Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Цялата Активност

This stream auto-updates     

  1. Yesterday
  2. Интересен момент като аналогии в съвременните хипотези в квантовата механика и модела за статично времепространство откривам в някои разработки. Като примери, бих започнал с цитат от предната статия, в която описаните предположения на Хинтън силно ме зарадваха, че не съм единственият хахо, който го вълнуват подобни въпроси "Макар че състоянието на частицата се детерминира в момента на наблюдението от вълнова функция след преход на частицата в ново състояние, за да се опише това ново състояние е необходимо да се въведе нова вълнова функция, която обаче няма нищо общо с предишната. По този начин липсва причинно-следствена връзка между състоянията на частиците в различни моменти във времето" Как да не се въодушевя, след като това е в тотален синхрон с индивидуалната обособеност на ,,мехурчетата"- елементарни събития. Или пък Причинно-динамичното триангулиране, при което сепарирането на времевите моменти на дискретни порции(триъгълни сечения в четиримерното пространство), позволява компютърното моделиране на развитието на хаотични системи да изведе алгоритмични закономерности, които да се подредят в описателна система на реалността при формулирането на теория за квантовата гравитация. Въпреки, че основната критика към теорията се базира на здравата й зависимост от компютъризирания метод на изчисляване ,,Монте Карло", за мен е прекрасен метод за описване на ,,придвижването" ни в статичното време-пространство и усещането ни за времето, което, както и ,,картината на света", експериментално е доказано, че са просто фрагментирани съдържания, а крайното усещане за ,,непрекъснатост" на възприятието е продукт на допълнителната ни работа или ,,дообработка" с мозъка. Вероятно няма да изненадам никой с твърдението, че от цялата входяща сетивна информация в даден момент около 10-20% бива съзнателно обработвана от нас. Също така нещо интересно изскача при необходимото условие да се приеме метода за причинно-динамична триангулация. Изискването за ,,фонова независимост". Съобразно това изискване на теоритичната физика описателните уравнения трябва да са независими от извивките във формата на пространството и стойностите на влиянието на полето. Интересно е, защото тази независимост в статичния модел на в-п се проявява като ,,проекция" на принцип, а самото условие за подреденост на събитията, апропо детерминираност във времето и пространството на обектите само по себе си се явява съответствие, защото всичко е оформено(shape from original pattern). За някаква обективност е добре кратко да спомена подхода и на друга хипотеза за теория на квантовата гравитация - Примковата. Тя борави със сплитане на време-пространствения поток, който бива ,,възприеман" като ,,Spin foam", който е продукт на преобразуването на линейният ,,маршрут" (бел. предизвикан от Принципа на движението, който в класическата физика се проявява като действие с неговите си атрибути, които описват промяната в енергията, дължината, времето и момента), който пък бива преобразуван чрез формулировка от квантовата механика, наречена Поточно-интегрална (Path integral formulation). Така ,,линейният маршрут" в 4Д придобива формата на ,,вероятностен облак" от сумата от възможните траектории. Интересното е пълната аналогия на това пространство с ,,пространството на обърнатия конус" от елементарни събития Когато преди 20-ина години ме ,,удари като с мокър парцал" идеята за статичното време-пространство не очаквах след време да разбера, че не ,,откривам топлата вода". И както споменах вече, рабрах че и Айнщайн е споделял тази концепция, което видях в следната статия. Животът е плитка в пространство-времето Интересно следствие от модела за статичен Континуум е формата на обектите. Както е визуализирано и в статията, пък и в клипчето за 10-те измерения, обектите, вкл. и нашето тяло, ще са една ,,разтеглена нишка" , която съществува във всяка времева линия, до момента в който е предопределено да съществува в самата линия. Или ,,времеви поток" или както си го наречем или пък заемем термин от научната фантастика, все тая... Въпросът е, че изменението на характеристиките на обекта в триизмерното ни сетивно пространство ще е предварително зададено. Така в зависимост от изборът ни на ,,движение" измежду възможните ,,времеви линии", ограничени във вътрешното ,,пространство" на конуса, ще ,,ставаме свидетели" на промяната. Тук интересното следствие е ,,проекцията" на естествените редове, които сме описали като природни закони. Те просто ще ,,представляват" една статична, предварително зададена ,,рамка". В това отношение вдъхновяващи аналогии могат да се ,,открият" в софтуерното програмиране. Но също така тази ,,особеност" на проявлението ще важи и за останалите принципи. Ето тук в модела пък се проявява принципът на реципрочността - каквото горе, това и долу. В конвенционалното ни (за по кратко 3Д) възприемане на света този принцип вече е описан математически - Теория за фракталите. Съобразно тази ,,съответственост" пък си позволявам на субективно ниво да проявявам свободата на въображението ми да си търся некви аналогии, да ,,откривам" зависимости. Да, но след всяко радостно ,,откритие" всъщност правя ,,новоповтарящо се откритие на топлата вода" . Всъщност май и живота е едно преоткриване, но знае ли се...
  3. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Безопасният_път-беседа Молитвен наряд за край: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Ще прочета 23 Псалом. Често се говори за истината. Да се говори за истината, това значи, да се говори за свободата и за любовта. Понякога се говори за любовта, както за ябълката. Така се говори и за свободата. Външно всички познават ябълката, но вътрешно малцина я познават. Външното знание не е съществено. Казват за някого, че успява в живота си. Кой човек успява? По какво се познава това? Казвам: Само оня успява в живота си, когото придружават хлябът, водата, въздухът и светлината. Само оня побеждава, който е в съюз с хляба, водата, въздуха и светлината. Покажете един човек в света, който да е победил без хляб, без вода, без въздух и без светлина. Правото е на моя страна. – Кога? – Когато хлябът, водата, въздухът и светлината са на твоя страна. Някой стои, разглежда нещата отвън и е недоволен от живота. – Защо? – Защото няма ясна представа за живота. Със своите мисли и желания, той дотяга на Господа. Той е своенравно дете, което никой не може да задоволи. Не е лошо да бъдеш недоволен, но трябва да работиш, да се справиш с причините на недоволството. Ти не си виновен, че си недоволен. Недоволството носи началото си още от първите човеци. Днес всички, които те обикалят, са недоволни. Ти трябва да се справиш не само със своето недоволство, но и с недоволството на окръжаващите. Как можем да се справим с недоволството? Ще направите връзка със светлината, защото Бог е светлина. Ще направите връзка с въздуха, защото диханието на Бога е във въздуха. Ще направите връзка с водата, защото тя е носителка на живота. Ще направите връзка с хляба, защото е казано: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето”. Хората приемат нещата по два начина: чрез закона и чрез любовта. Законът е принудителен начин – той е за децата. Като стане човек възрастен, законът трябва да отстъпи на любовта. Това, което стеснява и ограничава човека, е законът. Той го ограничава и в разбирането, и в прилагането. Дето е законът, там е насилието и злото. Представете си, че счупите едно шише на малки парченца, които нахвърляте на земята. Това шише е вече опасно за човека. Достатъчно е да стъпи бос на земята, за да се нарани. В тоя смисъл, злото не е нищо друго, освен дребни парченца стъкла, пръснати по земята. Всяка мисъл, раздробена на много мисли, пръснати в света, без прилагане, без служене на Бога, става опасна. Всеки човек, който не приема хляба, водата, въздуха и светлината с любов, е опасен. Всеки човек, който приема хляба, водата, въздуха и светлината с любов, е безопасен и добър. Днес всички хора се запитват, кой ще победи в сегашната война. Ще победят ония, с които е хлябът, водата, въздухът и светлината. Без хляб, без вода, без въздух и без светлина не може да има никакво развитие нито в индивидуалния живот на човека, нито в семейния, нито в обществения, нито в общочовешкия. Това трябва да се разбере от всички. – Аз мисля. – Какво е твоето мислене? Ако мисълта ти е силна, кажи нещо и, каквото кажеш, да го направиш. Ще напишеш някоя книга. Какво от това, че си написал една книга? – Ще я четат хората. – Ще я четат, ако знаят да четат; ако не знаят да четат, какво ще ги ползва книгата? Който не знае да чете и вярва в нея, ще я използва като лекарство, но сам ще се убеди, че тая книга не може да лекува. Истинското лекарство за човека се крие в хляба, във водата, във въздуха и в светлината. – Какво представя хлябът? – Живият хляб е Бог. Чистата, животворна вода е Бог. Чистият въздух и светлината, това е проявеният Бог. Няма по-хранително нещо в живота от хляба, по-чисто от водата, по-приятно от въздуха и по-красиво от светлината. Идете на северния полюс, да прекарате там шест месеца нощ, да разберете, какво нещо е светлината. Голяма радост изживява душата, когато, след шестмесечна нощ, види изгряващото слънце... ...Да се радваме, че минаваме по пътя, който Христос е приготвил. Сега пътят ни е още по-добър. До времето на Христа нямаше кой да държи ключа на ада. И праведните, и грешните влизаха заедно. Христос заключи ада, да не влизат праведните в тоя затвор. Апостол Петър държи ключа на рая, няма опасност да влизат грешните там. Опасното място е адът, но няма опасност вече за праведния да влезе там. Опасно е да влезеш в астралния свят на заблужденията. Да се радваме, че пътят, по който вървим, е безопасен. Да снемем знамето на любовта от гърба си и да го вдигнем високо. Няма по-смели хора от тия, които живеят в любовта. Няма по-страхливи хора от тия, които живеят в безлюбието. Най-големи герои са хората на любовта. Най-страхливи са хората на безлюбието. Досега всички желаехте тоя народ да стане знаменит, оня народ да стане знаменит. Сега ние желаем Господ да внесе мир между народите, и те да слушат, какво Той им говори. Всички народи трябва да изпълнят Божията воля, и мирът да дойде по Божествен път, както Господ иска. Безопасният_път
  4. Last week
  5. kipenzov

    kipenzov

    Разни
  6. Предносподеленото бяха ограничени размисли от едно следствие от модела за статично време-пространство. Не засегнах по-подробно структурата на организиране на събитията в статично битие. Идея мога да ,,почерпя" от вече сътвореното - природата, такава каквато мога да я наблюдавам и каквато до момента по неопровержим научен начин сме описали хората. В това отношение интересен ,,идеен ресурс" е различното състояние на веществата. Примерът, който преди 20-ина години ми мина през главата е свързан с въглерода (С). Както знаем елементът въглерод като вещество се среща в две естествени форми - графит и диамант. Характерната разлика между двете форми е устойчивостта им на триене. Това се дължи на различната структура на кристалната решетка, в която са организирани въглеродните атоми. Едната е изоморфна в едно направление - графитът, а другата - диамантът, е изоморфна и в трите пространствени направления. Диамантът е най-здравото естествено вещество. Съответно ,,типът на кристалната му решетка" е проявление на устойчива във времето форма. Този организационен модел ми беше досатъчен, за да си въведа образната представа каква би трябвало да е структурата на организация между статично разположените събития. И така, според размишленията ми, при статичен модел на време-пространството, елементарните