Guest Христо6 Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 (edited) Как да познаеш смирението, когато още не си познал удоволствието/разкаянието от това да възмездяваш/отмъщаваш ! Истински смирен е този, който е смирен и отдолу и отгоре, ако си смирен отдолу не можеш да си напълно убеден, че ти е искрено смирението. Моя поговорка : някои хора на високо се перят, но на ниско треперят. Редактирано Юни 21, 2010 от Христо6 Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 (edited) Вчера бях на група по психодинамична позитивна терапия. Ходя преди всичко заради контакта с групата и вторично за научаването... В групата сме 12 човека, 10 жени, двама мъже, плюс водещата, Милена. В психологическите и психотерапевтични среди обикновено гордостта, антиподът на смирението, върлува като някаква бубонна чума, като октопода на тясната визия и себецентричен поглед. Тази група обаче е изключение. Групата е грижливо подбрана от водещата според личностовите качества на участниците. От жените се излъчва именно едно мъдро, светло смирение. Наситено с блага обич и хармония смирение. Самата школа е хуманистична, фокусирана позитивно и центрирана именно в човещината. Всички участници си имат личните драми и перипетии, успехи и неуспехи. Различен е обаче начинът, по който ги преживяват! С една сърдечна мъдрост, сърдечномъдрие (обичам да състявям думички) ! Една блага толерантност, вибрация на приемане и радост цари в тази група. Обучавам се в няколко школи по психотерапия успоредно и това е единствената група, в която психичната атмосфера, сбор от личните когниции на участниците, е толкова балансирана, мека и същевременно мощна и светла. Всичко започва от водещата, разбира се - Милена! Без да е учила хипноза или нлп, говори така хипнотично и омайващо благо, че няма как да не я обикне човек. В такова пространство можеш да бъдеш себе си, вместо да се опитваш да се напъхаш в рамките на някой си кратунко - основател на школа. Напротив, школата се настройва по теб, по твоята лична уникалност. Така и трябва да бъде - като шперц, врата към сърцето ти - независимо дали си клиент или терапевт. За сравнение, в други групи водещият е някакъв доминиращ автократичен псевдознаещ, участниците ТРЯБВА да напъхат собствената си неповторимист в тесните рамчици на дадената модалност, а атмосферата е свръхнапрегната. В подобни групи всеки внимава каква дума и израз ще употреби, сакън да не излезе от свръхважните рамки на школата, сякаш е трамвай, трамбоващ тесни коловози и неспособен на свободното творчество. А ако е способен, то е табу... . Ако някой колега прочете това, би ме разбрал - ако е надраснал авторитарните сугестии, разбира се. Та, смирението не е овчедушие! То е вътрешна мъдрост. То е сърдечнознание. То е функциониране не от позицията на егото, а на цялостната личност, на духа, на тихия зрител отвътре! В позитивната терапия се работи много с притчи, приказки, метафори. Вчера имах радостта да разкажа приказка именно за смирението, гордостта и суетата: "В една хубава шарена гора гордо се разхождал един елен. Той много се гордеел с широките си разклонени рога. Всеки ден се оглеждал в горския вир. - Ех, какъв съм хубавец, колко съм величествен, какъв благородник съм, няма втори като мен! Гората била чудесна, сенчеста, ухаела на билки и смола, ветрецът леко се носел из въздуха и разнасял ароматите на стотици дъхави билета. Поточето, което се вливало във вира, ромоляло и пълнело атмосферата с радостен бъбрив глас, а пчеличките си играели жужейки весело. Еленът за пореден път се огледал горделиво във вира и се възхитил на пищните си рога. Не харесвал обаче краката си. - Ех, колко са ми криви тези крака, несъвършени са. Така ми се иска да са елегантни като на конете, които съм виждал...; В този миг обаче иззад храстите изскочил ловец на кон, с лък и стрели. Еленът се огледал за миг и хукнал. Можел да побегне между дърветата или по полето, или към шубрака наблизо. Той обичал този шубрак - там гъсталакът бил преплетен и можел да се любува на себе си спокойно, без да се сравнява с никой друг. Там дори птичките пеели и го хвалели. И сега еленът автоматично побягнал към шубрака. Стрелите на ловеца свистели отляво и отдясно, но еленът бързо сменял