Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
galq18

Страх от смърта

Recommended Posts

Здравейте!

Много ще съм благодарна,ако полча помощ!

Родила съм преди 2 месеца и половина и имам чувството,че сега съм в депресия?

Втора седмица имам лиши мисли и мисля за смърта!Какво следва,какво ще чувствам!Всяко нещо около мен ме натъжава и мислно си казвам че всичко е без значение след като един ден няма да ме има!

Ходих при психотерапевт,но след срещата се почувствах по зле!

Сега ми е като че ли по добре,но продължавам а мисля.Първите дни ми беше свито и не можех да се храня.Сега пак нямам апетит,но поне нямам сърцебиене и чувство че всичко в стомаха ми е свито!

Моля кажете това от депрсия ли е или имам нужда от помощ!

Благодаря предварително!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Говориш за страх от смъртта, но тук по-скоро става въпрос за следродилна депресия. В резултат от хормоналните вариации по време на депресията всякакви рационални и ирационални страхове изплуват от нищото. За нас те стават реални и понякога обсебващи. Заемат по-голямата част от съзнанието ни и всичко ни изглежда мрачно и безизходно. Дали ще е страх от смъртта, страх от отвличания или нещо друго не е толкова от значение. Това си е част от пейзажа, така да се каже. Картинката е позната и със сигурност не си първата, нито последната жена, която се чувства по подобен начин.

Колкото и директно да звучи, за мен в най-общия случай следродилна депресия се лекува предимно с действие. Не намирам много смисъл (разбира се винаги има изключения) да се дълбае относно дисфункционалните модели на поведение и мислене предхождащи депресията.

Активност по въпроса. Нужно е съвсеееем мъничко да се задвижиш, за да започнат да настъпват и промените в настроението ти.

На първо място сънят! Липсата на сън може да промени генерално възприятията ни, мислите ни и съответно реакциите ни. Опитай се да се наспиш. Знам, че с бебе на 2 месеца това може да звучи като мисията невъзможна, особено ако кърмиш. Но винаги може таткото да става, да носи бебчето само за кърменето и да го връща обратно, когато се нахрани. Ако спинка в собствено легло.

На второ място - поискай помощ! Няма нищо лошо в това да признаеш, че моментът е труден и имаш нужда от помощ. Сподели с таткото, бабите и дядовците нуждите си и наблегни на важността на ситуацията. Защото, повярвай ми, точно това е моментът, в който имаш реална нужда от помощ и ако тя ти бъде дадена, шансовете този момент да не продължи дълго са големи. Нека те отменят доколкото е възможно, за да можеш да направиш нещо приятно за себе си. Да идеш на фризьор, на фитнес, да изгледаш един филм, да прочетеш книжка...спрямо интересите ти.

Следващият важен момент е излизането. Контактите с хора, приятели. Ако нямаш приятелки с малки деца, не е трудно да намериш такива във форумите. Преимущество е, че сега е лято и разходките с бебче са много по-приятни и лежерни, отколкото през зимата. Излизай с дететнцето навсякъде. До супермаркета, на гости, на по биричка. Прави това, което ти е приятно въпреки появата на малкото човече. Знам, че първите 3, 4 месеца са изключително ангажиращи и могат да бъдат възприети като най-тежките. Но имай предвид, че ти винаги ще бъдеш майка. И би било добре да не се отказваш от себе си и интересите си, заради детенцето си. Така, че слагай го в слинг или кенгуру, малко подготовка на нужните неща за престоя ви навън и излизайте. Можеш да водиш детенцето почти навсякъде. Особено сега като е толкова малко. То има нужда да те усеща близо до себе си, да бъде в прегръдките ти и да бъде нахранено и сменено. Да поема от приятното ти настроение и възприятието ти за околния свят. Навън дните минават много по-бързо и по-приятно.

В общи линии е това, към което мога да те насоча на първо четене. Предварително се извинявам, ако случайно поради липса на информация някои неща не се свързват съвсем точно с твоя случай. Липсва ми информация за възрастта ти, за това кое дететце ти е това, къде и как спи, дали си самотна майка, дали имате роднини около или далеч от вас и т.н.

Пиши как вървят нещата. Ще мине и това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Синьора Ангелова,първото което мога да напиша е едно огромно БЛАГОДАРЯ!!!!

Докато,четях отговора ви и се просълзих с усмивка!е можех да повярвам,че от малкото написано от мен,човека срещу мен ми помага много и точно!

Да напиша нещо по конкретно за мен-аз съм жена на 23 години,детенцето ми е първо,имам щастлив брак от година!Както се казва детенцето ни се роди по поръчка-след 1 месец опити!

За съня-знам,че е най-важния фактор и откакто ме измъчва това ми състояние мъжа ми сам предложи и всяка сутрин той поема малката,за да може аз да поспивам!За наше щастие детето ни заспива вечер в 22 и се събужда в 6 и 30!И като приавя това,че тогава мъжа ми я храни и на мен ми се събират около 10 часа сън!Вярвайте ми не ги усещам!Много ми се е насъбрала умората!Аз към края на бремеността страдах от типичното безсънние в 9 месец и след като родих и въпреки,че имах помощници 3 седмици до мен,аз не можех да си оставям детето на друг!Дори,когато някой друг я е хранил,аз съм лежала в леглото ии не съм можела да заспя докато и тя не е в леглото си о мен!Първия месец ми се събираха по 4 часа сън в денонощие,което тогава не ми правеше впечатление и ето го резултата!

Лошото в нашия случай е,че живеем сами в София и всички наши роднини са на 500 км от нас!Родителите ни работят и не може да ми помагат много тук!Миналия месец например бехме там 2 седмици на гости,но без съпруга ми,защото той работи.Много ми помагаха,но това,че съм далече отт мъжа ми ми тежеше и ни беше много мъчно!

Та за помоща нямам много шанс,освен съпруга ми и когато ходим на гости при наште един път месечно!

За излизането-да излизаме до колкото има къде!Едно,че нямам приятелки които да не са на работа и с деца и друго,че квартала ни е неблагоприятен за разходки!Излизаме сутрин от 10 до 12 и следобед си седим на хладно.Вечер към 6 пак излизаме!Скоро ни прдстой да сменяме жилището и се надявам там да стоят по друг начин обстановката и хората,Там поне е нов комплекс с много млади семейства с деца!

Сега от н яколко дни ми е по добре,но от време на време пак ми изникват тези мисли за смърта!Мисля,си че сегашния момент минава толкова бързо,че скоро ще ме няма и нищо няма да мога да видя да пипна!Определено и вашия отговор ми се отрази добре!Даже мъжа ми снощи ми каза,че инало раззлика в мен!

Само се чудя как да отблъскам тези лоши мисли от главата си и да не мисля и дори д не се замискям за лоши неща!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да,това съм го прочела още преди дни!И точно за това писах,защото споре мен не всеки случай е различен и моля за помощ именно за това дали е депресия или страх и какво да предприема!Много благодаря за помоща!Всяко нещо ми действа донякъде успокоявашо и се надявам скоро проблема да изчезне!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей отново. Радвам се, че се чувстваш по-добре. Лошите мисли казваш продължават да се появяват. Не се очаква да изчезнат изведнъж. Те са част от картинката, както ти писах. Не се напрягай толкова да ги прогониш. Колкото повече се опитваш да ги отблъснеш, толкова повече се концентрираш върху тях. А всички имаме черни мисли понякога. Мрачни, неприлични, садистични и т.н. Човешко е да ни минават през главата. . Тези състояния са променливи. Ти си жена, родила за пръв път. Тялото ти изминава различен път, мисленето ти се пренасочва. Вече си майка, всичко е различно. Щеше да е странно, да не ти се отрази по никакъв начин. Опитай се да приемеш, че тези мисли са следствие от моментното ти психо-физиологично състояние и неусетно ще изчезнат с промяната в настроението ти и влизането ти в ритъма на ежедневието на новия ти живот!

Неприятно е, когато бабите и дядовците на бебчето са далече. Но 500 км в края на краищата не са чак толкова много. Сега усещаш подобрение, но ако не успяваш сама да стигнеш там, където искаш и да се справяш с ежедневните ти задачки, би могла да помолиш някой да вземе 3-4 дни отпуск и да дойде да ти помогне. Наистина понякога само няколко дни правят голяма промяна. А такива ситуации не са много в живота. Човек не ражда 100 пъти. Наистина смятам, че ако усетиш нужда не трябва да замисляш.

Много ми е приятно да чуя, че сте щастливи със съпруга ти и можеш да разчиташ на неговата подкрепа. Появата на детенце променя много живота ви, но сред повечето ангажименти и грижи е хубаво да не забравята един за друг. Отделяйте си време да прекарвате само двамата. След 22ч, когато заспива бебчето, бъдете заедно, прегръщайте се, гледайте някой филм, играйте табла или там каквото обичате да правите. Сподели, че имаш тази нужда и черпи с пълни шепи от любовта му. Домашните задължения могат да бъдат пренебрегнати, но отношенията с най-близките ти две същества са най-важни.

Ти си млада майка и е нормално да нямаш много приятелки с деца, с които да излизате в "работни дни". Но майчинството е шанс да създадеш нови приятелства. Както казах и преди, във форумите пишат много майки. Понякога дори само да прочетеш, че някой преминава точно през това, което преживяваш и ти, е успокояващо. Колики, зъби, изпражнения ;), ревливи периоди, не спане, депресии - има и други с тези проблеми! Не си сама. А когато имаш нужда да говориш за нещо различно от ежедневните понякога тежащи като рутина задължения - винаги можеш да разчиташ на добрите стари приятели в почивните дни. Ако имаш нужда, съвсем спокойно можеш да отделиш някой час на кафе с приятели, докато съпругът ти разхожда бебчето.

Така, лека по лека ще се върнеш в ритъм. Остави мислите да минават през главата ти. Те са част от теб самата. А ти си човек! Смяната на жилището ще ти се отрази добре. Не пропускай да се насладиш на моментите, в които избираш как да уредиш семейното огнище.

Приятен уикенд!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отново хиляди благодарности!!!

Ами имам моменти,например вечер като си легнем и ми става тягосно и си спомням какво ми е било кофти и пак изплуват мисли!Вчера бяхме навън с приятели и ходих на козметик и наистина се почувствах добре!Обаче на моменти се замислях как ми е хубаво сега,а преди ден ми беше гадно и пак си спомням за лошите мисли!Знам,че за 1 ден не могат да изчезнат!

Но най-много желая вечер например да мога да пренасочвам мислите си и да заспивам по бързо

Ставам сега,защото малката ще се храни и после мислим да поизлезем!После ще споделя повечко!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!Пиша отново,сега имам малко време!

Мога ли да попитам колко време е хубаво да изчакам и да посетя психотерапевт?В смисъл сега съм по добре,но на моменти отново се замислям!Чудя се какво ще е след смърта,как така няма да чувствам и виждам и т.н.

искам да отмине този период от самосебе си,защто така ли иначе аз не мога да мръднас бебето сама,а мъжа ми е на работа и не може да ни кара напред-назад?

Благодаря предварително!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей! Честит понеделник!

Извинявай, но не успях да разбера точно какво искаш да попиташ? Имаш предвид колко най-много можеш да чакаш ли? Или колко е полезно да се чака? Просто не ми стана ясен въпросът ти. Може ли пак?

Редактирано от Синьора Ангелова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами и двете.В смисъл,ао може да поизчакам още и дали е добре да се чака?Сега се чувствам по добре,но да не би това да е моментно и скоро пак да изпадна в същото положение?Опасявам се с чакането,да не би да се задълбочи проблема?

Сега от време на време се замислям за лошите неща,но поне мисълта ми се разсейва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добър ден!

Разбрах те.

Ако разглеждаме по-генерално нещата, опираме до въпроса кога се ходи при психотерапевт. Отговорът не е еднозначен. Когато става въпрос за психологическо неразположение, което е устояло на времето и методите "помогни си сам", създава ни неудобство в ежедневните дейности и отношения, е силно желателно да се консултираме със специалист. Психотерапевтът от друга страна може да бъде полезен и за личностново развитие /повишаване на самооценката, подобряване на социални умения и др.), за намаляване на влиянието на стреса, за консултации при взимане на важни решения или просто като имаш нужда да поговориш за нещо важно за теб, да бъдеш изслушан и да получиш безпристрастна обратна връзка.

Конкретно за твоя случай, ако се чувстваш добре - се чувстваш добре. Няма нужда да търсиш отвъд, задавайки си въпроси от рода "ами, ако...?" Мисленето на всевъзможни евентуални сценарии обикновено бързо разрушава удоволствието, което можем да извлечем тук и сега от случващото се.

Щом усетиш, че имаш нужда от помощ от специалист, не се колебай да се свържеш с него. Терапията обикновено се провежда веднъж седмично за по час. С други думи - "Ако" нещата се влошат, има решение.

Но докато се чувстваш добре, живей си живота. Силно вярвам, че при теб тези тревоги ще избледнеят с времето.

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря много за обяснението!От написаното ми стана ясно,че щом се чудя дали да посетя ,значи трябва!Ще предприема среща и се надявам по бързо да вляза в нормалноя си ритъм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×