събития би трябвало да са организирани в ,,кристална решетка, изоморфна във всички направления на тримерно пространство". Това като образна представа може лесно да се опише. Представлява това, което от позиция на наблюдаващ, всеки би виждал като един безкраен ,,океан от мехурчета", изпълващ виртуално тримерно пространство на наблюдаване. Всяко ,,мехурче" представлява индивидуална ситуация, в която материята е в потенциална енергийна форма, а разположението му в това пространство отразява местоположението му във времето. А пък манифестирането на енергийния потенциал до форма, в която да може да се прояви като материя е акт на ,,съзнателно наблюдение" отвъд моментните възможности за осъзнаване на повечето ни, но пък интуицията може да ни ,,насочи" в тази насока на размишления. Обаче с едно важно уточнение... В това ,,тримерно пространство" се съдържа умствената ми представа за ,,кристалната решетка", а самият принцип на организация не е ,,ограничен" в това пространство. Какво би се получило, ако този принцип на организация го приложа към примерната графика на развитието на елементарно събитие в четиримерното пространство? В графиката точка О и равнината Оху представляват съответно конкретното елементарно събитие и момента от времето с всичките възможни елеметарни събития за този времеви момент. За удобство равнината Оху и елементарното събитие в точка О можем да си ги представим като ,,наредени" едно до друго ,,мехурчета" като пример: Така ,,подредени" мехурчетата-елементарни събития съответстват на ,,слоестата структура на графита. Но ако ,,наложим" множеството равнини от събития за всеки последващ времеви момент по оста z на графиката ще се получи и ,,кристалната" структура на диаманта. В случая съм използвал снимка на фолио за опаковане с мехурчета, а крайната представа за ,,кристализиралото време-пространство" ще се получи ако подредим много листове фолио един върху друг... В това ,,построение" от точка О ,,нагоре" по оста z ще са ,,подредени мехурчетата" като слоеве, ограничени във формата на конус, но организирани в кристална структура всички моменти, които могат да се преживеят като реални ситуации, а ,,движението" през тях ще създава ,,илюзията за преживявани събития". Така се оформя и ,,филмът" на живота, в който изборът ни на действия вече има значение. И много важен факт, произтичащ от тази представа, който трябва да се отбележи!!! В този визуализиран модел тризмерното ни пространство съществува в ,,ограниченото" от двумерната сферична повърхност пространтство на ,,мехурчето". Това е за по-лесна представа на идеята. Така се добива и по-лесна представа за ,,повече от едномерното време". В случая само по себе си поне тримерно - бъдеще, минало и настояще. Така представено лесно се добива и представа за идеята за ,,времевите линии" или ,,времепространствени потоци". Също така и за идеята на Реципрочната система, която се базира на изследвания след допускането, че формулата за връзката на енергиято и масата- Е=мс^2, е приложима и за времето под формата Е=tc^2. Отделно и ,,посланията" на отминалите поколения, че има предопределеност, Съдба, но имаме и свобода на Избора. За повече инфо относно някои идеи за многомерното време ето интересна статия, която вече споделих в темата : https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Ima-li-zhivot-v-drugi-izmereniia_5378.html А по отношение на статичната Вселена видях, че и други във форума са запознати че и Айнщайн е споделял подобно допускане...
  7. Леле, Александре, ма как изобщо не си разбрал какво казвам! Но за сметка на това пък си продължаваш да си проявяваш ,,светлополярен фанатизъм", опитвайки се да ме съветваш как ,,да влезна в рамките" на твоите оценки за света. Дори и изразяваш МНЕНИЕ от името на цял народ. Ще аргументирам предното ми твърдение, защото гледам, че се налага да , тъй като явно има нужда отново да поясня какво имам предвид под ,,Манталитет на жертва" Александре, ,,Манталитетът на жертва" е термин, който описва обща предпоставка (архетипна) за индивидуалното проявление на множеството от характерите на индивидите в обществото ни. Като ,,обща", тази предпоставка се подразбира, че принадлежи на колективно несъзнавания ни психически ,,слой", откъдето повлиява чрез навлизането й в лично несъзнаваното и е ,,двигател", ,,драйв", неосъзнавана мотивация за съзнателните ни действия и като цяло за смислите, които бихме си формирали за съществуването ни чрез влиянието й върху мирогледа ни. И това, ама в никакъв случай не е лесно за осъзнаване и в никакъв случай не е толкова просто като да ,,вземеш две и две". Това е да ,,вземеш едно", да го ,,сложиш у всеки", да ,,видиш как става две", да ,,видиш как две става четири" и т.н. докато стигнеш до индивидуалния характер на почти всеки българин. Почти всеки, защото има и такива, който действуват и отвъд поведенческия модел ,,жертва-агресор", но със сигурност аз и ти не сме от тях, еле па ти. Защото правиш грешката без да си ме разбрал да: Че ти като не си разбрал в дълбочина какво казвам, от каква морална позиция ме ,,напътстваш"? От позицията на наблюдавалия дадено поведение у някой хора, които се държат като жертви, но всъщност са пасивни агресори? Или от позицията на ,,генерализиращия наблюдател", които е изследвал поведението на хора, които по метода на когнитивния дисонанс отхвърлят (изтласкват в подсъзнанието) обективната външна оценка, която е в разрез с позитивната им себепредстава? Пък и това го екстраполираш върху цялото общество чрез ,,на народа не му пука..."??? Не Александре, просто нивото на самопознание у болшинството от хората е ниско. Емоционалната интелигентност е слабо развита като цяло, а интелектуалното развитие пък е тотално зациклило. Александре, реципрочно ,,ще ти го кажа по най-прост начин"! Говорим за различни неща!!! Разликата е един път в мащабите, защото аз описвам причина от доста дълбока психологическа същественост, която е видно, че не познаваш. А другата разлика е, че аз защитавам теза, а ти се опитваш да критикуваш емоционално, без да си правиш труда да разбереш тезата ми!!! Но пък като цяло събитието ,,аз и ти си комуникираме" ни носи опитност. Каква? е индивидуално. Но нека да запазим уважение!!! Спри да ми ,,даваш съвети" как да мисля и да споделяш религиозните си конструкции, ами коментирай по същество, ако имаш изобщо някаква теза!
