Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Розалина

Мисъл за деня – 12 юли – 18 юли 2010 г.

Recommended Posts

Мисъл за деня - 12 юли 2010 г

Ако можете да владеете мислите, чувствата и действията си, вие ще бъдете цвят, който разнася аромата си далеч; извор, който разхлажла ожаднелите пътници; чист въздух, който ободрява духа на уморения пътник; изгряващо слънце, което насърчава всички обременени. Няма по-велико нещо за човека от това, да обича своите мисли, чувства и постъпки и да ги владее. Щом той ги обича, и те ще го обичат.

Вътрешна обхода

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята молитва

Да се прослави Бог... - формула

Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй - текст + инструментал №6

Молитва на царството

Псалом 143

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Днес малцина разбират, какво значи общение с хармонични хора...

Хармоничен е само този човек, който е завършил земната си еволюция и е стигнал до пето ниво на съзнание, наречено "съвършен".

Такъв човек е дал възможност на Божественото в себе си - да се прояви, след като е научил вътрешно - урока на смирението и търпението (а не само да го е чел на книга и да е чувал, че има и такова нещо)...

Учителят посочва като основен, най-важен метод за духовно израстване - търпението...

Обаче - човек, който не е стигнал още до идеята да се смири - не може и да търпи... Затова идват страданията, които смекчават - волю-неволю - човека и той става търпелив... Има непосредствена и пряка връзка между страданието, смирението и търпението - като водещ метод, за решаване на всички духовни въпроси на развитието... Защото - Божествените неща - сами идват при човека... Така казва Учителят...

...Всеки човек носи в себе си положителни и отрицателни сили, с които пръв той трябва да се справя... ...В бъдеще, когато математиката се приложи и в психичния живот на хората, ще видите, какви сили изтичат от човека... Види ли веднъж своите скрити слабости, човек трябва да прави усилие да ги предотврати. Казваш. Втори път няма да проявя такава слабост. — Вярно е, втори път ще проявиш друга слабост, която не си подозирал в себе си... Не е достатъчно само да виждаш грешките и да желаеш да ги изправиш. Важно е да знаеш методи за тяхното изправяне. Търпението е метод за изправяне на погрешките. Ще търпиш хората, ще търпиш и себе си, докато се изправиш...

Неопитният търсач на Истината прави една кардинална грешка - да върши нещата сам, от позицията на низшия си ум, на егото си... Това е полезно, дотолкова, доколкото от личен опит, самостоятелно - човек се убеждава колко е безпомощен, спрямо "духовните сили на нечестието, в небесни места" /библ.цитат/... Чак сега разбира с кого си има работа и че неговата "борба - не е срещу плът и кръв" /библ.цитат/, затова - сам е абсолютно безпомощен...

Така човекът е удивен да разбере, че има само Едно, Едничко Същество, Което е Силно да се противопостави - и това е Висшият му Аз, или - Христос в нас...

Чак сега човекът се замисля за Христос в себе си - като алтернатива на мизерното си съществуване ... И му дава Път, забелязва Го и Го прави "глава на ъгъла", която дотогава е отхвърлял... Божественият кълн - Христос в нас - става стожер, център на вниманието на човека и само по този начин - Божественото започва да расте, вътрешно и този вътрешен растеж - се проявява и външно... Човек омеква и става по-внимателен с другите. Разбира, че самият той е колективно същество и започва да се съобразява с новите си знания...

