Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Роси Б.

Висшият Аз

Recommended Posts

Guest valentinus

Ей, Валентинус, не очаквах чак присъди да раздаваш :) хе хе хе

Както желаеш, а аз бях отворен......

------------------------------------------------------------------------------------------------

Щом си отворен - търси, ще намериш своя си път.

Всички сме различни и всеки си има път

Тук обсъждахме отделни моменти от идеите ни за Висшия Аз, а се започнаха атаки и подигравки към идеите на другия. Е, на нас ни е ясно как Аза се брани и до какви фини психологични хватки е способен, зда да оцелее господството му. Значи трябва да се омаломощи, за да отпусне хватката си от мисленето ни. А това става само по един начин - със страдание. Е, след низ от житейски колизии и катастрофи може да осъзнаем, че този свят е Свят на Гнева /Якобс Бьоме, в "Аврора..."/ и не е наша родина, а затвор. И ако не е вече късно, можем да отпуснем ръце и да вдигнем поглед нагоре, към Планината. И помощ ще дойде, непременно...

Намасте!

Ммм, този свят е затвор, докато имаме заблуди. След това става Рай.

"Вивеканадна пише, че Рамакришна към края на живота си е достигнал такова духов­но равнище, че е виждал само добро"

Опитах се да ви разбера, явно ще трябва да питам розенкройцери извън България.

Връзвате се на шеговития ми тон. Той всъщност е много сериозен.

--------------------------------

Като минеш и през "Рая", за който говориш, тогава ...

Намасте!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бих желал да има повече обоснованост в мненията, а не само да се хвърлят разни твърдения, но за съжаление не се получава. С отрицания една ли можем да достигнем до нещо.

Висшият аз, според розенкройцерите и висшият аз на Блаватска и сие

е едно и също нещо. Само е погледнато от различни ъгли.

Това мнение е вероятно малко по-основано от обратното на Станимир.

И ми е ясно защо и как това е трудно за приемане.

Ами аз пък мога да кажа че дяволът и Бог са едно и също нещо, и това ми твърдение ще е също толкова обосновано, колкото и твоето. За висшия аз, така както аз го разбирам писах предостатъчно (дали и Блаватска го разбира точно по този начин не мога да кажа; в мненията си, когато не използвам цитати, излагам моето разбиране за нещата) и мисля, че писах обосновано и с необходимите разяснения. Е, някои хора са толкава над илюзиите, че веднага етикираха написаното като заблуда и признак на висш егоцентризъм. Очевидно за тях е ужасно егоистично да се стремиш да бъдеш себе си, но в такъв случай предпочитам няколко мига на егоизъм пред вечност прекарана в съществуване без индивидуалност. Предпочитам да имам свой идеал, към който да се стремя и да получавам щастие или страдание, според стремежите и делата си. Нито преследвам щастието, нито имам причина да се страхувам от страданията. Ако не мога да бъда свободен тук и сега, никъде няма да мога да бъда свободен. Аз единствен държа съдбата си в своите ръце – не дяволът, не Бог, а аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз пък мога да кажа че дяволът и Бог са едно и също нещо, и това ми твърдение ще е също толкова обосновано, колкото и твоето. За висшия аз, така както аз го разбирам писах предостатъчно (дали и Блаватска го разбира точно по този начин не мога да кажа; в мненията си, когато не използвам цитати, излагам моето разбиране за нещата) и мисля, че писах обосновано и с необходимите разяснения. Е, някои хора са толкава над илюзиите, че веднага етикираха написаното като заблуда и признак на висш егоцентризъм. Очевидно за тях е ужасно егоистично да се стремиш да бъдеш себе си, но в такъв случай предпочитам няколко мига на егоизъм пред вечност прекарана в съществуване без индивидуалност. Предпочитам да имам свой идеал, към който да се стремя и да получавам щастие или страдание, според стремежите и делата си. Нито преследвам щастието, нито имам причина да се страхувам от страданията. Ако не мога да бъда свободен тук и сега, никъде няма да мога да бъда свободен. Аз единствен държа съдбата си в своите ръце – не дяволът, не Бог, а аз.

:thumbsup:

Всички са прави:feel happy:

Свободен съм, защото съм дал свобода-на себе си и другите. Няма рамки. Щом Бог ни търпи и обича толкова години и ни прощава, ние да не сме нещо по-! от Него, че не можем да се обичаме? Та нали Бог Е Любов!?

Аз живея в Бога и в някакъв миг Той ще заживее в мен, когато си науча уроците. Когато направя място за Него, вътре...:feel happy: И тогава "Аз и Отец, Едно сме"...

А преди това:

Колко сме доволни,

че в света живеем

Като птички волни

чудни песни пеем...

И:

Всички прегради приодоляваме,

не се страхуваме от беди.

Мисли красиви вредом посяваме.

Любов, света да победи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

не разбирам, защо са всичките  тези  дебати,

ще си позволя отново да цитирам един приятел- "който знае, не спори" .

сещам се и за още една любима  мисъл -"имаш запазено място в сценария на съня, но не учавствай в него"

не мислите ли ,че излишната енергия би могла да бъде използвана , по далеч по-  градивен начин

ако тази темичка има егрегор ,той най - вероятно вече се е надул като плондер.

http://www.vbox7.com/play:3a4922b6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

колкото хора ,толкова и истини, мисля че има само един критерий ,който може  да бъде верен - вътрешният глас /това естествено, е моята истина/

"не приемай нищо на доверие , просто защото така трябва , изпробвай го , увери се сам ,и ако желаеш тогава го приеми"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

......без индивидуалност.

Ако по някакъв начин човек успее да разбере и осмисли пътя по който са вървели и сочили Исус и Буда - е възможно да осъзнае, че едва ли са останали без индивидуалност. В една книга скоро четох, че вървейки по пътя на неутрализиране на настоящата си природна същност, човек никога не може да се самоотрече от безмъртната си частица. Според мен тази частица не е величествения аз, а най-вероятно латентния Христос и Буда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако по някакъв начин човек успее да разбере и осмисли пътя по който са вървели и сочили Исус и Буда - е възможно да осъзнае, че едва ли са останали без индивидуалност. В една книга скоро четох, че вървейки по пътя на неутрализиране на настоящата си природна същност, човек никога не може да се самоотрече от безмъртната си частица. Според мен тази частица не е величествения аз, а най-вероятно латентния Христос и Буда.

А аз мисля, че всички тук говорим за едно и също нещо- безсмъртната ни частица. Само дето я наричаме с различни термини и използваме обяснения от различни автори.

Също мисля, че някои от пишещите в темата, много се подразниха от термина "Висш Аз", пропускайки наличието и на "нисш", като го отъждествиха с Аз-а, който в техните понятия е нещо доста лошо, както се разбра.

В повечето от постовете си, си послужих с цитати, точно за да накарам някои да се замислят, че независимо как е наречена: Висш Аз, Атма-Буддхи-Манас, Висшето Себе, Христос или божествена частица, тази част от нас е тази, която трябва да осъзнаем, да усетим и да проявяваме.

А дали ще е латентна или дейсвена, според мен, си зависи само от нас.:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво ще кажете, за самоотричането на Висшия Аз в Името на Извора на Живота, защото само тогава когато той се самоотрече ще позволи на Божественото да протече и да се прояви истински и това вече ще е истинското познаване на тайната на живота (спомнете си за най- вътрешния кръг на пентаграма). До тогава докато Висшият Аз не се е самоотрекъл в него се крие най- тънката опасност, най- фината пропаст която отделя, но в момента на самоотричането му това би било най- голямото чудо - изпълването със същността....

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

А какво ще кажете, за самоотричането на Висшия Аз в Името на Извора на Живота, защото само тогава когато той се самоотрече ще позволи на Божественото да протече и да се прояви истински и това вече ще е истинското познаване на тайната на живота (спомнете си за най- вътрешния кръг на пентаграма). До тогава докато Висшият Аз не се е самоотрекъл в него се крие най- тънката опасност, най- фината пропаст която отделя, но в момента на самоотричането му това би било най- голямото чудо - изпълването със същността....

---------------------------------------

Съгласен, защото...

Матей 10:39

Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

Матей 10:42

И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си. Матей 16:25

Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

Марко 8:35

Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

Марко 9:41

Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: той никак няма да изгуби наградата си.

