Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Цялата Активност

This stream auto-updates     

  1. Past hour
  2. "Изобщо човешката енергия може да се разработи в три направления: в широчина, която дава стабилност на характера; в дълбочина, която дава активност и предприемчивост; във височина, която дава стремеж и полет на духа" от предложения линк за Гордост и тщеславие Донка, не знам дали знаеш, че е трудно да се дели. Примерно 3/2. Това едно и половина е Таткото - "Мама е номер едно, а Тате - едно и половина" "Великата майка" е едно - хоризонталното. Това е "периферното мислене" на женското. "Великият Баща" е двете половини на вертикалното, след равнината на хоризонталното. Това е "тунелното мислене" при мъжкото. Две посоки - хоризонтала и вертикала. Ама три "направления". Душа, Дух в потенция или латенция. П.П. Има и три ЛОГОСА - на Кибела, на Аполон и на Дионисий, които добре са описани от Ал.Дугин в това интервю - "Ноомахия – битката на умовете. Логосът на цивилизациите" а може и просто това в орфизма - Хиерогамия а иначе 2-та 3-ъгълника като се "съединят" се получава много стар символ, който евреите го наричат "Звезда на Давид", ама е доста по-стар от еврейството. Както и "Свастиката на Четирите Елемента" дето им се "изсипа на главите". Вероятно като отговор за "експропеирането" на символите и Горделивостта зад Гордостта?!?, която умело "интерпретират и налагат" под формата на Жертви - пасивни жертви, който заслужават възмездие, което си е прикрита Агресия. Макар, че полярното на това е, че Жертвата им е, за да се обедини(глобализира) света. Един Бог знае!
  3. Наистина са доста! Хубаво е Всички "да си ги виждаме", ама повечето го правят като "ги виждат единствено у другите"! И всички довеждат до потискане на творческата енергия( вкл. и сексуалната!). Вероятно не за друго, а за да се научим как да използваме тази енергия! А не да "бягаме" от нея, бягайки от нас си! Ученето става по два начина - с показване(личен пример) и с научаване на правилата. Едното дава свобода на Личен Избор, второто "изисква придържане". Не можеш "да дадеш" Свободата на друг човек, ако не си си "я дал" и на Себе си. Всеки греши! Някой обаче след много грешки, предпочитат да започнат да следват правила, а не да ги открият "пробвайки". Потискат Гордостта си, защото след "направените грешки" самоагресивно "губят" усещането си за достойнство и чест, след "съпоставката" с "клишета(,които) са ни набити в главиците", ама и ние сме се "съгласили" те да са там, дори и несъзнателно. А всичко е въпрос на самоуважение и самоувереност, добивани чрез куражът да се "изправиш", след като си "паднал". До следващото "претопяване" на Гордостта, Честта и Достойнството и смиреното начало на новия "цикъл на растеж и развитие". Корективът за "грешките" е във взаимодействието с другите и със средата( единствено е второто, ако си в Един-Е-Ние, извън обществото и "цивилизацията", ама това са изключително малко хора)
  4. Today
  5. АлександърТ.А.

    Сиси1

    стрес(страх) , казала си отговора : ,, Какво да правя , за да овладея положението ? "----------------Научи се за кратко да не мислиш . Само чувствай , като насочваш вниманието към усещанията .
  6. kipenzov

    Божията прошка

    А страхът да загубим "постигнатото" в умствен план, колкото и да се кривим как да го наречем си е "Малодушие". Голямата Душа е захранвана от силен Дух! Силния Дух се крепи на Истинна Вяра! При Истинна Вяра, страхът, че ако рестартираме ще се получи нещо кофти, отпада от самосебе си. При Истинна Вяра, това което ще се изгради наново, ще бъде по-добро копие на предишното! П.П. Ако си сътворил къща с всичките налични тухли, то за съграждането на нова къща ще бъде със същите тухли! Единственото ново ще е Формата на "Къща", но Идеята ще е същата - "Място, в което Живееш"
  7. kipenzov