... Днес малко хора говорят за Божественото, което е вложено в тях... ...Днес от всички хора се изисква вътрешна обхода, а не външна. Да се обхождаш добре с Божественото начало в себе си, никога да не го огорчаваш, това е истинска вътрешна обхода, за която е нужно култура, знание. Да не огорчаваш Духа в себе си, това значи, да имаш добра обхода към Божественото в себе си... ...— На какво се дължи нетърпението? — На излизане на двойника. Често двойникът излиза един-два сантиметра навън, а някога — повече. Щом излезе повече, отколкото трябва, човек става крайно нетърпелив. За да не се гневи, той трябва да се бронира. Мекотата е броня на човека. Затова казвам: Колкото по-чувствителен става човек, толкова по-мек език трябва да има. Ако чувствителността ти се увеличава, а езикът огрубява, ти сам се натъкваш на мъчнотии и изпитания. Казано е в Писанието: "Не огорчавайте Духа, с който сте запечатани." Мислите ли, че Духът е доволен от вашите мисли, чувства и постъпки? Понеже Духът не може да говори на ваш език. Той ви нашепва отвътре: Не постъпи добре. Изправи грешката си! Вие започвате да Го убеждавате, че външните условия са лоши, че светът е лош. Духът казва. Бъди търпелив, аз ще уредя всички работи. — Не мога да търпя, ще му отмъстя. — Това е спор между човека и Духа. Той става вътре в човека. Ако не слушаш Духа, ти губиш вътрешния си мир. Без мир няма успех, няма развитие.

Мирът е първото условие за идване на духовната култура.

Така, както се проявявате днес, това е вашият минал живот...

...Трябва да се освободите от миналото и да заживеете по нов начин...

Този процес взема много време - падане, ставане... Грешки, поправяне... Трупане на знания; чистене от знания...

... Ти може да си семка, посадена в калта — това нищо не значи. Тая семка може да пусне коренчета, да покълне, да образува листа и клончета и поне наполовина да се освободи от влиянието на земята. Работи върху себе си, да се освободиш... ...— Какво трябва да се прави тогава? — Възстанови доброто на своето сърце, светлината и знанието на своя ум, силата на своя дух и свободата на своята душа...

Всичко това не е работа за егото, за низшия ум... Тук Учителят, както и принципно, в Словото си - се обръща не към временния, низшия ум - его, а към Висшия Аз у човека, наречен още Христос в нас...

... Един селянин изпратил сина си да учи в странство. Към края на годината синът писал на баща си да му изпрати четири хиляди лева, които му трябвали за изпитите. Като неграмотен, бащата занесъл писмото на касапина, да прочете, какво иска синът му. Касапинът чете с груб, повелителен тон: Татко, изпрати ми пари, трябват ми за изпит! Бащата казал: Виж го ти, хем пари иска, хем ще ми заповядва! Няма да му пратя нищо! После се размислил и отишъл при фурнаджията: Моля ти се, прочети, какво пише синът ми. Фурнаджията чете с мек, кротък глас: Мили татко, изпрати ми моля ти се, четири хиляди лева. Трябват ми за изпит. — Виж, като се моли, като ме нарича "мили татко", ще му изпратя, колкото иска. Ще излезе от него човек! — Де е грешката сега? — В касапина. Той чете с груб глас, а фурнаджията — с мек, кротък глас.

Показателен пример: Касапинът - това е образ на егото, което не може да свърши полезна работа, що се отнася до духовните неща...Егото е експерт само на физическия план, а ние се опитваме да разрешим и духовните въпроси, чрез него... Казват , че така "дяволът тълкувал евангелието"...

Фурнаджията - представя Висшият Аз, Христос в нас, Който Единствен, при едно контролирано и замлъкнало его, успява да извърши вътрешна трансформация, у нас... Егото (вътрешният ни касапин) - просто трябва да се смири и да търпи; да се отдръпне, докато фурнаджията (Висшият Аз) - свърши цялата работа...

Често и вие получавате писма от небето, които не можете сами да прочетете. Давате писмото на касапина, но не сте доволни. Дайте го на хлебаря. Като го прочете той, ще разберете съдържанието му и ще останете доволни...

Ето отново - класически пример за двата типа разбиране у човека, в зависимост от това - кой ум е водещ у него... Ако низшият ум, егото , представен от "касапина" е доминиращ - човек схваща нещата по един начин... Ако обаче Висшият Аз, т.е. - Христос в нас, представен от "хлебаря" - е водещият Ум, Който е поставил егото под контрол - резултатите са коренно различни; разбиранията са диаметрално противоположни...

