Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Biserr

Страх от смъртта

Recommended Posts

Здравейте,

Първо да поясня - проблемът е не с мен, а с моята съпруга. Което автоматично означава, че е и мой проблем.

Смптомите са често изпадане в депресия, невъзможност да се зарадва на дребните неща, страх от смъртта като цяло - че все някога ТОВА ще се случи. Допълнителни обстоятелства - починала любима баба миналото лято, както и ухапване (доста зловещо) на малката ни дъщеря от доберман на метър от нас (слава Богу вече почти без последствия). Държа да напиша, че съм с добро ниво на аналитичност, старая се преди да задам въпрос да се образовам (на ниско ниво разбира се, ако не ми е в специалността). До момента позачетох това онова из блогове и форуми, самият аз поразсъждавах върху темата. Изводи:

- страхът от смъртта е нещо естествено. Именно той е част от двигателя на чувството за самосъхранение.

- смъртта е обяснимо и лесно за приемане събитие, когато вникнеш и приемеш, че в края на краищата това е кръговрата на живота.

- въпреки горното, при опит за приемане на собствената смърт съзнанието ти отказва да приеме, че Ти ще изчезнеш. Неразбираеми за мен процеси могат да доведат този отказ до сериозен депресивен проблем.

- най-лекото контриране на последното чувство, е да приемеш, че със смъртта не всичко свършва (има нещо нататък, има друг живот). Трябва да вметна, че към момента аз не приемам подобно обяснение (физик съм по образование, прагматик по начин на мислене и стихът на Вапцаров "разстрел и след разстрела червеи - това е толкоз просто и логично" изчерпва темата). Не ме съдете в атеизъм - с времето започвам да мисля по друг начин и последното ми развитие е, че Природата (при мен това е аналогът на Бог) не би инвестирала толкова дълго в мен и накрая просто да ме унищожи.

- възможно е сами да се справим със съпругата (разговори, приятни мигове заедно и поотделно), но със сигурност помощ от специалист ще ускори процеса и подобри качеството на справяне.

- в момента във форума търся изначална подкрепа и първо мнение за следващи реакции (смея да твърдя, че проявявам достатъчно търпение и успявам да прокарам нотките на разума до мисленето на съпругата - зная как да убеждавам - т.е. вече имам някакви успехи).

- трябва ни препоръка за конкретен специалист.

В очакване на отговор оставам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Citat -Смптомите са често изпадане в депресия

Малко подробности -как разбирате,че жена ви е в депресия.Какво наблюдавате като поведение. Това за липсата на радост-може ли да се каже,че вече не я радват неща които преди са я радвали или ,че не се радва на малките неща по принцип. Това много важно да се изясни.Засегнете -съня , апетита ,килограмите , секса , отношенията с децата и всико което ви прави впечатление. Описанието е нужно защото има нюанси на разлика в поведението при тревожност и депресия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не се радва на малките неща по принцип. Демонстрира съпричастие и усмивка, но при удобен момент погледа ѝ започва да отбягва очите на събеседниците. Твърди, че сънува само хубави неща и именно времето, прекарано в сън, е най-хубавата и спокойна част от денонощието. Лошото било като се събуди през нощта - тогава я обземали натрапчивите мисли за смъртта и трудно заспива отново. За де не ме безпокои не ме закача. Ако я усетя и се събудя започва споделяне (но не винаги го желае) и сравнително бързо се успокоява. Апетит - по-скоро добър. Килограмите - по-скоро са си същите - 4-5 отгоре сравнено с преди година (от 56-57 сега е 60-61). Възрастта ь е 38. Секса - когато го правим си е всеотдайна и искрено се наслаждава на момента. Различното от преди обаче е, че отхвърля някои възможности за разнообразие, които преди е декларирала, че желае. Не знам в случая детайлите дали ще внесат яснота, но ако са необходими - ще трябва да направим разговора по-личен. Децата - силно се безпокои за тях, за реализацията им и съответно е строга към тях. Голямата дъщеря е на 16 и странното е, че редуваме силно каране и назидание и само минути по-късно я прегръща и глези. Това по-скоро ми изглежда нормално майчинско.

Вчера имахме пореден кратък разговор на тема нейните страхове и усещането ми е, че като че ли излязохме от разговора доста напреднали... Т.е. страхът намаля и си имаше обяснение за живота като цяло.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тодоре, моите искрени почитания!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Преди много години почина приятелката ми от болест на Хочкин.Мир на духа й! Бях до нея в него момент. Не вярвах до последно , че това се случва. Тя имаше много голям дух и хъс за живот, въпреки болестта...Държах ръката й и я галех. В един момент тя каза-не ме пипай, остави ме.На въпроса ми защо, тя отговори - усещам чрез ръката ти живота, а не го искам повече.Исакм да си отида...и се появи блаженна усмивка на лицето й. Не пророних дори сълза...Не вярвах...Не можех да приема..За мен тя беше жива...Продължавах да галя ръцете й , а кожата й реагираше на всеки мой допир-беше топла и гладка , както винаги е била. В следващите дни сълзите ми течаха непрекъснато. Просто се стичаха, независимо къде и с кого съм. Не можех да ги контролирам. А вечер...заспях ли, не сънувах нищо. Просто се появяваше нейния образ и така стоеше вероятно докато се събудя.Не се страхувах от това, но не приемах събитието. Бях сигурна някъде вътре в себе си , че тя е жива...Не можех да се оттърва от този кръг, в който се въртях.Започнах да си мисля ,че полудявам. Именно тогава започнах да търся и да чета. Разбрах, че тя наистина е жива, но в друга форма. В момента, в който осъзнах това, образът, който ме съпътстваше през нощите не се появи никога повече, а сълзите спряха да текат.

След като се разделихме със съпруга ми, той почина от рак.Мир на духа му!Когато отидохме на погребението му, имах усещането, като че ли този човек никога не съм го познавала.Като че ли не осъзнавах какво се случва и за какво съм там.Тъй като беше много горещо, около гроба имаше много хора, аз се подхлъзнах и в момента, в който щях да полетя в него, като че ли някой, нещо ме дръпна...Не обърнах внимание, отдавайки случилото се на горещината, събитието и т.н. След като всичко отмина и се прибрахме, отново сълзите започнаха просто да си текат...Не можех да го приема, но вече знаех, че той е жив, а опаковката просто я няма. Въпреки това сълзите си течаха. В сънищата ми започна да се появява той и да ми говори-не плачи, аз съм добре, аз наистина не съм умрял. И така докато спрат да текат сълзите ми. От тогава, вече 8 години, винаги когато имам някакъв проблем, или ми е трудно за нещо, той се появява в съня ми и казва- не се притеснявай, всичко ще се оправи, само спокойно. Винаги е много истински и реален и съня , и той. И наистина нещата се оправят. И вече си зная-винаги , когато го сънувам или ми каже нещо, то ще се случи или ще се оправи. Сигурна съм, че той е жив, че е добре, че осъзна много неща...Вероятно и заради това не мога да говоря за него в минало време...Вярвам, че живота не може да приключи с това което е в момента и просто да изчезне ей така. Духът е винаги жив. Той е това ,което е същественното. Само опаковката е различна. Защото чрез различните опаковки, духът учи различни неща и усвоява различни уроци. В зависимост от нивото му. Преди известно време се подложих на регресия-видях и осъзнах причината за проблема, който се корени още в 16 век. Тогава имах възможност да се върна в нормалното си състояние, но пожелах да изживея момента на смъртта си....невероятно усещане на блаженство, свобода и светлина...Няма страх, няма неизвестно...Просто духът е свободен, не е окован в опаковка... Когато човек спре да се отъждествява с опаковката , а осъзнае, че освен тяло е и дух, че освен материя има и енергия, тогава спира страха от смъртта.

Осмелих се да споделя всичко това,благодарение на написаното от hip и трансформацията в мисленето, която е настъпила. За което наистина се възхищавам от силата на неговия дух. За това се иска доста смелост...В учебниците по психиатрия има диагноза дъновизъм и както той казва, Учителя са го смятали болен от шизофрения...

Благодаря на hip,че провокира в мен смелостта да споделя някой неща, а и надявам се с това по някакъв начин да помогна на Biserr

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Според мен е нормално човек да се страхува от смъртта. Вярата в нещо повече от видимата материя осмисля живота според мен. Не, че вярващите нямат този страх... Зависи от много неща, от силата и убедеността на всеки човек.

Думите на Brilliance:

Вярвам, че живота не може да приключи с това което е в момента и просто да изчезне ей така. Духът е винаги жив. Той е това ,което е същественното. Само опаковката е различна. Защото чрез различните опаковки, духът учи различни неща и усвоява различни уроци.

са думи казани и от Учителя Петър Дънов:

"Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Външните форми се разрушават, ала животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши – животът е по-силен от смъртта. Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото, ако животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда."

Това е от книгата на Георги Радев: ”Учителя говори”, съставена от него още през 1939г. по избрани мисли от Словото на Учителя Петър Дънов, подредени по теми. Книгата може та се изтегли от тук. Може да се прочете директно и от библиотеката „Триъгълника” на този адрес. (Достатъчно е да се прочете главата „Животът”. Тя не е голяма и нещата са изложени в доста стегнат вид.):) В аудио формат книгата може да бъзе изтеглена от тук.

Вие търсите помощ в сайт, посветен на Петър Дънов. Той със своят живот, думи и дела е живо доказателство за това, че живота продължава. Съветът ми е да прочетете например биографията му или нещо от сказките му, посветено на живота и смъртта/ тук искам помощ и от другите модератори /.

В „Портала за съзнателен живот” за отношението на Учителя към живота и смъртта може да се прочете в много беседи. Но в началото може да се прегледат извадки на мисли от тях в подфорума „Мисли на Учителя за:

Безсмъртие - раждане, смърт, възкресение,

Мисли за прераждането.

