Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Ивета

Анри Бергсон и Беинса Дуно - опит за философски паралел

Recommended Posts

Guest Мона

Пред Бергсон стои трудната задача интелектът да бъде развенчан, тъй като вярата във всемогъществото на разума, родена от Новото време, е разколебана. Бергсон се връща към стари философски проблеми: за времето, за паметта, за живота изобщо, пречупвайки го през своеобразието на своя изключителен ум. В определен смисъл той представя цялата философска култура на цивилизацията, защото по парадоскален начин съчетава у себе си идеи на Плотин и Бъркли, на Лайбниц и Шопенхауер, на Платон и Спиноза. За същността на Бергсоновата философия се водят още страстни спорове, които варират между двете крайности: интелектуализъм (Л.Юсов) и антиинтелектуализъм (Ф. Асмус). Но всички са единодушни, че Бергсон е едно особено и силно присъствие във философията изобщо.

Чрез това кратко въведение, стигаме и до основната нишка във философията на Бергсон: той принадлежи към това направление, чиито представители (Г. Зимел, Е. Хусерл и др.) твърдят, че човек не познава само чрез ума, но и чрез сърцето: не само чрез понятия, а и по чувство, по инстинкт, по интуиция. За да достигнеш до дълбините на живота, ти трябва да преживееш, да почувстваш, умът ти да сърдечен, а сърцето ти - разумно. (На какво ви напомня това :))

Идеята на Бергсон за интуицията остава вярна на една вековна традиция, чийто произход можем да търсим отвъд началото на времето и пронизваща много концепции за света. Тя е много близка до Августиновата идея за Бог като висша, транцедентна и неизразима същност, раждаща човешкия свят, както и за човека като вечно облагородяващо се и постоянно стремящо се същество да постигне божията благодат в съзерцанието и в любовта, като основен принцип на привличането между същностите.

Бергсон непрекъснато прецизира понятията за интуиция и интелект, наука и метафизика, като извежда интуцията като единственият възможен път към познанието. Основната теза на Бергсон е, че "Интелектът се характеризира с естествено неразбиране на живота", идея, която е широко застъпена и в учението на Беинса Дуно. За голямо съжаление, само на едно място е направен паралел между сходните тези и на двамата, отделяйки преголямо внимание на космогонията и връзката на Бялото братство с други теософски системи, а е пренебрегнат философският дискурс у Петър Дънов, който е достатъчно важен, но е скрит под повърхността на словото му. (Преизобилно се изучават периферните структури, като правила за живот и хранене, а се пренебрегват дълбоко философските му внушения).

Връщаме се отново на Бергсон, но същото би могло да се каже и за философията на Петър Дънов: съзнанието е първична и основна реалност, а материята е деградирал, загасващ продукт и компонент. Те са създадени от творческия размах на жизнения порив. И най-накрая, основното: развитието на човека е стремеж да се достигне точката, в която интуитивният акт и осмисляне ще се слее с жизнения порив. И, ако искаме да познаваме по един начин, различен от интелектуалния, ние трябва да избягаме от затвора на нашето мислене, а самото мислене трябва да направи скок, да прекрачи границите си. Умът е едностранчив, а интуицията е начина за непосредственото постигане същността на нещата, на живота като такъв.

Идеята ми е да се направи паралел, но философски, задълбочен анализ между Бергсон и Беинса Дуно, тъй като такъв очевидно има. Историческите препратки са добре дошли, понеже всяка една мисъл има своя произход и последователи назад във времето. Нямам претенции за изчерпателност, това е невъзможно в едно първо мнение, с което темата се открива. Ще се радвам на вашите коментари :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Как може ума да бъде замислен?

Дали той не е просто рефлексия на ежедневното съзнание за установеност на понятията или загар от току-що научени послания?

Как да стане? Как?

Идеята за този форум беше добра и беше целенасочена, но никой не пише тук - грижейки се за вкусовите качества на теориите, забравихме за същността, отведохме мозъка си в заучените фрази и някак принизихме прочетеното. Защо?

Толкова ли е самотен духа и безперспективна мисълта, че не може да пребори студената кръв във вените и напевите от амвона?

Къде е Сърцето, за коeто толкова се борим и развяваме като знаме на уникалността да бъдеш добър? Къде е Сърцето?

Явно е отвъд затвoрите на ума и на незнанието, на двусмислията или трисмислията, на невъзможността да говорим директно, не иносказателно - иносказанието на Учителя е директно, то е съставено от прости изречения, няма умисъл, няма и чуждици, няма и повик за метафорични интепретации - има просто зов - "човече, опомни се" - къде си, "слез на земята" - виж сърцето си ...

Тъжно е, че с подобен словесен театър, обяснявам съкровени, прости истини - Любовта е родила слънцата , Любовта е ключ, с който всичко заключено се отваря, Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна ...

И най-важното за мен, което научих от Беинса Дуно - Истината е сладка.

Да, сладка е, макар и да горчи - но то е от сладост :)

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Брей, точно вчера се канех да пусна тема за отношението между интелект и духовност. :feel happy:Исках някой да ми ги обясни, защото за мен не са много ясни.

Какво е интелект, какво е духовност и най-вече каква е връзката между тях, как се проявяват едно спрямо друго. Интелектът функция на духовността ли е или духовността е квинтесенция на интелекта? Откъде идва енергията на т.нар. "интелектуалци" на които мисълта се лее свободно и по много, и в същото време разумно, т.е. филтрирана от религиозните предразсъдъци на културата (примерно, че торбалан ще те вземе ако не слушаш, или че твоя татко е по-по-най, или че земята е плоска, или че е грях да се яде свинско, или че е грях да се яде месо въобще, или че ако не си с Христос си против него, или че дядо Коледа обикаля с еленска шейна и раздава подаръци и т.н. и т.н.)? Откъде идва тяхната огромна ерудиция (един Макс Вебер да вземем например или нашите професори от Професорско каре) , как събират и обработват целия този фактологичен и исторически материал без да се объркат или да изпаднат в противоречие?

От друга страна, духовните лидери май са главната причина за войните. Появява се някой такъв и чертае някаква метафизична картина на света (примерно, че земята се крепи на 4 слона или че дяволите в ада имат рога и тризъбци с които бодат грешниците), която за обикновения човек е априори непроверима. После тая картина изпада в противоречие с някаква друга "божествена истина" на някой друго духовен лидер и почват кланетата.

В този смисъл, как да отличим доброто от злото, истината от заблудата, гласът на интуицията от гласа на комплексите, мераците и амбициите, как да отличим действителното от желаното, истинското от псевдоистинското (фалшивото) и т.н.?

Е, благодаря, Мона, тези твои съобщения хвърлят известна светлина върху въпроса. :thumbsup2:Надявам се да има още. :)

Редактирано от Канел

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво е интелект, какво е духовност и най-вече каква е връзката между тях, как се проявяват едно спрямо друго. Интелектът функция на духовността ли е или духовността е квинтесенция на интелекта?

Интелектът е аспект на ума. Умът е инструмент на Духа. Духовността е когато съзнанието стои над ума, емоциите и желанията, а не обратното.

Откъде идва енергията на т.нар. "интелектуалци" на които мисълта се лее свободно и по много, и в същото време разумно, т.е. филтрирана от религиозните предразсъдъци на културата (примерно, че торбалан ще те вземе ако не слушаш, или че твоя татко е по-по-най, или че земята е плоска, или че е грях да се яде свинско, или че е грях да се яде месо въобще, или че ако не си с Христос си против него, или че дядо Коледа обикаля с еленска шейна и раздава подаръци и т.н. и т.н.)?

Енергията и при интелектуалците и при „интелектуалците“ (така и не разбрах защо поставяш думата в кавички, след като желанието ти е да съпоставиш духовността с интелекта, а не с „интелекта“) идва от Духа. Духът от своя страна е неделим от Духа на всичко съществуващо (това обаче е друга и много обширна тема). Също не разбрах защо пишеш, че на „интелектуалците“ мисълта се лее свободно и разумно. (Как, след като самата пишеш, че е филтрирана?) Тя нито се лее свободно, нито разумно. Дали всъщност не се опитваш да вкараш дискусията в някаква удобна за разбиранията на ума ти посока? Умът е като едно стъкло, което замърсено от предразсъдъците и илюзорните представи за света, които имаме, пропуска само малка част от Истината, която е самия Дух, до съзнанието ни. Ти използва думата „енергия“, но това, което възприема ума при условие, че е освободен от наслояванията по него е Истината.

Откъде идва тяхната огромна ерудиция (един Макс Вебер да вземем например или нашите професори от Професорско каре) , как събират и обработват целия този фактологичен и исторически материал без да се объркат или да изпаднат в противоречие?

Възможностите на ума са неограничени, но като всичко останало, те трябва да бъдат възпитавани, развивани и изчистени от грубите наслоения.

Един от основните проблеми, които забелязвам изключително често и в този форум е, че умът се смесва с наслоенията върху него (навици, предразсъдъци, предразположения и др. модели, които изместват съзнателното ни мислене и го правят автоматично и стереотипно). За да бъде разбран умът наистина обаче, е необходимо да се научим да го различаваме от наслоенията по него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Енергията и при интелектуалците и при „интелектуалците“ (така и не разбрах защо поставяш думата в кавички, след като желанието ти е да съпоставиш духовността с интелекта, а не с „интелекта“) идва от Духа.

Защото се използва като нарицателно.

Също не разбрах защо пишеш, че на „интелектуалците“ мисълта се лее свободно и разумно. (Как, след като самата пишеш, че е филтрирана?) Тя нито се лее свободно, нито разумно.

Имах предвид, че интелектуалците много лесно артикулират мисълта си и могат с лекота да ти говорят с часове на определени теми при това без това да бъде плямпане, т.е. повърхностно, суеверно и тавтологично говорене - пустословие. Лудите също говорят много, но далеч не разумно.

Дали всъщност не се опитваш да вкараш дискусията в някаква удобна за разбиранията на ума ти посока?

Естествено. Искам да докарам нещата дотам, че да ми стане ясно как функционират тези неща. Засега тая работа с интекта и духа си остава до голяма степен трансцендентна и мистична.

Ти използва думата „енергия“, но това, което възприема ума при условие, че е освободен от наслояванията по него е Истината.

Коя истина - истината като обективни факти или нечия представа за истината?

Един от основните проблеми, които забелязвам изключително често и в този форум е, че умът се смесва с наслоенията върху него (навици, предразсъдъци, предразположения и др. модели, които изместват съзнателното ни мислене и го правят автоматично и стереотипно). За да бъде разбран умът наистина обаче, е необходимо да се научим да го различаваме от наслоенията по него.

Ето какво намерих. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти използва думата „енергия“, но това, което възприема ума при условие, че е освободен от наслояванията по него е Истината.

Коя истина - истината като обективни факти или нечия представа за истината?

Като използвам думата „истина“ никога нямам предвид нечия представа за истината, а действителната истина. Ако става въпрос за субективна истина, гледам да го спомена, за да не стават недоразумения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на Ивета - макар и с грандиозно закъснение...

Беинса Дуно е признат от много авторитети на своето време като един от великите философи на 20 век. Но е вярно и това, че сме си останали само с констатацията - не сме размишлявали (почти) именно върху философската страна на учението за сметка на останалите, които са също важни. Може би защото все още не се е намерил сред нас човек с богат багаж във философията, който да води една подобна дискусия... Или има такива, но те не смятат подобни дискуии за значими.

А те са.

Провокирана от разговора си с авторката на темата, извадих един много малък, но много показателен пример:

Мнозина от вас сте неразположени духом, нервни, само поради това, че не предизвиквате у вас проявите на Разумното сърце. Когато заговори то, вие си казвате: „Ти не слушай сърцето си, а слушай ума си!“ Не, най-първо човек трябва да слуша Разумното си сърце, а след това своя ум. Например искате да знаете дали идущия понеделник времето ще бъде хубаво, или не; почвате да разсъждавате с ума си и след като разсъждавате дълго време, определяте какво ще бъде времето; записвате си това и като дойде понеделник, проверявате. Дохожда понеделник и времето не излиза, според както сте определили – вали дъжд. Или вие казвате: „В понеделник Слънцето ще грее“, но няма слънце. Тогава софистът ще дойде у вас и ще кажете: „Да, но еди-къде си грее слънце.“ Разбира се, че Слънцето грее някъде, но това не е философия. Аз ви питам тук, в София, времето хубаво ли ще бъде от сутринта до вечерта; вие казвате, че ще бъде хубаво, но като дойде денят, не излиза хубаво. Ако попитате вашето Разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, като се оставите в положението на онзи философ, който уповава само на очите си, вие ще си отговорите точно. Оставете светлината свободно да пада върху очите ви и тогава ще дойде нейното психическо отражение. Ако в понеделник времето бъде отлично, вие щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояване – туй показва, че времето ще бъде хубаво. Обаче ако усетите на това място едно малко стягане, времето ще бъде лошо – нищо повече. Може да направите този опит веднъж, два, три и повече пъти. Може да направите и ред други опити. Срещнете един човек; запитайте се: „Мога ли да живея добре с този човек?“ Като запитате тъй Разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете да живеете с него. Този човек не е лош, но не е предизвикал своите добри навици. На друго място пък сърцето ще ти каже: „Ти можеш да живееш с този човек“, и ти чувстваш едно приятно разположение. Каквото ти каже Разумното сърце, неговата дума е вярна.

Следователно ние трябва да бъдем като онзи разумен човек, на когото като дават въже, той пита: „Това въже здраво ли е?“ Ето де ще употребите своя ум. Казват му: „Здраво е това въже, отлично е.“ Аз имам ум, казвам: „Добре, сам ще опитам въжето“, турям въжето на един колец и казвам на един приятел: „Хайде и двамата ще теглим въжето – да видим ще се скъса ли, или не.“ Теглим – не се къса. Повикваме трети, четвърти и т. н. Защо? – Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво. Теглим четирима, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса – значи това въже е здраво. С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса, но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него – това са сегашните опити. В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за неща, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето Разумно сърце. И каквито сведения ни даде Разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение. Каже ли ти например Разумното сърце: „Въздържай се“, ще се въздържаш. Направи това – направи го, без да мислиш повече, последствията ще бъдат всякога добри! Поколебаеш ли се, каже ли ти Разумното сърце нещо и ти не го извършиш, ще почувстваш, че си направил погрешка.

Добрите навици. Разумното сърце

Може би не звучи съвсем философски стил, но нима по стила ще познаваме философията? Самият Бергсон казва:

Умуването е лукс, делата – необходимост.

източник

С една дума, ние не виждаме самите неща, а се задоволяваме повечето пъти да препрочитаме само надписите, залепени върху тях. И тоя стремеж у нас, произлязал от нуждата, се е още повече засилил под влияние на езика. Защото всички думи (като се изключат собствените имена) означават родове. Думата отбелязва само най-общото, най-обикновеното в нещата – техният изтъркан изглед се промъква между тях и нас: тя би ни закрила истинската форма на нещата, ако тая форма не би затулена вече от нуждите, създаващи самата дума. Ала не само външните предмети, но и нашите собствени душевни състояния не стигат до нашето съзнание в техния оригинален вид.

Анри Бергсон - За изкуството

Като ученици, трябва да се освободите от вътрешните си заблуждения. - На какво се дължат тези заблуждения? - На пречупване на светлината в съзнанието. Пречупването на светлината създава особен род явления. Всяко пречупване на жицата, по която тече ток, произвежда известни опасности. Чувате някой да казва: Пречупи се моята воля, пречупиха се умът и сърцето ми. - Защо става това пречупване? - Божественото Начало в човека е влязло в гъста среда, поради което не може да се проявява, както трябва. Като знаете това, качвайте се на високи места, за да не става пречупване на светлината, която възприемате. Ако не може съвсем да избегнете пречупването на светлината, поне да бъде в най-слаба степен.

Път към разумността

Думата, знакът, необходими на ума, пречупват реалността през себе си. Навлизането в гъстата среда са нуждите на ума в ежедневната му работа. Този ум, който прилича на "пияна маймуна". Но има и друг "ум" - разумът - който е на "високите места".

Между природата и нас, що казвам? – между и нас и нашето собствено съзнание се постила було, плътно за обикновените хора, тънко почти прозрачно за художника и поета. Коя фея е изтъкала това було? Дали за добро или за зло? Трябва да се живее, а животът изисква да схващаме нещата в отношенията им към нашите нужди. Животът е дейност. Да се живее, ще рече да се възприема от предмети само полезното впечатление, та да може отсетне по съответния начин да им се реагира; другите впечатления или само смътно да стигат да нас. Гледам и ми се струва, че виждам; слушам и ми се струва, че чувам; изучавам се и мисля, че чета в глъбините на сърцето си. А всъщност, аз виждам и чувам от външния свят само онова, което ми е нужно да зная, което ми е нужно да върша аз забелязвам от себе си само онова, което лежи на повърхината, което участва в моя активен живот. И тъй, моите сетива и моето съзнание ми оставят само една опростяване от действителния свят, пригодно за моите практически цели. В представата, която те ми явяват за нещата и за самия мене, безполезните различия за човека се премълчават, полезните сродства се подчертават, така пътищата, по които ми предстои да действувам са за мене от по-рано набелязани. По същите тия пътища цялото човечество е минало преди мене. Нещата тука наредени и подредени спроти ползата, която мога да извлека от тях. И когато гледам, аз виждам много по-скоро именно подразделение, отколкото баграта и формата.

.... Ако тая незаинтересуваност беше пълна, ако душата не беше свързана с действието чрез никое от своите възприятия, ние щяхме да имаме пред себе си един художник, какъвто светът никога още не е виждал. Неговата душа би възприемала както формата, багрите и звуковете от материални свят, тъй и най-тънките движения на душевния живот, тя би възприемала всички неща в тяхната самобитна и непосредствена чистота. – Но толкова много не може да се иска от природата; дори за ония от нас, които създава художници, тя случайно повдига булото и то от една единствена страна.

Анри Бергсон - За изкуството

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз възприемам Петър Дънов като един страхотен философ, много модерен за времето си, абсолютно актуален и днес, може би има малко неща, с които не съм напълно съгласна, които потиворечат на моята вътрешна философия и тук вече става дума най- вече за ролята на жената.

Но да не забравяме времето, в което е живял Дънов,порядките тогава.

Незнам за другите, но за мен всичко, което стига до мен от учението на Дънов аз приемам като философия,и то много универсална философия, не като религия.Винаги съм разглеждала тази страна на нещата вътре в себе си.Търсила съм паралели с много от нещата и принципите в източната философия и християнството като някаква теологична схема.

Изобщо цялата идея за разумността, за съзнанието като формиращо вътрешната вселена на човек, в това число разумното сърце и чувстващия, интуитивния, сензитивния ум, всичко това е философия.

Идеята за любовта като космическа сила, безусловната любов :) и чисто човешката любов като основа на мирогледа вътре в нас е също философия,това също е концепция,философска концептуална структура, която има едно съвсем практическо приложение.

Темата е много интересна и за съжаление в момента, не мога да обърна повече внимание,но със сигурност пак ще се върна към нея.

Аз много често си имам тази практика, независимо дали има дискусия или не, се връщам към определени неща, които намирам за любопитни, така че....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Think like a man of action, act like a man of thought.

(Мисли като човек на действието, действай като човек на мисълта)

А. Бергсон

Съвременните хора се стремят към известно верую, към известни идеи, без да се спират върху въпроса, защо им е това верую, или защо им са тия идеи. Има смисъл човек да подържа известно верую, но не само за някакво материално благо. Едно верую или една идея има смисъл само тогава, когато може да се приложи във всички области на човешкия живот: в материално, в сърдечно и в умствено отношение. Каква идея е тази, която не може да повдигне човека над обикновеното ниво в живота? Какво верую е това, с което човек не може да разреши мъчнотиите и противоречията на своето сърдце? — Кое верую е право? — Всяко верую, което е в хармония с човешките мисли и чувства, което не се изменя, е право.

Разумни методи

Точката, в която сенките по стените на пещерата придобиват смисъл и предназначение и са в хармонично единство с това, което отразяват и с това, в което се материализират. Точката, в която структурите и физическите явления придобиват хармония и единение само в една идея...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Идеята на Бергсон за интуицията остава вярна на една вековна традиция, чийто произход можем да търсим отвъд началото на времето и пронизваща много концепции за света. Тя е много близка до Августиновата идея за Бог като висша, транцедентна и неизразима същност, раждаща човешкия свят, както и за човека като вечно облагородяващо се и постоянно стремящо се същество да постигне божията благодат в съзерцанието и в любовта, като основен принцип на привличането между същностите
Бергсон непрекъснато прецизира понятията за интуиция и интелект, наука и метафизика, като извежда интуцията като единственият възможен път към познанието. Основната теза на Бергсон е, че "Интелектът се характеризира с естествено неразбиране на живота", идея, която е широко застъпена и в учението на Беинса Дуно. За голямо съжаление, само на едно място е направен паралел между сходните тези и на двамата, отделяйки преголямо внимание на космогонията и връзката на Бялото братство с други теософски системи, а е пренебрегнат философският дискурс у Петър Дънов, който е достатъчно важен, но е скрит под повърхността на словото му. (Преизобилно се изучават периферните структури, като правила за живот и хранене, а се пренебрегват дълбоко философските му внушения). 
Връщаме се отново на Бергсон, но същото би могло да се каже и за философията на Петър Дънов: съзнанието е първична и основна реалност, а материята е деградирал, загасващ продукт и компонент. Те са създадени от творческия размах на жизнения порив. И най-накрая, основното:развитието на човека е стремеж да се достигне точката, в която интуитивният акт и осмисляне ще се слее с жизнения порив. И, ако искаме да познаваме по един начин, различен от интелектуалния, ние трябва да избягаме от затвора на нашето мислене, а самото мислене трябва да направи скок, да прекрачи границите си. Умът е едностранчив, а интуицията е начина за непосредственото постигане същността на нещата, на живота като такъв.

Идеята ми е да се направи паралел, но философски, задълбочен анализ между Бергсон и Беинса Дуно, тъй като такъв очевидно има. Историческите препратки са добре дошли, понеже всяка една мисъл има своя произход и последователи назад във времето. Нямам претенции за изчерпателност, това е невъзможно в едно първо мнение, с което темата се открива. Ще се радвам на вашите коментари smile.gif 

 

 

:)

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мина много време от темата, тя все така остава низвергната. Но нищо :)

 

Кога ще дойде онова време, когато ще се говори за Дънов :)

Кога?

 

Темата на мене ми даде едно тотално успокоение, мисъл за общността, за добротата, това илюзия ли е, какво е? 

Това ме върна, това ме привлече, това сънувах. 

Така заобичах, така повярвах, така видях ..

Сега, не виждам нищо - някакви хора, които спорят .... Нещо си говорят. Повтарят, мутолевят, не обичат. 

И по-лошо: имат задължения към нещо :) Не, любовта не е задължение. 

 

Не, не виждам така нещата. Пътят с Дънов е пътуване към екзотични места с истински спътник, с верен човек, с добър съветник. Имаш компас. 

Имам очи.

Накъдето и да се обърна сега, виждам благия поглед, топла ръка и усещам целувка по челото. Зная, че съм благословена и че имам пожелание за попътен вятър.

Чистото сърце винаги очаква своя ученик. 

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За съжаление не ,,познавам" Берксон . Ще коментирам само ,,преизобилно се тълкуват периферните структори , като живот и хранене . А се пренебрегват дълбоко философските му внушения (на Дънов) ."

Рецептата , е един от методите за преподаване на знания . Направи 2+1+4 и ще получиш 7 . Това е познавателен метод . Определени деиствия водят до определени резултати . Това е философия .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мина много време от темата, тя все така остава низвергната. Но нищо :)

 

Кога ще дойде онова време, когато ще се говори за Дънов :)

Кога?

 

Темата на мене ми даде едно тотално успокоение, мисъл за общността, за добротата, това илюзия ли е, какво е? 

Това ме върна, това ме привлече, това сънувах. 

Така заобичах, така повярвах, така видях ..

Сега, не виждам нищо - някакви хора, които спорят .... Нещо си говорят. Повтарят, мутолевят, не обичат. 

И по-лошо: имат задължения към нещо :) Не, любовта не е задължение. 

 

Не, не виждам така нещата. Пътят с Дънов е пътуване към екзотични места с истински спътник, с верен човек, с добър съветник. Имаш компас. 

Имам очи.

Накъдето и да се обърна сега, виждам благия поглед, топла ръка и усещам целувка по челото. Зная, че съм благословена и че имам пожелание за попътен вятър.

Чистото сърце винаги очаква своя ученик. 

 Споделям... и аз ги усещам, винаги съм ги усещала... 

Учителя не е само и просто философия - може би любов с философия, философия на любовта в приложение.... няма да се намерят думи... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

. Пътят с Дънов е пътуване към екзотични места с истински спътник, с верен човек, с добър съветник. Имаш компас. 

Имам очи.

Накъдето и да се обърна сега, виждам благия поглед, топла ръка и усещам целувка по челото. Зная, че съм благословена и че имам пожелание за попътен вятър.

Чистото сърце винаги очаква своя ученик.

 Споделям... и аз ги усещам, винаги съм ги усещала... 

Учителя не е само и просто философия - може би любов с философия, философия на любовта в приложение.... няма да се намерят думи...

---------------

Ще доразвия картината с усещането на свобода : Добре момче . Дръж ме до теб и няма да те напускам .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 10.10.2011 г. at 1:07, Inatari каза:

Аз възприемам Петър Дънов като един страхотен философ, много модерен за времето си, абсолютно актуален и днес, може би има малко неща, с които не съм напълно съгласна, които потиворечат на моята вътрешна философия и тук вече става дума най- вече за ролята на жената.

Но да не забравяме времето, в което е живял Дънов,порядките тогава.

Незнам за другите, но за мен всичко, което стига до мен от учението на Дънов аз приемам като философия,и то много универсална философия, не като религия.Винаги съм разглеждала тази страна на нещата вътре в себе си.Търсила съм паралели с много от нещата и принципите в източната философия и християнството като някаква теологична схема.

Изобщо цялата идея за разумността, за съзнанието като формиращо вътрешната вселена на човек, в това число разумното сърце и чувстващия, интуитивния, сензитивния ум, всичко това е философия.

Идеята за любовта като космическа сила, безусловната любов :) и чисто човешката любов като основа на мирогледа вътре в нас е също философия,това също е концепция,философска концептуална структура, която има едно съвсем практическо приложение.

Темата е много интересна и за съжаление в момента, не мога да обърна повече внимание,но със сигурност пак ще се върна към нея.

Аз много често си имам тази практика, независимо дали има дискусия или не, се връщам към определени неща, които намирам за любопитни, така че....

Като например? Какво за ролята на жената в учението на Дънов?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×