Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Тунели на реалността


B__

Recommended Posts

Тунели на реалността

Бях преди години на морето, лежах си и слушах една песен. Изведнъж се усетих, че живота ми се движи по едни установени рамки, във взаимосвързани повтарящи се ситуации. Консултирах се с по-умни хора и се оказа, че това е факт за всеки човек. Всеки човек живее в нещо като тунел на реалността.

Всички сме говорили за рутината. Знаем, че повечето неща в живота ни са навик, но някакси си мислим, че целия възможен свят е достъпен за нас. Това не е вярно. Достъпна е само частта на света от нашия тунел на реалността. Можем да видим само това, за което сме подготвени да видим и което си позволяваме да видим. От една страна тунела на реалността е ограничен от това, което сме, а от друга, ние подсъзнателно го ограничаваме допълнително като отказваме да видим непознатите или плашещи ни неща.

Тунелът на реалността може да се промени или чрез нашето активно желание или от събитията на съдбата или иначе казано кармата. Понякога идват събития, които ни карат коренно да променим живота си, да променим тунела на реалността. На тези събития ние не можем да се противопоставим и влизаме в новия тунел. Тези събития може да са развод, смърт на любим човек, уволнение от работа и т.н.

Едни от причините съвременния човек да стои в тунела на реалността са митът за еднаквостта и сраха от непознаваемото, непознатото. Митът за еднаквостта създава в съзнанието ни фалшива илюзия, че всички хора са еднакви, събитията са подобни, животът е един и същ навсякъде. Така човек си мисли, че целия свят е еднакъв и не съзнава, че има други тунели на ревалността, където животът е коренно различен.

Страха от непознаваемото сковава човек в модел, който го предпазва от опознаване на различнините, новите неща. Така той сам се държи в наложените граници.

Изискват се известни усилия да се промени тунела на реалността. Тука важи абсолютният принцип, че можем да променим света около себе си единсвено, ако променим себе си. Не можем да живеем в чужда страна, ако не знаем езика й и това се оказва условие да променим живота си. Възможен е и варианта, колкото и да се подготвяме за нов живот, това да не може да се получи. Това е така, защото промените, които са необходими, трябва да са наистина дълбочинни. Нашето желание не просто да го има, но и цялото ни несъзнавано да го желае страстно.

Смяната на тунела на реалността не може да е просто хрумване, а изисква мобилизация на всички ресурси на човека. Мисълта не трябва да е просто мисъл, а да е обоснована от прагматична гледна точка и от гледна точка на личния морал на човека. След това той трябва да поработи, за да подкрепи тази мисъл с чувства. Визуализацията на желаните промени е не просто мечтаене, а интуитивна нагласа за тях и подбуждане на чувствата, които трябва да подкрепят човека в промяната. Освобождаване на ресурси и енергия е жизнено необходимо за предприемане на действията за промяна. Човек трябва да смени дневния режим, да се откаже от някои задължения, да спести енергията, която ще бъде използвана за промяната. Някои казват, че може да промениш живота си единствено, ако напуснеш работа, която в съвременното Западно общество гълта повечето ни ресурси.

След това идва промяната в мисленето, мирогледа, настройката, отношенията с хората и околния свят. Идва и разбирането на новия тунел на реалността. Тук човек се сблъсква с много непознаваемо, което е непознаваемо до момента, защото принадлежи все още на чужд тунел. Човек трябва да се отвори, за да приеме в себе си новото и различното без страх. Трябва да се преодолеят задръжките на несъзнаваното и все едно да се направи психотерапия, която освобождава човека от оковите на старите разбирания.

Събитията по промяна на тунела могат да дойта естествено, а могат и да се ускорят, ако се използва транзитен стимулатор. Това е начин да заинтиргуваш човек, който принадлежи на новия тунел, така че той да ти помогне да осъществиш прехода. Това заинтригуване може да стане или чрез показване на потенциала за развитие, който имаш, или чрез показване на помощта, която може да се окаже на съответния човек или група.

