Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Ивета

Ентропията

Recommended Posts

Ами, може да гледаме към различни части от времето. По-близките до мене са по-близки по време. По-отдалечените от мене са по-отдалечени по време.

Може би наистина виждаме спомен за случилото се, защото има вариант да видим и неща напред, които все едно са се случили вече. В това, последното, не вярвам. Само миналото е реалност, а също и настоящият миг, който изтича, а бъдещето може да се променя, не е строго предначертано.

Една достатъчно голяма, условно затворена и независима система / такава в действителност няма, говорим си с приближение и идеализираме случая/ съдържа в себе си огромен брой съставни частици, които са достатъчни, за да се опише вероятностното разпределение на състоянията, в които тези частици биха могли да бъдат. Външно такава голяма система може да изглежда спокойна, но вътрешно може да кипи от движение.

Ако искаме да се образуват нови структури, трябва да са разрушени старите, т.е. хаосът да е максимален. По този начин наличието на хаос е необходимо условие да се организират нови базални структури. Аз не виждам противоречие с теорията за Сътворението /или една от тях/. Ето тук нещо интересно.

Разбира се, възможно е от вече налични структури да се организират по-големи, които ги съдържат. Това е развитие, еволюция.

Тук нямаме претенции повечето хора да поддържаме някакво високо научно ниво по темата. Аз лично говоря повече по интуиция и се опитвам да споделя личните си представи и усещания за нещата. Учила съм физика, но не ме е срам да призная, че далеч не зная всичко.

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Ами, може да гледаме към различни части от времето. По-близките до мене са по-близки по време. По-отдалечените от мене са по-отдалечени по време.

Може би наистина виждаме спомен за случилото се, защото има вариант да видим и неща напред, които все едно са се случили вече. В това, последното, не вярвам. Само миналото е реалност, а също и настоящият миг, който изтича, а бъдещето може да се променя, не е строго предначертано.

Изобщо нямам предвид това в последния си пост.

Светлината, която виждаме от далечните галактики, ги е напуснала преди милиони години, а за най-отдалечените обекти, които виждаме, светлината ги е напуснала пред 8 милиарда години!!! И точно заради това, виждаме вселената каквато е била в миналото: а дали тя е сън е по-скоро философски казус.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"В теорията на информацията съществува двойка полярни понятия – ентропия и негентропия – която корелира с анализираните от нас понятия хаос и ред.

Поначало ентропията е въведена като физическа величина, характеризираща състоянието на някаква затворена система. Вторият принцип на термодинамиката гласи, че ентропията на всяка затворена система винаги се стреми към нарастване, т.е. към нарастване на хаоса. В теорията на информацията ентропията е мяра за недостатъчност на информацията в някаква физическа система и е функция на вероятността – ентропията е безкрайна, ако вероятността е нулева.

Негентропията е обратна величина и представлява мяра за организираност и подреденост на материалните обекти. Между негентропията и информацията се прави аналогия, доколкото информацията характеризира възможността за подреждане на системата чрез управляващо въздействие върху нея. Това е израз на борба с ентропията – внасянето на нова информация увеличава възможността за прогнозиране и опознаване на бъдещето, т.е. нараства неентропийният елемент – редът.

Понятията за ентропия и негентропия са приложими и върху макро- и микросистеми, както и върху отделната личност. Общото за тези равнища е, че се търси непрекъснато баланс между ентропия и негентропия и важи правилото, че ако в един смисъл ентропията (хаосът) нараства, в друг смисъл тя намалява, успоредно с нарастване но негентропията (реда).

В крайна сметка, от гледна точка на развитието, категориите хаос и ред са коекзистентни. Става дума не за търсене на равновесно състояние между двете, а по-скоро за едновременното им присъствие в отношение на дозирана нестабилност, което се явява основен двигател на развитието."

д-р Георги Попов – из "Хаос и Ред – или принципът на дозираната нестабилност”

29101_pic_m.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 2.10.2010 г. at 11:55, Ирина - Horus - Чебурашка каза:

"В теорията на информацията съществува двойка полярни понятия – ентропия и негентропия – която корелира с анализираните от нас понятия хаос и ред.

........................................ "

 

Браво!

Хубава тема след като я изчетох, и се радвам, че някой се е сетил и за НЕГЕНТРОПИЯТА.

 "Необходимостта от философия за решение на повдигнатия въпрос за самоорганизацията на системите свързано с ентропията е подкрепена от двама големи физици на 20 век: Е. Шрьодингер и Н. Бор. Н. Бор е бил убеден за тясното обвързване на физическите с философските закони като формулира Принципът за допълнителност. Е. Шрьодингер продължил да развива това виждане на Н. Бор в книгата си „Какво е животът“, издадена през 1943 год., и въвежда термина за „отрицателна ентропия“ или Негентропия. Той искал да развие върху Принципа на допълнителността, универсално знание, с което да се постигне просто разбиране за единството в света и прави крачка към това като въвежда термина „отрицателната ентропия“ – Негентропия. Негентропията се явява противоположност на ентропията"

http://begetron426.blog.bg/technology/2018/03/29/evoliuciia-entropiia-negentropiia-i-syznanie.1601440

 

Че просто Ум без отправна точка си е Вятър. А пък от изследването на климатичните системи се е пръкнала и Теорията на хоаса.

А не знам защо, на малко хора им прави впечатление, че съобразно тази теория и в хаоса има малко ред, изразен от Атрактора.

"Теория на хаоса – атрактори] Откриването на възможността за определяне параметрите на хаоса, т.е. да се определи поведението на нелинейните системи, се счита за третото голямо откритие на 20 век, наред с теорията на относителността и квантовата механика. То вече се третира на практика от позициите на теорията на хаоса, включително социалната организация, цикличностите в развитието, движението на пазарите, биологичните популации, турбуленцията на флуидите и т.н."

 

Цялата дандания, която създавам е заради наблюденията ми. Защото, както е установил и Брус Липтън в книгата му "Биология на убежденията", начинът по който клетките реагират на стимулите от външната среда определя и посоката на промяна на генома.  А последното твърдение, дори и да звучи като основа на Ню-ейджърски трактат, човека го е установил в цитологичните му изследвания. Да не забравяме, че организмовата ни "цялост" се базира точно на организираните в ситема от органи клетки. А те, при клетъчните си мембрани проявяват "избор", селекция на точно определени, нужни, съобразени с вътрешното състояние на клетката вещества, чийто прием дава възможността на клетката да промени статуса си /да се адаптира/ съобразно сигналите за състоянието на параметррите на външната среда, постъпили от рецепторите, които пък са част от друга паралелна система на организма - тази на обратната връзка.

Малко дълъг аргумент, за да изкажа изводите от наблюденията си, но няма как директно да кажа , че насочването на вниманието към Ентропията, без да се вземе предвид и противоположния й процес - Негентропията, може да доведе единствено до фатализъм в умствените ни представи за Света. Или пък, конкретно, до липса на всякакъв смисъл на съществуването, с оглед на неизбежния му край в лицето на Смъртта. А, това определено влияе и на клетъчно ниво, и не е нужно "да дойде" Вилхелм Райх и да "ми напомни" противоположния на разширяването метаболитен процес - свиването, и как това ще ми се отрази на психиката и неизбежно и на тялото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В предния пост, дори не се сетих да "вкарам" и аргумента от съвременното развитие на научната мисъл, следствие от разширения кръгозор като резултат от еманципирането от Картезианските метериалистически "догми".

Нямало е как Умберто Матурана през 1972 г. да "стигне" до самоорганизиращата се система / Автопоезиса/, ако е бил фокусиран единствено върху Ентропията. .......който пък вероятно е "черпил вдъхновение" от труда на Иля Пригожин

Да не говорим пък, че причинно-следствената връзка от тази теория предизвиква и следствите в лицето на Енактивизма, от който пък се "пръква" дълбокото осъзнаване, че динамиката на когнитивните ни процеси е взаимосвързана с динамиката на процесите в заобикалящата ни среда. Идея, която съпоставена с философията на древността, е малко като илюзията "откриване на топлата вода" или "историята се повтаря", но пък е семето, от което "растат и се развиват" доста съвременни философски гледни точки, определящи, а може би "отразяващи" динамиката в колективно несъзнавания ни слой.     ако изобщо има такава, след като "историята се повтаря", но я изживяваме по нов начин, чрез личното ни творчество, във времево-пространствения "прозорец на индивидуалното ни съществуване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×