Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Цялата Активност

This stream auto-updates     

  1. Yesterday
  2. Здравейте, благодаря Ви за приема. От известно време чета публикациите в сайта и във форума и виждам, че има специалисти с много опит и качествени включвания в темите, и реших да се обърна към Вас за помощ относно семеен проблем. Със съпруга ми сме заедно от 11 години и имаме дете на 5 години. Първите 5 години положихме много усилия за да си направим дете. Много надежди, сълзи, процедури, лекари, държави, хормони, неуспехи и терзания, които накрая се увенчаха с успех - забременях с близнаци. Последваха 8 месеца на очакване, колебания, още лекари и надежди, но въпреки всичко загубихме едното бебе. Слава на Бога, другото ни дете оцеля и в момента е умно, жизнено и прекрасно дете. След раждането на детето, някак изведнъж цялата отговорност за семейството ни се стовари с пълна сила върху мен /или аз така го усещах поне/. Мъжът ми още отначало не беше от умеещите много неща мъже, но се опитваше, а след това дори спря да се опитва. Какво имам предвид: аз се грижех за детето, за къщата, за колата, за парите, за сметките, за неговата фирма, за моята работа, за неговата работа, за почивките и празниците, за делниците и изненадите, за срещите с приятели , за мисленето за осигуряване на бъдещето и ............. се изтощих .......... психически и физически. Абдикирането му от всички проблеми, задачи и нищоправенето /въпреки проведените хиляди разговори, в които се опитвах да му обясня, че ако нещо не направи той трябва да го свърша аз/, депривирането му от най-малката пречка, която срещне, която го прави неспособен да мисли, се задълбочаваха с годините и в последните 2-3 години взеха страховити размери до достигане на сегашния момент, в който заявява "не мога" или "аз никога не съм правил ... нещото" и дори не се опитва. Работи в къщи на компютър и това му работене продължава по цяла вечер, контактът ни почти изчезна, единствено играе 15 минути с детето и отново сяда на компютъра. Търсейки причините в себе си, се опитвах да не го изолирам от нищо. Винаги обсъждах всичко с него, опитвах заедно да вземем решенията и да ги реализираме, на не винаги успявах. Насърчавах го да има контакт с детето, за което той си имаше теория, че до 7 годишна възраст майката се грижи за дето, пък после бащата /едва го убедих, че ако пропусне тези 7 години после няма какъв контакт да търси/ и въпреки, че по-голяма част от техните разходки завършваха с рев, писъци и звънене по телефона: "Ела, че детето реве и не мога да се оправя с него" , а в последно време игрите им завършват с : "Ела му кажи да не прави това, ти имаш авторитет, а аз нямам", все пак има връзка между тях. Моето изтощение, обаче, започна да избива в неприятна посока. Много бързо се ядосвам, а в последните месеци дори се вбесявам от конкретни негови постъпки. Сигурно ще стане много дълго писанието ми, но ще дам само един пример : Взима детето от детската градина, аз съм на работа, звъни и чувам пищящо дете, а гласът на мъжа ми трепети /почти разплакан/ "Той не ме слуша .... маршира ме, заплашва ме, ..........." /мъж в истерия и 5 годишно дете/. Аз започвам кротко: Моля те, успокой се, знаеш, че детето има такива периоди, в които не може да си изразява емоциите, занесе ли му закуска, вода, ще се справиш ....." насреща чувам: "Не мога да се оправя с него - оставям го!" Е, падна ми пердето, в такъв бяс изпаднах, че физически не можех да стоя на едно място, подскачах из офиса и крещях /за ужас на всички колеги, които никога не са ме виждали в такова състояние/. Разумът ми казва, че няма да го остави, но чувайки как писъците на детето се отдалечават от телефона си представих хиляди гадни неща, които може да му се случат докато баща му е в истерия и не можах да удържа гнева си. И след много сериозния разговор който проведохме след тази случка, ме излъга, като 13-годишен, който лъже майка си за да не се налага да обяснява и да спори. Това правя когато съм ядосана - викам, а когато се вбеся - крещя, това пък него го затваря още повече и се получава омагьосан кръг. Не се случва често, но все по-силно, като вълна, която ме залива и ми изтръпват ръцете, и се задъхвам, и започвам да се чувствам като насилник. Картинката може да допълни и подозрението ми, че имам хранително разстройство - емоционално хранене, което съчетано с инсулиновата ми резистентност ми руши здравето. Като образовани хора, потърсихме семеен терапевт. Може би, не го избрахме добре, но изводът на терапевта беше "не се прави така". Ние знаем, че не се прави така, затова и сме на терапия, защото така правим. С цялото това изложение, искам да Ви помоля за насоки, за терапевт за мен, терапевт за съпруга ми, семеен терапевт , препоръки, литература - нещо, което да ни помогне да постигнем вътрешен мир. Благодаря Ви, че прочетохте всичко това
  3. „В европейските народи религиозното чувство е развито. В германците е слабо развито. Силно е в славяните. В американците е средно развито религиозното чувство. Силно е развито у евреите и там е [в] едно противоречие с парите. Слепоочната част, чувството за стяженолюбие е толкова силно развито, че Господ, като знаел тази слабост на евреите, даде им малка земя. Ако беше им дал голяма земя, какво щяха да направят, не зная. Малка земя им дали, да ги научат да работят. Един умен народ са евреите, религиозни са. Един евреин разбира времето тъй, както европеецът не разбира. За време евреите са първи.“ http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Доброто_семе_НБ Една творческа историйка по случая: В една красива част от света, в прекрасна долина, нашарена с китни поляни и свежи гори, прорязана от кристално чиста река, заобиколена от величествени планини, си живеело голямо стадо овце. Цялата тази част от света била оградена от висока ограда, която нито една овца не виждала. Тези от овцете, които живеели в делтата на реката, се хранели предимно с оризовите растения и очите им били придобили формата на оризово зърно и козината им пожълтяла. Други от овцете, които живеели в студените планини, се хранели с горските билки и високопланинските мъхове и лишеи. На моменти, под падналите снегове се налагало да изравят храната си и за това им пораснали рога различни от тези на овцете. Превърнали се в кози, за които преплуването и на най-дълбокото планинско езеро не било проблем, и от специфичната планинска храна козината им побеляла, а синьото отражение на езерата полепнало по очите им. Трети от овцете живеели на едно плато, на което се намирала степ от безбрежни тревни поля, но пък те не се ограничавали само с пасенето в степта, ами се качвали и по планините, навлизали и в гъстите влажни гори. Били свободни, но за сметка на това доста агресивни помежду си. За това и козината им била почервеняла. Четвъртата група в голямото стадо живеела в най-топлата част от долината, поради което естествената нужда от козина не била толкова голяма. Козината им се сгъстила и накъдрила. Все по-голяма част от кожата им се показвала на слънце и се натрупал толкови витамин Д, че те започнали да почерняват. От топлия и задушен въздух се разширили ноздрите им, но били дребни и рядко се раждала някоя с по-развита мускулатура. Условията, в които живеели били доста приятни и често се намирали всякакви видове треви на вкус, което по-късно накарало белите кози да ги посещават. Обаче имало и едни особени овце, които имали щастието да пасат с наследници на прастарата порода овци, които имали спомена за най-старите овци. От тях научили, че създателите на тези най-стари овци направили невидима ограда, а тях ги създал един Вълшебник. От наследниците на прастарата порода овци, тези особени овци научили, че навремето всяка овца можела да си говори с Вълшебника. Дори им споделили думите на Вълшебника, но с предупреждението, че ако не внимават как ги изговарят, може и да ги повтори съдбата на предците им. Тази особена порода овце, научила, че са овце и че като такива те се повеждат от дори една от тях и започват да се държат като стадо. И тази една, която може да поведе стадото е достатъчно да извика, че знае накъде се намира Вълшебника. А пък, за да не се държат баш кат овци, трябвало да си създадат строга организация с разпределени специфични задачи за всяка овца. Тези от овцете, които ръководели стадото знаели думите на Вълшебника, но на тези на по-долно ниво в организацията казвали, че могат да срещнат Вълшебника, а не че по всяко време могат да го чуят и те. Също криели, че вълшебника има много лица, но те също били невидими. За съжаление, узнаването на думите на Вълшебника и силата, която имали, се оказала голямо изкушение. Възгордялите се овци от тези особени овци, които повели отделилото се стадо, решили, че вече са лъвове и вълци и те искат да ръководят общото стадо и че тяхната порода е достойна да е по-специална и да измести от пиедестала им на носители на знанието наследниците на най-старите овци. Точно тези наследници на най-старите овци знаели естествените закони на приливите и отливите и предусещали своя залез, но останали излъгани в очакванията си от споделянето на знанието си с особената порода. След последствията и страданията, които споходили предателството на особените овци, те се изнесли към друго място за паша, където също навремето били пашували наследници на най-старите овци. За тяхно учудване разбрали, че и на други места в тази част на света, оградена от невидима ограда, имало наследници на най-старите овци. Също така, за тяхно съжаление, разбрали че не само те са вещи в боравенето с думите на Вълшебника. За това създали митът за Вълшебника, който говори на овцете, но към истината добавили и че това е техния вълшебник, за да предизвикат и появата на отрицанието на този мит, а именно митът за вълшебника, който не е техен. И така, под прикритието на жертвата, тези ,,вълци'' в овчи кожи, се пръснали в стадото на белите овци, който вече не владеели думите на вълшебника, защото съществувалите между тях носители на знанието - наследници на най-старите овци, насочили думите на Вълшебника за възвеличаване на приликата им с Вълшебника и цялата тази сила ги изпепелила. Бавно и методично ,,вълците'' в овчи кожи се възползвали от невежеството на белите кози. Независимо от интуицията на някои от козите и последващите гонения на ,,вълци'', това само затвърждавало образа на жертви на вълците. А те ,,вълците'' знаели, че за да можеш да вземеш нещо нематериално, трябва да създадеш материалното му отражение и да му зададеш стойност, която последствие да се изразява в парична единица. За това и методично се вмъквали сред белите кози, които отдавна вече разработили финикийската идея и всеки труд и продуктът от този труд се изразявали в зърно. Различните групички в стадото на белите кози използвали различни зърна. Едни пшеница, други ръж, трети просо и т.н. Хитрите ,,вълци'' постоянно се въртяли около козите, които броели зърното и им помагали. Приемали ги за помощници като знак на благородност, защото били ,,жертви'' без родина и били полезни с интелекта си. Но и за да им вършат трудната ,,сметаческа'' работа. Смятали ги за безопасни, докато със заработеното си зърно не нарупали достатъчно зърно от отдаването му срещу лихва. На няколко пъти водачите на белите кози им отнемали цялото имущество, което още повече служело за затвърждаване на образа им нажертва. Опитали и за кратко създали тяхна си територия, която нарекли Хагарски каганат, в която официалният мит бил за техния вълшебник. Белите кози пак ги опоскали и то от две страни. Хем от едната страна козите от неква територия дето наричали Свещена римска империя, хем от друга - некво българско ханство. Поучили се вече на търпение, пак се пръснали в различните територии, но този път в тайни общества, в които главните им ,,вълци'' диктували правилата и дори и приобщавали, кози със специфични заложби след заклеването им във вярност. Така се докопали до баш полянките на важните кози в различните територии. Съветвали ги, изваждали от ,,ръкава'' по някоя иновация за по-лесно пашуване и най-вече прекъснали централизираните отношения на баш полянките с най-бялата коза от козите, западният ,,бял'' коч. За източният ,,черен'' коч още не им достигала силата и възможностите. Дошъл и техният час да заявят мястото си сред козите и след като докопали голяма част от зърното на поразпръсналите се немски групички, които били част от разделилата се Свещена римска империя, започнали да навлизат и в територията на крайбрежието на езерото и един голям остров. За това доста се потрудил един ,,вълк'' - Майер го зовяли, Ротшилд, който бил ковчежник на една бяла коза- Вилхелм I. Обаче с цялото това зърно, по традиция на острова, на който живеели и ,,лордовете'' на козите, зовящи се англи, ги приели радушно, както всяка овца с много