Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Роси Б.

Висшият Аз

Recommended Posts

Ами Вальо, те много неща се натрупаха, но карай, минали са.

Искам само по-добре да разбера как става да "вървим от човешката любов към божествената Любов" според теб.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина има хора, които очакват, так и изведнуж да се изпълнят любов. Изведнъж да скочат. Това е пак дуално мислене: плюс и минус.

Очакването от човек да се изпълни изведнъж с безусловна любов и да изтрие възникването на омраза е заблуда. И аз мисля, че е невъзможно подобно нещо. Трябва да се отърве от дуалността за да се случи изпълването. Обаче как да стане? Чрез самата дуалност? Трябва нещо, което не е от дуалния извор. Висшия аз дуален ли е? Къде се намира той? Висшият аз е в дуалния човек, неизменна част от дуалността.

По думите ви гор излиза, че в човека, докато е човек истинска любов не може да има. Все едно няма какво да се насилваме да обичаме. Да, но който не обича, мрази.

От книгите съм чел, че има Нещо, което не може да мрази, а само да обича. То човек ли е? Аз не съм срещал човек, който само да обича. Докато човек е дуалистичен в него ще има любов и омраза. Мисля, че има една част в човека, която може само да обича, но тя никога не може да се прояви в света, човека който я притежава (защото не всеки я има) изживява тази любов но тя не е от света.

Някой по-горе бе казал, че този свят не е дело на сатаната, макар че сатаната оперира някой неща тука. Който мрази света, сещате се кого мрази.

А човека не е ли Божие творение. Не може ли да има любов в него?! Който мрази човека, сещате се кого мрази.

Богомилите и катарите са твърдели, че света е Негово творение, но и човека като част от света.

А който не обича и обвинява човека, то го мрази, защото ние сме в дуалния свят. Липсата на обич означава омраза.

Аз се стремя към затихване на полярностите. В спокойните води по лесно се наблюдава дуалността.

Не е ли казано, както казва Ники "Царството Божие вътре във вас е" ?!

Не съм забелязал Ники да го е открил, но Другият, който го е казал го е притежавал.

И казано е: "15. ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви." (Матея

Несъмнено трябва да се прощава.

И това е казано от Исус. Първо Исус гледайте, После Павел.

Исус не е ли казал: Матея 5

"43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си".

44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,"

Ей, това е безусловната любов. Не само да обичаш ближния си, но и враговете си. Да обичаш онези, които те обиждат, унижават, плюят, крадат, лъжат.

Да обичаш абсолютно всички хора, независимо от греховете им или как се държат с тебе.

Това изказване е направено предполагам пред апостолите и се отнася за тях. В действителност Исус има дванадесет ученика - нито повече, нито по малко. Исус избира дванадесет ученика и ги инициира в ранг Апостол. Апостола е човек с друга душа, връзка с Духа, различно биологично тяло, активирана пинеална жлеза, магични качества и т.н. Апостола е свещеник и работи във физическият свят единствено за Учителя си.

И тази безусловна любов човек трябва да я осъществи тук, в този свят.
Несъмнено е така, но с уговорката, че трябва да бъде избран от Исус Христос и иницииран в ранг Апостол, иначе земния човек е непригоден от самосебе си на тази любов, тя ще го затрие.

Ами много добро уточнение. Падането от Рая, т.е. от енергийното и астрално ниво, всъщност е началото на истинския физически живот на човека.

Няма как повее да се ввърнем в този Рай, защото това не е някаквао си обетовано място, а алегория на предпоследния етап в инволюцията.

Сега човечеството е в етапа на еволюцията и колкото и да му се иска на някой да се върне назад, няма как да стане.

Еволюцията, тоест излизането от материята като съвършен човек, не е гарантирано. Няма безусловна еволюция. Аз се вглеждам в хората около мен и не забелязвам видима промян в еволюционен смисъл. Напротив, очевидна е материализацията на хората. При инволюцията е характерно губене на връзката с Духа. Е какво хубаво има в това, не разбирам?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Да се отрича този свят е критика на Божиите действия спрямо останалите вериги в него. Мдам.

"Моето Царство не е от този свят" - не зная дали е е отричане, или критика, но считам, че за мен това е истинно.

Е ... дали може да е въпрос на субективност ...

Май е уместно да насоча внимание към онази притча,в която Исус казва, че един човек купил нива, а в нея имало заровено злато, но той вместо да започне да търси това злато, цял живот се занимавал с култивиране на самата нива- орал, сял, жънал...Може и да е придобил блага, но...умрял- златото останало скрито в нивата...След това друг купил тази нива, но научил, че в нея има заровено съкровище...и вместо да се занимава с култивиране на нивата, започнал да търси съкровището и като го намерил, продал всичко друго...

Бих насочил вниманието върху няколко неща, които се съдържат в притчата, но няма да навлизам в обяснения- "нива, в която има скрито злато","обработване на нивата и придобиване с труд и пот, и ако природата се окаже милостива и не съсипе реколтата...." "друг купил нивата", "щом намерил....продал всичко друго що имал"...

...Въпреки, че нещо в мен знае що е то Висш Аз, що е то Вътрешен Човек, що е то- Сеячът, който посява семена, а пък по тъмно друг посява плевели...въпреки че съзнанието ми остава някак си далече от процеса на това, което някак си по необясним за мене начин знам- въпреки всичките сетивни"инсценировки" и опити да се привлече съзнанието ми като ВИП-зрител за когото е предназначено 1:1 прочувствен монолог за Любовта...който сякаш Сам Христос изпълнява...някак си въпреки това, в мен остава едно необяснимо безпокойство...Дори и при опита да се опитам да чуя, да видя..да осезая- то е все едно да се опитам да преведа съдържанието на буря и гръмотевици...Но, като че ли, по този начин, съзнанието ми някак си е било заобикаляно...защото все пак, нещо, което явно е в мен, но по никакъв начин не е свързано с който и да е аз...това нещо бива докосвано при всяко "безпокойство", което за съзнанието ми и всичко що е етикирано прилежно със стикерчета "аз", "аз", "Аз", "пак Аз"е нещо подобно на буря, гръмотевици, нещо, което предизвиква страх...всичко това нанася удар върху всичко що е маркирано като територия на моя троен аз, но нещо друго в същия момент се пробужда, започва да пулсира, започва да напира, усеща далечен зов, който му въздейства като...като закон за растеж, и то расте- малко по малко, и ако трябва да бъда честен- съпротивата на всичко това, което съм аз, е невероятна....Разбирам по трудния начин думите " не съм дошъл да донеса мир в света, а война, меч..."

Не съм способен да изложа що е това Любов....Но, имам твърде богат асортиментот това, което не е Любовта, а е любов и обич на парче, на ишлеме, които любов и обич старозаветното предприятие "Аз, аз и....аз, който седи в килера" произвежда, за да търгува...и естествено, обичта и любовта които старозаветния производител може да произведе е толкова истинкка и оригинална, колкото оригинални са чифт маратонки "Adibas" :3d_146: купени на битака за 20 кинта...

Мога да твърдя, че вярвам в Оригинала, и се уча да намалявам съпротивата, замествайки я с надежда, че щом писанието свидетелства, че чрез Този, Който разпространява Оригиналът, е обещал, че е оторизиран да ми даде онова, което очите ми не са видели и ръцете ми не са докосвали, мога да получа Оригиналът- даром...Без да се пъна с дела да си осигуря предимство, или да трупам активи- НЕ! Вярвам, че в нивата ми има заровено злато, и няма да имам мира, докато не го намеря...колкото и трудно и безнадеждно да изглежда понякога...И аз преди време подобно на мнозина, се опитвах да трупам знание и сила, да придобивам мощ, за да се изкача на върха, та чак до дъгата да достигна....но разбрах, че не знанието и силата отвеждат човек на върха, та чак до дъгата...а немощта, нищетата и празнотата, отвъд предела на всякаква съпротива , на прага на енергийния минимум- тогава човек може да получи даром Любовта- Оригиналът...Защото Любовта наистина е най-нищожно слабата енергия в това наше битие- и именно тази слабост според диалектическите критерии я правят непроменима, неразрушима, неподлежаща на промяна, натъманяване, и най-вече...Тя е навсякъде, но в това битие всички търсят сила, и също така най-слабото нещо е и най-презираното от всички...поради което все повече и повече губим способност да откликваме на Любовта- най-нищожно слабото нещо, което в това битие може да се долови...стига човек да я привлече- а подобното привлича подобно...Извода: В това битие, Бог е най-нищожно слабата сила, която по подразбиране всички презират, но кой знае защо, блъскайки в езотеричния фитнес, трупат сила за да им стигнела да се изксачат по пътя до най-високото, където считат, че Бог ще ги чака...Е, да- на най-високо има много Богове...или по-точно- най-високото е едно огледало, и всеки достигнал до там, се оглежда, и..оппа- ето ти среща с Бог...а всъщност срещата е със Висшия Аз- Себето, което изнася такова представление, каквото и Дейвид Копърфийл в компанията на Крис Ейндъж не биха могли и да сънуват дори...А какво по-голямо представление от това, което е описано като "преправя се на светъл ангел", което е пожънало успех пред публиката?!