посоката си, преплитал следите си и конникът дори го загубил за миг. Еленът нагазил още по-дълбоко в гъсталака - същият този гъсталак, от който чувал трелите на възхвала на красотата и величието си. Но сега, в бързината, рогата на гордостта му се преплели в суетата на гъстите лиани и клони в шубрака. Еленът се задърпал, но колкото повече се дърпал, толкова повече се заплитал в клоните. В клоните на суетата и гордостта си. Ловецът това и чакал - стрелата пронизала сърцето на елена. Задъхвайки се и давейки се в собствената си кръв, той погледнал към краката си и си помислил: - Ех, да бях послушал краката си и да бях побягнал между дърветата. А аз послушах гласа на суетата и тя ме погуби..." Та, хубаво е да имаме "регулатор" на гордостта и повече смиреномъдрие! За мен такъв регулатор е речта ми. Аха аха гордостта ми да посмее да избуи и любимата ми реч я смачква като червей в прахта! Редактирано Юни 21, 2010 от Орлин Баев Иво, B__, Лъчезарна и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 (edited) По случая с гранат ... Възмможен вариант е да не съвпадат драстично ценностните системи. Ако един човек приема априори, че критиката е проява на любов (как само умеем да насаждаме това в детската възраст!), се усеща лишен от нея, когато другият не го криткува. И се опитва с всякакви средства да предизвика недоволството на другия така, че той да го критикува. Съгласна съм, че си струва да се поговори за това сериозно между двамата, за да няма разминаване в тълкуването на поведението. Апропо нас често ни обвиняват в лицемерие и казват, че не е възможно наистина да се обича безусловно и това е само маска, а нние крием недоволството си навътре... Разбирам ги защо не могат да го разберат и приемат - и аз 20 години не вярвах като ми казваха, че в тяхното семейство цари вечен мир. Смятах го за лицемерие... Сега имам същото семейство... В този случай може би проява на смирение е да не се опитваме да променим ценностната система на друугия дори в мислите си. И ако разминаването е мъка за двамата.... да се освободят взаимно, за да намерят друга, хармонична за тях връзка. Редактирано Юни 21, 2010 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 Темата е "Що е смирение?" ... granat1, напълно те разбирам. Поне така си мисля прочитайки и трите ти поста...? Направи ми впечатление още първия: Днес се изумих,когато съпругът ми каза да бъда смирена - той е пълен атеист.Какво обаче той разбира под смирение - да търпя агресивното му поведение и да благодаря че го има?!Изглежда го дразни мълчанието ми,не знам... Не съм способна да коментирам,но с удоволствие ще приема коментари! Зададох си въпроса, а в мълчанието ти има ли смирение или просто стискаш зъби така да се каже. Забелязала съм, че подобно мълчание се усеща от другия и агресията му се увеличава. Съгласна съм с написаното от Диана. Тя го е обяснила на доста високо езотерично ниво. Другите които са отговори, също ти дават добри съвети. Аз ще ти предложа нещо по-простичко - седнете двамата и си поговорете. Може би ще се разберете. Това е моят стил на действие. Понякога има ефект! Разговор между нас не може да се получи - стремя се към такъв от години,но безуспешно!Впрочем,съпругът ми не умее да разговаря с никого - за него общуването се свежда само до клюки,критики или т.н.спор. За мълчанието - вече не стискам зъби. Благодаря ти,Ани! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 Благодаря на всички приятели които отделиха време за проблема ми! Съветите на всеки един от вас са изключително ценни за мен! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 агресията на съпруга ми ескалира когато се отказах да го променям,когато го приех такъв,какъвто е и престанах да се дразня от поведението му .И тогава той започна да се държи (меко казано) неадекватно.Избухва без причина,всячески се старае да ме нарани,но всичко минава покрай мен. Щом някой реши да се промени, околните реагират. Някои се страхуват, други искат да извлекат полза за себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 22, 2010 Доклад Share Добавено Юни 22, 2010 granat1, няколко дни нямах НЕТ и сега се включвам. Преминах подобна криза в отношенията със съпруга ми преди години. И знаеш ли как се справих-като изчистих гнева от себе си. Спрях да се ядосвам на неговите прояви, спрях да се дразня и да правя забележки... Да, имаше момент, когато той явно имаше нужда да ме предизвиква /това е някаква зависимост, търси внимание.../, но постепенно отшумя. Прошка и вътрешна благодарност е нужна. И търпение. Приеми, че те учи Това е и за всички други, има си хора, които като дразнят получават внимание, хранят се... Не се старая да угодя, това е невъзможно, дълги години съм правила тази грешка. Старая се да съм в мир със себе си, избягвам конфликти, излишна загуба на енергия. Ако иска да разговаряме, ОК, нещата се нареждат, ако ли не-говори си, нарежда си, аз не чувам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 22, 2010 Доклад Share Добавено Юни 22, 2010 Благодаря ти,Слънчева!Успях да изчистя гнева,спрях да правя забележки и той започна всячески да ме предизвиква - сигурно му липсва "вниманието" което му оказвах толкова години?!Надявам се да свикне! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Велина Василева Добавено Октомври 20, 2010 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 (edited) „Обезличаване“ според Учителя означава човек да постави себе си в служба на другите, на цялото. Да се откаже от дребните си егоистични желания и стремежи, но не и от духовните си качества и добродетели. От силни или от слаби служители има нужда Бог? „Обезличаване“ означава земната личност да отстъпи на волята на духа – човекът да изяви истинската си духовна същност в живота си. Ако човек разглежда себе си като личността, то той е нужно да се обезличи. Това е имал в предвид и Учителя. Ако човек разглежда себе си като дух, то личността не е нищо повече от послушен инструмент в ръцете на духа и чрез нея вече се проявява духът. В този случай обезличаване би означавало отхвърляне проявлението на духа. [???] О-без-личаване - отхвърляне на личното, на егото, или - поставянето му под КОНТРОЛ... Твоята сила, човешката сила - е единствено в силата на смирението ... Да си силен дотолкова , че да МОЖЕШ да се смириш и да не се считаш нещо повече от обикновен проводник на творчеството на други, или - на скромна нота от нотното петолиние, която самостоятелно не казва НИЩО... Защото не всекиму Е ДАДЕНО да се смири... И това не е за упрек, а трябва разбиране и зачитане... Ще се смириш - КОГАТО БОГ ТИ ДАДЕ СИЛАТА ЗА ТОВА... Нито секунда по-рано... Знание трябва: Духът човешки - няма никакъв шанс да се прояви ВЪН ОТ БОГА... "Те, такова животно нЕма" - човешки дух, вън от Божия Дух (освен, разбира се, в схващанията на един страничен, светски ум-интерпретатор - защото и той е в правото си да се изказва както може, към момента. )... Защото - да отхвърлиш "проявлението на духа" - на практика означава личността (егото) да отхвърли проявлението на Бога... (Което се случва, но само илюзорно, на игра, едва като първо приближение към Истината... И това отрицание е предвидено, защото и то е потребно за глобалната ЦЕЛ). Обаче, реално - човешкият дух ВИНАГИ е ЕДНО С БОГА... " Вие, като ученици, ще помните един факт: на земята няма силен човек. Човек, облечен в материално тяло, е едно слабо същество. Туй е първото нещо. Туй трябва да го знаете и винаги трябва да го имате предвид. Силен може да бъде човек само тогава, когато е свързан с онези вечни принципи на живота, когато е свързан с Бога. Тогава неговият дух владее законите на живата материя, защото ние сега сме в мъртвата материя, а трябва да я одухотворим. Трептенията на тази мъртва материя са много слаби. Като влезем в нея, нашият дух веднага се ограничава, губи и ние изгубваме половината от своите знания. Когато слезем на земята, пред очите на нашите по-напреднали братя ние ставаме като малките деца. " Учителя в "Вяра и съмнение" Модераторска бележка: мнението е преместено от темата Използването на цитати от Учителя в нашите мнения Редактирано Октомври 20, 2010 от Станимир Пламъче, Диана Илиева, Виктор и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 О-без-личаване - отхвърляне на личното, на егото, или - поставянето му под КОНТРОЛ... Твоята сила, човешката сила - е единствено в силата на смирението ... Поставяне под контрол на личното – да, но не и отхвърляне. Всяко нещо е