зърно. Всред ,,лордовете'' имало доста, на които думите на Вълшебника, в доста окастрен вариант, достигали, ала все с женски глас. Това дори се проявявало и сред обикновените кози, защото имало доста мъжки кози, но само по пол и за това измислили категорията ,,джендър'', да е различна от физиологичния пол. Имали си по едно време дори и главна коза, а не коч. Заформило се голямо сътрудничество между ,,вълците'' и комплексираните ,,кози'' от острова, които свели глави на подчинение и получили част от познанието за думите на Вълшебника. Вече с влиянието си върху баш полянките и порока на властолюбивостта на ,,Светлия бял коч'', ,,вълците'' в овчи кожи подкокуросали западните кози до тръгнат на походи ,,за освобождаване'' на светите полянки, но още първия приключил с изпасването на полянката на източните овци, които били съседи и не живеели в ,,светите'' полянки, за където уж били тръгнали западните кози. Даже си кръстили завзетата полянка Латинска империя. Западните кози дори не се усещали, че подведени от алчността, изпълняват плана на ,,вълците'' в овчи кожи. Времето минавало, неосъзнатата група на белите кози, чрез разделянето си на различни групи превзела и покорила териториите на червените и черните овци. Дори от черните овци започнали да си подбират по-здравички, за да късат тревата и да подават в устите им. Без да се усетят белите кози, не само че почти изтребили червените овци, но и ги смесили с черни овци, за да може думите на Вълшебника да не достигат до ушите на червените и черните овци. ,,Вълците'' пък, с управляваните от тях не и без помощта на водещите бели кози, си освободили цяла огромна поляна, в която вече можели да си имат мултикултурно стадо, което да захранват с новият им мит - Великата американска мечта, която носела името на превзетата поляна и била интерпретация на митът им за техния вълшебник, който в основата си е ,,свобода, равенство, братство, но под наше ръководство'', защото ние сме жертвите, които го заслужават. За старата им поляна, на неподчиняващите се водещи бели кози, които започнали да прозират под овчите кожи, били приготвили изненада. Спретнали им революция и почнали да падат едни овчи главички. После още. После пък и както обикновено, когато предизвикат голям пуч, трудно одържат енергията на стадото, която по овчи тертип търси нещо в полезрението си да го поведе. Но тяхното ,,вълче'' присъствие е в ,,сенките'' и ... напълно очаквано стадото си определя овца-генералисимус, която ги повежда. За ,,вълците'' пък е важно каквото и да се предприеме, да се ползва от тяхното зърно. Веднъж печелят от лихвата, а друг път от задлъжнялостта и падането на стойността на полянките и труда на овците. И си завъртат спиралата, за чието проявление знаят отдавна. Дори и след предизвиканата поредна криза със зърното, въвели едни написани обещания, че ако ти кажат, че ще ти дадат 1зрънце, ти ще го получиш. И започнали да дават толкова много обещания, срещу които взимали зърното на другите овци в тази част на света. С помощта на две от групите кози- тази от острова и тази на обезглавената откъм ,,лордове'' френска група,,вълците'' пък изтребили доста от потомството на побратимите си в дъждовните горички с пълноводните потоци, в територията, която след като както обикновено разделили и нарекли индия и пакистан. Като цяло, с дейното участие на ,,обучените'' за водачи бели кози, подчинили червените и черните овци, ,,вълците'' в овчи кожи неколкократно се опитали да завземат и поляната на белите кози, зад които стоял ,,стария черен коч''. Първо, пробвали постановката с революцията, но единствената грузинска коза успяла да ги ,,пребори'' и уж нямали власт в източната поляна. А то всичко отново неосъзнато се случвало така, както искат ,,вълците'' - свобода, равенство, братство, но с тяхното прикрито ръководство. С техния нов и широко навлизащ мит - ,,всичко има стойност''. Странно било учудването на създателите на невидимата ограда, когато погледнали към обора. Казали си - ,,Леле, тука кви яки сценарии се разиграват! Да вземем да се пуснем във филма да видим до къде ще я докараме''. А тяхното място се заело от овци, които видяли невидимата ограда и така я презаредили. А пък Вълшебникът бил думите изречени от самият Вълшебник!
  4. АлександърТ.А.

    Затруднение

    Това са едно нещо в различни времена . Първо , малкото се ,,страхува " от голямото .Страха и стремежа за живеене , подреждат , дават разум . Пътят е дълъг и криволичещ . Но видиш ли любовта към Бога , си стъпил в началото на Мъдроста . Като в друг свят си ... В това вярвам и до някъде виждам .
  5. Alexander

    Невродермит

    Възможно е да са и паразити: Chlamidia или Trichomonas vaginalis. Гъбички: Monilia - albicans или Candida - albicans. От бактериите: Gardnerella vaginalis, Mycoplasma hominis, E. coli (Escherichia coli) или Ureaplasma.
  6. Last week
  7. Здравейте, бих искал да споделя моята история и това как срещах Александър Папанчев. В продължение на 6 години се борех с акне по лицето и челото. Срещах се с много различни специалисти (дерматолози, кожни). Бяха ми изписвани много лекарства и мазила, които не помагаха и не помагаха, а и това ми костваше не малко пари и време, чувствах се потиснат, странях от хората... За Александър научих от приятелка, която сподели своите добри впечатления и резултати от лечение с хомеопатията. След обмисляне и изморен от неуспешните ми опити досега, реших да пробвам. Обадих му се, насрочихме си среща и с доста скептицизъм започнах лечение при него. Първите месеци не откривах някаква видима разлика, докато постепенно нещата започнаха да се променят към по-добре. Пъпките започнаха да намаляват, следобедната умора изчезна, чувствах се значително по-добре. Така вече година лечение, пъпките изчезнаха напълно, чувствам се страхотно, единствено мога да кажа едно голямо благодаря на Хомеопатията и за да не ви отегчавам с повече приказки, може сами да направите разликата от снимките по-долу.
  8. „Отче наш“ „Събуди се, братко мили“ Ще прочета част от 13-ата глава от Евангелието на Матея – от 24-ия стих до 30-ия стих. „Духът Божи“ Неделна Беседа: Доброто семе НБ - 2 септември 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва
  9. Да, съвета ми е да не общуваш с нея.
  10. ПАПИЛОМИНТЕ СЕ ДЪЛЖАТ НА ПАРАЗИТИ В ТЯЛОТО! АКО ИМАШ ПАПИЛОМИ ПО ШИЯТА, ПОДМИШНИЦИТЕ И ДРУГИ МЕСТА - ПАРАЗИТИ ТЕ ИЗЯЖДАТ ОТВЪТРЕ! Ако човек има папиломи по кожата, значи, че колонии със смъртоносни паразити са се заселили във вътрешните органи и бавно се хранят с тях. Според статистиката повече от 1 милиард души са заразени с паразити. Най-точният начин за диагностициране на инфекцията е появата на папиломи. На въпроси отговаря: Д-р Лидия Кентарева Доцент д-р в Научно-изследователския институт по клинична паразитология и тропическа медицина. Повече от 20 научни работи на молекулярна паразитология. Специализира в молекулярна диагностика на лайшманиоза. Професионален опит: повече от 15 години "От редактора: Научно-изследователският институт по клинична паразитология и тропическа медицина е открил реалната причина за появата на папиломи по тялото: паразитни инфекции. Последните проучвания показват, че продуктите от живота на паразитите са токсични и формират добра среда в стомаха за развитието на бактерии. Точно поради тази причина хората, заразени с паразити, могат да наблюдават папиломи на тялото си. Ще обсъдим този здравословен проблем с д-р Лидия Кентарева, доцент в Научно-изследователския институт по клинична паразитология и тропическа медицина. Д-р Кентарева, добър ден! Да започнем с основния проблем. Вярно ли е, че болшинството от населението на България е заразено с паразити? Д-р Кентарева: Да. Ние заемаме една от водещите позиции. Поради лошото екологично състояние, бездействието на властите и безразличието на хората. Всяка година милиони хора умират поради болести, предизвикани от паразити. В същото време, ако направите проучване на смъртните актове, няма да видите на много места „паразитна инфекция“. Изключенията са много редки и като правило, това са ситуации, когато е невъзможно да се игнорира инфекцията, например, ако сърцето е задръстено с червеи. За местните здравни органи не е изгодно да признаят широкото разпространение на паразитната зараза и факта, че около 89% от всички смъртни случаи са причинени от паразити. Освен това болестите, предизвикани от паразити, принуждават хората да ходят по прегледи и да купуват скъпи лекарства. А това е голям пазар. Надявам се, че успявате да прочете между редовете. Водещ: Д-р Кентарева, наистина ли папиломите са признак на паразитни инфекции? Д-р Кентарева: Да. Няколко изследователски групи се съгласиха, че продуктите от паразита екскреция водят до появата на папиломи върху човешката кожа. Освен това ако виждате папиломи върху кожата си, това означава, че паразитите вече са добре устроени в тялото и активно се снасят яйца. Това означава, в действителност, че всеки човек, който има папиломи по кожата, е в смъртна опасност. И отново, около 89% от всички смъртни случаи, включително така наречените „естествени“ имат една причина - паразити, които бавно изяждат човека отвътре. Водещ: Обикновено паразитите са хелминти, които могат да доведат до папиломи, проявляващи се по кожата. Как могат те да доведат до смърт? Д-р Кентарева: Хората живеят в сериозна заблуда, че паразитите в човека могат да бъдат само червеи. Съществува огромен брой различни видове паразити, живеещи в различни органи, които предизвикат най-разнообразни последици. Освен това червеите или особено хелминтните са доста опасни. Те буквално унищожават червата, което води до тяхното загниване и в крайна сметка до смърт. Между другото дори хелминтите доста трудно се диагностицират и премахват. Наред с тях има хиляди паразити, които могат да живеят в черния дроб, мозъка, белите дробове, кръвта или стомаха. И почти всички от тях са смъртоносни. Някои от тях незабавно започват да действат агресивно и да унищожават тялото. Други паразити живеят незабелязано, докато броят им не стане толкова голям, че тялото не може повече да се бори и така човекът умира. Те причиняват редица фатални усложнения: инфаркти, раковите тумори, цироза на черния дроб, нефрит, разлагане на бъбреците и др. В същото време мога да кажа уверено, че практически в тялото на всеки има паразити. Проблемът е, че повечето много трудно могат да бъдат открити. И чак когато последиците от инфекцията стават забележими, лекарите се опитват да ги отстранят. Дори и при аутопсия са нужни специални тестове, за да се открият паразити. Поне при повечето видове. Единственият универсален симптом, който точно показва наличието на паразитна инфекция в човешкото тяло, са папиломите. Водещ: Можете да ни дадете конкретни примери за клинични случаи на заразяване? Д-р Кентарева: Мога да изброя стотици случаи. Но по-скоро ще се съсредоточа върху онези примери, които демонстрират ясно опасността от паразитите. 1. Ситуация с щастлив край. Пациентът се оплаква от спорадични коремни болки. Прегледът показа, че му червата му са запушени от червеи. Те буквално са прокопали сложен лабиринт там, процесът на разложение е напреднал и човекът е близо до сепсис. По време на операцията част от червата са отстранени, червеите – почистени и разлагащите тъкани са премахнати. И след една седмица в реанимация, пациентът се чувства по-добре. 2. Матка, която подслонява колония от паразити. За съжаление, нямаше как да ги отстраним, защото паразитите и ларвите бяха изпълнили матката напълно и органът е увеличил обема си няколкократно. Следователно матката трябваше да бъде отстранена. Жената беше спасена. Отравянето на тялото беше твърде сериозно, тя беше подложена на специализирана терапия след отстраняване на матката, но въпреки това почина след 3 години. 3. Ехинококова киста на сърцето. Заболяването е установено твърде късно. Лекуващият е смятал, че човекът просто страда от коронарна болест на сърцето и стенокардия, но истината е много по-жестока. Операцията е безсмислена, а консервативното лечение не помогна изобщо. Сърдечна трансплантация също не е възможно – няма донори. Като резултат пациентът умира без да се върне към съзнание. Водещ: Как може човек да разбере, че е заразен с паразити? Д-р Кентарева: За съжаление, може да се каже, че няма сигурни методи за диагностициране на паразити в тялото. Това в донякъде поради съществуването на много видове паразити (известни са повече от 2000 вида) и отчасти поради затрудненото и откриване. Цялостно изследване за паразити може да се направи само на 1-2 места в страната и ще струва много скъпо. Първите симптоми, които показват наличието на паразити в организма са: – папиломи; – лош дъх; – алергии (обриви, сълзене очи, хрема); – обриви и зачервяване на кожата; – чести настинки, възпалено гърло, запушен нос; – хроничната умора (когато умората настъпва бързо, независимо от извършваната дейност); – често главоболие; – запек или диария; – болки в ставите и мускулите; – нервност, безсъние и нарушения на апетита; – тъмни кръгове и торбички под очите. Ако наблюдавате дори един от симптомите, тогава има 99% шанс да страдате от паразитна болест. И трябва да се отървете от паразитите възможно най-скоро! Водещ: Как могат хората да се отърват от паразитите и да се предпазят? Д-р Кентарева: В момента положението с лекарствата, използвани за лечение на паразитни инфекции, е доста проблематично. Разбира се, има различни високо специализирани лекарства, които могат да прочистят организма от хелминти. Има повече и по-малко ефективни лекарства срещу различни типове глисти и чернодробни паразити. Основният проблем при тях е, че те се целят само в един конкретен вид паразити. А всеки човек е заразен със 7-8 вида, най-малко. Средно получаваме 11-14 вида паразити на всеки заразен човек."
  11. Кратък цитат от статия издадена в електронното списание ,,Палитра", бр.4, 2004г. Николай Козирев Времето като физическо явление "Възможността да се отразява с огледало действието на времето ни позволи да наблюдаваме влиянието не само на лабораторни процеси, но с помощта на телескоп-рефлектор и изменение на съпротивлението на резистора поради процеси, протичащи в космическите тела. Появи се възможност да се изучава Вселената не само, както обикновено, посредством спектро-електромагнитни трептения, но и с помощта на специален, предварително изпитан метод, посредством физическите свойства на времето. Заедно с В.В.Насонов такива измервания бяха проведени от нас на рефлекторите на Кримската астрофизическа обсерватория [1]. Излъчването на времето, по неговото действие върху резистор, беше наблюдавано от планети, звезди, галактики и други космически обекти. Беше показана мигновеността на предаване на тези въздействия и съществуването на света на Минковски като реалност, а не като математическа схема."
  12. д-р Първанов, много Ви благодаря. Ами аз вече поех веднъж риска и знаейки, че не е много стабилна психически се видях с нея. Наистина не бяха добре нещата. Само на края на разговора очите й светнаха, имаше проблясък. Днес тя пак се свърза с мен и пак ще се видим - вече съм обещала. Изглеждаше доста адекватна. Разбирам, че Вашият съвет е да се отдалеча максимално. От друг мой познат получих същият съвет, който му е даден от психиатър или психолог (не се сещам точно какъв специалист беше). Иначе за протокола - не сме приятелки, далечни познати сме. Тя ме вижда като приятел. Иначе лекува се явно. Това нещо е от няколко години, влиза, излиза от такива клиники (за 2 престоя зная от нея до момента, а за общият брой - мога само да гадая).
  13. Въпросът е интересен, но има поне двуцифрено число отговори, които се обединяват от едно заглавие "Зависи". Най-общо - тук 1. Дирекции 2. Прогресии - секундарни 3. Транзити В последния линк можете да намерите много интересни и полезни неща. Успех!
  14. ,,Красотата на ума не е в това да бъде показан на всички, а да ги доведе до прага на техния"
  15. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Утринно слово: Божията воля - 26 декември 1943 г. Господнята молитва Формула: В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа. Божията воля
  16. kipenzov

    въпрос

    Продължение на Орлиновото - Ще може ли три степени духовно развитие, ако обичате! - Какво да могат три степени?!? Ами същото като НЕскафе! Е, като не е с кафе с какво е?! Ами може и с чай да е! Може и с допиването на водата, поръчана в нощния клуб с цел хидратиране и избягване на махморлука да е! Но когато неделя, сутрин, рано, преди хората да започнат да ,,цъкат" по улицата, седнеш и се заслушаш в песните на птиците, в шепота на листата на дърветата, в липсата на човешка реч около теб. Тогава можеш ,,да чуеш" тишината в себе си. Полезно ли е егото?! Без егото няма как да ,,преживееш" този момент! Без ти да си Ти, филмът ще е ням и без актьори, да не говорим за публика! Е както някой хора не могат да ,,излезнат" от фейсбука, така други могат да се прибират в 6часа, а други да стават в толкова. Това е Самоконтролът. Той е производен на Волята. А всичко това е функция на Желанието (което произтича от нуждата...) Нуждата да се ,,свържем" със Света определя силата на желанията. Количеството и качеството на желанията е показател за темперамента ни, а действията, който избираме да направим, и тяхното повторение, формират характера ни. Е, събери всичко това и си го представи на едно място! Това е Егото ти! Това, за сега, си ти! Но ти си много повече от ,,шаблоните" и ,,стереотипите"!!! Дори и от егото ти, но ,,всичко си има време"! ,,Яваш-яваш!"- каза Моканина, спря и се загледа в белите птици, накацали по жицата, която продължаваше далеч зад хоризонта...
  17. Орлин Баев

    въпрос

    Его е бил удачен термин - отдавна се е превърнал в поп фолк дъвка за балончета . Дай ми един килограм его, моля!
  18. edelvaisvpirin

    въпрос

    Аз бях слушала,че егото отговаря за това например да спазваме диета или да постигнем даден резултат, примерно да ставаме всяка сутрин в 6 часа и да бягаме или да довеждаме докрай нещата, също и че ако всеки ден си даваме задачки ,който изпълняваме така егото придобива малки мускулчета и малко по малко самочувствието нараства, ако имаме ниско самочувствие. Също и че хората,който имат психоза нямат его. Така че, това да нямам его малко ме плаши. В тази насока попитах!
  19. д-р Тодор Първанов

    Съвет за психолог в Благоевград

    Това е вид натрапливост, дано успееш да намериш колега.
  20. kipenzov

    въпрос

    Определено подкрепям твърдението ти! Констатацията ми беше по-скоро в друга посока. Като си спомня колко трудно ми беше да ,,се отлепя", за да осъзная смисъла на ,,его" и според мен и Еделвайската в момента се опитва да ,,въведе ред в понятията" за себе си. Съответно за това предложих дефиницията за ,,личност" от уикипедията, за да може при следващата ,,вълна" на вътреизследване сама да си осъзнае, че и характера е част от егото, а социалният образ, с който вероятно към момента се идентифицира, е просто ,,маска".
  21. С удоволствие бих посетила в София, но проблема ми е малко по-деликатен, когато съм на непознато място или когато не знам къде има тоалетна имам чувството, че ми се ходи до тоалетна по голяма нужда постоянно , започва едно потене, учестено сърцебиене и т.н. и за това мисля, че ще ми е по-спокойно в града, в който живея..
  1. Load more activity
×