Не съм оторизиран да "обяснявам" подобна материя, а и желанието ми за обяснения някак си намаля...почти пропорционално на неразбирането, което срещам непрекъснато...Аи собяснения от думи не може да се направи кой знае колко- думите са като графит, с който трябва да убедиш друг, че всъщност и графита и диаманта са все въглерод...Колкото и думи да издраскам с графит, не бих могъл да обясня що е то диамант...Има свидетелство: диаманта е заровен в нивата, и с думи едва ли някой би могъл да го намери...Трябва копане, при това- копане до краен предел....Свидетелството, че има диамант само загатва за това, какво ли представлява той...но друго е, на дъното на шахтата, насред пълен мрак, на предела на силите, да съзреш този диамант и светлината му...Най-прекрасното Цвете, от което се излъчва Светлината на Живота, не расте по ръвховете на планините, нито там дето се прожектират дъгите, а дълбоко в недрата на земята, в най-непрогледната тъмница...Та, който реши да загуби живота си прокопавайки шахта дълбоко в земните недра- ще намери живот...а който счита че е намерил Живота, покорлявайки най-високия в ръх на най-високта планина..не под една, а под цели три появили се навреме "харизматични" дъги- ами, ще загуби живота си...

Ще си позволя един извод: Посоката, в която човек може да се отправи да търси Любовта е съвсем обратна на посоката, в която търгувайки с обичта и лбовта- собствено производство- "Adibas" човек стига до Висшия си Аз...

Дали е така- вече ми дотегна да питам себе си и другите точно това...Не съм се "записал" в някаква школа или както там се нарича, не съм общувал и познавам на живо ни един човек, който "членува" в братство или школа, та чрез него да получа насока...От толкова разочарования по пътя на опит-грешка, опит-грешка, достигнах до нечувано и невиждано отчаяние, безпределна самота и дори онзи дълбоко заложен древен страх от смъртта, не бе в състояние да произведе "ефект" по-голям от този да повдигна безпомощно рамене, да сведа глава и ....да скоча в дълбокото- давайки си сметка, че няма връщанве назад...Много пъти преди съм се гмуркал в доста дълбоки води, да събирам природни скъпоценности- перли разни...но, след като изплувам, това което съм "извадил" бе дело на ръцете ми и нищо повече от разменна монета...Не знам точно кога и точно как стана така, че всичко което разбрах от езотеричните гмуркания било в кабалистични дълбини, било в други природни съкровищници, в които съм намирал много природни богатства, лъскави и стрващи доста се побра в добре познатите на всички думи на Христос: "Дайте кесаревото Кесарю, а Божието- Богу"...В това, с което се занимавах, винаги резултатите стигаха до това, че всичко що имах, все беше кесарево...Нищо не намерих достойно, да отдам Богу, а Бог- най-голямото ми безумство бе да си изградя представа, че Кесаря е Бог...или Негов наместник на земята - та нали всички религии, всички окултни кръжоци къде явно, къде с намеци, утвърждават тази представа...

Та, това, което изразяваш в мненията си Багира, както и Венци и Вальо резонира в мен и въпреки че "официално" не съм свързан с вас по начина, по който сте свързани вие, не се намира нищо в мен, което да намери противоречие или пък да съзре опит за "зомбиране", "зарибяване" и т.н. по едно или друго учение, школа, братство и т.н. Прочее, преди доста години, Венци ми беше написал л.с. в един ред долу-горе, което не бих могъл да забравя...Въпреки че имам спомен какво му отвърнах аз, то споменът постепхенно избледнява, но дори и да изчезне съвсем, за мен това няма никакво значение- моя отговор едва ли би имал някакво значение за Венци...Важното е, че Венци бе задал въпроса в себе си, а съобщението му към мен дори не бих определил като въпросително- но, щом някой зададе въпрос в себе си и го отправи към "нищото"- отговорът го постига по един или друг начин...

П.П. Венци, надявам се, да нямаш против това, че докато се напъвах да "снеса" " мъдроТо яйце" , те забърках докато се опитвах да мътя и се опитах да свия гнездо с въпросния пример, за който може и да си забравил..е, опитах се да бъда конфиденциален според колкото ми е възможно :hypocrite:.

А дали ще се излюпи мъдрост с крилца- пардон, крилата мъдрост, или това "мъдро яйце" ще свърши в тигана "на очи"- не знам...Както и да е, моя висш аз изпитва любов, или по-точно обича яйцата бъркани,:3d_017: а после- да нахлузи чифт "Adibas" и да оди да гори калории...че, таз година смята да се качи на върх Джендем тепе, а догодина- на Олимп - и ако извади късмет, да се попързяла по дъгата с намаление :3d_146::3d_077:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Да се отрича този свят е критика на Божиите действия спрямо останалите вериги в него. Мдам.

"Моето Царство не е от този свят" - не зная дали е е отричане, или критика, но считам, че за мен това е истинно.

Е ... дали може да е въпрос на субективност ...

Май е уместно да насоча внимание към онази притча,в която Исус казва, че един човек купил нива, а в нея имало заровено злато, но той вместо да започне да търси това злато, цял живот се занимавал с култивиране на самата нива- орал, сял, жънал...Може и да е придобил блага, но...умрял- златото останало скрито в нивата...След това друг купил тази нива, но научил, че в нея има заровено съкровище...и вместо да се занимава с култивиране на нивата, започнал да търси съкровището и като го намерил, продал всичко друго...

Бих насочил вниманието върху няколко неща, които се съдържат в притчата, но няма да навлизам в обяснения- "нива, в която има скрито злато","обработване на нивата и придобиване с труд и пот, и ако природата се окаже милостива и не съсипе реколтата...." "друг купил нивата", "щом намерил....продал всичко друго що имал"...

...Въпреки, че нещо в мен знае що е то Висш Аз, що е то Вътрешен Човек, що е то- Сеячът, който посява семена, а пък по тъмно друг посява плевели...въпреки че съзнанието ми остава някак си далече от процеса на това, което някак си по необясним за мене начин знам- въпреки всичките сетивни"инсценировки" и опити да се привлече съзнанието ми като ВИП-зрител за когото е предназначено 1:1 прочувствен монолог за Любовта...който сякаш Сам Христос изпълнява...някак си въпреки това, в мен остава едно необяснимо безпокойство...Дори и при опита да се опитам да чуя, да видя..да осезая- то е все едно да се опитам да преведа съдържанието на буря и гръмотевици...Но, като че ли, по този начин, съзнанието ми някак си е било заобикаляно...защото все пак, нещо, което явно е в мен, но по никакъв начин не е свързано с който и да е аз...това нещо бива докосвано при всяко "безпокойство", което за съзнанието ми и всичко що е етикирано прилежно със стикерчета "аз", "аз", "Аз", "пак Аз"е нещо подобно на буря, гръмотевици, нещо, което предизвиква страх...всичко това нанася удар върху всичко що е маркирано като територия на моя троен аз, но нещо друго в същия момент се пробужда, започва да пулсира, започва да напира, усеща далечен зов, който му въздейства като...като закон за растеж, и то расте- малко по малко, и ако трябва да бъда честен- съпротивата на всичко това, което съм аз, е невероятна....Разбирам по трудния начин думите " не съм дошъл да донеса мир в света, а война, меч..."

Не съм способен да изложа що е това Любов....Но, имам твърде богат асортиментот това, което не е Любовта, а е любов и обич на парче, на ишлеме, които любов и обич старозаветното предприятие "Аз, аз и....аз, който седи в килера" произвежда, за да търгува...и естествено, обичта и любовта които старозаветния производител може да произведе е толкова истинкка и оригинална, колкото оригинални са чифт маратонки "Adibas" :3d_146: купени на битака за 20 кинта...

