RSS

Психиатричните болници

Tue, 07 Sep 2010 23:55:59 +0000

Драги форумци,

Каним ви да се запознаете с една инициатива на Сдружение "Общество Адаптация" - организация на близки на хора с психични заболявания, насочена към създаване на законова възможност за учредяване на настоятелства към държавните психиатрични болници! Целта на тази инициатива е да съдейства хората с психично-здравни проблеми да получават по-качествено лечение, по-хуманно отношение и по-адекватни грижи в държавните психиатрични болници?

Можете да изразите своята подкрепа като подпишете петиция, публикувана на адрес:
http://www.bgpetition.com/bolnichni-nastoyatelstva/index.html

За повече информация: http://www.psihichnozdrave.com

Благодарим от сърце на онези, които ще застанат зад нас !

Прабългари, славяни, траки,...

Tue, 07 Sep 2010 21:16:17 +0000

Каво е било наистина отношението между тези две основни нации от които сме възникнали?
По какъв начин славяните са възприели върховенството на прабългарите?
Явно,че Аспарух и хановете след него са наложили политическата си воля над многото славянски племена. Затова и името на държавата ни е България.
От своя страно многочислените славяни са оставили своя генетичен и езиков отпечатък върху нас.
Защо в момента някои се мъчат да отрекат напълно славянската ни кръв? Нямам нищо против прабългарите. Обичам си ги и тях така както един човек обича и двамата си родителя, но не мога да приема тенденцията на антиславянското говорене напоследък.

Историческите и астрологическите епохи

Tue, 07 Sep 2010 20:03:32 +0000

Дълго се колебах в кой форум да отворя тази тема, а тя ме интересува все по-силно. В друга тема се засегна връзката между исторически личности и събития и астрологическите епохи - в случая епохата Овен и епохата Риби. Интересно ще бъде да сравним доколко и как точно известните ни ! исторически събития и процеси съответстват на астрологическите.
В един американски астро-сайт намерих цяла база с данни за исторически събития, които служат на занимаващите се с астрология. Огромното болшинство от тях, обаче са от последните столетия - 2-3 най-много. Обяснимо защо.

Аз бих започнала с най-близката до нас отминала (или отминаваща) епоха - Риби. Ще ползвам (с благодарност) мнението на Вендор:

Вендор, на 29 август 2010 - 10:45, каза:

Мисля че имаме проблем с механизма на определяне на ерите, а още повече с това какво се разбира под ера и нейното влияние. Ако се позова на астрономични фактори в момента се намираме в Риби, а с благодарение на прецесията Ерата на Водолея ще настъпи след около 1800 години. Тази внушителна по размери цифра и безкрайно отдалечена във времето дата се изчислява на основата на сидералния зодиак, но нещата стоят съвсем различно ако изчислим новата ера на базата на реалните дължини на съзвездията. Съзвездието Риба заема 38 градуса от еклиптичната дължина, а съвременното положение на пролетното равноденствие, което определя и епохите, се намира на 37 градуса, това ни поставя на прага на новата ера, особено ако се има предвид че един градус от прецесиалния цикъл отговаря на 72 години.
Благодарение на този паралел между реалните астрономически показания се вижда ясен мост между езотерика и наука.

по приблизителни изчисления епохата на Риби обхваща - 580 г пр. Хр. - 2080г. сл. Хр. Вземам за изходни данни градусите и годините, посочени от Вендор, но отново призовавам да разсъждаваме над епохата, а да не се хващаме за десетилетията. По-скоро духът на събитията, тяхната прогресия, открояването на някаква генерална тенденция на развитие, еволюция.

Ще помоля Вендор да ни даде приблизителните граници на астрологическите епохи в години, като вземе предивд градусите на зодиакалните съзвездия, през които е миналоразвитието на човешчеството...

И така според вас, кои събития в периода 580г.пр Хр. до днес биха могли да ни дадат основание да наречем това една историческа епоха. Разбира се, вътре в тази епоха ще се откроят етапи - доколко те съвпадат с астрологическите? Много ще се радвам астролозите и историците във форума да потърсят допирните точки на своите науки...

Красотата на България

Tue, 07 Sep 2010 18:25:57 +0000

Отдавна ми се иска да отворя тази тема.
Първоначално мислех да е под името „Опознай България”. Може би идеята идваше от ученическите ми години, когато ходехме на екскурзии, имаше и едни малки книжки, в които се поставяха печати от местата, които сме посетили и накрая, за награда получавахме значка. С удоволствие прочетох, че тази инициатива е била подновена преди няколко години - 100 национални туристически обекта

Но преди няколко дена, в един коментар към изпълнение на Исихия прочетох следното:
„Когато Господ давал на народите земя, българите били най-накрая, и когато отишли при Него, всичката земя била раздадена. Затова Той помислил за минута и откъснал едно парче от рая и го дал на българите.”
Много красиво е казано! Наистина, сякаш родината ни е рай – имаме си и море, и равнини, и планини – каквото душа ти пожелае.