...Знаете ли, какъв щеше да бъде вашият живот, ако можехте да се владеете, да не се занимавате с дребнавостите на живота? Дето минете, щяха да ви очакват като ангел. Ако можете да владеете мислите, чувствата и действията си, вие ще бъдете цвят, който разнася аромата си далеч; извор, който разхлажда ожаднелите пътници; чист въздух, който ободрява духа на уморения пътник; изгряващо слънце, което насърчава всички обременени. Няма по-велико нещо за човека от това, да обича своите мисли, чувства и постъпки и да ги владее. Щом той ги обича, и те ще го обичат. Няма по-велико нещо от това, да чуващ гласа на своите светли мисли, на своите добри чувства и на своите благородни постъпки. Чрез тях се изявява гласът на Бога, Който казва: Добре мислиш, добре чувстваш и добре постъпваш! Какво по велико от това да чуеш одобрението на Господа!

Ето - така изглежда един въплътен човек, у когото Висшият Аз, Христос в нас, е взел връх и е подчинил, завладял е егото... Висшият Аз държи егото - под контрол, за благото на самия човек, който така се е освободил от стария гнет, от това иго на егото...

Христос е човекът на изобилната любов.Обхождайте се със себе си, с Божественото в себе си така, както Бог се обхожда с вас!"

Това е призив - Христос в нас, Висшият ни Аз - чака да го направим център на съществуванието си, за да може Той - да трансформира това наше вегетиране, чрез егото, чрез низшия ни ум - в истински живот, чрез Висшия ни Аз; чрез Христос в нас...

Това е то - преминаването от смърт - в живот... Става, след като почувстваме Висшият си Аз, който чака и днес - да му обърнем внимание...

Учителят , на много места в Словото си - ни е завещал пътя, по който става тази "смяна на кабинета" у нас ... Т.е. - вътрешно преминаване от его-съществувание в Христов живот...

Вътрешна обхода

Редактирано от velinavasileva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

velinavasileva,благодаря ти за хубавия анализ и споделени мисли .Беседата Вътрешна обхода ,от която е днешната мисъл,наистина е много важна и полезна.Твоят анализ ми помогна да видя нещата свързани по нов начин.Благодаря ти :thumbsup2:.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл за деня - 13 юли 2010 год.

Ако ти отиваш в един дом, трябва да носиш подаръците на любовта. Влизаш в който и дом да е, ще носиш скъпоценностите на любовта. Тогава ще бъдеш добре дошъл. Ако носиш прости камъни, никой не ги иска. Ние сме богати с човешки подаръци, ние нямаме нужда от тях. Трябва да се откажем. За бъдеще подарявайте си скъпоценните камъни, направени от любовта. Първият камък да бъде на вашето, Божественото търпение.

Търпение

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята молитва

Да се прослави Бог... - формула

Вторник:

Ще се развеселя - песен

Пътят на живота - молитва

Псалом 27

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз считам един човек, който няма търпение, нему му липсва едно качество, устойчивост, твърдост в характера. Човек без търпение, характерът му няма основа, няма на какво да се обосновава. Твърдостта на човека представя едно от моралните качества. Твърдостта е задна стража на Божествения свят. За Бога казваме, че Той е дълготърпелив. Бог, Който вижда всичките недостатъци на хората, Той взема само в съображение от тия недостатъци да изкара някаква добродетел.

*****

Та понякога, когато вие седите и нямате смисъл в живота, защо идат страданията? Те идат да ви дадат работа. Радостта, това е една работа външна, страданието е една работа вътрешна. Следователно, казват: „Защо са страданията?“ Една вътрешна работа са. Страданието е една Божествена вътрешна работа. И ти още не разбираш Божиите пътища. Нали учителите ви дават домашни работи, дадат ви една мъчна задача, ти решаваш по един начин, по втори, не може да решиш, лягаш да спиш, не може да спиш, ставаш, хванеш си главата, пак седнеш. Като решиш задачата, стане ти радостно. Като идеш в училище, задачата е лесна. Страданията, това са домашни упражнения. От решаването на тия задачи зависи вашият прогрес.