Мога да твърдя, че вярвам в Оригинала, и се уча да намалявам съпротивата, замествайки я с надежда, че щом писанието свидетелства, че чрез Този, Който разпространява Оригиналът, е обещал, че е оторизиран да ми даде онова, което очите ми не са видели и ръцете ми не са докосвали, мога да получа Оригиналът- даром...Без да се пъна с дела да си осигуря предимство, или да трупам активи- НЕ! Вярвам, че в нивата ми има заровено злато, и няма да имам мира, докато не го намеря...колкото и трудно и безнадеждно да изглежда понякога...И аз преди време подобно на мнозина, се опитвах да трупам знание и сила, да придобивам мощ, за да се изкача на върха, та чак до дъгата да достигна....но разбрах, че не знанието и силата отвеждат човек на върха, та чак до дъгата...а немощта, нищетата и празнотата, отвъд предела на всякаква съпротива , на прага на енергийния минимум- тогава човек може да получи даром Любовта- Оригиналът...Защото Любовта наистина е най-нищожно слабата енергия в това наше битие- и именно тази слабост според диалектическите критерии я правят непроменима, неразрушима, неподлежаща на промяна, натъманяване, и най-вече...Тя е навсякъде, но в това битие всички търсят сила, и също така най-слабото нещо е и най-презираното от всички...поради което все повече и повече губим способност да откликваме на Любовта- най-нищожно слабото нещо, което в това битие може да се долови...стига човек да я привлече- а подобното привлича подобно...Извода: В това битие, Бог е най-нищожно слабата сила, която по подразбиране всички презират, но кой знае защо, блъскайки в езотеричния фитнес, трупат сила за да им стигнела да се изксачат по пътя до най-високото, където считат, че Бог ще ги чака...Е, да- на най-високо има много Богове...или по-точно- най-високото е едно огледало, и всеки достигнал до там, се оглежда, и..оппа- ето ти среща с Бог...а всъщност срещата е със Висшия Аз- Себето, което изнася такова представление, каквото и Дейвид Копърфийл в компанията на Крис Ейндъж не биха могли и да сънуват дори...А какво по-голямо представление от това, което е описано като "преправя се на светъл ангел", което е пожънало успех пред публиката?!

Не съм оторизиран да "обяснявам" подобна материя, а и желанието ми за обяснения някак си намаля...почти пропорционално на неразбирането, което срещам непрекъснато...Аи собяснения от думи не може да се направи кой знае колко- думите са като графит, с който трябва да убедиш друг, че всъщност и графита и диаманта са все въглерод...Колкото и думи да издраскам с графит, не бих могъл да обясня що е то диамант...Има свидетелство: диаманта е заровен в нивата, и с думи едва ли някой би могъл да го намери...Трябва копане, при това- копане до краен предел....Свидетелството, че има диамант само загатва за това, какво ли представлява той...но друго е, на дъното на шахтата, насред пълен мрак, на предела на силите, да съзреш този диамант и светлината му...Най-прекрасното Цвете, от което се излъчва Светлината на Живота, не расте по ръвховете на планините, нито там дето се прожектират дъгите, а дълбоко в недрата на земята, в най-непрогледната тъмница...Та, който реши да загуби живота си прокопавайки шахта дълбоко в земните недра- ще намери живот...а който счита че е намерил Живота, покорлявайки най-високия в ръх на най-високта планина..не под една, а под цели три появили се навреме "харизматични" дъги- ами, ще загуби живота си...

Ще си позволя един извод: Посоката, в която човек може да се отправи да търси Любовта е съвсем обратна на посоката, в която търгувайки с обичта и лбовта- собствено производство- "Adibas" човек стига до Висшия си Аз...

Дали е така- вече ми дотегна да питам себе си и другите точно това...Не съм се "записал" в някаква школа или както там се нарича, не съм общувал и познавам на живо ни един човек, който "членува" в братство или школа, та чрез него да получа насока...От толкова разочарования по пътя на опит-грешка, опит-грешка, достигнах до нечувано и невиждано отчаяние, безпределна самота и дори онзи дълбоко заложен древен страх от смъртта, не бе в състояние да произведе "ефект" по-голям от този да повдигна безпомощно рамене, да сведа глава и ....да скоча в дълбокото- давайки си сметка, че няма връщанве назад...Много пъти преди съм се гмуркал в доста дълбоки води, да събирам природни скъпоценности- перли разни...но, след като изплувам, това което съм "извадил" бе дело на ръцете ми и нищо повече от разменна монета...Не знам точно кога и точно как стана така, че всичко което разбрах от езотеричните гмуркания било в кабалистични дълбини, било в други природни съкровищници, в които съм намирал много природни богатства, лъскави и стрващи доста се побра в добре познатите на всички думи на Христос: "Дайте кесаревото Кесарю, а Божието- Богу"...В това, с което се занимавах, винаги резултатите стигаха до това, че всичко що имах, все беше кесарево...Нищо не намерих достойно, да отдам Богу, а Бог- най-голямото ми безумство бе да си изградя представа, че Кесаря е Бог...или Негов наместник на земята - та нали всички религии, всички окултни кръжоци къде явно, къде с намеци, утвърждават тази представа...

Та, това, което изразяваш в мненията си Багира, както и Венци и Вальо резонира в мен и въпреки че "официално" не съм свързан с вас по начина, по който сте свързани вие, не се намира нищо в мен, което да намери противоречие или пък да съзре опит за "зомбиране", "зарибяване" и т.н. по едно или друго учение, школа, братство и т.н. Прочее, преди доста години, Венци ми беше написал л.с. в един ред долу-горе, което не бих могъл да забравя...Въпреки че имам спомен какво му отвърнах аз, то споменът постепхенно избледнява, но дори и да изчезне съвсем, за мен това няма никакво значение- моя отговор едва ли би имал някакво значение за Венци...Важното е, че Венци бе задал въпроса в себе си, а съобщението му към мен дори не бих определил като въпросително- но, щом някой зададе въпрос в себе си и го отправи към "нищото"- отговорът го постига по един или друг начин...

П.П. Венци, надявам се, да нямаш против това, че докато се напъвах да "снеса" " мъдроТо яйце" , те забърках докато се опитвах да мътя и се опитах да свия гнездо с въпросния пример, за който може и да си забравил..е, опитах се да бъда конфиденциален според колкото ми е възможно :hypocrite:.

А дали ще се излюпи мъдрост с крилца- пардон, крилата мъдрост, или това "мъдро яйце" ще свърши в тигана "на очи"- не знам...Както и да е, моя висш аз изпитва любов, или по-точно обича яйцата бъркани,:3d_017: а после- да нахлузи чифт "Adibas" и да оди да гори калории...че, таз година смята да се качи на върх Джендем тепе, а догодина- на Олимп - и ако извади късмет, да се попързяла по дъгата с намаление :3d_146::3d_077:

---------------------------

В една наша песен се пее:

"В Олимпийски кули

светлина се яви..."

:3d_043:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Роси,

за структурната пригодност... В едни мисли за всеки ден, подбрани през 1983 г, като че ли, Учителя казва, че никаква чистота в човека не може да се постигне, ако няма достатъчно количество ... злато в кръвта му. Нали не бива да примем, че е добре да си вливаме златен прашец в кръвта, за да постигнем възможността за чистота? Става дума за друга структура. Ето, на езика на Библията се казва - новораждане от Вода и Дух. Като условие за влизане в Божието царство. Много повече от това във форумна полемика няма как ... Целта ми не е да дам рецептата за новораждане, колкото може да бъде дадена, тя си е дадена, а да обърна внимание върху схемите на нашите представи, които, поне според мен, са показали несъстоятелността си.

Който реши, че това наистина е така, ще потърси и по- нататък.

Частичката, която знае как да се осъществи новораждането има различни имена - Божието царство в нас, сърдечен атом - искра, Божествена искра, скъпоценен камък в Лотоса, Христос в нас ... но в нито едно от тези имена няма азовост.

Как ще се свърши работата по изграждането на новата структура? Често си представям звездата на Давид - отдолу нагоре - един триъгълник, символизиращ три аспекта на пробужащия се и копнеещ нов човек и отгоре надолу - един триъгълник, символизиращ тройнствената същност на Бог. При срещата на тези триъгълници се получава тази нова структура.

Багира, благодаря за "отговора". Разбрах- трябва да го потърся сама.

Аз това и правя от години. Не членувам в секти, школи, религиозни системи. Просто чета и търся отговори- сама.

