Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
sky_prince

лекуване на натраплива невроза

Recommended Posts

Здравейте.

Реших да се обърна за съвет към психотерапевтите и читателите на този сайт след няколко години живот с натрапливи мисли. Натрапливи мисли, които не ме оставят на мира, мисли които са с мен навсякъде и които ту са приглушени, ту са страшно интензивни. Мисли които неведнъж са ме карали да мисля за слагане на край на живота ми, мисли които ме държат в постоянно напрежение.МИсли от които не мога да намеря покой.

Първо да се представя донякъде.

Мъж на 28 години съм, петролен инженер, в момента работя в чужбина, несемеен.

Преди около 4 години получих първите интензивни обсебващи мисли, които почти разбиха живота ми и почти излязох от действителността. Мислите ми бяха свързани с самонаблюдение и анализ на тялото ми, и по-точно с анализиране на мозъка ми и неговото действие. И в момента мислите ми са в тази насока, т.е. в сферата на самоконтрола и на анализа.

Опитвах се да "контролирам" мозъка си, да го следя и анализирам неговите процеси....нещо което не можех да постигна....последваха безсънни нощи, напрегнати дни, разрушаване на личния ми и социален живот и накрая консултации с психиатри.Диагнозата беше-натраплива невроза. Започнах лечение с анафранил и се оправих. след 1 година пак започнаха обсебващите мисли за самоанализ на действията които извършвам. и това е до днес. Лекувах се пак с анафранил, без подобрение, сега пия Велаксин, без да усещам подобрение. Мислите ми са свързани както казах с самонаблюдение на едва ли не всяко едно моторно действие, което извършвам, страхувам се да не сгреша някое движение, притеснявам се дали ще го изпълня правилно и се опитвам да го "разчета" до клетъчно ниво. Четох сума литература по темата, изясних си мозъчните процеси донякъде, установих че "всичко ми е ОК", но натрапливите мисли не изчезнаха. Имам обясненеи каква е причината, проблема е сега да успея да премахна последствието...:)

спокойствието отдавна е нещо непознато за мен.....и една несбъдната мечта. Моля, ако има хора с подобни проблеми, нека споделят мнението си. Моля и специалистите за съвет.

Как да върна радостта и спокойствието в живота си, как да освободя съзнанието си?

Мерси предварително

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казваш, има обяснение за преживяванията ти - какво е то според теб?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен причините са комплексни.

От една страна в семейството имаше постоянни скандали, след като минах 14-15 години. Майка ми постоянно викаше по мен, постоянно ме обвиняваше че не правя това което ми е казала както трябва, постоянно имаше скандали. Често бягах посред нощ от нас в опит да се спася от виковете и. Баща ми под нейно влияние често ми налагаше побой. Стремях се да бъда колкото мога "по-възпитан", но все не успявах, все нещо караше майка ми да избухне в нервна криза. Това продължи докато станах на 20 години и бях изгонен от вкъщи от майка ми. Заживях принудително по квартири и започнах сам да се грижа за себе си.

В последствие се оказа, че майка ми се е разболяла от психическа болест. Това обясняваше скандалите които тя правеше със всички свои близки. Диагнозата беше шизофрения. Наложи се да водим дело, за да успеем да я вкараме в болница. Беше почти загинала от занемаряване и самоизолация, както и от пропиване с алкохол. Всички хем страдахме от обидите и, хем страдахме и от мъка че загива пред очите ни.В болницата успяха да я възстановят, да я успокоят.

Сега живее вкъщи и е на инжекции и е доста по-спокойна и вече се държи с близките си нормално. Показателен за влиянието, което беше оказала върху психиката ми беше факта че след като я изписаха от болницата с месеци не можех да говоря с нея нормално, поради факта че не знаех какво да кажа, за да не я ядосам, просто мълчах и избягвах контакта с нея. Не можех да проведа нормален разговор с нея, беше ми непознато това нещо. и Това е причината за състоянието ми според последния психиатър, с когото се консултирах.

От друга страна, стоят едни доста трудни за мен студентски години. Трудни от гледна точка на общуването с колегите ми в университета. Поради факта че съм по-чувствителен човек и бях по-затворен от другите, постепенно станах човека за подигравки в курса. Постоянно бях подиграван и отбягван от колегите, не успях да си създам приятели и често бях много самотен. По принцип бях от добрите студенти и другите ме определиха като "зубър". Не можех да си обясня отхвърлянето от другите и постоянно търсех причините в себе си. постоянно се наблюдавах и внимавах какво ще кажа, за да не ме подиграват, но почти всичко което кажех беше осмивано и бях изкарван "идиот".

