Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Какво е по-страшно от Смъртта?


Guest aorhama

Recommended Posts

Има нещо по-страшно от физическата смърт.

Смъртта - тази велика сянка на живота - била тя Вашата собствена или на обичаните или ненавиждани от Вас.

Какво е то, според Вас?

П.П. Въпросът ми е оптимистичен, за сведение.

Редактирано от aorhama
Линк към коментар
Share on other sites

A за мен няма нищо страшно - дори страхът не е страшен... Когато човек го осъзнае и прегърне с Любов, той се топи от Топлината и Светлината и водата от ледената черупка дава живот и сили на покълваща ... Любов.

:3d_059:

За мен въпросът е: "От какво вече не се страхувате?"

Линк към коментар
Share on other sites

Смъртта е страшна, защото е най-неизвестното нещо - а непознатото плаши! Какво е по-страшно от непознатото? Болката! А по-страшно дори от болката: насилието! А най-страшното нещо е самият страх!

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм с azbuki и Ани.

По-страшно е да си мъртъв приживе.

По-страшно е духовната смърт.

Линк към коментар
Share on other sites

Лично за мен много по-страшен от смъртта е живота. Аз много по-лесно се впускам в нещо, за което нищо не знам, отколкото в нещо, за което знам, че знам твърде малко.

Линк към коментар
Share on other sites

Има нещо по-страшно от физическата смърт.

Смъртта - тази велика сянка на живота - била тя Вашата собствена или на обичаните или ненавиждани от Вас.

Какво е то, според Вас?

П.П. Въпросът ми е оптимистичен, за сведение.

Безсмъртието -> ''Вечно млад''

Линк към коментар
Share on other sites

Има нещо по-страшно от физическата смърт.

В една книга на Курт Вонегът - Съдби по-страшни от смъртта, общото в есетата му е духовната смърт.

Безсмъртието -> ''Вечно млад''

Напълно съм съгласна с bee, няма по-лошо от безсмъртието в едно тяло на едно място.

Препратка - Скитникът еврейн

Линк към коментар
Share on other sites

За кого е страшна смъртта? Страхът от смъртта винаги е свързан с ъс силната привързаност към нещо или към някой, които умирайки ще изгубим. Колкото по-силно е привързан човек към преходните неща от живота, толкова повече той се страхува от смъртта.

Какво е по-страшно от смъртта? Смъртта е разрушаването на една форма, за да може животът да се пренесе и продължи развитието си в друга форма. В Природата това е закон. Истински страшни са застоят и деградацията. Дори и духовната смърт идва за да прекъсне възможността за задълбочаване на разложението и да се даде възможност на монадата да продължи своята еволюция в следващ космически цикъл.

Линк към коментар
Share on other sites

Истински страшни са застоят и деградацията. Дори и духовната смърт идва за да прекъсне възможността за задълбочаване на разложението и да се даде възможност на монадата да продължи своята еволюция в следващ космически цикъл.

Със застоят и деградацията съм съгласна. Твърдението за духовната смърт го приемам с разума си, но не и със сърцето. Фактът, че монадата продължава своята еволюция, съвсем не ме успокоява. Това е като да те върнат от 12кл. в 1кл. или дори в детските ясли. B)

Може би егото ми не може да приеме този факт. За да приеме човек, че и духовната смърт не е страшна, трябва да е проникнат дълбоко от мисълта за общност с цялото творение. Дори на ниво душа и дух да не се индивидуализира.

Мисля, че такива хора се срещат много рядко. :unsure:

Линк към коментар
Share on other sites

Зависи от гледната точка. Духовната смърт е най-лошото нещо което може да се случи, но в един момент тя се явява необходимост и единствена възможност духовната същност на човека да се освободи временно от грубата материя. Но тъй като необходимата еволюция не е осъществена, монадата ще трябва да започне наново изграждане на необходимите тела и да осъществи заплануваната еволюция.

Линк към коментар
Share on other sites

mihailo, това са думи на човек, прогледнал, че не е идентичен с физическото тяло, защото то е една необходима за земните условия опаковка, но ние сме съдържанието и то е същественото.

Има нещо по-страшно от физическата смърт.

Има - духовната смърт.

Мисля, че това е най-страшното. Вероятно и за това е толкова плашеща силната и продължителна болка и насилието, възможно е да доведат до духовна смърт, или пък не?

Попадала ми една статистика проведена във Франция, обаче преди години, за най-големите страхове на хората. На първо място беше страхът от лудостта. Защото и тя има отношение и може да доведе до духовна смърт вероятно...До едно задържане/връщане назад в еволюцията на душата

Все пак си мисля, че достигнатото в духовното развитие се запазва при всички случаи, поне в едно латентно състояние.

Аорхама, писал си, че пускаш темата с оптимизъм, няма ли да разкриеш на какво се базираш?

Линк към коментар
Share on other sites

Днес синът ми (тинейджър) сподели, че самотата е по-страшна от смъртта. Нямаше предвид само физическата самота.

А относно духовната смърт за която говорят някои по-горе - по негово мнение, сегашните тийнове са най-бездуховното поколение, което се е раждало. Ама това е за друга тема, май.

Линк към коментар
Share on other sites

По-страшно от смъртта е да вярваш в загубата.Вярваш ли,че нещо когато умира се губи завинаги,изчезва тотално и дори не преминава в нещо друго,просто си обречен на страдание.Вярваш ли в пропилените моменти,в раздялата с някой веднъж завинаги....от това по-страшно нещо няма.И тогава страхът съпътства много аспекти от живота ти,тогава и смъртта става най-страшното нещо,става отрицание на живота,убийство на светове.

Линк към коментар
Share on other sites

Има нещо по-страшно от физическата смърт.

Смъртта - тази велика сянка на живота - била тя Вашата собствена или на обичаните или ненавиждани от Вас.

Какво е то, според Вас?

П.П. Въпросът ми е оптимистичен, за сведение.

Физическата смърт не е страшна. Тя е само врата.

Но има нещо, наистина страшно - човек да изгуби душата си.

Линк към коментар
Share on other sites

страшно - човек да изгуби душата си.

Определено. Също:

Който е бил с Бога, поради грешки загуби компанията Му.

Да излъже доверието на много хора които разчитат на него.

Подлостта и предателството.

"не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат:

за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките" Лука

"Иуда, който Го предаде...каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли... И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси" Матей

Прочее, "не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да хвърли в пъкъла [Бога]" Матей

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Не мисля, че някой от нас някога губи "компанията" на Бога. :3d_035:

Бог е навсякъде, дори и в това, което не можем да проумеем. Всичко на този свят е инструмент на Неговата изява.

Да си "мъртъв" приживе означава да започнеш твърде много да живееш според нуждите на тялото, загърбвайки и пренебрегвайки тези на душата. Но нека не забравим, че и Буда е минал през това - и е научил. Дали е щял да достигне просветлението без тази опитност?

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Отново ме възхищавате - колко сте прави всички !

Относно физическото безсмъртие - то изисква величие на Духа , което да му позволява такова развитие, че никой момент и никоя случка да не предизвикват съжаление в него. Трудно.

Но не е страшно, просто спестява детството.

(Е, повечето от нас май още ще се радваме на детства.)

Линк към коментар
Share on other sites

A за мен няма нищо страшно - дори страхът не е страшен... Когато човек го осъзнае и прегърне с Любов, той се топи от Топлината и Светлината и водата от ледената черупка дава живот и сили на покълваща ... Любов.

Съгласна съм! Няма нищо страшно!

Всичко на този свят е толкова добре измислено, че рано или късно, по една или друга пътечка все се стига до осъзнаване на нещата и до пълна свобода. Доста често ни се налага да се сблъскваме със страховете си, за да ги преодолеем, берем плодовете на егото си за да осъзнаем по-добре имаме ли изобщо нужда от него и осъзнавайки да се освободим и да прескочим границите, които то ни налага.

Иначе страхът е доста ограничаващо чувство и докато съществуваме в рамките на нашето его, страхът е доста страшен, може би защото взимаме под внимание и времето за което го изпитваме. И когато се наложи да умираме и видим живота си в неговата цялост през очите на егото ни, ни е яд за пропуснатото време и възможности, които сме позволили стрхът да ни отнеме.

Любовта наистина е ключ с който може да се премине отвъд границите на егото, безкористна любов- пожелавам я на всички, които я искат!

:3d_047:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...