B__ Добавено Август 12, 2010 Доклад Share Добавено Август 12, 2010 ...Изборите са доказателство за несигурност..... Пътят, Истината и Животът не предполагат никакви избори. Те са просто Пълнота. Всички пътища пред нас служат само за това, да не приемем Пътя в себе си. Всяка наша действителност служи само за това, да не познаем Истината. Всяко съществуване служи на доотделянето ни от Живота. .... Това все повече ми заприличва на съвременната християнска църква,,,,, Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 12, 2010 Доклад Share Добавено Август 12, 2010 (edited) Е, нищо не каза ----------------------- Благодаря за компетентното ти и безапелационно мнение! Намасте! Просто се оглеждаш в мен Ако говорим за безапелационни мнение, тука се нагледахме на такива...от някой персони... Редактирано Август 12, 2010 от БожидарЗим Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 12, 2010 Доклад Share Добавено Август 12, 2010 Е, нищо не каза ----------------------- Благодаря за компетентното ти и безапелационно мнение! Намасте! Просто се оглеждаш в мен Ако говорим за безапелационни мнение, тука се нагледахме на такива...от някой персони... -------------------------------------- Съжалявам, ако изглеждам като някой, който налага мнението си безапелационно. Защото е невъзможно който и да нас да има монопол над Истината. Просто защото на този етап никой от нас /убеден съм/ няма активирана различителна способност за истина и лъжа. -------------------------------------- А защо ти се държиш рязко и грубо - не знам, явно моето огледало се е повредило. Ще го оставя така, повредено. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 12, 2010 Доклад Share Добавено Август 12, 2010 Ще се опитам за последно. Ениния е еманирал множеството. Ние сме частици от Единия. За да се върнем при/в Единия, трябва да напуснем множеството. Това не е загуба, повярвай, а влизане в абсолютната и вечна Любов. Това е квинтесенцията хна Мистерийния Път, който ВСИЧКИ Учители и Школи ни дават. Другото е подготовка за този Път. Намасте! А има ли и ако има, каква е разликата между нас, преди да ни еманира Единия и след като се върнем при него? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 12, 2010 Доклад Share Добавено Август 12, 2010 Висшият аз предоставя условията пред нисшия за неговите избори. Нисшият аз прави изборите си и с това носи конкретни придобивки, както за себе си, така и за Висшия. И после пак същото... Изборите са доказателство за несигурност. А целта им винаги е утвърждаване. Пътят, Истината и Животът не предполагат никакви избори. Те са просто Пълнота. Всички пътища пред нас служат само за това, да не приемем Пътя в себе си. Всяка наша действителност служи само за това, да не познаем Истината. Всяко съществуване служи на доотделянето ни от Живота. Пътищата, действителността и съществуването са ни подарени "свише" от висшия аз и неговия надиндивидуален еквивалент - диалектичния логос. Щом това търсим... Остава сега да напишеш как и защо се е зародил този висш аз и „надиндивидуалният му еквивалент – диалектичния логос“. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 13, 2010 Доклад Share Добавено Август 13, 2010 Ще се опитам за последно. Ениния е еманирал множеството. Ние сме частици от Единия. За да се върнем при/в Единия, трябва да напуснем множеството. Това не е загуба, повярвай, а влизане в абсолютната и вечна Любов. Това е квинтесенцията хна Мистерийния Път, който ВСИЧКИ Учители и Школи ни дават. Другото е подготовка за този Път. ...... Изборите са доказателство за несигурност. А целта им винаги е утвърждаване. Пътят, Истината и Животът не предполагат никакви избори. Те са просто Пълнота. ..... Пътищата, действителността и съществуването са ни подарени "свише" от висшия аз и неговия надиндивидуален еквивалент - диалектичния логос. ...... Ние и сега сме част от единия. Само съзнанието ни си е изградило едни илюзии, както казвате дуалното мислене. Има особености, обаче. Дуалността моят дух и моето тяло. Ако аз съм тялото, то няма дух, ако съм дух, то няма тяло. Тази дилема кара някои хора да мразят тялото?! Ма защо, за какво, тялото е обективно средство. Просто трябва да направим избора: Аз съм дух и не съм това тяло! Всяка двойка противоположности е дело наистина на илюзорното ни възприемане на света. Това означава, че при всеки две противоположности едната е илюзия. Трябва да изберем това, което не е илюзия. Това е избор. Освобождаването от илюзиите е поредица от избори. Всяко осъзнаване на илюзия пак е избор. Така че пътят пак е поредица от избори. Разправят как Буда е стигнал до просветление. Три денонощия е обработвал в главата логически конструкции. По 10 000 за част от секундата. Те са били от вида "какво не е Бог". След елимирането на всички варианти от вида "какво не е Бог", то е разбрал какво е Бог. Представяте ли си колко избора е направил за тези 3 денонощия. Вие сами се сещате как изглежда мението ви, че изборът не е част от пътя. И че пътя не е част от пътя Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 13, 2010 Доклад Share Добавено Август 