Guest valentinus Добавено Август 9, 2010 Доклад Share Добавено Август 9, 2010 Да, и това е вярно Не, това не е вярно И така нататък... Затова писах доста по-горе, че думите не са същественото, а само са средство на същественото да стигне до другия. За да избегнем спекулациите на маймунсото ни мислене /вярно, че не е механичен сбор от "съзнаянията" на клетките, но и никаде не съм го твърдял това/ трябва да активираме Меркуриевоно мислене. То, за разлика от маймунското, не борави с модели на базата на перцепциите от несъвършените ни сетива. Защото не борави с феноменялните отражения, а със същностите ноуменални еталони. Щото същинските събития са в по-висши реалности, а ние регистрираме и боравим с техните последствия, техните сенки. ---------------------------------------- И в тъжния свят на сивите сенки унило изстива тъга... А някъде другаде с радос и песни изгрява любовна дъга -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Слънчева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 9, 2010 Доклад Share Добавено Август 9, 2010 (edited) Е, ти гледай и зад думите. Те нямат просто едно значение, нито пък са само думи. какво е това "Меркуриевоно мислене"? Редактирано Август 9, 2010 от БожидарЗим Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 9, 2010 Доклад Share Добавено Август 9, 2010 Хихихи, грешкаааа - Меркуриево, разбира се. Не може да се опише. Фундаментално е невъзможно. Предполагам, че и този, който го е постигнал също не може да го опише. Ма ще се опитам. Няма голямо и малко, всичко е част и функция на Цялото. няма бъдеще и минало, има само вечното СЕГА. няма добро и лошо, има само Единственото Благо /по Хермес Трисмегист/ няма пространство и време, защото няма граници. няма раждане и смърт, има вечен възход от сила към сила и от великолепие към великолепие. -------------------------------------------------------------- Започва само като отделни светкавици, светкавици от пустота. После зачестяват, и стават по-продължителни. Необходимите условия за тях не смятам да обсъждам тук. Или Има проблем, който обективно е необходимо да бъде решен. Не мислиш, не пресмяташ, не претегляш аргументи. Не Действаш, като оставиш на мира разсъдъка си. И става. Перфектно, все едно, че са го измислили куп умници след дълго мислене и планиране. Даже по-добре. Намасте! Слънчева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 9, 2010 Доклад Share Добавено Август 9, 2010 Значи, освен че написах, че съзнанието на човека не е съвкупност от съзнанията на клетките в неговия организъм, написах и, че съзнанието на човека, не се влияе от съзнанията на клетките. С това също намекнах, че по същия начин и човешкото съзнание не влияе на съзнанието на по-висшите същества, от които човека в известен смисъл е част. Клетките спрямо човека са нещо външно. Те изграждат единствено физическите му тела. При това те следват сляпо природните закони. Ако човек се разболява, то е поради действието на тези закони, които отговарят с обратен удар на човешките действия. Клетките в този случай са само средство чрез които тези закони са проявяват на физически план и не може да се каже, че участват съзнателно, а още повече, че определят по някакъв начин този процес. Човешкото съзнание от своя страна е зависимо от външните обстоятелства сама дотолкова, доколкото то самото (т.е. ние) позволи да бъде зависимо. Лъчезарна 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 9, 2010 Доклад Share Добавено Август 9, 2010 .... няма добро и лошо ... Е що тогава Луцифер трябва да е лош?! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 9, 2010 Доклад Share Добавено Август 9, 2010 .... няма добро и лошо ... Е що тогава Луцифер трябва да е лош?! Че кой го казва!? ----------------------------------------------------------------------------------------- ПОСЛЕДНОТО ИЗКУПЛЕНИЕ Първите посветени в Светия Граал разказваха една прекрасна легенда, свързана с Луцифер. Катарите и Розенкройцерите също са възприели този символ и са му придавали особено значение. При падението си от областите на божествената светлина в мрачния кръг на земята, непокорният архангел отчупил една звезда. От този чист небесен камък, lapis ex coelis, е била издълбана чашата, събрала Христовата кръв. Така човешката душа, получила от Луцифер своето себе, в което е заложена неутолимо растящата жажда за индивидуалност, ще се напълни капка по капка, от божествената любов, идваща от Христос. Когато човек достигне предела на саможертвата си и изпълни мисията си, архангелът Луцифер, свободен и бляскав като никога преди, отново ще стане Богът на планетата Венера, отредена му в първоначалния план и по която той не престава да изпитва разкъсваща носталгия. В този момент Христос ще бъде напълно разпознат на земята от човечеството. Черният кръст, символ на греха, на изкуплението и на смъртта, ще стане Белият кръст, „кръстът на Светлината, сияещият символ на обновлението, от който се сипят розите на вечната любов, рози, живи и ароматни като ангелски устни!” Лъчезарна 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 9, 2010 Доклад