Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Ами ако ни е хубаво и не се усещаме лоши - това какво значи:

- че се заблуждаваме, че не сме лоши??

- че се крием от себе си и другите, че сме лоши и сме с маска??

А може ли например просто наистина да ни е хубаво и да не сме лоши? Ако някой друг смята, че аз съм лоша, това означава ли, че аз трябва да мисля така за себе си? И ако аз не мисля така за себе си, то има ли той основание да твърди, че се заблуждавам или маскирам и имам проблем?

Или може би проблемът не е мой?

Да, Донче, означава именно двете неща с тиренцата, които си изброила.

Слънчева добре ти е отговорила:

Нужно е да се познаваме-Да! Нужно е да сме си признали и хубавите и лошите си страни. Не познавам абсолютно добър човек. Само при Бога има абсолютно Добро и Абсолютна Любов... Помислете дори и Христос, дори и Учителя е бил "лош" за някои хора. /далеч съм от мисълта да се срявнявам с тях, просто пример/. Нашето ограничено съзнание ни прави номера.

Имам само една забележка - изказвам своето виждане, мнение. Ако отговарям лично на някого, то ще пиша името му, ще се обърна към него. В случая не е насочено към Донка, а са си мои наблюдения. Но ако върши работа-ок, може и да не се приема-пак ок.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Колкото и да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие. Това е неизбежен закон за всички хора. Разликата между хората се заключава в това, че обикновеният човек трябва да прочете много книги, за да научи това, което гениалният научава само от една книга..."Петър Дънов "ПЪТ КЪМ СВОБОДА"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Завъртя ми се главата от толкова много Любов в тази тема ))

Май се лутаме в това как да проявяваме правилно Любовта, не защото ни липсва импулс, а защото не виждаме обекта към който да я отправим. А обекта е Душата на човек. Ние познаваме приятелите си физически, но що се отнася до Душите им, това е Енигма... И тук идва на помощ импровизацията. Ние проявяваме това което знаем и сме чели за Любовта, онова което ни идва отвътре, само че обекта е малко неясен за нас, т.е. от положението в което се намираме, ние не виждаме какво точно обичаме. И тук се намесва Вярата в доброто което е заложено във Душата на всеки човек, именно заради това добро ние обичаме човека...

И разстоянията според мен не са от значение за това как да проявяваме Любовта си, а по-скоро колко силна е Вярата ни, и докъде се простират познанията ни извън физическия свят!!!

Един ден като свалим излишното от нас, ще остане чистата Любов и тогава ще ни е по-лесно.

:angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубави и верни мисли.

Поробващите човека пороци не могат да се приравнят към светлината на добродетелите.

Защо е необходимо да станем по-добри? Освен че е по-красиво, доброто е за да не станем зли.

Не е позволено да се лекува който и да е. Има престъпници, убийци, които по никой начин един духовен лекар не може да ги лекува. Ако един духовен лекар освободи един престъпник, той ще носи неговата карма. Не трябва само да го освободиш, но ще трябва да извършиш цял един преврат вътре в него и да му кажеш: „Слушай, ти си един престъпник – убиец, ще идеш да се молиш и когато се разкаеш, ела при мен!“

Божественото и човешкото

Не е удобно да се изнасят само пороците, защото като мислим и пишем за тях, има опасност ние да се опорочим. Лекарят, който постоянно пипа раните на болните, може да се инфектира и да пострада. В произведенията на някои автори има също проказа, от която се заразяват и опорочават хората.

...

в Америка в 1905 година се беше явил един лечител – американците отиваха да го видят. Обикновено той не говорел нищо. Нареждали се много болни – хроми, слепи, клосни, да ги лекува. Той само ги хващал за ръцете, и като ги пуснел, отивали си здрави. Други, само като минавали покрай него, оздравявали. Но като дойдел някой убиец, лечителят викал: „Махай се, ти си убиец! Не ми се позволява да те лекувам“. Тия лечители не лекуват никога убийци, а ония, на които е дошло времето да оздравеят, той им помага. Всички болести се дължат на човешки грехове и престъпления. Лекарят, за да може да лекува болния, трябва да вникне в причините на болестта. Природата изпраща болестите като начин за изправяне на погрешките. Какво мислите? Онзи престъпник, който е извършил 20 убийства, на когото природата е вързала ръцете, имаме ли право да му ги развържем?Най-напред трябва да изправим неговата душа, да развържем неговия ум и дух, тогава да развържем ръцете му.

...

Необходимо е да научим великия закон, че Бог е наш Баща, че трябва да живеем братски, че никой няма право да убива. И насилие не може да става. Тъй е писал Господ и всички трябва да живеем по Неговия закон. Ако съвременните европейски народи не приемат Христовото учение, след 10 години ще дойде такава война, каквато човек не помни.

След три дни

Защото "Наказанието за греха е смърт", Римляни, 6.23

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По мои наблюдения в последно време стигнах до този извод ,който зная че не обхваща всичко в цялост.Човек трябва първо да е добър към себе си,да позволи на себе си да бъде щастлив,да разбире какво го прави щастлив,да е щастлив да доститне някакъв баласн във вътрещния си свят.Когато човек е щастлив е добър.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истинската любов зачита и се съобразява с личното пространство на другите. Аз поне това разбрах под „да обичаш отдалеч“. Б. Дуно в една беседа беше дал пример за това, какво ще стане ако Слънцето се приближи на такова разстояние до Земята, на каквото се намира Луната. Изводите всеки може да си ги направи. Когато обичаме някого не е необходимо да заемаме целия му хоризонт, така че той да не може да види нищо останало. Това няма да е любов, а обсебване.

Мисля, че в тази беседа има нещо подобно:

Аз искам да ви предпазя от една слабост, а именно: не искам да ме слагате толкова близо до очите си, че да не виждате нищо друго. Това не е хубаво. Вие ще ме сложите на такава дистанция пред очите си, че да бъдете свободни. И колкото от по-далеч ме виждате, толкова по-добре за вас.

Спазвайте този закон и помежду си: не се приближавайте много един до друг! В близостта няма никаква красота. Вие мислите, че ако се приближите много, ще научите много неща. Приближаването трябва да става в много редки случаи. В това се състои красотата на живота.

Че ако земята и слънцето се докосваха близо поне един път в годината, знаете ли какво щеше да стане? Вие сте благодарни, че земята и слънцето не се докосват, но земята само изпраща своята светлина, която приема от слънцето, а слънцето изпраща своя живот отгоре. Сега, като говоря за себе си, аз искам да обясня и вашия живот. Не слагайте живите предмети близо до вашия ум! Дръжте ги на известна дистанция!

Отвън и отвътре

Не веднъж в беседите си Учителя е предупреждавал за опасността от прекалената близост. Мисля, че в тази беседа става дума за духовна близост, но много често се изказва и против физическата близост. Освен тълкуването, което дава Станимир има и нещо друго.

В момента, в големите градове се наблюдава едно сгъстяване на населението. Ако не се съблюдават обикновените правила на ред и толерантност, ще последва хаос, озлобление и тогава ще се питаме защо ли хората са станали толкова лоши. :rolleyes:

Правени са експерименти с котки. Една котка в стая скучае, чувства се зле. Две, три е идеалният вариант. Но ако започне да се увеличава броят на котките, изнервянето и агресията им се увеличават право пропорционално на количеството.

Мисля, че и с хората е така. Само дето имаме разум малко повече от котките. Знам, че ще добавите – и любов, осъзнаване и разпознаване на човека до нас не само като личност, физическа единица, но и като душа, носител на Божествената искра. Все пак си мисля, защо Петър Дънов предупреждава за тази близост участниците в събора – 22.08.1926 г.? На този събор не са участвали обикновени светски хора - старозаветни и новозаветни. Според мен там са били в болшинството си духовно търсещи – праведни, ученици или кандидат ученици. Все хора донякъде осъзнали се като дух и душа, не само като физическо тяло. :hmmmmm:

Но се оказва, че дори и за такива хора близостта е опасна. А може и друг смисъл да влага в тези думи? Не съм много сигурна.