Затова ви предлагам в тази тема, който иска да разкаже за някое прекрасно местенце, където е бил. Имаме и галерия за снимки, та може да споделим и тях.

Започвам с посещението ни преди много години на „Хайдушки поляни” в Родопа планина. Пътят минава през Асеновград, Бачковския манастир. След Лъки започва да лъкатуши нагоре и така се стига до село Манастир, което се намира под връх Преспа. За Кръстова гора и преданията, свързани с нея, се надявам да разкаже някой от вас.
Преди двайсетина години пътят не беше в добро състояние, но ние твърдо бяхме решили да минем по него. Както разбрахме от приятелите ни, селото не се казвало Манастир, а Монастир. Местните с гордост разказват, как селцето е било построено преди много години на място, където е имало манастир. Че дедите им са се преселили тук след Освобождението за да бъдат свободни. От тях научих, че селото е и най-високо разположеното място на Балканския полуостров. Понеже е в природен резерват има и много дивеч. Но това, което ме впечатли най-много беше зеленото – накъдето се обърнеш – все зелено. Тишина и спокойствие – мир. Боровете са толкова високи, че някъде между върховете им се вижда късче небе. Няма как да не се отпуснеш и да се почувстваш в рая. Като се прибави и надморската височина, нищо чудно, че се чувствахме така.

В района има много чешми – та се насладихме и на кристално чистата и леденостудена планинска вода. След селото почнаха „коловозите”, защото това трябваше да е пътят. Предупредиха ни, че предимно каруци се движат по него или с камион, и че ако срещнем друго превозно средство трудно ще се разминем, но бяхме решили да рискуваме. Заслужаваше си. След всеки завой следваха нови красоти. И така неусетно стигнахме до Хайдушки поляни. Там има малко езерце (не знам дали е достъпно сега), но тогава освен много и гласовити жаби, можеше да се лови и риба.

Прекарахме една незабравима седмица. Децата си умираха от смях когато им заговореха по местному – родопският диалект е малко неразбираем за софиянци. Та когато някой родопчанин ви каже: „Осомнах опулен”, да знаете, че човекът не е спал цяла нощ.

Любимите Ви животни?

Tue, 07 Sep 2010 18:11:10 +0000

Кои са любимите Ви животни и какво бихте направили за тях???

"Не съдете, и няма да бъдете съдени..."

Tue, 07 Sep 2010 17:03:45 +0000

Здравейте, търсещи! Сравнително ясна е Планинската проповед, но всъщност никак не е лесно да живееш според нея, или поне това е едно от простите обяснения на фактите около нас. Особено трудна се оказва тази проповед за изпълнение в частта за съденето и осъждането!

Изглежда ми поучително да потърсим отговори на няколко въпроса:

1. Какво по- точно се случва с този, който съди? А който осъжда? А какво с този, който бива съден? Осъждан?
2. Какво означава всъщност да съдиш? А да осъждаш?
3. Какво правите, когато ви се изпречва необходимостта да изразите несъгласие, неодобрение, как избягвате капана на съденето?
4. А какво правите, когато вас ви съдят? Осъждат?

Или да потърсим отговор на какъвто и да е друг въпрос, който ви вълнува по тази тема!

Лицемерите

Tue, 07 Sep 2010 16:46:42 +0000

Лицемерието е навсякъде около нас.Ласкаят ни,а какво правят зад гърба ни разбираме понякога твърде късно.Лицемерът е постигнал целта си, а за нас остават огорчението и обидата.Няма човек,който да не е пострадал от лицемер.
Моят начин на "спасение" е прекъсване на отношенията с лицемера.
Вие как се справяте?

Професията

Tue, 07 Sep 2010 14:35:51 +0000

Здравейте!
Тези дни се замислих за нещо ... може би защото тъкмо приключва старата година и започва новата и човек си прави някаква равносметка за предишната, планове за следващата ...
И много на място ми попадна следния откъс от беседа на Учителя в тази тема:

Цитат

Един банкер, който е работил пет-шест години в своята банка, след това трябва да се откаже от тази си работа, да отстъпи мястото си на друг. Ако човек стои все на една и съща специфична работа, ще се развият само едни центрове, а други ще останат съвсем неразвити. В сегашно време, като наблюдаваме хора в различните занаяти, от различни съсловия, забелязва се, че при тия хора са развити само известни центрове, които са взели голямо участие в работата. Например, онези, които са ковачи, железари, имат силно развита ръка. Онези, които постоянно бягат, силно развити са у тях краката; онези, които постоянно се борят, имат силно развити ръце, силно развити мишци; които се готвят за балове, имат много нежна, парфюмирана кожа, без никакви мазоли, намазана с фини масла и кремове. Какви ли масла не употребяват тия хора, само и само да имат нежна кожа. Хубаво е човек да има такава нежна, мека кожа, но какво предназначение има тя?