Лука 9:24

Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

Лука 17:33

Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

Йоан 12:25

Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво ще кажете, за самоотричането на Висшия Аз в Името на Извора на Живота, защото само тогава когато той се самоотрече ще позволи на Божественото да протече и да се прояви истински и това вече ще е истинското познаване на тайната на живота (спомнете си за най- вътрешния кръг на пентаграма). До тогава докато Висшият Аз не се е самоотрекъл в него се крие най- тънката опасност, най- фината пропаст която отделя, но в момента на самоотричането му това би било най- голямото чудо - изпълването със същността....

Да, много интересно. Значи от една страна трябва да приемаме и да се отнасяме с любов към всичко, дори и към тези, които ни причиняват страдание, но от висшия аз трябва да се отречем ... ? Не е ли по-добре да приемем действителността такава, каквато е, вместо да отричаме? Докога ще продължаваме да преписваме на висшия аз самост и егоизъм? Именно когато се освободи от тези окови и се свърже с Божественото (Атма и Будхи), азът има правото да се нарече висш.

п.п. Колко вреда само може да донесе умишленото смесване на терминологията...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_146: О.К. както предпочитате. Хубав ден!

П.П. Моето Аз е лодка която ще ме отведе до свещената Земя и след като ме е завела, ще я погаля нежно, ще и благодаря и ще я побутна да отпътува...

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

А какво ще кажете, за самоотричането на Висшия Аз в Името на Извора на Живота, защото само тогава когато той се самоотрече ще позволи на Божественото да протече и да се прояви истински и това вече ще е истинското познаване на тайната на живота (спомнете си за най- вътрешния кръг на пентаграма). До тогава докато Висшият Аз не се е самоотрекъл в него се крие най- тънката опасност, най- фината пропаст която отделя, но в момента на самоотричането му това би било най- голямото чудо - изпълването със същността....

Да, много интересно. Значи от една страна трябва да приемаме и да се отнасяме с любов към всичко, дори и към тези, които ни причиняват страдание, но от висшия аз трябва да се отречем ... ? Не е ли по-добре да приемем действителността такава, каквато е, вместо да отричаме? Докога ще продължаваме да преписваме на висшия аз самост и егоизъм? Именно когато се освободи от тези окови и се свърже с Божественото (Атма и Будхи), азът има правото да се нарече висш.

п.п. Колко вреда само може да донесе умишленото смесване на терминологията...

--------------------------------------------

Ще се опитам за последно.:rolleyes:

Ениния е еманирал множеството.

Ние сме частици от Единия.

За да се върнем при/в Единия, трябва да напуснем множеството.

Това не е загуба, повярвай, а влизане в абсолютната и вечна Любов.

Това е квинтесенцията хна Мистерийния Път, който ВСИЧКИ Учители и Школи ни дават.

Другото е подготовка за този Път.

Намасте!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_146: О.К. както предпочитате. Хубав ден!

П.П. Моето Аз е лодка която ще ме отведе до свещената Земя и след като ме е завела, ще я погаля нежно, ще и благодаря и ще я побутна да отпътува...

Явно азът няма да си отиде по този начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хе-хе знаех че така ще ми отговориш, но пусто шило в торба все решава да се заиграе :))). Това ще бъдат последните остатъци от него нали... Защото после Аз няма да съществува ще бъде само Изворът това ще е велико присъствие или неприсъствие/пустота или т.нар. Велика Пълнота. Понятията ще бъдат допуснати според Волята Му, но те са само една условност, Ако Святият се прояви като" АЗ" нека- ДА БЪДЕ ВОЛЯТА МУ! Иначе не съществува нещо отделно и извън Него. Няма да има нещо подобно както казва и Лао Дзъ - Аз и другите, живот и смърт.... или пък моето нисше/висше Аз като нещо отделно от Първоизвора.Така, това е което пропуснах през себе си като споделяне и честно да си призная не ми се дъвче повече този въпрос, защото всяко дъвкане и предъвкване е отделяне от същественото. Пожелавам ви страхотен ден!

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще се опитам за последно.:rolleyes:

Ениния е еманирал множеството.

Ние сме частици от Единия.

