Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте! От много време страшно ме притеснява агресията отношенията между хората!!!Много грубост,много злоба-страшна работа! Дали аз привличам такива хора ,не знам,но около мен 2/3 от отношенията са изпълнени с грубост. То първо в характерите -всеки е изнервен,не търпи дума да му се каже,мнителност жестока,всеки се приема прекалено сериозно-ужас!!! В трудовия колектив също много се усеща грубост в отношенията и завист.Много често има стремеж да се с"набута" другия да свърши общата работа,и хайде-започва се една....в женски колектив ,предполагам някои се сещат за какво говоря!Все апелирам,да не подхождаме така,защото работим заедно,в един колектив сме-много "общо" имаме, но те дори не осъзнават какво"общо"имат една с друга.....И в обществото ни е така! Не сме добронамерени , а трябва- много по-лесно се работи така ,а и е по-качествена работата,когато е с желание и атмосферата е задружна!!! И много често добронамерените ги взимат за глупаци,които се оставят да бъдат манипулирани, като не осъзнават,че тази добронамереност е надрастване на проблемите.Колко хубаво ще е в квартала като се виждаме,дори само познати-да се поздравяваме,или поне да се усмихваме-да покажем,че се знаем по някакъв начин, както беше до скоро в селата-не се знаят,но се поздравяват хората.....мечти от миналото....И колко спокойно щеше да е всичко!!!

п.с:това са само мои разсъждения.....

Редактирано от марсин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За съжаление изграждаме стени от суета, претенция и мнителност около себе си.

Всеки е изградил своя свят в рамките на няколко квадрата, оградени стриктно от четири стени, обикновено без прозорци, как да влезе външен лъч!?

Всеки грее в собственото си пространство и трудно пропуска или приема светлина. Който все пак е оставил прозорци, пропуска светлината много избирателно и стриктно проверено.

И аз се задушавам от този тип организация на взаимоотношенията.

Но си представи образно, че няма стени около теб и можеш свободно да виждаш постройките на околните, от някъде ще виждаш лека светлина, от другаде никаква, а може и да срещнеш други без ограждения. Не се хаби да чукаш по тъмните стени, не се опитвай да видиш проблясъците от нечии тесни прозорчета, няма смисъл. Тях може просто да ги наблюдаваш. Търси тези които нямат стени около себе си, които можеш да прегърнеш и те да те прегърнат, с които можеш да светиш заедно, с тези хора можеш да образуваш слънце и да грееш, докато другите решат да рзчупят стените си.

За сега виждам това само в децата, те са нашето слънце, което за съжаление се опитваме бързо да оградим в рамките на нашата компетенция и възгледи за добро, зло, за света. Радвай се на тях като за начало, а може и да срещнеш някой без стени или поне такъв, който е започнал да ги събаря.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За съжаление изграждаме стени от суета, претенция и мнителност около себе си.

Не се хаби да чукаш по тъмните стени, не се опитвай да видиш проблясъците от нечии тесни прозорчета, няма смисъл. Тях може просто да ги наблюдаваш. Търси тези които нямат стени около себе си, които можеш да прегърнеш и те да те прегърнат, с които можеш да светиш заедно, с тези хора можеш да образуваш слънце и да грееш, докато другите решат да рзчупят стените си.

За сега виждам това само в децата, те са нашето слънце, което за съжаление се опитваме бързо да оградим в рамките на нашата компетенция и възгледи за добро, зло, за света. Радвай се на тях като за начало, а може и да срещнеш някой без стени или поне такъв, който е започнал да ги събаря.