В съвременното общество обаче като че ли се насърчава оставането в една професия - колкото по-дълго човек я упражнява, толкова се предполага, че е по-опитен и успешен в нея, дават му се дори съответни бонуси за това.

Аз самата, като се връщам назад, май сменям професиите си през около 4-5 години и то доста кардинално. И сега тъкмо вече пак са минали 4-5 години, в които правя съвсем едно и също нещо, но тази година ще имам възможност или да го разширя, или дори да го променя; промяната може да е по-скромна, но се съблазнявам да се занимавам и с нещо доста по-различно ...

Как ли е добре?
Дали просто аз имам необходимост някаква от разнообразие или просто съм непостоянна, разпилявам се на различни поприща?
Но пък и Учителят ни е посъветвал така. И това ли е оптималния срок - 5-6 години?!

Какво мислите?
Как е при вас?
Разкажете!

Ръководният пост, подходящ ли е за хора с духовни интереси

Tue, 07 Sep 2010 13:57:31 +0000

Ръководният пост, подходящ ли е за хора с духовни интереси?

Много често, хората на такава позиция са притиснати от обстоятелствата да действат против принципите си или са обект на завист и злоба, за чийто неутрализиране губят ценна енергия. Или са отговорни за неща, които не зависят от тях.
Мисля, че Учителят беше казал, че това не е добра позиция за тези, които са поели пътя на Учението.
Какво мислете за това и имате ли опит в това отношение ?

Пътуване във времето

Tue, 07 Sep 2010 13:37:09 +0000

Пътуване във времето. Това е мечта на човечеството още от времето на Хърбърт Уелс и романа му "Машината на времето", но дали е възможно според съвремената наука пътешествието назад или напед в бъдещето. Също ще е интересно да се помисли върху "миражите на теоретичната физика" в случая това са времевите парадокси. И накрая ако пътуването в миналото е възможно дали може да бъде променено, и каква отговорност стои пред този който има такава възможност.

Внимаваш ли какво влиза в теб

Tue, 07 Sep 2010 11:37:03 +0000

Човек, когато е малко дете има собствена уникална креативност. Като дете тя е 100%. Възрастният индивид от мъжки или женски пол има креативност 2%. Два процента. Стряскащо. Става въпрос за Западаното „напреднало” общество.

От деца ни залива тонове информация и ние я възприемаме съзнателно или несъзнателно и тя става част от нас. Информацията, която постоянно влиза в нас, не е просто носител на данни, тя съгражда нашият разум и мироглед, така както храната и водата го правят за тялото ни. Съвсем, съвсем буквално.

В нас се влива една река, която бавно и неумолимо отмива солта на същността ни. Изгражда нашите заблуди и нашия мироглед. Родителите искат да отгледат детето си, да го направят добър човек по техен си начин, да му дадат посоката в живота, пак по техен си начин. Създават свои копия. Когато се опиташ да създадеш свое копие, можеш единствено да създадеш нещо по-лошо от оригинала. Представяте ли си това как се натрупва през поколенията.

Според мен ние трябва да оставим Божествената промисъл да работи над малкото дете. Просто да създадем условията тя да си свърши работата. На детето стига само да кажем: „Мое малко мило Божие създание, просто знай, че има Висша сила”. Това е всичко. Ще видим как най-блестящото творчество работи пред очите ни.

Ние сме толкова загрижени какво влиза в нас като храна, че не виждаме какво влиза в умовете ни. Целия свят днес е една масмедия. Търсим зад гърба на масмедиите масони, илюминати, извънземни. Зад гърба на масмедиите стоим самите ние, които ги поглъщаме.

Мислим си, че науката за промиване на мозъците се учи в тайни държавни поделения. Не. Науката за промиване на мозъците можете да изучите в най-близкото учебно заведение, където се преподава маркетинг и реклама. Всичко е достъпно. Даже и курсове по невро-лингвистично програмиране.

Първо са слуховете. Те създават подходящата страхова настройка у човека и го подготвят да приеме желаните внушения. Методите за безброй. След това идват медийните капмании, които искат да създадат подходящото обществено „мнение”. След това се случва случката и всички я приемат казвайки си, че това е най-доброто, което трябваше да се случи.

Питате кой стои зад масмедиите. Ние стоим. Ние, които сме се отворили като черна дупка стоим и поглъщаме всичко, което ни се предлага.