Ето някои теми във форума в които се разглеждат въпросите за смъртта, прераждането,...

Смъртта - какво е отношението ви към нея - част 1, част 2,

„Душата” част 1

„Душата” част 2,

Какво всъщност е човекът,

За прераждането,

Как възприемате вие смъртта в настоящия момент,

Какво е по-страшно от Смъртта?,

Една скорозародила се натрапчива мисъл относно смъртта...

В сайта има няколко статии посветени на темата за смъртта, прераждането, невидимия свят, вярата в нещо повече от материалната видимост и др.. Ето някои от тях:

„Пътища и методи за влизане във връзка с Невидимия свят”, Влад Пашов, част1 и част2

"Космичната Стълба на реалността" - д-р Методи Константинов

"Аз съм повече от физическото си тяло" - Робърт Монро

„Мистика и безверие”, Николай Райнов

„Извънтелесни преживявания”, Майкъл Толбот

„Преживяването на Прага на Смъртта”, Майкъл Толбот

„Живот след живота - от д-р Реймънд Мууди” кратко въведение в книгата от Ивайло Станев

„Старост, смърт и безсмъртие. Интегрална и трансперсонална психология”, Орлин Баев

Има доста писано по този въпрос, което означава, че доста хора се вълнуват от темата за смъртта и е нормално да има страх от нея. Не мога да преценя кога този страх става опасен за психиката на човека?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Най-напред искам искрено да благодаря за обстойното обяснение, за взетото отношение и за на практика поставената диагноза.

Благодаря и за основната насока дадена ми в публикацията Ви:

Въпросът е, че вие сте до нея и за се справи тя със страха си от смъртта, е по-разумно и вие да приемете нещо по-различно от това, че тя е край.

Споменатия от мен успех постигнах именно с твърдението, че смъртта не е край, а просто продължение. При това аргументирайки се именно с нелогичността едно толкова красиво, сложно и развивано с години произведение (Човекът), да бъде унищожено, захвърлено, изоставено.

Моята прагматичност не ми пречи да развивам мисленето си, разбиранията си и обясненията на всичко, на пръв поглед необяснимо. Така че не ме съдете - не съм безбожник, аз съм просто човек, вървящ по пътя си и ще стигна там, където е нормално да стигна. След това ще продължа натам, накъдето е нормално да продължа. В момента съм защитник именно на гореспоменатата теза и може би това е част от моето осъзнаване.

Един последен въпрос - имайки пред вид, че към момента съм в този форум без знанието на половинката (но пък съм й споменал, че споделям проблема ни с някого), редно ли е да я запозная с цялото съдържание на темата сега или да изчакам?

Благодаря още веднъж на всички, взели отношение и вдъхнали ми увереност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!Тъй като няма случайни неща, а всяко нещо се случва, за да научим нещо или да разберем , или открием и т.н.,приемете , че всичко това ви се случва може би, за да тръгнете по Пътя...Не става въпрос за безбожие , а именно за осъзнаване , както вие самият казвате.От случващото се вероятно половинката ви трябва да научи нейния урок, а вие вашия.Не е случайно, че точно в този момент сте и заедно.Така ,че помагайки си, всеки от вас ще разбере това, което му е необходимо на този етап. Относно запознаването със съдържанието на темата-ако искате изчакайте още мнения по въпроса, въпреки ,че Ани е посочила доста материал. Но можете и да й кажете-вие познавате Човека и най -добре можете да прецените момента, съобразно развитието на състоянието й.Но колкото по-бързо човек осъзнае проблема си и започне да търси път към решението му, Желая ви Светлина и Любов!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Във въпроса ви личеше искрена загриженост за съпругата ви и семейството ви, а това, което вие наричате прагматизъм, за мен е просто здрав разум. По тази причина отделих времето, за да напиша тзи дълъг пост. Вие познавате много добре съпругата си, но аз не виждам нищо лошо в това, ако и покажете нашите отговори на питането си. Мога да ви уверя, че пишещите тук наистина сме хора със здрав разум, искащи чистосърдечно да помогнат със своите знания и опит.

ПП. Обърнете внимание с колко любов са написаните постовете на Brilliance.

Редактирано от hip

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте пак!

Именно заради струящите позитивизъм и любов тук аз си споделих проблема и зададох въпросите в този форум. Оценявам по достойнство персоналното отношение и вникване в случая ми от всеки един пост в темата.

Благодаря на всички ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

здравей Biserr,

ти спомена че си физик, може би една книга която препоръчва <Надеждна> в един от подфорумите ще ти е интересна - "Физика на вярата"

http://abritus.info/...zika-na-viarata

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чест и почитания за мнението на д-р Първанов. Това е човек, който не само че ме избави от социалната фобия, но ме накара да придобия една нова, по-мъдра, духовна и приемаща гледна точка, дивидентите от която извличам всеки ден и наистина живея нов живот.

Докторе, моля ви дайте повече информация за човека, чрез когото сте говорили с починалите си баба и дядо. Знаете, че наскоро загубих близък и любопитството ме тласка към това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×