Share Добавено Август 9, 2010 (edited) .... няма добро и лошо ... Е що тогава Луцифер трябва да е лош?! Че кой го казва!? .... Ами вие тука. Прераждането било лошо. Управлението на петата раса било лошо и зло. Дай към освобождение без карма. Кармата било лошо. Как да не си направи човек извод, че Луцифер смятате за абсолютното зло. Относно Меркуриевото мислене, ако имаш предвид мислене от тип шести кръг, то говориш за човек от ранга на Буда (ние сме четвърти кръг). Рано ми е да мисля за това. По-прости неща ме вълнуват Редактирано Август 9, 2010 от БожидарЗим Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 9, 2010 Доклад Share Добавено Август 9, 2010 .... няма добро и лошо ... Е що тогава Луцифер трябва да е лош?! Че кой го казва!? .... Ами вие тука. Прераждането било лошо. Управлението на петата раса било лошо и зло. Дай към освобождение без карма. Кармата било лошо. Как да не си направи човек извод, че Луцифер смятате за абсолютното зло. Относно Меркуриевото мислене, ако имаш предвид мислене от тип шести кръг, то говориш за човек от ранга на Буда (ние сме четвърти кръг). Рано ми е да мисля за това. По-прости неща ме вълнуват ------------------------------------ А, ти казваш, че ние казваме, че са зло Памперса на бебето нещо зло ли е? Ма се израства... Идва момент, в който трябва да забравиш всякакви карми, Луцифери, добро и лошо, медитации и други практики, високоумстването и словоблудството. Сиреч, да изчистиш дихателното си поле от мисъл/форми, да престанеш да ги подхранваш енергийно и да постигнеш една относителна тишина и пустота. И тогава Вратата на Сатурн, тази врата на Смъртта, на Края, където пише "Дотек и не по-нататък!", ще се отвори... Така започва Вторият седморен кръг. Sapienti sat Велина Василева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 9, 2010 Доклад Share Добавено Август 9, 2010 Ех, не щеш да коментираме Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 9, 2010 Доклад Share Добавено Август 9, 2010 Напротив, но вече си казах мнението за Висшия Аз - не е върхът на сладоледа, само етап. И е съвсем различно нещо от Вътрешния човек, от Истинския, от Небесния. Слънчева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 9, 2010 Доклад Share Добавено Август 9, 2010 Към него имам някои резерви и лични съображения за тях, но го уважавам, както и останалите т.нар. учители. Би трябвало и любителите на теософията и на Блаватска да проявяват интерес към него, имайки предвид, че тя го обяви за "всемирен учител" и опита още от дете да го присвои в обществото си. А също и за онези, които пък умишлено странят от теософските доктрини, понеже и той решително се разграничи от тях. Каза, че няма да бъде ничий "всемирен учител", а ще бъде, каквото ще бъде. Ето, какво казва Кришнамурти: Какво е Азът? ЗНАЕМ ЛИ какво имаме пред вид, когато говорим за аза? За мене той означава идеите, спомените, заключенията, преживяванията, различните форми на назовани и неназовани намерения, съзнателните усилия да бъдеш или да не бъдеш нещо, натрупаните спомени на подсъзнателното, расовото, родовото, груповото, личното - всичко това, независимо дали се проявява чрез външни действия или духовно чрез вътрешни качества, всичко това е азът. Той включва съревнованието, желанието да бъдеш нещо. Целият този процес е азът. И когато се изправим пред него, откриваме, че той е нещо злощастно. Използвам думата „злощастно" нарочно, защото нашият аз ни отделя от другите хора, той се самоизолира. Колкото и благородни да са, неговите действия ни отчуждават и отделят един от друг. Ние всички знаем това. Познати са ни онези необикновени моменти, когато нашият аз го няма. Когато няма усилие, желание да се постигне нещо - моментите, когато сме изпълнени с любов. Струва ми се, че е много важно да разберем как нашият опит укрепва личния аз. Ако сме сериозни, би трябвало да разберем този проблем на нашето съществуване. А какво означава думата опит? През цялото време ние имаме преживявания, добиваме впечатления и осмисляме тези впечатления, реагираме и действаме по един ши друг начин под тяхно влияние, правим си сметки, хитруваме и т.н. През цялото време съществува взаимодействие между онова, което виждаме обективно, и нашето отношение към него, взаимодействие между съзнателното и спомените на подсъзнателното. Спомените ми определят начина, по който се отнасям към онова, което виждам и чувствам. Опитът участва в процеса на моите реакции към онова, което виждам, чувствам, знам и вярвам. Опитът е реакция, отклик на нещо видяно. Аз реагирам, когато ви видя и наричам тази реакция опит. Ако не дам име на моята реакция, тогава тя няма да бъде опит. Наблюдавайте вашите собствени реакции и онова, което става около вас. Ако през това време вие не назовавате нещата, това ще означава, че не може да се говори за опит. Ако не ви разпозная, как мога да говоря за някакво преживяване, за това, че съм се срещнал с вас? Звучи просто и ясно. Това не е ли факт? С други думи, ако не реагирам според моите спомени, според моите условия на живот, според моите предубеждения, как мога да говоря за опит, за това, че съм преживял нещо? Да вземем проекциите на нашите желания. Желая да не съм изложен на опасност, да имам вътрешно чувство за сигурност. Или желая да имам гуру, учител, Бог. И опитът е проекцията на моето желание, т.