Говорим за хигиена на душата. Дали е по-важно да се изкъпеш или да запазиш мислите си чисти и спокойни. В един манастир по време на ремонт предложили на игумена да построи баня. Той отговорил, че няма нужда. Чистотата на душите на монасите осигурявала благоуханието на телата им.

Гледаме филми с насилие. Гледането им се оправдава с най-светли цели. Насилие. Светли цели ли са тези, които си служат с демонстрация на насилие?! Има окултен закон, че за каквото мислиш, това ставаш. Това, което влиза в нас, ни прави това, което сме. Дори да са само мисли. Та мисълта е най-силното нещо на тази планета. Мислиш, че не можеш да направиш нещо и не го правиш. Мислиш, че можеш и го правиш. Мисъл като едно мъничко зрънце е вяра като едно мъничко зрънце. Вяра като едно мъничко зрънце може да обърне планина. Но и не-вяра като едно мъничко зрънце може да обърне планината върху нас.

Хигиена на душата. Аз искам да слушам само тази музика, която ме прави по-истински. Аз искам да гледам само тези филми, които ме правят по-истински. Аз искам да общувам само с тези хора, които ме правят по-истински.Аз искам да чета само тези книги и преса, които ме правят по-истински. Аз искам такова образование за децата си, което ги прави по-истински.

Аз искам да се погрижа за хората, които гледат филми с насилие и да им дам любов. Аз искам да се погрижа за хората, които слушат музика с насилие и да им дам любов. Аз искам да се погрижа за хората, които нямат достатъчно любов и да им дам любов. Аз искам да се погрижа за хората, които четат книги с насилие и да им дам любов. Аз искам да дам любов на всички деца.

Разлики между религия, секта и учение

Tue, 07 Sep 2010 09:34:01 +0000

Здравейте,

Според вас какви са разликите (и приликите) между религия, секта и учение?
Как бихте ги дефинирали?
Какви са им отличителните черти и мястото в обществото?

Иво

Рекламата

Tue, 07 Sep 2010 07:55:14 +0000

Историята на Рекламата:
"В древни времена най-общо формата за реклама се свеждала до метода “от уста на уста”. Рекламни съобщения за гладиаторски битки са намерени в руините на Помпей. Египтяните използвали папируси, за да правят съобщения за продажби и “плакати” по стените. Рекламни папируси са намерени и в Гърция и Рим. И до днес в много части на Азия, Африка и Южна Америка се срещат стенни рисунки с комерсиална цел, представляващи древна форма на реклама. Стенните рисунки в Индия датират от 4000 г. преди Хр.
С развитието на печатарството през 15-16 век в рекламирането се включват и рекламни листовки. През 17-ти век в Англия се появяват първите реклами в седмичните вестници." (Любомир Стоилов)

В наши дни:
"През 60-те години на миналия век на мода излязла визуалната реклама. Осланяйки се на науката, използвайки неочаквани съобщения се създавал интерес към рекламираното (например Фолксваген извежда рекламно послание “Мисли малко”). За да се асоциира марка с определена идея в текстов, аудио или визуален вариант се въвежда неповторим “лозунг” (слоган). Днес рекламата отива отива много по-далеч..." (същият автор)

Рекламата е едно от най-въздействащите визуални изкуства, това е безспорен факт. В тази тема няма да се обсъждат рекламни стратегии, нито креативни техники. Ние отвсякъде сме заобиколени с рекламни материали и рекламен подтекст, дори и самите ние се превръщаме в продуктова реклама на самите себе си.
Как рекламата се отразява на нашия живот, вярваме ли на това, което виждаме, склонни ли сме на доверие и кое е по-важно - рекламата да ни въздейства емоционално, или икономически? Какво мислите?
И после, кои са ви любимите реклами, с кое те са ви направили дълбоко впечатление или напротив - са ви отблъснали?

През всички тези години, по един и същи начин ми въздейства една реклама на известна марка джинси; авторът вероятно е получил едно от най-големите си прозрения за човешката психика, особено на младия човек; затова ето я нея.

Какво е завистта?

Tue, 07 Sep 2010 07:02:49 +0000

Наскоро четох в един вестник за "гения на завистта" в българската психика
Написах в търсачката на форума завист и всичките 5 теми които даде, бяха във форум Богатство.

Завиждат за пари, здраве, успехи, щастие, материална собственост.

Кои според вас са причините за нея, как можем да помогнем за нейното излекуване?

Лятна Духовна Школа на Рила - 2010

Tue, 07 Sep 2010 07:01:56 +0000

Тук може да споделяме наши опитности и впечатления от Лятната Духовна Школа на Рила през 2010 г.

Откриването на школата на 1 август по изгрев слънце бе съпроводено от хубаво време, а ние на молитвения връх с отворени сърца слушахме беседата "Пробуждане на човешката душа".
Паневритмия се игра на третото езеро, след което се проведе урок по Паневритмия за начинаещи, а от вечерта започнаха и лекциите, като първата бе на тема "Пентаграм".