А теб най-много те подразни думичката "Аз" в темата. Защото по същество, аз продължавам да мисля, че тук си говорим за една и съща частичка от нас- онази Божествената.....

П.П. Между другото, денят ми е прекрасен, защото изпитвам безусловната любов наистина. Обичам така децата и родителите си, както и някои други хора. Или поне така си мисля.:whistling:

Редактирано от Роси Б.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, под "любете враговете си" Иисус едва ли е визирал Земята, океана, природата, животинките и пр. неща от този свят.rolleyes.gif

Че защо му е на Учителя Беинса Дуно да въвежда хората в хармония със същия този свят, след като той е дело на Сатана?

По принцип много се спекулира с образа и делата на Сатаната. Целта на повечето самопровъзгласили се за "най-истински" по-големи или по-малки секти, е да всеят ужас в душите на последователите си, и по този начин да ги владеят и подчинят. Защо ли?... ;)

А всъщност в Библията Дявола е споменат само 3 или 4 пъти, като най-голямото му "зло" е, когато изкушава Иисус в пустинята с вода и храна... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако искате да знаете, дали сте на правия път, вижте, имате ли страдания и мъчнотии, с които не можете да се справите. Ако имате такива страдания, не сте още в правия път. Ако се справяте лесно с мъчнотиите и страданията си, вие сте в правия път и изпълнявате волята Божия.

- Можем ли да видим Бога? - Щом имате хляб и вода на трапезата, вие Го виждате вече. Щом дишате свободно и възприемате светлината правилно, вие Го виждате. Който изпълнява волята Божия съзнателно и с любов, той заслужава да яде хляб, да пие вода, да диша чистия въздух и да възприема светлината. Като приема всички блага с благодарност, той вижда красотата на света и душата му се изпълва с радост. Това подразбира връзка с Първата Причина на нещата.

Стремете се към вътрешно разбиране на живота, към вътрешна връзка с душите. Имате ли тази връзка, вие ще гледате на всички хора като на ваши братя. Където отидете, в който дом влезете, всички ще ви приемат като свой брат. - Защо? - Защото сте добър, чист, мислите право и ходите в пътя на любовта.

Кой няма да приеме богатия човек в дома си? Той идва с пълна торба, да дава, а не да взима. Дойде ли просяк в дома ви, ще го приемете само до вратата, ще му дадете парче хляб и ще го изпратите. Той няма право да влезе в къщата ви. - Казано е, че човек трябва да проси. - От кого? - Да проси от Господа, а не от хората. Вярващият трябва да вярва, да работи и да проси само от Онзи, Който го е създал. Той ще благослови хляба и водата му. Той ще изправи мисълта му, ще изчисти неговия път. Яжте от хляба, който земята дава. Пийте от живата вода, която чисти. Приложете правата мисъл, която освобождава от ограниченията. Влезте в правия път, за да приемете любовта.

Защо сте дошли на земята? Да разберете, че сте чада Божии, да приемете Неговото знание, да разберете, че Той е добър, чист, всякога мисли право и посочва правия път на всички, които желаят да бъдат като Него.

- Можем ли да станем добри, чисти, със свободна и права мисъл? - От човека зависи да постигне всичко, което желае. Той може да бъде дотолкова добър и чист, доколкото съзнава своята доброта и чистота. Той може да мисли право и да върви в правия път дотолкова, доколкото съзнава това.

Какво мислят хората за него, това да не го смущава. Ако си здрав и добър, болният ще каже мнението си за тебе. Щом го посетиш и той стане от леглото си, ти наистина си добър човек. Ако си чист и посетиш нечистия, последният взима от водата, която му даваш, окъпва се, става чист. Ако мисълта ти е права, ще помогнеш на онзи, който се е заблудил, да излезе от трудното си положение.

Не се самоосъждайте, не казвайте, че не сте чисти и добри, но се стремете към възвишени и светли мисли, към чисти чувства и прави постъпки.

Ако съзнанието ви се помрачава, ще знаете, че имате известни пукнатини, през които влизат понякога прах, нечистотии. Запълни тези празнини. Ако стомната ти е счупена и водата изтича навън, трябва ли да си служиш с нея? Хвърли счупената стомна и си купи нова. Всички стари вярвания, всички стари възгледи, които имат свойствата на счупената стомна, трябва да се изхвърлят и да се заместят с нови, здрави, които държат мирото чисто и свежо. Новите възгледи представляват мирото на мировареца, което никога не се разваля.

Пророкът казва: "И твоите люде ще бъдат праведни, ще наследят земята вечно, вейка на насаждането ми, дело на ръцете ми, за да се прославям". (- 21 ст.).

"Малкият ще стане тисяща, а малочисленият - силен народ. Аз, Господ, ще ускоря това според времето му". (- 22 ст.). - Това е говорил пророкът преди повече от 2500 години. Трябва ли да чакате още 2500 години, за да се приготвите за деня Господен? Тези, които разбират законите, не трябва да чакат; онези, които не ги разбират, могат да чакат още 2500 години. Времето е дошло вече, не трябва да чакате. Който е готов, ще наследи земята. Който не е готов, още много ще чака, ще страда и ще се оплаква. Престанете да плачете. Живейте и се веселете с Бога, за да наследите земята, водата, въздуха и светлината и да се ползвате разумно от тях. Благодарете, че сте дошли на земята, да изпълните волята Божия и да видите, колко велик и благ е Господ.

Сегашните хора живеят в страх. Те се страхуват от болести, от глад, от сиромашия, от земетресения, от смърт. Само грешните, непослушните, глухите се страхуват. Праведните, обаче, от нищо не се страхуват. Земетресенията, бурите, гладът, сиромашията, смъртта нямат отношение към тях. За праведните, които чуват и виждат, е лекият и тих зефир, който едва полъхва; за тях е меката, приятна слънчева топлина и светлина.

Сега казвам на всички: Бъдете добри, бъдете чисти; мислете право и вървете в правия път - пътят на любовта, за да изучавате Божиите пътища и да имате Божието благословение.

Четирите елемента

Тук Учителят ни призовава да проучим какво нещо е и да усвоим , да приложим на практика правата мисъл , и да помним, че праведният - чрез вяра ще живее!

А пък вярата - приема нещата за случили се, за реален факт, преди виждането на очите да се е произнесло по въпроса...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Ами Вальо, те много неща се натрупаха, но карай, минали са.

Искам само по-добре да разбера как става да "вървим от човешката любов към божествената Любов" според теб.

-----------------------------------------------------------------------

Ми по обратния път - по този, по който сме пропаднали тук. Този път го познаваме добре - вече веднъж сме го извървели. Е, с това си "аз" не го помним, пък и да го помним, не сме пригодни да го вървим, но Истинския, Божия син в нас го помни - той може да го извърви. Само трябва да се събуди в сърцата ни и да му предадем управлението на микрокосмоса. Точно този процес се нарича в Библията "Новораждане от вода и дух". Започва се с кръщенето с вода, минава се през изкушението в пустинята от Сатана, през чудото в Кана Галилейска - превръщането на водата на природата във виното на Духа....и така до Голгота - до разпъването на кръста на природата на Азовото ни същество. След три дни /алегорично трите седморни кръга на посвещение/Истинския, в нова телесна скиния, е фундаментално готов за...това там, което следва.

Подробности - във вестниците:3d_139:

Намасте!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Багира, благодаря за "отговора". Разбрах- трябва да го потърся сама.

Аз това и правя от години. Не членувам в секти, школи, религиозни системи. Просто чета и търся отговори- сама.

А теб най-много те подразни думичката "Аз" в темата. Защото по същество, аз продължавам да мисля, че тук си говорим за една и съща частичка от нас- онази Божествената.....

П.П. Между другото, денят ми е прекрасен, защото изпитвам безусловната любов наистина. Обичам така децата и родителите си, както и някои други хора. Или поне така си мисля.:whistling:

3d_053.gif Безусловната любов ... грее, дори когато денят ни не е никак прекрасен. Тя грее сама по себе си и не е насочена към никой. Когато грее така, всеки, който може, я усеща. Дори и да не може да каже какво усеща.

Уви ... всичко, което може да се каже за нея, съвсем не е достатъчно ...

Тя ми позволява да видя и да приема въпросния клет аз ... Скитащ като сянката на Лара, нито с живите жив, нито с мъртвите мъртъв ... Но Тя ще приласкае този клетник и той, може би със щастлива въздишка, ще се разтвори в нея и ... ще изчезне. Където е Тя, няма място за него.

Но това не може да предизвика раздразнение. Най- много ... съчувствие.

Най- хубавото е, че на онази, Божествена частичка, изобщо и е все тая как ще я наричаме. Тя спи и чака докосването, което ще я пробуди! Хайде, де!

Роси, има един чудесен стих от Уолт Уитман, за съжаление нямам представа от кое произведение е:

"Ако не ме намериш изведнаж, надежда не губи. Не съм ли тук - търси ме другаде. Аз някъде съм спрял и те очаквам."

Та ... чакат ни.

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

---------------------------

В една наша песен се пее:

"В Олимпийски кули

светлина се яви..."

3d_043.gif

А в една моя песен, която си пея само на ум, текста е кажи-речи същия, ама след това което си написал има припев, който се пее от старозаветното трио "до-аз, ми-Аз, сол-пак аз":

"В Олимпийски кули

светлина се яви..."

припев:

На купата със светлина,

хванахме спатиите,

ала скъпичка е тя,(2 пъти)

и не ни е по кесиите (2 пъти)

Мистична кръчма в квартала,

в която всички пием от граала,

и спазваме си ритуала

квартални музи ни сервират

отразена светлина . директно от Астрала,

старите ни мехове се тъй тренират,

Че нови мехове раздавали нейде надалече,

та на човек да му се отпие вече...

Тра-ла-ла....да-ле-е-е-е-че-е-е-е (4,5..абе около 10-на пъти се повтаря)

Финал- а ла Бродуей:

Абе-е-е-е, ти-и-и, ме-е-е-е-н-е-е-е уважа`ш ли ме-е-е-е?!

:3d_146::3d_052::3d_008:

:3d_022::3d_154::3d_081:

....аз * * * Аз, и......пак Аз, Мерси-и-и-и :3d_012:

Редактирано от Кристиян

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вие искате да бъдете богати. Но богатството се определя от златото, което имате във вашата кръв. Казвате: „Богат е този човек.“ Който е богат, има повече злато в кръвта си. Може ред поколения [да] са работили. Туй злато привлича другото злато от земята. Ние казваме: „Аз съм сиромах.“ Че, нямаш злато в кръвта си.

Най-първо, внесете злато в кръвта си. Вие не можете да внесете туй злато, докато не мислите правилно. Вие не може да внесете злато в кръвта си, докато не чувствувате правилно. Вие не можете да внесете злато в кръвта си, докато не постъпвате правилно.

Минало и настояще

Всеки човек има известно количество злато в кръвта си. При това ще знаете, че колкото злато имате в кръвта си, толкова можете да имате и вън от себе си. Количеството на външното злато е пропорционално на количеството на златото, което е в кръвта. Какво представлява златото в живота? Златото носи живот, здраве за човешкия организъм. Колкото повече злато има човек в кръвта си, толкова по-здрав е организмът му. Мисълта му е свежа, трезва, а чувствата – добри и благородни. Ако организмът на човека е слаб, мисълта не е свежа и чувствата – непостоянни, колебливи, казваме, че той има малко злато в кръвта си. Същевременно той не може да го използва. Няма смисъл да има човек богатство и да не може да го използва.

Стремете се към придобиване на злато, за да освежите мисълта си, да облагородите чувствата си и да подкрепите своето здраве. В този смисъл богатството е вътрешна, органическа необходимост за човека. Когато някои въстават против богатството, те имат предвид само външното богатство. Външното богатство е условие за човека, а вътрешното – възможност. Следователно, ако златото не влезе в кръвта на човека, той не може да се ползва от него.

Златото, към което всички хора се стремят, не е нищо друго, освен складирана слънчева енергия, която индусите наричат „прана“. Праната е необходима за човешкия организъм. От нея зависи здравето на човека. Праната се съдържа в слънцето. Затова, именно, се препоръчва на хората, да излизат сутрин рано, да възприемат по-голямо количество прана. Някои се взират в слънцето, искат да видят праната и тогава да я приемат. Няма защо да се взират. Достатъчно е да постоят десетина минути пред слънцето, за да възприемат онова, което е нужно за организма им. След това те трябва да обработят енергията, която са възприели.

Като ученици, вие трябва да обработвате енергията, която възприемате отвън, да я използвате разумно. Не я ли използвате, тя ще ви причини пакости. И тогава все ще се намери някой човек да ви морализира. Ако сте сприхав, ще ви каже, че трябва да бъдете добър, да работите. Какво допринася морализирането? Вместо да морализираш човека, кажи му, че е добър. Ако не вярва в думите ти, поне ще му стане приятно и ще се развесели. Защо трябва да казваш на пияницата да не пие? Кажи му да пие, но вода, а не вино. Всеки човек трябва да пие вода, която идва от чешми, от извори, от реки, а не вода, която излиза от бъчви. Чистата вода носи живот, а виното отнема живота. Ако виното беше необходимост за човека, първа природата щеше да го достави. Водата чисти организма, а виното внася в него утайки, от които човек трябва да се чисти.

Задачата на всеки човек е да очисти тялото си, за да влезе Божествената енергия в него. – Откъде ще влезе тази енергия? – От три места. През мозъка влиза енергията на Божествената мисъл; през сърцето – енергията на Божията Любов, а през тялото – Божествената сила. Влезе ли тази енергия в човека, тя започва да работи, да преустройва неговия организъм. За да се приготви за Божествената енергия, човек трябва да се вслушва в тихия глас на Бога, да разбере какво му се говори.

Следователно, ако иска да се развива правилно, да разрешава мъчнотиите си добре, човек трябва да приготви мозъка, сърцето и тялото си за Божествената енергия.

Така, именно, той ще види, че всичко, каквото душата му желае, е постижимо. Човек разполага с условия и с възможности, за да постигне своите желания.

Вслушване

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

---------------------------

В една наша песен се пее:

"В Олимпийски кули

светлина се яви..."

3d_043.gif

А в една моя песен, която си пея само на ум, текста е кажи-речи същия, ама след това което си написал има припев, който се пее от старозаветното трио "до-аз, ми-Аз, сол-пак аз":

"В Олимпийски кули

светлина се яви..."

припев:

На купата със светлина,

хванахме спатиите,

ала скъпичка е тя,(2 пъти)

и не ни е по кесиите (2 пъти)

Мистична кръчма в квартала,

в която всички пием от граала,

и спазваме си ритуала

квартални музи ни сервират

отразена светлина . директно от Астрала,

старите ни мехове се тъй тренират,

Че нови мехове раздавали нейде надалече,

та на човек да му се отпие вече...

Тра-ла-ла....да-ле-е-е-е-че-е-е-е (4,5..абе около 10-на пъти се повтаря)

Финал- а ла Бродуей:

Абе-е-е-е, ти-и-и, ме-е-е-е-н-е-е-е уважа`ш ли ме-е-е-е?!

:3d_146::3d_052::3d_008:

:3d_022::3d_154::3d_081:

....аз * * * Аз, и......пак Аз, Мерси-и-и-и :3d_012:

-------------------------------------------------------------------------

:3d_146::3d_139::3d_037:

Кули, кули, великули

пълни с телешки цървули

и с хипари

и пъдари

с дърти рошави комари

а от крепостните вишки

се развяват меки ...нишки

А отпред с цветя на скари

се гощават сардукари

и през черни фереджета

святкат палави хюмнета...

--------------------------------------

Това ме накара да напиша Висшият Аз като дуплика към репликата на Кристо - Китаристо...

:3d_054:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросът за това - дали е добро състоянието на човека преди падението и дали си струва да се връщаме към него е много интересен. Лама Оле Нидал направо казва с очарователна насмешка - какъв е този рай, от който може да се изпадне?

Разбира се, всеки си го решава сам за себе си. който реши, че си струва - пробва. Който реши, че не си струва- стои си, където е. Това не е лошо, стига да не си въобразява, че блатото, в което е, само да си представи, че е красиво и чисто езеро и то - ще стане. Но дори и да си въобразява не е лошо, щото как иначе ще се срещне със заблудата си. Нека да се срещне с резултатите от нея и ще разбере. Рано или късно ...

Срещаме се с безкрайната мъка на този свят ежесекундно. Може ли да ни утеши, че има разни радости на другия и край? Та дори и на мен сега да ми е радостно и хубаво, това не трае никак дълго, и ни най- малко не променя другия край ... Може да се задоволим с радостите и да се правим, че "лошия край" го няма. Но като ни се озъби отблизо, се оказва, че го има. И никакво въображение не помага. Тогава би трябвало да намерим сили и да се запитаме- на въртене на краища на пръчици ли ще си играем, или има и други неща, освен тези пръчици с два края.

Кой от нас може да си представи един истински безкрай? Ако е такъв, дори и да не можем да си го представим, все пак той включва всички възможности. Възможността за падение не виждам как може да бъде изключена от това всичко. По същата логика трябва да има и възможност да не изпадне човек. Ами да, някои са я избрали нея, а други - първата възможност. Ето така виждам проблемът с падението. И ние с вас, драги четящи тук, е ясно коя възможност сме избрали. Щом сме заедно и тук ...

Хубавите цитати на Велина ми харесват и на мен, но кой знае защо ги чета откъм съвсем друга посока. Ето например - "Светът е вън от рая" - уви, да. Като е изпаднал от него ...

Приемам голяма част от аргументите на Багира, Венци, Вальо ...

Някак обаче все намирам нещо, дето да куца - примерно тази логика (която съм подчертала) си е чисто дуалистична такава, откъдето и да я погледна, т.е нея де факто би трябвало да я няма в истинския свят.

Следователно въпросът на Ники си остава актуален:

Та въпросът ми е - Защо да драпаме към този човек, и към това състояние, което е било преди въпросното заслепено от разни неща падение, след като този човек в това си състояние никак не е бил достатъчно божествен, за да нема липси, копнежи и желанийца, който от своя страни никак не са по-различни от тези, които ти имаш днес да речем? Защо да искаме да се върне на това ниво, след като в него ние няма да имаме достатъчно акъл, който да не гарантира да не я овапцаме отново?

Също така - относно връщането, коментирано малко по-горе - дори и да е наложително именно връщане, не виждам възможности за такова, по простата причина, че самите ние сме доста изменени (придобили сме нисше аз, висше аз и какво ли още не :) ).

В нашия свят определено нищо не се връща обратно, в старото си положение (от одеве ми се върти в главата нещо от Учителя, в смисъл, че примерно водата, която пием от един и същи извор, е все различна и други в тоя дух); как е в другия свят - не знам.

Не съм съгласна и относно възможностите:

Околният свят няма как да е Битието. Той е една малка част от него. Дуализмът се преодолява, като се излиза от него, а не като се сливаме с него. Околният свят е точно толкова дуалистичен, колкото смъртното човешко същество. То е изцяло негова рожба. Макар и с още една скрита в него същност. Която не е от този свят, не му принадлежи.

Цитат

Това е и смисъла на "Херметичната сватба на Кристиян Розенкрой". Сливането със всичко, вкл. и с този свят.

Обединяване на противоположностите, а не бягството от тях.

E ... противоположностите не може да се обединят. Те са си заедно, свързани една с друга по своята същност. Те дори не са абсолютни. Преминават непрекъснато една в друга. Как да се слеят? Те са плод на протичане, на движение на други неща.

Кой е казал и по-важното как доказва, че дуализмът се преодолява именно чрез излизане от него, а не чрез сливане? И че не могат да се обединят противоположностите? Така изказано, твърдо и категорично, звучи като постулат, ама дали е верен?!

Освен това Багира отново показва чисто дуалистично мислене - разделя околния свят от битието и го назовава малка част. Е, нека прегърнем само един принцип и да го следваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

---------------------------

В една наша песен се пее:

"В Олимпийски кули

светлина се яви..."

3d_043.gif

А в една моя песен, която си пея само на ум, текста е кажи-речи същия, ама след това което си написал има припев, който се пее от старозаветното трио "до-аз, ми-Аз, сол-пак аз":

"В Олимпийски кули

светлина се яви..."

припев:

На купата със светлина,

хванахме спатиите,

ала скъпичка е тя,(2 пъти)

и не ни е по кесиите (2 пъти)

Мистична кръчма в квартала,

в която всички пием от граала,

и спазваме си ритуала

квартални музи ни сервират

отразена светлина . директно от Астрала,

старите ни мехове се тъй тренират,

Че нови мехове раздавали нейде надалече,

та на човек да му се отпие вече...

Тра-ла-ла....да-ле-е-е-е-че-е-е-е (4,5..абе около 10-на пъти се повтаря)

Финал- а ла Бродуей:

Абе-е-е-е, ти-и-и, ме-е-е-е-н-е-е-е уважа`ш ли ме-е-е-е?!

:3d_146::3d_052::3d_008:

:3d_022::3d_154::3d_081:

....аз * * * Аз, и......пак Аз, Мерси-и-и-и :3d_012:

-------------------------------------------------------------------------

:3d_146::3d_139::3d_037:

Кули, кули, великули

пълни с телешки цървули

и с хипари

и пъдари

с дърти рошави комари

а от крепостните вишки

се развяват меки ...нишки

А отпред с цветя на скари

се гощават сардукари

и през черни фереджета

святкат палави хюмнета...

--------------------------------------

Това ме накара да напиша Висшият Аз като дуплика към репликата на Кристо - Китаристо...

:3d_054:

Вальо, и ти си тръгнал рози да развъждаш...Аз и ти- ти и аз...макар че изтървахме сезона на маковете...пак можем да накараме и увехнал мак да поаленее (от срам)- та, тази година изтървахме, ама догодина, може да си спретнем "Ален мак", но не за висши азове, а за азове-вишисти :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само да не изтървете

моя важен, важен Аз.

Макът не е важно цвете,

но пък има ален глас -

ще посвирим, ще попеем,

я за рози, я бодли...

Който макове посее

явно опиум цели,

щото все за Важно семе

си говорим тук и там -

Вярно е, секретни теми,

ама аз добре ги знам.

Махай розовите пъпки,

макът ще ни извиси -

хем ще бъдем без постъпки -

кармата да ни виси.

Азът няма да му пука,

висш ли е, или висшист.

Давай маковете тука,

огънче и малък лист.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Също така - относно връщането, коментирано малко по-горе - дори и да е наложително именно връщане, не виждам възможности за такова, по простата причина, че самите ние сме доста изменени (придобили сме нисше аз, висше аз и какво ли още не :) ).

Напълно съм съгласна. Но нали затова е необходимо Новораждането- за да я няма тази непригодна същност. В много фантастични романи, или разкази, се разглежда подобан хипотеза, по забавен начин, разбира се. Върха на тези разглеждания за мен е Тери Пратчет, с трилогията си за номите.

Кой е казал и по-важното как доказва, че дуализмът се преодолява именно чрез излизане от него, а не чрез сливане? И че не могат да се обединят противоположностите? Така изказано, твърдо и категорично, звучи като постулат, ама дали е верен?!

Освен това Багира отново показва чисто дуалистично мислене - разделя околния свят от битието и го назовава малка част. Е, нека прегърнем само един принцип и да го следваме.

Та то ... необходимо ли е специално доказателство ... може да се слеят два реални различни обекта. В света, в който съществува единство и борба на противоположностите всъщност противоположностите не са самостоятелни. Те са проява на нещо съвсем различно, а ние съществуваме в състояние, в което виждаме проявата като противоположности. как да слеем обекти, които не са самостоятелни ... Как се сливат северния и южния полюс на един магнит? Може ли да има такова нещо и какъв смисъл има?

Прегръщам само едни принцип и го следвам - светът, който познаваме като свят, е малка част от един много по- голям свят. В смисъл - най-малкото по-многомерен. Не е ли ясно, че ако нещата, които виждаме, са всъщност проекции на истинските неща (да речем - по Платон), истинските неща са с повече измерения от проекциите си?

Или пък - ако използваме идеята за холографската вселена - след като светът, който познаваме, се държи като плака, запечатала холограма, значи някъде трябва да има светлина, която създава холографското изображение и обект, чието изображение наблюдаваме. Значи светът е нещо повече от добре познатата ни плака.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Господи,

Приобщи ме

към Твоята воля

към Твоята любов

към Твоя мир!

Там, където има омраза

да нося твоята любов.

Там, където има обида

да нося твоята прошка.

Там, където има несъгласие

да нося твоето единство.

Там, където има съмнение

да нося твоята вяра.

Там, където има сълзи

да нося твоята надежда.

Там, където има мъка

да нося твоята радост.

Там, където има мрак

да нося твоята светлина.

В името на Отца и Сина и Светаго Духа,

Амин!

Най- учтиво и официално моля модераторите да закрият темата, която аз отворих.

Ако съм обидила някой в нея с нещо, искрено се извинявам!

Редактирано от Роси Б.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимире, прав си. Има си логиката и смисъла на това, което пишеш. Ти си изхождаш от своята си насоченост, а тя е състоянието на твоето съзнание. Доголкото те разбирам, тръгнал си по пътя на култивиране на Аза, на живот според Закона, постигане на относително спокойствие и просперитет и така облекчаване на съществуването ти. Достатъчно ти е едно , дори мнимо и нетрайно, приближаване към Любовта и вярваш, че личността ти ще се запази и след смъртта ти и ще еволюира заедно с микрокосмоса.

Азът си съществува, няма защо да го култивирам. Същността на всичко съществуващо е съвършена. Това, което се изисква в индивидуален план е опознаването и умението да проявяваш тази същност в живота си. Спокойствие, просперитет, облекчаване на съществуването – последните две са илюзии, а първото сигурно го разбираме по различен начин... По-скоро бих казал, че се стремя към равновесие. За личността съм писал много. Тя е нисшия аз. Висшият аз е изцяло надличностен. Личността може да се определи като инструмент чрез който висшият аз натрупва духовен опит. Та, целта ми не е свързана с никакво запазване на личността, а с живот според разбиранията ми за съвършенство, за духовност (тези ми разбирания, естествено също са нещо, което се развива). Всичко, свързано с целите ми може да се опише с една дума: Дхарма. Ти какво мислиш за Дхарма?

Да, ама не.

След смъртта ти и личността постепенно се разглражда, накрая остава само един празен микрокосмос.

Личността никога не е била микрокосмос, за да остане празен микрокосмос след смъртта й. Микрокосмос е човекът в неговата цялост, с всичките му обвивки, излъчвания и дори илюзии. От личността остават различни навици, предразположения, инстинкти, автоматични реакции, зависимости, които се предават на следващата личност. Нищо от тези нещо обаче не достига до висшия аз. Само това, което е породено от висшия аз, може да се върне при него. Значи говорим за плодовете от съзнателните ни духовни стремежи, за всички духовни качества и идеи, които сме успели да посеем и да отгледаме в земния си живот. Какво е участието на личността във всичко това?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....Ми по обратния път - по този, по който сме пропаднали тук. Този път го познаваме добре - вече веднъж сме го извървели. ....

Разбрах те. Явно съм пропуснал да отчета факта, че не вярвате в теорията за инволюцията и еволюцията. Мерси.

Но се чудя как ще стане това връщане след като вече сме много изменени? В Рая не сме имали Кама Манас, а сега имаме?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Също така - относно връщането, коментирано малко по-горе - дори и да е наложително именно връщане, не виждам възможности за такова, по простата причина, че самите ние сме доста изменени (придобили сме нисше аз, висше аз и какво ли още не :) ).

Напълно съм съгласна. Но нали затова е необходимо Новораждането- за да я няма тази непригодна същност. В много фантастични романи, или разкази, се разглежда подобан хипотеза, по забавен начин, разбира се. Върха на тези разглеждания за мен е Тери Пратчет, с трилогията си за номите.

Кой е казал и по-важното как доказва, че дуализмът се преодолява именно чрез излизане от него, а не чрез сливане? И че не могат да се обединят противоположностите? Така изказано, твърдо и категорично, звучи като постулат, ама дали е верен?!

Освен това Багира отново показва чисто дуалистично мислене - разделя околния свят от битието и го назовава малка част. Е, нека прегърнем само един принцип и да го следваме.

Та то ... необходимо ли е специално доказателство ... може да се слеят два реални различни обекта. В света, в който съществува единство и борба на противоположностите всъщност противоположностите не са самостоятелни. Те са проява на нещо съвсем различно, а ние съществуваме в състояние, в което виждаме проявата като противоположности. как да слеем обекти, които не са самостоятелни ... Как се сливат северния и южния полюс на един магнит? Може ли да има такова нещо и какъв смисъл има?

Прегръщам само едни принцип и го следвам - светът, който познаваме като свят, е малка част от един много по- голям свят. В смисъл - най-малкото по-многомерен. Не е ли ясно, че ако нещата, които виждаме, са всъщност проекции на истинските неща (да речем - по Платон), истинските неща са с повече измерения от проекциите си?

Или пък - ако използваме идеята за холографската вселена - след като светът, който познаваме, се държи като плака, запечатала холограма, значи някъде трябва да има светлина, която създава холографското изображение и обект, чието изображение наблюдаваме. Значи светът е нещо повече от добре познатата ни плака.

Темата е за висшия аз. Написаното в по-голямата си част е правилно, но защо имам чувството, че поставяш съществуването на аза изцяло в „светът, който познаваме“? В крайна сметка не сме ли ние познаващите? И именно тук идва разграничението между нисшия и висшия аз – първият изцяло потопен в илюзията, а вторият – извън нея. Висшият аз не е от този свят. Той е на границата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.......

Мога да твърдя, че вярвам в Оригинала, и се уча да намалявам съпротивата, замествайки я с надежда, че щом писанието свидетелства, че чрез Този, Който разпространява Оригиналът, е обещал, че е оторизиран да ми даде онова, което очите ми не са видели и ръцете ми не са докосвали, мога да получа Оригиналът- даром...Без да се пъна с дела да си осигуря предимство, или да трупам активи- НЕ! Вярвам, че в нивата ми има заровено злато, и няма да имам мира, докато не го намеря...колкото и трудно и безнадеждно да изглежда понякога...И аз преди време подобно на мнозина, се опитвах да трупам знание и сила, да придобивам мощ, за да се изкача на върха, та чак до дъгата да достигна....но разбрах, че не знанието и силата отвеждат човек на върха, та чак до дъгата...а немощта, нищетата и празнотата, отвъд предела на всякаква съпротива , на прага на енергийния минимум- тогава човек може да получи даром Любовта- Оригиналът...Защото Любовта наистина е най-нищожно слабата енергия в това наше битие- и именно тази слабост според диалектическите критерии я правят непроменима, неразрушима, неподлежаща на промяна, натъманяване, и най-вече...Тя е навсякъде, но в това битие всички търсят сила, и също така най-слабото нещо е и най-презираното от всички...поради което все повече и повече губим способност да откликваме на Любовта- най-нищожно слабото нещо, което в това битие може да се долови...стига човек да я привлече- а подобното привлича подобно...Извода: В това битие, Бог е най-нищожно слабата сила, която по подразбиране всички презират, но кой знае защо, блъскайки в езотеричния фитнес, трупат сила за да им стигнела да се изксачат по пътя до най-високото, където считат, че Бог ще ги чака...Е, да- на най-високо има много Богове...или по-точно- най-високото е едно огледало, и всеки достигнал до там, се оглежда, и..оппа- ето ти среща с Бог...а всъщност срещата е със Висшия Аз- Себето, което изнася такова представление, каквото и Дейвид Копърфийл в компанията на Крис Ейндъж не биха могли и да сънуват дори...А какво по-голямо представление от това, което е описано като "преправя се на светъл ангел", което е пожънало успех пред публиката?!

.....

Кристияне, ако говорим за разбиране това, което си написал е много мъдро. Не знам как, но теб те възприемам почти напълно.

Хората, които цитираш пак ги възприемам по съдържание, но не и по форма. ....Всъщност формата все едно я няма по едни причини, които си ги обяснявам, но няма смисъл да пиша тука.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

....Ми по обратния път - по този, по който сме пропаднали тук. Този път го познаваме добре - вече веднъж сме го извървели. ....

Разбрах те. Явно съм пропуснал да отчета факта, че не вярвате в теорията за инволюцията и еволюцията. Мерси.

Но се чудя как ще стане това връщане след като вече сме много изменени? В Рая не сме имали Кама Манас, а сега имаме?!

---------------------------------

Що да не вярваме в инволюция и еволюция - вярваме, но това е част от сансара, от процесите в тази реалности е водена от еоните, от силите на този свят.

Но вярваме и в деволюцията - грехопадението, космическата катастрофа, при която група божии деца остава пленена тук, в царството на Княза.

Тъй като се разбра, че обичаш да правиш научен анализ на приказчици, ето ти една моя:

--------------------------------

За произхода на Ялдаваот /или Ялдабаот, зависи от илитерацията - гръцката бета се произнася нещо средно между Бе и Ве в кирилицата. Обикновено на български се превежда като Ве, докато на латински и доста от западните езици - като Бе, например Бизантион - при нас е Византион, барбарос, при нас - варвари и т.н./. Та за Ялдаваот -

скоро с една моя приятелка си говорихме за еволюция, деволюция и инволюция - ето малко понакъдрена получилата се приказчица:

Искаш ли да ти разкажа как Еволюцията и Деволюцията са се срещнали?

Деволюцията:

Представи си един падащ ангел.

Пропада през различните слоеве на Универсума

и с всяко преминаване в по-долна сфера губи по част от същността си.

Представяш ли си метаморфозите?! Редуващите се промени?

...и гори, като метеор,

видоизменя се - от ангелско лицето става постепенно...демонско, човешко,

крилете - изгарят

дрехата от златно - виолетова става мръсно - червена

и все така...

накрая изгаря съвсем

като метеорит,

но нещо от него /малко, много малко кристално парченце стопилка/ се пръска на мъъънички капчици, които се забиват в Земята...

Сега Еволюцията

Около всяка капчица стопилка, колкото и да е нищожен остатък от онова всемогъщо възвишено същество, започват странни явления.

Всяко нищожно късче развълнува наоколо низшата природа.

Това размърдване се разпростира вълнообразно наоколо, появяват се странни вибрации, лъчения, всичко започва да се променя, да се движи

Да оживява

От кристализиралата материя, от минералното царство, под целебното въздействие на ангелската капчица стопилка се появява накрая ЖИВОТ.

появяват се клетъчни организми

растения

животни

и накрая едно от животните – човека - достига до етап да може да се нарече Носител на Образа, носителя на Последния остатък от Истинския, и понася в гърдите си кристалния остатък, който при определени обстоятелства е като зърно, от което може да покълне отново падналия, изгорял ангел.

То приема в себе си стопилката и така я дарява с мъъъъничко топлинка, малко движение, преживявания, промени – т. е. с малко живот /е, бледа имитация на предишния, ангелския, но все пак живот/.

Дава се шанс – и на Носителя, и на заспалия мъртвешки сън ангел.

И може така да се случи, че след много, много реинкарнации стопилката, стоплена от поредния Носител, започва да напъпва,

и накрая разцъфва -

като роза на пресечката между двата свята – светът на Носителая на образа и на този свят, от който идва падналият ангел –

кръст с разцъфнала роза...

---------------------------

Като епилог ето и едно мое старо стихче,

с музикален съпровод:

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

...надолу в спирали

надолу в нощта

през сиви воали

над вековна тъма,

и шлейфът му огнен

раздира простора

и Път осветява

за търсещи хора...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук ще засегна три неща:

1. Приказчицата

2. Егото в другите приказчици тук

3. Любовта и еволюцията

1. Приказчицата

Ами от тази приказчица аз разбрах, че ние и падналия ангел сме едно. От него са ни т.н. пра-атоми :)

Няма как да няма инволюция, защото това е големия взрив по същество. Това и според Кабала е създаването и спускането по сефирите до най-голямото сгъстяване на енергията - физическия свят.

По време на инволюцията нищо особено не става със съзнанието на човека.

Ангелът, който пада, дори когато е започнал да пада не е съзнавал, че е ангел :) Бил е абсолютно безсъзнателно същество.

Така че "падайки" от Рая ние сме се сдобили с още повече съзнание, което е и целта на еволюцията. Това се компенсира с "падането" - живеенето във физическия свят.

Според Кабала идеята е същата еволюцията върви в посока на осъзнаването.

2. Егото в другите приказчици тук

Аз поне виждам, не че е лошо, чисто човешки основи във вашето виждане за света и Висшия Аз

2.1. Аз съм по-висш от Висшия Аз

Висшият Аз е с Божествен произход. Божествена съшност или Божествена сила.

Чисто човешка гордост е да се мисли, че сме по-висши от него в разбиранията си за това какъв трябва да бъде света.

2.2. Стремежът към освобождение си е чисто човешки. Няма нищо Божествено в него

Едно е да искаш да се освободиш от илюзиите на този свят, а друго е да искаш да се освободиш от света.

Свободата е човешко понятие. Пак гордост и неприемане на Божествения план.

2.3.Отказа от задачите си е чисто човешки

Отказа от натрупването на опит и еволюцията е пак гордост ("Аз знам по-добре") и чист мързел

2.4. Да обърнем всички в правата вяра си е обикновено дуално мислене

Да се опитвате усилено да обръщате всички в своята вяра е пак дуално мислене. Също и фанатизъм :)

Има ли друг верен път освен вашия?

3. Любовта и еволюцията

Отказът от любовта е отказ от живота. Обратното също е вярно. Отказът от живота е отказ от любовта.

На вас толко ви е дотегнал живота, в такова униние сте, че се отказвате от любовта.

И за да стане по-лесно и оправдано, излизате с теории, че в света, т.е. в живота любов няма.

Какво става. когато една душа тотално се откаже от любовта. Такъв човек може да бъде Хитлер, но може да изглежда и като обикновен човек.

Тази душа се дезинтегрира и чистата енергия се връща обратно при Създателя.

Всъщност вашия начин да се откажете от еволюцията, да избегнете кармата и директно да се слеете със Създателя е точно този май :) : сливане поради дезинтеграция, поради отказ от любовта.

П.С. И си мисля, че може би е хубаво модератора да направи нещо с темата, защото отдавна се отклони, а явно и изчерпа.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Тук ще засегна три неща:

1. Приказчицата

2. Егото в другите приказчици тук

3. Любовта и еволюцията

1. Приказчицата

Ами от тази приказчица аз разбрах, че ние и падналия ангел сме едно. От него са ни т.н. пра-атоми :)

Няма как да няма инволюция, защото това е големия взрив по същество. Това и според Кабала е създаването и спускането по сефирите до най-голямото сгъстяване на енергията - физическия свят.

По време на инволюцията нищо особено не става със съзнанието на човека.

Ангелът, който пада, дори когато е започнал да пада не е съзнавал, че е ангел :) Бил е абсолютно безсъзнателно същество.

Така че "падайки" от Рая ние сме се сдобили с още повече съзнание, което е и целта на еволюцията. Това се компенсира с "падането" - живеенето във физическия свят.

Според Кабала идеята е същата еволюцията върви в посока на осъзнаването.

2. Егото в другите приказчици тук

Аз поне виждам, не че е лошо, чисто човешки основи във вашето виждане за света и Висшия Аз

2.1. Аз съм по-висш от Висшия Аз

Висшият Аз е с Божествен произход. Божествена съшност или Божествена сила.

Чисто човешка гордост е да се мисли, че сме по-висши от него в разбиранията си за това какъв трябва да бъде света.

2.2. Стремежът към освобождение си е чисто човешки. Няма нищо Божествено в него

Едно е да искаш да се освободиш от илюзиите на този свят, а друго е да искаш да се освободиш от света.

Свободата е човешко понятие. Пак гордост и неприемане на Божествения план.

2.3.Отказа от задачите си е чисто човешки

Отказа от натрупването на опит и еволюцията е пак гордост ("Аз знам по-добре") и чист мързел

2.4. Да обърнем всички в правата вяра си е обикновено дуално мислене

Да се опитвате усилено да обръщате всички в своята вяра е пак дуално мислене. Също и фанатизъм :)

Има ли друг верен път освен вашия?

3. Любовта и еволюцията

Отказът от любовта е отказ от живота. Обратното също е вярно. Отказът от живота е отказ от любовта.

На вас толко ви е дотегнал живота, в такова униние сте, че се отказвате от любовта.

И за да стане по-лесно и оправдано, излизате с теории, че в света, т.е. в живота любов няма.

Какво става. когато една душа тотално се откаже от любовта. Такъв човек може да бъде Хитлер, но може да изглежда и като обикновен човек.

Тази душа се дезинтегрира и чистата енергия се връща обратно при Създателя.

Всъщност вашия начин да се откажете от еволюцията, да избегнете кармата и директно да се слеете със Създателя е точно този май :) : сливане поради дезинтеграция, поради отказ от любовта.

П.С. И си мисля, че може би е хубаво модератора да направи нещо с темата, защото отдавна се отклони, а явно и изчерпа.

------------------------------------------------------------

Нищо няма да се постигне със заключване на темата, уважаеми.

Хилядолетия са ни отлъчвали, гонили, горили.

Поклон пред паметта на нашите братя гностични християни, манихеи, богомили, катари.

Докато ни е дадетно ще носим техния факел през тъмнината на царството на Княза.

Амин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А що мислиш заключване. Просто модераторко напомняне каква е темата.

Айде не прави на герой (пак его), а коментирай по същество.

А пък и вашата школа съществува от 40-50 години. Една от десетината съвременни подобни. Да се чудиш, коя е верната :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×