Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Роси Б.

Висшият Аз

Recommended Posts

Връзката с Висшия Аз е била една от най-важните цели на окултните ученици в древността. А защо не и в нашата съвременност. Защото:

"Реалният живот се съдържа в духовното осъзнаване на този живот, в съзнателното съществуване в Духа, а не в Материята; а действителната смърт е ограничено възприемане на живота, невъзможност да се почувства съзнателното или дори индивидуалното съществуване извън формата или поне на някаква форма на Материята."

Елена Блаватска- "Тайната доктрина";том3.

Какво мислите за така нареченият Атман, висшият дух у човека, който в съединение с Буддхи и Манас, наричат горна триада или Троица? И дали е добре да осъществим връзка с него?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросите, свързани с висшия аз са много интересни и далеч не така ясни, както изглежда на пръв поглед. Може би и при този въпрос, както и при много други сложни въпроси, за които е по- вероятно да имаме ограничена и непълна информация, е добре да считаме, че всяка система от идеи относно висшия аз има хипотетичен характер, а не е последна дума от трибуната на истината. И когато видим, че една теория не работи, да я изоставим своевременно.

Какво е висшият аз? В много теми и постове е ставало дума за това. Концепциите са разнообразни и дори противоречащи си една на друга. Звучи добре: Хем като част от същността на личността, хем като нещо висше. И изглежда примамливо: щом е така - който иска да се развива, да се извисява- значи, трябва да се свърже с висшия аз. И ще се извиси. Ще чете преражданията си, ще има поглед към минало и бъдеще, към неизчерпаеми дълбини на мъдростта. И като че ли хората, които постигат една, или друга връзка, действително започват да виждат повече, като че и по- мъдри стават. На този светъл и разширяващ се хоризонт има само няклко тъмни облачета. Едното е странният егоцентризъм на хората, които съумяват да постигнат подобна връзка. Някак и той се оказва "висш" . Поне - достатъчно голям, точно като за висш. Друго тъмно облаче е, че такава връзка не оказва ни най-малко положително въздействие върху останалата част от света.

Факт е, че хора, които човечеството е почитало дълбоко, увличало се е от пример, живота и словото им, наричайки ги Учители, са свързани с нещо наистина висше, извън възможностите за възприемане и разбиране на обикновения човек. Само с края на сетивата си той може да осезае отблясъци на това величие. Но те са достатъчни, за да знае, че ги има. Тогава можем да предположим, че това Висше, с което мировите Учители са свързани, не е това, което наричаме висш аз. Можем да отидем по- далеч. Учителя казва, че съвременният човек няма нищо общо с първоначалния човек (за съжаление не мога да се сетя къде точно го е казал, но е възможно дори тук във форума да съм го цитирала точно). Това би трябвало да означава, че нито това, което той вижда като "низши" , нито това, което вижда като "висши" съставки има нещо общо с този първоначален човек. А това ще да значи, че няма никакъв смисъл да се свързва с която и да е част от тях. Защото ще си остане все така отдалечен от първоначалното Божие творение. Нещо повече, свързвайки се с тях, може да се окаже още по- отдалечен. Ако обърнем поглед към изворите на християнството, ще видим, че там не се говори за подобни възможности. Говори се за радикална промяна, която Иисус Христос нарича Новораждане от Вода и Дух. А радикална промяна не значи свързване с разни неясни части на все същото откъснато от Твореца и паднало същество. Разбира се, преди това трябва да сме приели предположението, че сме част от това, което в християнството се нарича грехопадение. Е, може да се възрази, че в будизма изобщо не се говори за грехопадение. Обаче това изобщо не значи, че такова събитие, процес, състояние, не съществува. Това значи само, че някой не говори за него. А може и да няма нужда да говори. Може той да си има начин да го преодолява без да говори.

Така че считам, че всеки, който намира в християнството указание и опорни точки за своето развитие, който гледа на Христовото Слово като на пътеводна светлина в живота си, не ще да тръгне да се свързва с висшия си аз. А ще се опита да разбере каква е радикалната промяна, към която призовава Христос. И как тя да се случи с него.

.

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами то по-скоро се преживява - между мислите :) , при игра на паневритмия ,при гледане на изгрева, при вършене на любима работа в медитация, при добър телесен баланс, светъл и свободен ум и отворено фино сърце. Най-близко е този Аз. Не е висш, не е низш, не е постиган, няма път - има просто дърпане на его перденца, за да проникнат лъчите му. А когато проникват, улицата продължава да бумти, някой да коментира поредния мач - всичко е същото, но съзнанието е друго.

Забелязвам обаче, че его перденцата си остават. Вероятно при по-дълго сързване с тази триединност перденцата на егото поизбеляват, осветляват се от светлината на манас, поизгарят се от любовта на будхи и силата на атман. Може би.

