Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Цялата Активност

This stream auto-updates     

  1. Past hour
  2. Александре, ако не питаех уважение към теб, следствие на предните ни дискусии, щях просто да "махна с ръка" и да си те причисля към множеството на "розовобонбонените позитивисти", които си "заравят главата в пясъка като щрауси", но си падат да дават Оценки от ограничената гледка на "собствената си камбанария" ! Но разчитам на вродената ти интелигентност, за да ме разбереш, че без да си си направил труда да вникнеш във философията на човека отсреща, няма как да го разбереш! Това изисква от своя страна и лично усилие, което е проекция на уважението, което би проявил към събеседника, ако има такова. Отчитам и факта, че се изразявам сложно, но стилът, по който дадена информация е достигнала до нас е идентичен със стилът, по който е най-лесно да го предадем. В тази светлина "окепазването на личността на опонента" са тази част от множеството от 38-те начина на водене на спор, които е описал Шопенхауер, 37 от които включват атака към личностните характеристики на опонента. Ала само един от тях се основава на оборването на аргументите му. А основният аргумент на твърдението ми, че това, което може да ни обедини представлява Манталитетът ни на жертва. И също така, че той не само може да ни обедини, ами това е основна характеристика на народопсихологията ни и по тази линия вече ни е обединил като народ. На този ми довод ти не представяш котнтрааргумент, ами просто изразяваш мнението ти, че това не ти харесва, защото било "слабост". Ти не просто отсъждаш, че твърдението ми е грешно, ами дори и ми поставяш ОЦЕНКА (съдиш ме) като ме причисляваш към некви твои си категории на "групи от хора" или както ги наричаш "Псевдо интелектуалци". Благодаря за проявеното уважение! Единствената разумна причина, поради която мога да си обясня поведението ти, е че просто не си разбрал какъв е смисълът на понятието "Манталитет на жертва", който използвам! А пък реакцията ти е поредното потвърждение на мнението ми. Защото Манталитетът на жертва, на колективно ниво или т.н. "обществено" ниво, се базира на дълбоко чувственото, травматологично усещане за "изоставеност", за "самота". За изоставилия ни "по-голям брат" или "грижовен баща", който да дойде и да ни реши проблемите в ежедневния живот. Една дълбока тъга по отминалите "златни времена". Бидейки манталитет, колективен като същност, той включва и механиката на развитието на чувствения свят и съответстващите проявления като мотивация на индивидуално ниво. Така тази "капсулирана травма", на която се базира колективният ни Манталитет на жертва, предизвиква различни реакции на индивидите в обществото съобразно индивидуалният им характер. Едни хора, изправени пред дълбоката "безизходност" проявяват "героизма на борбата" със статуквото в обществото. Други са в постоянна тревожност за бъдещето и с "блокирали" стремежи за развитие. Трети, осланяйки се на инстинктите, загърбват всичко етично и по животински започват да "мачкат" и да "завладяват територии" за собственото си благополучие и т.н. Най-характерната заблуда при разбирането на колективния Манталитет на жертва е фокусирането единствено върху "жертвата", без да се взема предвид, че "агресорът" е другата страна на "жертвата" - нейното поляризирано отражение. И това, че те са неразривно свързани. Защото без да има хора, изживяващи се често несъзнавано, като жертви, няма как да се прояви и компенсиращият "образ на агресора". Попитай Орлин Баев за садомазохистичната психодинамика при характеропатиите и я екстраполирай на колективно ниво, за да видиш, че това, което пиша не са "псевдоинтелектуални" глупости"!!! Още повече, ако имаш желание можеш да се запознаеш с Дълбинната психология и целите и същността на Социалната антропология като наука. Предполагам, а и искрено се надявам, че внесох малко яснота в позицията ми!!!
  3. Today
  4. Yesterday
  5. С какво те окепазих ? .....Прав си кой съм аз , че да ти давам съвети . .....Е , извинявай . Но не мога да се въздържа и ще кажа . Няма да казвам че са 100% , но само повечето случаи , когато има недоразумение м/у двама . В основата е предположението , което някой е взел за истина . Май не е добре да ти обяснявам моята гледна точка ----Вероятно ще процължим да не се разбираме . Но ще напомня (най вече на себе си) общо приети истини ------- Човек няма какво да защитава , на земята . Защото първо е добре да се дистанцира от егото си , да го овладее . Това е добра отправна точка , като за такъв форум ..... Моето включване бе заради акцентирането върху (жертва и робска) . Това те понижи в моите очи( че кой съм аз) , и те постави в редовете на множество ,,лаладжий " . Тези псевдо интелектуалци изтъкват само тази черта у народа ни и забравят много други .Например , защо си затварят очите за народния героизъм , а той е доказана черта . ПП . Наричм ги псевдо интелектуалци защото имат (някои) голями познания , умни са , но акъл нямат да дадат на магарето вила сено . Но се отплеснах , извинявай . Не харесвам тази разпръснати навсякъде хора , умеещи само да критикуват . И в реда на шегата ще ти напомня , че такива хора са открили слънчевите петна p.p. Надявам се да разбереш следната най обща представа . Току що гледах за пореден път песента ,,Няма такава държава " на г-н Трифонов . Слушам я тази песен с удоволствие и смесени чувства . Също както , когато си гледаш удареното коляно и ти е малко гадно , че е забрало .
