Валентин Петров Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Тази техника за "справяне" с проблемите не е от вчера... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Ами да наденем тогава черните очила, нямам нищо против, щото нещо блести ли, блести слънцето и като го гледам, току виж съм окьорвяла. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Например, от там, че Душата на човека, това е само светлината му и там няма "най-тъмни дебри". Тъмнината/сянката е винаги извън човека, но не е човека. Ако проумеем това, ще спрем веднъж завинаги да се отъждествяваме със сенките си, че и да се опитваме да излезем от тях. Как да излезем от нещо, което е извън нас. Да, сянката не е човекът и е извън него, но човекът (по-скоро - външното му аз, личността му) предизвиква появяването на сенките и поради това те си вървят след него, заедно с него. Кокото по-непроницаем, бетониран, плътен, обемен е външният аз (по-горе обясних какво имам предвид), толкова по-дебела и голяма е сянката, която той "хвърля" и която се движи с него... Така че не за отъждествяване става дума, а за причинител и следствие. Ние наистина не можем да "излезем от сянката си", но можем да намалим големината и плътността и докато външният аз се научи да "става прозрачен".... Сега се замислих - сянката, която е предизвикана от "уплътняването" на външния аз би трябвало да е полето без позитивни (с негативни емоции) някъде около нас. Следователно в това поле не сме ние самите, а хората, които стоят най-близо до нас....? Колкото повече светлина има около нас, толкова повече любов има за обкръжението ни - безусловна... Хм, в този план темата за светлината и сенките придобива малко по-различен смисъл.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 (edited) Ами да наденем тогава черните очила, нямам нищо против, щото нещо блести ли, блести слънцето и като го гледам, току виж съм окьорвяла. Може. Но отлично знаеш, че ефектът ще бъде точно толкова заблуждаващ . Докато човек има тежнение към очила... Сега се замислих - сянката, която е предизвикана от "уплътняването" на външния аз би трябвало да е полето без позитивни (с негативни емоции) някъде около нас. Следователно в това поле не сме ние самите, а хората, които стоят най-близо до нас....? Колкото повече светлина има около нас, толкова повече любов има за обкръжението ни - безусловна... Напълно съм съгласна! Затова считам, че проблемът с превръщането в Светлина е ключов в живота на човека и е проява на истинското чувство за отговорност към другите, към себе си и към света. Редактирано Юли 9, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Сега се замислих - сянката, която е предизвикана от "уплътняването" на външния аз би трябвало да е полето без позитивни (с негативни емоции) някъде около нас. Следователно в това поле не сме ние самите, а хората, които стоят най-близо до нас....? Колкото повече светлина има около нас, толкова повече любов има за обкръжението ни - безусловна... Напълно съм съгласна! Затова считам, че проблемът с превръщането в Светлина е ключов в живота на човека и е проява на истинското чувство за отговорност към другите, към себе си и към света. Да. Има и формула: Е = m*c*c Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 (edited) Да. Има и формула: Е = m*c*c Ха! Ако искаме да получим енергия, ще трябва да трансформираме инертността си! Страхотно, не се бях сещала, че и така може да се погледне на въпроса с необходимите промени в човека, за да се превърне в Светлина! Повече трансформирана инертност- повече енергия! Редактирано Юли 9, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Каква мислите е връзката между сянката за която става въпрос в тази тема и човешката аура? Доколкото последната е израз на човешкото съзнание, сянката би трябвало да е част от нея - поне според мен. А аурата част ли е от човека или не? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Аурата е сянката. Аурата е част от човека. Аурата трябва да "изчезне" като се превърне в тяло / икона сиреч картина на физическия човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Според мен аурата е светлината (тя така и изглежда, когато е "чиста") - сянката са петната, които се появяват в нея, когато изпитваме негативни емоции и държим негативни мисли... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Аурата не е сянка. Аурата е сияние, светлина. Пробивите в аурата, тъмните петна, са сянката. "Как да станем целите Светлина?" - Като пречистим своята Аура,т.е. като увеличим добродетелите си, издигнем нивото си на съзнание и увеличим своята вибрация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 (edited) ... да трансформираме инертността ... да се превърне в Светлина! ... гравитационната маса е друго свойство. природата на инертността и тежестта Думи в българския: тегло, тежест, товар, ... В руския вес ~ весь Масата на покой на тяло може да се сметне приблизително посредством сумиране на масите на съставящите атоми и още по-приблизително, на фермионите - частиците с полуцял спин - електрони, протони, неутрони... Товарът има свойства, собствено количество, обем - опаковка, връзка или дръжка за прикрепване към човека или животното които го носят. Фотоните имат 0 маса на покой и са част от клас елементарни частици, наречени бозони с цял спин. След медитация разбрах че полуцелият спин маркира определени връзки на масивните частици помежду тях и с "тъмната материя". Масата възниква заради тези връзки. Характерно е че свръхпроводимост имаме когато 2 електрона уравновесят импулсите и спиновете си, така наречените Купъровски двойки. Сега мислим душата, кои са връзките и? С какво? Оттук можем и да разберем и кое държи приятелите ни хората и ги прави инертни, лишени от светлина Редактирано Юли 9, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 А защо не напишеш книга за великото преоткриване на човешкото? И какво стана с темата на Селсал. И розите вехнат, венчелистчета, тъжни цветя... А отгоре Господ-Присмехулник спокойно наблюдава творението на някой шегобиец... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Аурата не е сянка. Аурата е сияние, светлина. Пробивите в аурата, тъмните петна, са сянката. "Как да станем целите Светлина?" - Като пречистим своята Аура,т.е. като увеличим добродетелите си, издигнем нивото си на съзнание и увеличим своята вибрация. :thumbsup2: Таня! Господ винаги наблюдава всичко спокойно... и с Любов. И розите вехнат, защото освобождават място и енергия за новите пъпки - всеки, който обича истински цветята го знае. Присмехулник е Гордостта в ума на хората. Господ ни се усмихва винаги с Любов, подкрепа и уважение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 :thumbsup2: Таня! Господ винаги наблюдава всичко спокойно... и с Любов. И розите вехнат, защото освобождават място и енергия за новите пъпки - всеки, който обича истински цветята го знае. Присмехулник е Гордостта в ума на хората. Господ ни се усмихва винаги с Любов, подкрепа и уважение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Каква човешка комедия... в смисъла на Балзак. Да разрязваш вени и гърла не е интелектуално занимание.... "Лошата ми кръв" (по Рембо) се отграничава от океана от Любов. Предпочитам си моята трънлива пропаст. И болката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Винаги ще предпочитам болката, пред измамната илюзия за дребничко земно щастие. Такова щастийце не е за мен. Не е истинско. Болката поне е истинска, тя ми дава усещането, че съм още жива. И какъв бил Бог е светотатство да говорим, ние, дребните човечета, с дребните си представички дори и бегла и най-обща идея си нямаме за Него, а вече и Него разнищихме. Какво остава да се ровим като лешояди в нечий чужд живот. Не е много светло това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 (edited) Вальо, нали не съм конкретизирала коя маса да разглеждаме! В виждам красотата и богатсвото на физиката (вероятно и ти също, де! ) и в това- изводите им са правят на конкретна и ограничена основа, но имат неподозирано широк обхват извън конкретиката на първоначалната основа! Разбира се, това често може да доведе човек и до погрешни изводи, но затова - да сме бдителни! Сетих се за Светлината: Ето едни думи, след които е хубаво просто да помълчим и да ги оставим да потънат в нас, да се разгърнат в нас, да преминат отвъд ограничението на думите. Знаем ги всички, но все ги "забравяме"... Йаян, първо послание: "И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината. Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях. Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. " .......... Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той и до сега е в тъмнината. Който люби брата си, той пребъдва в светлината; и в него няма съблазън. А който мрази брата си той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му. " Редактирано Юли 10, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 (edited) Багира! :thumbsup: Всеки има право на болките, които го учат, докато се научи да Живее щастливо. Болковото тяло в нашето съзнание (Е.Тол) е това, което поддържа илюзията: "Болката ми дава усещането, че съм жива". Когато повярваме на тази илюзия, болката се превръща в наркотик и ние си я търсим и си я създаваме сами (и на себе си и на другите), за да се усещаме живи. За нещо подобно говори и Дон Мигел Руис в книгите си, но го нарича Съдника и Жертвата.... Много ми харесаха и разсъжденията на Джон Грей (Марс и Венера - Хормоните на любовта) за връзката между болката и синтеза на ендорфини - хормоните на щастието. Мозъкът ги синтезира, за да успокои ума ни, за да може той да намери начин да открие причинителя на болката и да го отстрани. Ние, обаче, тълкуваме това точно обратно - смятаме, че изпитването на болката е задължителното условие за синтеза им... и сами се натикваме в тръните... после ставаме зависими от болката, защото като отмине, нивото на ендорфините пада и ние се усещаме нещастни. Единственото, за което се сещаме, е отново да си предизвикаме болка - парадоксално, но факт! Всъщност нормалният процес на синтез на ендорфини няма нищо общо със стреса и болката, а с любовта, грижата, свободата... Но няма да ви я преразказвам... Много хубава книга! Искрено ви я препоръчвам и благодаря на Добромир, че ми я препоръча на мен. И за Бог има една много полезна книга - за мен като филолог и психолог беше наистина откритие! Как да познаем Бога - Дийпак Чопра. Трудно ще обвиним Дийпак Чопра в богохулство заради написването и.... Не съм оф-топик - Учителите на човечеството винаги са съветвали да приемаме петната, сенките около и във себе си за това, което ни предстои да изчистим и трансформираме в светлина и щастие (и щастието никога не е дребничко - дребнички са претенциите на човека към размера и качеството му, смешни са напъните му да определя чие щастие е истинско, а чие - самозаблуда). Редактирано Юли 10, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 (edited) Багира, Вальо - много интересна интерпретация, накарахте ме да се замисля! Според мен аурата е светлината (тя така и изглежда, когато е "чиста") - сянката са петната, които се появяват в нея, когато изпитваме негативни емоции и държим негативни мисли... Таня Публикувано на Вчера, 23:35 Аурата не е сянка. Аурата е сияние, светлина. Пробивите в аурата, тъмните петна, са сянката. "Как да станем целите Светлина?" - Като пречистим своята Аура,т.е. като увеличим добродетелите си, издигнем нивото си на съзнание и увеличим своята вибрация. Тук обаче не съм съвсем съгласна. Дали аурата на човек е сянка или не - не знам. Обаче аурата на човек, изпитващ негативна емоция не е на тъмни петна, тя пак си е толкова ярка и светла, но цветовете на аурата се променят по мои наблюдения към такива с по-голяма дължина на вълната. Примерно от синьо към зелено, или от жълто към червено. Пробиви в аурата според мен не могат да се получат много лесно - примерно ако човек за кратко време изпита определена негативна емоция, както казах, наблюдава се преминаване на цветове към по-долната част на спектъра, а после се възстановяват трайните цветове на аурата. Пробиви на аурата - честно казано не съм сигурна какво точно представляват и какво има пред вид Таня - ще се радвам да ми обясни. Усещам места, от които изтича енергия от човека, но и те сякаш не са тъмни петна. Редактирано Юли 10, 2007 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 В изумителните си книги Лобсанг Рампа (тибетски лама?) - например- в "Третото око", разказва за това, как виждането на аурата помага на лечителя да открива проблемите на пациента. Аурата изглежда е наистина нещо като светлинна дреха, но за разлика от дрехата не може да се прекроява и украсява. Тя точно съответства на състоянието на човека- здравословно, душевно и др. Лобсанг Рампа разказва, как по указание на Далай лама специално присъства на преговори с китайски делегации, за да подпомага разбирането на истинските намерения на преговарящите. Което означава, че какъвто е човекът, в точно съответствие с него е и аурата. Няма как да бъде по- светла част от него, защото е толкова светла, колкото е светъл човекъг. Само е от друго естество. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Няма как да бъде по- светла част от него, защото е толкова светла, колкото е светъл човекъг. Само е от друго естество. Истина ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Всичката светлина на аурата е отразена, и всъщност е само като цветен дим в пастелени тонове..Светлината е вътре в човека- тя е субатомна есенция, която понастоящем, не се проявява по друг нвачин, освен чрез топлина, при това- само ако човек се научи да не й пречи...Няма нещо, което човек да ненавижда повече от топлината, известна като Любов, и Светлината, от която Любовта представлява една малка част...също така няма нещо, което човек да не обожава повече, от това, да пише за любов, и да си изписва по религиозни каталози "светли мисли"... Разполагам с достатъчно цинизъм на склад...складът ми е хубав- сухо, проветриво и тъмно помещение...тъкмо цинизъм да имаш, та да складираш...и да издебнеш топло настояще, та да изкараш "стоката" на светлина..да се освети... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Ама, Кристиян, не говори друг път подобни неща, че не ми е приятно да се съгласявам с другите! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 11, 2007 Доклад Share Добавено Юли 11, 2007 Аз мисля,че навсякъде в живота прозират складовете на хората , пълни с ирония , цинизъм, а пък тук хората в ей това място , май са решили , че приоритет има Любовта. Много ,много малко има от Любовта в живота ни. В новините по първа,по Бтв, всички кабелни телевизии ,и CNN, се говори май основно , за войни, за убийства, за бедствия ,за политически властолюбиви желания ,а пък за любов ,като толкова много обичаме да говорим защо така не споменават нищо , много ми е чудно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 11, 2007 Доклад Share Добавено Юли 11, 2007 Аз мисля,че навсякъде в живота прозират складовете на хората , пълни с ирония , цинизъм, а пък тук хората в ей това място , май са решили , че приоритет има Любовта. Нека да предположим, че във форума надничат хора, които знаят, че приоритет трябва да има Любовта. Но съм напълно съгласна с Кристиян (и с Венцислав, на който му е чак неприятно, че трябва да се съгласи с него! ) ... Светлината е вътре в човека- тя е субатомна есенция, която понастоящем, не се проявява по друг нвачин, освен чрез топлина, при това- само ако човек се научи да не й пречи...и също ... също така няма нещо, което човек да не обожава повече, от това, да пише за любов, и да си изписва по религиозни каталози "светли мисли"... Тогава какво правим? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.