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нисшият аз, това са инстинктите, навиците, зависимостите, предразположенията, автоматичните мисловни и емоционални реакции, а също и заблуди, които сме изградили през живота си. Т.е. за нисш аз можем да говорим, когато съзнанието ни е фокусирано в гореизброените неща и човек се самоотъждествява с тях, приема ги за себе си или за част от себе си, или нещо което му принадлежи.

Висшият аз това са духовните натрупвания в човека. Това е тази част от човешката божествена същност (вечно присъстващия безграничен, но и скрит духовен потенциал в човека), която човек е успял да прояви в живота си. Например степента в която се е научил да проявява дадено духовно чувство. Или пък духовната си воля. Или способността за разбиране, за различаване или мисълта (най-вече в нейния синтетичен аспект).

Какво означава връзка с висшия аз? Мисля, че това означава човек да действа съзнателно според всички духовни натрупвания, резултат от еволюцията му. Не само това, но тук мисля, че се включва и стремежа към нови натрупвания. Връзката с висшия аз предполага излизане от ограниченията на нисшия аз (в началото изброих някои). Последните пречат на висшите натрупвания да се проявят в своята пълнота. Човешкото съзнание се намира между висшия и нисшия аз, и разполага с избора да се фокусира върху всяко едно от тях и съответно да засилва неговите позиции и да го развива. Ако човек се поддава на своите навици примерно, то тези навици се засилват в него. Ако човек се фокусира върху дадено духовно чувство непредубедено (т.е. освободен от фалшивата изкривена представа, която нисшия му аз ще се стреми да му наложи за въпросното духовно чувство), то човек ще може да вникне по-дълбоко в същността на това чувство и да го приложи в живота си. От написаното се вижда, че фокусирането върху висшия аз е далеч по-трудно от фокусирането върху нисшия, което става почти автоматично, като просто се оставиш на инерцията, без да полагаш никакви мисловни и волеви усилия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой път като прочета нещо тук направо си ме заболява.

Както в случая с тези "духовни натрупвания".

Но като се замисля, май думата с корен "труп" е много правилна, защото именно в това е превърнат духа.

А висшият аз наистина е онова, което прибира в себе си всички трупове и ги съхранява.

И натрупва.

Сега остава да познаем кое е онова, което ни движи в стремежа да си набавим всичко онова, което сме били натрупали.

Висшият аз е само един резултат. Първо е резултат от потъването на нашите микрокосмоси в материята и нарастващата индивидуализация и възникналата в следствие на това необходимост от пълно затваряне по отношение на всепроникващия живот (който вече е Дух). После е резултат и от всички съществувания на временни личности в него, чиято поява е обусловена именно от изгубената първоначална цялост на микрокосмосите.

Висшият аз е онова, което е останало от падналия Адам.

А пътят към синовността се извървява от Иисус Христос, по отношение на който висшият аз е противника в пустинята, а изявите му в света са наречени Ирод.

Пътят към Голгота е точно обратния на пътя към висшия аз, който също бива разпънат на кръста.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Незнам дали можем да говорим за Висш Аз при положение, че не сме в състояние да говорим за всичките Аз-ове с които работим. За голяма част от тях, дори не можем и да говорим защото не ги познаваме.

В момента съм на тази вълна с Кен Уилбър.

Ето какво казва той:

" Следователно цялостният Аз е амалгама от всички тези аз-ове(материален, ментален, телесен, психичен, без-Азов), до колкото присъстват във вас сега: близкият Аз( или "аз"), далечният Аз (или "мен") и в най- задната част на съзнанието ви върховният Свидетел ( трансцеденталният Аз, първичния Аз или Аз-Аз). Всички те се включват в чувството ви за "Аз" в този момент и са важни за разбирането на развитието или еволюцията на съзнанието."

За връзка, реална или съзнателна, с нещо което някой нарича Висш Аз, мисля че не може да се говори от нас на този етап.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой път като прочета нещо тук направо си ме заболява.

Както в случая с тези "духовни натрупвания".

Но като се замисля, май думата с корен "труп" е много правилна, защото именно в това е превърнат духа.

А висшият аз наистина е онова, което прибира в себе си всички трупове и ги съхранява.

И натрупва.

Сега остава да познаем кое е онова, което ни движи в стремежа да си набавим всичко онова, което сме били натрупали.

Висшият аз е само един резултат. Първо е резултат от потъването на нашите микрокосмоси в материята и нарастващата индивидуализация и възникналата в следствие на това необходимост от пълно затваряне по отношение на всепроникващия живот (който вече е Дух). После е резултат и от всички съществувания на временни личности в него, чиято поява е обусловена именно от изгубената първоначална цялост на микрокосмосите.

Висшият аз е онова, което е останало от падналия Адам.

А пътят към синовността се извървява от Иисус Христос, по отношение на който висшият аз е противника в пустинята, а изявите му в света са наречени Ирод.

Пътят към Голгота е точно обратния на пътя към висшия аз, който също бива разпънат на кръста.