  6. Диляна Колева

    Имам проблем

    Много ми се иска да ти отговоря, наистина много, но се опитвам да видя, какво да напиша различно от това, което вече е писано... и не виждам. Има една книга "Основни форми на страх" на Фриц Риман. Там са описани типовете личности и техните проявления в различните аспекти на личността. Прочети раздела за натрапливите личности. Книгата я има във виртуалната библиотека Читанка, можеш да го направиш бързо. Чети и търси страха си. Той е коренчето на твоето състояние. В неговата основа стои контрола. А именно желанието за контрол съсипва всички опити да преодолееш състоянието. Желанието да контролирам деня, събитията, бъдещето, симптомите, живота и всичко, което се случва край мен, всъщност ми пречи да осъществя единствения ефективен контрол - да контролирам мислите си. Какво означава това? Отношението ти към живота е критично, недоверително, страхливо имаш желание да се предпазиш постоянно от нещо, това ти пречи да виждаш живота такъв какъвто е в действителност. В един момент мозъкът се чувства длъжен да те предпазва от всичко, дори от несъществуващото. Промяната на отношението ти към света е най- силното лекарство за това състояние. Тъй като това е почти невъзможно за типажа ти, е необходимо поне да се запознаеш със страха си, за да можеш да промениш отношението си към него. И когато той се появи не да се опитваш да го контролираш през натрапливости, а през здрава нова концепция за себе си. Та, прочети и открий кой страх е този, който така те е омотал.
  7. Казват, че не можем да помогнем на никого, ако не се научим да помагаме на себе си. И това казано е много вярно. Омагьосаният кръг е, че вторачването в бабата и майката, не допускат фокус върху теб самата. А когато не можеш да видиш себе си, няма как да си силна, за да погледнеш по друг начин към тях. Оценката от тях, ти е много важна, а тяхната оценка е отровна. Ако се отделиш за известно време от това общуване и приемеш, че тяхната оценка ще е винаги негативна, съпротивата в теб ще започне да намалява. Приемането, че това което живеят е лошо стечение на обстоятелствата на техните животи и те са отговорни за себе си, ще имаш доста повече време да направиш нещо качествено за себе си.
  8. Здравей Празен кладенец вода не дава.....или с други думи - първо на себе си следва да помогнеш, а след това да бъдеш пример на майка си. Няма сила в този свят, която да дава на някой нещо на сила. Обърни внимание на себе си - започни с външни измерения - грижи се за себе си, отделяй време за себе си, хобитата си, това, което те радва и те кара да се усмихваш. Едва след това, тоест след като си заредила себе си с положителен заряд, ще бъдеш като слънце и ще даваш светлина и топлина. Започни с малки неща - козметични процедури, спорт, списания, книги, неща, които си оставила отдавна, а всъщност те радват. После ще видиш и развитието на нещата, положителното развитие. Може би звучи трудно, но преди да си направила първата стъпка...няма и сегашната ти ситуация да стане по-добра
  9. Last week
  10. kipenzov

    Благодарности

    Хиляди благодарности на създателите на енджина, който запазва написаното в чернова, но непубликувано като пост!!!!!!!!!.......0~0 Не ми изчезна писаното шест часа, след като неволно ,,върнах,, пренозаредената страница! Отново благодаря! И моите поздравления!!!
  11. Първото следствие, за което се сещам от идеята, че всичко е статично, а илюзията за промяна идва от самото движение на наблюдателната точка, е че всички възможни ситуации са разположени неподвижно в някакво пространство. Такива ситуации във физиката се наричат ,,елементарни събития", но за това след малко. Та необходимото условие, за да може всички ситуации да са ,,разположени" неподвижно е време-пространството да е статично. Т.е. Континуума да е неизменен, а това логично съответства на неизменното битие на Парменид. Обаче, бидейки статично, време-пространството трябва да е ,,организирано" в някаква структура, така че при ,,движението" на фокуса на наблюдение на Наблюдателя да се създава ,,история на преживяването на движението по пътя". Най-близката смислово метафора е с джпиеса на телефона и движението ни по терен, съответно ,,изчертаването" на маршрута на дисплея. Този маршрут сам по себе си е двумерна проекция на маршрутът ни в тримерното пространство. А ,,маршрутът" ни в тримерното пространство, който по разговорному наричаме ,,живот", е тримерна проекция на ,,маршрутът" ни в четиримерното пространство. Така достигам да вече възприетата дефиниция в съвремената наука, че реалността е четиримерна и всички процеси и феномени се изследват в четиримерното време-пространство наречено Континуум. Да, но следвайки идеята за проекциите се проявява и асоциацията с някои експериментално доказани факти в когнитивната наука. Такъв факт е, че ,,миналото", такова каквото можем да си го възпроизведем паметово, е субективен преразказ по спомени, запачетани в съзнанието ни чрез паметовите процеси. А това в светлината на ,,идеята за статично битие" е само по себе си ,,записът на маршрутът" ни през четиримерното пространство, което съобразно индивидуалните ни способности можем да възпроизведем като спомен. В този контекст вече спокойно мога да спомена за пренаталните спомени, които се възпроизвеждат при техниката на холотропното дишане или пък ,,превключването" след определен ,,момент" при хипнотичните регресии. Но да не задълбавам, тъй като в този контекст тук във форума има хора, които са доста по-запознати от мен и са писали доста по темата за паметовите процеси и характера... Леле, пак се отнесох, но нещата от една ,,перспектива" са толкова взаимосвързани, че направо са си ,,оплетени като свински черва", както се изразяваме по народному. Та, да се върна на елементарните събития във физиката. За простото визуализиране на развитието на подобно събитие във време-пространството се използва проста триизмерна графика. Това, между другото, е доста добре обяснено и визуализирано графично от Стивън Хокинг в книгата му ,,Кратка история на времето". С цел опростяване, хоризонталната равнина xy приемаме, че изразява тримерното ни пространство. Т.