*****

Да ви кажа самата истина как седи: Не може хората да ви обичат, ако не ги обичате. Който пръв оценява любовта, той е, който раздава любовта. Който втори оценява любовта, той приема любовта. Следователно, в един и същ момент не може да дадеш твоята Божествена любов от себе си, ако не може да възприемеш от другиго, ти не може да имаш любов. Два момента са те в характера на човека. Защото Бог е скрит и в добрите, и в лошите хора. Но да ви кажа сега: Бог е скрит в едно същество, наречено мъж. Той си мисли, че е мъж. Бог е скрит в едно същество, което е наречено жена. Мъжът е, който излязал от областта на мисълта. Жената е излязла из областта на живота. Събрали се на едно място, за да бъдат мисъл и живот, в съдружие влезли и завзели мястото. Мъжът завзел ума, жената – сърцето. Карат се кой да има първото място. Питам сега: Как ще примирите, имате два крака, ако десният е пръв в един момент, вторият момент как ще бъде? – Левият ще бъде пръв и десният втор, понеже движение трябва да има. Левият крак е жената, десният е мъжът, мъжът ще иде назад, жената – напред. Кой ще бъде пръв? – Мъжът ще бъде пръв, после жената ще бъде първа. Какво се разрешава в този въпрос? С десния крак ще мислиш, с левия крак ще чувствуваш. С десния крак ти ще говориш разумно, с левия крак какво ще правиш? С левия крак ти ще утешаваш бедните, страдущите, ще ги прегърнеш, ще ги целунеш, ще ги лекуваш. С дясната ръка се дава, с лявата се радва. С десния крак се туря общия капитал в една банка, с левия крак този капитал се разпределя, кому какво трябва да се даде. Ако в тебе сърцето не е развито, капиталът, който имаш, няма да знаеш как да го раздадеш.

*****

Ние сме богати с човешки подаръци, ние нямаме нужда от тях. Трябва да се откажем. За бъдеще подарявайте си скъпоценните камъни, направени от любовта. Първият камък да бъде на вашето, Божественото търпение.

Отче наш.

Имайте търпението на майката, която по десет пъти става за онова кречетало и като го погледне, помилва го и казва: „От тебе човек ще стане.“ Казвам: Слушайте, когато вашата майка ви говори. Благодарете на Бога за онова, голямото търпение.

Из Търпение

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл за деня - 14 юли 2010 год.

Вярата е закон за разширение. Разширението донася освобождение. Следователно, вярата е закон за освобождение от ограниченията. Научно, какво нещо е вярата? – Закон, с който човек се освобождава от ония неестествени ограничения. Казва: „Вярвам.“ – За да вярваш, ти трябва да знаеш как да се освободиш. Щом знаеш как да развържеш въжето, с което си свързан, ти имаш вяра.

Стани ти, който спиш

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята молитва

Да се прослави Бог... - формула

Молитвен наряд за сряда:

Песен на светлия път - текст + инструментал №98

Молитва на братството

Псалом 19

Псалом 103

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"За да вярваш, ти трябва да знаеш как да се освободиш.

Щом знаеш как да развържеш въжето, с което си свързан, ти имаш вяра.

Умът не ти стига, как да го развържеш, ти нямаш вяра.

Щом искаш да го скъсаш, ти не си силен, ти нямаш сила.

Но то има възел, ти можеш да го развържеш. Пък в самия човек има динамическа сила.

Човека, както и да го връзват, той е в състояние да се развърже.

Природата, като го е пратила в света, тя го е надарила с всички динамически сили.

Ако знае, ако има закона на вярата, той всякога ще може да се освободи.

Човек не иска да прави големи усилия.

*

Следователно, три велики закона трябва да знаете, как да постъпвате.

Законът за вашия ум ще бъде закон за мъдростта, закон за знанието.

Светлината трябва да бъде един закон. При светлината вие ще знаете как може да се мисли.

После вас ви трябва закона на любовта. Само при нейната топлина вие може да чувствувате.

Там, дето има топлина, чувствата нормално се развиват и плодове може да има.

Дето има светлина в умствения свят, плодове има. Дето има топлина в душата, плодове има.

Имате най-после закона на истината, който означава физическия свят, свободата.

Ние търсим свободата. Това е един начин, за да се реализират нещата.

В туй състояние, в което сте, истината е онзи закон, по който може да се реализират нещата.

Истината и надеждата са заедно свързани.

Вярата и мъдростта пак са свързани.

А любовта с какво е свързана? Любовта е свързана с духа.

Човек, който има любов, той има дух в себе си.

Любов, която не довежда човека до духа, тя е статическа любов.

Любов, която го довежда до онзи първоначален източник, е любов.

Под „любов“ разбираме онази област, от която всички неща произтичат. Това е Бог.

Всичките възможности за постижения, това е любовта – Бог.

Там всичко се постига. Без тази област нещата остават непостигнати.

Казвам: Друга идея трябва да имаме, не само за Бога.

В какво трябва да вярваме? Искаш да постигнеш нещо.

Само в областта на любовта, която ще те доведе до Бога, ти може да постигнеш онова, което ти търсиш."

Стани ти, който спиш!

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл за деня-15 юли

Животът, който имате сега, използувайте го. Стремете се да бъдете благодарни в дадения случай на онова, което имате. Всеки един момент вашата благодарност трябва да се мени. С всяка най-малка придобивка, като придобиете нещо, колкото и да (е) микроскопическо, да влезе една благодарност. За малкото да благодарите. Това е законът за растенето на човека. Човек за най-малката придобивка да благодари.

Младост и старост

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята молитва

Да се прослави Бог... – формула

Молитвен наряд за четвъртък:

Той иде

Плодовете на духа – молитва

Псалом 112

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Някой път вие затваряте вашите идеи.

Те са затворени, идеите ви скърбят.

Някой път идеите ви излизат навън, те се радват, пък вие скърбите...

Ти имаш известна идея, ти имаш право само един ден да я държиш в джоба си, в сърцето си. Се таки тази идея може да излезе най-малко да я поразходиш. Идеята е жива, трябва да излезе, да ѝ дадете право. Да не кажете: „Аз изгубих идеята си.“ Идеята не може да се изгуби. Идеята може да иде на гости някъде другаде, а щом една идея не може да намери симпатия, съчувствие в тебе или че не я оценяваш, тя ще офейка от тебе.

Всяка идея търси един, който да я обича.

Ако имаш една идея и хората я обичат, тя ще иде при тях. Ако искаш да я задържиш, ти трябва да обичаш. Тя може да ходи при другите и пак ще дойде при тебе.

За пример, ако имате някое добиче, някое животно и го храните хубаво, то може да иде в другите къщи, но вечер, понеже знае, че вие го обичате, връща се при вас. Вечерта вие да бъдете напълно уверен, че ще се върне в къщи.

Така са и идеите. Те са вашите овчици,

които ако ги не обичате, те (не) ще се върнат при вас.

Аз наричам сиромах човек всеки, който е без идея. Той сиромах, няма добиче.

Идеята е туй, което помага.

Един човек, който няма една кравица, едно конче, който няма поне една овчица, една козица, който няма жито, поне 10–20 зърна, който няма ябълки, няма круши, той е сиромах. Аз може да живея тъй. Природата обича нещата да влизат и да излизат. Природата не обича застоял живот. Поемеш въздуха, задържиш го няколко секунди и пак навън. Отвориш очите, светлината влиза.

Всичко при човека влиза и излиза.

Мисълта влиза и излиза, чувството влиза и излиза.

Всичко е в едно хармонично движение. Мисълта е едно хармонично движение в света, без някакво сътресение, сблъскване.

Казвам сега: Трябва да различавате.

Вие туряте на нещата тия качества, които ги нямат.

Хубаво е понякой път човек да бъде глупак. Хубаво е по някой път човек да бъде мъдър. Но при какви условия? Та не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш как да направиш злото, може да направиш и доброто. Тогава в началото като мъдър ще направиш злото и като мъдър ще поправиш злото. Умен си, направиш зло, умен си да го поправиш. Понякой път трябва да бъдеш глупав да не можеш да направиш зло, но няма да може и да го поправиш.

Мъдростта е в сравнение с глупостта.

