Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Цялата Активност

This stream auto-updates     

  1. Past hour
  2. Today
  3. Yesterday
  4. "Човешката любов трае една, две, три години..."

    !!! Човешката любов трае една, две, три години, а някой път и двадесет години, но в края на краищата се разваля. Ако някой те обича, обича те за нещо. Не обича още твоята душа. Или сърцето ти е красиво, или си богат, или имаш знания, или можеш да работиш. Има защо да те обича. Щом имаш това, за което те обича, ще те обича. Щом го изгубиш, тази любов ще изчезне. Такава е сега любовта на Земята.!!! ------------------------------------------------------------ Но истинската Любов е да люби той твоята душа. Започни да обичаш по новия начин своите ближни, своите приятели и след това – всички. Има една любов на сенките. Тя носи ограничения и страдания. В реалната Любов няма скърби и страдания. Тя нито ограничава, нито се ограничава. ... В реалната Любов няма скъсване, няма смърт. Там има растеж и постижения. Човешката любов представлява външна красива дреха, в която сърцето се облича и вместо то да се радва, скърби. И човек тогава се намира в противоречие. Двама души се обичат и понеже не разбират Любовта, те минават в любовта на сенките. За да се избавят от противоречия, трябва да минат в Любовта на Реалността. Всъщност няма човешка, Духовна и Божествена Любов. Всяка любов е Божествена, само че поради несъвършенство на съществата, през които минава Любовта, тя добива примес и затова не може да се прояви в своята Чистота и Пълнота! Както и да схващат хората Любовта, както и да я делят, тя си остава неизменна и неделима. Любовта не е нито Ангелска, нито човешка, нито животинска. Когато говорим за животинска любов, подразбираме, че животното, което не е разбрало Любовта, я проявява по своему. Под човешка любов разбираме своеобразната човешка проява на Любовта, която хората още твърде слабо разбират. Всъщност Любовта никога не се губи! Когато човек обикне някого, свършено е вече! Той ще го обича през цялата Вечност. Никоя земна сила не е в състояние да направи, щото той да изгуби Любовта си. Никоя земна сила не е в състояние да разкъса тези връзки на Любовта, понеже в тях е Първичната причина." Учителя П.Д. Източници: 1. „За отношенията между хората“ (д-р С.Б.). 2. http://petardanov.com/…/8234-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%…/….
  5. "Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в теб Любов към всички, тя е Божествена. Щом обичаш едного, сърцето ти се отваря за всички, към всички си разположен, във всички виждаш доброто и красивото. Когато дойдете до Божествената Любов, вие няма да обръщате внимание на човешките грешки. Любовта извинява каквито и грешки да направите. Ако няма това качество, тя още не е Божествена Любов. Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте. Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал. При човешката любов човек обича някого, но утре не иска да го види. При Духовната любов човек обича някого, но като види в него нещо отрицателно, някой недостатък или лоша проява, явява се подтик да се отдалечи от него, понеже той не заслужава любовта му. Значи Любовта му се променя. Но той веднага преодолява този подтик и казва: “При всички условия ще го обичам, понеже както и да се проявява той външно, вътрешно е винаги добър.” Това значи, че неговата Любов не се изменя. Значи Любовта му в критичен момент има раздвояване, колебание, което той преодолява. А човекът, който обича с Божествена Любов, каквито и слабости и недъзи да види в онзи, когото обича, неговата Любов не изпитва никакво раздвояване и колебание." Учителя П.Д. Из "За отношенията между хората", (д-р С.Б.).
  6. Българско кино

    Филмът "Цар Иван Шишман" (1969 г.) за чието съществуване научих преди няколко месеца: https://wikivisually.com/lang-bg/wiki/Цар_Иван_Шишман_(филм).
  7. Българско кино

    Комедията "Корави старчета" от 2011 г.(https://www.bnt.bg/bg/a/koravi-starcheta-2). Гледал съм по - голямата част от него. Намирам го за интересен. А около направата на филма любопитно е това, че умират двама режисьори още преди да бъде завършен...! Единият умира, филмът е поет от друг - той също почива преждевременно. Има ли някаква мистична причина, не зная...
  8. Историята на България