Обаче при прекалено голямата физическа близост, на която сме подложени в големите градове, се получава настъпване на аурите в буквалния смисъл на думата и от там – реакция също като при котките в експеримента. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При добре възпитани и фини хора, хора със съзнание дистанцията не е проблем. И когато интуицията работи няма опасност да се навлезе в чуждо пространство. Е, нека не забравяме, че се учим и грешките, ако са осъзнати се поправят:3d_046:Работа над себе си

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При добре възпитани и фини хора, хора със съзнание дистанцията не е проблем. И когато интуицията работи няма опасност да се навлезе в чуждо пространство. Е, нека не забравяме, че се учим и грешките, ако са осъзнати се поправят:3d_046:Работа над себе си

Това е идеалният вариант. Но да си призная, много рядко го забелязвам в София и особено в нашия квартал, Илиянче. :D Аз може да не навлизам в чуждо пространство, но обратното - много често става. Все пак, както казваш - човек се учи от всичко. Дори и от блъсканицата. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Ти искаш, хората да бъдат учтиви към тебе. И те искат от тебе същото. Значи, от човека се иска нещо повече от учтивост. За да бъдеш учтив, да живееш добре, нужни са съответни условия. При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик. Ето, салонът, в който седите, трябва да бъде няколко пъти по-голям от сегашния. Като сядате, между вас трябва да има поне един метър разстояние, да не влизате един друг в аурата си. Сега сте толкова близо един до друг, че всеки усеща някакво теглене, като че излиза нещо от него. Достатъчно е да излезе духовното ви тяло два-три милиметра вън от вас, за да не можете да се търпите. То е чувствително и усеща противоположните вибрации на своя съсед."

Примирителна постъпка

Така наричаното тук "настъпване на аурите". Между другото, днес лично го усетих на събранието, на което бях с моите колежки. Така че, наистина не е лесно на хората в големите, претъпкани градове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отдалечаването и близостта, разгледани физически, са само сенки на духовното отдалечаване и на духовната близост. (Те са само нагледен урок, който ни помага да разберем какво нещо са духовното отдалечаване и духовната близост. Но трябва да мислим; да се упражняваме да мислим по нов начин, да развиваме този низш ум, това его, а не да живеем до края на дните си - в старото си мислене... Беседите на Учителя са отлично помагало за всеки ден)...

Защото - сами по себе си - физическото отдалечаване и физическата близост са просто отношения на някакви тела в пространството ( т.е. няма включена емоционална компонента)... Затова те не могат да ни бъдат от непосредствена полза, в една тема като „Да бъдем по-добри“, която касае душата и затова тук нямаме предвид чисто физическото, а обсъждаме духовното отдалечаване и съответно духовната близост, които засягат съдечни отношения (не връзки, а само отношения)...

Духовното отдалечаване означава безлюбие...

Духовната близост – означава братство, идейна любов - без никакъв обект...

Физическото отдалечаване, физическата близост, както и духовното отдалечаване (безлюбието) , а също и духовната близост (братството) са най-ценни за нас, когато ги разбираме и прилагаме така, както ги разбира Бог, който ги е създал за нашето израстване...

(Да, безлюбието - духовното отдалечаване - също има своя положителен дял, в процеса на развитието ни, макар че това наше безлюбие е твърде болезнена фаза на разтежа... Когато се научим да говорим разумно за безлюбието – то ще излезе на светло и така – ще изчезне... Докато го загърбваме - безлюбието живее спокойно, в мрака, у нас... Тук не визирам конкретно никого и ничие лично безлюбие нямам предвид, а това на всички човешки същества ; защото безлюбието на един само човек – е безлюбие на всички хора; проблем е на всички от семейството... Ние сме като скачените съдове)...