13, 2010 Правил съм го наоколо много пъти. Чрез първата стъпка на продължаващото все още грехопадение. Чрез получената свободна воля и пожелаването на отделност от общия план, като израз на доосвобождаване (от него, от общата събожественост). Така цялостния микрокосмос се раздели, тъй като божествения му архетип не би могъл да се отдели от създателя си, а онова, което се отдели, беше отражението му. Поради новоотделността то трябваше да отрази в и от себе си и ново поле за изява. Това са естествени процеси. Сега продължаваме да правим съвсем същото, но напълно несъзнателно и нямаме очички за подобни неща. Само доразвиваме падението си. Висшият аз тук наистина е бог и няма как да го възприемем по друг начин - и творец, и оживител ни е. Това е то, липсата на познание... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 13, 2010 Доклад Share Добавено Август 13, 2010 (edited) ....Това е то, липсата на познание... Ама вие верно се мислите за единствено правилни. Демонстриате егати егото Действате като проповедник от Следователите на Йехова. Говорите заучени фрази, а на въпроси не искате да отговаряте. Ето горе Станимир два въпроса зададе и никакъв отговор. Преди се задаваха въпроси, а се отговаря само с нравоучение. Предлагам ви едно оздравително упражнение. Вземате сутрин леден душ и след това 5 минути повтаряте: "Освен моята школа има и други, които имат своя път към Истината". Ще ви подейства направо здравословно. От прекаленото насилване на мислите, а и осовбено волята, защото много воля хвърляте тука, само заболявания можете да си навлечете. Много важно за човека, който се занимава с духовни неща е отношението към неразбираемото. Ето, аз задавах въпроси и макар да нямаше отговори, четох, питах по-умни хора и доста от нещата за Висшия Аз, които споделяте, според мен изглеждат подходящи. Покрай това осъзнах още един куп важни неща. За вас менията на другите са неразбираеми и затова ги отхвърляте. Не се опитвате да ги изследвате. А какво е Бог. Бог е неразбираем за нас. Така че отношението към неразбираемото, всъщност е отношението към Бог. Лек мисловен ден Редактирано Август 13, 2010 от БожидарЗим Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 13, 2010 Доклад Share Добавено Август 13, 2010 (edited) Чрез получената свободна воля и пожелаването на отделност от общия план, като израз на доосвобождаване (от него, от общата събожественост). И защо изключваш възможността свободната воля да бъде използвана за сътрудничество на общия план? А сътрудничеството изисква отделно съзнание и отделна воля. И Любовта също изисква отделно съзнание. Май думите, че с числото две идват и страданията, и Любовта са трудни за разбиране. Ако аз трябва да изпълнявам нечий план сляпо, ами мерси – не ми трябва нито такъв план, нито такъв бог. Ако общия план е действително благотворен, то с духовното развитие на индивидуалносттта, последната във все по-голяма степен ще сътрудничи за реализирането му (така става и в действителност). На Бог, безмозъчни автомати, които да му слугуват безропотно ли му трябват или можещи, знаещи, силни, непреклонни, постоянни, загрижени за общия план и за братята си сътрудници? Редактирано Август 13, 2010 от Станимир Лъчезарна 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 13, 2010 Доклад Share Добавено Август 13, 2010 Чрез получената свободна воля и пожелаването на отделност от общия план, като израз на доосвобождаване (от него, от общата събожественост). И защо изключваш възможността свободната воля да бъде използвана за сътрудничество на общия план? А сътрудничеството изисква отделно съзнание и отделна воля. И Любовта също изисква отделно съзнание. Май думите, че с числото две идват и страданията, и Любовта са трудни за разбиране. Ако аз трябва да изпълнявам нечий план сляпо, ами мерси – не ми трябва нито такъв план, нито такъв бог. Ако общия план е действително благотворен, то с духовното развитие на индивидуалносттта, последната във все по-голяма степен ще сътрудничи за реализирането му (така става и в действителност). На Бог, безмозъчни автомати, които да му слугуват безропотно ли му трябват или можещи, знаещи, силни, непреклонни, постоянни, загрижени за общия план и за братята си сътрудници? ---------------------------------------------------- Ха престави си, че тези "можещи, знаещи, силни, непреклонни, постоянни, загрижени за общия план и за братята си сътрудници" са само компютърни герои н някакава стратегия. Те са придобили определени качества с времето на играта, периодично умират, но после пак ги активира Играча, и та си запазват придобитите качества, и изпълняват разни задачи, бият се, умират, после пак ги възраждат и така нататък. До края на играта. Или докато на Играча му омръзне Сега си представи, че ние сме компютърни герои, а нашият свят е Игра. Имаш ли шанс да "изплуваш" в Света на Играча, в Божието царство, в по-висшата реалност? Не, нямаш. Колкото и да си можещ, знаещ, силен, непреклонен, постоянен, загрижен за Играта и за другите комп. герои. Защото си Нищо, само сянка, само игра на електрически импулси. Е, сега си