Ми то друго не ни остава! Но защо тези хора не направят дупки в стените си,защо не позволят на общата светлина да влезе в периметъра им-трябва просто да позволят това,а ще го позволят,ако искат!!!Прекалено сериозно се приемаме и мисля,че това е много много лошо....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

60.gif Ами за себе си преди време и след един доста сериозен случай, който грозеше да ме засегне... реших, че да съм добра означава и да позволя на другите да не са добри по моите мерки, да им позволя да бъдат негативни, да се обграждат със стени и да се опитват да навлизат в личното ми пространство и въобще всичко, което на мен ми се струва не - добро. Защото то вероятно е добро за тях. Напомням си, че половината от живота си изживях убедена в "недоволния човек и доволната свиня" и в "благородните конфликти - вътрешни и външни", защото без тях животът е "безцветен и изкуствен". Приемам спорещите и критикуващите с добродушна усмивка в сърцето, защото ми приличат на деца, които се карат за кофичките и лопатките си... Абе въобще - разбирам ги. Те мен - не, но това не е повод да се натъжавам или да мисля за тях с огорчение...

Постепенно се уча да обичам еднакво и светлите и тъмните хора - но и аз си имам свободата да определям за себе си с кого ще бъда и какво ще правя... Някои хора е хубаво да бъдат обичани безмълвно и отдалеч.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Постепенно се уча да обичам еднакво и светлите и тъмните хора - но и аз си имам свободата да определям за себе си с кого ще бъда и какво ще правя... Някои хора е хубаво да бъдат обичани безмълвно и отдалеч.

Какво означват определения като светли и тъмни хора, ако имаш желание, сподели :)

А според мен има смисъл да се обича, само когато има кого се обича.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

60.gif Ами за себе си преди време и след един доста сериозен случай, който грозеше да ме засегне... реших, че да съм добра означава и да позволя на другите да не са добри по моите мерки, да им позволя да бъдат негативни, да се обграждат със стени и да се опитват да навлизат в личното ми пространство и въобще всичко, което на мен ми се струва не - добро. Защото то вероятно е добро за тях. Напомням си, че половината от живота си изживях убедена в "недоволния човек и доволната свиня" и в "благородните конфликти - вътрешни и външни", защото без тях животът е "безцветен и изкуствен". Приемам спорещите и критикуващите с добродушна усмивка в сърцето, защото ми приличат на деца, които се карат за кофичките и лопатките си... Абе въобще - разбирам ги. Те мен - не, но това не е повод да се натъжавам или да мисля за тях с огорчение...

Постепенно се уча да обичам еднакво и светлите и тъмните хора - но и аз си имам свободата да определям за себе си с кого ще бъда и какво ще правя... Някои хора е хубаво да бъдат обичани безмълвно и отдалеч.

Също мисля,че "тъмните" хора ни дават храна за размисъл и ми приличат на деца,каращи се за играчките си и наистина трябва да се обичат "безмълвно и отдалеч"! Но е по-трудно и за тях така-страдат те и околните около тях!!!Понякога просто им съчувствам,друг път се изолирам от тях,но е трудно. <_<:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Също мисля,че "тъмните" хора ни дават храна за размисъл и ми приличат на деца,каращи се за играчките си и наистина трябва да се обичат "безмълвно и отдалеч"! Но е по-трудно и за тях така-страдат те и околните около тях!!!Понякога просто им съчувствам,друг път се изолирам от тях,но е трудно. <_<:)

Кои са тъмните хора, някои има ли идея? Лутам се във въпроси кои са те?

Че кои са и светлите?

Пак ли търсим различия?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)А според мен има смисъл да се обича, само когато има кого се обича.

Не става въпрос за обичане,а за приемане,нали?:)А колко хубаво щеше да е да се обичаме,малеей-живота въобще нямаше да е това,което е сега!!!:angel:

Също мисля,че "тъмните" хора ни дават храна за размисъл и ми приличат на деца,каращи се за играчките си и наистина трябва да се обичат "безмълвно и отдалеч"! Но е по-трудно и за тях така-страдат те и околните около тях!!!Понякога просто им съчувствам,друг път се изолирам от тях,но е трудно. <_<:)

Кои са тъмните хора, някои има ли идея? Лутам се във въпроси кои са те?

Че кои са и светлите?

Пак ли търсим различия?

Пишем по едно и също време и се разминаваме:).Темата е за доброто-светлите хора...ако има ирония-не схващам:angry::D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Пишем по едно и също време и се разминаваме:).Темата е за доброто-светлите хора...ако има ирония-не схващам:angry::D

Разминаваме се :)

За мен всички хора са добри по презумпция, не правя разлика.