Ето и малко снимки от галерията

Предвиждането на последствята от действията ни

Tue, 07 Sep 2010 06:57:21 +0000

Предвиждането на последствията от нашите действия е полезно не само от житейска гледна точка. То помага да се определи какви ще са реалните въздействия върху другите хора и техните реални усещания. Според мен това е часто от духовното развитие.

Какво значи според вас да предвиждаш последствията от действоята си?
Как може реално да се прави?
Кое може да доведе до по-доброто предвиждане?
Как да разбираме какви са нашите реални въздействия?

Как да тълкуваме сънищата си? Част 5

Mon, 06 Sep 2010 17:17:15 +0000

Деяна, на 20 август 2010 - 11:48, каза:

Аз също сънувах гаден сън. Намерих прилеп под леглото ми и ядеше някаква храна и пърхаше ужасно с крила. Взех го и усещането беше ужасно. Кожата му беше отвратително гадна и се движеше по костите му или не знам какво. Още го усещам по ръцете си. Трябваше да го убия и взех някакъв нож и го разпердушиних. Остана само главата му и трябваше да срежа някакво сухожилие, за да умре. Точно преди да потъне в канало го срязах. Беше отвратително!

Какво значи това? Тълкуват прилепите, като птици на Дявола или някакви демони и не знам си какви други неща. Как мислите вие?

Здравей, Деяна! Ето и нещичко нетрадиционно от мен - дано ти е полезно с идеи за интерпретация.

Във всички ритуали на Старата култура, прилепът е този, който се използва при природните, селските и низшите ритуали на любовната магия. (В много страни, включително и нашата, продължават да битуват все още тия примитивни и кръвожадни ритуали, за съжаление..).
Сънят ти е буквално интерпретация на този ритуал, в който операторът е самият човек, за когото се отнася ритуалът. А това се прави рядко, по принцип.. Обикновено, заинтересованият и желаещият ритуала е поръчител, а изпълнителят е местния знахар или баяч, или както там го наричат. В случая ти сама извършваш ритуалното убийство. Това, според мен означава, че се освобождаваш от чувствата си към някого, като наред с това осъзнаваш и естеството на тези чувства. Помисли: някога искала ли си да придобиеш нечия любов по "нетрадиционен" и в известен смисъл насилствен начин? Възможно ли е вътрешно съвестта ти да се е бунтувала и да си изпитвала вина в сърцето си?
Ако има истина в това, тогава в този смисъл - в съня си ти се изчистваш и освобождаваш от тях. Извършвайки този ритуал в съня ти - (един вид, "отработвайки" го както каза Александър) - това показва пълното ти осъзнаване като изпитваш върху себе си въздействието му, и така ставаш съпричастна с това, което е изпитал човека за когото е правен. А това, което той е изпитал, без да разбира откъде му е дошло - май никак не е било приятно..

Другата ми идея е: просто спомени, когато някога си била магьосница, преплетени с интериор от сегашно време и обстановка.

Модераторска забележка: Поради нарасналите страници на предишната тема и трудното следене на определени постове, се налага и нова тема за Тълкуване на сънищата, част 5-та.
Тълкувайте на воля

Молитвата. За какво да се молим?

Mon, 06 Sep 2010 12:39:59 +0000

Молитвата. За какво да се молим?

Молитвата е основен метод за духовно пробуждане в духовните школи от древността до днес. Силата и е голяма. Мисля че за всеки човек, който влиза в скришната стаичка, е редно да си отговори не само на въпроса защо и как да се моли, но и за какво да се моли. Може би повечето хора си мислят, че отговора на този въпрос е лесен. Но дали е така?

Според вас за какво трябва да се моли човек? Вие за какво се молите?

Две мисли, които могат да служат като отправна точка за размисъл:

"Повече сълзи са проляти заради молитви, на които е отговорено, отколкото за тези, на които не е отговорено." (Майка Тереза)

"Искайте разумни неща... Човек трябва да бъде много умен, за да иска." (Беинса Дуно)

Смъртта - какво е отношението ви към нея - част 2

Mon, 06 Sep 2010 08:02:23 +0000

Смъртта - какво е отношението ви към нея - част 1

Когато смъртта наближи... нито властта, нито богатството или хората, които обичате... не ще могат да ви спасят.
Към смъртта трябва да тръгнете сам. Всичо, което ще ви придружава тогава, ще са нещата, които сте вършили приживе. Те и нищо друго.
дзен учителя Доген, из филма Дзен (2009)

Мислили ли сте за смъртта?
А сблъсквали ли сте се с нея?
Виждали ли сте как умира човек? Какво си помислихте, какво почувствахте?
Какво е отношенията ви към нея?
Ако знаете, че днес е последния ден от живота ви какво бихте направили?
А дали всъщност има смърт... и как можем да влезем в закона на безсмъртието?