Има един проблем, че може да не знаем към какъв тунел да се ориентираме. Тогава ни стига стимула на вътрешното усещане, че трябва да има промяна. Това усещане е най-важното в нас и трябва да му обърнем внимание. При липса на точна ориентировка какво точно трябва да се направи човек може да си помогне като внимава какви решения взема. В статиите за вземането на решения, гъвкавостта и задачите, които човек има в текущото прераждане съм говорил по този въпрос. Вземането на правилното решение продиктувано от вътрешния глас посочва точно тунела, към който трябва да преминем.

Един от най-лесните, бързи и кардинални начини за промяна на тунела е любовта. Тя може бързо и абсолютно из основи да промени живота на човек. Тя не идва случайно, а е породиктувана от обстоятелствата и кармичните задачи. Затова човек не бива да потиска любовта, когато и където и да дойде. Хубаво е да й се отдаде с цялото си същество.

Важно за разширяването на съзнанието е да не се забравя стария тунело. Човек да не се отказва с пренебрежение от досегашния си живот. Да не съжалява за него, да не се срамува от него, да цени получения досега опит. Тунела не просто ще се смени, а ще се разшири с новия и ще има двойно повече възможности.

Ще съм благодарен, ако споделите мнението си по тази тема и дадете нови гледни точки и подходи :)

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 30
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Ако използвам твоя речник, тези тунели са следствие от заключенията, които ни заключват. Човек, веднъж създал си някаква представа, е склонен да не излиза от нея. Тя е познаваема, уютна, относително контролирана, даваща сигурност, но и сигурен шанс да се заспи. И, да използвам една друга тема, стреми се да запази статуквото, т.е. да сведе енттропията до нула.

Тъй като в нашата реалност идеални системи не съществуват, винаги има обмяна на енергия - статуквото се нарушава. Тогава липсата на гъвкавост, липсата на възприемчивост води до трошене - може да се строши тунелът, може да се строши движещият се по тунела.

Може би, безболезнено прехвърляне от тунел в тунел е възможно само при будност на съзнанието и отвореност на възприемането. Тогава и най-малката промяна би се приела като отправна точка за прескачане. Или уширение на тунела. Иначе ограничеността на възприятията ще доведе до въртене в кръг.

Всъщност, наистина е уютно да се движи човек през тунелчето си. Нещата изглеждат примамливо сигурни.

Но общуването с хората и придвижването ни в този свят, просто и елементарно, изискват обмяна на енергия. Себепознанието ни, макар и обърнато навътре към нас, е свързано и с останалите души. Всеки е отговорен за себе си, но е и отговорен да позволи другите да бъдат също себе си.

Така погледнато, човек се нуждае от тунелите. Този вид ограниченост му позволява за даден момент да опознае частното и придвижвайки се през нови тунели, да придобие познание и за общото. Но отново си зависи от будността на човека... Липсата на будност и приемане на случващото се чисто и без прилепване, гарантира повтаряемост и нови кармични връзки.

И по-дълбоко проникващи болки на следващ етап.

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко е съставено от елементи, комбинациите между които могат да се променят.

Да, живеем в рамките на своите навици. Веднъж извършено едно действие оставя следа в пространството и следващото му извършване е по-лесно, защото се ползва въпросната следа. Повторено многократно, действието се превръща в навик от който трудно се излиза. Ние сами създаваме своите навици, а ако под „тунел на реалността“ разбираш съвкупността от всички навици, които сме си създали – тях също. Промяната може да дойде с осъзнаването на ограничаващите ни рамки, а посоката на промяната може да се открие в духовната литература, в следването на духовните идеали дадени на човечеството, прилагайки духовните принципи в своя живот. От духа идват принципите, които могат да се проявят по безброй много разнообразни начини. Навиците са от материята.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо пък точно "тунел"? В тунели живеят и строят къртиците..

Линк към коментар
Share on other sites

Тунелът на реалността може да се промени или чрез нашето активно желание или от събитията на съдбата или иначе казано кармата. Понякога идват събития, които ни карат коренно да променим живота си, да променим тунела на реалността. На тези събития ние не можем да се противопоставим и влизаме в новия тунел. Тези събития може да са развод, смърт на любим човек, уволнение от работа и т.н.

Всъщност, точно кармата обуславя проявата на тунела. Той не може да се променя, само относителната му посока, но си остава винаги ограничаващ и изолиращ.

Тунелът е отражение на твърдостта на човешкото същество. Нашите желания и стремежи не правят нищо друго, освен да го стесняват допълнително, независимо колко "благородни" са. С евентуалната им така наречена "по-висша" природа само попораства онзи инструмент, чрез който се придвижваме през него, та да дойде момент, в който поради огромната си "благонравност" вече не можем дори да се помръднем, заседнали между стените.

И да, тунелите са наистина реални и осезаеми. И винаги ще бъдат такива, докато и ни сме такива.

Обаче когато това спре да ти пречи, защото, първо, си осъзнал закономерността му и човешката невъзможност за измъкване, а после си я и приел, надвивайки вездесъщото си его... тогава започваш да се смаляваш. И съвсем физически естествено се оказва, че тунелът главоломно се разширява. Изведнъж в неговите граници попадат и допълнителни възможности. Но колко коварно - решиш ли да прегърнеш някоя, сам избираш да стесниш отново стените си.

Ние, човечетата, сме толкова невежи, че направо ми е трудно да го опиша. Лично на мен ми стига само и непосредственото осезаване на тази затвореност. Но за сметка на това - това е единственото състояние, в което без капка човекоприсъща лицемерност би могъл да кажеш: "Не моята, но Твоята воля да бъде". А тогава, много ясно, стените падат.

Филипяни 3

"12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса."

Линк към коментар
Share on other sites

Тунелът на реалността може да се промени или чрез нашето активно желание или от събитията на съдбата или иначе казано кармата. Понякога идват събития, които ни карат коренно да променим живота си, да променим тунела на реалността. На тези събития ние не можем да се противопоставим и влизаме в новия тунел. Тези събития може да са развод, смърт на любим човек, уволнение от работа и т.н.

Всъщност, точно кармата обуславя проявата на тунела. Той не може да се променя, само относителната му посока, но си остава винаги ограничаващ и изолиращ.

Тунелът е отражение на твърдостта на човешкото същество. Нашите желания и стремежи не правят нищо друго, освен да го стесняват допълнително, независимо колко "благородни" са. С евентуалната им така наречена "по-висша" природа само попораства онзи инструмент, чрез който се придвижваме през него, та да дойде момент, в който поради огромната си "благонравност" вече не можем дори да се помръднем, заседнали между стените.

И да, тунелите са наистина реални и осезаеми. И винаги ще бъдат такива, докато и ни сме такива.

Обаче когато това спре да ти пречи, защото, първо, си осъзнал закономерността му и човешката невъзможност за измъкване, а после си я и приел, надвивайки вездесъщото си его... тогава започваш да се смаляваш. И съвсем физически естествено се оказва, че тунелът главоломно се разширява. Изведнъж в неговите граници попадат и допълнителни възможности. Но колко коварно - решиш ли да прегърнеш някоя, сам избираш да стесниш отново стените си.

Ние, човечетата, сме толкова невежи, че направо ми е трудно да го опиша. Лично на мен ми стига само и непосредственото осезаване на тази затвореност. Но за сметка на това - това е единственото състояние, в което без капка човекоприсъща лицемерност би могъл да кажеш: "Не моята, но Твоята воля да бъде". А тогава, много ясно, стените падат.

Филипяни 3

"12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса."

