Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Цялата Активност

This stream auto-updates     

  1. Past hour
  2. сиси1

    Сиси1

    Благодаря.То се повтаря от време на време и всеки път ми е като за първи път,но да ,психотерапия онлайн явно не става.Благодаря за вниманието и май наистина ми трябва компания и психотерапевт.
  3. Yesterday
  4. kipenzov

    Сиси1

    Преди години пак си писала в този форум! Получила си насоки! Отново пишеш тук! И отново се завърташ в цикъла на мисловното предъвкване. Ако не можеш сама да си пренасочиш мислите, вземи чети книга! Има страхотни романи! Докато си намериш реална компания! Щото това - дигиталното, не е като реалното! Ако и това не можеш да направиш - стани религиозна! Отдай мислите си към Бог!
  5. сиси1

    Сиси1

    Не се намери никой ,който да ме разбере и да е до мен в този момент и тзи вечер стана нещо странно.Отново потънала в мислите си ами ако и съоветно обясненията им на мен просто ми писна ,защото осъзнах че нямат край.Писна ми да се измъчвам и си казах.Абе я да видя аз какво всъщност е това нещо и ги погледнах някак от страни и усетих пулсаций от едната и от другата страна на мозъка ми и така си ги наблюдавах и ги оставих да се напулсират и присто напуснах бойноти поле. Не знам дали е правилно.Никой не ме е водил.Напуснах и вече не ми пука въобше дали е правилно и какво ще стане. Не знам как се нарича това в психологията и дали е добре или по зле ,но просто бях до тук.
  6. сиси1

    Сиси1

    Ясно ,трябва ми някой на който да варвям и да св отпусна в негово присъствие,който да ме води,докато се науча сама да го правя.Сега разбирам колко съм св подтиснала,пе чак съм се заличила и забравила,та затова се страхувам.На някой може да се струва непонятно да се страхуваш от себе си,но на такива като мен им се е случило.Странно и жалко.
  7. kipenzov

    Сиси1

    Психтерапията е предимно насоки! А работата е предимно твоя! Учиш се как да преодоляваш точно тези цикли, за които питаш, докато ползваш за временна емоционална "опора" психотерапевта. Докато се научиш сама да го правиш!
  8. сиси1

    Сиси1

    В смисъл такъв ,че в момента чувствам ,че имам силата и да спра да мисля по мнго и да му се отдам без да се боря с това състояние и не знам какво да направя.Когато дв е сили са еднакво силни не знам на коя да се отдам.Да се отоусна и да кажа ,,да става каквото ще,, или да подтисна всичко.Мога и двете.За това казвам.Не знам кое е правилното?
  9. сиси1

    Сиси1

    Има ли разалика между това мислене и мисленето при шизофрения?Аз като се захвана да разсъждавам и не мога да спра,като бягство от реалноста,и трудно се съсредоточавам в ежедневието си.Казвам си че ще спра,но ме увлича и се усещам ,че хипервентилирам през това време.Че е защитна реакция го разбирам,но всякъш се опитвам да направя вътре това,което не е станало отвън и не мога да спра.Критиката я има ,но волята не .Аз знам,че сама е трудно да се справя,но за мен е много важно да опитам.В единия слупай се чувствам слаба ,а в другия знам ,пе аз мога! Трябва ми не осихотерапия а смо насоки. Така мисля.
  10. А и Гордостта е до време. Времето, моментът, когато изникне(се докснем до) ново познание, което да се осмисли, овчуства, осъзнае. Тогава "пропадаме". И така до следващия "цикъл на растеж" по "спиралата на въздигането". А иначе през цялото време на тези процеси на "цел след цел" ние просто живеем, ама различно, индивидуално, всеки. Понякога дори "раждаме" и безсмислени фрази като - "духовна гордост"?!?! Гордостта все пак се ражда в материално проявеното, в материалното ни съществуване, а не в духовното!?!!!!!
  11. Гордостта на индивидуално ниво идва от самочувствието (сам да чувстваш, благодаря на Д.Колева - от нея почерпих тази интерпретация). Реалистичното ниво на самочувствие идва от самоуважението, че с убеждения и действия постигаш хармонични със средата и собствените си намерения резултати от действията. Това "резонира" с обществените "инструменти за оценка", които "избиват" на индивидуално ниво под формата на чувство за собствено достойнство(самоуважение) и чувство за чест(съвестност). Обаче на обществено ниво, индивидът е просто "тухличка". Особено, ако обществото е формирано на база религиозна догма - тогава индивидуалността е пошлост, а гордостта е тщеславие. Така индивидът в обществото не е приемливо "да поставя Себе си пред Общото(да се възгордява)". Но все пак през последните 3 века след Ренесанса, в обществото е извоювано правото на уважение на индивида от обществото. Това се нарича "право на достоен живот". Така всъщност "достойнството" се превръща в инструмент за "равнение" на индивида с обществената морално-ценностна система. И "да бъде достоен" означава човек да си е заслужил правото да бъде уважен от обществото, т.е. да изпълнява обществените си задължения съвестно. А съвестно означава съобразно възприетото за правилно в обществото, съответно - морално-ценностната система в съответното общество. А пък, когато човек проявява действия и изказва мнения съвместими с тези ценности в обществото, то това се явява "атестат" за нравствени качества и спазване на принципи от личността на човека, които "заслужават" уважение", демек си печели "правото да бъде уважен", демек "групата го приема", проявява благосклонност да бъде "приобщен" защото "има" Чест и е "достоен". Да, ама тези прояви са реализирани чрез Личността(персоната) на даден човек. А личността на днешно време често е "куха маска", зад която се крият доста проблеми на Егото и неговото развитие. А и често обществените групи са формирани на база общ страх, а не идеал.
  12. Цялата фабула на дискусията се състои в "противоречието" между Индивидуалното и Колективното! И за съжаление има манипулативния "привкус" на "морализиране", поне за мен. За повечето от останалите вероятно е "изпълнена с трепета" "да се посочи правилното", и това е "право", ама е от "другата страна" и така се получава "моралният релативизъм" - за един е правилно, а за друг не. Е, аз поне, съм се "сблъсквал" с подобни ситуации и от опит знам, че когато "двама спорят, истината вече може да се открие и на трето място". А всичко е Истина. Зависи единствено от "Имаме очи да видим". П.п. когато човек застане разперил ръце на връх Мусала, вперил поглед в посока София, той може да види евентуално Самоков, но не и ръцете си. Камо ли пък връх Вихрен! а и Дънов в линкнатите беседи говори в едно изречение за "гордост", а в следващото, със действието, вече използва "горделивост"
  13. royalrife

    Справедлив ли е животът

    Животът изтича и се втича в мен, когато съм лист от дървото.И така справедлив ли е животът. За мен този въпрос не стои. Дървото има грижата. Падна ли от дървото обаче, веднага изникват въпроси. Сега накъде ? Посоката, разбира се е надолу, към земята. Там ще се извършат едни справедливи органични процеси, докато един ден се появя като нов лист от дървото. То е по отношение на формата. Аналогични справедливи психични процеси ще се извършат и в съзнанието ми. По лесния начин е да се намери някой добър вълшебник, който да ме залепи обратно на дървото, без да се налага да минавам през тези нелеки процеси на трансформация, но така се случва само в приказките за деца. Избягаме ли от Бога, т.е. от Любовта, Мъдростта и Истината, завръщането при тях е дълъг и труден процес, но напълно възможен, ако имаме висок идеал.
  14. Last week
  15. АлександърТ.А.

    Духовната гордост

    Запичането , то е учене , то е добро , то е упорство . Тогава защо да е суша ? Защото носи страдание , понижава живота , за гордия и околните . А хубавото е че само страданието/печене прави хляба годен . Според мен е точно така защото : 1-----------гордоста е сравнение с някои друг ясно защо . Отношение към другите 2-------------достойнството е себеуважение . Отношение към себе си 3---------а честта не знам ? Само родството ѝ с честност я прави привлекателна . Не е ли много близо до гордоста с потдържането на лична чистота ? Как се вписва тя в днешния прагматичен живот ?
  16. ,,Под смъкване имам предвид - разведена мома на около 20 г. Предлагат ми да се оженя за такова момиче.,, Познавам много хора - мъже и жени, които са разведени или са били такива.Това не ги прави по-лоши или по - добри от другите. Важното е, дали би се разбирал и живял добере с конкретния човек.
  17. Подкрепям Александър. Аз бих попитала родителите ми директно - Какво е важно за тях - аз да съм щастлива или те да имат всичко, според обществения стандарт и изисквания ? Какъв би бил смисълът на изграждане на семейство, което е обречено на развод? Генерално няма гаранция за нищо в живота и пак може да се стигне до развод и при други обстоятелства, но нека поне сключването на брак е резултат от любов и желание, а не от необмислен избор.
  18. Може би трябва да смениш гледната си позиция . Да не поставяш родителите на първо място . Все пак , сам казваш , че ще живееш с търсения избор дълго след тях . Но мисля че ти е ясно това и всичко друго и не може да решиш кое колко важно е .На пръв поглед с покачането на интелигентноста се увеличава и възраста за женене .Смятам съзнаването на отговорноста към себе си , към партхйора , към родителите към децата , повишава трудноста . Имай в предвид , че самата женитба е акт на жертва . Човек жертва свободата си в името на ........ Изреждането на десетина неща ще ти донесе повече яснота . ,,Предлагат ми да се оженя за такова момиче."-----------------Без да имаш представа за характера на човека , ще е избор на сляпо . Има много вицове за избора на змия от затворена торба . Но ако се чувстваш психически непоклатим това няма значение .За това на мъжете ни белеят косите и умираме по рано . И в работата и в къщи все се борим за надмощие .
  19. АлександърТ.А.

    Сиси1

    Може да срещнеш различни трудности според твоя характер .Това тук , само с няколко думи трудно ще се преодолее . Така че , разгледай техниките дадени от Инес Райчева . Също в личната и страница има добри неща .
  20. "Та рекох, ние сме дошли до онзи предел на разбирането на живота, в който се намирал един от знатните мъже на Египет, който минавал своето посвещение при Хермес Трисмегист, като минавал през един голям изпит, прекарали го да премине през пирамидата. Сега няма да ви разправям по-нататък, но след като преминал четири свои изпитания, дошъл до едно място, дето се намирал в един затворен замък и при всичкото свое знание, което имал, не могъл да мине по-нататък, казва: „Излъга ме моя учител, изпрати ме тук да умра, аз виждам нему му трябва моя живот, но аз по-добре ще разбия главата си, отколкото да остана в това подземие и да се откажа от своето учение.“ И в своето отчаяние, той си блъскал главата във вратата и тя се отворила. Та рекох, докато вие не си блъскате главата на Божествената врата, тази врата няма да се отвори. Това е един психологически момент, когато дойдат най-големите страдания и терзания, човек счита, че нещата са безизходни и непостижими, тогава може да се познае, че има една разумност, която урежда нещата. Непостижимите неща стават постижими, той вижда висшата разумност. Защото, ако в живота нямаше тази разумност, никакво постижение не би имало. Защото Божествената разумност от по-висшето слиза към по-нисшето и се свързва. Има две течения: едно от Божествения свят слиза и прави цял един кръг. Ние се занимаваме с проучване на хората, но когато те се свържат, ще има едно сближение между всички хора, ще има едно сливане между всички. И нуждите, и страданията на всичките хора ще бъдат задоволени и техните копнежи постоянно ще се реализират." Наближило е Царството Божие
  21. На 25 г. Съм. Случи се така, че все не намирам подходящото момиче, не че много и ми върви де... На родителите и на близките ми това много ги тормози. Нашите искат снаха, внуци. А ако ви кажа, че съм от малцинството не знам дали ще ми повярвате. Въпросът ми е, щом не мога да открия човек според моите критерий, дали да не ги смъкна малко? А повярвайте ми не са много високи. Под смъкване имам предвид - разведена мома на около 20 г. Предлагат ми да се оженя за такова момиче. Аз съм на мнение, че женитбата е само веднъж в живота и трябва много да се внимава, защото е за цял живот. Но не искам родителите ми да страдат. Единствено дете съм, а няма да живеят вечно редно е да ги зарадвам със снаха и внуци... Помогнете мииииии!!!
  22. АлександърТ.А.

    Сиси1

    Да отпускаш и след малко да поемаш контрола е начин за изграждане ..... Но аз споменах друго . Да прехвърляш за няколко минути , като ежедневно упражнение , вниманието . За да може да свикнеш , и контролираш ума си .Ума може да се спира и пуска по желание . Става въпрос за способноста на ума да формулира думи и изречения . Това което някои наричат вътрешния коментатор .
  23. Медиите не са загинали! Загина качествената журналистика в тях, или поне само единици останаха. И то подобни журналисти не са "оперативни". Станаха "шефове" и вече "играят хорото на капиталодържателя". Но има и добри новини. И то точно от влиянието от наличието на Интернет произтичат. На Стойчо Керев предаването - "Новото познание" го качиха на екран, заради рейтинга. Един реванш за "свалянето" му на "Въпрос на гледна точка". Май гражданското общество се премести в Интернет, независимо от промяната на икономическия модел (съвременен феодализъм , според мен).
  24. Медиите загинаха, заедно с идването на Интернет, и ликвидацията на икономическия модел. Всички чакаме всичко да е безплатно. Е, получаваме го - медиите ни говорят това дето плащащия иска
  25. Излезе "Задругата" - нова книга, която получи висока оценка от прочелите я на ръкопис. Отзивите от хора, които са прочели ръкописа, са доста позитивни. Част от тях могат да се видят тук: От "БГ Дан Браун", през Умберто Еко, "искам я на хартия", "прочетох я на един дъх", "галактически талант"...та до "филм искаме"... Един интересен отзив от една от най-популярните ни писателки Здравка Евтимова, председател на българския "Пен клуб": "От този ръкопис ще излезе книга-бестселър." "Прочетох романа на един дъх, а после-още веднъж" --- Обявлението във Фейсбук страницата на Издателството: https://www.facebook.com/lexiconpublisher/photos/a.1680651772246289/2127027027608759/?type=3&theater --- Фен-клубът на книгата във Фейсбук: https://www.facebook.com/groups/2072321553067590/ --- Личен блог на автора - Добри Божилов Откъс следва: ЗАДРУГАТА Добри Божилов 1388 В тези трудни времена, след чумата и постоянните войни, хората вече не плачеха. Бяха свикнали със злото и живееха с него. Но днес лицето на царя беше мокро. – Това е краят – каза Шишман на съпругата си. – С Иван Асен идва и краят на България, краят на всички ни... – Винаги има надежда, вярвай в Бог, брат ти вярваше... – Вярвам, откакто съм роден. Направихме чудеса в неговото име. Шепа народ, разсипан от епидемии и алчни феодали, успя да удържи османците толкова дълго. Но всичко свърши... – Все още има надежда. Сърбите победиха веднъж. Василевсът е още в Константинопол... – Няма надежда. Който държи Средец, той държи целия полуостров. Константинопол е един обсаден град. Няма кой да го спаси. Единствената възможност бе да удържим Средец. Да го удържим сега, да го удържим утре, да го удържим още 20–30 години. Да го удържим, докато стане някакво чудо, докато дойде нова сила в народа ни, да се събере войска и да прогони поганците. Който държи Средец, държи всичко. Османците го държат. Сега всички сме обречени. И ние, и сърбите, и гърците, и василевсът... – Поискай помощ, съберете се с брат ти и с Лазар. Върнете града... – Всички заедно не можем надви османците, силни са. А какво остава да им отнемем такъв град? Те едва го отнеха от нас – слабите. Ние как ще им го вземем? – Поганец ли ще ставаш? Плачещите царе накрая стават поганци и паши на султана. – Платих скъп кръвен данък на султана. Колко царски синове и дъщери му дадохме да воюват за него и да му раждат деца. Унизихме се. Но аз поганец няма да стана. – Тогава не плачи. Предстои ти да загинеш геройски. Героите не плачат. – Няма да загина геройски, любима моя. Все още имам какво да направя. Имам и време, преди поганците да покорят България. И това нещо е по-важно от всичко друго, след като загубихме Средец. – Сигурна съм, че си роден, за да постигнеш велика победа в живота си, Шишмане... Винаги съм го вярвала... – каза просълзена царицата. – И аз ще я постигна. Просто за тази победа никой никога няма да разбере – отвърна царят и избърса последните сълзи в живота си. 1. „Евреинът“ Велко Езра скочи от коня. Добичето беше преуморено от бързане, но тържеството при везира беше по-важно. Подаде повода на коняря заедно с една пара. Оставаха броени часове, а трябваше да се приведе в приличен вид след дългата езда. Имаше и още една среща междувременно. Забърза се нагоре по стълбите в гостилницата. Пролетта в Константинопол вече беше настъпила. Онова прекрасно време в мекия климат край Проливите, в което нито студът те кара да трепериш, нито жегата изпълва въздуха с непоносима влажност. Двама турци седяха на масата и спореха. – Султанът пак се продаде на неверниците... – каза единият, очевидно без особено да се страхува от шпиони в самата столица на империята. – Е, ти пък сега, едно име. Не се е продал. Не му е дошло времето още явно – отговори другият. – Три века градът е наш и още носи християнско име. Срам и позор за Пророка – упорстваше първият. – Султанът никога няма да се освободи, докато взима заеми от неверниците. – Вярвай в Падишаха, той има най-голямата империя на света. Сигурно знае какво прави... Турците обсъждаха вечния вече въпрос, кога ще се смени наименованието на столицата. То още беше византийско, на името на основателя на града – римлянин и християнин. Турците си го наричаха Истанбул, а балканските християни – Цариград. Но официално нито един от султаните от XV век насам не беше го преименувал. А империята бе минала зенита на мощта си и с всяко следващо поколение ставаше по-слаба.Тоест вероятността името да се смени – по-малка. Езра беше наясно, че така наречените „неверници“ името слабо ги интересува. Западна Европа бе общество от търговци и манифактуристи. Вълнуваха се основно от богатствата на Османската империя и от търговските пътища. Името на столицата изобщо не беше въпрос, над който се замислят. Турците бяха прави, че султанът е затънал в дългове и това го прави зависим. Но никой никога не му бе поставял условие за името на Константинопол, нито пък някой би обърнал внимание, ако го промени. Истинските условия бяха за пристанищата, за тържищата, за концесиите. И разбира се – найважният въпрос – за оръдията, пушките и мунициите, които Падишахът щедро купуваше, за да воюва с руския цар. Така онова, което интересуваше хората, на които дължеше пари, беше да купи въоръжението от тях, а не от съперниците им. Стаята беше добре подредена. Ваната – пълна и затоплена. Езра бързо свали дрехите си и се потопи в рая. Час по-късно, в нови одежди, обръснат и освежен, евреинът се отправи към Златния рог. Кварталът на немюсюлманите, където кипеше основната част от търговията в града и носеше най-големите приходи на хазната. Домът, в който го чакаха, беше от по-първа ръка, но не от най-богатите. Задругата беше преценила, че това е най-доброто прикритие. Бедна и невзрачна къща привличаше точно толкова шпионите, колкото и твърде богата. Агентите знаеха, че дом „средна ръка“ е предпочитано прикритие за всякакви тайни дела.Отвори му слугинята – надлежно забулена българка. Въведе го през познатия коридор, после в дневната, после през една дупка в пода – в подземието. Там го чакаха другите трима братя. – От Пловдив до тук толкова бързо! Чудехме се дали ще успееш, Велко. Уморил си кончето... – каза хаджи Петко,собственикът на къщата. – Умори се наистина. Но така можем да уредим работата с Мехмед паша още днес. Няма да се налага да ходя на султанския прием другата седмица. – Да, спести ни пари. Секретарят поиска петдесет златни,за да ти уреди покана – включи се дядо Неофит от Бачково. – Петдесет лири? За толкова ще си купим няколко нови коня... – възкликна Езра. – Излиза, че да преумориш кон е по-изгодно – забеляза пресметливо хаджията. Езра седна на скромния миндер. Настана кратко мълчание, след което Петко отново проговори: – Нямахме време да се видим с Игумена. Изчезнал е някъде, сигурно не е и в България... – в разговорите помежду си членовете на Задругата използваха истинското име на страната си. – Значи ще решаваме сами – каза Езра. – Ние мислим да поискаме Кресна – намеси се хаджията,очевидно говорещ от името на останалите трима. – Но ти си евреинът, ти познаваш по-добре длъжника си. – Кресна е предпазливият вариант. Почти сигурно ще ни я даде. Хасково е по-добре, че е близо до Узунджово. Но може да ни помисли за алчни. – Кресна ще донесе поне тройно по-малко пари от Хасково – каза Неофит. – Ще ни трябват две години да покрием харчовете и едва след това ще спечелим – съгласи се Езра. – Но пък така има възможност в бъдеще пак да му дадем заем. Като му е евтино да го изплаща, ще вземе от нас. – Значи и ти си съгласен с нас – рече Неофит.. – Мисля, че не трябва да се изсилваме. Хасково – може би друг път. – Това ще е решението – заключи хаджията. – Ще поискаш Кресна. Да прекараш приятно и да не сваляш много фереджета на везирските ханъми... – Какви ханъми, те половината са българки и сръбкини подсмихна се Езра. Четвъртият в стаята така и не каза нищо. Запази мълчание до самия край на срещата. Езра кимна и излезе. Знаеше, че баща му, истинският му баща, а не евреинът Йосиф Амар, чието минало бяха присвоили, не обичаше да говори много. Езра Амар – „синът“ на Йосиф, богат еврейски търговец и лихвар, всъщност беше Велко, син на Иван от едно село край Пловдив. А Иван почти не говореше, предимно действаше...
  26. сиси1

    Сиси1

    Да отпуснеш контрола съзнателно докати го имаш.Това ли е лечението?
  27. Зависи кой(какво) е Учителя! Има един Учител, който те учи и в който живееш - Животът! Може и в един човешки живот! Зависи каква е на човешкия живот! Ако е да откриеш основите на човешкия живот, то вече има достъпна доста информация(не само след сърфиране в Акаша). Ако "основата" е различна от основата на човешкия живот, то Взорът на човек ще е насочен в "бъдещето", но не и тук и сега! Различни "стоки", различни "цени", различно вътрешно усещане на "носителя на правото за живот"! Различни човешки Идеали! В това е друга разлика в мирогледите ни, Станимире! Аз "преследвам" "Свободата", а ти "Служенето"! И не мисля, че това е проблем?! Въпросът е да има Уважение! Цената за Свободата е, че не мога да управлявам мен си и хора, щото не обичам да се подчинявам, но за сметка на това ми е доста "широк мирогледа". Цената за Служенето е, че мога да управлявам себе си и хора, но за сметка на това ми е "стеснен мирогледа". П.П. И да! по пътя към Свободата, няма как да не "минеш" и през "падането". Ама, за да паднеш, требва да си бил и нависоко преди това! А Горделивостта, Завистта, Злобата, Похотливостта и т.н. са все предизвикателства за преодоляване! Първо "виждайки" ги у другите, а после "да ги открия" и в мен.
  1. Load more activity
×