Извън глупостта, мъдростта сама по себе си какво е? Кои хора ние наричаме мъдри?

Аз наричам мъдри всички ония, които знаят как да изправят своите погрешки.

За мене те са мъдри хора. Всеки, който може да изправи една своя погрешка, е мъдър човек.

Всеки човек, който не може да изправи една своя погрешка, е глупак.

Ето конкретно какво е мъдър и какво е глупав човек. Такова трябва да бъде заключението.

Казвате: „Природата така направила нещата.“ Природата прави лоши работи в живота, но постоянно поправя. Природата щом направи някоя погрешка, веднага я поправя...

...Казвам: Всички трябва да имате едно дълбоко разбиране в себе си. Поправяйте вашите погрешки.

Не задържайте вашите погрешки дълго време.

Изпратете ги на работа. Щом направите една погрешка, торбата на гърба, изпратете тази погрешка в света да иде да се учи.

Всичката ви погрешка на вас е тази, че тъй не изпращате вашите погрешки."

С тези мисли, в "Младост и старост", Учителят иска да ни наведе на мисълта, колко е важно да храним у нас идеята за личното ни развитие; за самоусъвършенстването ни и за това - да се стремим винаги към едно по-високо ниво на съзнание; към едно по -"високоизмерно" разбиране - на една и съща идея...

Знаем, че "погрешки" в Природата и в развитието ни - няма... Има само непрекъсната трансформация - на по-низшето в по-висше... Т.е. - на разбиранията ни - на едно същество от трето измерение - в разбирания на четвъртоизмерно същество (респ. съзнание), което вече (за разлика от "външното" триизмерно, "материално" схващане на идеите), има свой активен вътрешен, мисловен живот и адекватно ново "духовно" разбиране на същите тези стари идеи...

Материализмът в схващанията ни,

който ние погрешно наричаме "духовност",

(защото не си даваме все още сметка,

че духовното е качество от друго измерение,

за което още не сме се пробудили) -

е т.нар. "отрицателно знание", което е товар, тежест - пречка,

"погрешка", за която Учителят казва: "Всичката ви погрешка на вас е тази, че тъй не изпращате вашите погрешки."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл за деня-15 юли

Животът, който имате сега, използувайте го. Стремете се да бъдете благодарни в дадения случай на онова, което имате. Всеки един момент вашата благодарност трябва да се мени. С всяка най-малка придобивка, като придобиете нещо, колкото и да (е) микроскопическо, да влезе една благодарност. За малкото да благодарите. Това е законът за растенето на човека. Човек за най-малката придобивка да благодари.

Младост и старост

Благодаря Слънчева за публикацията.Не спирам да се възхищавам на простотата ,с която Учителят ни казва толкова много,с токова малко думи.Вибрацията на думите.Като искам да споделя с вас тук,как съм разбрала и почувствувала нещо,сама се улавям в многословие,което не предава чувството ми.Простете.Това е несъвършенство,което понякога носим.

Днес , в мисълта за деня ,първото изречение направо ми спря дъха.Не знам как ви въздействува на вас,но при мене отключи дълбок размисъл.Не за пръв път разсъждавам и анализирам своето тук и сега.Опорната точка за мен е благодарността.Малката,микроскопична,и искрена благодарност .Като се замисля върху четени съвременни автори и откривам паралели.Мнозина стигат в деншно време до тия два момента,които са ключът на днешната мисъл за деня.

Светъл ден.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл за деня – 16 юли 2010 г.

Та най-първо вие сега трябва да имате едно чувство на благодарност. Бог, Който ви пратил в света, да Му благодарите, че ви изпратил в едно училище да учите. Вие преждевременно искате да станете професори. Вие искате преждевременно богати да станете. Вие преждевременно искате силни да станете.

Младост и старост

Поради ред причини, засега, на нас, хората - по принцип ни е много трудно да установим правилно отношение към Бога...

Не казвам връзка с Бога - към която трябва да се стремим,

а дори само обикновено сърдечно отношение все още нямаме...

Защо?... Защото не ни е дадено още - да го сторим...

И така - ние непрекъснато слагаме каруцата , пред Коня -

т.е. по презумпция, считаме за свои лични заслуги -

всички ония идеи (символично представени чрез понятието "богатство"), които сме придобили в търсенията си на Истината (и

се гордеем смешно с тях, при споделянето им с другите... Така мисли егото...Така мислят децата от забавачката)...

Eгото не вярва; то няма и капацитета да повярва,

че всичко,

без абсолютно никакво изключение,

на Земята - се получава даром и

че затова - единствената разумна реакция на малкия, нищожен земен червей -

е само благодарността...

Докато реагираме по друг начин - това значи само,

че сме още в ума си, в егото си и все още не сме достигнали до разума...

(Понеже всеки един от нас - стига до разума , само в определеното му от Бога - време)...

Затова - всякаква критика - към когото и да било от нас и за каквото и да било, е просто - неуместна и нелепа...

(Прилага се метода на търпението)...

И Учителят не ни критикува -

той само меко ни съветва да бъдем търпеливи, че Бог, Който ни е пратил тук, за да се учим,

Е Силен да стори всичко потребно за нашето развитие...

И новораждането ни -

ще се случи не по-рано от определеното за това време, от Бога...

Чак тогава ще бъдем припознати за Синове и

чак тогава ще получим даром онова спасително знание,

което сега само си мислим, че вече притежаваме...

...

На Бога - ние можем да дадем само и единствено нашата признателност и благодарност за всичко, като разумни чада...

Всичко в света е абсолютно точно и отмерено; грешки няма...

А ние не го вярваме това и

мислим тъкмо обратното,

тъй като - хаосът, който е в главите ни -

неизбежно

ние го проектираме навън...

И това ще бъде дотогава, докато дойде определеното ни време -

да се събудим... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл за деня – 16 юли 2010 г.

Та най-първо вие сега трябва да имате едно чувство на благодарност. Бог, Който ви пратил в света, да Му благодарите, че ви изпратил в едно училище да учите. Вие преждевременно искате да станете професори. Вие искате преждевременно богати да станете. Вие преждевременно искате силни да станете.

Младост и старост

Днешната мисъл за деня е естествено продължение на вчерашната и не следва да се разглежда изолирано.

За мен акцента днес е в предупреждението .

Наистина,когато ни се повдигне мъничко завеста и видим нещата от нов различен ъгъл,ние по инерцията на човека,който сме ,решаваме ,че сме станали професори.То е също,като да ти се падне например 6 от тотото и ти решаваш,че си станал богат.Имаше един такъв случай преди години в моя град,.Един беден човек от циганското малцинство,полуграмотен ,спечели милион лева.И като се започна -къщи,коли,купони,бодигардове да го пазят.Всичко продължи няколко месеца.Парите свършиха и кредиторите,които щедро бяха давали на милионера, взеха всичко купено с този милион.Човекът приключи живота си в една барака,край единствената останала му келява нива,удавил мечитете си в алкохол.Примери могат да се дадат и за усещането за сила.Веднъж в една тема, мисля Станимир ,беше използвал израза -"късмета на начинаещия",който запомних,защото човек наистина се увлича и без да иска ако няма мярка ,изпада в някоя от предупредителните ситуации,които са ни дадени с днешната мисъл. Т.е решава ,че се е изучил и всичко разбира ,че е богат по собствена заслуга или че е много силен.

Ако доброто не е в света, той ще се разложи на своите части. Той ще се пукне и нищо няма да излезе. Благодарение на доброто, което ви държи. Вие под този напор на доброто растете и се развивате, имате благоприятни лъчи на Божественото Слънце. Бъдете внимателни да не образувате вашето недоволство в себе си, което имате, този калпак, че Божествената светлина не може да влиза. Дръжте доброто като една стъклена стая, в която имате всички най-хубави условия. Да гледате стаята ви да бъде чиста, значи умът да бъде чист, сърцето и постъпките чисти, за да може Божествената светлина да влезе във вас, тя ще ви научи как да гледате. Не се изисква голяма сила. Туй разбира законът на вярата, че с вяра всичко може

Онова дете, което расте, какви усилия прави? Ако едно дете започне да мисли за своето растене, растенето спира в него.

Младост и старост

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бог, Който ви пратил в света, да Му благодарите, че ви изпратил в едно училище да учите.

10 години след като се дипломирах и станах учител се наложи отново да седна на студентска скамейка. Товага усетих с цялата си същност колко е хубаво човек да бъде ученик! Сякаш се родих отново.

И сега като мине известен период все се захващам да уча нещо - да не изгубя това невероятно усещане, че в теб се влива нещо ново, досега непознато... Ние си имаме този вроден инстинкт за познание и той е много добре оборудван с емоционална награда за процеса на познание.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл за деня -17.07.2010 год.

Любовта дава смисъла, вярата носи съдържанието, а надеждата носи формата, в която животът трябва да се облече. Аз тъй мисля. Щом някой ми говори за любов, казвам: То е великият смисъл на живота, който Бог е вложил. Във всяка мисъл има велик смисъл. После като ми говори някой за вярата, казвам: Съдържанието носи вярата. И най-после надеждата дава формата, навсякъде в живота виждате тия безбройни форми на тези малки същества.

Сухота и влага

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята молитва

Да се прослави Бог... - формула

Молитвен наряд за събота:

Бог е любов - песен

Малката молитва

Псалом 25

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Какво значи човек да вярва в Бога?

Ти не можеш да вярваш в Бога, докато не Го обичаш.

Не се вярва в това, което не се обича.

Следователно, вярата е един процес инволюционен.

Най-първо вярата се събудила в инволюционния процес.

Човек започнал с любовта, слиза във вярата и дошъл до надеждата.

От възвишения, Божествения свят, от света на любовта слиза в света на вярата,

в умствения свят и от умствения свят слиза в духовния свят на надеждата,

и от духовния във физическия свят.

Когато говорим: „Да имаме любов, да вярваме“, ние трябва да имаме предвид да се роди любовта.

Ако вярата не предизвика любовта, тя не е вяра. Коя вяра е права? – Която извиква любовта.

Когато вярата предизвиква любовта, процесът е започнал.

Тогава се задава въпросът: „Как да му вярвам?“ Там е въпросът.

Онова, ценното във вярата е, че тя носи съдържанието на любовта.

Вярата се оценява според цената на любовта.

А пък любовта носи друга една идея в себе си. Тя носи цената на духа.

Следователно, когато на мене някой ми говори за любовта,

разбирам мощното, силното, великото в света. Това е Бог.

Когато говорят за духа, подразбирам не една форма,

но подразбирам онова мощното, в което всичките неща са възможни.

Всичко, каквото аз желая, можем да го постигнем. То е духът.

Казвам: Тия неща, ако не ги знаете, няма да се ползувате."

Сухота и влага

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл за деня -18.07.2010 год.

Казвам: Цялата природа е пълна с разумност. Ние мислим, че в природата ние единствените сме разумни. Цялата съвкупна природа е разумна. Ако знаеш, ако се поставиш, както трябва, ако обичаш нещата, и те ще те обикнат.

Сухота и влага

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята молитва

Да се прослави Бог... - формула

Молитвен наряд за неделя:

В началото бе Словото - песен

Добрата молитва

Псалом 61

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл за деня -18.07.2010 год.

Казвам: Цялата природа е пълна с разумност. Ние мислим, че в природата ние единствените сме разумни. Цялата съвкупна природа е разумна. Ако знаеш, ако се поставиш, както трябва, ако обичаш нещата, и те ще те обикнат.

Сухота и влага

Здравейте.

Днес по време на игра на паневритмия,днешната мисъл за деня при мен се свърза хармончино с текста и музиката на упражнението Примирение-второто упражнение от първия цикъл на 28-те упражнения:

2. Примирение

И оживява, и ни буди със любов.

Ставайте от сън, деца.

Пролет мила веч дойде.

Цялата природа пее;

Слънце топло вече грей.

Носи цветя и плодове,

носи песни и игри.

Светъл ден

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×