ценно на мястото си. Заключението, че моята човешка сила е единствено в силата на смирението намирам за твърде крайно и погрешно. Смирението е чувство за съизмеримост между своите сили и силите на Бог или на Учителя, но в никакъв случай не е отричане на собствените сили и възможности. Да си силен дотолкова , че да МОЖЕШ да се смириш и да не се считаш нещо повече от обикновен проводник на творчеството на други, или - на скромна нота от нотното петолиние, която самостоятелно не казва НИЩО... Има ли нещо по-важно от нотата в музикалното произведение? Нека не изпадаме от едната крайност в другата и не подценяваме значението й. Но човекът е и творец. Пак стигаме до съизмеримостта. Няма действие на човека, което да не дава резултат. От това не можем да избягаме, колкото и да ни се иска да сме нечий чужд проводник. Ние носим отговорност за действията си – ние и никой друг, без значение дали си мислим, че Бог се проявява в нас или всичко правим сами. Смирението няма нищо общо с това да се отричаш от действията си, а означава както да не ги надценяваш, така и да не ги подценяваш. Двете крайности са еднакво пагубни. Защото не всекиму Е ДАДЕНО да се смири... И това не е за упрек, а трябва разбиране и зачитане... Ще се смириш - КОГАТО БОГ ТИ ДАДЕ СИЛАТА ЗА ТОВА... Нито секунда по-рано... Явно твоят Бог е най-несправедливото същество, което може да съществува. Помисли малко: значи от една страна „Твоята сила, човешката сила - е единствено в силата на смирението“, а от друга „Ще се смириш - КОГАТО БОГ ТИ ДАДЕ СИЛАТА ЗА ТОВА... “. Значи излиза, че не разполагаме дори и с единствената сила с която разполагаме, тъй като Бог трябва да ни я даде (по някаква непонятна никому преценка). Е ако способността ни за смирение зависи от Бога, то тогава защо трябва да правим опити да се смиряваме? И в крайна сметка кое е това, което зависи от нас? Знание трябва: Духът човешки - няма никакъв шанс да се прояви ВЪН ОТ БОГА... "Те, такова животно нЕма" - човешки дух, вън от Божия Дух (освен, разбира се, в схващанията на един страничен, светски ум-интерпретатор - защото и той е в правото си да се изказва както може, към момента. )... С това съм съгласен. Въпреки че очевидно моя Бог и твоя са различни. " Вие, като ученици, ще помните един факт: на земята няма силен човек. Човек, облечен в материално тяло, е едно слабо същество. Туй е първото нещо. Учителя в "Вяра и съмнение" Да, но това се отнася за човека облечен в материално тяло. Силен може да бъде човек само тогава, когато е свързан с онези вечни принципи на живота, когато е свързан с Бога. Учителя в "Вяра и съмнение" Да, когато обедини своите сили със силите на Бог, когато двете действат в една посока. Дава се на тези, които имат, а на останалите им се отнема и малкото с което разполагат – много важен и оставащ неразбран принцип. Също: за да получим, трябва и да дадем. Какво ще даде слабият? Смирението е да насочиш усилията си не за своите лични интереси, а за благото на цялото, на хората. Как можеш да насочиш нещо, с което не разполагаш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 (edited) Тайната е в ЕДИНСТВОТО... Където има ДВЕ - всякога има разделение и скандал... Йоан 15:5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. Казват: „Как да се смиря?“ Вие разбирате смирението на едно дърво, което трябва да се огъне... ...То е само един образ... ...Съзнание да имаш, да знаеш как да служиш на Бога... ...Та казвам: Тази истина по-ясно не може да се направи. И ако река да я обясня, тя всякога се затъмня. Мъчно може да огънеш едно сухо дърво. Или, да го огънеш, има един начин, по който сухите дървета ги огъват. Ако речеш да го огънеш, сухото дърво, то ще се счупи. Можеш да го огънеш: ще го туриш във вода, да го накиснеш. Тури вода вътре, понеже водата е носител на живота; и туй, дървото, е толкова горделиво, че като изсъхне, казва: „Счупвам се, но не искам да се променя.“ Защото е горделиво. Защо се пречупва? Казва: „Предпочитам да умра, ама не да служа.“ А едно дърво сухо, като го туриш във водата, че се окваси и се огъне. Туй дърво, ще се пукне то, че се е огънало. Пък като те намери на пътя, ще те ухапе; като се блъснеш, ще се удариш. Ще каже: „Ти трябва да знаеш, че имаш един господар! Няма тъй да се носиш.