  8. Василена Христова

    Стигнах ли до лудоста

    Здравей, моя съвет е да започнеш психотерапия и в процеса на работа да разбереш механизма и как всъщност работи ОКР. Също така проце и книгата Ти не си твоя мозък. Поздрави, Васи
  9. Отивам в разговорки След като не съм засегнал личноста , защо тя се прави на ощипана ? Защо , вместо да ми обясни за какво говори изразява само емоция ? И когато аз давам някакъв смисъл на нейните аргументи не ги защитава ? Повтарям заради сложното мислене . У всеки народ има и робски и всякакви други черти .Не е така лесно да се посочат две неща и това да дава реална карттина . И за това изтълкувах по друг начин твоя пример за да ти дам друга визия . Че поведението на работниците може да го приближиме към образа на ,,Андрешко". Което никак не кореспондира с образа на жертва . Посочих и друг факт . На Народа не му пука , че го описват с робска психика . Не ги последвай онези по телевизията . Те с маймунджелъците си пари вадят . И е все едно какво днес говорят , утре е друго . И не цитирай а помисли какви черти реално може да има един народ . И да не се отплесваме сега пък на тема какво е нация --народ--и т. н. . Ще ти го кажа по най простия начин ,. Един организъм с период на живеене единица , Почти не разбира друг организъм с период на живот стотици .Той най често коментира някакво временно положение .
  10. Със сълзи на очи пиша съсипан се вече наистина се считам от лудите наистина . Имам Окр от 5 г. Последните два месеца и сегашните 2 дена за мен са ад появи се една мисъл ,че мога да нараня дъщеря си тя е на 2 и половина мисълта е както си седи така беззащитна мога да я нараня а тя не може да отвърне защото е беззащитна и преставата а и образа ги виждам и местното е толкова истинско че ще го направя когато я прегръща и преди и сега чуствам безчувственост студенина й много дълбоко в себе си аз си давам живота за нея без нея не мога. Сега ме страх да остана с нея сама защото чуството, че ще и направя нещо е много силно все едно съм на косъм ,а мисълта постоянно изниква и виждам как и правя нещо е така като си мих съдовете се появи тази мисъл и това чуство ,полудяха ли ако да бих искала веднага да взема мерки мисля за самоубийство за да не навредя на никого страх ме е от безчуствието и усещането че съм на косъм да го направя . Страх ме да не го направя много е силно усещането не искам много от живота освен умствено да съм здрава и да умра спокойна когато видя дъщеря ми като булка и е постигнала нещо в живота си искам да съм здрава стъпила на земята жена да съм добра майка да съм добра съпруга да нямам тези мисли много ли искам от живота ? Не се смятам за човек вече безчувствена съм нямам реалност чуство наистина полудях остава ми месец да се прибера в БГ , а мисля да се прибера ли веднага защото с тази мисъл аз няма да мога да издържа моля за съвет а ако съм опасна да постъпя веднага в клиника страх ме да не навредя или нараня детето си в момента даже чуствам и виждам образа ако е Окр това е най гадната натрапливост от всички до сега !!! Моля за съветите на специалистите. Със сълзи на очи ви моля
  11. Донке, ако ще ти е от полза мога да ти предложа нещо... В полето на качената песен на баща ми съм сложил изображение на една гравюра, която нарисувах седмица след погребението. Черните линии при "гравирането" са доста интересна техника да "изкараш" нещо "отвътре". По-лесно ще ти е, ако предварително рисуваш с молив. Първо си скицираш някаква форма. Ако щеш и триъгълници, разхвърляно. После започваш да изрисуваш хоризонтални линии, тъничко, с молив 4Н, 2Н или само Н. Изчертаването на всяка линия изисква концентрация. Ангажираш си ума с моториката. Изрисуваш си листа с хоризонтални линии. После тези, които "се застъпват" с формата, която си си скицирала ги удебеляваш. Ако искаш да изобразиш лъч-светлина просто "изтриваш" с гумичката . Накрая тънките и удебелените хоризонтални линии, които са ти останали ги "минаваш" с тънкописец или рапидограф и изтриваш изцяло молива. Опитай!!! Сигурен съм, че ще ти хареса ефекта от дейността!!! Както е казала и Inatari А ако за миг "излезем" от оценките дали това, което си рисуваме има стойност, ние просто ще си рисуваме...