Така, докато се объркваме, защото не можем да различим духовното си отдалечаване, наречено - безлюбие, а го считаме за „любов“; докато нехаем за братството; докато наричаме "здрав разум"- чистия си егоизъм, защото още не сме научили какво съдържание има понятието "разум" (т.е. - докато прилагаме човешките си егоистични представи и вземаме желаното за реално) – страдаме ... Докато се осъзнаем...Но и това е добре, защото е до време...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Oo, толкова често наблюдавам видима близост и декларирано братство и загриженост, което, обаче е заредено с безлюбие. Да любя означава ли да се опитвам да поправя някого? Не - категорично не. И най-много страдат децата от това. Миналия ден една разтревожена майка идва да се съветва за детето си - голямо, мъдро за годините си момиче, умно колкото нас с нея двете и прозорливо както са прозорливи сегашните деца, и с особена интуиция. Та майката искаше да поправи решението на дъщеря си, взето съвсем обмислено и трезво - искаше да я убеди да се запише в друго училище (след 7 клас), защото това е по-доброто за нея. След две изречения обаче, се оказа, че така мислят най-близките и приятелки.

Малко вън от темата, но за мен безлюбието се усеща именно по претенциите да решава вместо мен кое е доброто за мен. Надявам се няма нужда да обяснявам защо...

А аз специално най-силно усещам близостта си с някого именно когато малко се отдалеча така, че да мога да го виждам и усещам по-добре, без това да смущава моето лично поле - Роси! Благодаря за думите, които си намерила!. Някак се издигам над конкретиката и тогава усещам не близостта на личностите ни, а на душите ни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В последните мнения се публикуваха два цитата от Б. Дуно, които донякъде бяха противопоставени един на друг. Близостта (духовна или не) не изключва дистанцията. Близостта изключва отделността, несвързаността. Близостта е свързаност, а връзката зависи и от двете страни. Сходните елементи (например стремежи, интереси и др.) осигуряват връзката, но не може всички елементи да са сходни. Винаги ще има сили в двете страни, които да изискват дистанция. Ако се опитаме насилствено да преодолеем тези сили, това означава да приравним две индивидуалностти (т.е. да ги принизим и двете, до някакво общо за тях ниво, до което вече са достигнали). Отново като че ли най-подходящо е да вземем за пример Слънцето. То постоянно отдава в пространството огромно количество енергия в широк диапазон. Хората са в състояние да приемат само една малко количество от тази енергия и то от една тясна част от целия и спектър. Приравняването би означавало Слънцето да излъчва само такова количество енергия и в такъв диапазон, каквато аз например мога да възприема. Това би оказало влияние върху всичко останало в Слънчевата система.

Различията обуславят дистанцията. Приемането на различията в другите е важно. То запазва връзката между мен и тях, но не уеднаквява. Еднаква (или по-точно една) е Божествената Същност в хората, но начина по който всеки я разбира и проявява е уникален и различен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек не може,а и не трябва да бъде добър към всички.Например - някой иска услуга от вас,но тази услуга е във ваш ущърб.Ако човек направи тази услуга,той става лош за себе си,ако я откаже става лош за този,който е поискал услугата.

Аз мисля,че преди всичко човек трябва да е добър към себе си и към своите най-близки хора,а не към другите,защото тогава добър би било равно на глупак.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек не може,а и не трябва да бъде добър към всички.

С това съм съгласна. Трябва да се помага, ако човекът който те моли за помощ има нужда. Но понякога молят точно тези които нямат голяма необходимост от помощ, докато някой и да е в много тежко положение, дума не обелва. Тук вече е необходимо умение, интуиция, вътрешна светлина, (не знам как да го нарека... :) )

Освен това, помагайки на един човек, може волно или неволно да навредя на друг. Тогава за другия няма да съм от добрите...Изобщо нещата са малко сложни. :rolleyes:

Оказва се, че и Учителя не е бил винаги добър, за всички:

Ако вие ме питате защо ти си добър, аз никога няма да ви кажа защо съм добър. Ако ме питате защо съм лош, и това не мога да обясня. Това е ваше понятие – добро и лошо – в дадения случай. Аз мога да бъда за едного добър, а лош за другиго.

Възведен биде

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оказва се, че и Учителя не е бил винаги добър, за всички:

Ако вие ме питате защо ти си добър, аз никога няма да ви кажа защо съм добър. Ако ме питате защо съм лош, и това не мога да обясня. Това е ваше понятие – добро и лошо – в дадения случай. Аз мога да бъда за едного добър, а лош за другиго.

Възведен биде

Принципно - Учителят е (бил) съвършен, но егото, което го преценява - не... Затова има противоречия... Те ни подтикват към размисъл... Размисляме и така растем вътрешно, намирайки отговор на въпроса - защо ли Учителят се изказва така, а не другояче (напр. - както на нас сега ни харесва повече)?... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По принцип доброто и егоизма вървят ръка за ръка.

Правим нещата по най- добрия за нас начин, винаги. Другото наричаме компромис, или жертва, или неправилно отношение у другия.

Когато нещата са приемливи за всички и най- вече за нас тогава сме добри. И всички са добри и обичаме.

Но това е в реда на нормалните човешки взаимоотношения. Това не е лошо освен ако някой криворазбиращ лошото го заклейми като такова.

Ето и едно примерче( което не е мое).

Кой е по- добър!?

Когато имаме група хора, и става студено, а аз имам повечко дрехи.

1вариант- раздавам всичките си дрехи с риск да измръзна от студ.- безумец, опасен за себе си, но с очаквания да бъде обявен за добър

2вариант- обличам се добре призовавайки всички да се облекат, но без да дам от дрехите си.- човекът теория, изолиращ се създавайки собствен комфорт, без значение от обстоятелствата и хората.

3вариант- запалвам огън, за да се стоплят всички, включително и аз.

Кой е по- добър?

Или по друг начин:

Бъдете добри, като мен, с цената на всичко.

Бъдете добри, като мен, но се оправяйте сами, аз не мога да ви помогна.

Нека заедно поработим, за да станем по- добри.

Всеки е на различно стъпало, приблизително това е стълбицата.

Аз лично не мога да кажа, че съм стигнала до третото стъпало. Анализирайки действията и постъпките си до тук се виждам на второто. Може би то е естествена компенсация от прераздаването в първото стъпало, когато човек отстъпва всичко в живота си с желание да помогне, изгубва себе си. След това се научава да гледа отстрани, вижда, анализира и дава до толкова, до колкото да не му се отрази на личното съществуване. И едва след това стига до стъпалото на обединител, в което има мъдростта и познанията за това, как да организира живота и действията си, в полза на другите, без да изолира себе си, но и без да си пречи.

За обичането от далеч, за което стана въпрос, за мен е все още второ стъпало. В което аз съм се погрижил за себе си, но нямам възможност да помогна, ако другия не се е погрижил да си помогне сам. Мога да му дам съвет, и то ако това не ми носи дискомфорт. Искам всички край мен да са добри, но нямам умението да създам обстановка, нямам познанието да ги предразположа, нямам мъдростта да ги науча. Това според мен е стъпалото на Учителите и ние всички се стремим натам, но това не никак лесно за постигане, което не означава, че никой не го владее. Често то се проявявав в отделни ситуации и това ни дава стимул и увереност, че все пак можем, след това отново се затваряме и така, напред :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес преглеждах молитвеника на Петър Димков и открих следния цитат от Учителя:

"...Ако правите добро на Земята,не само едно същество,но хиляди добри същества на небето ще правят същото заради вас.По този начин те ще ви помагат."

и пак от същия молитвеник,но вече взето от Корана:"Добрите дела пъдят злото."

Мисля,че си заслужава да се постараем да бъдем по-добри!:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

По - добър и по - духовен, едно и също нещо ли е ? Винаги ли по - добрият е по - духовен ? Винаги ли по - духовният е по - добър ? Да станеш "по - добър" и да станеш "по- духовен" едно и също ли е ?

Учителят е казвал да не се противим на злото, за да не го храним, но той май е имал предвид най - вече противенето в мислите и чувствата ? Защото е казал, че ако си силен и видиш как ще бесят някой човек, трябва да се намесиш и да вържеш с едно въже агресорите ( временно)? Тоест Учителят не е отхвърлял напълно външното насилие и не е бил привърженик на бездействието към злото ? Сещам се за притчата "Бог ще се погрижи", в която адептът бездействал и оставил кобрата да убие детето, нещо което Учителят не намира за правилно бездействие, не смята че волята божия е била да умре детето. Тоест въпреки, че е казано да не се противим на злото, това че някой никога не се противи не злото не означава, че той е по - добър от този, който понякога му се противи ? :) Може ли понякога противенето на злото да се окаже правене на добро, въпреки че е казано да не се противим на злото ? :) Може ли ако човек понякога се противи на злото, това да му помогне в духовното израсване, в "подобряването" ? Може би има значение как точно се противиш на злото, какво изпитваш при противенето, на какво зло се противиш. Това че си бездействал при наличието на зло, което си можел да спреш, прави ли те по - лош,отколкото ако си спрял злото ? Може "противенето" да е било в разрез с вярата ти и затова да не си се намесил. Тогава дали това непротивене ще се отрази зле на кармата ти ? Ако не се намесиш, защото мразиш този на когото вредят

( въпреки че да речем Усещаш Подтик да му помогнеш), това вече си е постъпка в посока на "залошаване", защото си се поддал на егото си и не си послушал душата си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можеш да прочетеш "Езотерично разглеждане на кармически отношения" на Рудолф Щайнер.

Там се обясняват много от ключовите взаимоотношения и бедствия, които могат да се случат на хората. Включително и масовите бедствия, смъртта на млади хора при масови природни бедствия, защо се случва всичко, сбито и възможно най- конкретно.

Защо се реагира по определен начин и кога се намесва човек, до колко може да се влияе на кармичните отношения и т.н.

След това може би отговорите на въпросите, кое е добро, и защо някои "не са добри" ще се наредят от самосебе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Благодаря за съвета, Диди. :) Ако я видя, може би ще взема да я чета. Ще потърся и в нета. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трябва да се приложи правилният и разумният метод в живота.

Божествените мисли се отличават със следното качество:

когато вие дадете ход на една Божествена мисъл, няма да се намери същество в света, което може да ви осъди.

Но питам ви: извършили ли сте вие едно Божествено нещо?

Аз ви казвам: в деня, в който изпълните една Божествена мисъл тъй, както аз я разбирам,

всички ще ви се усмихнат – и дърветата, и животните, и бръмбарчетата, и хората, и ще си кажат:

много хубаво е това нещо!

Някой казва: нека ми каже Духът какво трябва да правя, аз съм готов да изпълня всичко.

Но това е само идейно.

Приложете на опит доброто и вижте какви резултати ще имате.

Голямо щастие за човека е да дойде една Божествена мисъл чрез него и той да я реализира правилно.

Ако човек може да изпълни само една Божествена мисъл,

аз считам, че той е придобил вече най-голямото богатство.

Всяка Божествена мисъл е един скъпоценен камък, който струва милиарди.

Млади и стари

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"...човек не трябва да си задава въпроса, добър ли е, или лош. Той не трябва даже да съзнава това.

Мислиш ли, че си направил добро, ако дадеш пет лева на някого?

Петте лева са тежест, от която се освобождаваш.

Ако тръгнеш за онзи свят и носиш една игла със себе си, няма да влезеш в Царството Божие. Тя ще те спъне.

Най-малкото желание, с което човек тръгва за онзи свят, ще го спъне.

Изкажеш ли желание да се сбогуваш с жена си, с децата си и тогава да тръгнеш за онзи свят, това ще ти попречи да влезеш в царството Божие. Под „влизане в Царството Божие“ разбирам да имаш отношение към него. "

Новата храна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вече съм абсолютно сигурна в това,че добро се прави само на добри хора.

Защо?:blink:

Би ли пояснила какво имаш предвид.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×