За да се върнем при/в Единия, трябва да напуснем множеството.

Това не е загуба, повярвай, а влизане в абсолютната и вечна Любов.

Това е квинтесенцията хна Мистерийния Път, който ВСИЧКИ Учители и Школи ни дават.

Другото е подготовка за този Път.

Намасте!

Е, да, това е така. Но кой твърди, че искаме да се отдалечим от Единия?

Напротив, търсим пътя към него. И, според мен, се връщаме при него всеки път, когато се свържем с божествената си частичка. Защото именно тя е част от него, другото ни свързва повече със земния живот, с личността.

Но всички тук знаем, че не личността е истинската, а нашата индивидуалност, нашето Божествено Его.:hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отец е първият, Христос е вторият,

а Бог, от Когото излязох, е третият.

Това са три принципа, които трябва да проникнат в ума на човека, за да може всяка негова идея да се реализира, да има успех в света. При това положение човек може да бъде напълно нормален, външно и вътрешно.

Не е достатъчно само да познаваме външното устройство на човека, да знаем, че има глава, ръце, крака, мозък, дробове, стомах и т.н. Ние трябва да го познаваме и психически. Защо? – Защото, както познаваме човека, ще познаваме и вселената, понеже човек е създаден според законите, по които е създадена великата вселена. Следователно, като изучава себе си, едновременно с това човек изучава вселената. Затова, именно, човек е наречен малка вселена или микрокосмос. Когато казвате, че трябва да изучавате характера на човека, вие имате пред вид да изучите законите, по които той е създаден, а не характера. Невъзможно е да се изучи характера на човека. Да изучите характера на човека, това значи да изучите свойствата на водата, която слиза от височините. През време на своето движение, тази вода претърпява ред промени, вследствие на което не можете да кажете, какви са нейните свойства. Водата може да бъде ту бистра, ту мътна, ту изобилна, ту слаба. И вие трябва да знаете, защо стават тези промени с водата. Ако е бистра или мътна, това се дължи на почвата, през която минава. Ако е изобилна, това се дължи на местността, от която извира. Такива промени стават и с човешкия характер. Следователно, мъчно се изучава характера на човека. И тъй, промените, които стават в живота на човека, се дължат на същите причини, които изменят водите в природата. Когато притоците на човешкия живот се втичат в общия резервоар, във великия океан – в целокупния живот, човек е идеалист. Щом тези притоци се отбият от своя път и започнат да криволичат надясно, наляво, настрани, те изгубват своята чистота, и човек става материалист. Достатъчно е един нечист приток да влезе във вашата вода, за да намали нейната чистота. Достатъчно е една странична идея да влезе във вашия ум, за да измени живота ви. – Какво трябва да направите? – Да филтрирате идеите си.

Сам Отец

Валентинус, пейстнах дълъг цитат, защото е поучителен за нас, но те моля да нахвърляш няколко мисли само върху идеята "а Бог, от Когото излязох, е третият", която не е много популярна сред нас... Ако ти е по-удобно - може и на ЛС... :) Благодаря ти. Вили :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"...Достатъчно е един нечист приток да влезе във вашата вода, за да намали нейната чистота. Достатъчно е една странична идея да влезе във вашия ум, за да измени живота ви. – Какво трябва да направите? – Да филтрирате идеите си...."

Велина, безумно вярно. В повечето езотерични школи това е и метод са поддържане на баланс в Кама Манас. Да филтираме идеите, да филтрираме хората, с които говорим, книгите, които четем, филмите, които гледаме.

Това означава дори и в този форум някои теми въобще да не ги поглешваме, ако ни е слаб манаса, т.е. ако ни е слаба чивията :) хе хе хе хе :)

П.С. Някои хора могат да пишат така, че това, което прочетете, ако досега не сте го осъзнали, минава в несъзнаваното и после излиза като уж ваша идея :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"...Достатъчно е един нечист приток да влезе във вашата вода, за да намали нейната чистота. Достатъчно е една странична идея да влезе във вашия ум, за да измени живота ви. – Какво трябва да направите? – Да филтрирате идеите си...."

Велина, безумно вярно. В повечето езотерични школи това е и метод са поддържане на баланс в Кама Манас. Да филтираме идеите, да филтрираме хората, с които говорим, книгите, които четем, филмите, които гледаме.

Това означава дори и в този форум някои теми въобще да не ги поглешваме, ако ни е слаб манаса, т.е. ако ни е слаба чивията :) хе хе хе хе :)

П.С. Някои хора могат да пишат така, че това, което прочетете, ако досега не сте го осъзнали, минава в несъзнаваното и после излиза като уж ваша идея :)

Божо, Учителят е позволявал всеки да се изказва и да пише така, както мисли - вярно, невярно - няма значение...

Духът у нас се грижи да получим необходимата ни духовна храна - точно в определеното за това време; Той филтрира и идеите ни, когато се наложи и то - по единствения подходящ начин за това - доброзорно... Тогава човек започва да мисли, т.е. - когато е на зор, а не - когато е доволен и благоразположен... :)

Важното е сега - написаното тук да не се приема лично, а това мъчно се усвоява...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Велина, не говорех за писането, а за четенето. За писането всеки може да пише, каквото иска.

Че аз дори си мисля, че вече съм готов и произведения на Слави Трифонов да чета, ами мда :)

А сега сериозно.

Ние си мисли, че възприемаме информацията чрез думите. Долна лъжа. Думите са само символни маркери, по които медитираме, за да се докоснем до стинската информация.

Докосването до истинската информация зад думите е енергийно и влияе директно на подсъзнанието. Така някой може да ти инжектира, каквито си мисли иска. Не визирам теб. Просто твоя цитат беше подгходящ да изразя тази идея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Отец е първият, Христос е вторият,

а Бог, от Когото излязох, е третият.

Това са три принципа, които трябва да проникнат в ума на човека, за да може всяка негова идея да се реализира, да има успех в света. При това положение човек може да бъде напълно нормален, външно и вътрешно.

Не е достатъчно само да познаваме външното устройство на човека, да знаем, че има глава, ръце, крака, мозък, дробове, стомах и т.н. Ние трябва да го познаваме и психически. Защо? – Защото, както познаваме човека, ще познаваме и вселената, понеже човек е създаден според законите, по които е създадена великата вселена. Следователно, като изучава себе си, едновременно с това човек изучава вселената. Затова, именно, човек е наречен малка вселена или микрокосмос. Когато казвате, че трябва да изучавате характера на човека, вие имате пред вид да изучите законите, по които той е създаден, а не характера. Невъзможно е да се изучи характера на човека. Да изучите характера на човека, това значи да изучите свойствата на водата, която слиза от височините. През време на своето движение, тази вода претърпява ред промени, вследствие на което не можете да кажете, какви са нейните свойства. Водата може да бъде ту бистра, ту мътна, ту изобилна, ту слаба. И вие трябва да знаете, защо стават тези промени с водата. Ако е бистра или мътна, това се дължи на почвата, през която минава. Ако е изобилна, това се дължи на местността, от която извира. Такива промени стават и с човешкия характер. Следователно, мъчно се изучава характера на човека. И тъй, промените, които стават в живота на човека, се дължат на същите причини, които изменят водите в природата. Когато притоците на човешкия живот се втичат в общия резервоар, във великия океан – в целокупния живот, човек е идеалист. Щом тези притоци се отбият от своя път и започнат да криволичат надясно, наляво, настрани, те изгубват своята чистота, и човек става материалист. Достатъчно е един нечист приток да влезе във вашата вода, за да намали нейната чистота. Достатъчно е една странична идея да влезе във вашия ум, за да измени живота ви. – Какво трябва да направите? – Да филтрирате идеите си.

Сам Отец

Валентинус, пейстнах дълъг цитат, защото е поучителен за нас, но те моля да нахвърляш няколко мисли само върху идеята "а Бог, от Когото излязох, е третият", която не е много популярна сред нас... Ако ти е по-удобно - може и на ЛС... :) Благодаря ти. Вили :)

--------------------------

Тук нашият брат и учител завоалирано съобщава нещо много важно - че цялата видима вселена, земята и човек са рожба на демиурга, на наместника на Всевишния.

Всевишния, Великият Архитект, е извън битието.