е. моето желание е възприело известна форма и аз съм му дал име. И аз реагирам на това. Проекцията е моя и аз съм й дал име. желанието, което за мене е опит, ми дава основание да кажа: „Това е моят опит", „Срещнах Учителя", или: „Не срещнах Учителя". Нали желанието е онова, което наричаме опит? Какво става, когато желая съзнанието ми да бъде спокойно? Какво се случва? Виждам колко важно е съзнанието ми да бъде спокойно, в покой, поради различни причини - защото Упанишадата казва това, религиозните писания казват това, светците го казват и понеже понякога аз самият чувствам колко хубаво е да съм спокоен, понеже съзнанието ми е толкава бъбриво. Понякога разбирам калка приятно е съзнанието да е спокойно, да е в покой. Искам съзнанието ми да бъде спокойно и се питам: „Как може да стане това?" Знам какво една или друга книга казва за медитацията и за различните форми на дисциплина. И се мъча да постигна спокойствие чрез дисциплина. Следователно моят аз се утвърждава с помощта на покоя. Искам да разбера каква е истината. Това е моето желание, моят стремеж, в резултат на което обективизирам онова, което смятам за истина, защото съм чел много за нея, слушал съм много хора да говорят за нея, религиозните писания я описват. Искам всички тези неща. И какво се случва? Обективизирам самото желание и приемам състоянието, до което съм стигнал. Ако не приема това състояние, не бих говорил за истина. Аз го приемам, преживявам го и този опит ми дава сила, не е ли така? А след това човека казва: „Знам", „моят Учител", „има Бог", „няма Бог", казва, че дадена политическа система е правилна, а всички други не са. По този начин опитът винаги утвърждава аза. В резултат на това вашият характер придобива известна сила, засилват се вашите знания и вашите вярвания, изкарвате ги на показ пред другите хора, които не са толкава умни, колкото сте вие, защото имате дар да пишете, да говорите или сте обигран. Тъй като вашият аз действа, а също и вашият Учител, социалната група, към която принадлежите, икономическото ви положение - всички те ви изолират от другите хора и пораждат противоречия. Ако сте искрен и сериозен, трябва напълно да разрешите този център, а не да го оправдавате. Ето защо трябва да проумеете процеса на личния опит. Възможно ли е за съзнанието, за собствения аз да не се обективизира, да няма желания и опит? Виждаме, че целият опит на собствения аз е отрицание, че е пагубен. А го наричаме положително действие, нали? Именно това наричаме положителен начин на живот. Да се откажете от целия този процес за вас е отрицание. Това правилно ли е? Можем ли, вие и аз, да стигнем до корена на проблема и да разберем процеса на собствения аз? Какво води до разпадане на аза? Религиозните и други групи предлагат да се отъждествим с нещо, не е ли така? „Отъждествете се с нещо по-голямо и собственият аз ще изчезне", казват те. Но безспорно отъждествяването е все още процес на собствения аз. Онова, което ни се струва по-голямо, не е нищо друго, освен проекция на собствения аз така, както го чувстваме, поради което то ни дава сили. Всички различни форми на дисциплина, вяра и знание също подсилват собствения аз. Можем ли да открием какво ще накара аза да изчезне? Но, всъщност, неправилен ли е въпросът? По същество това искаме. Искаме нещо, което да накара собствения аз да изчезне, така ли е? Смятаме, че съществуват различни средства за това, например отъждествяване, вяра и тъй нататък, всички те са на едно и също ниво, защото всички те утрепват аза по един и същи начин. Е, мога ли да видя собствения аз навсякъде, където той действа, да видя неговата разрушителна сила и енергия? Каквото и име да му дам, той е сила, която отчуждава, пагубна сила, и аз искам да намеря начин да я унищожа. Сигурно сте си задавали същия въпрос: „Виждам как собственият аз действа през цялото време и винаги ми носи несигурност, страх, неудовлетвореност, отчаяние, страдание, не само на мен, но и на хората около мен. Може ли този „аз" да бъде премахнат цялостно, а не частично?" Можем ли да стигнем до неговите корени и да ги изтръгнем? Нали това е единственото нещо, което ще ни даде възможност да функционираме? Не искам да бъда частично интелигентен, а хармонично интелигентен. Някои от вас са интелигентни в своя бизнес, други в своята служба и тъй нататък. Всички хора са интелигентни по различен начин, но ние не сме хармонично интелигентни. За да бъдеш хармонично интелигентен, трябва да се освободиш от собствения аз. Това възможно ли е? Възможно ли е азът да липсва напълно? Знаете, че е възможно. Какви са необходимите съставки, изисквания за това? Какъв е факторът, който може да го осъществи? Мога ли аз да го установя? Когато задавам въпроса: „Мога ли аз да го установя?", явно показвам, че съм убеден, че това е възможно. Аз вече направих пред вас експеримент, който показва как