Я, със всяка дума съм съгласен. Тунела зависи от тунела на кармата наистина. Но във дхарма тунела (тунела на кармата) може да имаме множество тунели или да се движим в много тесен тунел. И това винаги е така. Нарочно се ограничаваме дори от това, което кармата ни позволява да правим. Целта е да разширим тунела на реалността до този на дхарма :):thumbsup1:

Обвързването с желанията и тяхното "заключване" и другите заключения наистина стеняват тунела.

Можем да се смалим, за да се разшири тунела. Разшираването става точно с отказване от прилепването към желанията. Дори такова желание като "духовното израстване" пак стеснява тунела ни :thumbsup1:

Когато наистина живееш вътрешно и дълбоко по "Не моята, но Твоята воля да бъде" тунела изглежда да се разширява :thumbsup1: Сливане на твоята воля с Божествената.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup:Божидаре,даваш отговор на мой въпрос,който аз поставих насън на някого преди около 10 години.Ето и самият сън:

Намирам се в огромна библиотека,която е под земята,но е много светло - осветлението идва от покрива,който е стъклен и през него прониква мека и приятна светлина.Взимам една огромна книга от многобройните рафтове и започвам да я прелиствам - написана е с много красив почерк,с мастило.Мислено задавам въпрос:"Каква е тази книга?" и отговора,който получавам(мислено)е:"Книгата на живота".Питам:"Всичко ли е предопределено?Не може ли да се променя текста?",отговорът е:"Може,при определени обстоятелства.",но се събуждам,без да разбера какви са тези обстоятелства.:(

Да,мисля че човек може да замени своя тунел с друг с помощта на собствените си усилия!Не е лесно,но е възможно.:)

Линк към коментар
Share on other sites

Сливане на твоята воля с Божествената.

Това е много опасна посока към себезаблуждение.

Няма такова нещо като сливане на личната воля с божествената. Може само личната воля на нисшия аз да се слее с волята на висшия аз и поради невежеството ни да си мислим, че сме я слели с божествената.

Но за да стигнем до божествената воля реално, има само един начин - личната воля да се предаде и разпъне на кръста. Тя трябва да умре, защото когато изчезне, чисто и просто остава онава, което прониква всемира, на което ние пречим с нашите индивидуалности. Когато тях ги няма, съществува само онова, което Е.

На който не му харесва думата "умиране", да я замени с "предаване", но тотално.

Линк към коментар
Share on other sites

Много хубаво...:)

Познавах някога едно обикновено момиче, чак невзрачно и глуповато за другите. Не разбираше света около него, беше като унесено. Да, то си имаше своя тунел и другите бяха само част от картината наоколо.

Веднъж със семейството си това дете спа на плажа, в колата и гледаше звездите през предното стъкло на жигулката. Докато баща и ловеше риба на брега.

Малкото момиче видя странна картина, докато гледаше звездите... Бяха прекрасни и всяка намигаше и разказваше история... Видя една по-ярка движеше се, но не като падаща звезда. Тя приближи, а нещо тъмно и страшно я преследваше-като сянка. Пътуваше, приближаваше. Тази "звезда" стана ясно виждаща се планета. /Тогава момичето не знаеше точно, какво е планета/. Скова се сърцето на детето, усети страх от преследващата сянка. Молеше се сянката да не достигне планетата. Но тя беше упорита. Чу в сърцето си плач и викове на много хора, чу зловещ смях от тъмното. Сянката нападаше. Изведнъж всичко изчезна. Но ярка светлина като взрив освети небето и разтърсващ вик, страшен, смразяващ...

Сигурно сънувам, заспала съм докато гледам звездите, каза си то. Все пак никой нищо не беше видял и хората наоколо за пореден път си казаха, че е доста странно дете. Продължи да гледа към звездите, дано имат щастлива история и дано няма ужаси... Но самолети на военните части започнаха да летят-по три, по три, изстребители... Вече съмваше.