е. в сегашният момент от времето триизмерното ни пространство е представено на графиката като двумерна равнина, в която се съдържат всички възможни елементарни събития за този времеви момент. Интересното идва, когато въведем скоростта на промяната, с която е установено, че се случва изменението на материята, поне тук на Земята . А именно скоростта на светлината във вакуум. За това и този ,,конус" Ст.Хогинг нарича ,,светлинен конус на развитието на елементарно събитие". Така графиката за развитието на елементарно събитие се изменя в следната форма. От точката в равнината, съответстваща на ,,възникването" или по-точно ,,наблюдаването" на дадено събитие, при ,,достигането" на даден момент от времето, който е разположен по оста z или вертикалата на дадена ,,височина"- бъдещ момент над сегашния момент, всички възможни варианти за развитието на събитието(или промяната на ситуацията) ще са ограничени в триизмерното пространство в някакъв периметър. Това на графиката ще представлява една окръжност в равнината ху, разположена над точката на елементарното събитие. Така графично се получава триизмерният образ на ,,обърнат надолу" конус с основа кръгът от всички възможни ,,бъдещи" развития на елементарното събитие. Ето тук е най-трудният ми момент от споделянето на идеята. За това ще ползвам метафора за достигане до смисъл. Физическият смисъл на това се състои в следната конструкция: Представям си, че фокусът ми на наблюдение е в точката на ,,възникване" на елементарното събитие, т.е. самото ,,събитие" е че аз наблюдавам в този момент от време в някаква точка в тримерното пространство, където се намирам. Ако се огледам около мен ще виждам света такъв, какъвто си го възприемаме сетивно - триизмерен. Но, ако погледна в посока ,,бъдещия" момент, т.е. по вертикалата на графиката, или ,,нагоре", бих видял всички възможни развития на ситуацията, в която статично ,,се намирам" като наблюдател. От тази представа пък колко ,,творчески линии" на въображението ,,тръгват" просто не е истина какво богатство е чистото ни въображение, вкл. и етимологията на комбинацията от думите ,,ясно" и ,,виждане". Ала в ,,нормален" режим, в какъвто сме повечето, това преживяване на възможните избори го изживяваме при житейски ситуации, свързани с дилемата какво да предприемем като действия . Така разбираме, че ние живеем във времето и то живее в нас. Друга, също интересна представа като следствие от този мисловен модел, е да си представя този ,,образ" на ,,светлинния конус" в по-едър мащаб. Като ,,върхът" на конуса ще е елементарното събитие на моето раждане. Тогава в ограниченото от формата на конуса четиримерно пространство ,,ще се съдържат" всички възможни събития, които бих могъл да преживея в живота си като ,,маршрут" между раждането и смъртта. А пък тук вече възниква въпроса как така от всички възможни ситуации в статичното четиримерно време-пространство ,,изживявам" или в конкретния контекст - ,,преминавам" през едномерна линия във времето? На този въпрос се опитах да отговоря в темата за ,,Свободната воля" и защо нямаме такава, според мен. Защото реално ние не създаваме ,,събитията". Просто ,,преминаваме" през тях. А през коя от всичките възможни ,,бъдещи" ситуации ще преминем е продукт на Личният ни морален Избор измежду действията, които вършим. А ,,придвижването" го правим с намерението, което пък е опосредстваната ни воля, чиято същност пък е за друга тема... Въпросът е, че същинската ни свобода е в Избора. Следствие на последователността от изборите ни ,,си формираме" едномерния във времето ,,маршрут" през статичното време-пространство. Или както обобщаващо казват старите хора - ,,ако е писано...", то непременно ще се намира ,,в периметъра" на възможните развития на събитието. Да, но тази концепция, обикновено е трудна за ,,приемане", тъй като съдържа личната отговорност за действията ни и доста хора биха били по-склонни да възприемат противоположната концепция, че всичко е случайно и няма определени последствия от действията. Само, че дори и концепцията за хаоса, която е математически описана, също се вмества в модела на статично време-пространство. Малко по-абстрактно съм го описал в темата за ,,Ентропията" Друга интересна представа е , че във всяко събитие, през което преминавам, деформираният енергиен потенциал на средата ще е в сетивно доловима за мен форма, изразяваща се в разположението в пространството на множеството обекти, които да ,,виждам" чрез отразените от тях фотони. Да, но ,,реално" в статичното време-пространство във всяко индивидуално събитие аз като ,,наблюдател" не бих ,,виждал" нищо. Все едно съм в тъмна пещера. Така малко по-абстрактно се получи алегория на Платоновата ,,пещера", в която ние гледаме сенките на отраженията на истинската ни същност . ,,Виждането", като процес, изисква от своя страна ,,време". А ,,времето" е продукт на движението ни през статичното време-пространство. Така се ,,навръзват" нещата като хем като ,,същества" се придържаме към единния принцип на Движението, на промяната, хем и Битието е неизменно, т.е. сътворено отвъд времето и пространството, т.е. трансцендентно.
  12. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Изново_родени - беседа Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 „Роденият от вода и дух ще влезе в Царството Божие.“ И на всинца ви пожелавам да се родите от вода и дух и да станете наследници на Царството Божие. „Благословен Господ Бог наш“ 3-та глава от [Евангелието на] Иоана, от началото до 14-и стих. „Истина ти казвам, ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие.“ Раждането, това е една нова епоха, един нов живот, в който човек влиза. Има два пътя, по които хората се раждат. Едни се раждат в пътя на променчивото, там дето царува смъртта. А други се раждат в реалното, в духовното, там, дето е светлината и животът. Хората сега вървят по две линии. Едни – по линията на смъртта, а други – по линията на живота. Когато някой човек пита: „Защо този човек умира?“ Защото върви по линията на смъртта. Такава е неговата съдба. Следователно онзи, който се е родил по линията на смъртта, той трябва да се роди изново, да влезе по линията на живота. Да влезе по тази линия, там не му трябва знание, наука. Една нова наука има, на която основата трябва да бъде Истината. Хората имат детинско разбиране за истината. Казват: „Какво е истината?“ И казват: „Истината е горчива.“ Няма по-сладко нещо в света от истината. Ако истината е горчива, то има някаква обвивка, която вас ви заблуждава. Туй, което горчи, е смъртта. Няма нещо по-горчиво от лъжата. Няма нещо по-горчиво от смъртта. Няма по-сладко нещо от истината. Ако животът е горчив, смъртта се е намесила там. Това са определения, за да имате едно истинско понятие, едно истинско схващане. Каква трябва да бъде новата насока? Защото всички хора искат да живеят по този път, по който сега вървят, но то е линията на смъртта. Горчивините ще дойдат. Явява се сега [Никодим] при Христа и [Той] му казва: „Ти си учител Израилев. Как учиш народа? Как проповядваш учението? По кой път трябва да се влезе в Царството Божие? През пътя на смъртта или през пътя на живота?“ Никодим се отрече, казва: „По пътя на смъртта се влиза.“ А Христос му казва: „По този път никой не може да влезе в Царството Божие. Роденият от плътта плът е, той ще умре. А роденият от Духа, той ще влезе в Царството Божие.“ Царството Божие е това, което вие търсите. То е онова щастие в живота. То е вашето спасение, то е вашето благоденствие. Може да го кръщавате както искате, то е Царството Божие. Царството Божие носи благата, за които вашата душа копнее. Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, те се определят на хората. Светските и духовните хора по какво се отличават? Един светски човек е човек, който обръща внимание на формата на нещата, в този свят туй, което вижда. По какво се отличава духовният човек? Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи. За да бъдеш духовен, ти трябва да имаш вяра. Да имаш вяра и да вярваш, това са две неща различни. Да бъдеш духовен, в пълния смисъл на думата, то е вътрешната страна. А да бъдеш проводник, това е външната страна. Този живот има и външна страна. Та сега човек, за да се роди, трябва му майка, една среда, в която той трябва да расте и да порасте в света. Следователно онзи човек, който трябва да се роди, трябва му вътрешна среда. Това са водата, въздухът. Водата, това е майката. Водата представлява животът. Казва някой, че обича майка си. Това е животът. Все трябва да се оформи в някакъв предмет. Майката може да даде на роденото дете живот. Ако тя не е, то не може да се прояви, не може да се прояви животът в него. Та, казва Христос: не само вода, но вода и въздух са потребни, за да бъде човек духовен. Питам сега: при сегашните условия каква форма вие може да дадете на въздуха? Някой път те представят като една птица. Представят, че е духовният свят. Областта на духовния свят е обширна. Тя не е така ограничена, както областта на Земята. Безгранична е. Това е обширно пространство... „Роденият от вода и дух ще влезе в Царството Божие.“ И на всинца ви пожелавам да се родите от вода и дух и да станете наследници на Царството Божие. „Благословен Господ Бог наш“ Изново_родени
  13. Александре, тъй като е доловимо и едно малко импулсивно, недообмислено, но добронамерено желание "да ми посочиш" неща от вътрешния ми свят, които предполагам си мислиш, че не осъзнавам, бих ти отвърнал със същата "загриженост" за твоето възприятие, което отрича едва ли не обединяващия ни колективен "манталитет на жертва" като ти препоръчам да си припомниш произведението на Хр.Смирненски ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА "Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" А пък и да отговоря и на последния ти въпрос Изключително се радвам на признанието, че съм специализирал повече! Но паралелно със специализирането ми, в университета ме захраниха и с уважение към Гората, което ми създава проблеми при общуването с хора, което гледат на нея като неизчерпаем ресурс. Това пък ме е въвличало в скандали с фирми и бракониери, които обобщено описах така: и за което, след като се преборвах с тях, сядахме на по кафе и ме питаха защо съм такъв "идиот". Защо стоя върху "кацата с мед" и не давам да се пипа, пък и аз не искам да пипам. Оказаха се единствено прави за това, че след време няма да получа дори и "потупване по рамото". Но пък това ми помогна да осъзная в дълбочина смисъла на това, че като даваш не трябва да искаш в замяна. И си напълно прав - "пробваха" ме, защото не вярваха, че на днешно време, на такъв пост може да има човек с подобно мислене и поведение. И да! Не съм овладял "Този демон (който) върви с тебе, ти ще го храниш, и добре ще се отнасяш с него, и той с тебе ще бъде", тъй като се отприщих в гнева от писаниците ти по мой адрес,без да ме познаваш. " Та, имам, казва една черта в себе си, сприхав съм." Особено, когато спорът не се води по единствения от 36 начина за водене на спор ( по Шопенхауер), който изключва "окепазването" на личността на опонента.