  12. И аз благодаря за по-позитивния тон, с който подхождаш! Усещам и уважение, за което също ти благодаря! Не засегна моята личност, а моето его, както правилно си отбелязал в по-предния ти пост! Мен от голямото ми его не ме е срам, защото егото можем да си го "втвърдяваме", но и може да го направим "прозрачно", "пропускащо"! Гневната ми реакция беше заради нарушаването на етиката на спора, която би довела до продуктивност, а не до безсмислени спорове. За това описах Шопенхауеровите тактики за водене на спор, от които е ясно, че ако искаме в дискусия да достигнем до изводи какво би могло да ни обедини като народ, то би следвало да споделяме причини, които да аргументираме, а не да си даваме "поучителни" съвети, без да се познаваме в дълбочина. пп. Според мен тези неща(какво ни обединява като народ) не са несъществени. За това и съм проявил желание да ги обсъждам в темата чрез публикуването ми на пост-мнение, за да не си стоя лениво в "зоната на комфорт" на старите ми разбирания: "Пазете се от старите навици, от старите разбирания. В човека има нещо инертно, неподвижно, което го прави ленив...
  13. не мисля да споря за несъществени неща . пп . все пак благодаря .... Не отговори с какво засегнах личноста ти . За да се аргументираш поне ти .
  14. Александре, ако не питаех уважение към теб, следствие на предните ни дискусии, щях просто да "махна с ръка" и да си те причисля към множеството на "розовобонбонените позитивисти", които си "заравят главата в пясъка като щрауси", но си падат да дават Оценки от ограничената гледка на "собствената си камбанария" ! Но разчитам на вродената ти интелигентност, за да ме разбереш, че без да си си направил труда да вникнеш във философията на човека отсреща, няма как да го разбереш! Това изисква от своя страна и лично усилие, което е проекция на уважението, което би проявил към събеседника, ако има такова. Отчитам и факта, че се изразявам сложно, но стилът, по който дадена информация е достигнала до нас е идентичен със стилът, по който е най-лесно да го предадем. В тази светлина "окепазването на личността на опонента" са тази част от множеството от 38-те начина на водене на спор, които е описал Шопенхауер, 37 от които включват атака към личностните характеристики на опонента. Ала само един от тях се основава на оборването на аргументите му. А основният аргумент на твърдението ми, че това, което може да ни обедини представлява Манталитетът ни на жертва. И също така, че той не само може да ни обедини, ами това е основна характеристика на народопсихологията ни и по тази линия вече ни е обединил като народ. На този ми довод ти не представяш котнтрааргумент, ами просто изразяваш мнението ти, че това не ти харесва, защото било "слабост". Ти не просто отсъждаш, че твърдението ми е грешно, ами дори и ми поставяш ОЦЕНКА (съдиш ме) като ме причисляваш към некви твои си категории на "групи от хора" или както ги наричаш "Псевдо интелектуалци". Благодаря за проявеното уважение! Единствената разумна причина, поради която мога да си обясня поведението ти, е че просто не си разбрал какъв е смисълът на понятието "Манталитет на жертва", който използвам! А пък реакцията ти е поредното потвърждение на мнението ми. Защото Манталитетът на жертва, на колективно ниво или т.н. "обществено" ниво, се базира на дълбоко чувственото, травматологично усещане за "изоставеност", за "самота". За изоставилия ни "по-голям брат" или "грижовен баща", който да дойде и да ни реши проблемите в ежедневния живот. Една дълбока тъга по отминалите "златни времена". Бидейки манталитет, колективен като същност, той включва и механиката на развитието на чувствения свят и съответстващите проявления като мотивация на индивидуално ниво. Така тази "капсулирана травма", на която се базира колективният ни Манталитет на жертва, предизвиква различни реакции на индивидите в обществото съобразно индивидуалният им характер. Едни хора, изправени пред дълбоката "безизходност" проявяват "героизма на борбата" със статуквото в обществото. Други са в постоянна тревожност за бъдещето и с "блокирали" стремежи за развитие. Трети, осланяйки се на инстинктите, загърбват всичко етично и по животински започват да "мачкат" и да "завладяват територии" за собственото си благополучие и т.н. Най-характерната заблуда при разбирането на колективния Манталитет на жертва е фокусирането единствено върху "жертвата", без да се взема предвид, че "агресорът" е другата страна на "жертвата" - нейното поляризирано отражение. И това, че те са неразривно свързани. Защото без да има хора, изживяващи се често несъзнавано, като жертви, няма как да се прояви и компенсиращият "образ на агресора". Попитай Орлин Баев за садомазохистичната психодинамика при характеропатиите и я екстраполирай на колективно ниво, за да видиш, че това, което пиша не са "псевдоинтелектуални" глупости"!!! Още повече, ако имаш желание можеш да се запознаеш с Дълбинната психология и целите и същността на Социалната антропология като наука. Предполагам, а и искрено се надявам, че внесох малко яснота в позицията ми!!!