Натрупваме опит. Духовен опит. Натрупваме умения. Както детето при раждането си не може да ходи, но след няколко месеца се научава, така и човек се учи да проявява присъщите на духовната си същност качества в ежедневния си живот. За такива натрупвания писах, и не мисля, че това беше толкова трудно за разбиране.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Натрупваме опит. Духовен опит. Натрупваме умения. Както детето при раждането си не може да ходи, но след няколко месеца се научава, така и човек се учи да проявява присъщите на духовната си същност качества в ежедневния си живот. За такива натрупвания писах, и не мисля, че това беше толкова трудно за разбиране.

Ясно е, че това имаш предвид, разбираемо е. И ... наистина е заредено с много болка.

Че стават натрупваниа- стават. Че се записват и носят от нещо, което можем да наречем висш аз - и това е така. По-нататък настава драмата. Какво носят тези натрупвания? Ами ... на-труп ... на-труп ... труп ... Сами по себе си тези на-трупвания не са никак духовни и не извисяват нито един от азовете на човешкото същество. (ето тук е основнатаконцептуална разлика, но не е само концептуална, просто човек трябва да гледа, да гледа, пък докато провиди ... ) Например, как едно силно и аз-центрирано същество, което минава през света като конквистадор и се гордее с кръвта, която капе от ръцете му може да бъде убедено в ценноста на живота ...

Но има една съществена полза от тези натрупвания. Като стане достатъчно смрадно и трупно, висшият аз може да позволи на смъртното си творение да види нищетата си. И ако Божествения кълн, който микрокосмосът носи, започне да се пробужда, това виждане може да се случи. (ето и една възможност за проверка - ако по пътя на себепознание в главата ни звучат горди и радостни трели, не е Това себе познание, още ще се труп- трупа, това са сирените, за които трябва да си запушим ушите ) Тогава смъртното същество може да позволи изправянето на Божиите пътища. Да се отрече от горделивото и гибелно своеволие на създателя си, да открие Служенето на Създателя, да позволи да бъде открито като служител, да се посвети на него и когато му дойде времето да положи главата си. Тя му трябва, но не за друго.

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Натрупваме опит. Духовен опит. Натрупваме умения. Както детето при раждането си не може да ходи, но след няколко месеца се научава, така и човек се учи да проявява присъщите на духовната си същност качества в ежедневния си живот. За такива натрупвания писах, и не мисля, че това беше толкова трудно за разбиране.

... Например, как едно силно и аз-центрирано същество, което минава през света като конквистадор и се гордее с кръвта, която капе от ръцете му може да бъде убедено в ценноста на живота ...

Духовният опит затова е духовен, защото елемента на егоизъм е преодолян. Иначе щяхме да говорим за заблуди и зависимости, а не за духовен опит. Защо приписваш на висшия аз атрибути на нисшия?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защото егоизмът не може да бъде преодолят ТАКА. Егоизмът е елемент именно на висшия аз. На съществото, което е пожелало да бъде неговата собствена воля, а не волята на Твореца. И което вследствие на този избор вече не може да бъде това, което първоначално е можело да бъде. Не може да живее в първонално замисленото за живеене жизнено поле. Прогонено е оттам и е самозатворено в един самосътворен от него свят. И докато не започне цялостна структурна промяна, за никакво преодоляване на егоизъм не може да става дума. Може да става дума за игра на преодоляване, при което азцентрираното същество плува в блажено доволство колко вече е преодоляло самото себе си. Ама ... как ще се преодолее...

Ах, от колко понеделници сме ставали нови, съвсем нови, други, съвсем други, все по- малко егоистични ... Колко пъти сме се пременявали, пък се в тия сме се оказвали ... Ето, това са натрупвания ...

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Багира нещата не са толкова трагични, нито толкова грозни, това натрупване на думи като "труп" , "капе кръв" и т.н. е излишно.

Авторите които обясняват преминаването през аз-овете,съвсем не описват толкова черно нещата и не е необходимо.

Ето едно по- лежерно и много по- позитивно представяне на нещата.

Човекът е река, всяка река има различни вълни и течения. Във всеки един от животите си човек хваща едно течение и върви по него. Случва се така, че понякога стига до края му и навлиза в следващото с което да стигне до края. Това което наричаш натрупвания всъщност са преодолени течения, те са приключени, донесли са ни опитност и на всяко следващо ниво в което човека преминава започва да вижда своите опитности по различен начин, да ги оценява с различна ценностна система и нравствени норми, но това не означава, че те му пречат или че се натрупват.

Когато човек премине през всички вълни и течения на своята река той стига до този т.н. Висш Аз , до който според мен всички сме много далеч.

Освен това човек може да е много напред в дадено течение и в същото време много други течения, дори да не е уловил. Когато започне преминаването, от едно в друго течение, това става с много трудности и борба на живот и смърт на Аз-а с Аз-а, често това е и физическа смърт, ако аз-а не може да се пребори и да премине в следващо ниво сета, то телесния аз ще умре, за да се прероди отново в по- добри условия за усвояване на следващото течение.

Доста хора, които са преодолели преминаването на азовете в един земен живот, говорят за духовна смърт, аз също съм го преживяла.

Това е физическо усещане за смърт, което обаче не убива телесния аз, ако има възможност за вървеж напред на поредното преминаване.

А що се отнася до егоизма, той ни е нужен, ама много нужен.

"Между другото , когато казваме, че идентичността се разширява от егоцентричното през социоцентричното, към светоцентричното, това не означава, че човек на светоцентричното или постконвенционалното равнище изобщо няма его; напротив, човек на светоцентричното ниво има много зряло его. То просто означава, че човекът може да приема множество перспективи, без да е ограничен само до собственото си его и следователно е в състояние да прави нравствени преценки, основани на съображения за справедливост, честност и грижовност, без оглед на раса, цвят, пол или вяра. Той ще продължава да действа в името на личния си интерес там, където е уместно, но сферата на съображенията е неизмеримо разширена, а личният му интерес все повече ще включва интересите на другите тъй като те попадат в сферата на разширената му идентичност." "Интегрална психология, дух, познание, терапия"

Нормално е човек да се чувства доволен иле по скоро удовлетворен на края на всеки поток, дори и да не съзнава точно защо, но на него му се избистрят нещата вижда отговорите на въпроси, които са го спъвалидълго време, има усещане за ново начало ит.н.звачи започнало е преминаването в следващото течение и тук идва момента на "свободната воля" или изборите- В кое течение да влезеш?

А това не е нищо друго освен преминаването по вълните на аз-овите течения.

Когато човекът осъзнае това свое пътешествие и започне да различава периодите, той вече работи съзнателно и целенасочено. Знае че има работа за вършене и това не е страшно, нито грозно, нито ужасяващо просто едно дълго пътуване, в което на всяко нещо ще му дойде времето в един момент.

Случва се човек дълго време да остане в един поток, завърта се в кръга на преминаването, но не може да премине- живот белязан с тудности, спънки, противоречия, неудовлетвореност, фиксации и т.н.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Багира нещата не са толкова трагични, нито толкова грозни, това натрупване на думи като "труп" , "капе кръв" и т.н. е излишно.

Авторите които обясняват преминаването през аз-овете,съвсем не описват толкова черно нещата и не е необходимо.

Ето едно по- лежерно и много по- позитивно представяне на нещата.

Не виждам нищо страшно, или негативно, в това, когато има труп - да се осъзнае, че има труп, или - когато капе кръв, да не си мислим лежерно, че става дума за сапунена вода.

Тезата ми е съвсем друга. Че няма защо да преминаваме през азовете, защото ще потънем в тях, което и се е случвало до сега. Грозно и ужасяващо може да бъде само оставането в тази джунгла. Напускането и носи само свобода и радост, както и се казва в Блаженствата.

Ако посоката на движение е към висшия аз, това си е въртене в същата тази джунгла. Което не е лошо, защото преди да разбере човек, че се е заблудил, няма как да реши да търси правилен път.

Но нека сме наясно, че докато търсим освобождение в посока към висшия аз ще намерим само заробване. Съзнавам странността на това твърдение, както и това, че не се споделя от огромен брой автори, но все пак, поне да знаете, че има и такава гледна точка. Поне може да си я припомните, когато се срещнете ... с някое ... нележерно и непозитивно фактче.

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ниилс ван Саане отлично е описал натрупванията в своята книжчица "Боян Магът" - едно хилядоглаво чудовище което трябва да победим сами. Замахваме и режем глави, на местата им никнат нови и ни се смеят с лицата на някоя миналите ни личности, натъпкани във висшия Аз. Непобедимо чудовище, което борбата изпълва само с повече сили. Накрая вълшебната лира на Орфей го притихва и приспива... не ние. Ние не можем. После... следва камъчето с неизреченото ни име...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защото егоизмът не може да бъде преодолят ТАКА. Егоизмът е елемент именно на висшия аз. ...

Ако егоизмът е елемент на висшия аз, тогава каква е разликата между висшия и нисшия аз? Или може би ти не правиш такава? Темата обаче е за висшия аз, а това означава, че за да се включиш ползотворно в темата е нужно да направиш това разграничение. Висшият аз, по дефиниция е свободен от егоизъм. Значи ако някъде се наблюдава егоизъм, това не е висшия аз, а нисшия. Точно това е в основата на разграничението между нисшия и висшия аз – наличието или липсата на егоизъм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ниилс ван Саане отлично е описал натрупванията в своята книжчица "Боян Магът" - едно хилядоглаво чудовище което трябва да победим сами. Замахваме и режем глави, на местата им никнат нови и ни се смеят с лицата на някоя миналите ни личности, натъпкани във висшия Аз. Непобедимо чудовище, което борбата изпълва само с повече сили. Накрая вълшебната лира на Орфей го притихва и приспива... не ние. Ние не можем. После... следва камъчето с неизреченото ни име...

За какви натрупвания става въпрос. Според мене, това пак се отнася до нисшия аз и нашите илюзии, навици и зависимости, т.е. до егоистичните ни желания. Това е т.нар. пазач на прага. Това е нашата втора, илюзорна природа, която сами сме създали и се опитва да измести истинската ни духовна (божествена) природа на трите низши плана на еволюцията. Лирата на Орфей е именно духовната воля на висшия аз (Орфей).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Връзката с Висшия Аз е била една от най-важните цели на окултните ученици в древността. А защо не и в нашата съвременност. Защото:

"Реалният живот се съдържа в духовното осъзнаване на този живот, в съзнателното съществуване в Духа, а не в Материята; а действителната смърт е ограничено възприемане на живота, невъзможност да се почувства съзнателното или дори индивидуалното съществуване извън формата или поне на някаква форма на Материята."

Елена Блаватска- "Тайната доктрина";том3.

Какво мислите за така нареченият Атман, висшият дух у човека, който в съединение с Буддхи и Манас, наричат горна триада или Троица? И дали е добре да осъществим връзка с него?

Римляни 7:22

Защото според вътрешният человек съуслаждавам се в закона Божий;

2 Коринтяни 4:16

Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

2 Коринтяни 5

1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.

4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.

Ефесяни 3

16 да ви даде според богатството на славата си чрез неговия Дух да се утвърдите крепко във вътрешния человек,

17 чрез верата ви да се всели Христос във вашите сърдца, щото, вкоренени и основани в любовта,

18 да можете да разумеете наедно с всичките светии що е широчината и дължината и дълбочината и височината,

19 и да познаете любовта Христова, която превъзхожда всеко знание, за да се изпълните с всичката пълнота Божия.

20 А на того който по действуващата в нас сила може да направи несравнено повече от колкото просим или мислим,

21 нему слава да бъде в църквата чрез Исуса Христа във всичките родове от века до века. Амин.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Въпросите, свързани с висшия аз са много интересни и далеч не така ясни, както изглежда на пръв поглед. Може би и при този въпрос, както и при много други сложни въпроси, за които е по- вероятно да имаме ограничена и непълна информация, е добре да считаме, че всяка система от идеи относно висшия аз има хипотетичен характер, а не е последна дума от трибуната на истината. И когато видим, че една теория не работи, да я изоставим своевременно.

Какво е висшият аз? В много теми и постове е ставало дума за това. Концепциите са разнообразни и дори противоречащи си една на друга. Звучи добре: Хем като част от същността на личността, хем като нещо висше. И изглежда примамливо: щом е така - който иска да се развива, да се извисява- значи, трябва да се свърже с висшия аз. И ще се извиси. Ще чете преражданията си, ще има поглед към минало и бъдеще, към неизчерпаеми дълбини на мъдростта. И като че ли хората, които постигат една, или друга връзка, действително започват да виждат повече, като че и по- мъдри стават. На този светъл и разширяващ се хоризонт има само няклко тъмни облачета. Едното е странният егоцентризъм на хората, които съумяват да постигнат подобна връзка. Някак и той се оказва "висш" . Поне - достатъчно голям, точно като за висш. Друго тъмно облаче е, че такава връзка не оказва ни най-малко положително въздействие върху останалата част от света.

Факт е, че хора, които човечеството е почитало дълбоко, увличало се е от пример, живота и словото им, наричайки ги Учители, са свързани с нещо наистина висше, извън възможностите за възприемане и разбиране на обикновения човек. Само с края на сетивата си той може да осезае отблясъци на това величие. Но те са достатъчни, за да знае, че ги има. Тогава можем да предположим, че това Висше, с което мировите Учители са свързани, не е това, което наричаме висш аз. Можем да отидем по- далеч. Учителя казва, че съвременният човек няма нищо общо с първоначалния човек (за съжаление не мога да се сетя къде точно го е казал, но е възможно дори тук във форума да съм го цитирала точно). Това би трябвало да означава, че нито това, което той вижда като "низши" , нито това, което вижда като "висши" съставки има нещо общо с този първоначален човек. А това ще да значи, че няма никакъв смисъл да се свързва с която и да е част от тях. Защото ще си остане все така отдалечен от първоначалното Божие творение. Нещо повече, свързвайки се с тях, може да се окаже още по- отдалечен. Ако обърнем поглед към изворите на християнството, ще видим, че там не се говори за подобни възможности. Говори се за радикална промяна, която Иисус Христос нарича Новораждане от Вода и Дух. А радикална промяна не значи свързване с разни неясни части на все същото откъснато от Твореца и паднало същество. Разбира се, преди това трябва да сме приели предположението, че сме част от това, което в християнството се нарича грехопадение. Е, може да се възрази, че в будизма изобщо не се говори за грехопадение. Обаче това изобщо не значи, че такова събитие, процес, състояние, не съществува. Това значи само, че някой не говори за него. А може и да няма нужда да говори. Може той да си има начин да го преодолява без да говори.

Така че считам, че всеки, който намира в християнството указание и опорни точки за своето развитие, който гледа на Христовото Слово като на пътеводна светлина в живота си, не ще да тръгне да се свързва с висшия си аз. А ще се опита да разбере каква е радикалната промяна, към която призовава Христос. И как тя да се случи с него.

.

Същинското християнство започва със смърт- смъртта на висшия аз, която е обозначена като "първа смърт". За съжаление смъртта на висшия аз е "мисия невъзможна", що се отнася до всяко едно действие или бездействие на човек, който според самия себе си е тръгнал да се развива духовно...Само човек, чийто висш аз е умъртвен, т.е. преминал през първата смърт, е способен да изпълнява волята на Бога, което състояние в новозаветните писания е описано като "мъртъв в Христа". И в този порядък на нещата, думите на апостол Павел за това, че който е преминал през първата смърт, втората смърт не ще му навреди, е прав, т.е. представя една съкровена истина, която обаче и до днес си остава забулена за повечето хора, у които доминира религиозния порив, както и за онези, които изпитват влечение към мистично-окултните кръжоци...:3d_146:

Е, за някои духовното развитие се състои в постигане на висшия аз, с който в края на краищата се завива...но, завиването не е развиване, нали?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защото егоизмът не може да бъде преодолят ТАКА. Егоизмът е елемент именно на висшия аз. ...

Ако егоизмът е елемент на висшия аз, тогава каква е разликата между висшия и нисшия аз? Или може би ти не правиш такава? Темата обаче е за висшия аз, а това означава, че за да се включиш ползотворно в темата е нужно да направиш това разграничение. Висшият аз, по дефиниция е свободен от егоизъм. Значи ако някъде се наблюдава егоизъм, това не е висшия аз, а нисшия. Точно това е в основата на разграничението между нисшия и висшия аз – наличието или липсата на егоизъм.

Ще си продължа разсъжденията от снощи.

В една друга тема написах, а и преди съм споменавал, че нищо не може да надскочи плана на който е създадено. Предполагам, че някои хора са запознати с делението на човека на седем принципа:

атма,

будхи,

манас (висш ум),

кама-манас (желания+нисшия ум насочен към задоволяването им),

прана (жизнен принцип),

линга-шарира (етерно тяло),

стхула-шарира (физическо тяло).

Висшият аз на човека е атма+будхи+манас. Т.е. монадата + висшия ум необходим за нейното познаване, самоосъзнаване и проявление. Натрупванията, които имах предвид в предходните постове, са в будхи. В тях не може да има никакъв егоизъм, защото те надхвърлят не само нивото на нисшия ум, а и това на висшия. Чрез висшия ум човек само ги осъзнава и проявява в живота си, но висшият ум не ги създава. Ако ги създаваше, те нямаше как да надхвърлят неговото ниво. Те съществуват изначално като безграничен потенциал в божествената същност на човека. Егоизмът се създава от кама-манас и не надхвърля това ниво. Дори и след смъртта на човека (след прекратяване на земния му живот), когато долните четири принципа съставляващи личността се разпадат, породените от кама-манас предразположения, зависимости, егоистични стремежи и др. остават на нисшите четири нива и в последствие стават причина (но не единствената причина) за следващото прераждане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По някое време бяхме единодушни, че терминологията не е много изяснена и еднозначна. От тази гледна точка е странно да се стреми човек към свързване с нещо, което няма представа какво е и какви ще бъдат резултатите от това.

Нека да разгледаме един такъв не много сложен модел на човешкото същество: Явно е, че има безсмъртна част, която се запазва въпреки преражданията и разгражданията, които са същността на това, което наричаме смърт, която съхранява опитностите, на- труп- ани от смъртната част, струва ми се, че без особени проблеми може да се споразумеем да наричаме именно нея "висш аз". Явно е, че има и една смъртна част, която се разгражда и изчезва напълно при смъртта. Тя е творение, продукт, инструмент на безсмъртната част. Продукт - доколкото битието и се определя от въпросните на - труп- вания. Малко идиотско изглежда някой, който всъщност няма никаква заслуга за въпросните натрупвания да живее и да действа по силовите линии, определени от някой друг. Но всъщност тази смъртна част няма кой знае каква самостоятелна стойност. Тя наистина е просто инструмент. Тя има много важна роля, но не бива да излиза извън нея. Когато отъждествява себе си с работата, за която е предназначена, с това само закопава повече себе си и безсмъртната част, на която е рожба.

Това, което е същественото в човешкото същество, е безсмъртната част. То има задача, то има мисия, която се разгръща във времената и през многобройните инкарнации. Няма никакъв спор, че смъртната част е егоцентрична. И понеже по плодовете ще ги познаем, ясно е, че щом творението на тази безсмъртна част е егоцентрично, то значи тя това може да сътвори. Не може да сътвори друго. Почти е излишно да се питаме защо. Ако можеше да направи нещо друго, неегоцентрично, със сигурност щеше да го направи. Можем да отидем и малко по- далеч. Светът, в който смъртната човешка част съществува, е не по-малко егоцентричен. Между този свят и тази личност има пълна хармония. това е причината смъртната личност сравнително дълго време, в течение на много инкарнации, да се чувства съвсем комфортно в един такъв свят. И да не и минава през ум, че има и друг свят. Или, че живее само в една малка част от един съвсем различен и много по- голям свят. Спокойно можем да предположим, че безсмъртната част има участие и в създаването не само на смъртната личност но и на смъртния свят, в който тази личност обитава. Тогава егоцентричната и същност става съвсем ясна. Ако наречем тази безсмъртна част висш аз, става ясно, дали си струва и какъв би бил резултатът, ако успеем да се свържем с нея. (впрочем, Станимир не оспорва тези атрибути на една такава безсмъртна компонента -

Станимир: Дори и след смъртта на човека (след прекратяване на земния му живот), когато долните четири принципа съставляващи личността се разпадат, породените от кама-манас предразположения, зависимости, егоистични стремежи и др. остават на нисшите четири нива и в последствие стават причина (но не единствената причина) за следващото прераждане.
. И точно с тях по никакъв начин не бива да се свързваме.

Картината на човешкото същество, обаче, в тази схема, не е пълна. Ако предположим, че съществува още една съставка, също безсмъртна, носеща спомен и знание за първоначално величие на Творението, но намираща се абсолютно заспало, латентно, неактивно състояние, ще стане ясно, че наистина има безсмърна част, с която трябва да се свържем. И да се върнем към истинската себереализация. Но това не е добре да бъде наричано висш аз, защото е безлично. И дължи заспалостта си, латентността си на структурната промяна, която е настанала с цялостното човешко същество, която в християнството се нарича грехопадение. И която можем наистина да наречем смърт. Смърт, за която първите обитатели на Божествената градина Едем са били изрично предупредени, че ще се случи, ако вкусят от плодовете за познаване на доброто и злото.

Нека да спра до тук, засега, с уговорката, че за една много съществена част все още не е ставало дума, част която всъщност е и цяло, без която не може да стане въпросното пробуждане. И без която напъните на структурно осакатената безсмъртна част на човешкото същество биха били напълно обречени на провал.

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

изтрито от потребител

 имам една препоръка- ако позволите , мисля че е нормално да се даде правото на авторите на коментарите, да си редактират или изтриват мненията , за неопределен срок във времето.така всяко мнение ,което по скромната преценка на авторите е влезнало в конфликт с останалите такива, ще може да бъде самоцензурирано по избор.

мисля че е добре да има спорове , но не и конфликти.

Редактирано от val68z

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мене, това пак се отнася до нисшия аз и нашите илюзии, навици и зависимости, т.е. до егоистичните ни желания. Това е т.нар. пазач на прага.

Да, донякъде това има нещо общо с пазача на прага. Малкия...

А пред големия ти предлагаш да се поклоним, когато той ни казва, че целия свят ще ни предостави в краката. Не знам кой би могъл да определеи това като липса на егоцентризъм, както и желанието да придобиваме качества, особено благородни, както и най-вече стремежът към единение с Бога. Това е върховен егоцентризъм, който ни прави съвсем непробиваеми за онази Светлина, която свети (защо ли) в мрака.

Защото ние, ама много ясно, опитваме да се самосътворим здрави, завършени, гладки... А Светлината, което също е ясно, се движи в пространството, а не във формите, и най-много да успее да проникне през пукнатините ни.

Висшият аз е носителя на светлина (Luciferus), който употреби новопридобитата си свободна воля именно за свобода - отделяне от Твореца. Той отразяваше светлината му, а пожела сам да излъчва. И ето, че ние, макар и само продукти на този висш аз, все още искаме това, да излъчваме. Измисляме си наши любови, които красим с всевъзможни определения, като безусловна, безлична и т.н., които, видиш ли, бихме моли да изпитваме. Любовта няма нищо общо с нас, но евентуално преминава през нас, ако и предоставим път. Не да се строим и да наричаме стените си "любов", защото действаме както някой някога е казал, или написал, или за да поддържаме самодоволството си. А да се срутим, за да може Тя, Изпълващата Любов, да осени празнотата ни (тя може да осени само и единствено празнота и няма нищо по-логично), защото тя е фундаменталния фон на всемира. Но не на тази ограничена част от него, която ние сме създали и в неведението, слепотата и безпаметността си приписваме на друг демиург.

Тази Любов не се усеща, не се придобива, не се получава, не се проявява, не се обитава... Тя просто е. Но не някаква невъзможна абстрактна категория, а просто Свещената Пълнота, която се зацапва дори от фрагментарното определение "свързаност на всичко с всичко".

И подобни неща пише в книжките, които ни учат как да живеем и как да поемаме "правилните" посоки. Но шансът Любовта да ретранслира сянката си чрез нас е само в безпосочността. Аз, като индивидуализация, точка, съм точно обратното на Пълнотата. Но хубавото е, че когато аз изчезна напълно, остава само Тя. Тя не може да ме докосне, понеже докато аз съм, тя просто не съществува в никакво отношение към какъвто и да е вид отделност. Но когато мен ме няма, Цялото е.

Не е нужно да правим разграничения тук, какво е Висш аз (вторична монада), какво е първичната монада и да спорим по този въпрос. Едното е индивидуализация на диалектичния Логос, който в нашето състояние ние приемаме като Абсолют, а другото е отразяващото атомче на нещо много по-велико.

Показателен е просто пътя ни. Да победиш себе си чрез култура и изфиняване няма как да стане. Но пък е лесно да завладееш света и да го управляваш (нямайки никаква представа от последствията). Нека всеки избира...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прочетох и трите тома на "Тайната доктрина" от Блаватска. Не твърдя, че всичко съм разбрала, защото това е огромен материал за осмисляне. Но определено има много интересна информация.

Чета успоредно и други книги, една от поредиците също е писана с ченълинг и е съвременна, засега ще се въздържа да кажа коя. За мен нещата се преповтарят и затова започвам да им вярвам.

Учителят Петър Дънов също е писал за тези неща, но с други термини. На места той споменава и индийската терминология. Но мисля, че ако се открие същността на нещата, разликата в терминологията спира да пречи, защото се намира смисълът.

Сега ще ви предложа няколко цитата от "Тайната Доктрина";том3, а всеки сам да си направи извод от тях:

"Висшето Его е кълбо от чиста божествена светлина, Единица от висшия план, на който няма никаква диференциация. Като се спуска на някой план на диференциация, то еманира Лъч; то може да го прояви само чрез личността, която вече е диференцирана. Част от този Лъч, Низшият Манас, по време на живота може толкова да кристализира и да стане едно с Кама, че той остава асимилиран от материята. Частта, която запазва своята чистота, образува Антахкарана. Цялата съдба на въплътяването зависи от това, дали Антахкарана ще бъде в състояние да обуздае Кама-Манас, или не. След смъртта по- високата светлина(Антахкарана), която носи в себе си впечатленията и спомените за всички добри и благородни стремежи, се асимилира от Висшето Его; лошото се отделя в пространството и се завръща във вида на лоша Карма, която е в очакване на личността."

"Антахкарана е нещо въображаемо, словесен образ, само съединение на моста от Висшия към Низшия Манас. Антахкарана съществува само тогава, когато вие започвате да "хвърляте вашата мисъл нагоре и надолу". Маяви Рупа, или Манастичното тяло, няма материална връзка с физическото тяло, няма никаква пъпна връв. То е духовно и ефирно и навсякъде преминава без пречки или препятствия. То напълно се различава от астралното тяло, което бидейки поразено, въздейства чрез отражение на физическото тяло."

"В Антахкарана има седем деления. Успоредно с ваше преминаване едно след друго, вие се приближавате към Висшия Манас. Когато сте положили четвъртия мост, може да смятате, че сте успели."

"Ние трябва да се опитваме да си представим Триъгълника на все по-високи планове. Трябва да си представим Манаса, осеняван от Буддхи и потопен в Атма. Само Манасът, Висшето Его, може да се представи, ние можем да мислим за него като за Авгойед, сияеща фигура в "Занони". Много добър психик би могъл да види това."

Благодаря на Станимир за седемте принципа!:rolleyes:Така не се налага и аз да ги споменавам.

Редактирано от Роси Б.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Роси, това което цитираш няма връзка с висшият аз, гледан от съвременната терминология за Аз-а, а и там няма висш аз.

Никъде и в терминологията на Блаватска няма понятие като висш Аз, има висш Манас, или по-точно казано Буддхи Манас. Който е непостижим на това ниво на битието. А антахкарана е тънката и невидима нишка на битието, кяото свързва различните обързаности на тялото с неговия първоизточник - дали това ще е кама или не, определят предходните предиспозиции на съществуването на монадата.

Би било добре преди да се чете Антропогенезис, да се прочете и Космогенезис, пак от тайната Доктрина, само че моите томове са 9, а не 3 ...

И още нещо, тръгвайки към Блаватска, санскритската терминология, особено на деванагари, е особено ценна; и имайки предвид, как велики учени са се спъвали в нея, много внимателно трябва да се подхожда към преводната литература.

По-добре чети Блаватска на руски език, там тя е по-пълноценна, а и е половин рускиня :) Когато цитираме, нека бъдем точни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Това, което е същественото в човешкото същество, е безсмъртната част. То има задача, то има мисия, която се разгръща във времената и през многобройните инкарнации. Няма никакъв спор, че смъртната част е егоцентрична. И понеже по плодовете ще ги познаем, ясно е, че щом творението на тази безсмъртна част е егоцентрично, то значи тя това може да сътвори. Не може да сътвори друго. Почти е излишно да се питаме защо. Ако можеше да направи нещо друго, неегоцентрично, със сигурност щеше да го направи. ...

Висшият аз не създава нисшия аз, поне не така, както си го представяш. Включи и материята с нейните свойства в разсъжденията си. Все пак всичко се проявява чрез материята.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×