Това най-добре го е описал Достоевски, който го е прочел; пък и душата е така устроена, че да помага, без да придава значения на различията; за мен светецът и убиецът са на едно стъпало.

Важно е кой ще ги посрещне :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пишем по едно и също време и се разминаваме:).Темата е за доброто-светлите хора...ако има ирония-не схващам:angry::D

Разминаваме се :)

За мен всички хора са добри по презумпция, не правя разлика.

Това най-добре го е описал Достоевски, който го е прочел; пък и душата е така устроена, че да помага, без да придава значения на различията; за мен светецът и убиецът са на едно стъпало.

Важно е кой ще ги посрещне :)

Поздравявам те за мисленето! Но как приемаш/по-лесно е на "ти"-ако е неприятно,ще се коригирам/ грубостта на хората около теб и усещаш самата атмосфера да е на отчужденост един от друг ?:whistling::yinyang:

Оттеглям се,щото сина ми се прибира и сяда на моето място<_<Пожелавам лека вечер и успешна светла,изкряща :Dседмица на всички!

Редактирано от марсин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да отговоря на въпроса за тъмните хора.

Ами за мен тъмнината е само недосттъчно светлина, защото е засенчен с нещо източникът и. В тоз смисъл тъмните в различна степен хора са онези, които имат доста сериозно засенчване от нещо, макар и временно, поради кото изпитват негативни емоции и раждат негативни мисли. Нещо като зимният период за земните полукълба. Само че някои хора го изкарват близо до екватора, други - близо до полюса. Била съм и на двете места. За да е човек близо до екватора се иска доста осъзнатост и самовладеене, вътрешна светлина и топлина. Те дават свободата и лекотата на мислите и чувствата, а последното е условие за близостта до екватора. Нека не забравяме, че там и скоростта на въртене е много по-голяма, обаче....

Когато усетя, че човекът е близо до полюса и му е тъмно в сърцето и ума - първата работа за свършване е да се запази своята собствена вътрешна светлина - тя е необходима и на двамата, а другият очевидно я няма. Никак не му помгам, ако позволя да потъмнеят и моите мисли и чувства. То е като в самолета - първо на себе си слагаш кислородната маска, за да можеш след това да помагаш на другите. Иначе на теб ще се наложи някой да помага...

После вече не се опитвам да пращам светлина на затъмнения човек ( марсин и диди добре са описали външните симптоми) - ако той желае да получи от моята лична - да си вземе колкото иска - колкото повече взема, толкова повече имам аз. Ако, обаче се появи желание да смени своята сянка с моята светлина, не мога да позволя - това не е хубаво за него най-вече... (опарих се след подобно даване за кой ли път миналата седмица и си обещах, че ще е за последно. Урокът ми беше, че не винаги, когато човек изглежда по-добър, всъщност наистина по-добър за някого. Да дадеш повече енергия на някого, защотовиждаш, че той има нужда от нея, не винаги е за добро - не се знае в какво ще я инвестира той - няма гаранция, че ще е в това, за което аз съм си мислила, че има нужда. Може би неутралитетът все пак е по-доброто добро.)

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да,съгласна съм,че вместо да се чудим защо някои недопускат светлината е по-добре да търсим тези със светлината.Аз също съм била и в двете позиции и знам,че едната и другата са опитност.Когато си в тъмнината си нещастен.И те са.Приемат се прекалено насериозно и защитават себе си все едно някой може да им отнеме нещо.А какво ли би могло да ти отнеме някой,като най-ценното си го отнемаш ти - любовта,безрезервната....