представи, че все пак има Път. Има "Тунел под света" /хубав разказ, препоръчвам/. Ще ти е жал ли за придобитите ти в процеса на играта "качества" и за компютърната ти личност на герой? Намасте! Велина Василева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 13, 2010 Доклад Share Добавено Август 13, 2010 Гледам да се придържам по темата и не ми се говори тук, от уважение към любезните домакини, за идеите на Школата, в която съм ученик. Така че извинявайте, че не отговарям на отклоняващите се от темата въпроси. За целта има "лични", а по-добре на специализирано за целта място. ------------------------------------- Сега за Висшият аз. Често правим неща, които като че ли на идват от разума и чувствата ни. Понякога сякаш "знаем" какво да направим, или какво да НЕ правим - въпреки, че нямаме инфо за това. Има ситуации, в които като че ли някай ни предвардва. Като че ли ни пази. И ни спира да направим крачка, която да промени коренно ситуацията около и в нас. Част от тези дела са заслуга на Висшия Аз, който се явява аспект на Ауричното същесво, обитаващо аурата ни. То е относително безсмъртно и се е появило преди епохи, в процеса на падението ни в тази реалност. Велина Василева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 13, 2010 Доклад Share Добавено Август 13, 2010 (edited) Гледам да се придържам по темата и не ми се говори тук, от уважение към любезните домакини, за идеите на Школата, в която съм ученик. Така че извинявайте, че не отговарям на отклоняващите се от темата въпроси. За целта има "лични", а по-добре на специализирано за целта място. ------------------------------------- Сега за Висшият аз. Често правим неща, които като че ли на идват от разума и чувствата ни. Понякога сякаш "знаем" какво да направим, или какво да НЕ правим - въпреки, че нямаме инфо за това. Има ситуации, в които като че ли някай ни предвардва. Като че ли ни пази. И ни спира да направим крачка, която да промени коренно ситуацията около и в нас. Част от тези дела са заслуга на Висшия Аз, който се явява аспект на Ауричното същесво, обитаващо аурата ни. То е относително безсмъртно и се е появило преди епохи, в процеса на падението ни в тази реалност. Ама нали те питах на "лични". Така и не отговори Както и да е. Това, за което говориш "Като че ли ни пази. И ни спира да направим крачка, която да промени коренно ситуацията около и в нас." не е Висшия Аз. Има още едно тяло на човека освен онези известните, което наричаме Ангел Хранител. Това не е Висшия Аз, а наше тяло между най-развитото ни подниво и Висшия Аз. Ангел хранителя има две функции. Първо да ни пази съобразно кармичните ни предпоставки. Второ да ни заформя изпитания. Пак спрямо кармичните ни предпоставки и задачи. Изпитанията, които ни идват в живота са си предимно наше несъзнавано дело, а не дело на Висшия Аз или разните егрегори0. Защото и егрегорите ни праскат изпитания. Сега, гледам че целта на освобождените, както го разбирам от вас, е човек да се отдели от Висшия Аз и директно да се върне в Бог. Това е наистина страст и желание с участие на егото да се отхвърли Висшия Аз, защото аватарите, които искат да останат в нирвана и да се слеят с Божественото се сливат с Висшия Аз. Както е казал Учителя, за да се роди гениален човек, то трябва да се слеят 10 000 души. Ами Валентине, представи си, че ти си една таква душа за следващото ти прераждане и всички планове за избягване на Висшия Аз ей така, так и си ги забравил А всякакви такива сливания може да има, както за да има полза от душата ти, така и за предпазване на душата ти. Та твоя ограничител не е Висшия Аз, а собствения ти ангел хранител. Тази част от несъзнаваното, която се гиржи за тебе и определя пътя ти. Собствено твое тяло. И ти работиш ли, работиш срещу еволюцията и собствения си ангел хранител и накрая на него му писва и те въдворява, където трябва Редактирано Август 13, 2010 от БожидарЗим Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Август 13, 2010 Доклад Share Добавено Август 13, 2010 Сега често казват, че някой човек е духовен. Как ще определиш? Божественият човек и физическият човек си мязат, само че на Божествения човек главата е нагоре, а на земния човек главата е надолу. Туй е и в съвременната фотография. Когато фотографирате нещо, отражението е обратно. Трябва да го поставите в първото положение. Истинския живот трябва да го поставите във фокус. Онези, които не разбират този закон, като фотографират, дават тези негативи, дават изопачен живот. Казват: „Не мяза на човека, с главата надолу е.“ Огледайте се в една бистра река и ще видите, че човек в реката е поставен с главата надолу, а с краката нагоре. Вие сте с главата нагоре и с краката надолу, а гледате образа във водата, че неговата глава е към центъра на Земята, а вашата е към центъра на Слънцето. Най-първо трябва да се избавим от известни илюзии или самозаблуждения, които съществуват във физическия свят. За пример, някой път човек е недоволен. Щом си недоволен, имаш отражение. Виждаш човека с главата надолу. Вземи огледалото и може да го поставиш с главата нагоре. В огледалото ще видиш себе си. Само че в огледалото не може да го накараш да говори. Той може да направи всичките гримаси, но никога не може да чуеш гласа. Може би човек още по-напреднал да направи този в огледалото да говори. За бъдеще туй ще го направят. Един ден ще направят тъй, както скулптура, и второто лице там да говори. Може да турят един апарат и каквото ти си казал, и той ще говори. Казва: „Знае да говори.“ Но точно ще каже това, което ти казваш, нищо ново няма да каже от себе си. Ще каже само онова, което ти си казал. Ние, съвременните хора, сме само автомати на същинския човек в нас. Ние говорим това, което той е говорил в нас. Казва: „Аз много зная.“ Знаеш толкоз, колкото той ти е казал. Той като престане да ти казва, ти млъкваш, не знаеш повече от това. ... Земята е едно живо яйце, голямо яйце, от което всичко се измътя. Яйце, което съдържа всичките яйца в себе си, яйце, което има всичките възможности. Пратени сте на Земята да добиете едно от нейните качества. ...С кратки думи да ви кажа какво нещо е Истината. Сега, има една Истина, която е отражение. Аз не говоря за това, то е друг въпрос. Като говориш за Истината, да живееш в нея. Да живееш в Истината и да говориш за Истината са две неща различни. Измени възгледа си, възлюби Господа и веднага ще дойде раят. С благодат и истина Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 13, 2010 Доклад Share Добавено Август 13, 2010 (edited) Велина ме подсети още нещо. От какво се учим ние хората? Какво приемаме за авторитет? Някои хора не приемат нищо за авторитет. Те са като малки деца, които не вярват на никого, а и още не познават света. Има хора, които вярват на един двама човека. Те поставят доброволно себе си в нещо като "служене" на този човек, повтарят модела му и нищо повече от света не могат да видят. Има хора, които могат да се учат от много хора, които са избрали, учат се от Природата. Те са с известно освободено съззнание, което е в процес на изграждане и разширяване. Има, обаче, и хора, които се учат от всеки и от всичко. Те могат да извлекат знание от картината на паднал на улицата пияница. От камъчето, в което са се спънали, ще ще научат как да се справят с глобалното затопляне, например Те се учат от всичко, от всяка сируация. За тях няма дребни ситуаци и едри ситуации. За тях всичко е извор на знания....защото всичко е проява на Бог. Тези хора обръщат особено внимание на непознатото, защото във всяка частица непознато има частица от същността на Бог. Като разберат това непознато, те ще са осъзнали Бог още малко. Истинският източник на знания не са нашите убеждения, а непознатото, на което позволяваме да влезе в нас и да разшири тези убеждения. Целият наш свят е наше отражение. Целия ни свят е построен по Вселенските закони и ако изучим света си, ще стигнем и до Вселената. Е е само Висшия Аз, който ни дава знания и ни направлява. Всичко около нас го прави. Просто човек по-често трябва да си задава въпросите: "Това защо е така?", "Това, защо го правя?". Ето, например, да си зададем въпроса защо не харесва Висшия Аз . Не е само заради това, което си обясняваме с думи в дуален монолог. Това е дуално изражение на нашите убеждедния. Истинската причина да не ни харесва Висшия Аз е в несъзнаваното. За всеки може да е различна. Но ако я открие, ще опознае себе си още малко. Вътрешния глас дори няма да заговори, докато не погледнем на действителността като на поле за учене и заживеем съзнателно. Редактирано Август 13, 2010 от БожидарЗим Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Август 13, 2010 Автор Доклад Share Добавено Август 13, 2010 Част от тези дела са заслуга на Висшия Аз, който се явява аспект на Ауричното същесво, обитаващо аурата ни. То е относително безсмъртно и се е появило преди епохи, в процеса на падението ни в тази реалност. Ауричното същество, както го наричаш, съдържа и добрите и лошите ни сили и се отъждествява с конкретната ни личност. Докато Висшият Аз съдържа само доброто от всички наши отделни превъплътявания(личности). "Например дните, преживени в един живот на човека, могат да се вземат като илюстрация на всеки личен живот и един или друг човек може да символизира Божественото Его."- Елена Блаватска;том3. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 13, 2010 Доклад Share Добавено Август 13, 2010 (edited) Чрез получената свободна воля и пожелаването на отделност от общия план, като израз на доосвобождаване (от него, от общата събожественост). И защо изключваш възможността свободната воля да бъде използвана за сътрудничество на общия план? А сътрудничеството изисква отделно съзнание и отделна воля. И Любовта също изисква отделно съзнание. Май думите, че с числото две идват и страданията, и Любовта са трудни за разбиране. Ако аз трябва да изпълнявам нечий план сляпо, ами мерси – не ми трябва нито такъв план, нито такъв бог. Ако общия план е действително благотворен, то с духовното развитие на индивидуалносттта, последната във все по-голяма степен ще сътрудничи за реализирането му (така става и в действителност). На Бог, безмозъчни автомати, които да му слугуват безропотно ли