Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Праведните - Грешните

Recommended Posts

Аз мога да напиша тук във форума, че съм Христос (разбирайте буквално). Това означава ли, че действително съм Христос? Разбира се, че не означава. На думи мога да си припиша всякакви качества. Това означава ли, че действително проявявам тези качества? Не, не означава. Много ми е тъжно, че тук отново разглеждаме нещата в тяхната отрицателна светлина, т.е. в изопачения им вид, вместо такива, каквито би трябвало да бъдат в действителност. Това е все едно някой маниак да отиде да убие петдесет човека и после да извика на всеослушание: „Аз съм праведен!“ и ние изведнъж решаваме, че праведността означава да отидеш и да убиеш петдесет човека. Това е абсурд. Нека най-после се научим да разграничаваме субективните възгледи за понятията от действителната им същност. Праведен ли е убиецът на петдесет човека? Не е праведен. Той може да се счита за праведен, но това не го прави такъв. Той може да се стреми към праведност, според собствените си разбирания, но какво общо има това с истинската праведност? Ами то по същата логика това, което говорим за праведността, можем да кажем и за истината. И нея можем да я изкараме черна, ненужна, та дори и вредна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата наистина е свързана с другата за ученичеството и праведността...

Ето един пасаж, който ми е любим:

Вие казвате: „Аз не съм най-големият грешник“. Аз бих желал да срещна между вас най-големия грешник. Аз бих желал да срещна и най-големия праведник. По средата хората не ме интересуват. Големият грешник по-лесно може да се изправи, отколкото малките грешници. Човек с малки прегрешения много мъчно може да го изправиш. Човек с много големи добродетели много мъчно може да го внесеш в Царството Божие. Човек с най-малките добродетели лесно може да влезе....

Сега ще ме питате: На кого говоря? – На всинца ви говоря, без изключение. Вие мислите, че някои сте по-напреднали. Вие искате да знаете. Вие понякой път в ума си мислите: „Този Учител ни замотал“. – Не искам да ви замотавам. Най-после не уповавайте на моята доброта. Защото моето богатство, моята доброта, моята Любов те са за мене. Не уповавайте на тях. Аз искам вашето знание, което придобиете, вашето богатство, вашата доброта, да останат за вас, че после ще дойде обмяната. Като дойдем до Любовта, аз съм готов да обменя. Какво ще ви обменя сега. Защото кой не се влюбвал да направи другите щастливи. Не може да направим другите хора щастливи. Казвам: Аз не искам да ви измамя. Бог е вложил във вас толкова блага, ако вие онова, което Бог е вложил (не) развиете, как ще развиете онова, което аз може да вложа. Какво може да вложа? Трябва да ви заблудя вас. Аз слушам някои да казват: „Аз го обърнах, аз го просветих“. Ако някой се просветил е добре, но работата е да се върши Божията работа. Аз искам да се върши Божията работа. Ако върша Божията работа, то съм на прав път, и аз трябва да върша Божията работа. Вие всички трябва да вършите Божията работа кой колкото може, по малко.

Тук

Грешният в някой момент се смирява, о-съзнава, че е грешен и започва да се смалява... Ако и повярва в Бога, който е в него ще върви и ще учи, без да съди, без да се величае...

Не е нужно да казва пред всички-видите ли, грешен съм, ама си признавам, не, той си го знае, то си е само между Бога и него... Щото иначе ще е тщестлавие/възгордяване, че е много осъзнат и смирен... Т. е. нужна е чистотата на дете. Ама като се огледа човек все его-то говори, вика, че иска да направи най-голямото добро...

Праведният може да не се забелязва много, но той си има своята малка работица и си я върши...

П. П. А за Истината - много ми хареса една мисъл от последните беседи, че който я знае, може и да я отрече, няма нужда да я доказва....

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

П. П. А за Истината - много ми хареса една мисъл от последните беседи, че който я знае, може и да я отрече, няма нужда да я доказва....

Къде точно е цитата?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мога да напиша тук във форума, че съм Христос (разбирайте буквално). Това означава ли, че действително съм Христос? Разбира се, че не означава. На думи мога да си припиша всякакви качества. Това означава ли, че действително проявявам тези качества? Не, не означава. Много ми е тъжно, че тук отново разглеждаме нещата в тяхната отрицателна светлина, т.е. в изопачения им вид, вместо такива, каквито би трябвало да бъдат в действителност. Това е все едно някой маниак да отиде да убие петдесет човека и после да извика на всеослушание: „Аз съм праведен!“ и ние изведнъж решаваме, че праведността означава да отидеш и да убиеш петдесет човека. Това е абсурд. Нека най-после се научим да разграничаваме субективните възгледи за понятията от действителната им същност. Праведен ли е убиецът на петдесет човека? Не е праведен. Той може да се счита за праведен, но това не го прави такъв. Той може да се стреми към праведност, според собствените си разбирания, но какво общо има това с истинската праведност?

Ами то по същата логика това, което говорим за праведността, можем да кажем и за истината. И нея можем да я изкараме черна, ненужна, та дори и вредна.

"Това е истината" е доста тъничко въже, на което не може да се разчита......не може и да се обеси човек на него.

В Библията е казано "истината ще ви направи свободни".