“ Или ще се удариш. Туй, горделивото дърво ще ти покаже, че не постъпваш право – ще те удари. Туй е същественото, което човек има. Човек е едно горделиво дърво. Най-горделивото дърво в света засега е човекът. И навсякъде той само с обиди е свързан. За нищо и никакво се обидил. Слуги на Доброто Редактирано Октомври 20, 2010 от velinavasileva цветна дъга, braman и Лъчезарна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 Да, когато обедини своите сили със силите на Бог, когато двете действат в една посока. Човек да се впрегне в едно рало с Бога като Белчо и Сивушка? Виктор и Велина Василева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 (edited) Всеки според силите и желанието си. Но и нищо не се постига даром, т.е. наготово. Защо въобще задаваш този въпрос – нали споменах за съразмерността? Редактирано Октомври 20, 2010 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 Тайната е в ЕДИНСТВОТО... Където има ДВЕ - всякога има разделение и скандал... Където има две само там може да се проявят хармонията и любовта. В единицата не може да се прояви нито едното, нито другото. Смирението е увереността във формулата: каквото посееш, това ще пожънеш. Без вяра в космическото равновесие и справедливост, човек не може да бъде смирен. А вярата е Познание. Човек трябва да е силен, за да сее нашироко. Не да е най-силния, но да е силен. Това по никакъв начин не противоречи на смирението. Смирението е в знанието, че вложените от него сили ще дадат съответстващ им резултат – нито по-голям, нито по-малък, а съответстващ им. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 (edited) И в крайна сметка кое е това, което зависи от нас? Да, когато обедини своите сили със силите на Бог, когато двете действат в една посока. Човек да се впрегне в едно рало с Бога като Белчо и Сивушка? Смирението е увереността във формулата: каквото посееш, това ще пожънеш. Без вяра в космическото равновесие и справедливост, човек не може да бъде смирен. А вярата е Познание. Човек трябва да е силен, за да сее нашироко. Не да е най-силния, но да е силен. Това по никакъв начин не противоречи на смирението. Смирението е в знанието, че вложените от него сили ще дадат съответстващ им резултат – нито по-голям, нито по-малък, а съответстващ им. Прав си, да мислиш така... По-нататък , с времето, ще го задълбочиш това чудесно верую, което вече имаш... Не е нужно да се напрягаш да спориш, аз отдавна съм се съгласила с всичко, което твърдиш, защото съм убедена, че си честен и искрен... Мир... Сегашното състояние, което вие имате, то не съставлява една милиардна част от това, което сте всъщност. Вие много малко сте проявени сега. Че какво сте се проявили вие като човеци? Казвате: „Аз съм“. Да кажеш „Аз съм“, то е смешно. Да кажеш „Аз съм“, то значи да влезеш в съприкосновение с цялата Природа, да се чувстваш едно с нея, да съзнаваш движението на всички и да вземеш участие в туй движение. Казваш: „Ти познаваш ли ме кой съм аз?“ Кой си ти? Съзнаваш, че имаш само една къща и 100–200 милиона, че имаш 4 деца, няколко души приятели, ниви, туй съзнаваш. Колко пари струва туй съзнание? Философски колко струва твоето съзнание на една къща и 4 души приятели? Ама такива хора ги има с милиони. Вие сега се абстрахирайте от сегашното си положение. Сегашното положение, в което вие се намирате, е смешно. Смешно става, когато ние мерим с него нашия живот. Когато мерите вашия живот със сегашното си положение, туй ваше положение, то е само една роля на сцената. Вие играете една много незавидна роля на един слуга, на който всеки трябва да му заповядва да върши всичко. Ще кажете някой път: „Ама ние разсъждаваме, ние разбираме живота“. Да си не правим илюзии, че ние разсъждаваме. Колко философски въпроси сме разрешили досега? Ама ще кажете: „Еди-кой си философ написал такова и такова съчинение“. Разрешил ли си е той въпроса? Не. ... ние разрешили ли сме по същество ония важни въпроси, които са легнали в основата на Природата? Не сме ги разрешили. Ние трябва да разсъждаваме конкретно и просто, да не си правим илюзии, ...а трябва да взимаме туй положение, в което сме сега. Ние сме слуги, имаме един робски образ. Значение на ръцете и пръстите Редактирано Октомври 20, 2010 от velinavasileva цветна дъга и braman 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 (edited) Не получих отговори на някои от въпросите си. Но аз и не държа на тях. Обосновах всяко едно от твърденията си, но това изглежда няма никакво значение. Не е нужно да се напрягаш да спориш, аз отдавна съм се съгласила с всичко, което твърдиш Последното нещо от което се нуждая е съгласието ти или съгласието на който и да е от четящите във форума (нищо лично към никого, уважавам всеки един потребител, но одобрение просто не ми е нужно). Редактирано Октомври 20, 2010 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 ... Смирението е увереността във формулата: каквото посееш, това ще пожънеш. Без вяра в космическото равновесие и справедливост, човек не може да бъде смирен. А вярата е Познание. Човек трябва да е силен, за да сее нашироко. Не да е най-силния, но да е силен. Това по никакъв начин не противоречи на смирението. Смирението е в знанието, че вложените от него сили ще дадат съответстващ им резултат – нито по-голям, нито по-малък, а съответстващ им. Смирението е увереността, че си само една нота на петолинието, както казва Велина. А силата е в това, да знаеш, че макар да си само една нота, ако те няма или си на друго място върху петолинието, в мелодията ще има дефект, дисонанс. А парадокс ли е, че обикновено най-силните са и най-смирени и не казват "Аз съм силен.", нито "Трябва да съм силен."? Стан, в една друга тема, не се сещам сега коя е, за да я потърся, ти пак се изказваше в този дух и аз те попитах - Мислиш ли, че само ти определяш живота си, ти го контролираш ... нещо в този смисъл. И ти твърдо и категорично потвърди. Тогава замълчах, може би не се връзваше добре с темата, не помня. Но струва ми се точно в това отношение ти опонират другите писали последните няколко поста тук. А аз съм човек, на който за щастие (защото е много поучително) или за нещастие (защото си е много стресиращо), но периодично ми се случват ситуации, в които аз или някой особено близък човек сме в смъртна опасност. Единствено силната и искрена молитва Бог да помогне, разрешава тези ситуации. Това е много отрезвяващо, особено като се има предвид, че в живота имам склонност да се правя на силна и контролираща. Периодично ми се натрива носа, значи , за да не забравям кой кум, кой сват ... braman, stanislava63, Велина Василева и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 Не получих отговори на някои от въпросите си. Но аз и не държа на тях. Обосновах всяко едно от твърденията си, но това изглежда няма никакво значение. Не е нужно да се напрягаш да спориш, аз отдавна съм се съгласила с всичко, което твърдиш Последното нещо от което се нуждая е съгласието ти или съгласието на който и да е от четящите във форума (нищо лично към никого, уважавам всеки един потребител, но съгласието му просто не ми е нужно). Извинявяй, вземам си думите обратно... Считай - че съм ги написала не до днешния, а се отнасят - за бъдещия ти "аз", с когото ще бъдем в хармония... Колкото до отговорите - няма как да ги получиш сега, по обективни причини, защото не е дошло още времето да ги разбереш... Иначе - тези отговори са казвани/написани на много места и сами влизат в очите ни, когато те са отворени... (Затова - ще почакаш колкото е потребно и всички отговори сами ще дойдат при тебе, точно на момента)... Божествените неща сами идват при нас, такава е Наредбата... Те ни се дават Свише и ние не си приписваме заслугите за тях... Словото казва така: "Всички ще бъдат научени от Бога"... Човек просто трябва да остави всичко свое на Божествения Олтар... Само това... Колкото до обосновките ти - не се сърди, но има какво още да се желае и при тебе, както е при всеки от нас, комуто не достигат доста парченца от пъзелчето и затова прави произволни връзки, от които после ще се откаже ... Мир... Предлагам да не се излагаме повече, защото това правим ... Аз съм се излагала много пъти през живота си и много повече, отколкото тук, във форума и затова съм "гърмян заек", относно публичното излагане, но на тебе - сигурно ти коства скъпо това неудобство... Затова те моля, от сърце - не коментирай постовете ми повече и аз няма да коментирам негативно твоите... Нека хората сами да си се смеят... цветна дъга 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 (edited) А парадокс ли е, че обикновено най-силните са и най-смирени и не казват "Аз съм силен.", нито "Трябва да съм силен."? Не, но те все пак са силни, нали? Не са като сухите листа, които най-лекият повей на вятъра откъсва от дървото. Ненапразно попитах: от силни или от слаби служители има нужда Бог? Но някои предпочетоха да заменят сътрудничеството и отношението между листата и дървото с Белчо и Сивушка. Стан, в една друга тема, не се сещам сега коя е, за да я потърся, ти пак се изказваше в този дух и аз те попитах - Мислиш ли, че само ти определяш живота си, ти го контролираш ... нещо в този смисъл. И ти твърдо и категорично потвърди. Тогава замълчах, може би не се връзваше добре с темата, не помня. Но струва ми се точно в това отношение ти опонират другите писали последните няколко поста тук. А аз съм човек, на който за щастие (защото е много поучително) или за нещастие (защото си е много стресиращо), но периодично ми се случват ситуации, в които аз или някой особено близък човек сме в смъртна опасност. Единствено силната и искрена молитва Бог да помогне, разрешава тези ситуации. Това е много отрезвяващо, особено като се има предвид, че в живота имам склонност да се правя на силна и контролираща. Периодично ми се натрива носа, значи , за да не забравям кой кум, кой сват ... Не събитията определят посоката на живота на човека, а отношението му към тях. Човек прави събитието част от своя живот с отношението си към него. Това определя последствията. Това определя и доколко опитът, урокът е усвоен. Събитието само по себе си не е нищо извън стойността, която ние му придаваме. Редактирано Октомври 20, 2010 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 (edited) Извинявяй, вземам си думите обратно... Считай - че съм ги написала не до днешния, а се отнасят - за бъдещия ти "аз", с когото ще бъдем в хармония... Значи проблемът е изцяло в мене. Ти няма какво да променяш в себе си, а само аз. (Щом смяташ, че сегашното ти аз може да бъде в хармония с моето бъдещо аз, това е единствения възможен извод). Колкото до отговорите - няма как да ги получиш сега, по обективни причини, защото не е дошло още времето да ги разбереш... Ти само заради мен ли пишеш? На никой от участниците във форума ли не му е дошло времето да ги разбере? Иначе - тези отговори са казвани/написани на много места и сами влизат в очите ни, когато те са отворени... (Затова - ще почакаш колкото е потребно и всички отговори сами ще дойдат при тебе, точно на момента)... Божествените неща сами идват при нас, такава е Наредбата... Те ни се дават Свише и ние не си приписваме заслугите за тях... Словото казва така: "Всички ще бъдат научени от Бога"... Човек просто трябва да остави всичко свое на Божествения Олтар... Само това... Защо пишеш тогава, а не оставиш Бог да ме удостои (когато сметне за необходимо разбира се) с разбиране за истината? Колкото до обосновките ти - не се сърди, но има какво още да се желае и при тебе, както е при всеки от нас, комуто не достигат доста парченца от пъзелчето и затова прави произволни връзки, от които после ще се откаже ... Мир... Предлагам да не се излагаме повече, защото това правим ... С две думи ми кажваш: Пишеш глупости! Но в същото време не искаш да ми кажеш защо смяташ така. Леле, това ако не е високомерие, кое би било? Аз съм се излагала много пъти през живота си и много повече, отколкото тук, във форума и затова съм "гърмян заек", относно публичното излагане, но на тебе - сигурно ти коства скъпо това неудобство... Затова те моля, от сърце - не коментирай постовете ми повече и аз няма да коментирам негативно твоите... Нека хората сами да си се смеят... Не знам. Ако аргументираното представяне на позиция е излагане за някого, то определено се излагам. Тук имам в предвид предходните си постове, а не този, в който очевидно се заяждам (но отново аргументирано). Редактирано Октомври 20, 2010 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 (edited) Стан, Бог не е като някой стар приятел, та да седнете да си приказвате. Той за да дойде, теб не трябва да те има. Редактирано Октомври 20, 2010 от braman цветна дъга и Велина Василева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 Защо пишеш тогава, а не оставиш Бог да ме удостои (когато сметне за необходимо разбира се) с разбиране за истината? Тук, във форума - всеки се упражнява и пише единствено за себе си, а не за останалите потребители... Останалите участници са само фон, атмосфера за всекиго - която го подкрепя... Подкрепящата среда е много важна за нас... Така - Бог ни учи - всеки един от нас, поотделно, според нивото му, към текущата дата... Постовете ни - са своего рода домашните - на някогашните ученици; те не са имали такъв форум... А цитатите от беседите в темите (за които аз наистина нямам никакъв принос, но не мога да го докажа) - са мнението на Учителя, т.е. - нашият коректив... Когато пиша във форума - аз го правя за себе си; изяснявам си нещата и ги разбирам по-добре... В самия процес на писането - Бог ме учи... Той така прави с всекиго... Тук, в Портала, в тази атмосфера, израстнах много в разбирането на Учението, затова много обичам и съм благодарна на Портала... Недоразуменията са само част от процеса на обучение... Всичко е точно... И не е верно, че не се променям... Непрекъснато се променям и проумявам нови неща; всеки ден - все нови и нови идеи... Ако видиш първите ми постове тук - ще се съгласиш, че са много по-глупави...Аз така ги виждам сега... ---------------------------------------------------------------------------------- П.П. Не намирам, че постът ти е заяждане... Честно!... braman, Пламъче и цветна дъга 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 Стан, Бог не е като някой стар приятел, та да седнете да си приказвате. Той за да дойде, теб не трябва да те има. Не мен а мисловните ми представи чрез които съм се обвързал със света. „Мен не трябва да ме има“ само доколкото се самоотъждествявам с тези си представи. Мислех да пиша и още, но ми е трудно да формулирам мисълта си. Може би друг път. Велина Василева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
цветна дъга Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 (edited) Какъв е законът на смирението, как да се смири човек? Какво е състоянието му? Той трябва да се вдлъбне, да стане паница. Та хората тая паница да я употребят за ядене. Щом станеш паница, хората да турят лъжицата си в нея. Ти ще изучаваш характера на хората. Този богатия човек няма да подозира, че ти си смирената паница. Той всичко ще тури вътре. Ще я хваща с ръцете си и ще му е приятно. И ти ще го изучиш. Път, истина и живот Редактирано Октомври 20, 2010 от цветна дъга Пламъче и Велина Василева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Октомври 22, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2010 (edited) "Висините на Духа могат да бъдат превзети само ако се мине през портата на смирението... ...Всяко чувство на истинско смирение поражда в душата сила, която рано или късно издига човека в областта на висшето познание... ...Днес е твърде важно да се обърне необходимото внимание върху тези неща. Нашата цивилизация тласка хората по-скоро към критика и осъждане, отколкото към смирение, преклонение и жертвоготовност. Дори нашите деца предпочитат да критикуват и рядко изпитват уважение. Обаче всяка критика, всяка осъждаща мисъл прогонва душевната сила, необходима за висшето познание, докато самоотверженото преклонение развива тази сила. ...Всеки миг, в който отхвърляме нашите негативни и осъждащи преценки относно света и живота, ни доближава до висшето познание. И ние напредваме бързо, ако в тези мигове проникваме нашето съзнание с такива мисли, които ни изпълват с удивление и преклонение пред света и живота. Който има опит в тези неща знае, че подобни мигове пробуждат в душата сили, които иначе биха останали спящи. По този начин у човека се пробужда духовно зрение. Сега той започва да забелязва около себе си неща, които по-рано не е виждал. Той започва да разбира, че по-рано е виждал само една част от заобикалящият го свят. Сега хората застават пред него под съвсем друга форма. " Рудолф Щайнер - "Как се постигат познания за висшите светове" Редактирано Октомври 22, 2010 от velinavasileva Слънчева, braman и цветна дъга 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.