетили процеса на терапия сам по себе си и интерпетират терапевтични практики спрямо собствените си дефицитни състояния.

Самолечението на лекуващият е важно, нещо като conditio sine qua non, но то трябва да е процес по надграждане на стереоптипите, не затвърждаване на практики с резистентни пациенти и техните състояния.

 

Та, психотерапевтът, по старо неписано правило, се избира архетипно, като заместител на властващия архетип на майката или на бащата, в зависимост от пола и този пренос е описан отдавна, толкова отдавна, но за съжаление сега, дори и този пренос отстъства - сега живеем в облака на ерзаца, на заместителите на присъствие. Дългите списъци и поредните повторения в клиничната картина не водят до желания за търсене на душата (за нейното равновесно състояние), а тъкмо напротив - до раздуване на взаимните персони - кой на кого повече ще помогне.

 

Не мисля, че с това мнение ще бъда полезна, защото за да се случи това, е необходимо поне кратък миг на интегриране на Сянката, каквато у повечето отсъства, точно благодарение на този модел - останал още от времето на Алеко Константиновите герои и по-скоро това е проблем на социалната рефлексия, не на личностно-изградената.

 

Психотерапевтът е пар екселанс наша противоположност (предполага се, там откъдето той вече е минал, ните тепърва отиваме по пътя на себепознанието), но това не е нито Благият Старец, нито Всеопрощаващата Майка, нито друг архетипен компенсаторен образ, защото психотерапевтът просто е психопомп за душата.

 

И онова, което ни кара да му се доверим, не е пълнотата, която на нас ни липсва, нито заместител на нашите лични дефицити (емоционални празнини, афективни непреживени състояния, изродили се впоследствие като социални фобии), а познанието.

 

Познанието и мъдростта да видиш у терапевта, че не е поредният Сизиф, който търкаля камъни с надеждата да избегне наказанието от провала на терапията си.

Редактирано от Лиула
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Искам да спомена още нещо, отнасящо се до практиките. Те са масови за западните терапевти - да ползват източни практики, които самите те не владеят и не знаят.

Визирам случаите на регресивна хипноза, придружени със ситуации на мокша - т.е. вид освобождаване на съзнанието или желание за достигане на познание за висшия Манас.

 

Първо, нашите, учени, нямат никаква опитност за тези религиозни окултни практики, че да ги прилагат свободно в техния праксис, второ, се пипа грубо в една предпрагова смес от спомени и видения, които няма жив човек, който да каже точно откъде идва.

 

Против съм да се ползват източни практики в психотерапията, защото те водят до още по-големи заблуди и са вредни за западния човек - хиляди години различен манталитет, няма как да бъдат терапевтирани с наброски от учения само за 5 години или от някой виден учен, който е бил на Изток само в мечтите си. Накрая ще се върна към плоскостта на разсъжденията си.

 

Ние имаме различен манталитет и различен капацитет. Залитането по източните практики отново е търсене на друг гейт за бягство към цялостната личност, но не. Нея можем да намерим у себе си - само у собствената си социална идентификация.

 

Защо казвам това - при едно пряко наблюдение над пациенти от арабски произход, от тамилски и от местен (западен), проработиха различните видове терапии. И леснообяснимо - хората мислят различно и реагират на стреса по различен начин. Просто - за хората от Филипините ще се създаде една генеративна стресова ситуация, за хората от Япония - друга за земетресенията, както и за хората от Мексико - за тайфуните. Да не говорим за Индия, където всички мислим, че цари "разбиране за всичко". Не, в държава, в която трети министър-председател е убит и където ежедневно умират жени от изнасилване или други хора от убийства, определено не е Шамбала, значи има сериозни проблеми.

 

Объркването на несъзнаването с кашата от карми и предишни животи, създава една изначална несигурност на несъзнаваното, което почва да се бори на втори несъзнаван план - първо със социалните си страхове, второ с вторичната маса от наблюдения за второ правило.

 

Лесно е да се каже, че всичко имат едни и същи проблем. Лесно е. Защото пропускаме ситуацията на синхроничност на масите - същото се случва и със самозапалванията - едно води след себе си друго, без оглед на генезиса на първото.

Сега наблюдаваме един "талаз" от еднакви проблематики, които са синхроничнсти, които в своята етиология са социумни паразитни заболявания, те не са психологически пар екселанс - те са болести на времето. И са прилепчиви. Освен това, да не забравяме и кои сме ние - липсата на трансформация в социума докъде води, а да има промяна, то е нужен метармофозис в манталитета на нацията, какъвто липсва. И да си отговорим защо нищо не се е променило в същия този манталитет, казано опростенчески от образа на Бай Ганьо, досега ...

 

Истинските болести на душата са други.

И подозирам, че за тях лек, няма.

Редактирано от Лиула
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Много съгласен с мненията ти, Лиула! Само ми се иска да добавя в думата познание, освен интелектуалните знания, рабирането за личната преживелищна мъдрост. Поне в някаква степен... За ползването на източни практики в психотерапията - ползваме ги, да - но модифицирано, приспособени към психичната структура на западния човек като цяло и конкретната личност в частност. Никак не са безопасни, а упоребата им без разбиране може и да навреди! Наистина има разлика между източната и западната психични структури. Преди време писах за това: изток, запад, медитация и Учителят Беинса Дуно за опасностите пр практукуване на йога от западния човек

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Хората са го измислили - интерпретативния подход. От значение не е само източни, западни хора, а и пол, възраст, социално положение, зрялост, диференцираност и т.н. 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Да, всичко е лично - отровата за един е лекарство за друг и обратното...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

"Избор на психотерапевт" - статия по темата, в която споделям размисли по въпроса. 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ти сърдечно! 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 10 months later...

Здравейте, 

Стигнах до извод за себе си , че има конфликт между съзнание и подсъзнание ( натрупани негативни програми и убеждения ) и липса на интуиция. 

Не съм наясно каква точно терапия ми е необходима и кой да я проведе.

Ще съм благодарен за съвети в тези насоки.  

Живея в София.

Благодаря.

Редактирано от Maks
Линк към коментар
Share on other sites

Според мен всички хора страдат от този конфликт , в различна степен .За разрешаването му двигателя и главно действащо лице си ти .Дори и духовния учител , когото може да намериш , в лицето на подходящ психотерапевт .Ще е само помагало за твоето си духовно повдигане .Процеса назован от векове ,,опознай себе си" е още актуален .

Като за начало , Поразрови се из форума за да може да зададеш конкретни въпроси .

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте,

Първо искам да благодаря на д-р Първанов за изчерпателните обяснения за механизмите на паническта атака! Толкова теми в итернет изчетох,но толкова изчистено,ясно и на нормален език обяснение не открих! Благодаря и на Орлин Баев за отдадеността му в опитомяването на „душевните урагани и катаклизми”! Искрено желая да продължават да ни дават сили и насоки в приключението-себепознание и осъзнаване!

Имам два въпроса:

Първия е свързан със засилването на тревожността и предразположението към панически атаки в предменструалния период. Какви механизми работят тогава?

Вторият е за мненията Ви относно онлайн хипнотерапията. Предимства и недостатъци?

Предварително благодаря за отделеното време!

Линк към коментар
Share on other sites

Какви хормонални механизми работят,при пмс могат да кажат много хора - лекари или просто интересуващи се и питали гугъл... Което аз мога да кажа от опита си е, че в практиката ми доста жени са с повишена тревожност преди цикъл. Има и много други, при които не повлиява особено. Когато повлиява, работата по повлияване на тревожността, е предимно психическа - стрес мениджмънт чрез спорт, йога, дишане, медитация, приемане, доверие и извличане на потенциалите от "рудата" на страха, превръщането им в златото на опитността. В контекста на индивидуалния характер и посока, спрямо задействаните базисни вярвания. 

За хипнотерапията и въобще, психотерапията (защото делението е винаги условно) онлайн - когато е през компютърния екран, се губи известна част от присъствието, от силата на личната енергия. Възможно е, правят го много колеги. Когато решаваният казус е модериран до умерен по тежест, е някакъв начин. Когато обаче, както в моя случай, се работи предимно с по-тежки случаи, тъй като се губят едни 30-40% от силата на въздействието, поради липсата на лично присъствие, допир, телесна работа, ефективността намалява. Но е възможен вариант, при по-леки случаи, когато терапевтът си позволява лукса да е по-слабо резултатен. 

Благодаря за добрия отзив за мен и Тодор! 

Орлин :)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...