След много години вървене в тунела, странното момиче чуваше истории на индианци, на разни други хора, живяли някога..., записваше ги, изживяваше ги. Нейният тунел си беше специален и си го харесваше, въпреки някои спънки. В този тунел изживя голямата, разтърсваща любов. Имаше си своите битки, вътрешни и външни. Учеше разни неща. В този тунел хората и се смееха, сочеха я с пръст и всеки опитваше да я прецени, но тя си беше странна. Интересно е, че харесваше всички и сякаш ги познаваше-отдавна, много отдавна. Чуваше, че хората се стремят да няма изстребители. Чуваше хора, които се молят за любов и разбирателство. Реши да е като тях. Все пак разбра и за сянката. Но сянката се уплаши от детето, което още беше вътре в порасналото момиче - то я погледна с Любов и я прегърна.

Помоли се да излезе на разходка-и се получи, видя друг тунел-светещ, в синьо-виолетово и бяло. Искаше да тръгне по него, но се сепна-видя децата си, които спяха и си каза, че трябва да е още при тях. Разходката ще я отложи... за по-късно, след време.

Моят тунел е хубав и даже бях забравила за него. Просто си вървях, не знам накъде... Оказа се, че вървя навътре, в нова посока. И ми стана светло и щастливо...

Понякога тунелите ни се пресичат и ние се срещаме. Всички тунели са прекрасни, но не всеки вижда това. Събираме се в общ тунел, светещ и прекрасен, тунел изпълнен с Любов...

Божидар, благодаря за темата!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Всеки човек живее в нещо като тунел на реалността.

От една страна тунелът на реалността е ограничен от това, което ние сме, а от друга, ние подсъзнателно го ограничаваме допълнително, като отказваме да видим непознатите или плашещи ни неща.

Тунелът на реалността може да се промени или чрез нашето активно желание или от събитията на съдбата или иначе казано кармата. Понякога идват събития, които ни карат коренно да променим живота си, да променим тунела на реалността. На тези събития ние не можем да се противопоставим и влизаме в новия тунел. Тези събития може да са развод, смърт на любим човек, уволнение от работа и т.н.

Едни от причините съвременния човек да стои в тунела на реалността са митът за еднаквостта и сраха от непознаваемото, непознатото.

Изискват се известни усилия да се промени тунела на реалността. Тука важи абсолютният принцип, че можем да променим света около себе си единсвено, след като (ако) променим себе си. Не можем да живеем в чужда страна, ако не знаем езика й и това се оказва условие да променим живота си. Възможен е и варианта, колкото и да се подготвяме за нов живот, това да не може да се получи. Това е така, защото промените, които са необходими, трябва да са наистина дълбочинни. Нашето желание не просто да го има, но и цялото ни несъзнавано да го желае страстно.

Смяната на тунела на реалността не може да е просто хрумване, а изисква мобилизация на всички ресурси на човека. Мисълта не трябва да е просто мисъл, а да е обоснована от прагматична гледна точка и от гледна точка на личния морал на човека. След това той трябва да поработи, за да подкрепи тази мисъл с чувства. Визуализацията на желаните промени е не просто мечтаене, а интуитивна нагласа за тях и подбуждане на чувствата, които трябва да подкрепят човека в промяната. Освобождаване на ресурси и енергия е жизнено необходимо за предприемане на действията за промяна. Човек трябва да смени дневния режим, да се откаже от някои задължения, да спести енергията, която ще бъде използвана за промяната. Някои казват, че може да промениш живота си единствено, ако напуснеш работа, която в съвременното Западно общество гълта повечето ни ресурси.

След това идва промяната в мисленето, мирогледа, настройката, отношенията с хората и с околния свят. Идва и разбирането на новия тунел на реалността. Тук човек се сблъсква с нещо непознаваемо до момента, защото принадлежи все още на предишния тунел. Човек трябва да се отвори, за да приеме в себе си новото и различното в новия тунел без страх. Трябва да се преодолеят задръжките на несъзнаваното и все едно да се направи психотерапия, която освобождава човека от оковите на старите разбирания.

