Jump to content
Порталът към съзнателен живот
helpfil

Обсесивно-компулсивното разстройство

Recommended Posts

Здравейте,

Дали това е Обсесивно-компулсивното разстройство?

От време на време примерно през няколко месеца ми минават лоши натрапчиви мисли, примерно представяш ли си да направиш нещо лошо на някой от семейството си. Предполагам, че е повлияно от информацията която ни залива по телевизия и изобщо. Толкова много се ужасявам от тази мисъл, че съм си позволил да си помисля нещо такова и почвам да си обяснявам, че не е възможно, че аз не го искам или за да си докажа че не бих го направил си го представям. Обикновенно ми минава за 2-3 дни, просто мир не ми дава мисълта че мога да си помисля нещо подобно и в стремежа си да си обясня и обясня изпадам в някаква дупка. Имам случаи които ако си помисля нещо подобно просто си казвам знам ти капана и си отклонявам вниманието. Странното, че ми става така само за хората които обичам най-много и просто не мога да си представя да им се случи нещо лошо. Знам че не бих никога наранил някого та камо ли близък, но съм такъв човек, че все си обяснявам и обяснявам и в тея мои обяснения на всичко и анализ и изпадам в дупка. Обикновенно просто спирам да мисля за това на следващия ден и ми става смешно, че изпадам в такива размисли ама ко аз наистина ли го искам щом си помислям нещо такова, макар че не съм сигурен дали си помислям нещо или просто проблемът е, че знам за че това състояние ме тормози и ме е страх да не вляза в такава дупка и си казвам представяш ли си да си помисля нещо лошо за детето си и пак да изпадна в дупка, а аз дори не съм си го и помислил. Забелязал съм, че се случва когато съм изморен или след алкохолна вечер. Дали това е Обсесивно-компулсивното разстройство?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

здрасти

като човек който има обсесивни мисли, мога да ти кажа, предвид това което съм научил от специалисти и от специализирана литература, е че имаш т.н. натрапливи мисли. Компулсиите са натрапливи действия-повтарящи се, като например да си миеш ръцете през 10 минути, например.

Относно натрапливите мисли, едни от най-разпрострранените мисли са именно за нараняване на някого.както при теб. Получават се, не мога да ти кажа от какво, само знам че се появяват при високо интелигентни хора, при хора с много високи изисквания и перфекционисти, Точната причина не мога да знам, която е отключила тези мисли, но все нещо ги отключва. Доколкото разбирам при теб, тея мисли не са много интензивни, а само на моменти. лошото е да не почнеш само тях да мислиш.

моят съвет като човек който има такива мисли: недей да ги анализираш, недей да ги отхвърляш, не ги оборвай мислено. Приемай ги като натрапливи мисли, не им обръщай внимание.

ако почнат да ти пречат да спиш и ти нарушат спокойствието трайно-консултирай се с лекар.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Определено това са натрапливи мисли, породени от стреса-в случая по –скоро физически.Не може да говорим за сериозно разстройство, а за сигнал ,че трябва да промените нещо в живота си-например да не се уморявате толкова и не препивате.

Защо са насочени към близките?Натрапливите мисли няма да се преживеят като такива ако не застрашават нещо ценно за човека –било някой от близките му, било някоя морална ценност. Например мисълта,че може да размажете и убиете хлебарка за вас не може да добие натраплив характер.В нашето общество това е прието.Докато за един сикх в Индия тя може да бъде натраплива понеже за него убийството на каквато и да е твар е грях.

Много често мои пациентки са споделяли ,че има натрапливости,че спят с бащите си , или синове с майките си .И това не е поради някакъв Едипов комплекс, просто в нашето общество това не е прието. Един жител на древен Египет не би могъл да има такива натрапливости, там това се е приемало за нормално.В Рим също.

Така,че съдържанието няма голямо значение в голямата си част тое културално обусловено. Важното е,че то трябва да е нещо което е максимално неприемливо за човека.Иначе няма как да стана натрапливо-всъщност отказа да го допуснем и нашата борба с мисълта я прави натраплива. Ти сам си го написал –

Имам случаи които ако си помисля нещо подобно просто си казвам знам ти капана и си отклонявам вниманието.

Проблема е,че не винаги си го казваш и започваш анализа, тогава става зле.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте , на мен също се е случвало това нещо и съм си задавал въпроса защо и какво значи , конкретна причина не мисля че има смислена.

За мен ключът е да не мисля върху подобни мисли които просто идват и си отиват - един вид не са продиктувани от съзнателен мисловен процес. Точните причини незнам , но предполагам че е стрес или друг разстройство на нервна почва :)

Не се притеснявай , ако не обръщаш внимание или дори се усмихнеш на подобна мисъл , всичко ще е ок , във всеки случай не зацикляй върху подобни неща.

Както е казал Буда :

Ако се бориш с несъзнателността ставаш несъзнателен. Ако се бориш с лудостта, ставаш луд.

Надявам се да съм помогнал :) Здраве и щастие

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ви много за отговора, доста ме успокои и аз мисля, че възможно да е от преумора също защото наистина работя почти денонощно и то доста отговорна работа и постоянно съм под стрес. От както го мисля товя съм говорил с брат си сестра си и дори с приятелката си и тримата ми казаха, че и те са имали такива мисли и просто отшумяват след няколко дни. Четейки тук във форума пише, че не трябва да се борим с тях, а да ги приемем. Това че се опитвам да не мисля за тях борба ли е? Защото ако си кажеш стига глупости и си отклониш вниманието е доста по лесно, отколкото да се опитваш да си обясняваш, че това са някакви си мисли породени от това и онова. При мен по скоро се получава това, че ме е страх да не изпадна в такова разтройство и при удобен момент предполагам на слабост си казвам сега ако взема да си мисля пак глупости примерно за детето ми и започвам да си обяснявам и умувам, че никога и за нищо итн...Това за хлебарката което го казахте е много точно, опитвал съм се умишлено да си мисля нещо лошо за някой познат, но просто тогава не изпадаш в тази паника. На мозъка му е интересно с най-ценните неща. Бихте ли дали някакви препоръки при такава ситуация как да реагираш, защото мислейки си казваш "Абе да не би да съм сбъркан, да не би да искам да направя нещо лошо" въпреки, че щом и на другите им става така значи съм си нормален, какво да направиш и изобщо как да пребориш този проблем.

Моля помагайте!

Благодаря Ви предварително.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Citat -Благодаря Ви много за отговора, доста ме успокои и аз мисля, че възможно да е от преумора също защото наистина работя почти денонощно и то доста отговорна работа и постоянно съм под стрес.

Като специалист ще кажа,че в момента проблема не са натрапливите мисли които имаш понякога.Проблема е в това,че си постоянно под стрес.Той трябва и ще ,,избие ‘’по някакъв начин.Дали ще са натрапливости, пристъпи на паника , високо кръвно и т.н. това ще стане. Искам да разбереш добре, ако ти сега отидеш при психотерапевт и работите за овладяването на тези натрапливи мисли без да минимизираш стреса нищо няма да постигнете.Да, те може да изчезнат, но стреса веднага ще даде друг не по-малко мъчителен симптом. Тогава трябва да ходиш за него, после за следващият и т.н..Нещата които би трябвало да се направят с помощта на психотерапевта е да се работи за промяна която да доведе до намаляване на стреса , от там нататък всичко ще си дойде на мястото. Ще избързам и ти кажа,че когато обяснявам това на клиентите си те бързат да отговорят ,, Обстоятелствата са такива, живота е такъв ,че няма как да го намаля’’ .Това не е така, стреса зависи не от външните събития / имам предвид психичният стрес, защото има и физически и той си зависи от физическите фактори-студ, топлина , преумора и т.н./, а от нашата преценка за събитията.Тоест от мисленето, психотерапията цели промяна точно е него.

Citat -От както го мисля товя съм говорил с брат си сестра си и дори с приятелката си и тримата ми казаха, че и те са имали такива мисли и просто отшумяват след няколко дни.

Да така е, но понеже ти си напрегнат от стреса тези мисли те донапрягат още повече и всъщност ако се замислиш напрежението те кара да започнеш да се бориш с тях.Така искайки да махнеш напрежението в тялото си ти започваш борба с мислите, но тази борба води до отделянето на още повече адреналин -той е отделя винаги когато има борба дори и умствена-и увеличава напрежението.Увеличението още повече те кара да се бориш и се получава един кръг от който понякога трудно се излиза.

Citat -Четейки тук във форума пише, че не трябва да се борим с тях, а да ги приемем. Това че се опитвам да не мисля за тях борба ли е? Защото ако си кажеш стига глупости и си отклониш вниманието е доста по лесно, отколкото да се опитваш да си обясняваш, че това са някакви си мисли породени от това и онова. При мен по скоро се получава това, че ме е страх да не изпадна в такова разтройство и при удобен момент предполагам на слабост си казвам сега ако взема да си мисля пак глупости примерно за детето ми и започвам да си обяснявам и умувам, че никога и за нищо итн...

Приемам това което си написал пак като вид умуване и затова ще бъда кратък.

Първата стъпка е минимизиране на стреса.Ако само тя не помогне се използват различни техники които са много индивидуални и нещо което ще работи за един, ще е напълно неприложимо към друг.Писал съм го и преди –при натрапливостите за разлика например от фобиите няма универсален механизъм който да се използва и всичко да стане ОК.Много е индивидуално.Но все пак основният механизъм е минимизиране на стреса.В повечето случаи подобни на вашият това е напълно достатъчно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първо искам отново да Благодаря за отговорите и съветите.

Ако имаш Обсесивно-компулсивното разстройство, означава ли, че си психично болен?

Изпитвам наистина голямо чувство за вина пред детето си, че ми се въртят такивя натрапчиви мисли, гузен съм все едно наистина съм желал нещо лошо.

Понеже цяло лято съм на морето, предполагам, че плуването би помогнало и изобщо спорта?

Ако съм разбрал правилно, това че не им обръщаш внимание е най-доброто средство

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сitat -Ако имаш Обсесивно-компулсивното разстройство, означава ли, че си психично болен?

Toва означава,че всичко в мозъка ви е напълно здраво. Нарочно Световната здравна организация замени думата невроза с разстройство.Търсеше се подчертаването на това ,че не е заболяване.

Сitat -Изпитвам наистина голямо чувство за вина пред детето си, че ми се въртят такива натрапчиви мисли, гузен съм все едно наистина съм желал нещо лошо.

Казаха ви ижена ви и брат ви –всеки е имал такава мисъл, проблема е ,че вашата напрегнатост е висока и я фиксира.

Citat- Понеже цяло лято съм на морето, предполагам, че плуването би помогнало и изобщо спорта?

Плуването е най-подходящият спорт.

Citat -Ако съм разбрал правилно, това че не им обръщаш внимание е най-доброто средство

Да ,но това -да не им обръщате внимание е възможно когато сте спокоен.Под стрес ли сте ще е трудно, вече разбрахте защо-те увеличават неприятните усещания на стреса и инстинтивно човек тръгва да ги бори.А напра ви го........спиране няма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×