Той еманира един демиург, който създава тази реалност, която познаваме. И я населява с форми, задвижвани от енергии и сили, нему подчинени.

Негова направа /на демиурга/ са и Седемте ректори - управителите на нашия космос.

Негови са дванадесетте астрални течения, които влияят на живота ни /някои ги наричат зодиак/.

Негови са и елохимите, сеферотите и т.н. същности, непосредствено участвали /и участват/ в градежа тук.

А Христос е планетарният дух, в друг аспект е слънчевия дух - Той прониква всички реалности, всичките седем слоя, сфери или области на Универса и се слива с Отца ни - Всевишния в Небитието, който обгръща и прониква Универсума.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отец е първият, Христос е вторият,

а Бог, от Когото излязох, е третият.

Това са три принципа, които трябва да проникнат в ума на човека, за да може всяка негова идея да се реализира, да има успех в света. При това положение човек може да бъде напълно нормален, външно и вътрешно.

Сам Отец

--------------------------

Тук нашият брат и учител завоалирано съобщава нещо много важно - че цялата видима вселена, земята и човек са рожба на демиурга, на наместника на Всевишния.

Всевишния, Великият Архитект, е извън битието.

Той еманира един демиург, който създава тази реалност, която познаваме. И я населява с форми, задвижвани от енергии и сили, нему подчинени.

Негова направа /на демиурга/ са и Седемте ректори - управителите на нашия космос.

Негови са дванадесетте астрални течения, които влияят на живота ни /някои ги наричат зодиак/.

Негови са и елохимите, сеферотите и т.н. същности, непосредствено участвали /и участват/ в градежа тук.

А Христос е планетарният дух, в друг аспект е слънчевия дух - Той прониква всички реалности, всичките седем слоя, сфери или области на Универса и се слива с Отца ни - Всевишния в Небитието, който обгръща и прониква Универсума.

Благодаря... :)

Йоан 8:38

Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

Йоан 8:44

Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.

Редактирано от velinavasileva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е син Божи този Адам, когото вие знаете. Христос е бил преди Адам, преди Аврам. Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго. Христос, когато дойде, каза: „Аз съм Онзи, Който беше преди Адам и Аврам“. Той живеел в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пели в Божествената зора на живота, в златния век на човешкия живот.

Когато дойде грехът в света, тогава дойде великият баща – дяволът, който живее сега вътре във вас, и затова вие сте чада на дявола.

Ако не познаете, че сте в греха си, ще умрете; всякога ще служите на мамона и никога няма да бъдете щастливи.

Когато казвам „вторият Адам“, разбирам Христос. Той е втори по отношение към закона на Любовта, но по изявлението на Бога Той е първото начало.

Сега вярвам, че като се върнете у дома си, ще започнете да търсите в себе си третия принцип.

Онези, който малко се занимават с математика, да започнат да изучават уравненията и тогава в резултата на едно уравнение ще намерят третия принцип.

В първата част на уравнението ще турите вашия ум, във втората част – вашето сърце, а в третата част ще влезе вашето тяло, и в тия отношения ще намерите какъв ще бъде вашият живот.

Турете в умовете си мисълта да се съедините с Христа. Животът е в съединението и в хармонията.

Всяка горчива дума, всяко недоволство да изчезне и всяко желание да ухапете вашия ближен да изгасне. Това значи да служим на Бога.

Двамата господари

Животът е в съединението и в хармонията... Затова този, който се държи за сепаратизма - остава вън от живота, в съществуванието, което предлага "външната тъмнина"...

Лука 13:28

Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Висшият аз предоставя условията пред нисшия за неговите избори.

Нисшият аз прави изборите си и с това носи конкретни придобивки, както за себе си, така и за Висшия. И после пак същото...

Изборите са доказателство за несигурност. А целта им винаги е утвърждаване.

Пътят, Истината и Животът не предполагат никакви избори. Те са просто Пълнота.

Всички пътища пред нас служат само за това, да не приемем Пътя в себе си.

Всяка наша действителност служи само за това, да не познаем Истината.

Всяко съществуване служи на доотделянето ни от Живота.

Пътищата, действителността и съществуването са ни подарени "свише" от висшия аз и неговия надиндивидуален еквивалент - диалектичния логос.

Щом това търсим...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×