Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Роси Б.

Равносметката

Recommended Posts

Наскоро четох , че когато човек направи равносметка на живота си, докато е жив, все още има шанс да се поправи. Но ако това се случи след смъртта, душата страда от ненаучения урок.

Кога прави човек равносметка в живота си, на колко години например? (Изпитвате ли необходимост от това?)

Колко често я прави и това дали му помага или му пречи? (Искам да кажа: дали е хубаво да въртиш миналото в мислите си често и как се оценяваш? )

Вие как мислите?:sleeping:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, според мен е хубаво.

Макар че ... може би не точно развносметка и оценяване, ами осъзнаване - какво, защо и как се е случило в живота ни.

Сещам се за една препоръка на Щайнер - всяка вечер, когато сме приключили вече всички дела за деня и сме се приготвили за сън, да отделим известно време, за да проследим изминалия ден, ретроспекция: от вечерта към сутринта. Проследяваме всички събития и ситуации, припомяме си ги, като опитваме да си изясним защо така сме реагирали, какво сме мислили/чувствали, дори евентуално защо е дошла тази ситуация при нас ...

После е желателно да изчистим съзнанието си от всички мисли, грижи, въпроси, задачи, проблеми ... и да заспим :sleeping:

Мисля, че е много полезно, включително в процеса на себепознание, защото като минат дори само няколко дни, "услужливото" ни съзнание вече е "цензурирало" ситуациите, чувствата, мислите, мотивите, ... по начин, какъвто ни е по-"изгоден" - при някои хора е обагрило нещата в по-розови краски от действителните, а при други - в по-мрачни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... по начин, какъвто ни е по-"изгоден" - при някои хора е обагрило нещата в по-розови краски от действителните, а при други - в по-мрачни.

Човек се чувства добре, когато гледа през розови очила, а дали вижда там истинската действителност? И не се ли възгордява прекалено?

А когато краските станат доста мрачни, тогава просто можеш да попаднеш в дупка. В дупката на своето безлюбие. В критично отношение към себе си и оттам към околните, дори когато мислиш, че не те, а ти си виновен. Попадали ли сте в такава ситуация?

Как да направим обективна равносметка на живота си?:sleeping:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Според Лазарев, когато работим над себе си, трябва да го правим така сякаш сме на прага на смъртта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наскоро четох за страха от своите тъмни страни.:yinyang:

Мисля, че има много общо с темата, защото когато човек си прави равносметка, нормално е да анализира своите действия и усещания като добри(които одобрява) и лоши( такива, които не одобрява).

В една друга тема един от участниците казва:" Имам и едно качество от което се страхувам и ако не го използвам до края на дните си ще направя голяма крачка напред, сигурен съм!"

Как мислите, това осъзнаване помага ли ни, или ни пречи?:sleeping:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, добре е човек да си прави равносметка всеки ден т.е. в края на всеки ден. Добре е да осъзнава своята тъмна страна, да я вижда и да работи върху нея. Добре е да се научи на най-трудното - да прощава на себе си и на другите в края на всеки ден. За да няма субективен фактор при равносметката , добре е човек да я извършва от позицията на наблюдател. Тогава няма нужда се върти миналото или да се трупат негативи, които дори в забързаното ежедневие неволно сме допускали. Освен това чрез прошката не се натрупва карма.

Редактирано от Brilliance

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Вчера е само сън, а утре- блян. Но добре изживяното днес прави вчерашния ден щастлив сън, а утрешния- прекрасно видение. Затова обърни взор към новия ден и поздрави зората! "Поздрав към зората"

Има неща, които могат да се променят, има неща които не могат да се променят. Но всичко става - днес.

Какво значи равносметка!?

Нима живота ни е сметка, която трябва да уравняваме към днес. Какво значи да правиш равносметка на етап от живота си!? Това е вече минало, действията са извършени, думите са казани, ситуациите са изживени, край.

Има самоанализ, можем да анализираме себе си. Но при изминал период това има смисъл само ако искаме да променим нещо днес, иначе е безмислено да въртим в мислите си неща, които са отпътували във времето. Ако пък това включва и хора с които сме били във взаимоотношения, съвсем губи смисъла си, защото хората се променят всеки ден и днес те не са такива каквито са били преди месец.

Равносметката е вид самооценка, която според мен е е нереална, защото никой не е в състояние да направи качествен анализ със себе си на себе си, защото всеки е пристрастен към себе си.

Изхода от една равносметка няма много варианти. Единият е да се натовариш с чувство за вина, което е напълно излишно. Другият е да се поласкаеш, което е несериозно и дори бих казала смешно. Третият е да убедиш сам себе си в нещото в което така или иначе вярваш и си убеден, че е така.

Животът на човек е днес, а не вчера. Добре е когато сутрин човек стане да подреди нещата, които е иска да направи, ако вечерта нещо не е успял не бива да го мисли, а просто то минава в графата утре. За вчера вече няма смисъл да се мисли. Динамиката на момента държи човека буден.

" В този момент ние с вас се намираме в допирната точка на две вечности - миналото, което тъне в дълбочините на времето, и бъдещето, което се простира до безкрая на протяжността. Не можем да се озовем нито в едната, нито в другата вечност - наистина не можем дори за частица от секундата. Но опитвайки се да го сторим можем да съсипем тялото и ума си. Затова нека се задоволим да живеем в единственото време, в което можем - от този момент до полунощ." Д. Карнеги

От както спрях да си правя равносметки се чувствам много по- добре и ми е много по- леко. Ако нещо от вчера не ми харесва ставам и го правя днес, ако мога. Ако не мога, ако не зависи от мен то остава в графата минало.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако се отдалечим от един предмет, можем да видим неговата цялост, която от близко разстояние би ни убягнала. Отминалите събития можем да оценим далеч по-безпристрастно и непредубедено отдалечавайки се от тях във времето. Настоящето можем да оценим само проектирайки го в бъдещето. Как бих оценил своето настояще (действията и мислите си) след пет или десет години? Как моето настояще (постъпките и мислите ми) ще повлияе на бъдещето ми и на това, което ще представлявам аз самия в бъдеще? Едва ли са много хората, които си задават последните два въпроса, когато анализират себе си и настоящето си. Повечето хора разсъждават: „Аз имам еди какви си силни страни и еди какви си недостатъци и навици. “; „Липсва ми увереност“; „Прекалено съм раздразнителен“ и др. под. А настоящето се оценява по последствията и всяка промяна се осъществява заради последствията, т.е. заради бъдещето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

. А настоящето се оценява по последствията и всяка промяна се осъществява заради последствията, т.е. заради бъдещето.

Така е, но това не е равносметка.

Равносметката ( поне аз така го разбирам) е момент на превъртане на лентата за приключил период от време.

Т.е. един цикличен кръг, в който е имало минало, настояще и бъдеще, но всичко това е изживяно, приключено с мисли, действия и последствия. Т.е. етап който сам по себе си е непроменим.

Човек прави равносметки обикновенно в края на определени периоди- в края на живота си( тук няма бъдеще), в края на кръгли годишнини за изминалата година или десетилетие ( неща много продължителни, започнали и свършили, непроектирани в бъдещето), в края на свършена работа обвързана с получени резултати( конкретната работа е свършила- бъдещето е обвързано с друга работа). Изминалите етапи от живота носят опитности, които са натрупани в настоящето на дадените моменти и човек просто вече ги притежава и може да работи с тях, не му е нужна равносметка, за да разбере, че може да ги ползва.

Моето настояще е моят живот, аз ставам днес, знам коя съм и какво мога - днес. Вчера е изиграло ролята си за моето поведение днес.

А да правя равносметка на двайсетте си години е абсолютно излишно. Да правя равносметка на изминалите 3 год в които съм работила еди къде си е напълно излишно и т.н. Кой, какво, защо и как е изиграло ролята си в момента или в дадения ден.

Анализът и самоанализът или самооценката са друго нещо. Но те са, пак казвам, често твърде нереални, защото е трудно да бъдем актьори и зрители едновременно.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според Лазарев, когато работим над себе си, трябва да го правим така сякаш сме на прага на смъртта.

това е много добре "казано", но лошото е че много често хората се мислят за безсмъртни, някак вечни(не мога да го опиша...едно чувство на сигурност, че едва ли не на теб никога не може да се случи) докато не се доближат до това събитие по някакъв нчаин...и по точно след собствен опит, но дори и след такъв опит има хора, които след това пак се забравят.....

това е най-лошото...не е нужно да имаш подобна опитност, за да работиш над себе си....или пък в повечето случаи май е....:(

най-много това ме дразни....защото и аз съм като всички, самозабравям се....трябва ло постоянно човек да е в лоши ситуации, за да стане по-добър и да не се самозабравя....защо не сме устроени така, че едно нещо да има постоянство в нас......

от това най-много се страхувам....искам да мога да запазя в себе си стремежа към доброто, и когато веднъж съм се докоснала до най-хубавото и висшото да мога да го поддържам живо в мен всеки ден.....лошите навици защо не мога да забравя....и като си правя анализ или равносметка да се чувствам зле, защото съм си позволила отново да се отнеса лошо към себе си и към другите...?

:(:mellow:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен най-погрешното нещо е да "предъвкваш" непрекъснато миналото си,да анализираш вска своя постъпка и да се самообвиняваш.

Миналото си е минало - тогава си мислил и действал за добро и не си виновен че си сгрешил - никой не прави нещо с цел да си навреди.Всичко преживяно е било един урок и нищо повече.Ако си си взел поуката,ти няма да повториш грешката която си направил,ако не си,ще я повтаряш,докато не си научиш урока.Животът е училище.

Ние живеем в настоящето,пред нас е бъдещето.Каквото направим днес,ще се прояви в утрешния ден.

Аз живея за днешния ден.Ако мога да свърша нещо останало от вчерашния - правя го,ако ли не - отхвърлям го(не всичко в живота ни зависи от нас!) и продължавам към утрешния ден.

Редактирано от granat1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако се отдалечим от един предмет, можем да видим неговата цялост, която от близко разстояние би ни убягнала. Отминалите събития можем да оценим далеч по-безпристрастно и непредубедено отдалечавайки се от тях във времето. Настоящето можем да оценим само проектирайки го в бъдещето. Как бих оценил своето настояще (действията и мислите си) след пет или десет години? Как моето настояще (постъпките и мислите ми) ще повлияе на бъдещето ми и на това, което ще представлявам аз самия в бъдеще? Едва ли са много хората, които си задават последните два въпроса, когато анализират себе си и настоящето си. Повечето хора разсъждават: „Аз имам еди какви си силни страни и еди какви си недостатъци и навици. “; „Липсва ми увереност“; „Прекалено съм раздразнителен“ и др. под. А настоящето се оценява по последствията и всяка промяна се осъществява заради последствията, т.е. заради бъдещето.

Благодаря на Станимир за интересния подход, който предлага!

Тогава бихме правили всичко, за да можем да се оценим положително от сегашната си гледна точка. Защото никой не знае дали това, на което днес слагаме оценка плюс, след време няма да оценим с минус.

Може би в това се състои проблемът с нашето минало, че прекалено често живеем в него като го "предъвкваме непрекъснато".

Ако можем да запазим усещането си за момента СЕГА и нещата, които ни се случват в настоящето да бъдат осмислени и съзнателно изживени с помощта на волята, разума и вътрешния покой, би било най-добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×