  14. Александре, радвам се, че обръщаш внимание на написаното и от друг човек! А смисълът на собствената ни интерпретация? Предполагам знаеш историята за "обръщането на парадигмата", но ако не, ето я накратко: "В купето на влака пътува баща с момченцето си и една зряла дама. Детето не спира да гледа през прозореца и да вика радостно: - Тате, виж облаци! Тате, виж, те се движат с влака! При което дамата, предизвикана от шумотевицата прави забележка на бащата да "озапти" очевидно умствено изостаналото си дете. А бащата отговаря миловидно: - Госпожо, извинявам се, че детето ми Ви притеснява, но не искам да правя нищо друго освен да му се радвам, защото днес му направиха операция на очите и за първи път вижда облаци! " Предполагам, че ще си малко по-снизходителен в ОЦЕНКАТА си, която даваш чрез "Забелязването ти у мнозина говорещи подобно , някои слабости" , ако ти поясня, че напълно правилно си доловил детинското ми учудване за обективните събития в заобикалящия ме свят. Пък и като разумен човек е добре да се замислиш тези "слабости" у другите не са ли аспект от същността на Многоликия Живот, който стои непонятен в съзнанието ти, поради нежеланието ти да "видиш" нещата от перспективата, че колективният ни манталитет на жертва е в основата на сегашното ни ниво на функциониране на обществото. Или както е казано в Корана - "Когато сочиш човек, останалите пръсти сочат към теб" Още повече, изводът, описан в поста ми, е направен преди 14-15 г., когато все още "се носех на порива" на детинското проявление на Духа ми. "Неосъзнатото ми желание за растеж" беше съпроводено с осъзнаването, че това е възможно само през призмата на общото благо, но в това ми осъзнаване се раждаше страданието от наблюдението и анализа на обществото, в което виждах, че потенциалът за растеж в оптималната, общополезна насока е нищожен. Не заради друго, а заради несъзнаваното преследване на егоистичните интереси на огромна част от индивидите в това общество. Давай аз да "се оправя", а пък за другите "ме боли фара". Пък, ако може и да "уредя" децата и шурата и баджанака, независимо дали имат качества!?! И този модел на поведение не спирам да го наблюдавам в още по-безцеремонно проявление. Пък бил той и "цивилизовано" маскиран зад паравана на еснафското налагане на "изключителните" ми отрочета, чието "изпросено" от влиятелните им родители обществено внимание "изяжда" възможността за изява и проявление на други деца, с реални качества, а не с "декларирани" от родителите им такива. Толкова ниско Его-ниво, което идентифициращите се с тази перспектива на възприемане няма как да осъзнаят как вреди като цяло на обществото, защото има една раздумка, която всеки знае, но не се отнася до него - "Един българин е повече от двама японци, но двама българи са по-малко от един японец". Даже си мисля, че вероятно и осъзнаването ти на дълбокия смисъл на личностното преживяване на Йордан Йовков, описано в откъса от „По жицата” - Боже, колко мъка има по тоя свят, боже! , ще е някаква интерпретация ИЗВЪН този Манталитет на жертва, който обединява в обобщаващо описание предизвикателството да се родиш по това време, по тези земи, като човек от този народ. От перспективата на предизвикателството на живота ката български гражданин ще ти "докладвам" по агресивно дефиниращите ме като образ, зададени от теб въпроси за мой личен размисъл: Отвратително! И в това е Предизвикателството! Не, за мое съжаление! И в това е предизвикателството! Очевидно да! И в това е предизвикателството! .... а овците без смелост да проявят собствена индивидуалност и стремеж за разумност се причисляват към стадото, водено от пастир... Да! И в това е предизвикателството! А ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО е доста добре споменато в "Мисълта на деня" като Противоречията в света са възможностите, чрез които вие можете да се развивате.
  15. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Човешка_и_Божествена_любов - беседа Молитвен наряд за край: В начало бе Словото – песен Ще прочета 12 гл. от Исаия и част от 9 стих от 11 гл. на Исаия. „Земята ще е пълна със знание за Господа". (–9 ст.). Тоя стих изразява материално една истина. На всички е ясно, как се пълни нещо материално. Важен е духовният смисъл на стиха. Значи, ще дойде ден, когато всички хора ще знаят, как да служат на Бога. В сегашния християнски свят малко хора разбират дълбокия смисъл на Христовото учение. Всеки християнин/ казва: Аз вярвам в Христа. Всички вярват, но малцина разбират и прилагат Христовото учение правилно. Кой не вярва в слънцето? Има хора, които вярват в слънцето и умират; други вярват в слънцето и живеят. Някои вярват в слънцето, но са бедни; други вярват в слънцето и са богати. Едни вярват в слънцето и са прости; други вярват и са учени. – Защо е така? – Само невежият пита, защо е така. Само детето пита, защо майка му го оставила на земята да ходи, а не го носи на ръце, както по-рано е правила. Майката носела детето си цели девет месеца в скришната си стаичка и след това го изважда навън. Това е голяма привилегия. След излизането на детето от тая стаичка, майката казва: Кракът ти повече няма да стъпи тук. Много естествено. Ако за девет месеца детето не е научило това, което майката крие в себе си, и за 90 месеца няма да го научи. Числото девет е краен предел на нещата. Като дойдеш до това число, ще се бориш: или ти ще биеш, или тебе ще бият; или ще свършиш училище, или няма да свършиш – никакво отлагане не се позволява. Числото осем е строгата майка, през която минаваш най-после. Числата 2, 5 и 8 представят майката. Ако при числото осем – последната майка, не станеш човек, при никоя друга майка няма да станеш. Числото девет е последният син. Той е марсианец, всякога воюва. Когото пипне, пита го: Защо не се подчиняваш на Бога? – Аз любя Бога. – Любиш ли Го? Ако Го любиш, трябва да бъдеш готов на всички жертви за Него. Жертвата има отношение към здравия, силния, учения и богатия. Болният не може да прави жертви. Той казва: Аз те обичам. – Какво допринася той със своята любов? Има смисъл да те обича здрав човек, все ще ти даде нещо. Да те обича болен, това значи, да вземе нещо от тебе. Здравият има здрава мисъл, здрави чувства, от които болният се ползува. Какво означава здравата мисъл? Да мислиш здраво, това значи, да бъдеш последователен във всичките си работи... Човешка_и_Божествена_любов
  16. Здравейте! На 34 съм. От много време се въздържам да пиша пак тук, защото смятах, че не е честно спрямо терапевта ми. Но така или иначе той знае за колебанията ми. Този е вторият ми терапевт, при когото имам близо 30 сесии за 1г и 3м. При първият също имах 30 сесии за същият период. Общо 2г 6м. Откакто започнах работа със сегашния ми терапевт имам постоянното усещане, че се движа надолу. Макар да правя някакви открития и промени, постоянно се съмнявам дали е достатъчно способен за да ми помогне и дали сам би ме посъветвал да потърся друг - струва ми се ,че има комплекс който му пречи да си признае. От една страна е мнението на майка ми , че щом не чувствам напредък трябва да потърся друг (нейното мнение винаги има огромно влияние върху мен). От друга страна се питам дали нямам съображения да напусна този, защото искам да му помогна „да израстне“ (за да може после той да ми помогне). За разлика от първият ми терапевт сегашният е мъж. Свързвам това с баща ми. Когато бях в първи клас баща ми стана инвалид - парализираха се лявите му ръка и крак в следствие на автомоб. катастрофа. Вече не помня много от тогава, но помня , че в по-късно време когато се поизправи на крака трябваше да му помагам - да се облича, да се къпи, да ходя на пазар с него да продавам през почивните дни - имаше малък бизнес. В 6 часа сутринта, баща ми ми вдигаше завивките защото не исках да ставам, майка ми ме удордисваше - нямало кой да му помага, не можел сам. Вместо игри аз и сестра ми трябваше да ходим да мръзнем насред мръсотията и циганията. Сегашния ми терапевт ми напомня малко на баща ми - крехък, с малки възможности, характерът му ми се губи. В живота си съм пасивен. Чувствам се изгубен и объркан. От всички сътресения през годините ми след като завърших висшето си образование постепенно проблемите ми се задълбочаваха и сътресенията в живота ми нарастваха, все по-рядко излизах на светло и сега в известен смисъл съм нещо като психически инвалид. Откакто започнах терапия осъзнах ,че от много години съм в депресия и с тревожност. До сега мислих, че просто не можех да се стегна и не правех достатъчно за да съм щастлив. Преди 1г. започнах да чувствам постоянна умора, липса на сили (и преди не съм имал монго сили). Малко след това започнах медикаментозно лечение. Пия хапчета за биполярно р-во (никога не съм имал силни манийни епизоди или поне не си спомням, дори се съмнявам в диагнозата), както и генерализирана тревожност. От три години живея при майка ми , която се грижи за мен финансово. За тези години съм работил няколкок пъти по малко, но бързо се претоварвам, изпадам в постоянно състояние на стрес (така беше на последната ми работа, където работих 4г.), изчерпвам се и се налага да се откажа. Работоспособността ми се връща постепенно, но съм ужасен да изляза във света и да се грижа отново сам за себе си. Ръцете ми треперят, имам социална тревожност, повечето ми приятелства се скапаха - може би за добро. Пасивен и страхлив съм. Нямам интимни отношения от години. Имам много комплекси. Не намирам упора в себе си. Контактите ми се свеждат до близките ми и клуб по танци. При първият ми терапевт имах огромен напредък в началото. Тя ми препоръча да прочета няколко книги, от които опознах много по-добре себе си и от къде идват комплексите ми. Учеше ме как да отстоявам себе си, как да действам в определени ситуации. Но тя беше силният двигател, който ме движеше. Все едно някой ме управляваше и всичко вървеше все по-добре. В един момент обаче, почувствах, че тя губи интерес и вече няма ход напред, не знае какво да прави. Чувствах се форсиран от нея да си намеря работа и да се изнеса от майка ми. Веднага след като я напуснах тръгнах надолу. Нямаше кой да ми казва как да десйтвам, какво да правя. Като усещане характерите ни не си пасваха и сякаш говорихме на различни езици - не мисля, че ме разбираше добре. При сегашният ми терапевт е обратното. Разбираме се добре, приятно ми е и се чувствам спокоен. Обаче малко ми липсва провокацията. Зная , че има различни подходи. Обаче съм зациклил. Останових, че терапията не може да ми оправи живота, обаче не мога да събудя енергиите си за промяна. От постоянни тревоги и страхове оставам без сили. Тогава се депресирам. Живея в нещо като комфорт - в смисъл, че съм защитен от безпаричие, имам къде да живея, макар, че и съм много раздразнителен спрямо майка ми. Много лесно й позволявам да нарушава границите ми - имам много силни страхове от критичност, а и от обсебване, открадване на вниманието. Искам само да получавам. Давам трудно. Когато свършвам сесията си с терапевта, обикновено се чувствам олекнал, успокоен, което постепенно изчезва, но и получавам различна гледна точка която ми помага. Понякога отивам да се разтоваря. Понякога не ми се ходи, не виждам смисъл, но се старая да се срещаме веднъж на 2 седмици. През седмицата преди да отида се опитвам да си приоритизирам темите в главата ми. Когато седна на стола, обаче, оставям това което ме вълнува в момента да води, без да следвам някакъв план. Не знам дали това е добре, но много често имам усещането,че се измъквам от трудни теми или избягвам теми които „не са“ за терапевта ми, в смисъл че са много трудни за него. По принцип съм контролиращ, също и перфекционист. На последната ни среща и двамата се съгласихме, че само мъдруването (а аз съм интелигент) няма да оправи нещата, а трябва да пусна по-първобитния и действащ човек в действие (перефразирам). Това което вече разбрах за психотерапията е че тя е процес, но сега все едно съм в задънена улица и да разчитам на времето и на броя сесии ми се струва безсмислено. Правя усилия, случват се някакви промени, но в момента чувствам, че се движа ни напред , ни назад. И двамата терапевти са от малък областен град, незнам дали това е показател. Освен хапчетата взимам и Бахови капки и австралийски цветни есенции.
  17. (българската ни народопсихология е робското мислене.)------------ , Забелязал съм у мнозина говорещи подобно , някои слабости . При някои разбира се . Подтиква ги неосъзната амбиция за растеж . И ограничениата на средата ги регистрира , не като като канализиране и насочване на растежа . Така се появява ,,дефекта" у другите . Тяхната ,,изостаналост" . Тука виждам детското поведение за изпробване на възможностите . Не , че те са деца , А просто те проверяват . Даже бих казал , че твоето заключението е повече детското . Казвам , знаеш ли мислите в главите им ? А е просто . Не знаят , ти до колко си ,,законен" в поведението . Няма да разказвам наблюденията си на хора с подобни нагласи . Ще ти задам само няколко въпроса за размисъл .То е , за всеки говорещ , за другите . Както много често слушаме различни глашатаи да говорят за манталитета на народа . -----Как се чувствам като жертва/роб ? -----Само от мене ли зависи как живея ? ----Аз от този народ ли съм ? Изобщо към коя група се причислявам ? ----Мога ли да живея добре , ако ме имат за чужд , или за един от тях ? -----Като съм началник , с какво съм по добър ?....Тука е естествено , да съм се повече специализирал . Но как се вписвам в общия живот ? Като се знае ориентировъчно , че една трета от времето си , прекарваме в работата . пп . Ако се приема за азбучна истината ,,Човек е едно със средата . Не само човешкото общество , а цялата природа " . Забравя се , че ,,Човек живее както мисли" ....Той , народа го е казал по друг начин : ,, Всеки прилича на приятелите си "
  18. Благодаря Инес, за препоръките! Ще се свържа с него и ще го попитам Ще прочета също и статиите. И на Вас Д-р Първанов, благодаря! Каквото е нужно, смятам да направя. Отговорите доста ми помагат да осъзная какво се случва, погледнато отстрани. Научавам от всеки по нещо ново всеки ден, за което едно голямо благодаря !
  19. Благодаря Ви, д-р Първанов! Не знам как ще го приема... Наистина това е най-добрия съвет. Но е тъжно. Баба ми е изгубена отдавна. Просто ми се искаше да помогна на майка си...
  20. Не може да им помогнеш.Трябва да го приемеш и заживееш твоя си живот, защото сега живееш техния. Това е, приеми ми съвета и всичко ще си дойде на мястото.Може да промениш само един човек, самата себе си. Направи го, откъсни се от тях!
  21. Здравейте! Моля за помощ! Баба ми е ужасен човек. Абсолютен енергиен вампир, манипулатор от висок клас! Винаги е искала цялото внимание около себе си, дори когато беше здрава. Имам чувството, че е родила майка ми и вуйчо ми само, за да се грижат за нея. Не е работила цял живот. Само се оплаква и мрънка. И когато и се скарам или направя забележка винаги казва, че съм лош човек или започва да заплашва със самоубийство... От 20 години е сама, дядо ми почина. Няма приятелки, с всички се скара, дори със съседи. Сега чак си обяснявам, че е абсолютно асоциална, с тежка депресия и кой знае какви фобии и натрапчиви мисли. Отказва да ходи по лекари, когато е зле, отказва да живее при майка ми, която е в друг град. Когато я заведем по лекари, защото има много болести, въпреки че всички сме около нея и се грижим за нея, тя крещи навсякъде че сме я тормозели. Не желае други хора да влизат в дома и (говоря за болногледачка) . Не ме разбирайте погрешно. Цял живот съм обичала баба си, помагала съм и финансово и по всякакви начини, била съм гледачка и какво ли не. Но тази жена така и не оцени нищо, което аз или майка ми правим за нея. Сякаш смята, че всички сме и длъжни буквално. Майка ми дава много пари за грижите за нея, ходи почти всеки ден. Заради баба ми майка ми е съсипана физически и психически. Майка ми е изключително неврозна, крещи ми за най-малкото, вдига кръвно. Страхувам се единствено за майка ми и не знам как мога да и помогна. Моля ви от сърце, дайте ми съвет! Лошо ли е, че вече не искам да чуя нищо за баба ми? Че дори смятам, че когато си отиде от този свят всички ще се успокоим? Майка ми ми се дразни, че разсъждавам така... Това прави ли ме лош човек? Последния път, когато бях при баба ми изпаднах в гневен пристъп... Просто защото започна да говори, че майка ми и краде пенсията... Лежеше болна на леглото и твъреше, че майка ми и краде пенсията и че аз съм лош човек, защото не искам да я гледам и защото я водим по болници. Търдеше, че съм лош човек. Избухнах. Много! Крещях, виках, появиха ми се червени петна по лицето, шията, деколтето... Може би сте чели предишната ми тема за пълния хаос в главата и душата. Смятам, че баба ми с нестабилната си психика през целия си живот е повлияла на майка ми, за да бъде сега тя изнервен и пълен с гняв човек, което пък поведение от собствената ми майка ми е повлияло аз да бъда с паническо разтройство, депресия, хипохондрия, натрапчиви мисли , да имам неувереност в себе си, ниско самочувстие, комплекс за малоценност и да не мога да приема нормалните отношения в другите семейства. Още по-лошо. Не искам деца! На 30 години съм и не искам деца... Защото баба ми и майка ми не са ми дали добър пример за нормални взаимоотношения. Кръговрат. Омагьосан кръг... И когато аз се опитам да не се виждам с баба ми, да се виждам по-рядко с майка ми.. Те ми казват, че съм ужасен човек! Представяте ли си! Лош и отвратителен човек... Особено, когато изпусна нервите си... Тогава ставам абсолютното дъно за тях. Майка ми винаги се е опивала да се докаже пред баба ми, но баба ми никога не е казала едно ''Браво''... Никога! За нея един човек е горе долу добър само ако и помага. И съответно майка ми е наследила това поведение. Кръговрат. Омагьосан кръг. Как мога да имам желание за деца? Първо. Не желая тези генетични психози да преминат към моето дете. Второ. Не желая да продължавам този побъркан род. Трето. Не е ли нормално майка ми сама да ми казва, че иска внуци... Е, не ми казва! Говори само за неремонтирата си къща, за безпаричието си, а когато пътувам някъде или се опитвам да правя нещо за себе си, ми казва ''Ти само си живееш живота!'' Не е като да не съм помагала... А БОГ ми е свидетел! Обичам го този живот!!! Този прекрасен свят! Обичам морето, планината, океаните! Музиката, поезията, изкуството, книгите! Душата ми е от друго измерение. Но баба ми и майка ми ми повредиха психиката... И сега не знам как да поправя нещо, което винаги е било счупено и зле програмирано! Не знам как се създава нормално семейство! Моля Ви! Дайте ми съвет как да помогна на майка си! Как да могна на себе си! Как да помогна на баба си!
  22. Благодаря и на Вас, за отговора, Инес! Абсолютно сте права за всичко, което сте написала! Когато преди години изпаднах в това състояние, излязох от него с много научени неща. Първо започнах много да вярвам в Бог, и съм сигурна, че тогава молитвите ми към него ми помогнаха много! Излязох от това състояние - уверена в себе си, чувствах доза гордост, че съм се справила с тази мисли, чувствах се дори много силна и мислех, че щом и след такава буря се справих, значи ще мога и с много повече! Колкото и нелепо да звучи от страха имаше и полза, защото доста неща извлякох от това състояние и като цяло се промених много към добро. И тогава започнах да обичам живота и да му се радвам от сърце! Тогова оцених какво е да имаш мир и спокойствие в душата. Просто тогава заживях! Сега определяно ми се случиха доста неща, който ми донесоха изключително много стрес. По времето в което имах реални проблеми, тогава се държах и бях силна. Когато се отпуснах и си помислих, че вече всичко е зад гърба ми и тогава пак получих паник атаки. Тогава не знам, нещо се пречупи в мен и задълбах много нещата! Отново го приех като нещо ужасно и филма започна пак, но този път с още повече натрапливости /благодарение на моето любопитство да чета/. Много пъти се питам защо си позволих да се стигне пак до тук. Вече знаех какво е, бях го преживяла, уж вече се чувствах силна и сигурна, че повече в такова състояние няма да позволя да изпадна. Ама ей го на... И може да се каже, че знам какво се крие зад всичко това. Предаде ме човек, на който имах повече доверие от на себе си, видях какво е да имаш истински и сериозни проблеми и всичко това ме вкара в това състояние отново. Права сте и за това, които си мисля, че другите хора са нормални, пък аз с шантавите мисли в главата. И много пъти си казвам, че аз хубаво си го мисля така, но не съм в главата на тези хора и не знам как им е на тях. От страни нещата изглеждат по един начин, а реално как е, всеки си знае. То и за мен ако ме погледнат от страни, ще се кажат - ехее, от какво се оплаква. Обаче само аз си знам какво ми е. То като нямаш мир и спокойствие в душата, няма как да се чувстваш добре. Има моменти в който си мисля, че все така ще си живея в мъки и отново ме обзема страх. Не искам да е така, искам да съм отново спокойна, да гледам отново на това състаяние по начина по който гледах преди. Просто на този етап не мога да си позволя терапия. Искам да питам още нещо ако може и спирам, защото знам, че и това е натрапливо с тези постоянни въпроси. Примерно когато усещам адреналина да се покачва в мен от дадена мисъл. Какво мога да правя в такива моменти, за да не се стига до момента с обземане на страх? Отново ще съм много благодарна на отговор!
  23. Прошката е нещо много важно. Както каза Орлин за вината си я носим със себе си както и нашето огорчение. Семейната среда и взаимоотношенията са ключови относно справянето с натрапливости. Прошката е начин да продължиш напред и да скъсаш с миналото, то винаги има виновни за нещо. Прощавайки продължаваш напред без горчивият вкус, но това не означава че трябва да се потъпкваш. Много хора не осъзнават, че опрощавайки те прощават на себе си.
  24. ,,Всъщност, не мога. От това което съм прочел, не съм видял да го споменавате. Предполагам, че няма как аз самия да го направя понеже проблема си е точно в мен, просто бях в такова състояние, че просто реших да опитам каквото и да е. ,, Навсякъде подчертавам,че за разлика от другите психични разстройства, а като например паническото, хората с ОКР не могат да се справят сами. При тях собственият им мозък ги лъже за неща които не са истина и без ролята на ,,референт,, и работа за цялостна психическа промяна, то не може да бъде победено.Като, колкото в по-ранна възраст е започнало и колкото по- дълго е продължило, толкова времето за психотерапия е повече. По описанието, което даваш, срока за победата е повече от година, дори две.
  25. Затова има и друга позиция - да учиш мъдро от живота и неговите изпитания, трудности, мъчнотии. Позицията, която заемаш е изключително важна - уча ли се, раста ли, познавам ли себе си по-добре или искам да се оттърва от неприятностите? В тибетската култура например няма думи като "травма", "травматично", те вярват, че страданието има причини и "идва", за да ни учи. Благодарни са и на него, не само на радостта. Ти каква/коя искаш да си? Еднаква с кой? Кой е еднакъв с друг? Всеки носи своята уникалност. Когато приемеш своята и я заобичаш, няма да искаш да си "като другите", повярвай ми. Това е невъзможно, защото е просто една фантазия - не можем да познаваме друг, както себе си, затова винаги си доукрасяваме образа! Само че в момента тази мисъл ти върши точно такава работа - да се самобичуваш. "Ех, защо не съм нормална като другите, а така страдам, писна ми!" Сякаш "другите" живеят без никакви грижи и проблеми. Самосъжалението е перверзна форма на удоволствие, в която нямаме ход на действие. Получила си хубави отговори, можеш да си ги препрочиташ. Успех!
  1. Load more activity
×