Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Ани

Мисли на Учителя за смирението и самопожертването

Recommended Posts

Човек се ражда, за да изучава великия закон на самопожертването. Бог го е изпратил на земята да учи закона на самопожертването, да се смири, да стане толкова малък, че да се събере в една микроскопична клетка. Смири ли се човек веднъж, оттам насетне той ще почне да учи и да прилага великите уроци на живота.

Здравословни условия

Като ученици на живота, вие се нуждаете от смирение. Да се смири човек, това значи да научи закона на смаляването. В една легенда се разправя как Буда приложил закона на смаляването. Един ден той си почивал в една градина, между цветята, и до него дошла астралната змия, обвила го и започнала да го души. За да се освободи от нея, той започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се изхлузил от нейните гънки. Следователно, щом се намерите пред някаква мъчнотия, направете опит да се смалите, да станете като водата и въздуха, да прониквате и през най-малките отвърстия.

Великите хора

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" Някой човек минава за учен, когато е между децата.

Щом попадне в общество на учени хора, той минава за обикновен човек.

Значи, всеки момент човек трябва да съзнава, че има да учи. В това седи смирението.

Човек трябва да признае в себе си, че малко неща знае и му предстои да учи, да придобива знания.

Не е въпрос да отрича това, което знае, но той трябва да съзнава, че всеки момент има какво да учи."

Вътрешна връзка, Съборни Беседи, 20.08.1936 г., София

"Колкото по-малко място заема човек, толкова по-добре.

Днес най-удобна и най-практична е дрехата на смирението.

Не мисли за себе си, че си най-добър, най-справедлив и че като тебе друг човек няма в света.

По-добър, по-справедлив от тебе е Бог. Ти не си пръв. Заблуждение е да мислиш, че си пръв във всичко."

Връзка между Бога и човека, Съборни Беседи, 22.09.1940 г., София

"Днес религиозните и духовни хора говорят за Бога,

или слушат да им се говори, а не знаят, какво положение да заемат.

Видят ли, че някой не знае, какво положение да заеме, когато му се говори за Бога,

разумните същества му дават първия урок по смирение

и го изпращат да отиде при своя Баща, да прегърне и целуне нозете Му.

Като види, че са го били, Бог ще го погледне с любов, и болката му се изчезне.

След това при Бога ще се яви онзи, който е дал първия урок на смирение на своя ближен

и ще го заставят да прояви към него Божествения принцип, т.е. да го обикне.

Щом го обикне, той ще започне да го учи, ще му даде всички добри условия за развитие.

Така само ще изкупи своята погрешка."

Двата принципа, Общ Окултен Клас, 11.06.1930 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

icon12.gif

"Бог говори само на смирените, към тях благоволи, а на големите, горделивите, тези, които се смятат за нещо, Бог към тях не благоволява. Колко голям може да бъде един човек на физическия свят?"

"Свещени думи от Учителя", том 3, раздел "Мисли за Бог"

icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каквото и да се случва в живота на ученика, от него се иска смирение. Смирението не е външно качество, но вътрешно. То е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешките и Божествените отношения. Следователно, докато не се смири, човек не може да има правилни отношения към Първата Причина на нещата.

Казано е в Писанието: „Бог към смирените благоволи, а на горделивите се противи“.

– Докато човек върви успоредно с Божествения свят, смирението има смисъл. Щом се наруши паралела на неговия живот, смирението губи своя смисъл. Който не разбира дълбокия смисъл на смирението, не иска да бъде смирен.

Защо? – Той мисли, че като смирен, трябва да се подчинява на всички и кой как мине край него, ще го тъпче. Това е неразбиране на живота.

Всъщност, истински смиреният е брониран, никой не може да го тъпче.

Смирението, 27 април 1928 г., София, Изгрев.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Значи всякога трябва да различаваме Божествените неща в себе си и да признаваме, че са от Бога – само тогава те ще бъдат Божествени. И за тях трябва да имаме особено място в душата си. Дойде ли такава идея в ума ви, трябва Да бъдете готови да жертвате заради нея всичко. Дойде ли до Божественото, за нас не съществува въпросът да или не – въпросът е решен вече. Значи за Божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си – не казвам да го изгуби, но да го пожертва. Защото пожертван ли е животът ви за една Божествена идея, той се усилва, става по-интензивен. И всички велики хора и герои, както в миналото, така и днес, дължат своето геройство и величие на този принцип именно.“

„Божественото буталце“ – МОК, 13 декември 1924 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×