    В село Гугутка, с предишно име Арнауткьой, намиращо се в Южна България, община Ивайловград, Област Хасково, по време на Априлското въстание дошли башибозуци, които искали да бастисат местните българи. Някои от местните турци се застъпили за тях. В една редица били наредени българите и техните турски защитници - били разстреляни всички.
  9. Благодаря за беседата! Малцина избрани
  10. Преяждане

    "Според мене, 75% от сегашните хора преяждат. Някой казва, че не преяжда. Не преяжда, а иска да обича всички хора, и те да го обичат. Това не е ли преяждане? Можеш ли да дадеш на всички хора това, което те искат? Имаш ли силата на слънцето? Ти не си научил да обичаш майка си, баща си, братята и сестрите си, приятелите си, които са ти направили добро, а ще обичаш целия свят. Човешкото сърце се познава в трудни моменти. Човек трябва да събира Божествена енергия в себе си, да обогати своето сърце, че да може в трудни времена да прояви своите чувства. В такива времена, именно, той трябва да има храна, с която да поддържа живота на своя ближен." П. Дънов
  11. Интересувам се не само от противоположностите, но и от нюансите. Заблуда е да се мисли, че съществуват противоположности, които да са абсолютни. :) Гледам да избягвам едностранчивостта, защото това диктува природата ми и защото я намирам за детинска и отдалечаваща от истините по дадени въпроси. Стремя се да стоя на разстояние от работи, които ми се струват крайни, независимо в каква посока са. Интересни са ми още любопитните факти и парадоксите.

     

  12. Добрата молитва 20 глава от Евангелието на Матея, от 1-ви до 16-ти стих. 1 Защото царство небесно е подобно на человек домовит, който излезе щом съмна да наеме работници за лозето си. 2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден проводи ги на лозето си. 3 И като излезе по трите часа, виде други че стоеха на пазаря праздни, 4 и тем рече: Идете и вие на лозето; и каквото е праведно ще ви дам. И те отидоха. 5 Пак като излезе по шестте и по деветте часа стори такожде. 6 А около единадесетте часа като излезе, намери други че стоят празни, и казва им: Защо стоите тука цел ден празни? 7 Казват му: Защото никой не ни цени. Казва им: Идете и вие на лозето, и каквото е праведно ще вземете. 8 Като стана вечер, стопанинът на лозето казва на настоятеля си: Повикай работниците и плати им заплатата, като захванеш от последните до първите. 9 И дойдоха цанените по единадесетте часа, и взеха по един пеняз. 10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще вземат повече; но и те взеха по един пеняз. 11 И като го взеха, роптаеха на стопанина, 12 и казваха: че тези последните един час работиха, и тех си направил равни с нас, които претеглихме теготата на деня и пека. 13 А той отговори и рече едному от тех: Приятелю, не те обиждам; не се ли погоди с мене по един пеняз? 14 Земи си твоето и иди си; искам да дам и на тогози последният, както и на тебе. 15 Немам ли власт да сторя каквото ща със своето си? Или окото ти е лукаво, защото аз съм благ? 16 Така ще бъдат последните първи, и първите последни; защото мнозина са звани, а малцина са избрани. Неделна Беседа - Малцина избрани - беседа, държана от Учителя, на 26 юни 1932 г., София – Изгрев. Молитва на избраните
  13. Last week
  14. Социално напрежение?

    Чрез поведение на умишлено излагане и промяна на мисленето. Диди те насочи към посоката на новото мислене, ти също цитираш добри разсъждения. Иска се мъничко работа. Чел си за тревожността като черта (trait) и състояние (state) ли? Двете не се взаимоизключват. Но за какво ти е тази теория, сложена в кутийките на някой си - не помага с нищо, освен да кара човека да се самосугестира и самовкарва в менталните си чекмедженца. Твоята тревожност е относително слабо изразена - просто имаш нужда да поскачаш в страховете си като една добра тренировка по претръпване, работа по възприятието, мисленето и градене на стабилна самооценка.
  15. Благодаря ви много за отговорите, наистина са полезни и ще проложа това, което ме посъветвахте. Имам още един-два въпроса: Как да се отуча да искам да бъда харесван от околните? Познавам много хора на които не им пука особено как биват приети от другите, докато аз вътрешно искам да бъда харесван (от там сигурно и проблемът с критика, лоша оценка и т.н). Гледах разни филмчета в нета и четох статии в които се казва, че начинът човек да се оттърве от това е просто да бъде честен със себе си и околните и уязвим (vulnerable). Идеята е, че когато стоиш зад вярванията си и ти се харесваш и приемаш напълно, тогава няма значение дали другите са на твоето мнение и дали те харесват, защото ти живееш според принципите и истинските си вярвания. Какво мислите по този въпрос, така ли е? И второто - вярно ли е, че притеснителността в ежедневието и стресът са по-скоро навик, отколкото... "състояние"?
  16. За вярата

    Е как няма да разберем нали и ние сме минали през същото
  17. Безкраен страх

    Ходила съм и пак ще ходя докато намеря точния терапефт за мен. До като се доверя искрено на някой.
  18. За вярата

    Уау! Страхотно съвпадение - снощи преди да съм видяла отговора ти за реалността си мислех точно за нея, по-скоро влязох в нея. Получи се естествено, допушвах си цигарата, а мислите ми не бяха ангажирани с нищо конкретно и изведнъж се видях коя съм, какво съм, къде съм...извън всякакви желания, копнежи и стремежи. В първия момент се разтреперих - не харесах нищо. Не знам дали правилно ще ме разберете - не съм тази, за която съм се мислила. Да речем, живея с идеята, че някой ден ще стана такава и такава, а живота ми еди какъв си и се изпреварвам, защото де факто не съм ( сигурно звуча като шизофреник!). Та...както казах, не харесах своята действителност, но наред с това осъзнах, че - да, не всичко, но много от нещата аз наистина мога да променя. Аз мога, не някой друг! Сега реших да поспра малко с четенето и размишляването. Искам да приложа на практика наученото дотук. И до колкото мога да променя своята действителност. И последно само да вметна - наред с всичките си недостатъци, които видях в себе си си станах дори симпатична - да, не съм идеална, но съм си аз - уникална, неповторима и единствена. И точно това ми "Аз" е преминало целия този дълъг път дотук и ми е било винаги вярно, а някакво друго мое "аз" - не е вярвало на това ми "аз"! (и това сигурно няма да ми разберете). Абе да кажем - не съм била вярна на себе си!
  19. Не знам дали някой е почерпил идеята от другия, но и К. Г. Юнг също е виждал Чингис хан в Сталин!
  20. Световна история

    Интересни статии: 1. "Хитлер, Сталин и Мусолини в анализ на Юнг". Автор: Хюбърт Никърбокър: http://glasove.com/categories/interviuta/news/hitler-stalin-i-musolini-v-analiz-na-iung. 2. "Странната история на вещерското вуду парти за убийството на Хитлер. Главният вещер Уилиам Сийбрук и група младежи се опитват да убият Адолф Хитлер с помощта на тъмни сили": https://www.vesti.bg/lyubopitno/istoriata-pomni/veshterskoto-vudu-parti-za-ubijstvoto-na-hitler-6073237. 3. "Пробвали да убият Сталин с магия": http://sanovnik.bg/n4-21969-Пробвали_да_убият_Сталин_с_магия. 4. "Как нацистите са използвали за пропагандата си "перфектно" арийче от еврейски произход. Един фотограф прави нацистите за смях, след като избират неговата снимка на красивото еврейско бебе Хеси за своята пропагандна кампания: https://www.vesti.bg/lyubopitno/istoriata-pomni/istoriiata-na-perfektnoto-arijche-ot-evrejski-proizhod-6071186. 5. "Забранената любов на "Аушвиц": https://www.vesti.bg/sviat/evropa/zabranenata-liubov-na-aushvic-6040914.
  21. Добрата молитва В начало бе Словото Ще прочета 5 глава от Евангелието от Матея. Духът Божий Утринно слово: Хубавата усмивка - Утринно слово 9.III.1941 г. Неделя 5 ч. с. София – Изгрев Отче наш. Хубавата усмивка
  22. На мен не ми пречи да има паневритмия в еди кой си български университет. Не я виждам като нещо вредно, а и в крайна сметка: курсовете са доброволни, така че няма лошо, които имат желание да се занимават.
  23. За вярата

    Щях да коментирам ,Ала по добре виж какво е казал Дънов
  24. Безкраен страх

    Яко сте се захванали за страховете си, защо не започнахте психотерапия? Чувствате се затворени, защото сама сте се затворила и не предприемате действия да направите нещо по въпроса. Хората в това "нещастно състояние" така е редно да му се каже, защото не е болест и нито е опасно, та хората отдавна се измъкнаха и живеят смело в това число и аз съм бил. Страхът ще продължава да ви изтезава защото това му е работата понякога ще има почивка, защото и той малко по-малко ще се измаря да ви плаши, но после пак ще почва. Така може ли да се живее?. Има много специалисти които писаха.
  25. Екзекутирани са по домовете им цели мафиотски семейства. Предполагам целта на този средновековен подход е била да няма после отмъщаване от страна на близките на убитите...Но ако изходим от теорията за прераждането... Част от италианските мафиоти успяват да избягат в Щатите. Завръщат се победоносно при съюзническия десант в Сицилия на 9 юли 1943 г. В Германия престъпниците са били още по - сериозно смачкани, но за огромно съжаление с цената на много по - голямо зло.
  26. Безкраен страх

    Като цяло ми е много тъпо ,осъзнавам че съм като всяко едно животно ,и нищо по специално от това. Просто ядеш ,спиш ,водиш борба за живот и умираш.Поне ако бях се родила животно по различно от човек нямаше да знам ,че ще умра ,нищо нямаше да ме интересува освен инстинкта - оцеляване. За какво ,въобще има смисъл от всичко това. Задавам си разни глобални въпроси ,планетата ни като се взреви какво ще стане. За какво подяволите е целия този живот ,като ще изчезне. Нищо не ми дава утеха за сега. Защо съм тук ,без никой да ме е питал дали искам съм дошла. Чуваствам се в един затвор в който съм влязла без да искам и без да съм направила престапление ,а за да изляза от него трябва да не съм тук ,(нещото от което се страхувам) случва се един кръг в който се лутам. Въобще коя съм аз едно животно като всяко друго..
  27. Социално напрежение?

    Ще ти отговоря на всеки акцент с части от една невероятна книга - "Как да се справим с безпокойството и да си живеем живота" на Дейл Карнеги. Там има отделен раздел специално за критиката. Мисля, че ако си я купиш и прочетеш, ще промениш отношението към себе си доста бързо. Най- малкото ще получиш достатъчно алтернативи. Та... "приемам критиката твърде сериозно" , това наистина е голям проблем, защото това означава, че приемаш хората срещу теб твърде сериозно, а те не го заслужават. Сериозните хора /както казва Алексей / умират от инфаркт. Има хубава поговорка по този повод - "Никой не рита умряло куче." Щом те ритат и критикуват, помни, критикуващият се смята за важен. Също така това е ясен признак, че си ПОСТИГНАЛ нещо, което заслужава ВНИМАНИЕ . Принцът на Уелс, който по - късно става крал Едуард, е бил много тормозен във флота. Той не е казвал докато не му е проличало. Когато един от офицерите го вижда събира всички момчета и търси причината - кой и защо тормози принца. След доста разпит, се разбира, че всички са искали да го тормозят и ритат, за да могат един ден когат опостъпят в кралската армия да се хвалят, че са ритали краля. Хората не мислят за нас и не ги е грижа какво говорят за нас, всички мислим само за себе си. Помни, че несправедливата критика, често е прикрит комплимент. Слушай я много внимателно и търси пхвалата в нея. И винаги благодари. Вероятността да ти зададт нова гледна точка е много голяма. Проблемът тук не е дали те критикуват или ти дават оценки, а ти дали си сигурен в сърцето си, че си пров за себе си. Никой не може да се постави над теб, ако ти не се поставиш под него. Това е твой личен избор. Когато се почувстваш тъпо си спомни това, и си дай пет минути тъпота. " Елбърд Хъбард казва: "Всеки човек е пълен глупак поне по пет минути на ден. Мъдростта е в това да не надхвърляш петте минути." Не можем да се учим от хората, които само ни се възхищават и са съгласни с нас. Най - големите ни учители са най - големите ни критици. Ако умеем да ги слушаме правилно, ще надградим много в себе си. Избягваме ли ги, ще стоим на едно ниво. Ето ти една гледна точка, за моментите, в които се страхуваш, че ще си критикуван: " когато във вас се надигне гняв, защото ви се струва, че са ви охулили несправедливо, спрете се и си кажете:" Чакай малко, ... Аз съвсем не съм съвършен. След като Айнщайн признава, че греши деветдесет и девет процента от времето, може би аз греша поне в осемдесет процента. Може би заслужавам тази критика. Ако е така трябва да съм благодарен и да извлека полза от нея." Ето и в кратце стъпките за спокойно приемане на критика: 1. Несправедливата критика често е прикрит комплимент. Тя не рядко означава, че сте предизвикали ревност и завист. Помни - никой не рита умряло куче. 2. Направи най- доброто на което си способен. После си отвори "чадъра" , за да не стича "дъжда" във врата ти. 3. Записвай си глупостите, които си правил и се отнеси критично към себе си. След като знаеш, че не си съвършен, последвай примера на Линкълн - настоявай за обективна, добронамерена и конструктивна критика.
  28. За вярата

    Струпването на доста проблеми накуп, по моя опит, е причинено от продължително неглижиране на зараждащите се проблеми, с надеждата,че те сами (или някой друг вместо нас) ще ги оправи. Та ако се върнеш назад честно към себе си, сигурно ще забележиш нещо подобно. Кой не е имал такива седмици - всички... Доброто, на което ни учи това напрежение е да не оставяме днешната работа за утре, да сме будни за първите симптоми на проблемите, да обмисляме отношенията и решенията си така, че да не предизвикват проблемите. Как ги предизвикват? Ами според мен се получава, когато волно или неволно ограничим свободата и любовта към себе си или друг човек - както и да се тълкува това.
  29. Спомени на Мария Тодорова