Гледали ли сте малки деца как си пълнят чиниите на блок маса (шведска маса)? Малкото дете иска и това, и това, и онова, и слага, и слага, без да мисли дали ще може да го изяде....и дали ще може въобще да пренесе тежката чиния до масата.

Така и ние сме се ококорили към Истината и искаме да я нагушим, да я хапнем, да си я вземем.

Работата е там, че Истината не е наша, ако беше моя или твоя, не би била истина, защото именно не-принадлежността на Истината я прави Истина. Истината това е всичко, цялото, а то си функционира и без нашите напъни да намираме верността на логически факти относно някои части на Истината. То на Истината не й и пука за тези неща.

Какво обаче означава "истината ще ви направи свободни".

Тук е голямата заблуда. Човек си мисли, че може да има Истината, да разбере Истината.

Истината прави човек свободен не като слезе в кралата му. Истината прави човека свободен, когато той се обърне към Нея.

Човек, не може да има Истината, не може да знае Истината, може само да се обърне към нея, да се примири с нея.

Защото (от "Познайте Истината и Истината ще ви направи свободни") "...В Христовото учение стойността на човешката душа зависи от вътрешните качества – да бъдем свързани с Господа, т.е. да бъдем облечени в Истината, а то е да бъдем облечени в Любовта...."

"Да бъдем свързани с Господа, т.е. да бъдем облечени в Истината"

И още как Истината ще ни направи свободни?

"...а за да бъдем свободни, трябва да благодарим за всичко, което ни се случва – добро и лошо. И това е Христос да живее в нас..."

Защо го казвам това? Няма праведни, няма грешни. Има наша отношение. А то твори света на заблудите ни.

аха. още нещо. пак от същата беседа: "Всеки гневен човек е ограбен, защото е излязъл извън тялото си и духовете го обират. Затова всеки трябва да стои в своята „къща“, т.е. в тялото си – това е Свобода. Ако сме в чужди къщи, не сме свободни, защото всякога ще могат да ни изпъдят...."

какво значи да излизаме от тялото си? да оставим висшите усещания и чувства и изцяло да се доверим на мислите. мисленето ние го правим на около метър от тялото си. нашият разум е нашата заблуда. разумът не е способен да ни заведе до любовта. мисленето е излизане от тялото и отдалечаване от любовта........айде стига сме го мислили :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

П. П. А за Истината - много ми хареса една мисъл от последните беседи, че който я знае, може и да я отрече, няма нужда да я доказва....

Къде точно е цитата?

В момента нямам време да търся, извинявай, но май е или в последните Утринни или Неделни беседи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато се омотая в разни размишления, винаги излизам от там като се запитам : А върша ли Божията работа? Зная ли кое е да върша Неговата Воля? Нуждата ми да слушам и разбирам Волята Му ме ангажира достатъчно, за да ме освободи от всичко ненужно.

Да се знае Божията Воля изисква непрекъснато внимание и силна интуиция. Да се занимава човек с темата: кой на какво се дразни и защо, не помага да знаем Божията Воля и как да я изпълняваме.

Учителят казва, че човек се дразни от всеки, който му застане на пътя и който той реши, че му пречи. Ако някой реши, че му стоя на пътя и му преча някак си - най-вероятно ще се дразни. Дали му преча наистина, това е друг въпрос. Някой може да реши, че само за това, че цвета на кожата ми е различна от неговата, му преча. Човек е особено изобретателен, когато реши да се дразни...Толкова войни са водени с официалното оправдание, че съседа изглежда различен, а всъщност са водени само от алчност и жестокост.

По-важно е, така да се стремим към Любовта на Бога, че нищо да не може да ни изглежда като пречка на пътя ни към тази Любов. Да почувстваме в сърцето си Неговата Любов и в съзнанието си Неговата Воля.

Редактирано от Athena

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истинското добро е безусловно - също както и истинското зло. Това едно. Второ - в келешлъка майсторлъка, също е в полза на Бога на оратлъка (но по - добре човек да не е кеЛЕШ).
Учителя Дънов: "Работата, която вършим сега в живота си, ще има отношение към бъдещия ни живот. Онзи, който краде майсторски, той и в другите си работи ще бъде такъв майстор. Онзи, който много мрази, той може и много да люби. Като видя някой лош човек в света, аз му се радвам, защото този човек, като дойде в познание на истината, ще бъде пак също тъй ревностен в доброто, както е бил в злото. Аз не говоря за туй обикновено добро, не. За мене сегашните, и добри, и лоши хора, са все под един и същ знаменател. Всички са добри. Кога? – И най-лошият лъв, тигър, като го нахраниш добър е, но я го остави 24 часа гладен и се опитай да го побутнеш! И най-лошата змия, като е нахранена, добра е, но когато е гладна, посмей да се приближиш до нея! Тъй щото ние често казваме: „Той е благороден човек“. Казвам: Той е нахранен човек. Но за да го познаете дали е благороден човек, оставете го 12–24 часа гладен и опитайте се да го побутнете. Добрият човек, сит ли е или гладен, в него няма никаква промяна, той е един и същ. Да се не мени нашето съзнание."

Откъс от беседа "Сродните души", държана на 1 януари 1922 г. в София.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×