    Божията прошка

    Отваряне за Новото. Ново раждане. И така..... до следващия скок към Вечността.....
  8. Станимир

    Божията прошка

    Ами тя веригата от причини и следствия може да се върне и по-назад - примерно до осъзнаването на погрешността на дадена наша мисъл, постъпка и още по-назад до присъствието на някаква слабост или погрешна нагласа в психиката ни. Идеята ми беше, че без поемането на отговорност за миналото и без намерението такава да поемаме и за в бъдеще, то процесът на искане на прошка остава някак си незавършен - само думи и намерения. Дори и да са съпътствани с вътрешно осъзнаване и разкаяние, то това все още е само предпоставка за промяна, но все още не е промяна. А прошката май има смисъл само ако доведе до промяна. Тя може би е този преломен момент, в който нещо в психиката ни се обръща и ние започваме да виждаме нещата по нов начин...
  9. Това "допълнителното", е Горделивостта! Това е "отишлата" в нереалистична проявеност Гордост, което се получава, когато няма Или по-краткото - когато проверката ни в реалността "се диктува" повече от това, което ни се иска да виждаме, а не от това, което СМЕ. Така се "раждат илюзиите" за собствената ни значимост. "Добавената стойност" за компенсиране! В Живота НЯМА отрови, има ДОЗИ!
  10. Това е така, но точно в това "производно" е ключът. Добавя се нещо допълнително и май ненужно. Има едно сравнение с другите, едно чувство за открояване. Да, всички сме различни, но в същото време никой не е изключителен. Гордостта може да е съпътствана и с едно задоволство от вече постигнатото, от миналото; може да доведе до пропускане на слабите страни... За мен е достатъчно човек да има увереност. Да знае, че може, стига да положи търпеливо, последователно и настойчиво правилните усилия. Всичко над това е сякаш излишно, задържащо го.
  11. П.П. А иначе ако има желание за "ОТКРИВАНЕ" на още "Врагове", ето в тази статия - "Основните ми врагове са вътре в мен. Горделивост и самоунижение", с психоаналитичен подход е описано доста добре причината за възникването на Горделивостта, но през "лакмуса", че това е "ВРАГ", което не споделям. Поне аз! Според мен е "Предизвикателство" за преминаване!
  12. Донка

    Духовната гордост

    Гордост и тщеславие Гордост и ревност Това е само една малка част от написаното от Учителя за гордостта. Мнооого полезно ми е било, когато я преодолявах. Хаха, то не е тайна - гордеех се, че съм чувствителна към отношението на другите към мен, че съм скромна (тогава така наричах стеснителността си). Гордеех се, че се жертвам, като пренебрегвам своите нужди заради тези на другите хора, че не съм нагрубила или обидила никого, гордеех се дори, че страдам, без да го показвам на хората... То всичко било агресивно, оказа се - и това, с което се гордеех, и самата гордост. Сега си мисля колко клишета са ни набити в главиците....
  13. Донка

    Духовната гордост

    Позволих си да прехвърля последните мнения в тази тема, като по-адекватна на идеите в тях. Ще се радвам на дискусия с интересни позиции и особено аргументи. Моята лична позиция - няма положителна гордост. Стигала съм до извода, че хората, които поддържат това становище, смесват гордостта с достойнството и честта. Те наистина са положителни (нямат отрицателен аспект).
  14. Донка, гордостта е производна на самоуважението. А реалистично изграденото самоуважение се дължи на адекватни действия и постигнати положителни реални резултати от тях в Света. Дали това бива постигано от следване на определени съвети само в един два текста или като цяло от изучаването на целокупниия Живот е въпрос на индивидуален път. Не знам за какви "разновидности" на гордостта говориш, но предполагам, че щом ги описваш като "преодолени", то става въпрос за полярно проявени в характера крайности. Негативната Гордост е Горделивост. То и в езика ни това си е показано като "звучене".
  15. Yesterday
  16. сиси1

    Сиси1

    Днес ми се случи интересно нещо.Бях толкова уморена и легнах да поспя.Така желаното отпускане ....всякаш за миг го усетих- онова същото от безгрижното детство.Докоснах се до себе си,но това беше само за миг.Инстинктивно веднага се стегнах и ме обля адреналин.Това,което толкова жадувам,защо се получава така ,че не си го позволяваме.Какво всъщност е това.Нещо,което е в теб а не си позволяваш да изпиташ.Натрупан стрес или зависи от волята?
  17. kipenzov

    Божията прошка

    Първоначалната ми реакция беше, че "да простиш на Себе си", като израз, който използвах, е точно поемането на отговорност за собствените действия и минали такива. Ама като се замислих (пуснах в ума си да се движи) , самото значение малко се раздели. "Поемането на отговорността за живота ни" е по-скоро следствие на "прошката" и към самите нас. Един вид, "прошката" клони към вътрешно изживяване на Катарзис. Некво "разтваряне на отминали напрежения", "успокояване" на потиснати кофти спомени, приемане... некъв микс общо взето. А поемането на отговорността е последствие на това. Виж на колективен план вече е доста по-сложно и аз поне мога да си шляфотя, но няма да е обективно, щото не съм подготвен добре по темата. Щото Един път - Времето тече доста по-бавно при реализирането на промяната на това ниво. Даже колкото по-голяма е соц.групата, толкова по-ниска е скоростта. А второ - едно е един човек с некъв микс от родови духове и среда, в която е "извайван" и се е "изваял" чрез изборите си, а друго е множеството от всички хора в соц.групата. Сумати "родови духове", обединени в "племенни духове"( македонци, шопи, лудогорци, мизийци, Габровци...), формирана народопсихология, регионални и континентални "сборни" духове.... .... и така до плана на "Духът на Времето"(поредицата от филми с това заглавие са впечатляващи, Zeitgeist). Цивилизацията.
  18. О, какви предположения. Не, не съм горда с нищо. Преодоляла съм една разновидност на гордостта преди доста години - тогава именно Учителя и Лазарев ми помогнаха да осъзная какво нося в себе си, и как да го изчистя. Не че няма още за чистене - излиза от време на време по нещо, но отдавна не може да ме ръководи и да ми влияе. Да, има разлика между гордост и горделивост, но тя не променя смисъла на корена, а само проявленията. Дори горделивостта ми се струва по-малко агресивна от гордостта. Колкото до беседите и Учението - благодарна съм, че са в живота ми. За себе си - не, не усещам никакви оценки към себе си - само разбиране, когато проявя някоя слабост, но веднага идва старанието да го преодолявам. От време на време усещам, че Небето ме "потупва по рамото" - например с прегръдката на моята внучка, или с доверието в очичките на някой от моите малки ученици... Е, има и моменти, когато си усещам как ми казва "Опитай отново"
  19. Станимир

    Божията прошка

    Всъщност това да "простиш на себе си" не е ли еднозначно с поемането на отговорност за действията си и приемане на последствията от миналите такива? В колективен план като нация, повечето хора за съжаление не са готови да поемат своята част от отговорността да не говорим за нещо повече), а винаги търсят на кого да я прехвърлят. Думите "нищо не зависи от мен" са често срещани. Но с такава нагласа, ако съдбата ги постави на желаното място, където всичко да зависи от тях, те също няма да се справят. Именно заради неразбирането и нежеланието да се поеме своята част от отговорността.
  20. Тука не разбрах "връзката"! Гордостта в некъв негативен аспект ли я "споменаваш"?!?! Нима ти не си Горда пред Себе си, че живееш, практикуваш, както си посъветвана в Беседите?!?!? Че живееш Живот на "хрисима християнка"?!?! Аре да не оБъркваме "Гордостта" с "Горделивостта"!!! Както и Егоцентризмът да се оказва лошо проявен Егоизъм, а не обратното, и така и двете понятия да са в негативна конотация, а не само егоизмът.
  21. kipenzov