Стигах 2 пъти до бой с колеги в опитите си да се защитя. това продължи 4 години и доста ми повлия.

И до ден днешен се стъписвам, когато попадна сред повече хора и ставам доста мълчалив, макар сред приятелите си да съм весел и приказлив. Всяка лека подигравка от някого ме засяга, а страхът да не бъда подиграван от всички, от компанията, направо ме хвърля в ужас. Страхът да не бъда изолиран отново.....

Предполагам съвкупността от тези причини е причината за създаване на чувство за свръхконтрол, самонаблюдение на това което правя и което казвам, нещо което с времето премина в наблюдение на чисто физиологичните движения и моториката на тялото ми, както и в отчаян опит за контрол на мозъка ми. Постоянно се страхувам дали ще извърша дадено движение както трябва и се контролирам в стремежа си "всичко да ми е наред". Това самонадлюдение е част от живота ми вече 4 години, с различни периоди на интензивност. Факт е че именно в стремежа си да премахна тези натрапливи мисли заминах за чужбина, което уви не може да ме излекува оттях и напрежението не спира да е част от живота ми.

мерси за отоговора предварително:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, много добре си се обрисувал! Дълбоко заложени в несъзнаваното убеждения за нараняване, изоставяне, неглижиране, злоупотреба, успоредно с такива за подчинение, "гълтане", съобразяване, жертва на другия. А всичко това на характерово ниво компенсирано от свръхконтрол, перфекционизъм, негативизъм, нащрек, постоянна борба и битка. Борба всъщност срещу собствените комплекси, собствената сянка. Наистина, една цялостна работа може да бъде свършена с психотерапия. Както директно по натрапчивото мислено предъвкване, така и по цялостната личност!

Бих искал засега да ти предложа тази и тази техники за самостоятелна работа с натрапчивото мислене и гореизброените страхове. Страхове, до които можеш да се доближиш и оработиш само когато отпуснеш контрола! Сигурен съм, че ако започнеш да практикуваш тези две техники - ще имаш добър прогрес със състоянието си. Пиши отново след 10-15 дни редовна ежедневна практика с тях - но лежерно, на игра!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трудни от гледна точка на общуването с колегите ми в университета. Поради факта че съм по-чувствителен човек и бях по-затворен от другите, постепенно станах човека за подигравки в курса. Постоянно бях подиграван и отбягван от колегите, не успях да си създам приятели и често бях много самотен. По принцип бях от добрите студенти и другите ме определиха като "зубър". Не можех да си обясня отхвърлянето от другите и постоянно търсех причините в себе си.

Всяка лека подигравка от някого ме засяга, а страхът да не бъда подиграван от всички, от компанията, направо ме хвърля в ужас.

Ако знаеш само колко ми е познато това!!! Само дето при мен се случваше в тийнейджърските години. Постоянните подигравки, одумването, шушукането зад гърба с присмех и т.н., и т.н. Аз обаче, не се биех със съучениците си, нямах такава смелост ;о) а просто мълчах, затварях се в себе си и не споделях с никого....просто си го трупах вътре в мен. Израснах супер притеснителен и затворен човек, без приятели, който не можеше един нормален разговор да проведе от притеснение. По-странното обаче е, че точно в студентските си години успях да преодолея това си състояние (е, не напълно...и сега си се 'панирам' от време на време, но не е както беше тогава). Може би защото по това време намерих приятели (които са такива и до ден днешен!), може би защото не бях под тоталния контрол на майка си и се чувствах свободна, може би защото осъзнах че имам проблем и поисках да го реша....не знам, но е факт, че тези години изиграха голяма роля в моя живот. Така че в това отношение напълно те разбирам какво ти е било.

Аз обаче, четейки споделеното от теб за живота ти, виждам един много силен човек! Успял си да се пребориш с толкова трудности, завършил си образованието си, реализирал си се в професията си... не си загубил себе си! Затова вярвам, че ще се справиш и с този проблем! Желая ти го от все сърце!:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, много добре си се обрисувал! Дълбоко заложени в несъзнаваното убеждения за нараняване, изоставяне, неглижиране, злоупотреба, успоредно с такива за подчинение, "гълтане", съобразяване, жертва на другия. А всичко това на характерово ниво компенсирано от свръхконтрол, перфекционизъм, негативизъм, нащрек, постоянна борба и битка. Борба всъщност срещу собствените комплекси, собствената сянка. Наистина, една цялостна работа може да бъде свършена с психотерапия. Както директно по натрапчивото мислено предъвкване, така и по цялостната личност!

Бих искал засега да ти предложа тази и тази техники за самостоятелна работа с натрапчивото мислене и гореизброените страхове. Страхове, до които можеш да се доближиш и оработиш само когато отпуснеш контрола! Сигурен съм, че ако започнеш да практикуваш тези две техники - ще имаш добър прогрес със състоянието си. Пиши отново след 10-15 дни редовна ежедневна практика с тях - но лежерно, на игра!

Мерси за съветите, ще пробвам техниките и ще пиша пак. Относно психотерапията-сменил съм 3 психиатри, като периодично съм имал консултации, без да усетя особенно подобрение. Всички бързат да изпишат лекарствата, като че ли лекарствата лекуват...нещо което определено не е вярно според мен. Сега мисля че психиката се лекува именно от дадения човек, а не от транквилантите. Между другото преди около 2 седмици прочетох някои ваши съвети в този сайт за ОКР и след като оставих развитието на живота си в "Господ" и след катодефинирах мислите си като само едни нервни импулси и нищо повече, започнах да се чувствам по-спокоен. не е голям напредъка но има такъв:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, така правят психиатрите! Имат си работодатели - големи фармацевтични компании, на които те се явяват продавач-консултанти... :) Това да твърдиш, че лекуваш психики, а да дрогираш човека, третирайки го като механзъм, на който е нужно да се добави вещество, неглижирайки цялостната му личност си е живо безумие... Разбира се, има и изключения сред психиатрите - ето Тодор Първанов (хип) е такова изключение! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, така правят психиатрите! Имат си работодатели - големи фармацевтични компании, на които те се явяват продавач-консултанти... :) Това да твърдиш, че лекуваш психики, а да дрогираш човека, третирайки го като механзъм, на който е нужно да се добави вещество, неглижирайки цялостната му личност си е живо безумие... Разбира се, има и изключения сред психиатрите - ето Тодор Първанов (хип) е такова изключение! :)

Да, има изключения, има лекари които приемат пациента си не като касичка с пари, а като отделна личност.:)Но в тази комерсиална България, дори човешкия живот се измерва с пари.....

като заговорихме за лекарства, в момента пия 150мг Велаксин, въпреки че започвам с терапията която ми препоръчахте, трябва ли да продължавам да пия това лекарство?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, пиеш си лекарството, предписано ти от психиатъра, докато започнеш психотерапия с психотерапевт! Тогава вече той ще те насочи!

За двете нлп практики: бих искал да ги правиш съвсем небрежно, дори да бъркаш понякога, да импровизираш понякога. Не се шегувам! Имаш нужда да се научиш да грешиш и да приемеш, че е нормално да се греши понякога, че грешките са просто нормални долинки по пътечката към следващия връх в живота ти! Обърни внимание, че в практиката за руминейшън целта е увеличаване на свободното 'пространство" между мислите, на онова тихо и радостно състояние на релаксиран ум, пълен с интуиция и светло блаженство!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

привет от мен отново. измина повече от месец откакто писах тук. Опитах да прилагам съветите които получих, не знам дали успях, може би частично успях, но резултата определено не е добър.

Съвета с оцветяването на мислите, с бързото и бавното им мислено изговаряне....еми нещо ми е непонятно...да си оцветиш дадена мисъл....как става това чудо? Напрежението което изпитвам понякога е много мъчително, даже води до задух и мускулни спазми....все пак живота ми продължава, независимо как се чувствам и дали искам да го живея.

относно лекарството -тези дни го сменям с друг антидепресант-Серопрам, по съвет на личната ми психиатърка. Очевидно само с положително мислене е доста трудно, предвид и че трябва да се работи, а работа измаря както всички знаете. та това е полоежението....мислите се появяват спонтанно, това очевидно не зависи от мен....от мен зависи абстрахирането от тях...и надеждата да почнат да изчезват.

надеждата е дълбоко в мен, на моменти я губя, но това са мигове....все някога ще изгрее слънцето и на моята улица, нали :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сам е нелесно да се справиш с натрапчиво мислене! Затова има психотерапия - би могъл да помислиш да се обърнеш към психотерапевт!

Да, сам е трудно, а тази пратика, която цитираш, е объркваща. А и окр през интернет трудно се третира. И лично не е лесно, но е възможно!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×