  15. С какво те окепазих ? .....Прав си кой съм аз , че да ти давам съвети . .....Е , извинявай . Но не мога да се въздържа и ще кажа . Няма да казвам че са 100% , но само повечето случаи , когато има недоразумение м/у двама . В основата е предположението , което някой е взел за истина . Май не е добре да ти обяснявам моята гледна точка ----Вероятно ще процължим да не се разбираме . Но ще напомня (най вече на себе си) общо приети истини ------- Човек няма какво да защитава , на земята . Защото първо е добре да се дистанцира от егото си , да го овладее . Това е добра отправна точка , като за такъв форум ..... Моето включване бе заради акцентирането върху (жертва и робска) . Това те понижи в моите очи( че кой съм аз) , и те постави в редовете на множество ,,лаладжий " . Тези псевдо интелектуалци изтъкват само тази черта у народа ни и забравят много други .Например , защо си затварят очите за народния героизъм , а той е доказана черта . ПП . Наричм ги псевдо интелектуалци защото имат (някои) голями познания , умни са , но акъл нямат да дадат на магарето вила сено . Но се отплеснах , извинявай . Не харесвам тази разпръснати навсякъде хора , умеещи само да критикуват . И в реда на шегата ще ти напомня , че такива хора са открили слънчевите петна p.p. Надявам се да разбереш следната най обща представа . Току що гледах за пореден път песента ,,Няма такава държава " на г-н Трифонов . Слушам я тази песен с удоволствие и смесени чувства . Също както , когато си гледаш удареното коляно и ти е малко гадно , че е забрало .
  16. Диляна Колева

    Имам проблем

    Много ми се иска да ти отговоря, наистина много, но се опитвам да видя, какво да напиша различно от това, което вече е писано... и не виждам. Има една книга "Основни форми на страх" на Фриц Риман. Там са описани типовете личности и техните проявления в различните аспекти на личността. Прочети раздела за натрапливите личности. Книгата я има във виртуалната библиотека Читанка, можеш да го направиш бързо. Чети и търси страха си. Той е коренчето на твоето състояние. В неговата основа стои контрола. А именно желанието за контрол съсипва всички опити да преодолееш състоянието. Желанието да контролирам деня, събитията, бъдещето, симптомите, живота и всичко, което се случва край мен, всъщност ми пречи да осъществя единствения ефективен контрол - да контролирам мислите си. Какво означава това? Отношението ти към живота е критично, недоверително, страхливо имаш желание да се предпазиш постоянно от нещо, това ти пречи да виждаш живота такъв какъвто е в действителност. В един момент мозъкът се чувства длъжен да те предпазва от всичко, дори от несъществуващото. Промяната на отношението ти към света е най- силното лекарство за това състояние. Тъй като това е почти невъзможно за типажа ти, е необходимо поне да се запознаеш със страха си, за да можеш да промениш отношението си към него. И когато той се появи не да се опитваш да го контролираш през натрапливости, а през здрава нова концепция за себе си. Та, прочети и открий кой страх е този, който така те е омотал.
  17. Казват, че не можем да помогнем на никого, ако не се научим да помагаме на себе си. И това казано е много вярно. Омагьосаният кръг е, че вторачването в бабата и майката, не допускат фокус върху теб самата. А когато не можеш да видиш себе си, няма как да си силна, за да погледнеш по друг начин към тях. Оценката от тях, ти е много важна, а тяхната оценка е отровна. Ако се отделиш за известно време от това общуване и приемеш, че тяхната оценка ще е винаги негативна, съпротивата в теб ще започне да намалява. Приемането, че това което живеят е лошо стечение на обстоятелствата на техните животи и те са отговорни за себе си, ще имаш доста повече време да направиш нещо качествено за себе си.
  18. Здравей Празен кладенец вода не дава.....или с други думи - първо на себе си следва да помогнеш, а след това да бъдеш пример на майка си. Няма сила в този свят, която да дава на някой нещо на сила. Обърни внимание на себе си - започни с външни измерения - грижи се за себе си, отделяй време за себе си, хобитата си, това, което те радва и те кара да се усмихваш. Едва след това, тоест след като си заредила себе си с положителен заряд, ще бъдеш като слънце и ще даваш светлина и топлина. Започни с малки неща - козметични процедури, спорт, списания, книги, неща, които си оставила отдавна, а всъщност те радват. После ще видиш и развитието на нещата, положителното развитие. Може би звучи трудно, но преди да си направила първата стъпка...няма и сегашната ти ситуация да стане по-добра
  19. kipenzov

    Благодарности

    Хиляди благодарности на създателите на енджина, който запазва написаното в чернова, но непубликувано като пост!!!!!!!!!.......0~0 Не ми изчезна писаното шест часа, след като неволно ,,върнах,, пренозаредената страница! Отново благодаря! И моите поздравления!!!
  20. Първото следствие, за което се сещам от идеята, че всичко е статично, а илюзията за промяна идва от самото движение на наблюдателната точка, е че всички възможни ситуации са разположени неподвижно в някакво пространство. Такива ситуации във физиката се наричат ,,елементарни събития", но за това след малко. Та необходимото условие, за да може всички ситуации да са ,,разположени" неподвижно е време-пространството да е статично. Т.е. Континуума да е неизменен, а това логично съответства на неизменното битие на Парменид. Обаче, бидейки статично, време-пространството трябва да е ,,организирано" в някаква структура, така че при ,,движението" на фокуса на наблюдение на Наблюдателя да се създава ,,история на преживяването на движението по пътя". Най-близката смислово метафора е с джпиеса на телефона и движението ни по терен, съответно ,,изчертаването" на маршрута на дисплея. Този маршрут сам по себе си е двумерна проекция на маршрутът ни в тримерното пространство. А ,,маршрутът" ни в тримерното пространство, който по разговорному наричаме ,,живот", е тримерна проекция на ,,маршрутът" ни в четиримерното пространство. Така достигам да вече възприетата дефиниция в съвремената наука, че реалността е четиримерна и всички процеси и феномени се изследват в четиримерното време-пространство наречено Континуум. Да, но следвайки идеята за проекциите се проявява и асоциацията с някои експериментално доказани факти в когнитивната наука. Такъв факт е, че ,,миналото", такова каквото можем да си го възпроизведем паметово, е субективен преразказ по спомени, запачетани в съзнанието ни чрез паметовите процеси. А това в светлината на ,,идеята за статично битие" е само по себе си ,,записът на маршрутът" ни през четиримерното пространство, което съобразно индивидуалните ни способности можем да възпроизведем като спомен. В този контекст вече спокойно мога да спомена за пренаталните спомени, които се възпроизвеждат при техниката на холотропното дишане или пък ,,превключването" след определен ,,момент" при хипнотичните регресии. Но да не задълбавам, тъй като в този контекст тук във форума има хора, които са доста по-запознати от мен и са писали доста по темата за паметовите процеси и характера... Леле, пак се отнесох, но нещата от една ,,перспектива" са толкова взаимосвързани, че направо са си ,,оплетени като свински черва", както се изразяваме по народному. Та, да се върна на елементарните събития във физиката. За простото визуализиране на развитието на подобно събитие във време-пространството се използва проста триизмерна графика. Това, между другото, е доста добре обяснено и визуализирано графично от Стивън Хокинг в книгата му ,,Кратка история на времето". С цел опростяване, хоризонталната равнина xy приемаме, че изразява тримерното ни пространство. Т.е. в сегашният момент от времето триизмерното ни пространство е представено на графиката като двумерна равнина, в която се съдържат всички възможни елементарни събития за този времеви момент. Интересното идва, когато въведем скоростта на промяната, с която е установено, че се случва изменението на материята, поне тук на Земята . А именно скоростта на светлината във вакуум. За това и този ,,конус" Ст.Хогинг нарича ,,светлинен конус на развитието на елементарно събитие". Така графиката за развитието на елементарно събитие се изменя в следната форма. От точката в равнината, съответстваща на ,,възникването" или по-точно ,,наблюдаването" на дадено събитие, при ,,достигането" на даден момент от времето, който е разположен по оста z или вертикалата на дадена ,,височина"- бъдещ момент над сегашния момент, всички възможни варианти за развитието на събитието(или промяната на ситуацията) ще са ограничени в триизмерното пространство в някакъв периметър. Това на графиката ще представлява една окръжност в равнината ху, разположена над точката на елементарното събитие. Така графично се получава триизмерният образ на ,,обърнат надолу" конус с основа кръгът от всички възможни ,,бъдещи" развития на елементарното събитие. Ето тук е най-трудният ми момент от споделянето на идеята. За това ще ползвам метафора за достигане до смисъл. Физическият смисъл на това се състои в следната конструкция: Представям си, че фокусът ми на наблюдение е в точката на ,,възникване" на елементарното събитие, т.е. самото ,,събитие" е че аз наблюдавам в този момент от време в някаква точка в тримерното пространство, където се намирам. Ако се огледам около мен ще виждам света такъв, какъвто си го възприемаме сетивно - триизмерен. Но, ако погледна в посока ,,бъдещия" момент, т.е. по вертикалата на графиката, или ,,нагоре", бих видял всички възможни развития на ситуацията, в която статично ,,се намирам" като наблюдател. От тази представа пък колко ,,творчески линии" на въображението ,,тръгват" просто не е истина какво богатство е чистото ни въображение, вкл. и етимологията на комбинацията от думите ,,ясно" и ,,виждане". Ала в ,,нормален" режим, в какъвто сме повечето, това преживяване на възможните избори го изживяваме при житейски ситуации, свързани с дилемата какво да предприемем като действия . Така разбираме, че ние живеем във времето и то живее в нас. Друга, също интересна представа като следствие от този мисловен модел, е да си представя този ,,образ" на ,,светлинния конус" в по-едър мащаб. Като ,,върхът" на конуса ще е елементарното събитие на моето раждане. Тогава в ограниченото от формата на конуса четиримерно пространство ,,ще се съдържат" всички възможни събития, които бих могъл да преживея в живота си като ,,маршрут" между раждането и смъртта. А пък тук вече възниква въпроса как така от всички възможни ситуации в статичното четиримерно време-пространство ,,изживявам" или в конкретния контекст - ,,преминавам" през едномерна линия във времето? На този въпрос се опитах да отговоря в темата за ,,Свободната воля" и защо нямаме такава, според мен. Защото реално ние не създаваме ,,събитията". Просто ,,преминаваме" през тях. А през коя от всичките възможни ,,бъдещи" ситуации ще преминем е продукт на Личният ни морален Избор измежду действията, които вършим. А ,,придвижването" го правим с намерението, което пък е опосредстваната ни воля, чиято същност пък е за друга тема... Въпросът е, че същинската ни свобода е в Избора. Следствие на последователността от изборите ни ,,си формираме" едномерния във времето ,,маршрут" през статичното време-пространство. Или както обобщаващо казват старите хора - ,,ако е писано...", то непременно ще се намира ,,в периметъра" на възможните развития на събитието. Да, но тази концепция, обикновено е трудна за ,,приемане", тъй като съдържа личната отговорност за действията ни и доста хора биха били по-склонни да възприемат противоположната концепция, че всичко е случайно и няма определени последствия от действията. Само, че дори и концепцията за хаоса, която е математически описана, също се вмества в модела на статично време-пространство. Малко по-абстрактно съм го описал в темата за ,,Ентропията" Друга интересна представа е , че във всяко събитие, през което преминавам, деформираният енергиен потенциал на средата ще е в сетивно доловима за мен форма, изразяваща се в разположението в пространството на множеството обекти, които да ,,виждам" чрез отразените от тях фотони. Да, но ,,реално" в статичното време-пространство във всяко индивидуално събитие аз като ,,наблюдател" не бих ,,виждал" нищо. Все едно съм в тъмна пещера. Така малко по-абстрактно се получи алегория на Платоновата ,,пещера", в която ние гледаме сенките на отраженията на истинската ни същност . ,,Виждането", като процес, изисква от своя страна ,,време". А ,,времето" е продукт на движението ни през статичното време-пространство. Така се ,,навръзват" нещата като хем като ,,същества" се придържаме към единния принцип на Движението, на промяната, хем и Битието е неизменно, т.е. сътворено отвъд времето и пространството, т.е. трансцендентно.
  21. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Изново_родени - беседа Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 „Роденият от вода и дух ще влезе в Царството Божие.“ И на всинца ви пожелавам да се родите от вода и дух и да станете наследници на Царството Божие. „Благословен Господ Бог наш“ 3-та глава от [Евангелието на] Иоана, от началото до 14-и стих. „Истина ти казвам, ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие.“ Раждането, това е една нова епоха, един нов живот, в който човек влиза. Има два пътя, по които хората се раждат. Едни се раждат в пътя на променчивото, там дето царува смъртта. А други се раждат в реалното, в духовното, там, дето е светлината и животът. Хората сега вървят по две линии. Едни – по линията на смъртта, а други – по линията на живота. Когато някой човек пита: „Защо този човек умира?“ Защото върви по линията на смъртта. Такава е неговата съдба. Следователно онзи, който се е родил по линията на смъртта, той трябва да се роди изново, да влезе по линията на живота. Да влезе по тази линия, там не му трябва знание, наука. Една нова наука има, на която основата трябва да бъде Истината. Хората имат детинско разбиране за истината. Казват: „Какво е истината?“ И казват: „Истината е горчива.“ Няма по-сладко нещо в света от истината. Ако истината е горчива, то има някаква обвивка, която вас ви заблуждава. Туй, което горчи, е смъртта. Няма нещо по-горчиво от лъжата. Няма нещо по-горчиво от смъртта. Няма по-сладко нещо от истината. Ако животът е горчив, смъртта се е намесила там. Това са определения, за да имате едно истинско понятие, едно истинско схващане. Каква трябва да бъде новата насока? Защото всички хора искат да живеят по този път, по който сега вървят, но то е линията на смъртта. Горчивините ще дойдат. Явява се сега [Никодим] при Христа и [Той] му казва: „Ти си учител Израилев. Как учиш народа? Как проповядваш учението? По кой път трябва да се влезе в Царството Божие? През пътя на смъртта или през пътя на живота?“ Никодим се отрече, казва: „По пътя на смъртта се влиза.“ А Христос му казва: „По този път никой не може да влезе в Царството Божие. Роденият от плътта плът е, той ще умре. А роденият от Духа, той ще влезе в Царството Божие.“ Царството Божие е това, което вие търсите. То е онова щастие в живота. То е вашето спасение, то е вашето благоденствие. Може да го кръщавате както искате, то е Царството Божие. Царството Божие носи благата, за които вашата душа копнее. Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, те се определят на хората. Светските и духовните хора по какво се отличават? Един светски човек е човек, който обръща внимание на формата на нещата, в този свят туй, което вижда. По какво се отличава духовният човек? Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи. За да бъдеш духовен, ти трябва да имаш вяра. Да имаш вяра и да вярваш, това са две неща различни. Да бъдеш духовен, в пълния смисъл на думата, то е вътрешната страна. А да бъдеш проводник, това е външната страна. Този живот има и външна страна. Та сега човек, за да се роди, трябва му майка, една среда, в която той трябва да расте и да порасте в света. Следователно онзи човек, който трябва да се роди, трябва му вътрешна среда. Това са водата, въздухът. Водата, това е майката. Водата представлява животът. Казва някой, че обича майка си. Това е животът. Все трябва да се оформи в някакъв предмет. Майката може да даде на роденото дете живот. Ако тя не е, то не може да се прояви, не може да се прояви животът в него. Та, казва Христос: не само вода, но вода и въздух са потребни, за да бъде човек духовен. Питам сега: при сегашните условия каква форма вие може да дадете на въздуха? Някой път те представят като една птица. Представят, че е духовният свят. Областта на духовния свят е обширна. Тя не е така ограничена, както областта на Земята. Безгранична е. Това е обширно пространство... „Роденият от вода и дух ще влезе в Царството Божие.“ И на всинца ви пожелавам да се родите от вода и дух и да станете наследници на Царството Божие. „Благословен Господ Бог наш“ Изново_родени
  1. Load more activity
×