му трябват или можещи, знаещи, силни, непреклонни, постоянни, загрижени за общия план и за братята си сътрудници? Стан, когато микрокосмосите получиха свободната си воля, повечето от тях използваха това, за да утвърдят Божия план. Част, обаче, тръгна по споменатия път и тогава се измени и понятието "свободна воля", защото поради затвореността на света (нали вече стана личен, именно това беше пожелано), се наложи всеки следващ миг да е само резултат на предходния. Така възникна и закона за причината и следствието. Бо, напоследък, гледам, те хващат бесните и е опасно да се обръщам към теб, ама да ти кажа, че по отношение на липсата на познание, разликата между нас е, че аз непосредствено го осезавам. Не на теб липсва, а на човеците и най-вече на мен. Всичко останало от теб просто ще игнорирам, понеже нещо ми се струваш извън кондиция и няма да те донапрягам, макар, гледам, точно напрежение гониш... Редактирано Август 13, 2010 от Венцислав_ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 13, 2010 Доклад Share Добавено Август 13, 2010 Бо, напоследък гледам те хващат бесните и е опасно да се обръщам към теб, ама да ти кажа, че по отношение на липсата на познание, разликата между нас е, че аз непосредствено го осезавам. Не на теб липсва, а на човеците и най-вече на мен. Всичко останало от теб просто ще игнорирам, понеже нещо ми се струваш извън кондиция и няма да те донапрягам, макар, гледам, точно напрежение гониш... Венци, Венци, като го хванат човек бесните и не се усеща сам. Може и да са ме хванали, знам ли. То си е хубаво понякога да те хванат. Лудееш си тихо или шумно в своите си вярвания и друг свят за тебе няма. Гпвприш си своето, на въпроси не отговаряш. Кеф. Само не разбрах какво непосредствено осъзнаваш? Познанието или липсата на познание. Защото, ако осъзнаваш липсата на познание, тоооооо каква полза. Виж, ако осъзнаваше познанието, ехеееее, купон щяхме да направим. Мдам. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 13, 2010 Доклад Share Добавено Август 13, 2010 Част от тези дела са заслуга на Висшия Аз, който се явява аспект на Ауричното същесво, обитаващо аурата ни. То е относително безсмъртно и се е появило преди епохи, в процеса на падението ни в тази реалност. Ауричното същество, както го наричаш, съдържа и добрите и лошите ни сили и се отъждествява с конкретната ни личност. Докато Висшият Аз съдържа само доброто от всички наши отделни превъплътявания(личности). "Например дните, преживени в един живот на човека, могат да се вземат като илюстрация на всеки личен живот и един или друг човек може да символизира Божественото Его."- Елена Блаватска;том3. -------------- Е, в различните школи има разлики, естествено. В аурата се помещава и липиката /понякога се използват като синоними/ - писара, който "записва" завършените и незавършените опитности. Завършените опитности са "безценното съкровище", те са нашата зестра. А незавършените могат да се приемат и като карма - те са причината да се втурваме в дадени опитности или да се спираме, да не тръгваме по иначе непознат ни път. Тъй като Висшият Аз ползва знанията в липиката и управлява силите на ауричното същество често се нарича и Космически разум. Той има достъп и до липиката на планетата - до Акаша. Затова овладяването ная Висшия Аз и възпламеняването на Космическия разум е цел на доста окултисти. -------------------------------------------------------------------- За съжаление и овладял Ауричното същество, Висшият Аз и възпламенил Космическият разум си оставаме чадст от тази реалност. Пак сме вътре, в Играта. В Матрицата, в Самсара. |Не е това пътят за Освобождение, а още една, при това много солидна, връзка с това поле на изява. Ма на който му е добре тук, в Играта - мога само да му пожелаем успех! И нямаме какво да му кажем. Намасте! Велина Василева и Венцислав_ 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Август 13, 2010 Доклад Share Добавено Август 13, 2010 Ма на който му е добре тук, в Играта - мога само да му пожелаем успех! И нямаме какво да му кажем. Намасте! На този, комуто е добре тук, в Играта - ще споделя, че още не е стигнал до там, че да вземе решението на живота си, защото още не е минал през Огненото кръщение... Като влезе в Огъня, сам ще реши кое що и ще разбере кой Кой е, от опит ... Защото Земята е място за придобиване на лабораторни опитности... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Август 13, 2010 Доклад Share Добавено Август 13, 2010 Бо, напоследък гледам те хващат бесните и е опасно да се обръщам към теб, ама да ти кажа, че по отношение на липсата на познание, разликата между нас е, че аз непосредствено го осезавам. Не на теб липсва, а на човеците и най-вече на мен. Всичко останало от теб просто ще игнорирам, понеже нещо ми се струваш извън кондиция и няма да те донапрягам, макар, гледам, точно напрежение гониш... Венци, Венци, като го хванат човек бесните и не се усеща сам. Може и да са ме хванали, знам ли. То си е хубаво понякога да те хванат. Лудееш си тихо или шумно в своите си вярвания и друг свят за тебе няма. Гпвприш си своето, на въпроси не отговаряш. Кеф. Само не разбрах какво непосредствено осъзнаваш? Познанието или липсата на познание. Защото, ако осъзнаваш липсата на познание, тоооооо каква полза. Виж, ако осъзнаваше познанието, ехеееее, купон щяхме да направим. Мдам. Хм.. купон казваш!? Знам, знам ... знам ги и аз тези купони. Добре ги знам, вЕрно, вЕрвайте ми ...!!! Та да споделя опитни опитности за Висшия Аз, купоните, бесните и прочие: Та като го хванат бесните висшия Аз, най-добре е да се отиде на "килим от билки" ../който има уши да слуша/. Знам, знам ... знам какво говоря, но не знам дали ще ме разберат всички които трябва да ме разберат.!? То наистина си е хубаво да ти хванат понякога бесните обаче. Защото Познанието си е хубаво нещо от където и да го погледне човек. Добре си го казал Божидар това за Познанието и осъзнаването, че липсва такова. Но е много сериозен момента когато се стигне до САМОосъзнаването и признанието, че липсва достатъчно Познание, за да се прави някой на Бог и Съдник. Та , Божидар, ако търсиш лек за душата, виж консултирай се с Висшия Аз, пък заведи го Венци на един "килим от билки", че от време на време имаме тази нужда от билки. Особено когато не хванат бесните. С това ние човеците признаваме, че сме човеци и просим от Бога. Ако бяхме богове, нямаше да има нужда и от билки, нали !?И мене не ме е срам да си призная, че от време на време ме хващат бесните. Само дето се понаучих да не го показвам, но си го признавам все пак де... човек съм и аз като тебе. Нищо човешко не ми е чуждо и на мене ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Август 13, 2010 Доклад Share Добавено Август 13, 2010 Казваме, до Адама имало други хора. Имало, разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си. На неговото място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението вложило в неговото съзнание, внесло скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. Това е законът на самосъзнанието. Всякога в закона на самосъзнанието ти не може да разчиташ на щастлив живот на земята, щом живееш в самосъзнанието. Ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един, два часа или след два дена или повече дни – това периодически става, да те сполети някакво страдание. Сега в този закон вървят нещата по този начин. Ако първият син, който се е родил, мяза на баща си, както е у Адама – сега се спрях, че Каин беше негов син – ако първият син мяза на бащата, непременно ще убие брата си. Ако първият син мяза на майката, той непременно ще спаси брата си. Следователно всеки убиец в света мяза на баща си и Христос дава сега кой е този първият баща. Този първият баща, на който мязате, той казва – вие сте чада на дявола. Той отначало беше човекоубийца. Евреите бяха Божи народ, избран, но вие не сте чада на Аврама. Принципално туй съзнание, което имате, този който отстъпи от Божия закон, защото онези, които твърдят, че Господ не е създал света както трябва, ако тогава, ако аз съм по умен от него, трябва да създам нещо по-добро. Какво създадоха хората в света? Създадоха сегашното състояние. Роди се в нас самосъзнанието. Великото го видя, не го спира. Това показва, че Бог е безсмъртен, той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание. В какво седи спасението? Да се освободиш от този стария баща и да кажеш: „Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син.“ Като дойде майка му, казва: „Синко, причини ми голяма скръб.“ Той казва: „Кой е баща ми? Тук никакъв баща няма. Не, не, такъв баща нямам. Моят баща е на друго място. Аз не дойдох да служа на самосъзнанието. Че вие се безпокоите, не ме интересува вашето безпокойство. Да покажете любов, много се безпокоите. Не ме интересува вашето безпокойство.“ Че когато апашите търсят правия път, казват: „Много те обичам, понеже те търсим.“ Защо се интересува? Казва: „Треперя за тебе.“ Аз зная каква е тяхната любов: съзнават онова, което е в тебе, то е заради богатството ти. Иска да завърже приятелство, за да ги осигуря. Аз имам 10–20 милиона, искат и на тях да им оставя нещо. При сегашния ред в самосъзнанието ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници и казваме, че тук живя един добър човек. Може ли човек, който има паметник, да бъде добър? Може да бъде добър човекът, който живее. Мъртвите не може да бъдат добри. Казва: „Тук главата, които не ме обичат.“ Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде. Той няма никакво добро. Следователно всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Не, като сменим нашето съзнание, като минем от самосъзнанието в онова велико божествено съзнание, както го наричат, космическо съзнание, да минеш в него, и тогава ти ще имаш това, което източните народи наричат нирвана, място на щастието. Нирвана е място на новото съзнание в човека. Ти всякога ще чувстваш вечната радост, простор, сила, мощ, ще живееш един вечен живот. Ще бъдеш във връзка с всичките закони, които съществуват в света, ще знаеш всичките противоречия. Ще видиш добрата страна, която може да излезе. Няма да виждаш злото в неговия преходен етап, няма да гледаш доброто в неговия преходен етап, но ще гледаш доброто в неговото вечно проявление. Следователно ти може да минеш един процес на беднотия, това не е зло. Ти може да минеш един процес на богатство, това не е щастие. Защото в богатството може да си създадеш своето нещастие; в сиромашията, може да си създадеш щастие. Следователно умен човек е, който, като види сиромашията, да не се уплаши от нея, поканва я дома, вика я, живеят с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря си с нея. Каквото ядеш ти, ще яде и сиромашията. Казвам, много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света, за да приемеш нещо в света, за да научиш нещо в света, ти трябва да бъдеш сиромах. Ако вие разбирате сиромашията, че нямаш пари, то не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако си беден в туй отношение, подразбира липса на твоя ум. Думи на Правда Лъчезарна 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 14, 2010 Доклад Share Добавено Август 14, 2010 Чрез получената свободна воля и пожелаването на отделност от общия план, като израз на доосвобождаване (от него, от общата събожественост). И защо изключваш възможността свободната воля да бъде използвана за сътрудничество на общия план? А сътрудничеството изисква отделно съзнание и отделна воля. И Любовта също изисква отделно съзнание. Май думите, че с числото две идват и страданията, и Любовта са трудни за разбиране. Ако аз трябва да изпълнявам нечий план сляпо, ами мерси – не ми трябва нито такъв план, нито такъв бог. Ако общия план е действително благотворен, то с духовното развитие на индивидуалносттта, последната във все по-голяма степен ще сътрудничи за реализирането му (така става и в действителност). На Бог, безмозъчни автомати, които да му слугуват безропотно ли му трябват или можещи, знаещи, силни, непреклонни, постоянни, загрижени за общия план и за братята си сътрудници? ---------------------------------------------------- Ха престави си, че тези "можещи, знаещи, силни, непреклонни, постоянни, загрижени за общия план и за братята си сътрудници" са само компютърни герои н някакава стратегия. Те са придобили определени качества с времето на играта, периодично умират, но после пак ги активира Играча, и та си запазват придобитите качества, и изпълняват разни задачи, бият се, умират, после пак ги възраждат и така нататък. До края на играта. Или докато на Играча му омръзне Бих могъл да си представя това, но то ще е просто една представа неотговаряща на истината. Играча не притежава ли качества? Това пък с омръзването няма да го коментирам. Сега си представи, че ние сме компютърни герои, а нашият свят е Игра. Имаш ли шанс да "изплуваш" в Света на Играча, в Божието царство, в по-висшата реалност? Не, нямаш. Колкото и да си можещ, знаещ, силен, непреклонен, постоянен, загрижен за Играта и за другите комп. герои. Защото си Нищо, само сянка, само игра на електрически импулси. Е, сега си представи, че все пак има Път. Има "Тунел под света" /хубав разказ, препоръчвам/. Аз съм играча. Защо ми е да изплувам в „по-висшата реалност“? Това, че съм в играта е само илюзия, резултат от навика изграден от дългото пребиваване в играта. Самоидентифицирането с телата чрез които човек се проявява в играта, както я наричаш, е илюзия, но не и истинския аз. Тази илюзия се отнася само до нисшия аз – там са навиците, автоматичните модели на мислене и поведение, астралните желания и зависимости. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 14, 2010 Доклад Share Добавено Август 14, 2010 (edited) Гледам да се придържам по темата и не ми се говори тук, от уважение към любезните домакини, за идеите на Школата, в която съм ученик. Така че извинявайте, че не отговарям на отклоняващите се от темата въпроси. За целта има "лични", а по-добре на специализирано за целта място. ------------------------------------- Сега за Висшият аз. Често правим неща, които като че ли на идват от разума и чувствата ни. Понякога сякаш "знаем" какво да направим, или какво да НЕ правим - въпреки, че нямаме инфо за това. Има ситуации, в които като че ли някай ни предвардва. Като че ли ни пази. И ни спира да направим крачка, която да промени коренно ситуацията около и в нас. Част от тези дела са заслуга на Висшия Аз, който се явява аспект на Ауричното същесво, обитаващо аурата ни. То е относително безсмъртно и се е появило преди епохи, в процеса на падението ни в тази реалност. Ами всъщност това, което наричаш „от уважение към любезните домакини“, е доста сериозна самозаблуда. Не отричам, че уважаваш участниците във форума, но че това е причината да не отоговориш на „отклоняващите от темата въпроси“ е заблуда. Пишеш някакви твърдения и очакваш да бъдат приети, но когато се наложи да дадеш разяснения по тях, отказваш. Ами защо тогава не си публикуваш мненията на „специализираното за целта място“, а тук във форума? Редактирано Август 14, 2010 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 14, 2010 Доклад Share Добавено Август 14, 2010 Гледам да се придържам по темата и не ми се говори тук, от уважение към любезните домакини, за идеите на Школата, в която съм ученик. Така че извинявайте, че не отговарям на отклоняващите се от темата въпроси. За целта има "лични", а по-добре на специализирано за целта място. ------------------------------------- Сега за Висшият аз. Често правим неща, които като че ли на идват от разума и чувствата ни. Понякога сякаш "знаем" какво да направим, или какво да НЕ правим - въпреки, че нямаме инфо за това. Има ситуации, в които като че ли някай ни предвардва. Като че ли ни пази. И ни спира да направим крачка, която да промени коренно ситуацията около и в нас. Част от тези дела са заслуга на Висшия Аз, който се явява аспект на Ауричното същесво, обитаващо аурата ни. То е относително безсмъртно и се е появило преди епохи, в процеса на падението ни в тази реалност. Ами всъщност това, което наричаш „от уважение към любезните домакини“, е доста сериозна самозаблуда. Не отричам, че уважаваш участниците във форума, но че това е причината да не отоговориш на „отклоняващите от темата въпроси“ е заблуда. Пишеш някакви твърдения и очакваш да бъдат приети, но когато се наложи да дадеш разяснения по тях, отказваш. Ами защо тогава не си публикуваш мненията на „специализираното за целта място“, а тук във форума? -------------------------------- Защото, Станимире, навремето подходящата тема за такива дискусии тук беше заключена. И правилно - това е форум на Всемирното бяло братство и тук не е място за обстойно разглеждане и пропагандиране идеите на други школи. Затова и съм лаконичен в представяне на своите си вишсдания по конкретно поставени въпроси. За да говоря подробности, означава да правя обширни изложения нърху проблеми, които се различават от тукашните /или поне всички така си мислим/. А пиша тука, защото ми е приятно да общувам с доста от редовните учасници. Но нямам намерения нито да ги убеждавам в моята си истина, нито да допусна мен да убеждават. Просто си говорим. Преча ли ти? Намасте! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 14, 2010 Доклад Share Добавено Август 14, 2010 Чрез получената свободна воля и пожелаването на отделност от общия план, като израз на доосвобождаване (от него, от общата събожественост). И защо изключваш възможността свободната воля да бъде използвана за сътрудничество на общия план? А сътрудничеството изисква отделно съзнание и отделна воля. И Любовта също изисква отделно съзнание. Май думите, че с числото две идват и страданията, и Любовта са трудни за разбиране. Ако аз трябва да изпълнявам нечий план сляпо, ами мерси – не ми трябва нито такъв план, нито такъв бог. Ако общия план е действително благотворен, то с духовното развитие на индивидуалносттта, последната във все по-голяма степен ще сътрудничи за реализирането му (така става и в действителност). На Бог, безмозъчни автомати, които да му слугуват безропотно ли му трябват или можещи, знаещи, силни, непреклонни, постоянни, загрижени за общия план и за братята си сътрудници? ---------------------------------------------------- Ха престави си, че тези "можещи, знаещи, силни, непреклонни, постоянни, загрижени за общия план и за братята си сътрудници" са само компютърни герои н някакава стратегия. Те са придобили определени качества с времето на играта, периодично умират, но после пак ги активира Играча, и та си запазват придобитите качества, и изпълняват разни задачи, бият се, умират, после пак ги възраждат и така нататък. До края на играта. Или докато на Играча му омръзне Бих могъл да си представя това, но то ще е просто една представа неотговаряща на истината. Играча не притежава ли качества? Това пък с омръзването няма да го коментирам. Сега си представи, че ние сме компютърни герои, а нашият свят е Игра. Имаш ли шанс да "изплуваш" в Света на Играча, в Божието царство, в по-висшата реалност? Не, нямаш. Колкото и да си можещ, знаещ, силен, непреклонен, постоянен, загрижен за Играта и за другите комп. герои. Защото си Нищо, само сянка, само игра на електрически импулси. Е, сега си представи, че все пак има Път. Има "Тунел под света" /хубав разказ, препоръчвам/. Аз съм играча. Защо ми е да изплувам в „по-висшата реалност“? Това, че съм в играта е само илюзия, резултат от навика изграден от дългото пребиваване в играта. Самоидентифицирането с телата чрез които човек се проявява в играта, както я наричаш, е илюзия, но не и истинския аз. Тази илюзия се отнася само до нисшия аз – там са навиците, автоматичните модели на мислене и поведение, астралните желания и зависимости. ------------------------------------ Помолих ти само да приемеш така, на шега, тази схема и да решиш казуса по съвест. Не съм твърдял, че филмът Матрицата е истина. Или че е точно такава истината за нашия "живот". Само предложих една идея. И тя е - ако си компютърен герой, всички нови качества и атрибути, които придобиваш по време на играта, биха ли ти помогнали да "излезеш" от нея, да се "материализираш" в света на Играча, в една по-висша реалност? И този въпрос е във връзка с разговора ни за Висшият Аз и за трупането на знания, опит и нови качества от кандидата. Намасте! Велина Василева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts