Латина Добавено Юли 17, 2010 Доклад Share Добавено Юли 17, 2010 Вчера си вървях по улицата и си мислех за "лудите" хора, които жертват от времето, силите и средствата си, за да правят добро не само на близките си, но и на съвсем непознати хора. Има и друг тип хора, които следват личния си интерес и казват: "Какво ме интересуват останалите, важното е аз да съм добре!" Възможно ли е човек, който е утеснен и не разполага с кой знае какви ресурси, да прави добро и какви са начините, според Вас? Нека тази тема да стане извор на добри идеи как да правим добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 17, 2010 Доклад Share Добавено Юли 17, 2010 Според мен поддтика да направиш добро идва отвътре и не бива да бъде спиран.Това е истинското добро - да го направиш,без да очакваш нищо в замяна.Съвсем не е задължително доброто да има материален характер - понякога човекът срещу нас се нуждае само от блага дума! Ако човек разполага с повече материални средства може да помогне на хора,които са в нужда -болни,сираци,самотни старци и т.н. - всеки решава сам колко и на кого да даде. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юли 17, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юли 17, 2010 (edited) Някои хора са като наркозависими да правят добро. Стигнах до извода, че е напълно естествено това - когато човек направи добро от сърце, той изпитва радост, удоволствие, удоволетвореност - това е един вид награда. В стила на някой психолог ще кажа - отделят се хормони на щастието и някъде в мозъка се записва: "Правя добро, чувствам се добре". Редактирано Юли 17, 2010 от kuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 17, 2010 Доклад Share Добавено Юли 17, 2010 Не съм много съгласна с това,че винаги когато направиш добро се чувстваш удовлетворен!Често се случва да направиш добро на неподходящ човек/хора и след това да се чувстваш ограбен и унизен.Има такива хора,които спекулират с добрината на останалите - посредством лъжа,целяща предизвикване на жал и съчувствие те се облагодетелстват. Добро не се прави на всеки,но все пак това е въпрос на личен избор! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 17, 2010 Доклад Share Добавено Юли 17, 2010 (edited) То това е истинското добро - да го правиш така, както дишаш; без да забелязваш, че правиш добро... Доброто само да си извира от тебе и ти го правиш - просто защото не можеш да се спреш ... А почнеш ли да умуваш - какъв добротворец си самия ти ... Не е на добро ... Редактирано Юли 17, 2010 от velinavasileva Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юли 17, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юли 17, 2010 Възможно е човекът, на когото е направено добро или е злоупотребил, да го оцени едва след време. Но това всъщност не е важно - преди да направя нещо, което считам за добро, се питам - бих ли съжалявала, ако не получа нищо насреща, дори благодарност? Ако си отговоря, че не бих съжалявала, значи нямам никакви очаквания и съответно нямам причини да съжалявам. На практика действам, защото аз самата така желая и поемам личната си отговорност за това, какви ще са последствията и как ще се чувствам от тях. От другия не очаквам нищо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
марсин Добавено Юли 17, 2010 Доклад Share Добавено Юли 17, 2010 Истинското добро е спонтанно,,нетърсещо нищо отсреща,иначе то вече не е добро...По моему това е лекотата в общуването,спокойствието,добронамереността ,нетърсене на скрит подтекст във всяка дума,търпимостта,разбиране и приемане на мнението на другия,веселия поглед,чистата ,истинска усмивка, предразположение и желание за разговор с другия...когато на човек му идва отвътре е най-лесното нещо на света, и е естествено.Но когато е наложено,направено с усилие е адски осезаемо и често има отрицателни последствия...Добро е да се усмихнеш сутрин на непознат,показва добронамереност... Донка и Велина Василева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
марсин Добавено Юли 17, 2010 Доклад Share Добавено Юли 17, 2010 "Казвам: съвременните хора трябва да мислят правилно, да живеят правилно, както Бог изисква. Правилният живот подразбира братски живот. При това не е нужно всички хора да имат еднакъв външен образ и еднакви убеждения. Вземете, например, малкото дете и възрастния човек. Те се различават външно, но като хора все имат нещо общо. Някога младият ще остарее, а старият може да се подмлади. В това отношение алхимиците са правили ред опити. Стар човек може да се постави в една реторта и след като мине през известни процеси, ще излезе оттам съвършено подмладен. Човек може да се подмлади не само по алхимически начин, но и чрез мисълта си. Много европейски учени поддържат теорията, че човек може да се подмлади, да обнови живота си чрез мисълта. Светлата мисъл на човека създава около него приятна атмосфера, която го прави способен да възприема хубавото и красивото от живата природа. Няма ли светла мисъл, човек не знае как да постъпва спрямо разумната природа и по този начин се натъква на ред противоречия и нещастия. Благодарение на това хората се изявяват лоши; това показва, че те само по воля са лоши, но не и по естество. Често срещате хора, които по вътрешно разположение, по така наречената зла воля, не изпълняват и това, което даже за тях самите е добро." от "Идеалът и човека" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 17, 2010 Доклад Share Добавено Юли 17, 2010 "Ако вие мислите за другите толкова, колкото за себе си, вие бихте били хора с идея. Тази трябва да бъде общата идея, която да ви ръководи за в бъдеще. Това да става по свободна воля, по един вътрешен принцип, а не да ви се налага отвън. Даде ли ти някой твой приятел нещо, ще го питаш: от любов ли правиш това или от друга някаква идея? Ако го правиш от любов, после да не ми го споменаваш. Ако му услужваш с пари, а после пращаш други хора да питат кога ще ти ги върне, по-добре нищо не му давай! Ще дадеш и ще забравиш, като че нищо не си дал. Нека помни за тебе този човек, комуто си услужил. Сега, вие искате да имате събор. По принцип трябва да има. Питате се кой да присъства на събора. Чудни сте! Вие присъствате на събора на по-старите ви братя и сестри, а не искате да ги приемете на вашия събор. Понеже един ден и вие ще станете стари, трябва да приемете старите в събора си. И обратното: понеже старите един ден ще станат млади, те трябва да дойдат при вас. Тъй щото, ще има и от едната, и от другата страна. Как ще определите според вас кои трябва да присъстват в събора и кои не? Ще кажете: всеки, който не е повече от 45 години, той ще бъде на Младежкия събор. Не, светът може да разсъждава тъй, но между вас това нещо не трябва да става. Принципиално ще разсъждавате! И онзи, който ще дойде между вас, той трябва да бъде човек на идеите, той трябва да жертва. Ако не жертва, той сам ще напусне това място. Онзи, който дойде, трябва да е готов на всички жертви. Това е едно от условията. Той трябва да е човек на живите идеи, на опита, да е готов за самопожертване, да е приложил закона на Любовта и да се не колебае насам-нататък. Нека има външни различия между вас, но всички трябва да имате един общ вътрешен принцип. Любовта ви да бъде основа, а волята ви – една динамическа сила, с която да реализирате нещата. Сега, бих ви попитал: разбрахте ли ме? Това не е морализиране. Това са добрите начини за действия, за да бъдете свободни в света. Вие ще се съберете на вашия конгрес, ще говорите – това е отлично, но трябва и да прилагате. Миналата година вие говорихте за едно списание, и списанието дойде. Старите говориха за един вестник, и той дойде. Хубаво, „Житното зърно“ е посято, но трябва да израсте. И аз желая, щото това „Житно зърно“ да даде хубав плод. Туй трябва да се реализира. Идейност, вътрешно сплотяване трябва да има във вас! И тази идея трябва да я предадете и на другите младежи в провинцията, иначе ще се разделите. Има само един начин за приложение на идеите: ще кажеш и ще направиш! Ще кажеш и ще направиш извън времето и пространството – нищо повече! По това ще се отличавате. Постъпвате ли така, никой няма да ви осъжда. Всички млади трябва да бъдат смели и решителни в малките работи." Млади и стари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 17, 2010 Доклад Share Добавено Юли 17, 2010 (edited) Възможно е човекът, на когото е направено добро или е злоупотребил, да го оцени едва след време. Но това всъщност не е важно - преди да направя нещо, което считам за добро, се питам - бих ли съжалявала, ако не получа нищо насреща, дори благодарност? Ако си отговоря, че не бих съжалявала, значи нямам никакви очаквания и съответно нямам причини да съжалявам. На практика действам, защото аз самата така желая и поемам личната си отговорност за това, какви ще са последствията и как ще се чувствам от тях. От другия не очаквам нищо. А когато дадеш голяма сума пари или скъпа вещ на заем на нуждаещ се и не ти ги/я върнат как се чувстваш?!И то при положение че ти нямаш повече от този човек? Помогнал си от сърце,влязал си му в положението,не си го търсил за да настояваш да ти върне взетото... Е,аз определено се чувствам омърсена! Редактирано Юли 17, 2010 от granat1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 17, 2010 Доклад Share Добавено Юли 17, 2010 А когато дадеш голяма сума пари или скъпа вещ на заем на нуждаещ се и не ти ги/я върнат как се чувстваш?!И то при положение че ти нямаш повече от този човек? Помогнал си от сърце,влязал си му в положението,не си го търсил за да настояваш да ти върне взетото... Е,аз определено се чувствам омърсена! Напълно те разбирам и ти съчувствам, в случай, че примерът ти не е само хипотеза... Обаче, нищо не помага повече от това - човек да преосмисли отново - принципно, само за себе си; вглъбен в себе си - значението на материалните неща в живота му и мястото, което те заемат в ценностната му система... Може би - много малко е необходимо, за да се направи спасителният извод - че човекът, т.е. - аз съм дух и съм свързан с гъстата материя - само с учебна цел... Само - за да науча някои полезни за мен уроци, потребни за Вечността...Нищо повече... Даде ли си такава сметка - човек разбира, че няма защо да се чувства зле... Всичко материално, включително и физическото ни тяло - принадлежи на Господа; на Учителя... Страдаме, единствено - когато имаме проблем да приемем това... С обич: Вили Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 17, 2010 Доклад Share Добавено Юли 17, 2010 Възможно е човекът, на когото е направено добро или е злоупотребил, да го оцени едва след време. Но това всъщност не е важно - преди да направя нещо, което считам за добро, се питам - бих ли съжалявала, ако не получа нищо насреща, дори благодарност? Ако си отговоря, че не бих съжалявала, значи нямам никакви очаквания и съответно нямам причини да съжалявам. На практика действам, защото аз самата така желая и поемам личната си отговорност за това, какви ще са последствията и как ще се чувствам от тях. От другия не очаквам нищо. А когато дадеш голяма сума пари или скъпа вещ на заем на нуждаещ се и не ти ги/я върнат как се чувстваш?!И то при положение че ти нямаш повече от този човек? Помогнал си от сърце,влязал си му в положението,не си го търсил за да настояваш да ти върне взетото... Е,аз определено се чувствам омърсена! Ето това усещане за омърсеност е точен индикатор, че стореното (даденото) не е било добро, дори и да е било с такова намерение, да е било поискано и да е изглеждало необходимо и добро. По личен опит съм установила (имам си тук двама дето често ми искат заем) - ако им дам толкова, колкото мога да забравя че съм дала назаем - все едно съм дала благотворителност, ей така, както се подарява за здраве - връщат ми ги и с искрена благодарност и са ми приятели. Първият път, когато дадох на двамата, рискувах аз да остана без необходима сума, за да си платя навреме задълженията. познайте - закъсняха и по уважителни причини да ми върнат парите и то точно толкова, че да мине кризата, да си събера парите и да отпиша даденото. Доста време беше - почти година мина. И тогава, когато вече наистина бях забравила и имах достатъчно пари и дори резерв, изведнъж ми г върнаха... С много извинения и обяснения - те също бяха преживяли тежки проблеми и се бяха измъкнали не без помощта на моите скромни суми... А на мен тогава ми изпратиха ученици повече. Оттогава си знам колко ми е границата на забравяемост и никога не давам повече. Обяснявам, че толкова мога в момента... Преди година и половина дадох назаем почти 20 пъти по-голяма сума от граничната. Но случаят беше друг. Тогава преди да взема това отговорно решение, помолих Богородица както аз помагам на това дете някой някъде така да помогне на моите когато имат нужда. И така и стана. В един момент се получи странен инцидент с кредитната карта на момчето, на когото дадох парите. Имаше опасност никога да не ги получа обратно и не по негова вина... Отново в медитация "пуснах парите" да отидат там където Бог реши - малко трудно, но стиганх до усещането, че нямам нужда от тези пари и че те със сигурност ще стигнат до децата ми един ден - все едно на тях съм ги дала, изведнъж момчето ми се обади, че всичко се оправило някак - върнали парите в картата. той ми си ги върна, а на моя син увеличиха заплатата, Дъщеря ми също по-късно получи малък но постоянен доход... Розалина и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 17, 2010 Доклад Share Добавено Юли 17, 2010 (edited) Това,което съм давала на тези хора ми е донесло доста подигравки от страна на самите тях,подигравателно ме наричаха "самарянка" и ...това достатъчно добре ги охарактеризира.Грешката си е моя,урока също.Мислех си някога,че всички са добри.Хубаво е,че тези хора са изключение - не съм попадала на други подобни. Редактирано Юли 17, 2010 от granat1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 17, 2010 Доклад Share Добавено Юли 17, 2010 Мила гранат те СА добри въпреки поведението си и мислите и думите си. Просто това, което ти си дала в момента в който си го дала, не е било добро за тях. Като например да пожертваш парите, определени за пътешествие с детето ти и ги дадеш на наркоман в криза, за да си купи дозата наркотик... Или вместо да заведеш детето си да поплува в басейна, да сложиш парите в ръцете на просещо дете на улицата ( а то после купува с тях алкохол на баща си, после той пребива майката.... ) С отношението си тези хора са ти казвали, че за тях не е било добре да им даваш това, което искат. Имаме тук една сестра - дала доста пари, които са си спестили със съпруга си (и двамата пенсионери с хронични заболявания и инвалидност) на приятелка, която правела ремонт на жилището си. Дори не се поинтересувала какъв точно е ремонтът, какво ще се купува с тези пари. дала ги е на жена в далеч по-добро от нейното материално положение и постоянни високи доходи. Ремонтът е бил до ниво супер лукс и... сега приятелката не я поздравява и затваря телефона... А те имат нужда от парите и тя е принудена да работи като социален асистент... Апропо въпросната жена е завлякла още доста свои "приятелки". Не може да се дават пари без да знаем за какво точно ще отидат те. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юли 17, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юли 17, 2010 (edited) Аз също имам опит с погрешно дадени пари. Самата аз бях в тежко положение, но човекът, на когото услужих, ми е много близък роднина, нямаше какво да яде, нямаше нормални дрехи и обувки, беше много задлъжнял. Дори ми каза, че съвсем скоро парите ще свършат, така и стана. Очевидно не съзнаваше, че причина за това е и той. Дадох му много средства, които бяха нужни на мене и децата ми. После изчезна. Бях сърдита на него и на себе си с години, защото този човек се интересуваше от мене само докато можеше да вземе нещо и не върна даденото според обещанието си. След време обаче ме сполетя неговата съдба. Очевидно трябваше да си направя някакъв извод. Да, разбрах, че или не е трябвало да му давам пари и да си гледам интереса, поемайки отговорност за себе си и децата си, или да не се сърдя за стореното от него, защото това осъждане е довело дотам да изпадна в неговото положение. Така стана, че понастоящем същият този човек понякога помага на мене съвсем безкористно, той ми подарява пари, никога не ги дава назаем. Със сълзи на очи, засрамена, простих. Много грешки съм направила в живота си заради предположения, че нещо определено трябва да се случи. Заради надеждата си не съм успявала да допусна и лошите варианти, да видя евентуалните последствия, да се подготвя за тях или да ги предотвратя. Никой не е длъжен да направи добро, ако това ще е зло за него и не е от сърце. Преди време услужих на една колежка с пари, които тя не връщаше. Когато вътрешно й ги подарих от сърце, същата седмица спечелих от тотото около четири пъти повече. На следващата седмица пак пуснах, невярвайки, че е възможно два пъти поред да спечеля, но не познах - спечелих отново добра сума. Беше хубава Коледа, с много подаръци. А след време колежката ми върна заема. Случи се веднъж една циганка на улицата да ме залъже, да ми гледа и да ми измъкне пари. Ядосвах се на себе си и на нея, че ме преметна така. Срещнах една приятелка на улицата. Тя ми каза само едно изречение, с което обърна нещата и ме успокои. Даде ми съвет да приема, че съм ги дала да си нахрани децата. Макар и постфактум, дадох ги от сърце, дори се радвах. Човек и впоследствие може да си промени мотивите и отношението и това има действие, сякаш наистина се случва - защото по-важно е какво става в нашите души. На Бог парите нямат свършване. Редактирано Юли 17, 2010 от kuki Донка, Розалина, Лъчезарна и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 18, 2010 Доклад Share Добавено Юли 18, 2010 Вили,Донка,kuki,благодаря ви за топлото отношение към мен и проблема ми!