paloria Добавено Декември 2, 2005 Доклад Share Добавено Декември 2, 2005 Няма околен свят, който ни създава, формира или влияе-околният свят е подобен на огледало, в което винаги виждаме само себе си, но също и особено-своята сянка, за която иначе сме слепи. Който живее в този свят, но не разбира, че всичко, което преживява, е самият той, се заплита в измама и илюзия. Всичко онова, което не искаме да бъдем, което не искаме да откриваме у себе си, което не искаме да преживеем, което не искаме да допуснем в своята идентификация, образува нашата сянка. Нашата сянка ни навява страх.Нищо чудно, тъй като сянката се състои от всички елементи на действителността, които сме изтласкали възможно най-далече от себе си, с които най-малко живеем или които изобщо не желаем да открием у себе си.Ние преживяваме сянката си винаги като нещо външно-съзрем ли я в нас и при нас, тя ще престане да бъде сянка. Който не се страхува смело да проникне в най-тъмните дебри на душата си накрая става истински носител на Светлина. Полярността е главен проблем на нашето съществуване.Когато човек казва "аз" той вече се разграничава от всичко онова, което възприема като не-аз, т.е. като ти, и с тази стъпка става пленник на полярността.Неговото аз го обвързва със света на противоположностите, който не се дели само на аз и ти, но и на вътре и вън, на мъж и жена, на добро и зло, на правилно и неправилно и т.н.Но кое е правилно? Кое е погрешно? Кое е добро? Кое е зло? Всяка оценка е субективна и зависи от гледната точка и зрителния ъгъл на наблюдателя. Този дуализъм на непримирими противоречия между правилно и неправилно, добро и зло, не ни извежда от полярността, а само ни кара още повече да затъваме в нея.И все пак не може да се попречи на хората да искат само единия полюс и да се борят с другия.Но в тази Вселена, борейки се с който и да било полюс, човек се бори с Космоса-защото всяка част съдържа цялото. Ако целта е единството, което обхваща противоположностите, тогава е невъзможно човек да постигне цялост, докато все още изключва нещо от съзнанието си или се разграничава от нещо. Човешкото его винаги желае да притежава нещо, което е извън него, и му е крайно неприятно да научи, че трябва само да угасне, за да се слее с всичко.В единството няма познание, само битие.В единството секва всеки копнеж, всяко желание и стремление-защото повече няма нищо външно, за което може да се мечтае. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Декември 2, 2005 Доклад Share Добавено Декември 2, 2005 Проникването е и самоотричане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мозата Добавено Декември 4, 2005 Доклад Share Добавено Декември 4, 2005 Чак самоотричане не бих казала Истината е тази,според мен.Много е трудно да видиш сянката си,защото това е като да признаеш,че ти също си грешен,че грешиш,че съвсем не си съваршен. Това е като да признаеш,че ти също си податлив на изкошенията на света.Савсем не казвам,че всички изкушения са лоши. Но това вече е вапрос на ценности и много дълбока вяра.Не е нужно даже вярата да в Господ.Може да е в нещо друго.Но да в има........ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 4, 2005 Доклад Share Добавено Декември 4, 2005 Полярността е главен проблем на нашето съществуване.Когато човек казва "аз" той вече се разграничава от всичко онова, което възприема като не-аз, т.е. като ти, и с тази стъпка става пленник на полярността.Неговото аз го обвързва със света на противоположностите, който не се дели само на аз и ти, но и на вътре и вън, на мъж и жена, на добро и зло, на правилно и неправилно и т.н.Но кое е правилно? Кое е погрешно? Кое е добро? Кое е зло? Всяка оценка е субективна и зависи от гледната точка и зрителния ъгъл на наблюдателя. Този дуализъм на непримирими противоречия между правилно и неправилно, добро и зло, не ни извежда от полярността, а само ни кара още повече да затъваме в нея.И все пак не може да се попречи на хората да искат само единия полюс и да се борят с другия.Но в тази Вселена, борейки се с който и да било полюс, човек се бори с Космоса-защото всяка част съдържа цялото. Ако целта е единството, което обхваща противоположностите, тогава е невъзможно човек да постигне цялост, докато все още изключва нещо от съзнанието си или се разграничава от нещо. Човешкото его винаги желае да притежава нещо, което е извън него, и му е крайно неприятно да научи, че трябва само да угасне, за да се слее с всичко.В единството няма познание, само битие.В единството секва всеки копнеж, всяко желание и стремление-защото повече няма нищо външно, за което може да се мечтае. Каквото и да прибавим като каментар ще е паразитно вмъкване понеже не ще може да удължи съдържателността на горното - самото разтегряне ще намали плътността на съдържателност, а алтернативата е бягане от нея - не! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Декември 6, 2005 Доклад Share Добавено Декември 6, 2005 Развитието на човешкото его може да стигне до определени граници, това е пределът на човешките възможности. Този предел най-ясно е представен чрез образа на Йоан Кръстител.....Това са възможностите на човешкото "Аз", и затова Христос казва, че няма човек, роден от жена, който да е по-голям от Йоан Кръстител, но казва и това, че най-малкия в Небесното Царство е по-голям от Йоана.... А Йоан, стигнал предела на човешкото, до максимума осъзнаване, дефинира единствената разумна и правилна насока на еволюцията (т.е. движение нагоре), казвайки "Сега Той трябва да расте (става въпрос за Христос, след като най-сетне Аз-а на Йоан Го намира, и Бог му потвърждава това. А потвърждаването е нужно, защотно към настоящия момент, материалният човек не познава истината, и не разполага със средства да я познае), а аз да се смалявам". Това е простичкия процес на развитие. Аз-ът расте до определени граници, твърде подобно на радиоактивен елемент, който се трупа да постигането на критична маса, след постигането на която следва експлозия, в която аз-ът вече го няма, но освободената енергия е достатъчно силна, за да създаде условия за внедряване и развиване на Свръх Аза, или Божествения Аз в човешката енергийна жизнена система. От този момент нататък, сферата на полярността и диалектиката няма въздействие върху раждащият се Нов Човек... Надявам се, това не разводнява темата... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Декември 6, 2005 Доклад Share Добавено Декември 6, 2005 Темата за ефекта на сянката и за това как можем отново да станем цялостни, отново да се превърнем в светлина, е много интересна. Доколкото ми и известно от психолозите пръв за ефекта на сянката говори Карл Юнг. Бягайки от това, от което се страхуваме, ние го превръщаме в наша сянка. Опитваме се да решим вътрешни въпроси с отричане. А правилния подход според мен е трансформация, цялостност, завършеност, будност, обхващане на нашия аз от свръхсъзнанието (за което писа Кристиян по горе), превръщането на личността в индивидуалност. Ще си позволя тук един цитат от друг мой постинг. Наскоро четох една книга "Път със Сърце" от Джек Корнфийлд, човек който около 20 години е обникалял из различни храмове на Изтока - Индия, Тайланд и т.н и който после защитава докторска степен по клинична психология в USA. Та той пише за една опасност, която съществува в духовния път, но която аз мисля че е валида и за всеки житейски път. Опасността се състои в т.нар. фрагментация на съзнанието т.е. едно постоянно отделяне в съзнанието ни на това кое е важно и кое е маловажно в живота ни, кое е духовно и кое светско... Получава се едно вътрешно противопоставяне, коет кара човек да хвърля повече труд и усилия въху "важните" и "духовните" неща.... което пък води до ефекта на сянката (първоначално обеснен от Карл Юнг). Ефекта на сянката се състои в това, че докато човек прави усилия да хвърля, символично казано, светлина върху една част от живота си, друга част от живота остава във сянка. Съзнанието на човека е фрагментирано и той не се радва на живота в неговата пълнота и целокупност, а постоянно избягва ситуации (или пък се бори) от сенчестата страна и се стреми към ситуации от светлата страна... Т.е. няма разбиране и приемане, а постоянния омагьосан психологичен кръг - борба или бягство... който не води никога до нищо добро. Статия за ефекта на сянката - писана от астропсихолог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 6, 2005 Доклад Share Добавено Декември 6, 2005 Умението да приемем тъмната страна в себе си е толкова важно, колкото и да приемем светлата. Тъмната ни страна е толкова необятна, кокото и светлата. Бездната в нас е токова дълбока, колкото и небето! В примитивните психологии и религии се човек бива учен да бяга от сянката си - може би за да може в някой живот да ги разграничи достатъчно, за да приеме и двете! В съвременната психоанализа например се казва че в нея понятията добро и зло, тъмно и светло не съществуват. Има само факти, причини, следствия. Мисля че това което Учителите визират като говорят за абсолютната светлина без сянка не е "светлина без сянка", а светлина и сянка, добро и зло, в едно, тоест прехвърляне на съзнанието в по-висше измерение над тези понятия и реалности! За малкото его на личността - дори Висшите Учители я запазват и дори не успяват да я унищожат даже и да искат - тя никак не е слаба милата - дори Висшите Адепти успяват само да я контролират, обуздаят, но не и заличат! Слава на Аллаха ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Декември 6, 2005 Доклад Share Добавено Декември 6, 2005 Нали знаете кой ходещ по Земята ни не хвърля сянка... Пазете се от хора, които нямат сянка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Декември 7, 2005 Доклад Share Добавено Декември 7, 2005 Закачвам се към свръхинтересна и актуална тема. Подписвам се под думите на Венцислав, и все пак бих добавил нещо, за по-логично настроените, ама когато му дойде времето, че сeга не съм подготвен. Става дума за 4-тото измерение (това, чиято пресечна повърхнина е ... напр. куб!!!! така както пресечната повърхнина на обект от 3-тото измерение [напр. паралелипипед] е отсечка, и на обект от 2-ро измерение [напр. отсечка] е точка). A Може би някой надушва или знае какво имам предвид ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Декември 7, 2005 Доклад Share Добавено Декември 7, 2005 Здравейте, приятели! (paloria @ Dec 2 2005, 09:43) Полярността е главен проблем на нашето съществуване.Когато човек казва "аз" той вече се разграничава от всичко онова, което възприема като не-аз, т.е. като ти, и с тази стъпка става пленник на полярността.Неговото аз го обвързва със света на противоположностите, който не се дели само на аз и ти, но и на вътре и вън, на мъж и жена, на добро и зло, на правилно и неправилно и т.н.Но кое е правилно? Кое е погрешно? Кое е добро? Кое е зло? Всяка оценка е субективна и зависи от гледната точка и зрителния ъгъл на наблюдателя. Този дуализъм на непримирими противоречия между правилно и неправилно, добро и зло, не ни извежда от полярността, а само ни кара още повече да затъваме в нея. И все пак не може да се попречи на хората да искат само единия полюс и да се борят с другия. Но в тази Вселена, борейки се с който и да било полюс, човек се бори с Космоса-защото всяка част съдържа цялото.Ако целта е единството, което обхваща противоположностите, тогава е невъзможно човек да постигне цялост, докато все още изключва нещо от съзнанието си или се разграничава от нещо. Човешкото его винаги желае да притежава нещо, което е извън него, и му е крайно неприятно да научи, че трябва само да угасне, за да се слее с всичко. В единството няма познание, само битие. В единството секва всеки копнеж, всяко желание и стремление-защото повече няма нищо външно, за което може да се мечтае. Dec 4 2005, 18:16 Пост #4 Каквото и да прибавим като коментар ще е паразитно вмъкване понеже не ще може да удължи съдържателността на горното - самото разтегряне ще намали плътността на съдържателност, а алтернативата е бягане от нея - не! Позволявам си да направя коментар , предварително определен като „ПАРАЗИТНО ВМЪКВАНЕ” – да!, ама НЕ!!! и дане бързам да се подписвам! В целия постинг 1 има подвеждащи внушения, преплетени мисли и сбъркани обобщения (моля да не се приема лично!, а принципно!) Ще коментирам само набързо: 1. Полярността е главен проблем на нашето съществуване. - огромна глупост .Най – големият проблем на съществуването…хехехе , ииизобщо не е ПОЛЯРНОСТТА. Както и да е. Право виждане и различаване на нещата ни е нужно , за да разберем какво трябва да се приема и какво да се отхвърля, а не да се създава заблуждаващо ОТРИЧАНЕ/отношение към Принципите – полярност, разумност, съответствие, единство и сродство, ритъм и прочие. Мислите ли, че когато е създаван света не са предвидени всички условия за и против общото развитие??? Всичко е предвидено . Така наречените „противоречия и проблеми ” и мъглата в умовете на човеците никак не не е Божие дело, а СЕНКИ, които са в съзнанието ни като недоразвити още същества. Тези сенки са следствие на сбъркани мисли и чувства и последващо сбъркано отношение/поведение/постъпки и съответно продължават да задръстват/помрачават нашата първоначална Светлина. Много желателно е да осъзнаем, че животът както е първоначално създаден в Божието съзнание и проявен вън от Него е идеален +възвишен+съвършен. Интересуват ме само и единствено правите мисли и чувства, които внасят в мен светлина, топлина и сила – другото е от лукаваго, защото светът е устроен абсолютно хармонично, и аз трябва да се настроя в съответствие с неговата хармония. И когато казвам АЗ – съвсем не се разграничавам от хармонията и не ставам пленник на полярността. Животът не е „борба” с Космоса , а движение… В "единството" със сигурност няма сбъркани човешки философствания/познания, но има ПОЗНАНИЕ... Да бъде Виделина! Любов+Светлина+Мир+Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 8, 2005 Доклад Share Добавено Декември 8, 2005 Леко агресивно, а няма субект... Незнам кое точно те жегна, но говорите за различни неща и както винаги и двете страни сте прави. Говорите и за едно и също нещо... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иван Добавено Декември 9, 2005 Доклад Share Добавено Декември 9, 2005 Кристиян1 Браво !!! Кристиян1 Публикувано на Dec 6 2005, 12:45 Развитието на човешкото его може да стигне до определени граници, това е пределът на човешките възможности. Този предел най-ясно е представен чрез образа на Йоан Кръстител.....Това са възможностите на човешкото "Аз", и затова Христос казва, че няма човек, роден от жена, който да е по-голям от Йоан Кръстител, но казва и това, че най-малкия в Небесното Царство е по-голям от Йоана.... А Йоан, стигнал предела на човешкото, до максимума осъзнаване, дефинира единствената разумна и правилна насока на еволюцията (т.е. движение нагоре), казвайки "Сега Той трябва да расте (става въпрос за Христос, след като най-сетне Аз-а на Йоан Го намира, и Бог му потвърждава това. А потвърждаването е нужно, защотно към настоящия момент, материалният човек не познава истината, и не разполага със средства да я познае), а аз да се смалявам". Това е простичкия процес на развитие. Аз-ът расте до определени граници, твърде подобно на радиоактивен елемент, който се трупа да постигането на критична маса, след постигането на която следва експлозия, в която аз-ът вече го няма, но освободената енергия е достатъчно силна, за да създаде условия за внедряване и развиване на Свръх Аза, или Божествения Аз в човешката енергийна жизнена система. От този момент нататък, сферата на полярността и диалектиката няма въздействие върху раждащият се Нов Човек... Надявам се, това не разводнява темата... Ама ти почти си го казал според мене само една много малка стъпка и според мене няма нищо повече което да се каже по темата . Значи при Йоан Кръстител ..или "долният човек" /имам впредвид роденият от жена по плът човек с цялата му съвкъпност с "долните тела" / Духовната Светлина "грее" отвътре на съзнанието и "долните непречистени тела" на Душата са фокуса или преградата която пречупва Духовната Светлина и я видоизменя по различен начин от действителният. Когато съзнанието на човек достигне критичната точка , както е дал примера Кристиян1 , този фокус се отваря и пропуска действителната Светлина такава каквато си е . Но тук дега вече се променят коренно действащите закони на които се подчинява тази Светлина и от там големия проблем . Ние хората сме свикнали със земните закони на които се подчинява земната /причупена през призмата на Душата / светлина Всичките ни земни закони са подчинени на недействителната пречупена през фокуса на менталното тяло светлина. И през ум не ни минава даже, че този земна светлина е недействителна и всичките ни измервания и закони са построени върху видоизменен плаващ ориентир. Но в момента в който се достигне критичната точка наъ изчистване на Душата и се пропусне Истинската Духовна Светлина започва абсолютно цялостна трансформация на законите на които се подчинява Душата. След като се трансформират законите на които подчинява Новата Душа , започва трансформация на Физическите тела , така , че атомите на Физическите тела да започнат да вибрират с нова сила неизвестна до сега на Физическото тяло и ум. Но забележете това е процес на трансформация , а не просто еднократен акт. Еднократен акт е само началото на процеса, който всички бъркат като край на процеса. След преключване на процеса на трансформация Духовната Светлина вече "грее" не през межденен параван / това са крилата на Херувимите в Религията/ , а озарява съзнанието на човек защото е вътре в съзнанието и съзнанието или Духовния човек определа чрез силата на мисълта си до къде да пропусне или да не пропусне Духовната Светлина . Просветленият ум вече дайства като потенциометър за пропускане на силата но Духовната Светлина и прави процеса напълно контролируем. Разбира се има и степени ..... Само съм разсъждавал както разбирам нещата по темата , не гарантирам за достоверност, макар , че ...ммм... мога и да се позамисля по този въпрос.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 9, 2005 Доклад Share Добавено Декември 9, 2005 И аз не гарантирам за пълна достоверност, но поддържам горното с уточнението, чеНо забележете това е процес наТРАНСМУТАЦИЯ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Декември 12, 2005 Доклад Share Добавено Декември 12, 2005 Здравейте! Въх тез думички трансформация +трансмутация +трансфигурация са много интересни. Любов + Светлина +Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Ето една чудесно поставена тема. Само дето се самозатваря. Толкова хубаво и ясно е казано всичко още в постинга на поставящия темата- paloria! Какво да се добави към това, наистина?!? Сещам се за Козма Прутков- "Смотри в корень!" Полярността е главен проблем на нашето съществуванеДа, тук е ключът към всички проблеми на страдащото човешко същество! И ето- като се изясни проблемът- остава само да се реши! Успех на всички, които желаят да го решат! А на останалите пожелавам колкото се може по- доброволно да пожелаят да го решават! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 (edited) Това е вечната тема за Аз-а и за несъзнаваното, доколкото то е добро или зло... Философки погледнато, то е относително. От гледна точка на човешкото същество е борба и то за осъзнатост. Сянката какво е. Нашите страхове. Фантоми. Желания, но прикрити и потиснати. Какво е Светлината - Осъзнатият човек, Пълнокръвният, Обичащият, Страдащият. Танцуващият със самият себе си. Еросът. Редактирано Юли 7, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Ах... Пак ще кажа: "Смотри в корень!" ! Да, относителни са доброто и злото. Дано се осъзнаем- стига сме го разглеждали и обирали това дърво- за познаване на доброто и злото, едни и същи са плодовете му, и ни водят към един затворен безкрай! Другото - дървото на Живота ни трябва! Всъщност- работата е лесна. Първо трябва пак в онази Градина да попаднем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Аз никога не съм излизала от тази Градина, за вас не зная. И не ме интересува. Иначе, всичко е и си остава въпрос на усещане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Да. Може човек да има усещане, че е в градината. Ами направил си сам градина, хубаво му е в нея. Нищо лошо. Просто не е Тази Градина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Да де, именно. Не е в твоята. Но аз и не желая да съм там, защото съм съм лош градинар и ще взема да окастря невинните розички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Да. За хората, които са целите Светлина, градинките не са отделни. А е една. И никой не може да окастри неумело градината на другите. Така че- това е. Ако искаме да не си кастрим неумело градините, трябва да станем Светлина. Дотогава- хем ще са различни градинките, хем ще си ги кастрим. И все неумело. И своите също, де... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 (edited) Ти станала ли си Светлина, като толкова се бориш да бъдеш?! Редактирано Юли 7, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Кому е нужна Светлина.В Тъмнината е истината.Тя е изначална, Светлината е последствие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Който се страхува от тъмнината, търси да избяга в светлина. На светло, обаче, сянката е неизбежна, освен ако не сме станали сами светлина. А ние не сме. А самата светлина съдържа с себе си тъмнината, но погълната вече. Така ще станем светлина, поглъщайки сянката си, но не и бягайки от нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Ти станала ли си Светлина, като толкова се бориш да бъдеш?! [21:21] Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? [21:22] Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. А ако тя, Багира и станала Светлина - тебе що ти е ? То си е за нея, тебе пречи ли ти, че не е или е Светлина? Тя е преборила или не е нейната си сянка. Ти Мона бори твоята си сянка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.