    ЧИСТОТАТА В един от частните разговори с Учителя така както го бяха наобиколили приятели и го отрупваха с въпроси един от присъствуващите го запита: „Учителю, ето ние сега се опитваме да вървим в новото Учение. Идваме, слушаме беседи, стараем се да изпълняваме някои неща доколкото можем, но понякога околните, близките ни и непознати ни запитват какво представлява това учение. Почваме да обясняваме ама те нищо не отбират, а пък и ние се объркваме. Има ли някаква дума, с която може да се изрази цялото Учение и с нея да се обясни какво е това Учение?" Това бе един дълъг въпрос и ми бе чудно, че той можа да се изкаже без някой да го прекъсне. Обикновено всеки от нас си беше приготвил по някой или по няколко въпроса и ги задаваше по най-краткия и бърз начин, за да можем да се вмъкнем в мига на затишието при разговора с Учителя. Нямаше приятел, който да не чакаше този момент и този миг, за да зададе подготвеният си въпрос. Издебнеш ли момента, зададеш ли го то ще получиш отговор. Учителят отговаряше според случая кратко или по-обстойно. Говорът му бе понякога много точен, с една или две думи, казваше направо, друг път изказваше някаква символика тук по-кратка, която бе цяла загадка, но за всеки един от нас подхождаше отговорът и отговаряше на нашата индивидуалност. И случай със случай не се схождаше нито се повтаряше. И беше особено приятно да се слушат тези разговори някои от тях се записваха и после се изнасяха от Боян Боев. Други оставаха като лични спомени на приятелите и те си ги отнасяха в своят житейски път. Някои от тях впоследствие щяха да видят бял свят, някои от тях щяха да бъдат разказани, други записани, но това бяха лични опитности, които не всеки можеше и смееше да разказва. Разкажеш ли ги тутакси усещаш, че нещо у теб се загубва и ти обедняваш. Всеки постъпваше по различен начин и всеки беше прав за себе си в момента. Но минаха години и нещата придобиха друго значение и трябваше тези опитности да се изнесат, за да можем да се ориентираме във времената и събитията, които дойдоха. Аз не зная дали ще мога да запиша всичко това, но онзи, който слуша и записва трябва да ги изнесе на видело, за да се разсее тъмата, която днес е обхванала всички. Дългият въпрос бе зададен. Всички утихнаха, защото това касаеше и самите тях, защото нямаше човек, който да е присъствувал на беседа на Учителя и да не се преживял нещо необикновено, а това бе досегът на човешката душа и приближаването й до Божествения Дух. И нямаше човек комуто да не му се иска да разкаже на другите за този свещен трепет на неговата душа и за това преживяване, но когато решаваше да разкаже на останалите, то срещаше подозрението у другите, които по някакъв начин го слушаха. Ами хулите, които се изпращаха по наш адрес и падаха върху главата и гърба на Учителя? Ами как ще опишем и как ще обясним с една дума какво представлява това Учение? Ние не бяхме образци на Учението, ние бяхме още в началото, а трябваше да работим върху себе си години, десетилетия наред, за да се сдобием със съвсем малка придобивка. Ето защо ние не можехме да бъдем образец на Школата пред света, защото не бяхме съвършени нито в постъпките си, нито в делата си. А те, хората съдеха по нашите постъпки и от там правеха изводи за Учението на Учителя. И от тук ставаше едно голямо разминаване. Защото света търсеше у нас, неговите последователи образци, а пък ние правехме такива щуротии понякога и правехме по-големи бели на Учителя отколкото неговите противници. Така по нас съдеха превратно за Учението на Учителя. Вместо за Учението на Учителя да съдят по неговото Слово и по неговият живот, който бе образец на това Слово, то света съдеше за Словото и Учението му по нашето несъвършенство. Вместо да се огледат в кристалното чисто огледало на Учителя, то те се оглеждаха в нашите изкривени човешки огледала. Вие ходили ли сте понякога на цирк и да влизате там, където са наредени различни огледала и които те правят ту тънък, ту нисък, ту висок, че накрая и уродлив. Така светът се оглеждаше в нашите лични огледала и онова, което виждаше беше изкривения си собствен образ и надаваха вой срещу Учителя и Школата му. Хулела, хвърляха обиди срещу Учителя заради нашето несъвършенство. Но не искаха да се огледат в огледалото на Учителя. Ами ти знаеш ли когато човек излезе и реши да погледне слънцето с очите си може ли да се огледа в него? Едва ли ще издържи няколко мига срещу светлината на слънцето. Така бе и в този случай - не искаха да се оглеждат в Учителя и в неговото Слово. То ги заслепяваше от блясъка и светлината, която излизаше от него.Ето защо Учителят на зададеният въпрос каза: „Когато ви питат какво представлява новото Учение ще кажете с една дума „Чистота". Ако ви искат още две думи, ще кажете: „Чистота във всичко". Ние замълчахме, защото никога не бяхме се сетили, че има такъв отговор. После той добави: „Чистотата е един обширен свят, а да стигнеш до нея трябва да работиш години и години". В беседите си той бе развил въпроса за чистотата, която човек се добира до нея по вътрешен път, който път е много труден и труднодостъпен. А да се върви по него е още по-трудно, защото там при чистотата, там е обилната Светлина и само онзи, който има Светлина у себе си, който има Чистота у себе си може да гледа слънцето без да мигне, да върви по пътя на тази Светлина, защото света, в който се движи е Светлина. Но това е Учение за друга епоха и това остава идеал на човешката душа: Чистота и Светлина във всичко.………………………………………………………………………….В спомените на Мария ТодороваИзгревът т.5
  1. Load more activity
×