Донка,само едно не разбирам съвсем - какво значи да обичаш отдалеч.За мен това отдалеч ми прилича по-скоро на бягство,на не-знание как да обичаш тези хора.Лесно е да изпращаш мисли на любов и молитви за благоденствие и светлина към някой човек,но контакта,това той да усети обичта ти,да си намерил път към него....... това е трудното и реалното.Би ли ми помогнала да си изясня този казус. 60.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

После вече не се опитвам да пращам светлина на затъмнения човек ( марсин и диди добре са описали външните симптоми) - ако той желае да получи от моята лична - да си вземе колкото иска - колкото повече взема, толкова повече имам аз. Ако, обаче се появи желание да смени своята сянка с моята светлина, не мога да позволя - това не е хубаво за него най-вече... (опарих се след подобно даване за кой ли път миналата седмица и си обещах, че ще е за последно. Урокът ми беше, че не винаги, когато човек изглежда по-добър, всъщност наистина по-добър за някого. Да дадеш повече енергия на някого, защотовиждаш, че той има нужда от нея, не винаги е за добро - не се знае в какво ще я инвестира той - няма гаранция, че ще е в това, за което аз съм си мислила, че има нужда. Може би неутралитетът все пак е по-доброто добро.)

...и дали тази моя енергия няма да се обърне срещу мен/случвало ми се е/- но пък това ми е урок за после!За това и аз мисля,че е най-добре да се запази неутралитет /но понякога ми убягва,за съжаление/!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ох, то ако е само срещу мен, нека боли, заслужила съм си го. Обаче последният път се изсипа и върху човек, който не го беше провокирал, но някак беше свързан с мен... Не знам, може и да останах с такова впечатление, а може и да е така. Човекът понесе удара много болезнено, а аз още работя върху прощаването на себе си...Явно като във филмите удара по близък човек е по-ефективен, отколкото по теб самия...

Да обичам отдалеч - имам предвид физически отдалеч. Или ако все пак се налага да работим или дори да живеем недалеч от човека, то вътрешно леко дистанцирано. Осъзнавам, че този човек си има своя път и моето близко присъствие и дори загриженост или помощ всъщност никак не му помагат, напротив. Това ми е било трудно да осъзная дълго време. Надделяваше гордостта "АЗ съм необходима на този човек. От МЕН той само добро може да види..." Не винаги е така...

Понякога така ни се струва, че да се отстраним и да оставим някого без своята помощ и внимание, това означава, че не го обичаме, а защо да не означава, че го оставяме свободен и самостоятелен, например?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm:Мисля си, на глас - всички хора са добри. И всички хора обичам. Но е нормално понякога да не съм съгласна с нещо. Не защото съм права задължително, а просто защото в този момент мисля, чувствам така...

Все пак докато сме живи и имаме контакти с други хора е нормално с някои да се разминаваме, с други да сме близки /като интереси, разбиране/:feel happy:

Вътрешно имам положително отношение и обич към хората, но външно не винаги се получава-емоциите водят. Обикновено казвам това, което мисля и е нормално да не е доволен някой... И знам, че никой не прави нищо заради мен, всеки си е в своя филм. И много ми хареса това /Донче:thumbsup:/, че понякога е по-добре да обичаме отстрани, да се отдръпнем... Трудно е с близки хора, а и при жените майчиния инстинкт, да предпазим тези, дето обичаме...

Усещам, че понякога съм досадна, и тук, във форума. И за това се извинявам.

Да бъда по-добра!? По-точно е-да бъда себе си и да се старая да проявявам доброто като толерантност, търпимост. Колкото и да ми се иска,;) не съм добра за много хора, но пък поне съм наясно със себе си...:)

И се чудя-как е възможно да простя сериозни неща, а за дребни глупости изпушвам? - Май-малките камъчета са опасни:1eye:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Да бъдем по- добри!" - приемам го като призив към всички хора.Абсолютно добри хора няма,т.е. винаги може да се желае и постига повече в тази насока.От нас зависи!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ставаме по-добри в моментите, когато проявяваме любовта си. За мен добротата е равнозначна на любов. Не можеш да си добър, ако не обичаш, тогава просто си лицемерен.

Друг въпрос е: как проявяваме любовта си? От отговорите би могло да се получи хубава тема.:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Да бъдем по- добри!" - приемам го като призив към всички хора.Абсолютно добри хора няма,т.е. винаги може да се желае и постига повече в тази насока.От нас зависи!

:thumbsup2:или поне пожелание "Да бъдем по- добри!"- всичко би било много по-различно!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ставаме по-добри в моментите, когато проявяваме любовта си. За мен добротата е равнозначна на любов. Не можеш да си добър, ако не обичаш, тогава просто си лицемерен.

Друг въпрос е: как проявяваме любовта си? От отговорите би могло да се получи хубава тема.:rolleyes:

...или поне приемане/ любовта е най-добрия вариант/.Лично аз проявявам любовта си ,като се отдавам максимално/ за мое съжаление:sleeping:/:king:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, от прочетеното останах с впечатление, че от обичам до не обичам явно има цял диапазон на проявления, минаващ през неутралитет.

А може ли да има просто добронамерност, която да не обвързваме непременно с любов?

Също от прочетеното оставам с впечатлението, че просто една коректност във взаимоотношенията би била достатъчна (евентуално).

Защо е нужно да усложняваме нещата и да забиваме в едни дебри на сериозни от една страна и относителни от друга понятия - добро, любов ... Така хем ги обезценяваме, хем наистина е трудно да определим кое е добро.

Например относно случая с колегите - нечие поведение може да е неприятно/недобро, защото своевременно "отваря очите" на колегите за заблудите, в които изпадат. Или обратно - някой е много мил и любезен към колегите си, съчувства им, въпреки че вижда, че грешат някъде, но не им го казва, за да не ги засегне и обиди и те от една страна го имат за много добър, а от друга - все повече затъват в грешките си. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Именно. Но момент - защо неутралитетът да не е проява на обич? Според мен точно той е най-реалната обич. А и обичам - това е вътрешна категория. Мога да покажа и дори да кажа на човека, че моето мнение е по-различно, но това да не се отрази на обичта ми към него. Мога да откаж да изпълня нещо, което той иска от мен дори и като помощ, мога да правя нещо, което на него не му харесва, а той да прави нещо, което на мен не ми е приятно, и пак да си го обичам... Че то у дома си имаме всичко - но е с разбиране, свобода, мир...

Когато той пушеше, аз не възразявах да пуши в кухнята, но не седях през това време там. Той ме разбираше и не настояваше аз да стоя там, където пуши и не се разхождаше с цигарата по всички стаи... За тоалетната измислихме ароматните пръчици. :) Вече нямаме пушач у дома, но нямаме усещането, че сме се отървали от проблем за нашата обич, защото никога не е бил такъв...

За обидата - ами тя е проблем изключително на този, който се обижда. Това съм го осъзнала окончателно и вече никак не се влияя от обидчивост, нито се обиждам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка,

Според мен неутралитетът има много аспекти и не винаги е проява на обич......

Тук не се доизясниха някои неща и всеки вложи своите асоциаци.Така и не разбрах как може да обичаш отдалеч и при какви случаи се препоръчва.Каква е тази дистанция,къде са границите.Стана много сложно и с възможност за многостранно изтълкуване.Това,че съм толерантна към нечии навици и уважавам правото на избор на човек да живее така както го чувства,без съответно да му позволявам да нарушава моето такова,не значи непременно любов,нито добрина.Тези неща са отвъд толерантността.Аз не разбирам наистина това обичане отдалеч,прилича ми на неумението да обичаш дадения човек.Моля те бъди по-конкретна с примери,за да те разберем.

Ето например аз работя по въпроса да усиля обичта си към много близки на мен хора,които обаче ми бяха трудни за разбиране и чужди като душевност,с всички произлизащи от това минали разочарования и за двете страни.Колко лесно беше да ги "обичам",когато бяха далеч от мен.Но това не беше истинската обич,топлата,обгръщащата.Ето че се случи така,че с огън и жупел отново поставена в ситуация до тях трябваше да се отърся от очаквания,разочарования в душата си и погрешни представи и да ги разбера,да ги видя,всеки в неговия собствен свят и да ги заобичам лекичко полекичко,но този път истински с приемане,разбиране и без никакви очаквания.Колко по-лесно щеше да ги обичам отдалеч,пазейки се от големия огън,но не мисля,че това щеше да любов истинска.