Чистотата

Mon, 06 Sep 2010 05:00:41 +0000

Здравейте, как разбирате и прилагате чистота в живота?
Колко е важна според вас? Общоприето е, че е абсолютна необходимост и първоначално условие за духовния път - иначе човек попада в лапитe на Dark Side of the Force...

Приятелството

Sun, 05 Sep 2010 19:53:13 +0000

Моля, споделете, какво значат за вас приятелството и приятелите.
Ако искате, разкажете трудни моменти, в които приятелите са били до вас.

Любовта към себе си

Sun, 05 Sep 2010 16:14:14 +0000

Духовната работа е най-простото нещо. Не е нужно нищо извън нас, и всичко което ни е нужно за просветление е вече дадено. Защо така? Поради божията милост. Бог постоянно се излива върху нас. Енергията която се изсипва върху нас е огромна, силна и безкрайна. Тя е тази която ни държи изправени, осъществява нашето творчеството, реализира свободният ни избор...Стига да си позволим да я приемем.

Божествената благодат или енергията е тази която върши 99 % от духовната работа. От нас се изизсква само 1 % духовна работа за просветление. Или иначе казано, от нас се иска само намерението да се отворим за енергията.

От нас се иска работа 1% ... 99% работа от Бога. Преведено на наш език става - "Аз съм ... съвършен". Единият процент е нашето същинско желание да опознаем Бога, т.е. това което сме, нашето битие - Аз съм. А 99 - те% са от Бога -съсвършенството и прекрасността на процеса.
Така че за начало на нашето духовно отваряне е нужна мантрата " Аз съм, съвършен". Тя е базата - Алфата на просветлението. Тази мантра закрепя любовта ни към себе си. Кара ни да се заобичаме и отваря нашият извор на живота. Любовта към себе си прави нашето сърце да разцъфва и ставаме израз на Съвършенното. След като имаме тази готовност, вече можем да започнем да приемаме свободно божията любов. Защото, докато се чувстваме несъвършенни, ние никога няма да приемем Бог, тъй като си мислим, че не го заслужаваме.
Аз съм - съвършен!
Има и друг форми на това утвърждение, като:
Обичма себе си!
Обичам и одобрявам себе си!
Обичам самия себе си и съм прекрасен!

Какво е мнението ви за: Любовта към себе си? Помага ли ви да реализирате Бог? Как успявате да я изградите и съхраните, използвате ли утвърждения? Моля, споделете вашето мнение...

Нестинарите

Sun, 05 Sep 2010 13:17:42 +0000

Има отворена тема за дервишите, а за нашите нестинари – не. Тъй като те са преди всичко част от историята на България, то реших да пусна темата за тях в подфорум „История“. Повод за това ми дадоха интерсните постове на Диди:

didi_ts, на Feb 11 2007, 22:41, каза:

Моя род е от селата Граматиково ,Кости,Българи за които Дина споменава,наследница съм на род нестинари.Незнам дали някой от вас е наблюдавал истинското нестинарство което е само в тези села.Това е нещо нечувано,нестинарското хоро е с ритъма на сърцето.

didi_ts, на Feb 16 2007, 01:55, каза:

Дина не знам дали тук е мястото ,защото темата е за Белинташ.А нестинарството и неговото родно място е нещо за което може да се говори много.По принцип живи нестинари има още.Но това е импулс само по илинден.За съжаление присъствах на голяма пародия след която не присъствах повече не нестинарски танц.Ако те интересува има литература която е издадена в много ограничен тираж по повод един международен фолклорен фестивал който се организира в с.Граматиково.Там има всичко за този район.С удоволствия бих ти подарила книгата.Аз участвах в разпространението и.Хората наистина са уникални , диалекта е странен и много интересен.Говора наподобява песен.За съжаление възрастните вече изчезват а с тях и тази уникална разновидност на българските диалекти и традиции.Всяко лято на 03.08 е празника който се празнува полседователно в трите села. Нестинарския танц е в с.Българи ,ако мога с удоволствие бих ти съдействала да присъстваш на събитието.Явлението е уникално ,когато се изпълнява от хора които наистина са в транс.

Каква е историята на нестинарството? От кога е този обичай по нашите зами. Според някои източници – бил е познат още на траките. Защо църквата го отрича? Та нестинарите стъпват върху жаравата с иконите на „Св. св. Константин и Елена“?! Каква по-голяма вяра от това да устоиш на огъня без да остави някакви следи върху краката ти, насочил ума си към Бога и светците му?

