Розалина Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 (edited) Здравейте приятели.Днес се поразходих из нашия форум на богатството и видях много интересни теми и идеи,които са били обсъдени тук.Очевидно после сме се пренасочили и сега интересите ни са в други области .Няма лошо.Но от друга страна погледнато,пишещите и влизащите тук сме шарен свят.Има студенти,ученици и представители на почти всяка една професионална сфера.Т.е всеки от нас някъде се труди.Трудът има своето материално изражение-заплата,печалба,дивиденти.Ох,щях да забравя -стипендии...Достатъчно ли ни е това,за да сме удовлетворени. Ако вашата месторабота е всичко,за което сте мечтали и напълно ви удовлетворява,бихте ли споделили с нас,кои са най-важните и добри страни. Ако сте в ситуация,да не сте докрай удовлетворени,то бихте ли споделили,какво още е нужно за да се превърне работното ви място от тежък товар,в място,където отивате с удоволствие. Ако заплащането е напълно удовлетворително ,то какво още е нужно,за да бъде привлекателна една месторабота. Или хайде да помечтаем заедно и да продължим изречението,като определим основните критерии за една добра работа. Редактирано Юли 26, 2010 от Klaudia Надеждна, nina7705 и veselinvalchev1981 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 Интересна темичка Бих продължила-в което няма интриги и сплетни, а има хармония и свобода, и творчество. Някъде, където си цени професионализма и всеки има право на мнение... Някъде, където парите служат на идеята... Розалина, Латина, Надеждна и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 (edited) Спомняте ли си, че не отдавна даваха по телевизията за някаква фирма в която служителите имаха пълна свобода на действие да ходят когато и в колкото часа си пожелаят. Сигурна съм, че хората там са много отговорни. Между другото за сега съм постигнала нещо подобно, но то е защото с настоящите си работодатели сме изминали един път на опознаване и на лоялност един към друг. За сега може да се каже, че съм доволна от създалото се положение и дано нещата продължат така, че и да се подобрят. Пожелавам го на всички и на себе си . Значи аз бих продължила изречението така - Искам да работя във фирма,организация,учереждение ,в което биха ми предоставили свободата да поема собствената си отговорност. Илианче Редактирано Юли 26, 2010 от Eлф Латина, Розалина, veselinvalchev1981 и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юли 26, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 (edited) Интересна темичка Бих продължила-в което няма интриги и сплетни, а има хармония и свобода, и творчество. Някъде, където си цени професионализма и всеки има право на мнение... Някъде, където парите служат на идеята... Много добре и красиво казано Слънчева.И веднага в мене възниква един въпрос.Всъщност няколко,които мога да сведа до един.Мислиш ли,че това е химера?Ако хората,които работят в едно учереждение,училище или фирма вземат и се променят?!Всеки себе си променя.Осъзнал безмислието на интригите,които разрушават най-вече авторите си,осъзнал,че хармонията е постижима,нужно е само да бъдем различни от товар което сме.Отвързал се от необходимостта,зад която всъщност стои несигурността ,да прецака другарчето си,за да остане на работа,да е близък до шефа,та да има той хляб,а другите никак не го интересуват.И ако само предположим,че това е възможно да се случи в една от изборените структури,то какво ли ще последва за техните ръководства или собственици?Дали общият хармоничен нов въздух,ще промени и тях?Защото със сигурностр тер с действията сир допринасят за микроклимата в учереждението. Спомняте ли си, че не отдавна даваха по телевизията за някаква фирма в която служителите имаха пълна свобода на действие да ходят когато и в колкото часа си пожелаят. Сигурна съм, че хората там са много отговорни. Между другото за сега съм постигнала нещо подобно, но то е защото с настоящите си работодатели сме изминали един път на опознаване и на лоялност един към друг. За сега може да се каже, че съм доволна от създалото се положение и дано нещата продължат така, че и да се подобрят. Пожелавам го на всички и на себе си . Значи аз бих продължила изречението така - Искам да работя във фирма,организация,учереждение ,в което биха ми предоставили свободата да поема собствената си отговорност. Илианче Елфче,разбирам,че ти вече си постигнала нещичко от това,за което пишеш.Очевидно за тебе ключът е в общия път,свързан с опознаване и лоялност.Мисля че това е доста вярно в много случаи.Хората ,когато са работили заедно дълги години,стават като едно семейство.Знаят си проблемите,помагат си ,знаят си също и недостатъците и добрите страни.Поне в малките български фирми с няколко човека сплотен персонал е така.Макар,че и в една сравнително голяма нова частна фирма съм го наблюдавала.Там работеха преди кризата 90 човека,млади хора ,които бяха връстници на собственика и цялата фирма се движеше в един синхронен ритъм.Собственикът е много взискателен и строг(меко казано),обаче оценява всеки по свършената работа и това директно рефлектираше в работната заплата.В резултат в тая фирма почти 10 години нямаше никакво текучество.Обаче модел на управление -силно централизиран.Никакво своеволие.Стриктно спазване на работно време и на всички разписани задължения. Няма шанс в такава фирма да получиш свобода да поемаш собствена отговорност.Там задължително носиш отговорност за всичко,което ти е вменено да изпълняваш,но нямаш пправо да променяш нищо от установения ред. Редактирано Юли 26, 2010 от Klaudia Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юли 27, 2010 Доклад Share Добавено Юли 27, 2010 (edited) Да . При мен така се получи с годините се установи един вътрешен ред и като че всичко е точно премерено и въпреки че имам някаква външна свобода защото съм на такава длъжност си знам че не мога да правя отклонения защото ще се наруши ритъмът а това е доста неприятно. Шефовете ми са търпеливи но им се е налагало да освобождават хора от работа след като са се убеждавали че на тях не може да се разчита. Не че на тези хора не им е обяснявано, но те по някакъв начин са се опитвали да пренебрегнат това мислейки си че тарикат лъкът ще им помогне. Е, това няма как да се случи защото всичките тарикатлъци са пределно ясни и никой не може да предложи някаква изненада. Та който се е опитал да мине по този път просто не е успял, а иначе и шефа като го хванат щурите може да се развика за какво ли не, но не е лош. Смятам , че поне досега е доказал че оценява хората които умеят да носят отговорността си и които са коректни. Редактирано Юли 27, 2010 от Eлф Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Юли 27, 2010 Доклад Share Добавено Юли 27, 2010 Искам да видя частници които не са водени само от материалното на всяка цена ,да разберат че работниците са хора преди всичко а не някакви робити и роби които не се измарят и нямат никакви нужди ,да ги уважават и парично ,защото все пак хората неработят за едното благодаря ,иска ми се работниците да имат повече самоуважение .Но всичко си върви както трябва ,нещата се променят към по добро макар и по бавно ,обяснявам си го с фактът че не се циним достатъчно .Иска ми се законите да работят за хората ,а не против хората . Розалина, Рассвет, Eлф и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юли 27, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юли 27, 2010 (edited) Искам да видя частници които не са водени само от материалното на всяка цена ,да разберат че работниците са хора преди всичко а не някакви робити и роби които не се измарят и нямат никакви нужди ,да ги уважават и парично ,защото все пак хората неработят за едното благодаря ,иска ми се работниците да имат повече самоуважение .Но всичко си върви както трябва ,нещата се променят към по добро макар и по бавно ,обяснявам си го с фактът че не се циним достатъчно .Иска ми се законите да работят за хората ,а не против хората . Здравей veselinvalchev1981, Интересно допълнение по темата.Ти си посочил според мене ,желаната промяна в главите на структурите,което би дало тласък и на подчинените им, да се променят,като се почувствуват по-добре-ценени,уважавани,зачетени и добре материално оценени.Но най-ценно ми беше да прочета ,че и ти подобно на мене си забелязал,че нещата са каквито трябва да бъдат и се променят към по-добро ,макар и бавно. Сега да изплюя камъчето,как и защо стигнах до тая тема .Вчера бях поканена на едно пенсиониране в една фирма.Бивша колежка навършва 60 и го отбелязва в обедната си почивка във фирмата.Фирмата е шивашка,частна с около 250 работника.самото тържество -семпло,в една стая на фирмата с колеги.Това,което ме впечатли: Новата пенсионерка ,която остава да работи в същата фирма ,каза много съречно благодаря и се обоснова."Радвам се,че дойдох при вас,преди 13 години,когато ликвидираха градската търговия,в която работех.Къде ли щях,да се реализирам .Сигурно,като продавачка в магазин.А ето тук аз за пръв път работих това,за което съм учила-техникум по облекло.Оценихте ме и се пенсионирам като бригадир..' Жената беше искрена и добронамерена.Шефовете на фирмата също бяха на тържеството и.Поздравиха я и накрая на пожеланията за повода ,много човешки казаха:"Прощавай,ако с нещо сме те обидили или недооценили." По едно време телефонът звъни и жената юбиляр, развълнувано и смутено казва,че от нейната бригада я канят заедно с гостите и в работния салон.Поглежда смутено шефа си,а той само се усмихва .После разбрахме,че всичко е било съгласувано с него.Изненадата на работниците,които са поели анагжимент да доработят времето,което ще загубят и поръчките да се изпълнят,но искат да направят изненада на бригадира си. Отиваме в салона всички.Представете си едно помещение дълго към 100 метра,високо 6 метра ,на 3-ти етаж на една соц.промишлена сграда с колони и много светлина..Помещението е с една централна широка пътека,от двата края на която са наредени, две различни бригади ,всяка с 40-50 човека персонал и машини.Ние влизаме и виждаме,че хората си работят.Прави впечатление,че в лявата бригада ,цялото пространство е украсено с балони и разбираме,че това е бригадата на нашата юбилярка.Навлизаме в салона,а там на края ,в едно широко пространство,в което се слага готовата продукция е изненадата.Местен,известен изпълнител на народна музика,неговият дует и озвучител.Кратък ритуал -букет с цветя,сърдечно и топло поздравление и концерт,направо там в салона.Че като се хванаха хората на хоро!!! .Беше много спонтанно и много силно преживяване,на което бях свидетел.Докато гледах,а да си призная и се включих в това хоро,много мисли ме споходиха.Казах си,че това не се случва всеки ден.Беше много изненадващо и се запитах,дали това действие е по правилата на бизнеса.При мисълта,че така не се прави бизнес,кой знае защо умът ми визуализира сцена от оня филм на Чарли Чаплин за конвейера и индустриалната революция.И сякаш някой ме запита-ти това ли харесваш повече -хора роботи.Не!!!Не предпочитам.Харесах тези хора ,които видях вчера и които успяха да направят изненада ,после да си наваксат с работата и като цяло да запазят добрия тон.Празник без алкохол,и пищни софри.Празник само с едни развълнувани,добри хора,които поиграха несред работното си помещение в чест на своята бригадирка . Беше ми интересно да разбера какви са заплатите в тая фирма,макар от опит да знам,че шивачеството не е сред първите в това отношение.Така се и оказа.Но въпреки това аз видях едни хора,които се преобразиха ,когато се хванаха на хорото.Спомних си много коментари за българските народни танци и тяхното въздействие върху духа на българите.Сетих се и за паневритмия,..И накрая ,все още под впечатление на всичко това,като се върнах в офиса си, ми се прииска да го споделя с вас в тая тема.Правя го сега,защото тези частници,които вчера срещнах очевидно покриват в някаква степен това,за което veselin пише в мнението си. Поздрави и простете за многословието. Редактирано Юли 27, 2010 от Klaudia Рассвет, Слънчева, Eлф и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юли 27, 2010 Доклад Share Добавено Юли 27, 2010 (edited) ... Редактирано Юли 27, 2010 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юли 27, 2010 Доклад Share Добавено Юли 27, 2010 Искам да видя частници които не са водени само от материалното на всяка цена ,да разберат че работниците са хора преди всичко а не някакви робити и роби които не се измарят и нямат никакви нужди ,да ги уважават и парично ,защото все пак хората неработят за едното благодаря ,иска ми се работниците да имат повече самоуважение .Но всичко си върви както трябва ,нещата се променят към по добро макар и по бавно ,обяснявам си го с фактът че не се циним достатъчно .Иска ми се законите да работят за хората ,а не против хората . Да те запозная със съпруга си.Но той не е традиционния "частник" При мен нещата биха били оптимални,ако имаше изкуство и творчество. Обаче,ако нещата бяха толкова идеални,нямаше ли да затънем в доволство от работата? А щяхме ли тогава да търсим Истината?Смисъла на битието,Бог??? В стаданието и неудовлетвореността започваш да си задаваш въпросите... Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Юли 27, 2010 Доклад Share Добавено Юли 27, 2010 Искам да видя частници които не са водени само от материалното на всяка цена ,да разберат че работниците са хора преди всичко а не някакви робити и роби които не се измарят и нямат никакви нужди ,да ги уважават и парично ,защото все пак хората неработят за едното благодаря ,иска ми се работниците да имат повече самоуважение .Но всичко си върви както трябва ,нещата се променят към по добро макар и по бавно ,обяснявам си го с фактът че не се циним достатъчно .Иска ми се законите да работят за хората ,а не против хората . Да те запозная със съпруга си.Но той не е традиционния "частник" При мен нещата биха били оптимални,ако имаше изкуство и творчество. Обаче,ако нещата бяха толкова идеални,нямаше ли да затънем в доволство от работата? А щяхме ли тогава да търсим Истината?Смисъла на битието,Бог??? В стаданието и неудовлетвореността започваш да си задаваш въпросите... Радвам се че мъжът ти не е от традиционните частници .И невиждам причина при положение ,че идеалните условия на труд са постигнати човек да неможе да се развива като личност ,аз съм примерно много доволен от моята работа и това въобще не ми пречи а напротив . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юли 27, 2010 Доклад Share Добавено Юли 27, 2010 (edited) В стаданието и неудовлетвореността започваш да си задаваш въпросите... Eто това ми хареса. Да, страданията и изпитанията ни спохождат понякога точно заради това, за да ни събудят и да ни накарат да се замислим, да се запитаме за много неща и точно в такива моменти е решаващо какви избори ще направим, на къде ще се самоопределим. Съгласна съм и с това което казва Веселин - "И невиждам причина при положение ,че идеалните условия на труд са постигнати човек да неможе да се развива като личност ,аз съм примерно много доволен от моята работа и това въобще не ми пречи а напротив ." За ученика всичко е път и от всичко може да се извлече поука и вдъхновение. Важното е да не заспим на пътя, но за будния/ съзнателния човек няма такава опасност . Все пак, аз смятам, че е добре да желаем по- доброто за всички и за себе си и да го постигаме Редактирано Юли 27, 2010 от Eлф veselinvalchev1981 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юли 27, 2010 Доклад Share Добавено Юли 27, 2010 (edited) Значи си напред ,радвам се за теб. :wub: А при мен е по трудния начин....Въпреки,че не съм недоволна от работите си. Не случайно използвах "неудовлетворена" . Не твърдя,че добрите условия не стимулират.Просто изхождах от моя опит. Редактирано Юли 27, 2010 от Мария-София Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Жива Добавено Юли 28, 2010 Доклад Share Добавено Юли 28, 2010 Здравейте! Работата ми е много далеч от това, за което съм си мечтала, но не мога да си изкривя душата и да не споделя хубавите неща, свързани с нея. Работя в малка семейна фирма (около 60 човека). Това, което най-много ценя, е толерантността, спокойствието и отзивчивостта на всички нива. Няма интриги. Подмазването е съвсем ненатрапчиво. Всички са учтиви и усмихнати, дори и да е по навик. Убедила съм се, че в напрегнатото ежедневие, не ми липсва нечия "откровеност", която да ми отрови деня. Няма стрес, няма отрицателни вибрации. Шефовете не отказват малки капризи, като непредвидена отпуска или малка промяна в работното време. Празнуваме в офиса, когато някой се пенсионира, родило се е дете или някой се жени. Дотук с положителното. Това, което е неудовлетворително за мен, е вътре в мен. Теоретично погледнато, работата ми е свързана с това, което съм учила и предвид по-горе написаното, би трябвало да съм супер щастлива. Да, ама не! Дали защото човек така е устроен - все да иска нещо, което няма... Понякога ми се струва, че направо ще ми се пукне душата в този офис без прозорци. Защото, ако мога да избирам, изобщо не бих работила в офис за каквато и да е фирма. На някои това може да прозвучи като плач на капризно дете, особено сега, когато много хора остават без работа. Сега не е много време и за промени. Не знам дали е въпрос на смелост да зарежа всичко (правила съм го неведнъж на по-ранни етапи), но със семейство и отговорности не мога просто да махна с ръка. От друга страна, дълбоката ми неудовлетвореност ме приближава до депресивно състояние. Още се надявам, че ще получа някакъв знак и ще намеря себе си в професионално отношение... някой ден. Все пак два пъти в живота си съм ходила с удоволствие на работа и това е било, когато съм следвала дългогодишната си детска и ученическа мечта, за която всъщност нямам квалификация и нямам шансове освен ако не започна учене от нулата. Непрекъснато повтарям на децата си, че трябва да си изберат професия, която ще ги прави щастливи. Парите не са толкова важни. Най-вече се надявам да запомнят мечтите си. Май се поувлякох малко, извинете ме, но това наистина ми тежи на душичката. Пожелавам на всички да имат шанса да се докоснат до детската си мечта. Здравейте приятели.Днес се поразходих из нашия форум на богатството и видях много интересни теми и идеи,които са били обсъдени тук.Очевидно после сме се пренасочили и сега интересите ни са в други области .Няма лошо.Но от друга страна погледнато,пишещите и влизащите тук сме шарен свят.Има студенти,ученици и представители на почти всяка една професионална сфера.Т.е всеки от нас някъде се труди.Трудът има своето материално изражение-заплата,печалба,дивиденти.Ох,щях да забравя -стипендии...Достатъчно ли ни е това,за да сме удовлетворени. Ако вашата месторабота е всичко,за което сте мечтали и напълно ви удовлетворява,бихте ли споделили с нас,кои са най-важните и добри страни. Ако сте в ситуация,да не сте докрай удовлетворени,то бихте ли споделили,какво още е нужно за да се превърне работното ви място от тежък товар,в място,където отивате с удоволствие. Ако заплащането е напълно удовлетворително ,то какво още е нужно,за да бъде привлекателна една месторабота. Или хайде да помечтаем заедно и да продължим изречението,като определим основните критерии за една добра работа. Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юли 28, 2010 Доклад Share Добавено Юли 28, 2010 От друга страна, дълбоката ми неудовлетвореност ме приближава до депресивно състояние. Още се надявам, че ще получа някакъв знак и ще намеря себе си в професионално отношение... някой ден. В стаданието и неудовлетвореността започваш да си задаваш въпросите... За тези страдания говорех в по-горния си пост,защото не са физически,а духовни.Отстрани нещата изглеждат супер ,обаче усещането отвътре беше, че душата ме боли... Оказа се ,че търсенето и нуждите са ми от духовно естество,а не от материално. И мисля,че няма да намеря "мечтаната" работа,но това вече не ме занимава,защото намерих духовния си път и всичко изглежда по най-перфектния начин в този момент. Извинявам се ,ако съм отклонила темата.Просто зад всяко нещо виждам други измерения. Пламъче, Розалина и Иво 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Юли 28, 2010 Доклад Share Добавено Юли 28, 2010 Здравейте! Работата ми е много далеч от това, за което съм си мечтала, но не мога да си изкривя душата и да не споделя хубавите неща, свързани с нея. Работя в малка семейна фирма (около 60 човека). Това, което най-много ценя, е толерантността, спокойствието и отзивчивостта на всички нива. Няма интриги. Подмазването е съвсем ненатрапчиво. Всички са учтиви и усмихнати, дори и да е по навик. Убедила съм се, че в напрегнатото ежедневие, не ми липсва нечия "откровеност", която да ми отрови деня. Няма стрес, няма отрицателни вибрации. Шефовете не отказват малки капризи, като непредвидена отпуска или малка промяна в работното време. Празнуваме в офиса, когато някой се пенсионира, родило се е дете или някой се жени. Дотук с положителното. Това, което е неудовлетворително за мен, е вътре в мен. Теоретично погледнато, работата ми е свързана с това, което съм учила и предвид по-горе написаното, би трябвало да съм супер щастлива. Да, ама не! Дали защото човек така е устроен - все да иска нещо, което няма... Понякога ми се струва, че направо ще ми се пукне душата в този офис без прозорци. Защото, ако мога да избирам, изобщо не бих работила в офис за каквато и да е фирма. На някои това може да прозвучи като плач на капризно дете, особено сега, когато много хора остават без работа. Сега не е много време и за промени. Не знам дали е въпрос на смелост да зарежа всичко (правила съм го неведнъж на по-ранни етапи), но със семейство и отговорности не мога просто да махна с ръка. От друга страна, дълбоката ми неудовлетвореност ме приближава до депресивно състояние. Още се надявам, че ще получа някакъв знак и ще намеря себе си в професионално отношение... някой ден. Все пак два пъти в живота си съм ходила с удоволствие на работа и това е било, когато съм следвала дългогодишната си детска и ученическа мечта, за която всъщност нямам квалификация и нямам шансове освен ако не започна учене от нулата. Непрекъснато повтарям на децата си, че трябва да си изберат професия, която ще ги прави щастливи. Парите не са толкова важни. Най-вече се надявам да запомнят мечтите си. Май се поувлякох малко, извинете ме, но това наистина ми тежи на душичката. Пожелавам на всички да имат шанса да се докоснат до детската си мечта. Разбирам те ,и аз не се виждам в някой офис затворен ,камо ли и без прозорци .Затова прекратих там където следвах ,и се записах на друго място където винаги съм искал да уча ,но преди това не бях подготвен за там .А иначе бих те посъветвалда ненапускаш още работата си ,защото явно рано или късно ще го направиш ,моят съвет е да изчакаш нещата в страната да се стабилизират както трябва ,( 2 - 3 години ) ,и е хубаво преди да си я напуснала да си си намерила другата работа .Пък и отношенията във фирмата ти са явно много добри . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Юли 30, 2010 Доклад Share Добавено Юли 30, 2010 Наистина дълбоко-философска тема Klaudia, бих добавила нещо, което ми се мярка в съзнанието, че човек трябва да се занимава с нещо, което много обича, нещо, което му е по сърце и няма да усеща, че работи.Все ми се струва, че трябва да е дейност, която те кара да твориш, да мислиш, да изразяваш себе си. , да го посветиш за благото на ближните си! Канел, Рассвет и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 30, 2010 Доклад Share Добавено Юли 30, 2010 Искам да работя за ... себе си Собствен бизнес; нито една фирма, нито каквото и да било не може да удовлетвори един инициативен човек. Наемникът е наемник во веки веков Рано или късно, умният човек прави собствен бизнес, което не му пречи да има корпоративни отношения. А за фирмата, понеже е такава темата: работя във фирма, която ме удовлетворява и работя интересна работа, която ми доставя удоволствие. Пламъче и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юли 30, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юли 30, 2010 Драги съфорумци,благодаря ви,че писахте интересни неща в темата.Съжалявам,че не се включвам по-активно,но от утре съм в една ,надявам се хубава ваканция и няма да влизам във форума,за да участвувам в разговорките тук. pavleta,темата е на дневен ред , пред всеки от нас, в един или друг момент от живота ни. Това,което Мона пише, е един от най-добрите варианти за всеки човек,но все пак ще има и хора,които работят в екип.Защото не само бизнесът е поле за реализация.Има училища,учереждения и прочее,а там си служител и член на екип. Желая на всички хубаво лято. Светлина и Любов. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 30, 2010 Доклад Share Добавено Юли 30, 2010 Искам да видя частници които не са водени само от материалното на всяка цена ,да разберат че работниците са хора преди всичко а не някакви робити и роби които не се измарят и нямат никакви нужди ,да ги уважават и парично ,защото все пак хората неработят за едното благодаря ,иска ми се работниците да имат повече самоуважение .Но всичко си върви както трябва ,нещата се променят към по добро макар и по бавно ,обяснявам си го с фактът че не се циним достатъчно .Иска ми се законите да работят за хората ,а не против хората . Аз го виждам това, всеки ден, само че не в България, а тук в Германия. Имам познат германец, който има малък ресторант. Всички работещи са с договори, социално осигурени на реалните им доходи, и имат право да пият напитки безплатно през работно време, както и да се хранят срещу 70% намаление по всяко време. Между шефа им и тях има равнопоставеност, взаимно уважение и непринудена атмосфера. Миналата седмица се случи готвачът в неделя да работи 12 часа, заради многото посетители, на следващия ден той е свободен, за да си почине. Барманът настоя да бъде извикан, защото нямало кой да приготви храна за клиентите. Но шефът отговори "Не, той е работил вчера много и сега трябва да почива" при което получи отговор от бармана "Прекалено си социален и добър с хората". Ще добавя, че барманът не е германец, но няма да кажа с каква националност е, за да не лавнат кучета по мен отново... Когато всички станат така човечни, светът ще се оправи. Когато нещо се развали- я кафемашина, я друго, той ги поправя или носи на поправка, не заповядва на друг от подчинените си. И се плаща на час, колкото повече работиш, толкова повече печелиш, така всеки има мотивация да остане колкото може по-дълго. Бизнесът си е бизнес, но човекът и здравето трябва да бъдат на първо място. Той посещава и други заведения, и никога не ги гледа като конкуренти, напротив наблюдава и набира опит с какво може да подобри нещата в своя бизнес. По същия начин и той няма конкуренти, които да му завиждат. Представям си какво е в България в тези среди, каква битка за територия и надмощие има и какви съперничества се водят... Розалина и Канел 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.