Трудно е да признаем понякога,че макар по презумция да обичаме всички хора,ние все пак не умеем да намерим път за любовта си към някои от тях.И тези някои са нашите истински задачки,от които най-много ни се иска да отложим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:dancing yes:Impulsa

По принцип да, можем да обичаме всичко и всички, но докато не се наложи да спим с нещото или с някой в една стая един месец например. :3d_146:

Няма такова всеобичане. Твърде различни сме, за да можем да се нагодим към всичко и към всички, или да приемаме различията на всички, или да мислим над всяка издразнила ни ситуация.

В примера си от първия пост казах, стени има между нас, и то не малки и не тънки и не ненужни. Те са ни необходими, за да изградим индивидуалностите си и да се научим да ислезем от тях. Това обаче не означава, че постройката без прозорци на човека до мен трябва да ми хареса. Не, не ми харесва и тук е момента да се научим да го виждаме, да го разбираме и да го изразяваме. Няма смисъл да се взирам в зида, през който не мога да проникна и да видя кой стои отзад и да търся красиви думи с които да го опиша. Просто е- не ми харесва, обръщам се и продължавам.

Ако вътре обаче има чувство, има усещане има нещо, което ме кара да стоя край тази стена, мога да остана, да се опитам да говоря през нея, но не все едно я няма, а през нея, мога да положа много усилия, мога да дам много от себе си и заедно с човека зад стената да направим прозорец, за да се срещнем. Но колко хора в един човешки живот си заслужават това!??? Един, двама , трима , десет. Не е нужно да се взираме във всяка тъмна стена, за да разбираме кой стои отсреща, защото ще спрем да вървим напред.

Хората са различни и това е добре, но не са прекрасни в различността си. Често са груби, нехаресващи, егоисти, самотни, философи, умници, глупаци и какви ли още не. Но това са си те, не е моя работа нито да ги променям, нито да ги разбирам, ако това ми носи някакъв дискомфорт. Мога единствено да видя различността и да реша за себе си, колко от нея мога да приема и с коя част от нея мога да комуникирам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Така е.:) Аз също заслужавам да се "благословя", затова че отделих време и най - вече енергия, за да се опитам да си обясня какво стои зад една стена в сайта, опитах не веднъж да общувам приятелски с тази стена,необяснимо агресивна и дразнещо натрапваща се стена.:) Явно не е имало смисъл. Стената продължи да си бъде стена...Явно вариантите са : или не се опитвай да гледаш зад стената, или ако опитваш - преценявай колко дълго ще опитваш и не гледай прекалено дълго в стени, в които няма реална полза/смисъл да гледаш, или пък разбивай стените ако можеш ...:) Да постъпиш, както кучетата постъпват със стените, това също е възможен вариант.:lol:Не си струва да спориш със стени, зад които не можеш да видиш или пък стени които не можеш да разбиеш в следствие на спора ...Все забравям, че ако се въргаляш със свинете, ще заприличаш на тях...Трудно ми е да разбера/проумея, защо в Точно Този Сайт има хора, които зорлем създават конфликти. По принцип имам обяснение за това поведение. Но ми е трудно да разбера защо именно точно такъв човек ( с такива добри качества) ,в точно такъв сайт и то само в някои ситуации ( не постоянно) проявява заядливост, нещо прищраква ли му, що ли , не знам, не разбирам принципа на действие(ако въобще има някакъв принцип)...Не знам и не можах да разбера. Явно това е нещо, което поне засега ще зарежа като обект на изследване. :D Току виж някой ден информацията сама дошла при мен.:)

Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... с приемане,разбиране и без никакви очаквания...

Това е... Без никакви очаквания...

Когато няма никакви очаквания, тогава няма и никакви разочарования...

Ако познавахме себе си по-добре,

щяхме и другите да разбираме по-добре и

тогава

щяхме да знаем, от личния си опит, че

човекът е преди всичко изпълнител и

после е автор

на делата си...

Тогава нямаше никого да осъждаме...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×