собственият аз се засилва. За да разберем аза е необходима голяма интелигентност, остра наблюдателност и бдителност, непрекъснато да го наблюдаваме, за да не убегне от вниманието ни. Аз, който съм бдителен, искам да се освободя от своя аз. Когато казвам това, аз знам, че е възможно да го направя. В момента, в който казвам: „Искам да се освободя от него", осъзнавам своя аз и по този начин той се засилва. Е, тогава, как е възможно азът да няма съзнание за себе си. Човек може да види, че творческото съзнание изключва съзнанието за аза, за себе си. Има творчество, когато азът липсва, защото творчеството не е интелектуална дейност, акт на съзнанието, не е проекция на собствения аз, а нещо, което е отвъд всякакъв вид опит. Възможно ли е съзнанието да бъде напълно спокойно, в състояние на неразпознаване, в несамосъзнание, за да стигне до положение, при което творческият процес става възможен, което означава, че собственият аз го няма, че азът липсва? Нали това е проблемът? Всяко движение на съзнанието, положително или отрицателно, е преживяване, което в действителност усилва собствения аз. Може ли съзнанието да престане да разпознава? Това е възможно само при пълно спокойствие, но не спокойството, което осъзнава собствения аз и поради това му дава сили. Има ли нещо, освен самия аз, което може да наблюдава аза и да го разруши? Има ли нещо духовно, което замества аза, отстранява го, унищожава го? Нали смятаме, че има? Повечето религиозни хора смятат, че има такава нещо. Материалистите казват: „Не е възможно азът да бъде унищожен, той може да бъде само подобрен, укротен - политически, икономически или социално, с помощта на дадена формула можем да го държим под контрол, да го опитомим и по този начин да го накараме да води благороден, морален живот, да не пречи на нищо, да следва социалната формула и да функционира като машинка." Това ни е известно. Има и други, тъй наречените религиозни хора - така ги наричаме макар да не са религиозни, които казват: „По същество има такъв елемент. Ако успеем да се свържем с него, той отстранява собствения аз." Имали такъв елемент, който отстранява аза? Вижте, моля ви, ние правим точно това. Ние притискаме своя аз в ъгъла. Ако позволите някой да ви притисне в ъгъла, ще видите какво ще се случи. Бихме желали да има нещо, което да е извън времето, което не е свързано със собствения аз, което се надяваме да дойде, да се намеси и да отстрани аза - нещо, което наричаме Бог, Има ли нещо такава, което умът ви може да си представи? Може да има, но може и да няма. Не в това е въпросът. Когато съзнанието търси духовно състояние извън времето, състояние, което ще започне да действа и ще унищожи собствения аз, тогава това не е ли друга форма на преживяване, което усилва аза? Не става ли точно това, когато вярвате? Когато вярвате, че има Бог, истина, състояние извън времето, безсмъртие, това не е ли процес, който укрепва собствения Ви аз? Азът е проектирал чувствата и вярата, които изпитвате, и това му дава по-голяма сила. И какво сте постигнали тогава? Вие не сте унищожили своя аз, а само сте му дали друго име, придали сте му други качества, вашият аз си е все още там, защото сте го осъзнали. По този начин нашето вътрешно движение е едно и също от началото до края, само че ние си мислим, че то се развива и става все по-красиво и по-красиво. Но ако се вгледате в себе си, ще видите, че това е същият аз, който функционира на различни нива, под различни етикети и имена. Когато видите целия процес - хитруването, необикновените измислици, интелигентността на аза, как той се прикрива като се отъждествява с благодетелност, жизнен опит, вяра, знания, когато видите как съзнанието се движи в кръг, блъска се в клетка, която самото то си е създало, какво се случва тогава? Когато напълно осъзнаете това, тогава не изпитвате ли необикновено спокойствие, което идва не като награда или в резултат на принуда, на страх? Когато разберете, че всяко движение на съзнанието е форма за укрепване на аза, когато го наблюдавате, когато сте напълно наясно за действията му. Когато стигнете до това положение - не по идеологически път или в резултат на жизнения си опит, когато сте наистина в такава състояние - тогава ще установите, че съзнанието, което е в пълно спокойствие, няма сила да твори. Каквото и да твори вашият ум, то ще бъде в границите на вашия аз. Когато съзнанието не е творящо, има творчество, процес, който не можете да разпознаете. Действителното, истината, не са неща, които човек може да разпознае. За да се прояви истината, вярата, знанията, личният опит, стремежът към благодетелност - всичко това трябва да си отиде. Добродетелният човек, който съзнава, че се стреми към добродетелност, няма никога да открие действителното. Той може да е много почтен човек, но това няма нищо общо с човека на истината, човека, който разбира. За човека на истината истината се проявява сама. Добродетелният човек е добър човек, но той никога няма да открие истината, защото добродетелта за него е прикритие на неговия аз. Стараейки се да бъде добродетелен, той засилва своя аз. Когато каже: „Не трябва да бъда алчен" състоянието на не-алчност, което той изпитва, само засилва аза. Ето защо е толкова важно да бъдеш беден, не само материално, но също така в областта на вярата и знанията. Материално богатият човек, човекът, богат със знания и вяра, ще познава само тъмнината и ще бъде средище на беди и страдания. Ако вие и аз като индивиди разберем по какъв начин действа азът, ще осъзнаем също какво е любовта. Уверявам ви, че това е единственото преображение, което може да промени света. Любовта няма нищо общо с аза. Азът е сляп за любовта. Казвате „обичам", но в самото казване, в самото изживяване няма любов. Там където има любов, азът не присъства. "Истината е земя без пътища" Слънчева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 9, 2010 Доклад Share Добавено Август 9, 2010 Венци, нещо ми се губи връзката. Как така изведнъж въведе Кришнамурти в темата. То лошо няма де, аз изпускам нещата. Доколкото знам заради Кришнамурти се е разцепило теософското обществот. Едните викали: "Той е!", другите ивкали: "Не е той". Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 9, 2010 Доклад Share Добавено Август 9, 2010 Всъщност, нещата май не стоят точно така, но би могъл да се информираш, ако се интересуваш. Важно обаче беше какво е казал. Или пък какво сме чули... Ти, между другото, прочете ли? Аз цитати почти никога не чета, но този силно го препоръчвам на всички Азове. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 9, 2010 Доклад Share Добавено Август 9, 2010 Всъщност, нещата май не стоят точно така, но би могъл да се информираш, ако се интересуваш. Важно обаче беше какво е казал. Или пък какво сме чули... Ти, между другото, прочете ли? Аз цитати почти никога не чета, но този силно го препоръчвам на всички Азове. Ей, все сте прави вие. Така е, такае. Прави сте. Истината струи през вас. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 10, 2010 Доклад Share Добавено Август 10, 2010 В темата за съжаление отново се смесиха възгледи за различни неща, за които обаче се използват еднакви названия, и това води до объркване. Очевидно, че между висшия аз на Блаватска и висшия аз на Розенкройцерите има разлика, т.е. не става въпрос за едно и също нещо, но това някои хора не пожелаха да разберат и всячески се опитват да наложат своята терминология и възгледи, без дори и малко да се постараят да вникнат в думите на другите. За съжаление в момента нямам необходимото време за да разгледам по-обстойно цитата от Кришнамурти, но след два-три месеца може да го направя. В момента ще се задоволя с някои кратки забележки, изразяващи личното ми разбиране за прочетеното. ... Ето, какво казва Кришнамурти: Какво е Азът? ЗНАЕМ ЛИ какво имаме пред вид, когато говорим за аза? За мене той означава идеите, спомените, заключенията, преживяванията, различните форми на назовани и неназовани намерения, съзнателните усилия да бъдеш или да не бъдеш нещо, натрупаните спомени на подсъзнателното, расовото, родовото, груповото, личното - всичко това, независимо дали се проявява чрез външни действия или духовно чрез вътрешни качества, всичко това е азът. Той включва съревнованието, желанието да бъдеш нещо. Целият този процес е азът. И когато се изправим пред него, откриваме, че той е нещо злощастно. Използвам думата „злощастно" нарочно, защото нашият аз ни отделя от другите хора, той се самоизолира. Колкото и благородни да са, неговите действия ни отчуждават и отделят един от друг. Ние всички знаем това. Познати са ни онези необикновени моменти, когато нашият аз го няма. Когато няма усилие, желание да се постигне нещо - моментите, когато сме изпълнени с любов. Това е много важно да се разбере, защото дава определение на разбиранията на Кришнамурти за аза. Тук висшият аз напълно отсъства. Може би думите: „ ... всичко това, независимо дали се проявява чрез външни действия или духовно чрез вътрешни качества, всичко това е азът“ пораждат известно объркване. Тука става въпрос за навиците, подсъзнателните автоматизми и др., които се проявяват с духовните вътрешни качество и добродетели, но не и самите духовни качества и добродетели. Висшият аз не не отделя от другите хора и не ни самоизолира. Напротив, висшият аз обхваща с разбиране всичко и всички. Границите са в нисшия аз, в отношението си, което сме изградили вследствие на неразбирането си към нещата. „Колкото и благородни да са, неговите действия ни отчуждават и отделят един от друг.“ – Това също може да породи объркване. Става въпрос за благородните действия пречупени през заблудите и илюзиите на нисшия аз. Самите благородни действия не се отричат. Също и това: „Когато няма усилие, желание да се постигне нещо - моментите, когато сме изпълнени с любов.“, може да се отнесе до астралните желания и егоистичните цели (които често са замаскирани като духовни, но това не означава, че не съществуват наистина духовни цели и стремежи), поставени от гледна точка на чувството ни за отделност, а не от гледна точка на чувството ни за хармония и единство със света. Висшият аз се отъждествява с божественото, със същността на нещата, която е една за всичко съществуващо, докато нисшият аз се отъждествява с желанията си, т.е. той е фокусиран във формата, която е илюзия. Ето, какво казва Кришнамурти: Струва ми се, че е много важно да разберем как нашият опит укрепва личния аз. Ако сме сериозни, би трябвало да разберем този проблем на нашето съществуване. А какво означава думата опит? През цялото време ние имаме преживявания, добиваме впечатления и осмисляме тези впечатления, реагираме и действаме по един ши друг начин под тяхно влияние, правим си сметки, хитруваме и т.н. През цялото време съществува взаимодействие между онова, което виждаме обективно, и нашето отношение към него, взаимодействие между съзнателното и спомените на подсъзнателното. Тук под опит се разбират най-вече изградените навици, зависимости и предразположения. Т.е. това е опитът изкривен от отношението на заблудите, слабостите и невежеството ни и всъщност този изкривен опит представлява нисшия аз. Но има и духовен опит, свързан с висшия аз, опит, който е отвъд заблудите на личността. Това е опит чрез който се разкрива божественото в нас – всяко действие чрез което даваме изява на божествената си същност. Висшият аз е умът отразяваш безличностните Атма и Будхи, и по този начин самият той (умът) става надличностен, въпреки че не губи своята индивидуалност, но вече се отъждествява с Атма и Будхи. Нисшият аз е пак същият ум, само че потънал в илюзиите и заблудите на астрала и отъждествяващ се със своите астрални желания. Друг път ще продължа Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 10, 2010 Доклад Share Добавено Август 10, 2010 Към него имам някои резерви и лични съображения за тях, но го уважавам, както и останалите т.нар. учители. Би трябвало и любителите на теософията и на Блаватска да проявяват интерес към него, имайки предвид, че тя го обяви за "всемирен учител" и опита още от дете да го присвои в обществото си. А също и за онези, които пък умишлено странят от теософските доктрини, понеже и той решително се разграничи от тях. Каза, че няма да бъде ничий "всемирен учител", а ще бъде, каквото ще бъде. ... Май ставаше въпрос за Ани Безант, а не за Блаватска. Ще се радвам да посочиш къде Кришнамурти се разграничава от теософските доктрини. Може да се е разграничил от Теософското Общество, но къде се разграничава от доктрините и най-вече тези на Блаватска? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 10, 2010 Доклад Share Добавено Август 10, 2010 (edited) Венци, това, че не четеш почти никога цитати, какво говори за Аз-а Сутрешно се закачам Доколкото разбирам, Венци и Балентинус искат да кажат, че нашия свят и човешката съдба се управлява лошо от господаря на този свят, по-точно от просветления, който в момента води еволюцията на пета раса. В езотеричните символи това е Прометей. Хората говорят за страрогръцки митове и легенди. Няма такова нещо. Това са символични записки на гръцките мистерийни школи и старогръцката религия. Да, на старогръцката религия. Кръстили са ги митове и легенди, защото не е изнасяло на християнската църква, разбираш ли, да е имало страигръцка религия по време на зараждането на християнството. За християнството всички други религии са табу и това пак е дело на себичността на Апостол Павел. Май ще напиша отделна тема за тези истории. Прометей води 5-та коренна раса от началото й. Той е един от просветлените, които са избрали малко хора измежду атлантите, за да сложат началото на 5-та раса. Те са били измежду 5-та подраса на атлантската, която се нарича семитска. Прометей е дал на хората огъня, т.е. той е дал на хората мисленето и как да се използва мисленето, творческото мислене, подниво Манас на ниво Кама Манас. Какво символизира това, че Прометей е прикован за скала в Кавказ? Мисленето на човека е обвързано със физическото ниво. То няма да е мислене, ако не се прояви практически във физическия свят. Затова 5-та коренна раса не трябва да витае в облаците или да живее живота на другите по телевизора, а съвсем практически да се хване да прилага творческото мислене на практика, да го прояви на практическо ниво. Независимо дали това е моторен трион или написана книга. Нещо повече, 5-та коренна раса трябва да спре да дудне за любовта и пак да я витае из облаците, а да прилага практически във физическия свят. Иначе планетата няма да оцелее. Наистина с началото на Прометей започва началото на човешката карма. Но се казва така, защото човека става човек в началото на пета коренна раса Преди е имало карма на атлантите и т.