Всъщност, така както е написано (там, където съм подчертал), събитията, които могат да ни вкарат в нов тунел или да ускорят този процес, са все стресогенни, причиняващи дистрес.

Такива фактори може да бъдат най-различни събития: смърт на близък човек, смърт на домашно животно, бременност, раждане, развод, уволнение от работа, смяна на работата, промени на работното място (промяна на заплащането, промяна на работните задължения, промяна на натоварването и обема на работата, конфликтни началници и/или колеги, монотонна работа на конвейер, мръсен въздух, повишени нива на радиация, силен шум, лошо осветление, студ, горещина...), преместване в нов дом, природно бедствие (цунами, заметресение, тайфун, наводнение), пожар, участие във военен конфликт (т.е. - във война), пребиваване в плен, пребиваване в затвора, липса на работа, липса на жилище, участие в катастрофа (пътно-транспортно произшествие), смяна на училището, смяна на университета, семейни проблеми и скандали, неудовлетвореност от децата, от работата, от брачния/интимния партньор, от брака, от учебната програма в училище/университета, смяна на селището в рамките на държавата (вътрешна миграция), емиграция в чужбина, влизане в казармата, излизане от казармата или от затвора и последващата ресоциализация, пенсионирането, чувството за непълноценност и за невъзможност за реализиране, продължителна безработица, продължителна стачка, спад в стандарта на живот, различни заболявания - лични и на членове на семейството, и така нататък.

Споменатите събития може да бъдат причина за честата смяна на тунела, което вероятно понякога също води до дистрес.

А дистресът е по-голямо количество стрес, с което организмът не успява да се справи.

Редактирано от ISTORIK
Линк към коментар
Share on other sites

Аз ще дам пример със себе си. Вече го обсъждах с участник във форума, но може да провокира и други участници да споделят преживяно, а за мен е много интересна самата тема.

Аз пътувам преди години с двама мои колеги от университета. Бащата на единия ни кара и преминаваме през едно било, където от едната страна на шосето е висока планина, а от другата е стръмно надолу, без място за отбиване нито от ляво, нито от дясно. На един голям завой виждам в насрещното платно огромен тир и ние започваме да се разминаваме с него, в този момент го изпреварва кола, страшно бързо. Мозъкът ми преценя за секунди ситуацията и аз знам, че умираме, няма място нито тирът да направи място, нито ние да отбием, защото надолу е пропаст. В тези няколко секунди мозъкът ми се примири със смъртта, успокоих се напълно и като на лента ми минаха страшно много моменти от живота ми, сякаш да си ги припомня за последно. Изобщо не виждах вече какво става, но имаше много светлина. Изведнъж изключих, не знам за колко секунди. В следващия момент виждам как колата стои на пътя спряла, сякаш време е спряло. Няма тир, няма и коли.

Бащата на колегата също е в подобно състояние на покой и нищо не казва, освен: "Ние не трябваше да сме живи". Колежката, която стоеше отпред и ме гледаше през цялото време, само ми обясни, че е видяла в очите ми нещо невероятно, сякаш са започнали да говорят сами.

Честно казано, колкото и да мисля по въпроса, не мога да си обясня как се спасихме, защото просто изключих. Сякаш имаше преминаване през различни реалности, измерения, пространства и това състояние на покой беше невероятно.

Линк към коментар
Share on other sites

Хм, много интересно преживяване. И очевидно приблизително еднакво за всички пътници в колата.

Щеше да е интересно да се поговори с другите участници в случката, имам предвид извън вашия автомобил.

А къде беше спряла колата ви в края?

Сетихте ли се да проследите дали с теб и другите спътници след тази случка са се случили събития, които да се различават от подготвени такива от преди тази случка? Давам елементарен пример - за някой от вас преди преживяването с колата е била твърдо уговорена след месец примерно почивка на море, която обаче по някакви причини се осуетява.

Линк към коментар
Share on other sites

Хмм, интересни въпроси. Само аз и шофьорът видяхме, разбрахме какво се случва. Колата стоеше спряла на пътя след случката, сякаш нищо не се е случвало изобщо. Другите участници, извън колата, ги нямаше, когато се осъзнах. Аз нямаше да пътувам с тях по-принцип. Стана съвсем случайно, часове преди да тръгнат ми казаха и взех решението. Шофьорът, бащата на колегата почина след 1 година.

Редактирано от catch22
Линк към коментар
Share on other sites

А, това е друго нещо!

Значи главните заподозрени сте ти и шофьора :) . Какво казаха другите ви спътници? Примерно защо сте спрели и как? Те видели ли са само тир или само кола или не е имало други участници в движението според тях? А къде беше спряла всде пак колата - на същия този въпросен завой или на друго място по пътя?

Линк към коментар
Share on other sites

Те си говореха много задълбочено по някаква тема, гледайки се. Тя на предната седалка, той до мен на задната и се смееха. Не са видели абсолютно нищо, освен тя, което видя в погледа ми. Казаха, че просто колата е спряла. Когато аз се осъзнах, дойде първият въпрос от нея, който беше защо спряхме и какво става. Всъщност тя се е уплашила от това, което е видяла в погледа ми. Нямаха разминаване във времето, наблюдения за движението. Колата си стоеше на завоя спряла.

Редактирано от catch22
Линк към коментар
Share on other sites

Разбирам, значи актуален остава въпроса спрямо теб - промениха ли се подготвени събития от преди тази случка?

Ако не - в такъв случай това е само постановка, касаеща твоето и на шофьора развитие. Аз дори съм фен на второто предположение, точно защото е починал, а пък в теб виждам неща, които рядко ги има в нормално развиващите се хора, особено на тази възраст (струва ми се около 30г.).

Извини ме за твърде личните коментари, ако искаш да се прехвърлим на ЛС.

Мисълта ми е, че това за тунелите и подменената реалност по-скоро е валидно само в определен виртуален смисъл, не и на физическо ниво. Но ще ми бъде интересно да науча още, може и да променя вижданията си.

Линк към коментар
Share on other sites

Разбирам какво имаш предвид. Ще оставя отворена темата и за други преживявания и мнения, а през това време ще помисля над въпроса ти.

Редактирано от catch22
Линк към коментар
Share on other sites

  • 11 months later...

По време на детството,човека го възпитават да вижда света по определен начин .И той постепенно изгражда съответните представи и навици с което се вкарва във своя коловоз на живота .Тунел на реалността е по точно защото отчита евентуалното разширение, и вкарване на повече параметри в зоната на сигурност.Казвам сигурност ,защото  това е определящото при дооформяне на личния тунел.Моя мъничък опит е че когато има драстична рязка промяна то ,тя е провокирана от външни причини .А човек може и сам да смени или разшири тунела, с различни духовни упражнения ,преразпределящи вътрешната  му енергия .С други думи оттегляш вниманието от повърхността и го насочваш към сърцевината на нещата.Интересното е че колкото по се стремиш да откриеш причината,толкова по ясно виждаш следствието.

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

По време на детството,човека го възпитават да вижда света по определен начин .И той постепенно изгражда съответните представи и навици с което се вкарва във своя коловоз на живота .Тунел на реалността е по точно защото отчита евентуалното разширение, и вкарване на повече параметри в зоната на сигурност.Казвам сигурност ,защото  това е определящото при дооформяне на личния тунел.Моя мъничък опит е че когато има драстична рязка промяна то ,тя е провокирана от външни причини .А човек може и сам да смени или разшири тунела, с различни духовни упражнения ,преразпределящи вътрешната  му енергия .С други думи оттегляш вниманието от повърхността и го насочваш към сърцевината на нещата.Интересното е че колкото по се стремиш да откриеш причината,толкова по ясно виждаш следствието.

 

"когато има драстична рязка промяна то ,тя е провокирана от външни причини". Човек трудно може да смени сам тунела си. Хубаво, аз знам как става. И понеже знам, знам също, че само 1 на 200 човека има потенциал да го направи. А от тези хора много малко могат да свършат работата докрай. 

Линк към коментар
Share on other sites

 

 Човек трудно може да смени сам тунела си. Хубаво, аз знам как става. И понеже знам, знам също, че само 1 на 200 човека има потенциал да го направи.

 

След като знаеш как се сменя тунела, обясни по-подробно методиката

Линк към коментар
Share on other sites

Методика: 200 гр. шльокавица на всеки  4 часа. докато приличаш на човек.После  те поемат други :3d_144: ..............Сериозно:виж темата пречки  (опасности)по духовния път...Може да не е много издържано , но е лесно разбираемо ,обяснението което мога да дам.Личността с която човек се идентифицира , е толкова обвързана с конкретния тунел ,че всеки по добър опит за промяна е силен стрес.А много силното разпукване на втвърдената конструкция се усеща като смъртна опасност.Самата телесна смърт е такъв преход между тунели.В тибетската книга за живота и смъртта(заглавието дали бе точно това?),ни напомнят че ако се подготвим и посрещнем смъртта подобаващо,сме оползотворили живота си.Защото числото на безсмислената (не оползотворената) смърт ,е много по стряскащо от числата който Божидар дава по горе.При правилно умиране има шанс да , нулираш кармата си.

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Александър, а не е ли по-лесно и много по-удобно да изживеем живота си като пичове, т.е. да изпълним мисията си на Земята?! Да, умирането правилно и в пълно съзнание може би ще донесе някакво удовлетворение. 

 

Ноооо лично аз предпочитам да умра в пълно несъзнание и да съм си свършил работата. Интересното в случая е, че може да бъдем в две състояния. Състояние на щастие и състояние на нещастие. Ние не съзнаваме причините за тези състояния, но изживяваме тези състояния, ох. как ги изживяваме само :) И съзнателно да умреш, ако изживяваш неудовлетворение, то дори е по-ужасно, защото ще е съзнателно изживяване :) .............А, ако си удовлетворен, нищо вече няма значение.....

Линк към коментар
Share on other sites

Това за смъртта :3d_157: ,е като със всичко друго.Да бъдем макс. будни,възприемащи,благодарни.Проблема е че се страхуваме от непознатото......Отдавна живея както  казваш по горе.Знам че не съм господар на живота си.Само малко.Истина е че не може да летим ,ако не знаем да ходим...{.По-лесно,удобно? :3d_148:} Ние ,хората , се различаваме по пръстовите си отпечатъци  , по Д.Н.К . също.Значи един с един човек няма равен.Значи и тунела макар и да се припокрива с хиляди други ,е  единствен и неповторим. Според мен духовното израстване минава през опознаването на  всички тези тунели.

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Последните мисли на човек преди смъртта определят до голяма степен сферата в която ще попадне в надземния свят. Това не е точно нулиране на кармата. Но тези мисли всъщност са следствие от предходните мисли на човека - те отразяват посоката на мислите му през целия живот. И ако човек не се е стремил тази посока да бъде чиста, докато е бил на земята, то промяна в последния момент е почти невъзможна. Просто нещата стават доста автоматично. Дори и човек да е в будно съзнание, той няма да има волята и силата да промени обичайния ход на мислите си. Ако човек опита да промени мисленето си, сега - в този момент, ще се убеди каква тежка задача е и каква психическа подготовка е необходима. Възможно е, но е необходимо преди всичко постоянство и търпение, което изисква време. Другия вариант е изведнъж на човек да му просветне спонтанно, че нещо не е правил (мислил) както трябва, но подобно осъзнаване също е следствие от предишни натрупвания.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...