От толкова години се опитвам да се справя с чернилката в душата си и все не успявам.Сега,благодарение на вашата подкрепа ще се справя! Покойната ми майка до края на живота си правеше добро на всеки,който се обърне към нея.Отиде си огорчена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 18, 2010 Доклад Share Добавено Юли 18, 2010 Вили,Донка,kuki,благодаря ви за топлото отношение към мен и проблема ми!От толкова години се опитвам да се справя с чернилката в душата си и все не успявам.Сега,благодарение на вашата подкрепа ще се справя! Покойната ми майка до края на живота си правеше добро на всеки,който се обърне към нея.Отиде си огорчена. Миличка, Вече си мисля, че единственото нещо, за което сме тук на Земята - не са никакви знания, колкото и "полезни" да се струват те на ума ни... Защото с физическата ни смърт - всички тези "знания" - ще се прекратят... Единственото нещо, което ще остане и след това - са добрите човешки взаимоотношения... Само това има смисъл... Само тук трябва съзнателно да наблегнем - да изграждаме умишлено истински сърдечни, добри отношения, дори и в тези случаи, когато личните ни материални интереси много сериозно страдат... Защото самото това страдание показва, че все още - нещо не сме разбрали от живота... Че трябва да направим ревизия на досегашните си схващания, от позициията на една по-голяма широта; на една по-висока мяра... Забелязвали ли сме се - как сме склонни лесно да простим на децата си такива простъпки, които - ако друго лице извърши спрямо нас, не забравяме лесно, помним с години и ни боли, че сме "прецакани"... Правим разлика, от позицията на това - доколко сме свързани с обич - с дадената душа - и така съдим кое е редно и кое е нередно , в отношението - "към мене"... Обаче - Бог не гледа така... За него - всички ние сме братя и сестри; всички хора сме равни; всички сме души на Един Баща... (Учителят казва, че много скоро - всякакви връзки, по семейственост - ще отпаднат на Земята)... И още нещо - когато съдим другия, ние винаги го съдим , само от нашата позиция... Но ако дори за миг бихме се поставили на негово място - в неговата среда, при неговите условия и с неговите вътрешни възможности - ще си дадем сметка, че бихме постъпили точно като него... Просто - тогава "аз" щях да бъда "другия" и щях да върша неговите дела... Така стоят нещата, ако сме честни... Просто "другият" си има други, свои мотиви и други - свои си съображения, според нивото на развитието си и винаги действа от позицията, че е прав , или че е извинен - да постъпи точно така, както е постъпил... Но - Бог е и над двама ни... Той - много внимателно движи изпитанията ни, с оглед на това - колко можем да понесем и никога не ни дава повече от допустимото... Затова - каквото идва - то е за добро и най-важното нещо е да го приемем, без да сме недоволни и без да роптаем... Точно това е търпението, по дефиниция - приемане на нежеланото, без ропот... Ако не можем в момента да го оценим като добро - това значи само, че това ни предстои... С други думи казано - полезното - при всяко едно мое нараняване от "чужди хора"; от други души - е да мисля, не колко съм пострадала, а какво добро поучение; какво разширение на съзнанието - ще ми донесе този случай... Да намеря смисъла на доброто (за мен), в простъпката на другия (която приемам безусловно) и тук да се концентрирам; другото не е важно...И никога да не забравям, че този, който ме е "наранил"- е мой брат, моя сестра - ако все още ми е трудно да виждам Учителя, зад всяко житейско премеждие (Който в подходящото време - ще научи и провинилия се брат - на морал и човечност, но при друг случай; не точно сега; сега аз трябва да науча урока на търпението, на практика - а не само на теория да го преповтарям, без да съм го опитала и приложила)... Да помислим заедно - какво е приложението в живота - на търпението, което Учителят счита за най-благородното човешко качество, изискващо най-много прераждания, за да се култивира у нас... Как търпим? С обич: Вили Лъчезарна и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 18, 2010 Доклад Share Добавено Юли 18, 2010 (edited) Аз не осъждам хората които са ми направили зло,просто все още се чудя на техния начин на мислене и поведение - приемам го,но не мога да го разбера.(А може би не трябва и да се опитвам?!) Когато човек прави добро на някого може би все пак трябва да помисли добре,дали това няма да се отрази зле на близките му?Редно ли е да нахраниш чуждите деца при положение че твоите са гладни(примерно)? Винаги ми е доставяло огромно удоволствие да зарадвам някого - да подаря нещо,от което той се нуждае,но не може да си позволи,да свърша някаква работа,която той не е в състояние да свърши и т.н.Мисля,че доставянето на радост стои в основата на добрите човешки взаимоотношения. Търпението е много важно качество и човек трябва съзнателно да се стреми към него.Успехът е винаги на страната на търпеливия! Редактирано Юли 18, 2010 от granat1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 18, 2010 Доклад Share Добавено Юли 18, 2010 По някой път ние седим и се мъчим. Казваме, направих ли аз добро. Добро, което се прави с мъчение, не е добро. Единственото добро в света е туй, което произтича от Любовта. Единственото милосърдие е туй, което произтича от Любовта. Единствената кротост, е която произтича от Любовта. Всичките добродетели, които произтичат от Любовта, те са добродетели. Другите неща са скърпени. Ние се мъчим дали сме постъпили праведно... ... В този свят сте виновати, защото светът е неорганизиран. Сега вземете у нас има хубаво чувство. Майката е много внимателна със своето дете, пере го, хубаво, отлично е. Тя не е тъй любезна и тъй учтива с другите деца, както със своето. И като погледне на нейното дете, повече го обича. Не е лошо това. Че не само в кое да е животно такова чувство има, както майката. Туй е частично разбиране... ... Този свят трябва да се преобрази. Най-първо трябва да се преобразят духовните хора в света и тогава целият друг свят да се преобрази. Ние искаме обратното: Светът да се преобрази, после ние да се преобразим. Най-първо Бог да преобрази света, и тогава създаде човека. Първо преобрази света, организира го, и от този организирания свят, извади човека, и каза на животните: Вие ще бъдете господари. Но каза на човека да бъде господар, не на тия животни. Ти ще ги учиш. Казвам: Духовните хора, това са възпитателите на света. И ако те се откажат от туй възпитание да вършат Волята Божия, тогава кой ще върши Волята Божия? Волът не може да върши, това, което ти вършиш, нито конят, нито овцата. Те може да ти услужат. Ние, хората, в света сме, които трябва да извършим Волята Божия, понеже, сме създадени да извършим Волята Божия. Сега по някой път вие сте пристрастни, казвате: Кой ще победи. Само хората на Любовта ще победят. Сто едно на стоте е вярно. Само ония хора, в душите на които е Бог, те ще победят. Те като победят света ще бъдат господари на света, ще внесат най-добър ред и порядък. Няма да има насилие. Ако хората на безлюбието победят в света, ще има насилие, каквото досега сме имали. Тогава нека седи този порядък. Защо ни е друг порядък? Онзи порядък, който искаме, той трябва да бъде порядък на Любовта. Всеки, който изпълнява Волята на Отца Ми, той ми е баща, брат и сестра. Та казвам: Законът е същият. Ония дървета, които седят незапалени, от първата клечка, която внесете, в тях, те всички се запалват постепенно. Не е нужно да се запалят, не всички изведнъж. Бъдете уверени, че като ги запалите, постепенно всичките ще (се) запалят и ще горят. Сега вашето предназначение в света е, да запалите угасналите свещи. Като срещнете някого, драснете клечка, запалете го. Не го питайте. Запалете го. Не го питайте: Защо ме палиш. Запалете го да свети. Всичко на всякъде да свети. (До) като светне всичко. Това е вътрешното слънце, което свети в хората, и хората ще знаят, как да живеят вече разумно. Който изпълнява волята Божия Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 19, 2010 Доклад Share Добавено Юли 19, 2010 Едно е нужно на човека: да се пробуди вътрешно. Без вътрешно пробуждане, колкото и да му се говори за духовния свят, той ще си каже: Защо ли ми говорят тези хора? Като говориш на българина за духовния свят, той казва: Висока работа е тази; тя не е за моя прост, ограничен ум. Това е работа за учени хора. – Прав е той. Онзи свят може да се разбере от един отличен, светъл ум. Ограниченият ум нищо не разбира. Това е все едно, да говориш на човек с ограничен ум за доброто. Каква представа има той за доброто? Казваш, че някой ти направил едно добро. Каква дефиниция ще дадеш за доброто? Ще цитираш казаното от мене: добро е това, което освобождава човека, а злото го ограничава. Някога, обаче, става обратното: доброто ограничава, а злото освобождава. Дойде някой при тебе, вземе парите, дрехите ти и си отива. Добро ли е това? Той те е освободил и от парите, и от дрехите, но за тебе това не е добро. От гледището на човек с пробудено съзнание, това е добро, защото така го освобождават от излишен товар. След една година той ще му върне парите. Като взима парите ти, той казва: Ще дадеш парите си за Господа, защото в този момент друг се нуждае повече от тебе. Следователно, кое е зло и кое – добро, това зависи от разбирането на хората. Те принадлежат към духовния свят, а не към физическия. На физическия свят те имат само отражение. Доброто и злото трябва да се разбират правилно, а не както хората днес ги разбират. Че някой ти взел парите, или дрехите, това е привидно зло. Това е само частична проява на злото. Всъщност, злото е друго нещо. В духовния свят под „зло“ се разбира всяко нещо, което лишава човека от най-ценното – от живота. Доброто пък повдига човека и му дава живот. Помнете: Във всеки човек са вложени духовни способности и чувства, които трябва да се развиват. Като знаете това, работете върху себе си да ги развивате. Ако не постигнете това, и да влезете в духовния свят, пак ще знаете толкова, колкото и на земята. Ако детето се роди сляпо, нищо няма да знае за светлината; ако се роди глухо, нищо няма да знае за звука. Всеки дефект в човека показва, че в него има нещо неразвито. Като казвам, че не може да ви се говори за духовния свят, имам предвид вашите неразвити духовни чувства. За да разберете духовния свят, духовните ви чувства и сетива трябва да бъдат по-развити от тези, с които сега разполагате. Без шестото сетиво не може да се разбере духовният свят. Учените наричат това сетиво „интуиция“. Всъщност, интуицията отчасти наподобява това сетиво. То не е интуиция. Каквото и да се говори на човек без шестото сетиво за духовния свят, той ще слуша, но нищо няма да разбере и най после ще каже: Като отида на онзи свят, тогава ще разбера, какво представя той. Така говори само онзи, който не разбира нещата. Ако шестото сетиво не е развито у вас, и на онзи свят да отидете, ще разберете толкова, колкото и на земята. Човек, в когото шестото сетиво е развито, и на земята ще разбере толкова, колкото и в духовния свят. – Защо? – Защото той живее едновременно и в двата свята. Онзи свят не означава само определено място. Той е свят, дето живеят същества с известен ред и порядък, с известна интелигентност. Ново съзнание Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 19, 2010 Доклад Share Добавено Юли 19, 2010 Един познат ми разправяше следната своя опитност. Дошъл при него един съсед и му поискал известна сума назаем, с условие, че скоро ще му ги върне. Той му дал, колкото иска. Така съседът взимал десет пъти наред пари, без да му ги върне. Нашият познат все му вярвал и му давал пари. Един ден съседът му пак дошъл, 11 път вече, и казал: Десет пъти ви излъгах, не можах да си изплатя дълга. Сега работите ми се уредиха, и аз дойдох да си платя дълга. Казвам: Ето една добра черта – вярва човекът. Вярвайте и вие, колкото пъти и да ви лъжат. Важно е, човек да има търпение, да постоянства. Не постъпвате ли така и с дървото? Посадите семката му в земята и чакате да израсте. Поливате го, разкопавате го, докато стане голямо дърво и започне да дава плодове. Когато плодовете узреят, дървото казва: Вземи си, колкото плодове искаш. Както виждате, и дървото си плаща. Имайте търпение да се пробуди съзнанието в човека. Щом се пробуди, той ще ти даде от своите плодове. Докато се пробуди съзнанието му, ти трябва да поливаш доброто в него. Ако не го поливаш, ти ще загубиш. Доброто в човека е плод на неговото съзнание. Не можеш да бъдеш добър, ако не се пробуди в тебе Божественото съзнание. Ново съзнание цветна дъга и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 7, 2010 Доклад Share Добавено Август 7, 2010 Въпросите от заглавието ми се струват доста неточни. Нещата зависят от това какви сме, от нас самите, а не от това защо правим нещо и как го правим. Всъщност последните две неща също зависят от това, какви сме. Ако в нас е развита любовта, загрижеността за другите, чувството за справедливост, благородството, добронамереността, мъдростта, проницателността, себеотдайността, целенасочеността... то намеренията и резултатите от действията ни ще са положителни, без да е необходимо някакво специално желание да бъдем добри. Ако търсим причина да бъдем добри, то това не е добро, а как да бъдем добри ще подскаже разумът, опитът, знанието, креативноста, гъвкавостта, способността ни да виждаме последствията от действията си и др. Пламъче, Лъчезарна, Креми (късметче) и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Август 7, 2010 Автор Доклад Share Добавено Август 7, 2010 Благодаря!!! По този начин всъщност ти даде своя отговор на въпросите по темата. Въпросите можеше и да са повече, но едва ли е нужно. Ти как би я формулирал, без да се загуби смисълът? Какви са причините да сме такива, каквито сме? - щом това е главният въпрос, нека да чуем и отговора. Какви са причините да правим това, което правим? - изясняваме ситуацията, включително личните качества. Защо го правим? - изясняваме си мотивите. Какви са начините? - посочваме варианти за практическа реализация... Една жена си направила труда и регистрирала над двеста начина да се мият чинии. Предполагам, че поне толкова начина да се прави добро може да се изредят... Не мисля, че прекаленото опростяване на нещата е от полза. Лъчезарна и Диана Илиева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 8, 2010 Доклад Share Добавено Август 8, 2010 Kuki, така е, склонни сме да вкарваме нещата в схема, да ги разделяме, конкретизираме, анализираме, а така се губи нещо от тях, неизбежно ... Аз като инженер все се подсещам, че аналоговият сигнал/информация е по-"пълнокръвен" от дискретния И въпреки това тъкмо се канех да напиша и аз нещо опростено ... или може би обобщено ... как всяко нещо, което способства за всеобщата хармония е това, на което казваме "добро". И че дълбоко в себе си всеки от нас усеща/знае какво е то. И всеки от нас изпитва нормално желание - желание не е точна дума, но не ми хрумва друга в момента, а ето сетих се: стремеж. Та всеки от нас изпитва стремеж (най-често подсъзнателен) към тази хармония по простата причина, че в моментите, когато сме съпричастни към хармонията, изпитваме комфорт, удовлетвореност, лекота, пълнота (пак нямам точната дума), а когато не сме - усещаме дискомфорт, напрежение, направо натиск от страна на света около нас ... а бе, това са неща не много по-различни от обикновените физични закони, които познаваме. Проблемът е, че има прекалено много смущаващи ни въздействия, от страна на нашия ум, воля, чувства, също на чуждите ум, воля, чувства и от толкова много смущения, често не усещаме това, което е дълбоко в нас. Не случайно много практики за развитие на интуицията или за вземане на правилно решение съветват човек да се допита до тялото си - имам предвид следното: концентрираме се мислено върху проблема и евентуалното решение и следим как се чувства тялото ни - дали леко, спокойно или напротив напрегнато, свито, с болка някъде дори ... Рассвет, Креми (късметче), Латина и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Август 17, 2010 Автор Доклад Share Добавено Август 17, 2010 Та всеки от нас изпитва стремеж (най-често подсъзнателен) към тази хармония по простата причина, че в моментите, когато сме съпричастни към хармонията, изпитваме комфорт, удовлетвореност, лекота, пълнота (пак нямам точната дума), а когато не сме - усещаме дискомфорт, напрежение, направо натиск от страна на света около нас ... а бе, това са неща не много по-различни от обикновените физични закони, които познаваме. Не случайно много практики за развитие на интуицията или за вземане на правилно решение съветват човек да се допита до тялото си - имам предвид следното: концентрираме се мислено върху проблема и евентуалното решение и следим как се чувства тялото ни - дали леко, спокойно или напротив напрегнато, свито, с болка някъде дори ... Благодаря от сърце за този отговор! Той дава образна и логична обосновка, освен това и практически метод за решаване на много избори в живота. Много добро обяснение защо се чувстваме по-комфортно дълбоко в себе си, когато не вредим на другите, а напротив - помагаме им. За много от нас през по-голямата част от времето понятието "добро" е някак имагинерно, дори илюзорно, казваме, че няма добро и зло. И все пак, доброто е заложено дълбоко в нас и ни изненадва понякога колко простителни и благородни може да сме дори и към враговете си. Това ни е положението - свързани сме помежду си. И отново не мога да се въздържа и ще повторя мисълта на Вили, че сме тук на земята не толкова да натрупаме знание или нещо друго, колкото да изградим хармонични отношения, т.е. - да се подчиним и да позволим на любовта да побеждава в живота ни. Рассвет 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.