Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Диляна Колева

"Животът е прекалено кратък, за да бъдем дребнави"

Recommended Posts

Диди,благодаря ти за темата!

Точно за тези неща мислех,гледайки обрива който ми се появи след лошите думи,които ми казаха вчера.Колкото и да се старая да не обръщам внимание на дреболии,понякога много се засягам.Лошо е,когато близък човек знае слабите ти места и те "настъпва" точно там.Ще ми трябва време да възстановя равновесието си.Страшно е да живееш под един покрив с дребнав и агресивен човек!:(

Опитвала съм различни "рецепти",но всички са били с временен ефект.Все още търся истинската рецепта!:)

Редактирано от granat1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз благодаря за темата.

Това е може би подводния камък на дребнавостта

Завистта

Добрите и злите сили влезли в дома на човека и му донесли своите дарове. Най-лошият “подарък”, който получил той била завистта.

Докато са на земята хората са длъжни да живеят в съгласие, да намират път един към друг, да се обединяват и да си помагат. Иначе земята ще се разтвори под тях или небето ще се разпали срещу тях, над главите им. Но завистта е най-силното средство на развалата и разпада. Тя е измислена от майстора на “Самота” и “Един срещу друг”.

За да живеем в мир с останалите, трябва да “прощаваме” различността на другия, преимуществата му и неговото първенство. Не само в откриването на това състояние, но във всичко: ти си умен, надарен, красив, образован, силен, богат, стоиш високо в обществената стълбица – а аз не, ти си горе, аз съм долу; но все пак аз приемам това, аз съм доволен от това.

Моето “ниско” ме устройва, то за мен е достатъчно “високо”; остани по-високо от мен, ако можеш и ако това ти харесва. Аз не ти завиждам. Ако моето положение в ниското престане да ме удовлетворява, аз ще се боря за повече и по-добро, но аз не искам да ти отнема твоето. Аз ще се трудя, ще творя, ще се пренеса “нависоко” – в състезание, но без завист. Ти само остани на върха – аз ще се издигна до теб.

Съревнованието като вътрешна подбудителна причина е нещо добро, съзидателно и братско. Неговата форма е разумна и нравствена. Тя гласи: “Аз, ти, ние, всички ние... Заедно, въпреки противопоставянето. Заедно един с друг в името на добрия резултат.”

А завистта като вътрешна подбудителна причина е тъкмо обратното – болезнена, разрушителна и враждебна. Нейната формула е неразумна и безнравствена. Тя гласи: “Аз, а не ти, не той! Единствено аз! Всички други да се махнат! Това, което не стане мое – нека загине!” И тъй като “мои” могат да бъдат не толкова много неща, точно затова в завистта, заради тази невъзможност да имаш повече, да имаш чуждото – дреме инстинкт за убийство и разрушение.

Завистта е преди всичко отнемане и алчност. Тя е ненаситна, както любопитството; тя означава едно: вечна бедност, вечна грижа, вечно лошо настроение. Завистта превръща всеки успех в неуспех и в един момент оставя човека, който е неин пленник да бедства в безнадеждна самота. Жестокият завистник е зложелател: той се обижда на нечие щастие, засяга го всеки чужд успех, а всяко чуждо положително качество го мъчи като рана в сърцето. Гневът на губещия, напротив, го зарежда, радва го и яростта на непълноценния, който чувства и вижда своята непълноценност.

Завистникът дори не се хваща на работа, защото застива на пътя между “аз” и “ти” и се посвещава на тази борба между “мен” – добър, но неоценен и “теб” – несправедливо увенчания, успелия. Оттук той извежда и себе си, и своя противник. А ако неговата ярост против другия се разшири до социална програма, то тя се превръща в класова борба и прераства в марксизъм, във война против другия.

Къде тогава е спасението и утехата? - В изкуството да не завиждаш. А то никак не е сложно. Примири се с хората и ги приеми такива, каквито са. Не се окопавай постоянно в собствената си непълноценност. Отхвърли от себе си това жалко пресмятане – за твоята мнима “нищета”, в сравнение с чуждото “превъзходство”. Знай, че ти също си “поставен”, на мястото, където сега се намираш. Издигай се нагоре без да сриваш долу другия. Не завиждай! Не завиждай! И най-важното – научи се в голямото и доброто дело да забравяш за себе си!

Превод от руски: Дария Захариева

http://www.e-psylon.net/dot/index.php?item=article&action=view&article_id=2217

Всеки един въпрос и тази задача може да се разреши по три начина: чрез начина на просветена воля, на просветеното сърце, и на просветения ум. Когато ги впрегнем и трите наедно, тогава ще имате едно Божествено разрешение.

Благословен, Неделни Беседи, 09.02.1941 г., София

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=blog&module=display&section=blog&blogid=97&showentry=2452

Блога на Локатор

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

didi_ts, много ти е хубава темата, моите поздравления за уцелената 10-ка.Дейл Карнеги дава много хубави съвети за това, колко безмислено е безпокойството ни.Който не умее да го надделее, много трагично за него.Спомням си примера с това да не намираме кусури за всичко, да не чоплим в душата си, да не цепим стърготини.Наистина безумно от наша страна да хабим жизнената си енергия за нещо невъзможно.Или случката с онзи професор по медицина, който събрал студентите си преди лекция и им показал как излива съд с мляко в умивалника.Завещава им нещо важно:"Не съжалявайте да изтеклото мляко"Да не си самоизмъчваме съзнанието с невъзможни неща.Както подреди нещата Бог, ние сме вторични със своите претенции. :thumbsup2:Сър Уилиям Ослър казва"Основната ни задача е да гледаме не онова, което се очертава смътно на хоризонта, а това, което стои ясно пред нас".Самия Ослър живее в херметизирания отрязък на днешния ден.

"За мъдрия всеки ден е нов живот"

"Щастлив е оня и благословен,

който приема "днес" за своя ден,

който би казал ведро и без страх:

"Дори да няма утре, днес живях"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз благодаря за темата - и особено за примера на диди с детето.

Защо се чудим как така децата не са дребнави, докато са малки, а после стават - ами кой друг ако не възрастните ги учи на това?

Ето същото такова дете, представете си - тича съвсем по детски, събаря някаква особено ценна ваза или вещ (защо е сложена така, че да падне сама???) и седва истинска загуба на любовта на най-близките - те или са разстроени, или сърдити, или бесни, наказват и въобще.... не е същото като преди да я счупи - тогава го обичаха, а след това, се оказа, че тази ваза или вещ е по-любима от него.

После започват скъсаните с нервен тон листове с грозната домашна, "ама че си тъп, как не можеш да запомниш това...", "ти как ме нараняваш с тия ... не-шестици..." и цяла енциклопедия може да се направи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаете ли, като се обърна назад в детството си, в пубертета и по-късно съм искала да направя така, че другите да са доволни от мен. Търсела съм одобрение, оценка... И така, пристрастяване към оценката... Грешки, страдание, обвинения... Омагьосан кръг. Да, но знае ли някой, кое е всъщност най-доброто за мен? И питал ли се е?... И идва момента на противоречие със собствената ми природа и с изискванията на близките, на обществото...

Да, има Един, който ме е поставил точно в тези условия, за да трупам опит и да уча... Да се пробуди моето съзнание и да работя за своето себепознаване и израстване... И тогава иде радостта точно от тези условия, благодарността, че ги е имало всички близки и "случайни" хора, защото те са ме моделирали външно от любов, за да може моето вътре да се събуди и да промени външното... С усмивка:3d_047:

И да, най-важното е да живеем днес и сега, за мига и да видим, какво ни носи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вчера бях обвинена,че съм сготвила нещо без да питам.:)

Днес вината ми е,че не не съм изслушала внимателно десетте мъжови заповеди относно това,каква точно да бъде вечерята.:)

Кучето и котето са невъзпитани,дъщерята също.:)

Изхвърлям боклука в черни чували,а съседите го правят в торбички от магазина.:)

Седя пред компа,а другите жени по пейките - необщителна съм.:)

Говоря по телефона с разведени прителки.:)

...........................................................................................

Не се интересувам от Майка му.:)

Човек се възпитава да бъде дребнав от детството и никой не може да го промени,ако той самият не пожелае.

Безсилна съм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

обрива който ми се появи след лошите думи,които ми казаха вчера.

Mного сте прави всички!

Ще си позволя едно малко уточнение за Гранат ( дано да е от полза) :

Обривът се е появил не защото са били казани думите, а защото ти си ги приела. Това е нещо като писмо с обратна разписка - могат да го пуснат, но е наше решение, дали ще подпишем за получаването му. За съжаление повечето хора сме устроени така, че несъзнателно винаги приемаме.

Да,

Животът е прекалено кратък, за да бъдем дребнави,

но също така - и прекалено кратък, за да бъдем небрежни. :)

П.П. Гранат, писали сме едновременно. :)

Не си безсилна, силна си.

Защото правиш това, което искаш и смяташ за правилно.

Остава само да спреш да се дразниш от различията на другите - те са си техен проблем.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

обрива който ми се появи след лошите думи,които ми казаха вчера.

Mного сте прави всички!

Ще си позволя едно малко уточнение за Гранат ( дано да е от полза) :

Обривът се е появил не защото са били казани думите, а защото ти си ги приела. Това е нещо като писмо с обратна разписка - могат да го пуснат, но е наше решение, дали ще подпишем за получаването му. За съжаление повечето хора сме устроени така, че несъзнателно винаги приемаме.

Да,

Животът е прекалено кратък, за да бъдем дребнави,

но също така - и прекалено кратък, за да бъдем небрежни. :)

П.П. Гранат, писали сме едновременно. :)

Не си безсилна, силна си.

Защото правиш това, което искаш и смяташ за правилно.

Остава само да спреш да се дразниш от различията на другите - те са си техен проблем.

:)Както и те от моите - всичко е свързано!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз смятам иначе - няма дребни и едри неща, всичко е еднакво важно!

Самият факт, че ни събарят неща, които наричаме дребни ... какво говори?

Дейл Карнеги е много увлекателен и убедителен, признавам му го, голям фен му бях (имам поне няколко негови книги) и много ми помогна преди години. Сега съм на мнение, че твърде механично обяснява проблемите и много изкусно (а може би несъзнателно) е замаскирал разни неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:rolleyes: Не е несъзнателно, изкусно е, защото, когато се цели положителен ефект над голяма група хора се работи по групови характеристики. На голям процент от хората не им е нужно да задълбават, за да решат проблем, не им е нужно да търсят връзки, дълбочини и т.н. Голяма част от хората работят главно с материята и имат проблем с повърхността, дори и тези които си мислят че работят в дълбочина, често закуцукват на повърхността. А дребнавостите са точно това. Повърхвостта с която не си успял да се справиш се разцепва и те поглъща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз като Диана, мисля че дребните неща не винаги са маловажни. Има си и поговорка: "Понякога дребните камъни обръщат колата".:dancing yes:

От друга страна, човек трябва да умее да отсява съществените неща от несъществените, важните от тези, които не заслужават толкова внимание. И дори, когато нещо дребно е ценно, то не бива да го подминаваме с пренебрежение.

За пример ще дам едно:"Добър ден!"-поздрав между хората. Някои мислят, че никак не е важно дали ще те поздравят когато те видят, но мисля че на никого не му е приятно, ако не го поздравят, дори може да си помисли, че му се сърдят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може да виждаме много неща, дребни, едри... Но можем ли да променим някой, който не съзнава, че негови прояви пречат? Та той смята, че си е ОК, че е прав, а другите криви... Чувства си се добре в неговия модел. :feel happy:

И тогава, какво ни остава? - Да отминем с усмивка, да опитаме да разберем причините му и да забравим/да простим...

Прекрасно би било да имаме усмихнати съседи, които поздравяват, прекрасно би било мъжете на пътя да ми кавалерстват, а не да чакат аз да го правя... Прекрасно би било всеки да си върши работата с обич и усмивка... Възпитанието, средата, всичко влияе...

Но мога единствено себе си да променя, освен ако и другите не искат да се променят-след разговор, след случка... И постепенно да заживеем в по-добър свят...:sorcerer:;)

Възможно е. Някой ден...:angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

много хубава и важна тема....тези бръмбари наистина тормозят много хора, но никой не си признава или просто не им обръща внимание и ги приема за нещо нормално...

но те не са .....

в момента съм на етап, в който се боря с тях.....по всякакъв начин и главно чрез любов и състрадание...

много е трудно, защото хората си изграждат една неправилна реакция и няма кой да ги предупреди, че така само си вредят....а тя колкото повече я подхранваш, толкова по-трудно е после да я промениш...да се промениш и превъзпиташ....

нужни са много усилия, постоянство, вяра в собствените сили и съзнателно наблюдение и изследване на самия себе си, за да вървиш по този път.....

не искам да спирам, най-много ме е страх да не се върна към старите модели на мислене...

прошката не е нещо лесно...всеки път, когато трябва да простя ...трябва да се разплача...

така наистина ми се изчиства сърцето, но така ли трябва да е...наистина...?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма дребни неща.Не може да има съизмеримост.Понякога дори бих казала, за бъда малко по-ясна,че подсъзнанието по някога прави избор различен от този на разума-например как уж нещо "дребно" се запечатва в паметта ни.Познаваме ли се?Няма дори безобидни,не добри шеги,защото съм виждала как се превръщат в реалност.Дребнави...трудно могат да бъдат определени по този начин нещата.Те никога не са толкова прости ,колкото изглеждат на пръв поглед.Просто сме доста несъвършени и това трябва да го приемем както за себе си,така и за другите.Да...би трябвало да сме много взискателни към себе си.И да се научим да прощаваме,което е много-трудното.Не го разбирам да приемаме грешката,а да прощаваме и да реагираме адекватно,така че да предпазваме себе си и до колкото е възможно другите.А това е още по-сложно.Как беше"да направя каквото трябва,да става каквото ще стане",но как ще разберем какво да направим е най-трудното.Говорейки така, надявам се да не звучи сякаш аз съм го постигнала.Защото колкото по-дълбоко човек се вглежда в нещата,вижда че са много комплицирани и всичко тръгва от малки и незначителни нещица,за които не сме постъпили правилно.Изводите са лично мои и не претендирам за достоверност.:3d_146: Понякога си мисля ,че човек трябва да има много здрава основа, на която да стъпи като цености,сила на духа и разума.Но какво става когато тази основа на човека, с когото контактуваме е изкривена или липсва?Как да реагираме на "дребните неща",които по някакъв начин ни засягат по някакъв начин?Ако не реагираме правилно,човека да не разбере ,че това по някакъв начин ни е засегнало,но може и показвайки нашето несъгласие да засегнем човека.От друга страна имаме ли право да показваме някакво мнение и отношение, ако това не се налага?Изникват ми още хиляди въпроси ,но ще спра до тук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имаше време, когато черни мисли бяха завладяли ума ми. Бяха свързани с ежедневния живот. Недоволство от разни дребни неща, от себе си, от хората до мен. Беше много тежко. Много трудно. И всичките бяха дребни, но за сметкана това пък много. Но най-важното е, че сама си го направих и никой не беше виновен.

Тогава, когато вече беше станало непоносимо усетих, че нещо ме тегли към Рила. И по-точно към 7-те езера. Това бе първото ми ходене там. Бях просто един турист. Само се разходих. Бях прочела няколко беседи, но само това.

Изкачих се до 7-то езеро. Това, което изпитах там ми бе като основа. Почувствах как всички тези проблеми са толкова незначителни, толкова малки. Те наистина бяха някакви ежедневни, скучни, битови проблемчета. Почувствах се свободна. Все едно нещо се отпуши.

Тогава си казах, че ако някога нещо ме подразни или ядоса, ще си припомня какво почувствах - там горе.

И в последствие разбрах, че има и песен, която отчасти изразява моето усещане:

Там горе,аз видях Неговата Светлина-

що ме озари!И каза Той:

Помни,че трябва ГОРЕ да си!

Слезни и знай---НА ВСИЧКИ ПОЛЕЗЕН БЪДИ!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иска ми се да кажа още нещо по темата - правило ли ви е впечатление, че както човек се отнася към т.нар. дребни неща, точно така се отнася и към недребните?

На пръв поглед може да се създаде впечатление, че не е така, но ако наблюдаваме внимателно, ще установим, че в същината си човекът реагира по един и същи начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Диана, много точно се изразяваш за това, как отреагирваме на нещата от живота.:dancing yes:Може би това е характер у нас, нагласа , навик, нещо като модел за общуване залегнал в съзнанието ни от нашите семейства!?:dancing yes:Не знам, всичко е свързано от наша страна с вглеждане в характера и работа върху това.Дейл Карнеги го четях с удоволствие и аз преди години, непрекъснато излага позитивни примери за преодоляване на безпокойството.Може би живеем с илюзиите, че щом сме тук на този свят трябва всичко да ни носи радост, удоволствие, щастие.Напротив хубавите моменти са малко, но осмислят нашето житие- битие като разумни същества.:dancing yes:Да не забравяме, че живота е кратък, и да се стараем да бъдем позитивни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност днес се замислих над точната формулировка на темата.

Не е идеята да не обръщаме внимание на дребните неща - те също са важни - те понякога са най-важни и показват Истината!

Идеята е точно обратната - да сме будни за дребните неща и да осъзнаваме тяхното място и роля в синархията на Живота.

Може би дисхармонията се получава не когато и не защото преувеличаваме ролята им и така позволяваме те да нарушат хармонията ни, а защото ги поставяме на не-тяхното място в пъзела.

Нещо като да разбъркаш буквите в думата любов - и ще се получи например бюлов или волюб... Буквите ще са същите, но смисълът вече няма да е същия...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

smile.gif И така може да се тълкува.

Но всъщност идеята е да се научим да гледаме над нещата.

Дребните неща, които ни изяждат са безмислени, много често. Ако всеки се замисли за големите скандали в живота си и се опита да стигне до първопричината тя обикновено е нещо незначително.

Много отрезвяващо ми действат думите "... ние имаме само няколко десетилетия живот...", на фона на тези думи доста неща които ме ядосват губят смисъл.

Ампутирана съм от състояния като - "сърдя се", " обидена съм", " не разговарям с еди кой си", пълна загуба на време. Нямам време за тези неща, защото имам само няколко десетилетия и искам наистина да ги живея смислено.

Познавам много хора до толкова потънали в дребните неща, толкова сърдити, от този факт, на живота и на хората край себе си, вторачени във вчера и нямащи смелост да погледнат в утре. Зациклили в малките неща на "днес" и мислят ли, мислят.

- колежката не ми каза добро утро днес, шефа сърдит, направи ми забележка, приятелката ми не ме разбира, мъжа ми не ме взе от работа , по този повод не ми се говори с децата изнервена съм и денят свърши smile.gif Какво направих днес? Безпокоях се за дреболии и денят ми беше облачен. А нещата могат да стоят и по- друг начин. За тези дребни неща става въпрос. За това че автобусът е препълнен с хора, за това че 3 продавачки не ми се усмихнаха, за това че точно днес чорапогащника ми се скъса на работа, за това че не успях да пия кафе през почивката за тези малки неща, които често ни съсипват настроението, деня, живота.

За това че съседа постоянно дълбае до моята ограда, за това че съседите пак имат купон, за това че климатикът на съседката капе на терасата ми и тези неща ме влудяват и аз сега ще вдигна скандали, ще се сърдя, ще съдя, ще си вгорча живота, ще ги мисля и ще умра сърдит.

И вместо да видя слънцето и да събера сила, ще подгизна под дъжда в този живот.

Ето за тези дребни неща, които са така нареченото наше ежедневие.

Нещата които иначе просто трябва да минават край нас, защото нито ние нито те са вечни на тази земя и борбата между нас е безмислена .wink.gif

Те просто не заслужават нашата мисъл, нашата енергия, нашия живот......

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност не дребните неща са предизвикали дисхармонията в примерите по-горе. Те са били само благоприятна среда за покълването, за проявата на доста сериозни неща в самите нас. И само можем да сме благодарни на колежката, която по незнайна причина не ме поздрави, ако това стане повод аз да се вкисна. Това е много много сериозен симптом за моето вътрешно състояние.

Ако аз почувствам дискомфорт по подобен повод, това не означава, че съм дребнава - неее. Това направо води до подсъзнателно (а може и съвсем съзнателно) очакване колежката да се впише в МОЯТА схема на мислене и емоции и поведение точно в този момент. И не само колежката... Всички по редичката - целият свят би следвало да е "подреден правилно и да мисли, чувства и действа правилно" - в противен случай АЗ ще бъда недоволен, ще страдам и дори ще напрвя опит да го поправя - да го направя по-съвършен....

Да ви напомня за едно Небесно Събитие?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×