Нещо извън темата – надали нестинарите са се замисляли кои са тези светци (Константин и Елена) и по-добре според мен. Всъщност истинският нестинар контактува директно с Бога. Подчертавам „истинският“, защото в интернет е пълно с реклами на разни ресторанти с нестинарски игри в които според мен участват не до там истински нестинари.

Та ако знаете нещо за историята на нестинарите, нещо за нестинарски семейства, пазещи древната традиция – споделете.

Умението да "четеш" съновидението

Sun, 05 Sep 2010 12:07:07 +0000

Несъответствието!

Несъответствието е най-лесният за откриване елемент в един сън. Пътят към верния прочит на съня започва с посочването на несъответствията в него. След това иде далеч по-трудната за изпълнение задача - да не се премахнат, заобиколят или оправдаят вече посочените несъответствия.

Сън: изкачвам стръмна улица. С всяка следваща стъпка, улицата става все по-стръмна. Наближавайки края й, улицата е вече вертикална. И аз изпадам.

В деня улиците може и да ме затрудняват, докато преминавам по тях, но при всички случаи не ми се противопоставят така, както в съня. На какво се дължи това отклонение на съня от деня?

Ако кажа, че сънят ми има семантична стойност и е просто израз на "предусещането за обратен ефект на действията ми", ако си въобразя, че съновидението е метафора на някакъв личен фатализъм, то наместо да разтълкувам съня, ще съм го замазал.

Несъответствието от съня не бива да се подчинява на сухата логика от дневните съответствия. Напротив, несъответствието е добре да се подчертае. Как? Като притиснем дневните съответствия да не се налагат, а да се подчинят на съновното несъответствие.

Улиците от обичайния живот по начало са пригодени за придвижване, те го улесняват. Равни, с отчетливи граници от двете си страни, с ясна посока; улицата просто те води. Всъщност не улицата от съня ми е знак за моите склонности, а улиците от деня са знак за... Улицата. За духовния път.

Обществото създава улици не просто за практическо приложение, а като израз на несъзнаваното си желание улицата на живота да е гладка, с ясна посока и отчетливи граници. Колкото по-малко се вижда, че пътят не е лесен, толкова по-лесни стават пътищата от деня. Несъответствието на съня посочва несъответствията в деня.

Прочитът на съня: истината е, че Улицата в идейния си смисъл е стръмна. Стръмнината прави улицата Улица. Причина за катастрофите са не лошите пътища, а удобните пътища. Аз изпадам от улицата не защото тя е стръмна, а защото крача по нея с разбирането, че тя е длъжна да бъде равна и удобна.
----
Несъответствието от съня е като свредел в ежедневния свят, коректно би било да му позволим да пробие своята дупка.

Психология и езотеризъм

Sat, 04 Sep 2010 17:10:39 +0000

Науката психология е свързана изцяло с окултната наука. Психологията има за цел да я преведе на достъпен език. Да разгадае тайните които всеки от нас крие. Човешките възможности са неограничени стига да знаем как да ги използваме....всеки зане това...Учителя ни е дал всевъзможни упражнения и формули за постигане на някакво ниво на самопознание, подобряване на вътрешната хармониия и още много... но как ни действат те ? Какво всъщност ни заставя да го правим? Дали е напълно съзнателно или имаме някакви безсъзантелни цели и желания които задоволяваме по този начин. Кои е истинския мотив който ни заставя да спазваме тези принципи по пътя на нашата цел.....

С тези въпроси целя да подбудя тема в която всеки да се изложи критика, виждния и др. И както казва Учителя критиката е ползотворна само когато имаме нов метод за изправяне. Нека да се опитаме да намерим този нов метод заедно

Р.S ne barzaite da napadate "blagichko") a se zamislete malko nad tova Kolko nesha ot vsichki koito se opitvameda spazvame gi pravim s chisto i neprednamereno deistvie

Ново, любопитно, съдържателно,

Sat, 04 Sep 2010 17:04:12 +0000

http://www.dnes.bg//...ot-jegata.95091

Мъдростта на вековете

Sat, 04 Sep 2010 09:05:06 +0000

в миналото, мъдрите хора са строили своите нови храмове, върху основите на стари такива , или върху местата на стари светилища.
може би защото, това просто са си били места на Силата.

и нещо интересено ,този път от АНИ БЕЗАНТ.

Ани Безант

Предговор към Бхагавад Гита

„...Бхагавад Гита е едно свещено писание на йога, йога буквално значи съединение , хармония с божествения закон ,сливане в едно с божествения живот чрез подчиняване на всички струящи навън енергии.

За да се постигне това, трябва да се придобие равновесие, тъй че себето присъединено към Себето,да не бъде играчка на удоволствието или болката, на желанието или отвращението,или на кое да е от двойките противоположности, м-у които необучените души се блъскат насам -натам, като махало на часовник.

Следователно умереността е ключът на ГИТА- хармонизирането на всички съставни части у човека , докато те достигнат да трептят в пълно съгласие с ЕДНОТО висше Себе.

Това е целта , която ученикът трябва да си постави .

Той трябва да се приучи, да не се привлича от привлекателното ,нито да се отвръща от противното, но трябва да вижда и в двете проява на единния БОГ, тъй че те да бъдат уроци , които да му служат за ръководство,а не вериги , за да го свържат.

Сърцето му е олтарът ,а любовта към БОГА – огънят , който гори върху него.

....Нямай личен интерес в борбата, изпълни дълга си, който ти е възложен от твоето обществено положение, схвани че не ти, а Ишвара-едновременно БОГ и закон се бори , че той блъска мощната еволюция ,напред към блаженство и мир, слей се с Него чрез преданост, и тогава изпълнявай дълга си като дълг, бори се без страст или желание , без гняв или злоба , такава дейност не кове вериги, чрез нея се постига Йога и душата се освобождава.

...Защото ПЪТЯТ е един макар да има много имена,

и всички души гонят все една и съща цел,

макар да не могат да схванат това единство. „

Да помогнем на Волята за живот

Fri, 03 Sep 2010 20:57:10 +0000

Тя се нарича Ели.
На няколко пресечки разстояние от много от вас - в центъра на София, зад стените на ВМА, който са нейното спасение и нейният затвор.
Тя е млада, жизнена, завършен специалист-химик, човек с усет към красивото,
човек с Мечти и Любов към хората.
Изтърпяла е толкова болка, а в очите й все още се разгаря Пламъчето на Живота, забравено от мнозина.
В редките случаи, когато се среща с хора, тя е толкова грижовна към нас, здравите.

Парадокс - в центъра на столицата ни тя е почти безплътна от глад и жажда, очакваща капките спасение под формата на ... ? Пари.
Защото трансплантацията е скъпа, особено в чужбина, което е единствен шанс за Ели.

Нейните приятели забравиха себе си,
забравиха нуждите си от обикновен живот ,
от развитие и бъдеще, за да организират всевъзможни събития за набиране на дарения.

http://help-eli.org/

Разговорки

Fri, 03 Sep 2010 10:26:39 +0000

Здравейте приятели
Отдавна се опитвахме да измислим как да ограничим спама в темите, но в същото време да оставим всеки свободен да публикува личните си разговори.
В тази тема ще прехвърляме всички постове, чието съдържание не отговаря на обсъжданата тема.
Ако ви се прииска понякога понякога просто да си почешете езиците без да спамите - мястото е тук!
Разбира се, правилата на форума, важат и за тази тема - моля, прочетет ги още веднъж внимателно преди да хвърлите нещо "весело" тук.

Как да преминаваме успешно изпитанията

Fri, 03 Sep 2010 10:06:44 +0000

Ние често имаме идеи и духовни убеждения. Съзнаваме ги и мислим, че сме им изцяло верни. Това, което съзнаваме, понякога не е това, което е в нашата душа, в нашето подсъзнание, в нашия реален път. Това, което постигаме, обикновено става с помощта на висшите сили, а след като сме постигнали някаква стъпка напред, висшите сили очакват от нас определени действия.

Човек може да свърши своите нови задачи само, ако се е трансформирал напълно в състоянието, което му позволява да го направи. Духовния път на човека по бялата йерархия представлява една поредица от трансформации, така че същността на човек, съзнавана и несъзнавана, да отговаря на новото стъпало.

Поради тази причина ги има и изпитанията. От една страна страданията служат, за да помогнат на човек да се трансформира и да увеличи любовта в себе си, от друга страна чрез изпитанията, които човек може дори несъзнателно да преминава, се проверява доколко е трансформирал себе си и доколко е готов за новите задачи.

Затова може да се гледа на страданията и изпитанията като свързани със стъпките в духовния път, етапите в развитието на ученика. Интересно е да се види как тези изпитания могат да бъдат преодолявани най-добре. Да се види какви биха били белезите на успешното им преминаване.

Както ще видим в примерите за изпитания, общия критерий за успешно преминаване на изпитанието е запазването и увеличаването на любовта към Бог. Задържането на любовта в нас при влошаване на материалните условия, загуба на ценности, духовни загуби.

Основната информация за видовете изпитания ще са от книгата "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 ", глава 1922-Пентаграм.

Трябва да отбележим, че източниците на описаните изпитания, макар и дело на ученик на Учителя, са с неизвестен автор. Това е статия за Пентаграмата, която не е публикувана. Тя широко използва като източници два налични текста. Първият е предоставен от Йорданка Попова от гр. Ямбол и е обяснение за Пентаграмата, дадено от Учителя на 12 ученика, през 1910 г. Един от тях явно е бил нейния баща. