Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Цялата Активност

This stream auto-updates     

  1. Past hour
  2. Today
  3. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Изново_родени - беседа Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 „Роденият от вода и дух ще влезе в Царството Божие.“ И на всинца ви пожелавам да се родите от вода и дух и да станете наследници на Царството Божие. „Благословен Господ Бог наш“ 3-та глава от [Евангелието на] Иоана, от началото до 14-и стих. „Истина ти казвам, ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие.“ Раждането, това е една нова епоха, един нов живот, в който човек влиза. Има два пътя, по които хората се раждат. Едни се раждат в пътя на променчивото, там дето царува смъртта. А други се раждат в реалното, в духовното, там, дето е светлината и животът. Хората сега вървят по две линии. Едни – по линията на смъртта, а други – по линията на живота. Когато някой човек пита: „Защо този човек умира?“ Защото върви по линията на смъртта. Такава е неговата съдба. Следователно онзи, който се е родил по линията на смъртта, той трябва да се роди изново, да влезе по линията на живота. Да влезе по тази линия, там не му трябва знание, наука. Една нова наука има, на която основата трябва да бъде Истината. Хората имат детинско разбиране за истината. Казват: „Какво е истината?“ И казват: „Истината е горчива.“ Няма по-сладко нещо в света от истината. Ако истината е горчива, то има някаква обвивка, която вас ви заблуждава. Туй, което горчи, е смъртта. Няма нещо по-горчиво от лъжата. Няма нещо по-горчиво от смъртта. Няма по-сладко нещо от истината. Ако животът е горчив, смъртта се е намесила там. Това са определения, за да имате едно истинско понятие, едно истинско схващане. Каква трябва да бъде новата насока? Защото всички хора искат да живеят по този път, по който сега вървят, но то е линията на смъртта. Горчивините ще дойдат. Явява се сега [Никодим] при Христа и [Той] му казва: „Ти си учител Израилев. Как учиш народа? Как проповядваш учението? По кой път трябва да се влезе в Царството Божие? През пътя на смъртта или през пътя на живота?“ Никодим се отрече, казва: „По пътя на смъртта се влиза.“ А Христос му казва: „По този път никой не може да влезе в Царството Божие. Роденият от плътта плът е, той ще умре. А роденият от Духа, той ще влезе в Царството Божие.“ Царството Божие е това, което вие търсите. То е онова щастие в живота. То е вашето спасение, то е вашето благоденствие. Може да го кръщавате както искате, то е Царството Божие. Царството Божие носи благата, за които вашата душа копнее. Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, те се определят на хората. Светските и духовните хора по какво се отличават? Един светски човек е човек, който обръща внимание на формата на нещата, в този свят туй, което вижда. По какво се отличава духовният човек? Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи. За да бъдеш духовен, ти трябва да имаш вяра. Да имаш вяра и да вярваш, това са две неща различни. Да бъдеш духовен, в пълния смисъл на думата, то е вътрешната страна. А да бъдеш проводник, това е външната страна. Този живот има и външна страна. Та сега човек, за да се роди, трябва му майка, една среда, в която той трябва да расте и да порасте в света. Следователно онзи човек, който трябва да се роди, трябва му вътрешна среда. Това са водата, въздухът. Водата, това е майката. Водата представлява животът. Казва някой, че обича майка си. Това е животът. Все трябва да се оформи в някакъв предмет. Майката може да даде на роденото дете живот. Ако тя не е, то не може да се прояви, не може да се прояви животът в него. Та, казва Христос: не само вода, но вода и въздух са потребни, за да бъде човек духовен. Питам сега: при сегашните условия каква форма вие може да дадете на въздуха? Някой път те представят като една птица. Представят, че е духовният свят. Областта на духовния свят е обширна. Тя не е така ограничена, както областта на Земята. Безгранична е. Това е обширно пространство... „Роденият от вода и дух ще влезе в Царството Божие.“ И на всинца ви пожелавам да се родите от вода и дух и да станете наследници на Царството Божие. „Благословен Господ Бог наш“ Изново_родени
  4. Yesterday
  5. Александре, тъй като е доловимо и едно малко импулсивно, недообмислено, но добронамерено желание "да ми посочиш" неща от вътрешния ми свят, които предполагам си мислиш, че не осъзнавам, бих ти отвърнал със същата "загриженост" за твоето възприятие, което отрича едва ли не обединяващия ни колективен "манталитет на жертва" като ти препоръчам да си припомниш произведението на Хр.Смирненски ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА "Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" А пък и да отговоря и на последния ти въпрос Изключително се радвам на признанието, че съм специализирал повече! Но паралелно със специализирането ми, в университета ме захраниха и с уважение към Гората, което ми създава проблеми при общуването с хора, което гледат на нея като неизчерпаем ресурс. Това пък ме е въвличало в скандали с фирми и бракониери, които обобщено описах така: и за което, след като се преборвах с тях, сядахме на по кафе и ме питаха защо съм такъв "идиот". Защо стоя върху "кацата с мед" и не давам да се пипа, пък и аз не искам да пипам. Оказаха се единствено прави за това, че след време няма да получа дори и "потупване по рамото". Но пък това ми помогна да осъзная в дълбочина смисъла на това, че като даваш не трябва да искаш в замяна. И си напълно прав - "пробваха" ме, защото не вярваха, че на днешно време, на такъв пост може да има човек с подобно мислене и поведение. И да! Не съм овладял "Този демон (който) върви с тебе, ти ще го храниш, и добре ще се отнасяш с него, и той с тебе ще бъде", тъй като се отприщих в гнева от писаниците ти по мой адрес,без да ме познаваш. " Та, имам, казва една черта в себе си, сприхав съм." Особено, когато спорът не се води по единствения от 36 начина за водене на спор ( по Шопенхауер), който изключва "окепазването" на личността на опонента.
  6. Александре, радвам се, че обръщаш внимание на написаното и от друг човек! А смисълът на собствената ни интерпретация? Предполагам знаеш историята за "обръщането на парадигмата", но ако не, ето я накратко: "В купето на влака пътува баща с момченцето си и една зряла дама. Детето не спира да гледа през прозореца и да вика радостно: - Тате, виж облаци! Тате, виж, те се движат с влака! При което дамата, предизвикана от шумотевицата прави забележка на бащата да "озапти" очевидно умствено изостаналото си дете. А бащата отговаря миловидно: - Госпожо, извинявам се, че детето ми Ви притеснява, но не искам да правя нищо друго освен да му се радвам, защото днес му направиха операция на очите и за първи път вижда облаци! " Предполагам, че ще си малко по-снизходителен в ОЦЕНКАТА си, която даваш чрез "Забелязването ти у мнозина говорещи подобно , някои слабости" , ако ти поясня, че напълно правилно си доловил детинското ми учудване за обективните събития в заобикалящия ме свят. Пък и като разумен човек е добре да се замислиш тези "слабости" у другите не са ли аспект от същността на Многоликия Живот, който стои непонятен в съзнанието ти, поради нежеланието ти да "видиш" нещата от перспективата, че колективният ни манталитет на жертва е в основата на сегашното ни ниво на функциониране на обществото. Или както е казано в Корана - "Когато сочиш човек, останалите пръсти сочат към теб" Още повече, изводът, описан в поста ми, е направен преди 14-15 г., когато все още "се носех на порива" на детинското проявление на Духа ми. "Неосъзнатото ми желание за растеж" беше съпроводено с осъзнаването, че това е възможно само през призмата на общото благо, но в това ми осъзнаване се раждаше страданието от наблюдението и анализа на обществото, в което виждах, че потенциалът за растеж в оптималната, общополезна насока е нищожен. Не заради друго, а заради несъзнаваното преследване на егоистичните интереси на огромна част от индивидите в това общество. Давай аз да "се оправя", а пък за другите "ме боли фара". Пък, ако може и да "уредя" децата и шурата и баджанака, независимо дали имат качества!?! И този модел на поведение не спирам да го наблюдавам в още по-безцеремонно проявление. Пък бил той и "цивилизовано" маскиран зад паравана на еснафското налагане на "изключителните" ми отрочета, чието "изпросено" от влиятелните им родители обществено внимание "изяжда" възможността за изява и проявление на други деца, с реални качества, а не с "декларирани" от родителите им такива. Толкова ниско Его-ниво, което идентифициращите се с тази перспектива на възприемане няма как да осъзнаят как вреди като цяло на обществото, защото има една раздумка, която всеки знае, но не се отнася до него - "Един българин е повече от двама японци, но двама българи са по-малко от един японец". Даже си мисля, че вероятно и осъзнаването ти на дълбокия смисъл на личностното преживяване на Йордан Йовков, описано в откъса от „По жицата” - Боже, колко мъка има по тоя свят, боже! , ще е някаква интерпретация ИЗВЪН този Манталитет на жертва, който обединява в обобщаващо описание предизвикателството да се родиш по това време, по тези земи, като човек от този народ. От перспективата на предизвикателството на живота ката български гражданин ще ти "докладвам" по агресивно дефиниращите ме като образ, зададени от теб въпроси за мой личен размисъл: Отвратително! И в това е Предизвикателството! Не, за мое съжаление! И в това е предизвикателството! Очевидно да! И в това е предизвикателството! .... а овците без смелост да проявят собствена индивидуалност и стремеж за разумност се причисляват към стадото, водено от пастир... Да! И в това е предизвикателството! А ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО е доста добре споменато в "Мисълта на деня" като Противоречията в света са възможностите, чрез които вие можете да се развивате.
  7. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Човешка_и_Божествена_любов - беседа Молитвен наряд за край: В начало бе Словото – песен Ще прочета 12 гл. от Исаия и част от 9 стих от 11 гл. на Исаия. „Земята ще е пълна със знание за Господа". (–9 ст.). Тоя стих изразява материално една истина. На всички е ясно, как се пълни нещо материално. Важен е духовният смисъл на стиха. Значи, ще дойде ден, когато всички хора ще знаят, как да служат на Бога. В сегашния християнски свят малко хора разбират дълбокия смисъл на Христовото учение. Всеки християнин/ казва: Аз вярвам в Христа. Всички вярват, но малцина разбират и прилагат Христовото учение правилно. Кой не вярва в слънцето? Има хора, които вярват в слънцето и умират; други вярват в слънцето и живеят. Някои вярват в слънцето, но са бедни; други вярват в слънцето и са богати. Едни вярват в слънцето и са прости; други вярват и са учени. – Защо е така? – Само невежият пита, защо е така. Само детето пита, защо майка му го оставила на земята да ходи, а не го носи на ръце, както по-рано е правила. Майката носела детето си цели девет месеца в скришната си стаичка и след това го изважда навън. Това е голяма привилегия. След излизането на детето от тая стаичка, майката казва: Кракът ти повече няма да стъпи тук. Много естествено. Ако за девет месеца детето не е научило това, което майката крие в себе си, и за 90 месеца няма да го научи. Числото девет е краен предел на нещата. Като дойдеш до това число, ще се бориш: или ти ще биеш, или тебе ще бият; или ще свършиш училище, или няма да свършиш – никакво отлагане не се позволява. Числото осем е строгата майка, през която минаваш най-после. Числата 2, 5 и 8 представят майката. Ако при числото осем – последната майка, не станеш човек, при никоя друга майка няма да станеш. Числото девет е последният син. Той е марсианец, всякога воюва. Когото пипне, пита го: Защо не се подчиняваш на Бога? – Аз любя Бога. – Любиш ли Го? Ако Го любиш, трябва да бъдеш готов на всички жертви за Него. Жертвата има отношение към здравия, силния, учения и богатия. Болният не може да прави жертви. Той казва: Аз те обичам. – Какво допринася той със своята любов? Има смисъл да те обича здрав човек, все ще ти даде нещо. Да те обича болен, това значи, да вземе нещо от тебе. Здравият има здрава мисъл, здрави чувства, от които болният се ползува. Какво означава здравата мисъл? Да мислиш здраво, това значи, да бъдеш последователен във всичките си работи... Човешка_и_Божествена_любов
  8. Last week
  9. Здравейте! На 34 съм. От много време се въздържам да пиша пак тук, защото смятах, че не е честно спрямо терапевта ми. Но така или иначе той знае за колебанията ми. Този е вторият ми терапевт, при когото имам близо 30 сесии за 1г и 3м. При първият също имах 30 сесии за същият период. Общо 2г 6м. Откакто започнах работа със сегашния ми терапевт имам постоянното усещане, че се движа надолу. Макар да правя някакви открития и промени, постоянно се съмнявам дали е достатъчно способен за да ми помогне и дали сам би ме посъветвал да потърся друг - струва ми се ,че има комплекс който му пречи да си признае. От една страна е мнението на майка ми , че щом не чувствам напредък трябва да потърся друг (нейното мнение винаги има огромно влияние върху мен). От друга страна се питам дали нямам съображения да напусна този, защото искам да му помогна „да израстне“ (за да може после той да ми помогне). За разлика от първият ми терапевт сегашният е мъж. Свързвам това с баща ми. Когато бях в първи клас баща ми стана инвалид - парализираха се лявите му ръка и крак в следствие на автомоб. катастрофа. Вече не помня много от тогава, но помня , че в по-късно време когато се поизправи на крака трябваше да му помагам - да се облича, да се къпи, да ходя на пазар с него да продавам през почивните дни - имаше малък бизнес. В 6 часа сутринта, баща ми ми вдигаше завивките защото не исках да ставам, майка ми ме удордисваше - нямало кой да му помага, не можел сам. Вместо игри аз и сестра ми трябваше да ходим да мръзнем насред мръсотията и циганията. Сегашния ми терапевт ми напомня малко на баща ми - крехък, с малки възможности, характерът му ми се губи. В живота си съм пасивен. Чувствам се изгубен и объркан. От всички сътресения през годините ми след като завърших висшето си образование постепенно проблемите ми се задълбочаваха и сътресенията в живота ми нарастваха, все по-рядко излизах на светло и сега в известен смисъл съм нещо като психически инвалид. Откакто започнах терапия осъзнах ,че от много години съм в депресия и с тревожност. До сега мислих, че просто не можех да се стегна и не правех достатъчно за да съм щастлив. Преди 1г. започнах да чувствам постоянна умора, липса на сили (и преди не съм имал монго сили). Малко след това започнах медикаментозно лечение. Пия хапчета за биполярно р-во (никога не съм имал силни манийни епизоди или поне не си спомням, дори се съмнявам в диагнозата), както и генерализирана тревожност. От три години живея при майка ми , която се грижи за мен финансово. За тези години съм работил няколкок пъти по малко, но бързо се претоварвам, изпадам в постоянно състояние на стрес (така беше на последната ми работа, където работих 4г.), изчерпвам се и се налага да се откажа. Работоспособността ми се връща постепенно, но съм ужасен да изляза във света и да се грижа отново сам за себе си. Ръцете ми треперят, имам социална тревожност, повечето ми приятелства се скапаха - може би за добро. Пасивен и страхлив съм. Нямам интимни отношения от години. Имам много комплекси. Не намирам упора в себе си. Контактите ми се свеждат до близките ми и клуб по танци. При първият ми терапевт имах огромен напредък в началото. Тя ми препоръча да прочета няколко книги, от които опознах много по-добре себе си и от къде идват комплексите ми. Учеше ме как да отстоявам себе си, как да действам в определени ситуации. Но тя беше силният двигател, който ме движеше. Все едно някой ме управляваше и всичко вървеше все по-добре. В един момент обаче, почувствах, че тя губи интерес и вече няма ход напред, не знае какво да прави. Чувствах се форсиран от нея да си намеря работа и да се изнеса от майка ми. Веднага след като я напуснах тръгнах надолу. Нямаше кой да ми казва как да десйтвам, какво да правя. Като усещане характерите ни не си пасваха и сякаш говорихме на различни езици - не мисля, че ме разбираше добре. При сегашният ми терапевт е обратното. Разбираме се добре, приятно ми е и се чувствам спокоен. Обаче малко ми липсва провокацията. Зная , че има различни подходи. Обаче съм зациклил. Останових, че терапията не може да ми оправи живота, обаче не мога да събудя енергиите си за промяна. От постоянни тревоги и страхове оставам без сили. Тогава се депресирам. Живея в нещо като комфорт - в смисъл, че съм защитен от безпаричие, имам къде да живея, макар, че и съм много раздразнителен спрямо майка ми. Много лесно й позволявам да нарушава границите ми - имам много силни страхове от критичност, а и от обсебване, открадване на вниманието. Искам само да получавам. Давам трудно. Когато свършвам сесията си с терапевта, обикновено се чувствам олекнал, успокоен, което постепенно изчезва, но и получавам различна гледна точка която ми помага. Понякога отивам да се разтоваря. Понякога не ми се ходи, не виждам смисъл, но се старая да се срещаме веднъж на 2 седмици. През седмицата преди да отида се опитвам да си приоритизирам темите в главата ми. Когато седна на стола, обаче, оставям това което ме вълнува в момента да води, без да следвам някакъв план. Не знам дали това е добре, но много често имам усещането,че се измъквам от трудни теми или избягвам теми които „не са“ за терапевта ми, в смисъл че са много трудни за него. По принцип съм контролиращ, също и перфекционист. На последната ни среща и двамата се съгласихме, че само мъдруването (а аз съм интелигент) няма да оправи нещата, а трябва да пусна по-първобитния и действащ човек в действие (перефразирам). Това което вече разбрах за психотерапията е че тя е процес, но сега все едно съм в задънена улица и да разчитам на времето и на броя сесии ми се струва безсмислено. Правя усилия, случват се някакви промени, но в момента чувствам, че се движа ни напред , ни назад. И двамата терапевти са от малък областен град, незнам дали това е показател. Освен хапчетата взимам и Бахови капки и австралийски цветни есенции.
  10. (българската ни народопсихология е робското мислене.)------------ , Забелязал съм у мнозина говорещи подобно , някои слабости . При някои разбира се . Подтиква ги неосъзната амбиция за растеж . И ограничениата на средата ги регистрира , не като като канализиране и насочване на растежа . Така се появява ,,дефекта" у другите . Тяхната ,,изостаналост" . Тука виждам детското поведение за изпробване на възможностите . Не , че те са деца , А просто те проверяват . Даже бих казал , че твоето заключението е повече детското . Казвам , знаеш ли мислите в главите им ? А е просто . Не знаят , ти до колко си ,,законен" в поведението . Няма да разказвам наблюденията си на хора с подобни нагласи . Ще ти задам само няколко въпроса за размисъл .То е , за всеки говорещ , за другите . Както много често слушаме различни глашатаи да говорят за манталитета на народа . -----Как се чувствам като жертва/роб ? -----Само от мене ли зависи как живея ? ----Аз от този народ ли съм ? Изобщо към коя група се причислявам ? ----Мога ли да живея добре , ако ме имат за чужд , или за един от тях ? -----Като съм началник , с какво съм по добър ?....Тука е естествено , да съм се повече специализирал . Но как се вписвам в общия живот ? Като се знае ориентировъчно , че една трета от времето си , прекарваме в работата . пп . Ако се приема за азбучна истината ,,Човек е едно със средата . Не само човешкото общество , а цялата природа " . Забравя се , че ,,Човек живее както мисли" ....Той , народа го е казал по друг начин : ,, Всеки прилича на приятелите си "
  11. Благодаря Инес, за препоръките! Ще се свържа с него и ще го попитам Ще прочета също и статиите. И на Вас Д-р Първанов, благодаря! Каквото е нужно, смятам да направя. Отговорите доста ми помагат да осъзная какво се случва, погледнато отстрани. Научавам от всеки по нещо ново всеки ден, за което едно голямо благодаря !
  12. Благодаря и на Вас, за отговора, Инес! Абсолютно сте права за всичко, което сте написала! Когато преди години изпаднах в това състояние, излязох от него с много научени неща. Първо започнах много да вярвам в Бог, и съм сигурна, че тогава молитвите ми към него ми помогнаха много! Излязох от това състояние - уверена в себе си, чувствах доза гордост, че съм се справила с тази мисли, чувствах се дори много силна и мислех, че щом и след такава буря се справих, значи ще мога и с много повече! Колкото и нелепо да звучи от страха имаше и полза, защото доста неща извлякох от това състояние и като цяло се промених много към добро. И тогава започнах да обичам живота и да му се радвам от сърце! Тогова оцених какво е да имаш мир и спокойствие в душата. Просто тогава заживях! Сега определяно ми се случиха доста неща, който ми донесоха изключително много стрес. По времето в което имах реални проблеми, тогава се държах и бях силна. Когато се отпуснах и си помислих, че вече всичко е зад гърба ми и тогава пак получих паник атаки. Тогава не знам, нещо се пречупи в мен и задълбах много нещата! Отново го приех като нещо ужасно и филма започна пак, но този път с още повече натрапливости /благодарение на моето любопитство да чета/. Много пъти се питам защо си позволих да се стигне пак до тук. Вече знаех какво е, бях го преживяла, уж вече се чувствах силна и сигурна, че повече в такова състояние няма да позволя да изпадна. Ама ей го на... И може да се каже, че знам какво се крие зад всичко това. Предаде ме човек, на който имах повече доверие от на себе си, видях какво е да имаш истински и сериозни проблеми и всичко това ме вкара в това състояние отново. Права сте и за това, които си мисля, че другите хора са нормални, пък аз с шантавите мисли в главата. И много пъти си казвам, че аз хубаво си го мисля така, но не съм в главата на тези хора и не знам как им е на тях. От страни нещата изглеждат по един начин, а реално как е, всеки си знае. То и за мен ако ме погледнат от страни, ще се кажат - ехее, от какво се оплаква. Обаче само аз си знам какво ми е. То като нямаш мир и спокойствие в душата, няма как да се чувстваш добре. Има моменти в който си мисля, че все така ще си живея в мъки и отново ме обзема страх. Не искам да е така, искам да съм отново спокойна, да гледам отново на това състаяние по начина по който гледах преди. Просто на този етап не мога да си позволя терапия. Искам да питам още нещо ако може и спирам, защото знам, че и това е натрапливо с тези постоянни въпроси. Примерно когато усещам адреналина да се покачва в мен от дадена мисъл. Какво мога да правя в такива моменти, за да не се стига до момента с обземане на страх? Отново ще съм много благодарна на отговор!
  13. ,,Всъщност, не мога. От това което съм прочел, не съм видял да го споменавате. Предполагам, че няма как аз самия да го направя понеже проблема си е точно в мен, просто бях в такова състояние, че просто реших да опитам каквото и да е. ,, Навсякъде подчертавам,че за разлика от другите психични разстройства, а като например паническото, хората с ОКР не могат да се справят сами. При тях собственият им мозък ги лъже за неща които не са истина и без ролята на ,,референт,, и работа за цялостна психическа промяна, то не може да бъде победено.Като, колкото в по-ранна възраст е започнало и колкото по- дълго е продължило, толкова времето за психотерапия е повече. По описанието, което даваш, срока за победата е повече от година, дори две.
  14. Затова има и друга позиция - да учиш мъдро от живота и неговите изпитания, трудности, мъчнотии. Позицията, която заемаш е изключително важна - уча ли се, раста ли, познавам ли себе си по-добре или искам да се оттърва от неприятностите? В тибетската култура например няма думи като "травма", "травматично", те вярват, че страданието има причини и "идва", за да ни учи. Благодарни са и на него, не само на радостта. Ти каква/коя искаш да си? Еднаква с кой? Кой е еднакъв с друг? Всеки носи своята уникалност. Когато приемеш своята и я заобичаш, няма да искаш да си "като другите", повярвай ми. Това е невъзможно, защото е просто една фантазия - не можем да познаваме друг, както себе си, затова винаги си доукрасяваме образа! Само че в момента тази мисъл ти върши точно такава работа - да се самобичуваш. "Ех, защо не съм нормална като другите, а така страдам, писна ми!" Сякаш "другите" живеят без никакви грижи и проблеми. Самосъжалението е перверзна форма на удоволствие, в която нямаме ход на действие. Получила си хубави отговори, можеш да си ги препрочиташ. Успех!
  15. @Emil97, можеш да пишеш на @Орлин Баев тук, във форума. Ето тук можеш да прочетеш негови статии по темата, има много. Вероятно има и други терапевти в София, които могат да работят успешно с ОКР, но аз не познавам лично. Успех!
  16. Благодаря Ви, отново за отговора, Орлин! Мисля да започна да правя всичките тези неща, който сте изредил. Особено молитвата, знам, че това помога много! Предия път, когато изпаднах в това състояние молитвите ми към Бог, ме спасиха сигурна съм! Лошото е, че наистина след всичко, което ми се случи, не знам защо така стана, но донякъде си изгубих вярата просто. То наистина много ми се насъбра, но пък изобщо не искам да се изкарвам мъченица, знам, че има къде, къде по лоши неща. Просто някак се уморих от нещата, който реално ми се случиха и тези натрапливости и те толкова време вече страшно ми писнаха! Ако може искам да питам още нещо. Примерно да кажем добре ми е известно време. И така от нищото идва мисъл от сорта на "абе не се радвай толкова, нали знаеш с тия мисли в главната си не си добре, различна си от другите". Това нещо естествено ми носи неприязъм и започвам да се питам - хората с окр наистина ли сме различни? Хубаво, че не сме луди го разбрах. Ама това, че имам такива мисли, прави ли ме по различна? То и аз не знам точно дали правилно формулирам въпроса, но ще съм много благодарна ако ми отговорите!
  17. Инес, благодаря за отговора! Наистина сте много права и съм напълно съгласен! В момента състоянието е такова, че съм свел до минимум ритуалите, но натрапливостите идват от време на време отново ,въпреки че не е както преди. Мислил съм сериозно и да, ще го направя ! Отне ми доста време да натрупам смелост да пиша тук, сигурно 2 месеца, но съм решен да го направя. Преди дори ме беше страх да влезна и да прочета, така че това е напредък. Знам, форума не може да замести терапията. Трябва ми психотерапевт в София, моля препоръчайте ми, ако има хора справили се с проблем подобен на моя. Всъщност, не мога. От това което съм прочел, не съм видял да го споменавате. Предполагам, че няма как аз самия да го направя понеже проблема си е точно в мен, просто бях в такова състояние, че просто реших да опитам каквото и да е. Опита ми да направя нещо сам започна още в края на миналата година, когато не бях чел тук какво сте писали. Впоследствие вече открих форума и от време на време прочитам нещо, като първоначално гледах много да не се зачитам, защото си вкарвам разни мухи в главата и като нищо мога да си внуша нещо друго. Случва ми се като прочета, да започна да си мисля че и при мен може да стане същото, макар че вътрешно знам, че всеки е различен.
  18. Златни правила: 1. Човек трябва да носи душата на едно дете. 2. Човек трябва да бъде умен. 3. Има тревоги в живота, които нямат ни- какъв смисъл. 4. Станала някаква погрешка - тя може да се поправи. 5. Човек не трябва да живей за себе си, Той трябва на всяко място да осветява Името Божие. Бог Туй, което ви показва отвътре как да направите нещата - то е Бог. Две стъпки Най-първо Бог трябва да влезе в нас. Той ще ни разшири и ще осмисли всичко и втората стъпка - трябва ние да влезем в Бога, ние да се ограничим в Него, за да можем ние да се разширим. Две положения Или ти ще любиш Бога, ще живееш за Него, ще бъдеш при Него, тъй ще го обичаш; или ще пуснеш Бог да влезе в теб, тогава Той ще се ограничи. Защото и Бог се ограничава, когато обича хората. Свещени думи на Учителя
  19. Пишеш ,че си чел мои постове в теми за ОКР. Посочи ми, моля те, мой пост, в който пиша, че човек може да се справи сам с ОКР!
  20. Това е основното - страх те е. И понеже те е страх, се връзваш на натрапливостите си - получава се порочен кръг. "На страха очите са големи" - тази приказка е неслучайна. Мислил ли си сериозно да започнеш психотерапия? Съветвам те да го направиш. Сам ще ти е много по-трудно да се "отплетеш" от окр-то си, отколкото ако имаш добър водач в процеса! И не, не мисля, че имаш потребност от психиатър, който да ти предпише медикаменти, не е това посоката. Само през форума няма да се получи - чел си вече теми тук на хора с ОКР - това са насоките. Индивидуалната работа е съвсем друго вече, тя изисква живото присъствие както на терапевта, така и твоето, заедно с желанието ти за себепознание, обич и промяна. Страхотно е, че си писал тук, започваш да осъзнаваш потребността си от подкрепа! Разбирам, че си объркан, но "необъркването" идва постепенно с познанието на самия теб, смелостта ти, приемането ти. За да ги има вторите две обаче, наистина е необходимо да се свържеш с тялото, сърцето, душата си, а не да се фокусираш върху контрола на ума си. Успех!
  21. Орлин Баев

    Безсъние - Инсомния

    В това тед говорене: как липсата на достатъчно сън уронва имунната, кардиоваскуларната, нервната, половата и т.н. системи и стига чак до днк веригите... За ненадеждността на хапчетата за сън и бъдещия мозъчен имплант, фасилитиращ съня.
  22. На страха очите са му големи - тоест, азширяват се зениците и светлината дразни. Шумовете - когато си тревожна, в дългосрочната ти памет присъстват наситени със страх базисни вярвания. Резките шумове автоматично активират борба/ бягство симпатикотонията ти, свързана с тези страхови вярвания и те карат да "подскачаш" - сърцето затуптява по-бързо, ръси се адреналин и т.н. Същата натраплива песен на нов глас, да. Хипохондрият аи натрапливостите са ти връхче - работейки с тях при слиен в работата си психотерапевт, постепенно започваш все по-дълбоко да преработваш и характеровата си страхливост, превръщаш я в характерова смелост. Каквото и да правиш с психотерапевта си, неизменно на фона на регулярен и активен стрес мениджмънт проама, която следваш постъпателно и редовно: 4-5 кардио тренировки седмично, по час, до 90 мин. всяка, с горене на до 1000 калории за тренировъчното време, сутрин практика на молитва, дишане и медитация, на обед за малко пак и вечер отново молитва и медитация. Спазвай и направи техниките, които психотерапевтът ти е дал, част от себе си!
  23. Благодаря Ви за отговора, Орлин! Прав сте, трябва ми повече увереност! Сега след всичко, което ми се случи станах много недоверчива към всичко и си мисля, че и това ми подхранва натрапливостите. Тук вашите съвети и отговори много са ми помогнали! Обаче на въпросите, който зададох в предния пост, нямам обяснение. Хич не ми се иска да се ровя и да чета пак, защото благодарение на това четене нещата станаха по зле. Иска ми се да си изясня и тези неща. Все пак отговорите, който давате са ми доста полезни и разяснителни. За това ако и другите специалисти се включат с отговори, ще съм много благодарна!
  24. Earlier
  25. Здравейте, На почти 22 години съм, студент съм в София 3-та година и вече в продължение на 16 години имам ОКР. Ще разкажа като цяло историята си леко разбъркано, дано намерите реда на нещата, в моята глава е голяма каша. А и то не е само ОКР, а и това как реагирам към различни неща… характерови черти може би. Мога да се определя като доста раздразнителен и изнервен и реагирам странно при определени ситуации. Не знам тези неща имат ли връзка с ОКР, но може и да имат. Доста трудно се реших да пиша, сигурно отлагам месеци вече, но мисля, че е време за промяна и въобще не ми се иска да позволя живота ми да тече по този начин, в който е в момента, доста съм объркан и не знам какво да направя. А за това, че имам ОКР научих миналата година или в края на 2017-та, четейки статия. (Като цяло май, положителното от това, че не потърсих лекарска помощ досега е, че сигурно щяха да ме тъпчат с лекарства, което доколкото знам и което съм чел и чета тук във форума, няма да помогне особено). Колкото повече четях статията толкова повече виждах, че нещата които са описани за човек с ОКР съвпадат с моите. При това доста се уплаших(и принципно в такива моменти симптомите на ОКР при мен изчезват(когато има заплаха за здравето, или в случая си помислих че съм луд, просто мисълта че трябва да ходя на психолог, психиатър и т.н за мен означаваше че съм луд). Разбира се, всяко чудо за три дни – забравих това и то си се върна с пълна сила след има няма няколко дни и аз продължавах по старому… доста ме беше страх да се разровя и да прочета по-подробно за ОКР, за да не видя някъде, че това е доста тежко състояние, нелечимо, водещо до лудост и т.н., а аз прочета ли нещо такова... така започвам да се притеснявам и да си въобразявам някакви неща, търся информация да се убедя, че не е така просто да се успокоя .. и става много лошо… През годините не знаех какво е, мислех че само аз имам такова нещо и мислех, че с времето ще изчезне, само че стана още по-лошо с течение на времето. В детството не обръщах кой знае какво внимание, нямах никаква идея какво се случва с мен и просто изпълнявах ритуалите, подтикван от обсесиите които ми идваха в главата, мислейки, че ще се подобри и че това е изхода от ситуацията, въртейки се в омагьосания кръг. Виждах, че нещата са за кратко, обаче тревога, която идваше и която не знаех защо възниква ме караше да изпълнявам едва ли не каквото ми каже мозъка. И така постоянно.. пълен ужас . Колкото повече растях, въпреки че знам, че не трябва да го правя, аз продължавах, не знаех как да се противопоставя и просто изпълнявах за моментното успокоение. Откакто съм в София(родом не съм от София, дойдох за университета)сякаш стана още по-неприятно, отделно защото се случиха доста неща свързани с връзки и т.н., в които ОКР доста повлия. В далечното минало не мога да кажа, но в последните години почти не е имало ден в който да не съм под тревога и напрежение и миналата есен, имаше дни в които беше непоносимо и реших да направя нещо.. доста се мотивирах да направя промяната, или по-скоро моята приятелка ме мотивира. Тя не знае, че имам подобно разстройство, но с това какъв добър човек е, много ме вдъхнови и мотивира да направя промяната и да се променя за нея и близките си за да стана по-добър човек, за да се радвам на живота. За периода в който научих, че имам ОКР, до момента в който реших да направя нещо мина доста време- може би близо 2 години и вече можеше да се каже, че горе-долу съм преглътнал факта, че го имам. Просто се примирих и си казах: „Трябва да направя нещо, да става каквото ще!“ Седнах една вечер, вече решен да направя нещо и потърсих в Youtube за ОКР, където попаднах на поредица от видеа на психотерапевтка на име Katie D'ath. Бях доста изненадан от това, което видях и как тя разказва как работи ОКР и т.н. Гледах техниките които показа и доста се успокоих от видяното. Терапията, за която разказваше беше когнитивно-поведенческа и това ми вдъхна доста голяма надежда и успокоение. Доста се мотивирах да направя нещо сам по въпроса. В едно от видеата тя казваше как правилната реакция е да не отговаряме въобще на натрапливите мисли и компулсии, да ги игнорираме и просто да ги оставим да бъдат там. Говори също за техниката ERP(излагане и предотвратяване на отговора), която звучи доста логична и за която пише, че е доста ефективна, което дори още повече ме мотивира. Само че това изискваше приоритизиране на най-лошите натрапливи мисли и да се излагам срещу тях, което ми беше доста трудно да направя (правих го само няколко пъти, от които някои се получиха може би). Нещото което запомних много ясно, че трябва да се прави, е просто да не отговарям на обсесиите и знаейки, че те не са истински и тревогата ще намалее. С времето просто не отговарях, оставях се да съм под действието на тревогата докато мине. Чувствах се добре първоначално, знаейки че правя това и имам надежда, но с времето състоянието ми се влоши, имах ужасни епизоди на тревога, и се чувствах много разконцентриран и замаян, демотивиран и със сменящи се настроения(но въпреки това опитвах да не отговарям на самите натрапливи мисли, като изпълнявам някакъв ритуал). И това всичкото е от края на октомври до сега. Но забелязвах с времето, че като не изпълнявам съответния ритуал, как с времето тревогата появявайки се, намаляваше по-бързо от преди. Само че продължават да ме мъчат доста неща… - въпреки че не отговарям на обсесиите с изпълняване на ритуала, чувствам по цял ден тревога и някакво необяснимо вътрешно напрежение, което не изчезва и ми пречи много. Като седна да върша нещо съм неспокоен, напрегнат, сякаш бързам( не знам и аз за къде) и не мога да върша спокойно нещата .Дори сутрин ми се случва като се събудя да усещам някакво нервно напрежение и то доста често. Доста пъти нямам настроение или ми се сменя много бързо, отегчавам се и имам проблема с премислянето на нещата, което си мисля, че отново има връзка с ОКР и че това, което сам съм направил не е никак достатъчно. Всички тези неща някак си ме подтискат, понякога дори не мога да се зарадвам на някое постижение или на някоя хубава случка… не мога да изживявам пълноценно моментите и усещам една меланхолия, ако мога да я нарека такава, липса на емоция .В университета също е много натоварено и стресиращо, а това ми докарва още тревога, спазване на крайни срокове, много неща за вършене. Веднъж преди месец, четейки мнения на Д-р Първанов и Орлин Баев във форума доста се успокоих и като цяло и тревогата в следващите дни беше по-слаба, но след това се завърна. Симптомите на ОКР и тревогата в моменти като този изчезват и точно това много пъти ме е карало да отложа, защото си казвам – за сега си добре, отложи го да видиш какво ще стане (случвало ми се е така да получа подобрение и преди да отида на лекар например, да ми намалеят симптомите, нещо като плацебо) и така до ден днешен.. но със сигурност правилният начин не е това. Не знам какво съм постигнал с това от интернет да не изпълнявам ритуала/компулсията, но знам, че сам ще ми е доста трудно да се справя. В момента не ми се случва много често да получавам обсесии (защото преди имах почти на всяка крачка, каквото и да направя, минавал съм през какви ли не- стотици, дори хиляди през всичките тези години) и много се старая да ги свеждам до нула. Но нещо в мен ме кара да си мисля, че не съм направил достатъчно, защото дори в момента като пиша, сякаш много от нещата, които като съм в тревожно състояние и искам да кажа, сега не ми идват на ум, понеже съм ентусиазиран. И нещо ме кара да си мисля, че дори случката, когато прочетох мнения във форума е подобна - понеже ми вдъхват надежда и се ентусиазирам, се успокоявам моментно и си мисля че всичко е наред , но мисля, че това е просто някакъв механизъм на мозъка. Като цяло това което опитах сам да направя, не знам дали съм го приложил правилно и т.н, а и натрапливите мисли се проявяват пак. Просто исках да пробвам сам дали мога да направя нещо, понеже чрез опита си с най-различни хора- лекари и пр., знам че е доста лесно да попадна на неправилното място(имам лоши спомени от лекари) - да не говоря ако ида на психиатър да ме тъпчат с хапчета… Та затова се реших най-накрая да попитам някой от специалистите с опит, тук във форума. И като споменах лекари- дълги години имам дерматологични проблеми, ходих при една камара дерматолози, повечето от които не знаят какво ми е или казват различно мнение… И това от друга страна храни тревогата в мен още повече. Хвърлих вече една камара пари за тези неща и виждайки, че не ми помагат започвам наистина да се притеснявам, защото ми създава дискомфорт. Това от друга страна доста ме тревожи и го отбелязвам, защото мисля че има връзка със състоянието ми като цяло… страх ме е като се пипам или като ям, да не са ми мръсни ръцете и на ден ги мия сигурно по 50 пъти..поне, въпреки че ги мия от малък още. Дори допускам, че е възможно да си докарвам всички тези кожни проблеми от притесненията и тревогите. В момента ми е адска каша в главата и това е доста резюмиран разказ на нещата. Никой не знае за това и винаги съм го криел, защото ме е страх какво ще стане и не знам дали да казвам на някого от близките си, понеже не знам как ще реагират. Ще съм много благодарен ако получа съвет от специалист, как да подействам. Дано откриете реда на нещата в разхвърляната ми мисъл… много още има, но това е главно за което се сещам. С уважение и благодарности!
  1. Load more activity
×