    Божията прошка

    Вече казах, че не ми са повтаря циклажа от темата за "Нещото, което може да обедини българите"! Просто най-трудното нещо е да Простим и на Себе си, ама за това се иска да сме се "погледнали" реалистично какво сме! Каква е "реалната ни стойност", а не "добавената"! Какво реално можем и правим, а не единствено това, което мислим, че ще направим. Както са казали старите хора - "Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая!"
  22. kipenzov

    Божията прошка

    Не е въпросът "правилно ли е", "точно ли е" или не, както "изгаря от желание и го прави - "посочва", "педагожката в Теб". Просто е вариант на избор за подход за позитивно самопрограмиране (НЛП)! А "изборът" е оставен на четящия редовете, без "уклон" в неква насока. Когато използваш думата "Липса", това определено фокусира съзнанието върху представата за "нямане"... и "блокажите" не закъсняват...... Както става и с "плодовете" .......за "ядене"....
  23. kipenzov

    Божията прошка

    Всяка Идея може да се прояви в множество форми. Както и в една Форма можем да "открием" доста Идеи. Дори и Идеята за "Дух"! Ако "задълбаеш" малко ще видиш, че има Една Основна Идея ("Живот") и множеството на Производните Идеи. Основната Идея е основа на Производните Идеи, а те са проявени чрез един билюк проявени Форми. Включително и формата на "осъзнаване", "наблюдаване", отразяващи Идеята - "Взаимодействие със Цялото" и т.н. като част от Целокупното. Просто Идеите са на "по-високо ниво" в "йерархията на Проявата", такава каквато хората можем да осъзнаем. До тук съм стигнал поне аз, докато съм си изследвал съзнанието си. Това не значи, че няма и Нещо повече от Идея, "нагоре". А пък за Чувството не коментирам - там е Сакрална зона, дето не се споделя говорейки, а действайки.
  24. Напълно съм съгласен! Както е описван ефектът "Дънинг-Крюгер"(когнитивната склонност https://bg.wikipedia.org/wiki/Ефект_на_Дънинг-Крюгер) в тази статия https://www.edna.bg/svobodno-vreme/efektyt-dyning-kriuger-ili-zashto-glupacite-se-misliat-za-umni-i-strahotni-4653704 може всеки да се запознае за причините за нереалистичната ни себепредстава. Съответно самочувствието на напълно невежия в дадена област, винаги е по-голямо от нивото на самоуважение и на най-добрия експерт в тази област. Просто щото няма представа колко малко знае. Често се срещат изрази от рода - "Да, бе, тва па е толко просто, че чак няма нужда да го разбирам", докато на изказващия не му се наложи да "реши дадена задачка", изискваща притежаване на отричаната като "стойностна" компетентност. И последващото - "Де, бре, кой знай кво е направил, това секи го знае/може", ама не и същият говорещ, преди това. А така се "ражда подценяването" и съответната последваща кофти опитност. Станимире, това : отразява същата механика като "демоните" и "ангелите" и общата им същност на "божествени сили". А практически ценният ти съвет е напълно адекватен, особено при тревожни състояния - И всичко предноспоменато касае ниво ИНДИВИДУАЛНО развитие. Но все пак освен на индивидуално ниво, Животът го преживяваме и в колективният (общественото) му аспект. В това отношение вече си изгубих доста време да намеквам в теми, че често се "бъркат мащабите". Говори се за индивидуално, а се скача на ниво "колективно". И става "манджа с горзде", както е при по-предния пост: Не Страхът е "демон", а просто Страхът е вътрешната ни реакция от взаимодействието със средата, както и Любовта! Ама "дълбоките", а не това, което повечето си мислим. Резултатът като реакции от живота ни в Света. Демон/Ангел е трансцедентална същност и ние (всички живи същества) ги захранваме. Някои даже и "си ги вкарват" в човешка форма(антропоморфизират) и така "тръгват" суеверията чрез "разпространяване на образи", които не са лично преживени, а преразказ по чужди думи - разказана чужда "съдба". За това се говори вече за "Колективно несъзнаван психически слой" в психиката. Това е обектът на изследване в Социологията, Политологията и Социалната антропология, както и Дълбинната и Трансперсоналната псхология.
  1. Load more activity
×