Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest pavletA

Пенсионната реформа

Recommended Posts

Дълбоко ме съмнява дали на някой ще му се работи на 90 г., дори и на 60 г., след страса, който всеки има на работата си, изключвам тези, който си клатят краката по цял ден, те може и до 100 г. да доживеят.

Въпросът е друг, че когато 30-40 годишните сега придобият право на пенсия, независимо на 65 г. или 70 г., тези които работя ще са изключително малко. И парите няма да стигат.

Аз работя с хора, и ми прави впечатление възрастта в която умират все повече млади хора и то от рак предимно. Това е страшно! За каква пенсионна реформа се говори изобщо. Редица фактори влияят тука.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1. след стреса, който всеки има на работата си,

2. тези, който си клатят краката по цял ден

3. Въпросът е друг, че когато 30-40 годишните сега придобият право на пенсия, независимо на 65 г. или 70 г., тези които работя ще са изключително малко. И парите няма да стигат.

1. Лора, стресът не е създаден от идеята за късно пенсиониране, макар че тази мисъл сигурно го увеличава. Началото на всичко е да си зададем въпроса - защо Аз имам стрес на Моето работно място и как да го премахна.

2. Имаше изследване, от което ставаше ясно, че симулиращите работа се изморяват много повече от спокойно работещите, и се натоварват емоционално с интриги и др. , които съкращават живота.

3. Въпросът беше известен на властимащите още много преди да стане реалност. И на някои други хора, които имат поглед върху събитията в други страни. И какво да правим сега?

Промените стават с действия, поне с демонстрации.

Ако искаш индивидуално решение, аз го имам ( но засега няма да го направя):

Работиш в Германия, Англия или Франция 5 години и след време получаваш малка европейска пенсийка към заплатата си. Ако тези страни все още са това, което са днес.

Продължавам да стоя зад предното си мнение, стига човек да не го тълкува, а да го разбира.

Ако има кой да чуе предложения, аз бих дала такива:

Поетапно получаване на пенсия : на 55 г. човек да получава някаква прилична сума и правото да работи на намален работен ден или други преференции. На 60 - по-голяма такава сума и правото да бъде консултант или предимство при смяна на длъжността. (Има професии, които не могат да се упражняват в напреднала възраст). И други такива разумни решения.

Сега някакъв вариант е пенсионирането по болест, с което скоро ще започне да се спекулира.

Това е икономическа тема, но тя е във Форума на Учителя Беинса Дуно. А никой не коментира цитата, който бях дала на 1ва страница, затова го повтарям. Духовните хора дават решения, а имаме ли ум и смелост да ги следваме?:

Публикувано: 02 август 2010 - 15:24

Цитат

Съвременните хора трябва да се пазят от една слабост – от свещения мързел. Срещате някой беден човек и се възхищавате от него. Той е работлив, прилежен, от никого не очаква. Обаче, забогатее ли този човек, той веднага се отпуска, поддава се на мързела. Мързелът си пробива път и в духовния живот на човека. Когато някой човек влезе в духовния път, на първо време той се моли на Бога, работи, помага на ближните си. Забогатее ли, той престава вече да се моли, не работи много и казва: „Сега нека другите се молят; аз достатъчно се молих и работих“. Това положение, именно, е най-опасно за човека. Според мене, духовният човек трябва да работи повече от всеки друг. Това означава: богатият трябва да работи повече от сиромаха. Здравият трябва да работи повече от болния. Богатият човек представлява здравия, а сиромахът – болния. Ето защо, богатият, т.е. здравият, трябва да работи повече от сиромаха, от болния. Какво става сега? – Точно обратното: сиромахът, болният работи повече, а богатият, здравият работи по-малко. Питам: коя е причината за тази анормалност в живота? – Мързелът. Когато мързелът хване богатия човек, той слага някаква тежест на крака му, направи някаква инжекция на гърба му, или другаде някъде и казва: „Не виждаш ли, че кракът ти се е подул? Как ще работиш с такъв крак? Я си легни, почивай си, докато оздравееш напълно. Има време за всичко, после ще работиш“. На друг някой казва: „Виж какви бодежи имаш в гърба си! Знаеш ли какви последствия могат да се явят от тези бодежи! Пази се, не работи, почивай! Като минат бодежите ти, тогава ще работиш“. Това са измислици на дявола, който иска да си създаде удобства в къщата на човека. Не, придобие ли човек богатства, стане ли духовен, той трябва да разчита на здравето си, да се уповава на Бога и от нищо да не се плаши. Ако във физическия живот човек се страхува, той трябва да знае, че в духовния живот има по-големи мъчнотии.

източник:

Старите накити

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, съгласна съм с късметче.

Имам лични наблюдения - хора, които работят съвестно и старателно на работното си място, без да пресмятат: ама еди кой си работи много по-малко от мен, а получава само 50лв по-малко, ама шефа излиза от работа, когато му хрумне, а на мен не е позволено и т.н., та такива хора и на 70+ години са спокойни, бодри, работоспособни, продължават да работят и в момента. За съжаление този тип хора са твърде малко - тези, които аз познавам, могат да се изброят на пръстите на едната ръка.

По-интересно е, защо тези хора са здрави, жизнени ...?

Обяснението за мен:

- те нямат комплекси за малоценност и затова не се сравняват с другите, нямат нужда да се сравняват;

- те са убедени, че животът изисква да се трудят за своето и на другите благо и го правят на драго сърце, което ги прави удовлетворени от себе си и от живота;

- те в голяма степен са наясно със себе си, със собствените си възможности и афинитет към определени дейности, което им позволява да не се колебаят, да не въздишат и т.н. за съвсем различно поприще, друга длъжност - това също им дава удовлетвореност от една страна и спокойствие че са на собственото си място, на правилното място;

- тъй като работят с желание, съвестно и старателно нямат или имат минимални неприятности с шефове, колеги, клиенти;

- пак по същата причина не страдат от липса на работа или несигурност за работното си място, независимо от криза или др. неблагоприятни условия - 99% от шефовете ще запазят този човек до последно, защото са доволни и могат да разчитат на него.

- въпреки че по правило работят малко или много повече от другите с подобна длъжност и задължения, не се чувстват прецакани и ощетени, защото са убедени в мислите на Учителя от по-горе, а това им позволява да съхранят вътрешното си равновесие.

И още в този дух мога да изброя, но предполагам всички вече забелязахте, какво се очерта.

А сега остава въпросът - защо такива хора са толкова малко?

Уж всички искаме да сме здрави, спокойни и щастливи :harhar:

Да, но май повече от това искаме да мързелуваме, да изхитруваме, да получим повече за по-малко, да сме нещо повече от еди кой си, да поставим еди кой си на местото му (естествено според както ние го разбираме), и т.н. и т.н.

Е, докато не си сменим убежденията, ще сме си болни и стресирани.

Ние избираме. И този път изборът е изцяло наш, защото касае нашето отношение към хората и живота.

P.S. А ако знаете колко много енергия хабим да направим нещата и хората около нас такива, каквито "трябва да бъдат" :D

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×