Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
val68z

Mисионерството

Recommended Posts

напоследък наблюдавам една тенденция ,която най- вероятно се развива на други обороти в раздел "лични съобщения".

и тъй като обикновено предпочитам да оставам безпристрастен, не ми прави особено впечатление , но все пак си задавам въпросът -

ако едната страна се възприема за пастир , то каква ли е другата страна.

нищо лично все пак....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Болезнена тема, за онези, които осъзнаят какво се случва.

Но и възможност за растеж.

За двете страни.

И безликост, и анатемосване, от онези,

които са забравили за собственото си спасение.

Всеки по пътя си!

Трудно е човек да бъде безпристрастен.

Докато не надрасне самосъзнаването си.

Днес всички писатели, проповедници, учители, философи, на общо основание, все учат хората и търсят начини, как да ги спасят. Всеки автор в края на книгата си ще спаси поне един човек. Казвам: Който се наема да спасява, той трябва всички да спаси. Това значи истинско спасение. Във великата книга на природата е писано: „Само Бог може да спасява.” И при най-големите страдания и падения, и при най-страшните грехове и престъпления, които човек можа да извърши, Божественото в него – великият драматург, който живее в душата му, казва: „Не бой се, ще изплуваш от това състояние.” Божественият глас казва на светиите, на праведниците: „Работете, помагайте на страдащите, на слабите!” Същевременно този глас говори и на грешниците: „Пъплете нагоре!”

Казвам: Всеки от вас трябва да има такова верую, което да го изведе на спасителния бряг. В какво вярвате, това е безразлично, стига вашето верую да ви изведе на спасителния бряг и да ви крепи в живота. Ние вземаме думата „верую” в най-широк смисъл.

*

Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави.” Хората пък казват: Роди ли се човек на земята, все ще направи някакви грехове. Например защо сгреши Адам? – Той сгреши, понеже сам прекъсна връзката си с Бога. Когато Бог го постави в рая, запита го: Как искаш да живееш – като животните, или като мене? Адам погледна Бога, погледна животните и каза: някак ми допада повече да живея като животните. По този начин той сам се отдели в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него. Така се яви Ева на света.

И тъй, заключението, което може да се извади от тази мисъл, е следното: Всяко нещо мяза на себе си. Всеки, който обича Бога и Го познава, той работи за Него; онзи, който не обича Бога и не Го познава, той сам се отделя от Него и казва: Знаете ли, какво аз мога да направя? Кажеш ли, че ти сам можеш да направиш нещо, ти си заченал Ева. Това е начало на злото. Когато дойде изкусителят – змията – пред Ева, тя не отиде при Адам, да се посъветва с него, как да постъпят, но сама реши въпроса, като каза: Аз мога да разполагам със себе си, както искам. Адам, от своя страна, си каза: Мене жена ми трябва. Ева пък каза: Мене учител ми трябва. Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Адам да го опита. И двамата ядоха от забранения плод и сгрешиха. По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: „Аз решавам сега и двамата заедно да излязат от рая.” Това е станало не само във времето на Адам и Ева, но и днес, всеки момент става. Всеки човек е поставен на първо време в рая, където Господ го пита: „Като мене ли искаш да живееш, или като животните?” Той отговаря: Аз не мога да живея още в новия живот.

*

Главната задача в живота не седи в това, да бъде човек добър, но да изпълнява волята Божия. Задачата на човека не е да бъде той учен, но да се стреми към истинското знание, да разбира разумните закони на живата природа и да ги прилага правилно в живота си.

*

Реши ли човек да изпълни волята Божия, той ще има една Велика опитност, да провери Божия Закон, като реалност в света. Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети. Пък и сам Бог ще го посети. Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората. Трябва ли чешмата да разправя на хората, къде са нейните извори? Какви са изворите й, това се вижда от самата вода. Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство.

*

„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Това значи: Всеки човек трябва да има само един Учител, само една свещена идея – нищо повече! Има ли единство в душата си, той ще намери, къде живее човекът. Някога човек намери Истината, и скоро след това се отдалечи от нея. Защо? – Защото хората се заблуждават едни други.

*

Докато човек не възприеме идеята, че има само Един Бог и Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване. Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа, да знае, къде се намира той и къде живее. Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето си, но това не сте вие; това не е истинският човек. Някога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви. Някога очите ви са светли; това пък зависи от състоянието на вашия мозък. Това са илюзии. Само един свещен момент има в живота на човека, когато той може да види душата си, когато той може да види себе си. За този момент, именно, ви говоря аз, като велика реалност в живота. И в Писанието е казано: „Човек трябва да потърси себе си и да се намери.” Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина, която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате. Сега вие се чувствате като отделени от майка си и от баща си. Това са илюзии на живота.

Казвам: Съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да намери себе си, своята душа. Само по този начин той ще се проникне от онова велико чувство на любов към Бога. Само по този начин той ще прояви любов и към своите ближни и ще започне правилен живот, а не живот на нови драми и трагедии. В новия живот няма драми и трагедии. Трагедията е резултат на греха; драмата – избавяне от греха, а комедията е смешната страна в живота на онези хора, които наново грешат. Последните са „санчо-пансовците” в света.

„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Пожелавам на всички да намерите вашия Учител. Един е Учителят, който носи истинското знание! Той има много проявления в света, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си. Закон е: Като намериш Бога, ще намериш и себе си; като видиш Бога, ще видиш и себе си. И обратно: Като видиш себе си, ще видиш и Бога. Да видиш Бога, да видиш и себе си, – този е най-свещеният момент в живота на човека. За този момент, именно, човек живее.

Едно стадо, Неделни Беседи, 23.01.1927 г., София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

другата страна се смята за овцЪ

Вика му се небесна крава, но това е част от тайния мохабет между мен и един брат (този дето ми препоръча хрониките на Амбър) от църквата преди години. Хей, с това не искам да обидя никого, но да споделя шегичката между нас която се връзва с темата иначе духовната работа е нещо което дълбоко уважавам и ценя. Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думите „мисионер”, "мисионерство" могат да имат две значения. По-често се използват в добрия им смисъл. Понякога "мисионер" се свързва с „апостол”.

Но предполагам, че val68z е имал предвид другото значение на тази дума. Когато се мисионерства насила. Някой се мъчи да ни убеди в абсолютната правота само на своя духовен път, на своето учение което следва. Защо това се прави от много последователи на разни религии и езотерични школи?

Аз имам едно обяснение, което не знам дали е вярно, но... Обикновено, човек обяснявайки нещо на друг, сам достига до правилното му разбиране. Има един анекдот учителски (пиша по спомен). Учител се оплаква на друг от един ученик – „Толкова пъти му обясних задачата, аз я разбрах, а той – не!” :)

Затова е и подсъзнателният стремеж на много хора да си „агитират”, изясняват своето учение. Аз не ги осъждам за това – всеки има право да си отстоява вярването, Пътя. Само да не напада чуждия Път. Така мисля.

Колкото до „овца” – думата не винаги е обидна. Но има наистина „овце”, които тръгват безсъзнателно подир всеки „пастир”. Днес са с един, утре с друг... :rolleyes:

Обаче „овца”, „стадо”, "агне" в много свещени писания се използва в положителен смисъл. Като пример на твърда вяра, придружена със смирение, безкористие, любов... Много добър в това отношение е цитатът който е дала Лъчезарна от беседата „Едно стадо”

Темата отворена от val68z ме навежда и на друга мисъл - до колко е отворено към мисионерстване учението на Учителя, което сега се прилага от неговите последователи? Аз мисля, че тук важи принципа :"Насила хубост не става". :) Според мен идеите на Петър Дънов /Беинса Дуно/ се разпространяват най-добре чрез личния пример на неговите последователи, а не чрез директна агитация, както става при някои навлезли напоследък у нас задокеански секти. B) Още никой не ми е звъннал на вратата да ми предлага книжки с беседи на Учителя. :D

Но въпреки това си мисля - дали не е необходимо малко повече реклама (положителна) за Учителя, за неговото учение, за това - кои са белите братя...? Мисионерстване в малки дози понякога е полезно...май? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ани :thumbsup2: 6+ за целия ти пост, а за "рекламата" тя е самият живот и ако някой те попита спокойно можеш да му обясниш, ако някъде усещаш нужда да споделиш, ок, направи го, ако от среща ти отвърнат с интерес, чудесно, но ако не искат и да чуят по- добре оттегляне и тишина. По свобода всичко трябва да е :feel happy::hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, Елф. :)

Написах реклама...Не знам дали ББ има нужда от такава, но когато чета някои неща за Учителя, писани из други сайтове или из пресата и си мисля, че все пак истината трябва да достигне до хората...? Но не знам? Предполагам, че Провидението си има грижата за това? :)

Всъщност и в православната църква се наблюдава липса на мисионерство. Не знам защо е така?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

до колко е отворено към мисионерстване учението на Учителя, което сега се прилага от неговите последователи? Аз мисля, че тук важи принципа :"Насила хубост не става". :) Според мен идеите на Петър Дънов /Беинса Дуно/ се разпространяват най-добре чрез личния пример на неговите последователи, а не чрез директна агитация, както става при някои навлезли напоследък у нас задокеански секти. B) Още никой не ми е звъннал на вратата да ми предлага книжки с беседи на Учителя. :D

Но въпреки това си мисля - дали не е необходимо малко повече реклама (положителна) за Учителя, за неговото учение, за това - кои са белите братя...? Мисионерстване в малки дози понякога е полезно...май? :hmmmmm:

Рекламата е агресия. Нужен е наистина само пример.

Но специално с учението на Дънов и беседите му, хората все по-малко могат да имат конакт.

Всичко, което се провежда през хора, губи първоначалния си импулс, а тук наистина участват много хора. И то как...

Няма да споменавам имена, за да не стават конфликти, но някои от основните редактори и съставители на беседите, уважавани и известни, задраскват с черен маркер оригиналните ръкописи и стенограми, за да не може нищо под тях да се разчете и пишат отстрани собствени версии. И това е една от малкото злоупотреби на властимащите в организацията на онова, което би трябвало все още да е завет на Петър Дънов.

Та, мисионерството е също провеждане през хора. А провеждането е по-скоро отражение, със съответното изкривяване (въобще не говорим за злоупотреби).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Познавам хора,които сами са достигнали до Учението,прилагат го на практика и не парадират.Това е най-добрата реклама!:feel happy:

Редактирано от granat1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знанието е потребно на хората- правилно да разбират и да прилагат. Някои религиозни казват, че знанието възгордява. Това е криво разбиране на нещата. Възгордява се само невежият, който като прочете една- две книги, мисли че всичко знае, че е учен човек. Обаче който е придобил знанието си чрез труд, усилия и работа, той не може да се възгордява. Ето защо твърдението на мнозина, че светът страда от учени хора, не е вярно. Светът страда от глупави, а не от учени хора. Домът се разваля от глупави жени, а не от умни. Като изхождам от това гледище на нещата, казвам: Всеки човек, който работи изключително за себе си, е лош. Той иска да придобие благата на живота само за себе си. Добър човек е онзи, който работи както за себе си, така и за своя ближен.

"Съществени връзки"- беседа, държана от Учителя на 22.август 1937г.10ч.;София, Изгрев.

Мисля, че тук се повдига въпроса точно за такива хора, които са в една ранна фаза от своя път на духовно развитие.

Но, така или иначе, когато човек понатрупа повече знания, наистина осъзнава, че знае твърде малко и спира да поучава. Може би тогава започва да споделя, да търси и уважава мнението на другите.

По този начин става по-толерантен към другите и техния личен път.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Роси,според мен всеки ,който следва наистина Учението е толерантен,защото толерантността е в основата му.Така си мисля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

до колко е отворено към мисионерстване учението на Учителя, което сега се прилага от неговите последователи? Аз мисля, че тук важи принципа :"Насила хубост не става". :) Според мен идеите на Петър Дънов /Беинса Дуно/ се разпространяват най-добре чрез личния пример на неговите последователи, а не чрез директна агитация, както става при някои навлезли напоследък у нас задокеански секти. B) Още никой не ми е звъннал на вратата да ми предлага книжки с беседи на Учителя. :D

Но въпреки това си мисля - дали не е необходимо малко повече реклама (положителна) за Учителя, за неговото учение, за това - кои са белите братя...? Мисионерстване в малки дози понякога е полезно...май? :hmmmmm:

Рекламата е агресия. Нужен е наистина само пример.

Но специално с учението на Дънов и беседите му, хората все по-малко могат да имат конакт.

Всичко, което се провежда през хора, губи първоначалния си импулс, а тук наистина участват много хора. И то как...

Няма да споменавам имена, за да не стават конфликти, но някои от основните редактори и съставители на беседите, уважавани и известни, задраскват с черен маркер оригиналните ръкописи и стенограми, за да не може нищо под тях да се разчете и пишат отстрани собствени версии. И това е една от малкото злоупотреби на властимащите в организацията на онова, което би трябвало все още да е завет на Петър Дънов.

Та, мисионерството е също провеждане през хора. А провеждането е по-скоро отражение, със съответното изкривяване (въобще не говорим за злоупотреби).

Венци, а кое учение/религия не е проведено през хората? Дай пример.

Това за черния маркер и собствените версии е доста общо казано. Без никакво доказателство... :mellow:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, не,

не е общо казано, а със съвсем конкретни поводи.

Досещаш се, че няма как да кажа името. Ако го направя пък, ще трябва да започна да изреждам и други и да намеся също масони, антропософи и дори МОСАД (не ги слагам в една група де). И докато засега тези неща са наистина спекулативни, за черния маркер си има проверима действителност. Всички тези неща, обаче, не са моя работа.

Ани, разбира се, че всички учения са проведени.

Затова с времето от тях остава само обвивката. Но ако беше само това, би било по-добрия вариант, защото по-често биват използвани в последствие за користни цели.

Истинските мисионери са онези, които разпространяват светлината. Това не става с думи. Да, Иисус, Боян мага, Мани, Орфей, Заратустра, Залмоксис, Питагор, Буда, Лао Дзъ и много други оставиха след себе си и думи, но не с това се измери същинската им работа и не заради думите ние имаме възможност да ги последваме. А иначе, дори и думите им, предадени до нас чрез други, не са напълно автентични...

Мисионерство означава работа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато човек не възприеме идеята, че има само Един Бог и Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване... Из: Едно стадо

Благодаря ти Лъчезарна, че ни сподели това...

Тази мисъл на Учителя ме вдъхновява, насърчава ме и ми обяснява нещата, в нашите среди...

Казва се, че човек е възприел дадена идея, когато първо я е забелязал, посял я е целенасочено и осъзнато в ума си и я е наглеждал, докато покълне, докато оживее у него и след това грижливо ѝ е отредил подобаващо място във вътрешното си пъзелче, без да я изпуска от вниманието си...

Така, докато у нас не оживее идеята, че има само "Един Бог и Един Учител в света" - така ще бъде - с много "люшкания и повръщания"... Ние спорим - поради неразбиране на различните аспекти на Едно и Също Нещо... :) Защото - за да оживее тази идея - у всеки един от нас, тя трябва да се роди у всекиго от нас, поотделно; така оживяват, възрастват и дават плод всички неща...

И раждането на идеите - не минава без родилни болки; това са страданията ни... Ние изстрадваме усвоените си идеи...

Когато наистина осъзнаем, че "има само един Бог и един Учител" - ще викаме ура! Та това си е реализация!

Защото осъзнатото не е нито като само чутото, нито като само прочетеното... Чутото и прочетеното - отминават и често не оставят никаква следа, ако у нас липсва чувство за различаване и вътрешен стремеж към Истината...

В този смисъл - аз не вярвам в мисионерството...

Обаче - ако някому е дошло това занятие - добре дошло... Значи - такава е Божията Воля, за момента...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

тук бе повдигнат един въпрос които за мен е интересен - а кои са белите братя и нима само заглавието, често е достатъчно...?

Прочети "Кои и какви са белите братя (дъновистите)".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

......

Не зная защо изтри мнението си.

Тъкмо исках да ти кажа, че и аз се плаша от хора, които твърде активно пропагандират убежденията си. И се чудя - защо го правят?

Въобще - хубава тема си пуснал.:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога вие искате да проповядвате на хората, да ги учите, да ги обърнете към Бога. Че какво ще проповядвате на един човек? Когато евангелистите дойдоха, те искаха да направят всички хора евангелисти. Хубаво е това желание, но като направиш един човек евангелист, после пари с лихва даваш ли му? Този човек те пита: „Даваш ли пари без лихва?“ – „Не, с лихва давам пари.“ Обърнеш един светски човек към Бога, направиш го християнин. Но той после те пита: „Даваш ли пари с лихва?“ – „Разбира се, че давам.“ И светският човек яде месо, и ти като християнин ядеш месо. По какво се различавате тогава? Всички ядете месо. Различавате се, ще кажете, по това, че той не се моли, а ти като християнин се молиш по три пъти на ден. Това не е съществено различие.

Съвременните християни трябва да дойдат до едно дълбоко разбиране на молитвата, като велик процес.

Ако човек знае да се моли, това е изгубената дума. И досега още и най-напредналите същества на Земята все търсят една изгубена дума. Коя е тази дума? Думата, с която започва молитвата.

Сега всички четат „Отче наш“. Те казват: „Отче наш“. Де е „Отче наш“? Колцина четат тази молитва както трябва? Спирали ли сте се вие върху значението на думите „Отче наш“? Знаете ли какво значи „Отче наш, Който си на небето“? Де е небето? „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята“. Спирали ли сте се върху значението на тези думи? Това са неразбрани думи. Ние декламираме всичко това, но те остават за нас неразбрани думи.

Вие нямате разбиране за нещата.

Ако имахте някакво разбиране, съвсем друг процес щяхте да имате.

Сега вие се намирате в положението на онзи много ревностен проповедник, който всяка неделя проповядвал на едно събрание. И тогава му дошла идеята да поканва всеки неделен ден по едно бедно дете у дома си, да го нахрани добре и после да го научи как да се моли. Той търсел всеки ден такива бедни деца и ги завеждал у дома си. Един ден той извикал едно бедно дете у дома си и започнал да го кара да се моли. – „Че как да се моля?“ – „Ето, аз ще те науча.“ Проповедникът му показал как да държи ръцете си. И започнал той да му казва да чете. „Чети сега: „Отче наш...“ Детето повторило след него: „Отче наш, Кoйто си на небесата.“ Тук детето спира и не иска повече да се моли. „Продължавай по-нататък: „Да се свети името Ти.“ Детето мълчи. „Да дойде Твоето Царство.“ Детето пак мълчи. „Чети след мене, защото иначе няма да ти дам да ядеш.“ Детето се обърнало тогава към проповедника и го запитало: „Господ наш Баща ли е ?“ – „Разбира се, че е наш Баща.“ – „Че защо тогава има такава голяма разлика между нас? Виж в какво положение си ти и виж в какво положение съм аз.“ Детето другояче разбира думите „Отче наш“. Тогава проповедникът си казал: „Колко малко разбирам аз „Отче наш“. Значи не само за един обяд трябва да извиквам бедни деца.“ Значи той трябва да извиква тия деца и да им покаже как трябва да живеят.

Ние казваме: „Да направим едно добро на някого, като му дадем 5–10 лева и го утешим.“

В новата религия трябва да има едно чувство на топлина. Вътрешна връзка трябва да има между хората.

В природата има една връзка, в която като се потопи човек, той е щастлив, той е здрав, той постига всичко – и знание, и наука. Тогава всичко е лесно. Но има една област, в която като се потопиш, всичко спира.

Най-голям в Царството небесно

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×