Прехвърляне към съдържание






* * * * * 1 гласа

Учителят за интуицията

Публикувано от Лъчезарна, in Беинса Дуно 12 февруари 2012 · 1931 Прегледа

*~***~*
Има знание, което днес, именно, е потребно на човека. За тази цел необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне в много случаи на живота. Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н. У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води. Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни. Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така. И аз не исках това, но така излезе“. Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин. Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език.

Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи.

Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише. Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива. Ще си починете и ще се помолите Бог да изпрати работници да изорат тази нива. Красиви места са ония, на които човешки крак не е стъпвал, нито човешкият живот е орал. Тези места са девствени и те очакват Божият крак да стъпи върху тях.

~
Всяко нещо се цени и познава на своето място. Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него. Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба? От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив. Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му. Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща! В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нямате интуиция. Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота. Поетът описва действителността в разни образи, или я изказва чрез устата на различни живи същества, били те растения, животни или хора.

И тъй, хората могат да се разберат помежду си само когато се ръководят от интуицията. Щом се разберат, те ще могат да живеят добре. Щом живеят добре, те ще бъдат радостни и весели и Царството Божие ще се въдвори на земята.

Възможни постижения, ООК, 02.03.1927 г.


*~***~*

Дето ходите наблюдавайте себе си. Има един разумен процес вътре, туй което наричате интуиция и вие се ръководите някой път от вашата интуиция. Понеже има нещо в човека, което е образец. Наблюдаваш някоя работа, изучаваш, че правите погрешка. В интуицията имате придобито знание. Там много малко погрешки се правят. Ти вземаш известна храна и още като я сложиш усещаш, че тази храна няма да подхожда. После правите опити, като ядеш виждаш същото. Като ядеш храна чувствуваш, интуитивно схващаш, че туй е за тебе. Казвам: Ръководете се от вашата връзка. Интуицията е, която ви подсказва.


Правилно дишане, МОК, 24.07.1942 г.



*~***~*

Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което му, показва, какво е настоящето. Това, което наричат интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще.

Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. Човек трябва да обърне внимание на своята интуиция.

По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията не провежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото. Ангелите представят бъдещето. Те са минали напред от човеците и знаят много повече от тях. В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад. И в религиозно отношение те са изостанали назад.

Човешката религия е религия на миналото. И ангелите имат своя религия. Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето. Тази религия се заключава в онова, вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношенията на нещата към тази велика сила, която дава живот. Един ден вие ще съзнаете, че и миналото, и настоящето, и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето – на онези, които са напреднали, а настоящето – това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това е Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи.

Нито в Израиля, НБ, 04.12.1938 г.


*~***~*
Интуицията е едно установено чувство на минала опитност. То е едно установено чувство. Малко погрешки стават. Ти с интуицията схващаш един човек как ще постъпи след 10–15 години, или за далечното бъдеще как ще постъпи. Или с интуицията ти може да видиш какво ще бъде твоето бъдеще. Значи то е един далекоглед, който открива световете, които за обикновеното съзнание са непонятни, отдалеч вижда пътищата. Но интуицията се дължи на вашето знание на човека, което в старите времена са наричали сърцето.

Всички ония, които имат много тънки вежди, в тях интуицията е по-развита, отколкото онези, които имат дебели вежди. В хората с дебели вежди интуицията е слабо развита. В хората с тънки вежди интуицията е по-силно развита. Сега има степени на тънки вежди. Вземете тънките вежди направени от един конец са тънки, от две са средни, от три са дебели. Аз вземам три жички, първата жичка тънки, втората – средни, третата – дебели. Зависи и от дължината на косъма, които образуват тия вежди, и те играят рол. И те трябва да бъдат тънки. Сега защо природата турила веждите на човека? Граница са те. Веждите са антени. Тънките вежди схващат късите вълни, надалече виждат. С дебелите вежди схващат дългите вълни, наблизо. Този, който има дебели вежди, само за ден познава работата как е. Той като види слънцето знае добър ли ще бъде денят или не. Но за утре, той не може да предскаже. Но онзи, който има интуиция, който е с тънки вежди, с един конец за една година и за две години, и за десет години надалече схваща.

Сега вас ви интересува каква е вашата интуиция. Вие за колко години схващате? Нали някои от вас сте ходили при някоя врачка? Всички врачки гадатели се стремят да развият това чувство. В зачатък има във всинца ви, само че в някои не е развито. Нещата може да се развият, както една пъпка. Виждаш една малка пъпка, но тази пъпка трябва да се развие, да цъфне, да видиш каква е в същност. Може да кажеш, че интуицията е един цвят, който цъфти. С тънки вежди е цвят. Онзи с дебелите вежди е пъпка. Те са вече в материалния свят. Хората с дебелите вежди живеят на физическото поле, интересуват ги близки работи. Бъдещето тях не ги интересува.

Господарят, МОК, 09.09.1937 г.


*~***~*
Дойде някой при мен и казва: „Аз го чувствам това, интуиция имам.“ Но знаете ли какво нещо е интуицията? Интуицията на наш език е един трансформатор. Интуицията е едно чувство, което трансформира нещата, за да стават достъпни за тебе. Известна енергия, ако не се трансформира, тя е недостъпна. За нас трябва да стане трансформиране на нещата, за да бъдат достъпни за нашия ум. Та интуицията е нещо Божествено. Има неща Божествени, които при трансформиране стават достъпни за нашия ум. Това е интуиция. У някои това чувство не е така силно развито.

Аз често казвам: Онези, които имат дебели вежди, интуицията е слаба у тях. А онези с тънките вежди – у тях интуицията е по-силна. А кои вежди са тънки – за това така е общо казано. Някой казва: „Моите вежди дебели ли са?“ Аз разбирам дебели вежди – на Тарас Булба, тъй надвесени надолу, че той през веждите гледа – два сантиметра дебели вежди. А пък тънки вежди разбирам, които са много деликатни, с много деликатни косми и малко косми – да образуват много мекички тънки вежди, ама не тези изкуствените, както сега ги правят дамите.

Добрият език, УС, 25.09.1938 г.


*~***~*
Изучавайте окултните науки, като помощни средства във вашата работа. С вас заедно трябва да взимат участие главата, дробовете и стомахът ви. Само така въпросите ще се разрешат правилно. Като работите по този начин, вие влизате в разумния свят. Каквото решат тримата съветника, то е решение на цялото тяло. Това подразбира участието на правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Трите заедно са представители на цялото общество. Някога трима души могат да свършат работата на цялото общество. Където участва интуицията, там въпросите се решават лесно. Ако при решението на известна задача взима участие само умът, тя не е решена вярно. Само с мисъл не се решават въпросите. Като наблюдаваш човека, ти си правиш заключения за него и мислиш, че го познаваш. Докато не го почувстваш, познаването ти не е пълно. Ето защо, интуицията разрешава лесно въпросите, понеже при нея взимат участие и мисълта, и чувството. Когато в слънчевия възел, т.е. под лъжичката, изпитваш приятност, ти си на прав път. Слънчевият възел е старата столица на човешкия дух.

Новата столица, новото жилище на духа е главата. Ако в слънчевия възел изпитваш приятност, ще знаеш, че твоето чувство е 100% вярно. В него няма изключения. И наистина, той всякога е прав. Може да не е учен, но каквото каже, всичко излиза вярно.

Интуицията е огнище, средоточие, където се събират множество разумни същества и осведомяват човека. Те го насочват в правия път. Те казват на някого: „Твоят приятел не решава правилно задачата си; той попада в крив път, иди да му помогнеш. Ще ти покажат и как да постъпиш с него“. Интуицията е Божествено чувство. Тя не произлиза от човека. Някога животните се водят от интуицията. Те вярно долавят нещата, но не ги предчувстват. В предчувствието има страх, а интуицията изключва всякакъв страх. Тя работи, докато човек не се е уплашил. Щом се уплаши, човек може само да наблюдава, но не и да схваща правилно. Интуицията подразбира онзи свободен момент, когато човек възприема и предава правилно.

Принципи, закони, сили и форми, ООК, 08.03.1933 г.


*~***~*
Хубавите неща не се разглеждат само отвън. Често носът схваща нещата по интуиция. Когато от ума на човека се излъчи една мисъл и се блъсне в носа на някого, той веднага може да познае умен ли е бил този човек или не.
Също така и по челото си човек може да различава разните мисли, които като вълни се предават в пространството. Ако някои мисли се блъскат в долната част на челото, те са от физическия свят. Ако дадени мисли се блъснат в средата на челото, те идат от литературния [духовния?] свят. Ако някои вълни се блъснат в горната част на челото или в горната част на главата, ще разберете, че те идат от Божествения свят. Това значи да има човек интуиция, да различава нещата отде идат. Който има развита интуиция, той схваща нещата моментално.

Да направим човек по образу и подобию нашему, НБ, 14.03.1937 г.


*~***~*
Човек е книга, която първо той трябва да чете и изучава. Малцина четат книгата на своя живот. Тази е причината, поради която хората не се познават. Като не се познават, те ходят при врачки, при учени хора, да им говорят за миналото и бъдещето. Миналото, настоящето и бъдещето е в ръката на самия човек. Той трябва да отвори книгата си и да чете – нищо повече. Ще кажете, че нямате интуиция, с която да познавате хората. Интуицията е Божествено чувство. Който познава общите идеи и се ръководи от тях, той има интуиция. Ще дойде някой да ме пита добър човек ли е. Това е специфична идея, а не обща. На специфичните идеи не може да се отговаря. Ако аз кажа, че е добър, друг ще каже, че не е добър. Защо? Защото понятието за добро днес е специфично. Във всички специфични идеи има подценяване или надценяване. Обаче има и обща идея за доброто. Според тази идея, казвам: Всяка чешма, всеки извор, които не престават да дават от своето изобилие, са добри; всяко перо, което не престава да пише, е добро; всеки човек, който от рождението си до края на своя живот не е казал една лоша или обидна дума, е добър. Всичко, което не издържа на тия условия, се отнася към специфичното добро.

Общи и специфични идеи, ООК, 17.09.1930 г.


*~***~*
Та ако ние имаме известна мисъл, тази мисъл е потребна, за да се справим с външните условия, на живота с някои мъчнотии. Под думата интуиция аз разбирам мисълта. Логическата мисъл мяза на една запалена соба. – Външните условия са неблагоприятни, а отвътре човек трябва да се приготовлява. А интуиция подразбира, че вътрешните условия са се подобрили. Тогава мисълта не върви по същия логически път. Интуицията казва: Аз това го зная, но как? Това не можеш да докажеш. Срещнеш един човек, казваш: този човек не е добър. От где знаеш? Тъй го схващам. Ти с него живял ли си? – Не съм живял. Но по логическия ред на нещата, този човек сто пъти ме е лъгал, аз не му хващам вече вяра. А онзи по закона на интуицията казва, тя казва, този е толкова лош, че сто пъти може да те излъже. И едното е вярно, и другото е вярно.

Та казвам сега: В сегашното положение науката трябва да ви служи като едно средство, да ви въоръжи, да се справяте с тези противоречия, които се раждат в живота ви. И ако не знаете как да се справяте с тях, много пъти ще имате големи страдания.

Защото една мисъл в живота може да ви спъне. Ако вашата наука не може във време на мъчнотия да ви помогне, тогава защо ви е тя? Разбира се, ние не можем изведнъж да разрешим всичките задачи; ако спазвате едно положение: всякога дръжте тази вътрешна връзка със светлината и не позволявайте никаква тъмнина да се вмъква в ума ви. Едно от правилата: абсолютно никаква тъмнина не допущайте! Тъмнината ще бъде отвънка. Какво другите хора мислят, то вас да ви не засяга, но онова, което вие мислите в даден случай, то е най-важното за вас.

Сега мисълта е правилна само тогава, когато тази мисъл съдействува на процесите, които стават в мозъка – не спъва процесите на мозъка: мисълта е права, когато тя не спъва процесите на дишането, когато тя не спъва процесите на стомаха – на храносмилането, значи на физическото поле. Мисълта е права, когато тя не спъва човешката воля, човешките чувства; и мисълта е правилна, когато не спъва разумния живот. Сега това са дефиниции, които трябва да седат в ума ви. Има ли една спънка, тогава всеки един от вас трябва да премахне ония препятствия. Това съставлява една от задачите на живота. Затова човек се е родил.

Съотношение между разумността и светлината... , МОК, 17.04.1931 г.

  • 3



Активни Потребители

0 участници, 0 гости, 0 анонимни

Последни Посетители