н. Как изглежда това в Библията? Хрумна ми едно тълкуване. Еврейския народ е бил пленник на египтяните. Кои са били египтяните по онова време? Там са живяли последните Атланти. Евреите са също и семити. Пета коренна раса произлиза от семитксата подраса на атлантите. Излиза, че хората, които са дали началото на пета раса са били част от атлантите, които са ги потискали. Библията описва точно как малка група хора от семитската подраса на атлантите се е спасила и избягала от тях. Тези хора са били внимателно избрани от просветлените. Те са били избраните. Мойсей води евреите през пустинята към Обетованата Земя. Пета коренна раса е започнала да се изгражда в пустинята Гоби. Оттук идва и заблудата. Че еврейският народ е избраният народ. Всъщност избрана е малка част от сеитската подраса на атлантите. Излиза, че Прометей това е Мойсей, какво бе забелязано правилно по-горе. И не излиза Мойсей да е създал човешката карма. Нея си я има. Защо се смята, че Прометей, който е просветления на нашата раса я управлява зле? Едновременно съществуват двете поднива на Кама Манас: подниво Кама Манас и подниво Манас. КМ означава мислене в рамките на съшествуващите досега мисли: създадените досега от човечеството мисли и мисъл форми. М означава творческото, собствени мислене. Кришнамурти нагоре казва, че освен човешките заблуди има и обществени такива, т.е. колективното несъзнавано. По термините на психологията това са Его и Суперего. Суперегото тва са всички егрегори, които инжектират у хората несъзнавано за тях мисли и чувства. Колективното несъзнавано се състои и от всички разбирания за релогия, добро, зло и т.н. Когато на Земята дойде посветен, той предава нова религия и нови знания, но след това оставени на хората те се израждат някакво кофти, неистинско колективно несъзнавано, както го разбират или тълкуват хората съобразно ограниченото си мислене. Това колективно несъзнавано, тези егрегори управляват хората. Те са дело на хората, но там има и знания дадени от просветлените, архетипи и висши идеи. Егрегорите вече управляват хората и се грижат за собствената си сигурност преди всичко. Това става, защото все още не можем да управляваме КМ мисленето, атка че дадем предимство на М мисленето. КМ мисленето просто позволява на егрегорите да ни инжектират всичко. Това Супер Его бих могъл да приема за Висшия Аз така, както Венци и Валентинус го описват. Но то е независимо от Прометей/Мойсей или каквото там е. Това е пак заблуда на Супер Егото, че боговете ни се гневят J Ако говорим за връзка между Прометей и Луцифер, то така ли е? Някой отъждествяват двамата. Забравяме, че т.н. луцеферични влияния и сили не са породени от Прометей/Луцифер, който (и за двамата се говори това) е дошъл от Венера, където са един глобус по-напред от еволюцията в нас. Тези наши си луцеферични влияния и сили идват от предишния ни глобус, предишното ни стъпало, когато нашата планета е била Луната. Доста се експлоатира темата за доброто и злото, за да се покаже как ни е тежка еволюцията на този етап J Май и за това трябва отделна тема. Та аз бих искал да запитам Венци и Валентинус какво точно не им харесва в управлението на Прометей? Задържа хората от пълно усвояване на мисленето ли? Защо, ако го прави? ? ? Редактирано Август 10, 2010 от БожидарЗим Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Август 10, 2010 Доклад Share Добавено Август 10, 2010 Всъщност, нещата май не стоят точно така, но би могъл да се информираш, ако се интересуваш. Важно обаче беше какво е казал. Или пък какво сме чули... Ти, между другото, прочете ли? Аз цитати почти никога не чета, но този силно го препоръчвам на всички Азове. Ей, все сте прави вие. Така е, такае. Прави сте. Истината струи през вас. Божидаре, няма чалъм за мен, спхоред който да не съм прав...Живея в деветия кръг на ада, а тук е много населено- не може нито да поседнеш, да не говорим за полягане...В деветия кръг на ада всички сме прави...дори и след последната глътка въздух, векове наред можое да минат, и един мъртвец да си седи прав- така е, защото всички в деветия кръг на ада са прави. Цената на това, всеки да е прав- живот в деветия кръг на ада...Е, пренаселено е тук, но като се замисля, какво ли не би дал човек само и само за да бъде прав... val68z 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 10, 2010 Доклад Share Добавено Август 10, 2010 Нисшият аз е производен на висшия. Всеки от тях, чрез утвърждаване на себе си, утвърждава и другия. Нисшият бива управляван от висшия чрез изливане на неговите сили в плексус сакралис и чрез система от електромагнитни фокуси в мозъка. Целта и на двата аз е култивацията им. Пътят към отслабване на юздите на Висшия е чрез отказване от нисшия и неговата себецентрираност. Висшият аз, според розенкройцерите и висшият аз на Блаватска и сие е едно и също нещо. Само е погледнато от различни ъгли. Това мнение е вероятно малко по-основано от обратното на Станимир. И ми е ясно защо и как това е трудно за приемане. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 10, 2010 Доклад Share Добавено Август 10, 2010 .....Е, пренаселено е тук, но като се замисля, какво ли не би дал човек само и само за да бъде прав... Верно е, и аз понякоаг съм така Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 10, 2010 Доклад Share Добавено Август 10, 2010 Нисшият аз е производен на висшия. Всеки от тях, чрез утвърждаване на себе си, утвърждава и другия. Нисшият бива управляван от висшия чрез изливане на неговите сили в плексус сакралис и чрез система от електромагнитни фокуси в мозъка. Целта и на двата аз е култивацията им. Пътят към отслабване на юздите на Висшия е чрез отказване от нисшия и неговата себецентрираност. Висшият аз, според розенкройцерите и висшият аз на Блаватска и сие е едно и също нещо. Само е погледнато от различни ъгли. Това мнение е вероятно малко по-основано от обратното на Станимир. И ми е ясно защо и как това е трудно за приемане. Ама, моля, отговорете ми на въпроса по-горе. Питам не за нещо друго, а защото не знам, а дори и теория нямам. Блаватска под Висш Аз разбира триадата и дори не самата триада, а Манас-а. Друг е въпроса, че за някой човеци висши Аз-ове са някои същества Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 10, 2010 Доклад Share Добавено Август 10, 2010 Нисшият аз е производен на висшия. Всеки от тях, чрез утвърждаване на себе си, утвърждава и другия. Нисшият бива управляван от висшия чрез изливане на неговите сили в плексус сакралис и чрез система от електромагнитни фокуси в мозъка. Целта и на двата аз е култивацията им. Пътят към отслабване на юздите на Висшия е чрез отказване от нисшия и неговата себецентрираност. Висшият аз, според розенкройцерите и висшият аз на Блаватска и сие е едно и също нещо. Само е погледнато от различни ъгли. Това мнение е вероятно малко по-основано от обратното на Станимир. И ми е ясно защо и как това е трудно за приемане. Ама, моля, отговорете ми на въпроса по-горе. Питам не за нещо друго, а защото не знам, а дори и теория нямам. Блаватска под Висш Аз разбира триадата и дори не самата триада, а Манас-а. Друг е въпроса, че за някой човеци висши Аз-ове са някои същества ------------------------------------------------ Кажи, как да обясним с няколко думи неща, които не подлежат на интелектуално разбиране? Как да говорим за Висшия Аз, ако не си усетил влиянието му и не си успял, поне донякъде, да се разграничиш от него? Как на упоен затворник да обясниш Свободата? ------------------------------------------------------------------- Да, този свят се управлява от сили. Те си имат възвишени цели и се опитват да се грижат и за хората. Имат си своя, еонна еволюция ибавно водят слепците към Светлината. НО КЪМ СВЕТЛИНАТА НА ЛУЦИФЕР, на Великия Имитатор,. Добър ви път, братя и сестри, дерзайте по бавния наклон нагоре, към Мордор. И това е път, и тези старания водят, в края на краищата, към освобождението на микрокосмосите ви и до събуждането на спящия Господар. Но вие, наместниците, ще се наложи да изчезнете в небитието. Намасте! Велина Василева, val68z и Слънчева 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 10, 2010 Доклад Share Добавено Август 10, 2010 Ей, Валентинус, не очаквах чак присъди да раздаваш хе хе хе Както желаеш, а аз бях отворен...... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 10, 2010 Доклад Share Добавено Август 10, 2010 Ей, Валентинус, не очаквах чак присъди да раздаваш хе хе хе Както желаеш, а аз бях отворен...... ------------------------------------------------------------------------------------------------ Щом си отворен - търси, ще намериш своя си път. Всички сме различни и всеки си има път Тук обсъждахме отделни моменти от идеите ни за Висшия Аз, а се започнаха атаки и подигравки към идеите на другия. Е, на нас ни е ясно как Аза се брани и до какви фини психологични хватки е способен, зда да оцелее господството му. Значи трябва да се омаломощи, за да отпусне хватката си от мисленето ни. А това става само по един начин - със страдание. Е, след низ от житейски колизии и катастрофи може да осъзнаем, че този свят е Свят на Гнева /Якобс Бьоме, в "Аврора..."/ и не е наша родина, а затвор. И ако не е вече късно, можем да отпуснем ръце и да вдигнем поглед нагоре, към Планината. И помощ ще дойде, непременно... Намасте! Велина Василева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 10, 2010 Доклад Share Добавено Август 10, 2010 Ей, Валентинус, не очаквах чак присъди да раздаваш хе хе хе Както желаеш, а аз бях отворен...... ------------------------------------------------------------------------------------------------ Щом си отворен - търси, ще намериш своя си път. Всички сме различни и всеки си има път Тук обсъждахме отделни моменти от идеите ни за Висшия Аз, а се започнаха атаки и подигравки към идеите на другия. Е, на нас ни е ясно как Аза се брани и до какви фини психологични хватки е способен, зда да оцелее господството му. Значи трябва да се омаломощи, за да отпусне хватката си от мисленето ни. А това става само по един начин - със страдание. Е, след низ от житейски колизии и катастрофи може да осъзнаем, че този свят е Свят на Гнева /Якобс Бьоме, в "Аврора..."/ и не е наша родина, а затвор. И ако не е вече късно, можем да отпуснем ръце и да вдигнем поглед нагоре, към Планината. И помощ ще дойде, непременно... Намасте! Ммм, този свят е затвор, докато имаме заблуди. След това става Рай. "Вивеканадна пише, че Рамакришна към края на живота си е достигнал такова духов­но равнище, че е виждал само добро" Опитах се да ви разбера, явно ще трябва да питам розенкройцери извън България. Връзвате се на шеговития ми тон. Той всъщност е много сериозен. Слънчева и Лъчезарна 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts