Di_Va Добавено Август 7, 2010 Доклад Share Добавено Август 7, 2010 Здравейте, Първо искам да ви благодаря за чудесния форум, на който попаднах случайно, но за мое голямо удоволствие можах да прочета доста полезни съвети и компетентни мнения! Във връзка с темата за паническото разстройство, искам и аз да задам моят въпрос: Страдам от социална тревожност, която се проявява при контактите ми с определени "плашещи за мен" хора и се изразява в сърцебиене, треперене на гласа, притеснителност и паник атаки. Най-лошото за мен е, че осъзнавам безпричиността на страховете си и се срамувам, че тревожността ми личи. Тези хора са някои колеги, шефове, съседи, хора, които са по-агресивни, негативни, критични, от чието поведение аз имам страх, че могат да ме засегнат и уязвят. Коренът на проблема ми е в детството и в социалната ми среда тогава, когато съм търпяла доста крутика и агресивност. НО както и да е... Конкретно, четох съветите на Орлин Баев, много ми харесват, но искам да го попитам, пък и други негови колеги, как да приема и призная страха и паниката си пред всички? Разбирам съветите да не се борим със страха и да не го контролираме, а да го приемем и обичаме, но как практически да стане, като като попадна в страшнаситуация с такива хора, автоматично се стягам и притеснявам и как да си кажа, приемам го, няма нищо лошо в страха ми. Как да кажа на шефката ми, че ме е страх от нея, Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 7, 2010 Доклад Share Добавено Август 7, 2010 (edited) Въпросът е именно КАК!?! Срещнете се с психотерапевт. Той ще проследи ясно връзките между раните ви години и настоящата ви психика. Ще осъзнаете нови неща за себе си, за поведението и реакциите си. Тогава, след едно добро анализиране и осъзнаване, ще получите възможността да промените психиката си! Терапевтът ще ви вдъхнови за смелост, ще ви мотивира, ще ви внуши ново отношение към страха, за да се превърне в смелост! По отношение на колегите: да, важно е да можете да се разкриете, без да криете за паник атаките си! Защото криенето е част от отхвърлянето им, за да бъде задоволено "важното" мнение на важните други. Вие самата съзнавате как проектирате интроектите на значимите фигури от детството си сега в отношенията с шефовете си и хората въобще. Има много методи, подходи към психиката, които водят до промяната и. Директни през поведението, чрез поведенчески експерименти. Чрез хипнотерапия, визуализация. Чрез анализ и пренасяне на дълбинното осъзнаване на взаимоотношенията ипсиходинамиката в ежедневието ви и лекото ви съзнателно побутване и промяна със свободната воля. Има работа през автоматичните мисли, която работа променя и чувствата и поведението. Има работа през тялото чрез дишане, релаксация, медитация и др. Има предизвикващи психиката ви ролеви игри, водещи до промяна... За колегите: аз бих започнал да говоря спокойно за ставащото в мен, когато се повиши напрежението, бих се заявил - но без натрапване, разбира се, просто нормално себезаявяване, такава каквато сте! Паниката е част от вас, тя е нещо съвсем нормално, една обикновена леко завишена телесна и ментална реакция. Разпечатайте от интернет материали за паник атаките, в коирто се обяснява какво представляват и се подчертава, че са нещо съвсем обикновено и далеч от лудост и т.н. Раздайте ги на някои от колегите си - тези, с които сте по-близка. Те ще кажат и на другите - а вие сега искате да се заявите. Гордейте се със себе си - превърнете паник атаките си във ваша чудесна особеност! Бъдете смело заявяваща се - заедно с тях! Подчертайте пред колегите си, че паник атаки получават само интелигентните и дълбоки, волеви хора - а вие със сигурност сте такава! Сртещнете се с шефката си и спокойно и обяснете за п.а., отново гордо подчертвавайки нормалността им и че ги имат само умни, способни и силни хора! Дайте на шефката си разпечатана информация за п.а. Не е нужно да се натрапвате, а просто да се заявите! Имате пълното право на това! Криенето на п.а. само ги провокира, защото така се трупа напрежение! Вижте и тази тема и по специално поведенческите експерименти! Срещнете се с терапевт! Ако можем още нещо да помогнем тук, питайте! Редактирано Август 8, 2010 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Di_Va Добавено Август 9, 2010 Автор Доклад Share Добавено Август 9, 2010 (edited) Благодаря Ви много за отговора. Посещавам психотерапевт, както и групова терапия от няколко месеца и съм доволна от постигнатото. Много неща разровихме и анализирахме. Сега предстои конкретната работа... Но наистина е трудно да се изправиш пред колегите и да си признаеш, че си слаб и имаш проблеми.Особено като вонаги досега години наред си се правил на силен и волеви и си изглеждал винаги добре и си поддържал изкуствен имидж и си се контролирал за всичко. Та както казвах, не съм научена на никаква спонтанност, а на постоянен самоконтрол и самокритичност и носене на маска. Много ми е трудно сега да кажа, ей хора, вие не ме познавате, аз съм по-различна и еди какво си..........Това егото ми ли е? Такъв страх и срам от излагане. Може би трябва по-постепенно да разкрия за проблемите си, защото настина нямам смелост да се изправя пред някои хора и да кажа всичко. Просто хората не винаги са добронамерени и се страхувам да не го използват против мен, като проява на слабост от моя страна.... Поздрави Редактирано Август 9, 2010 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts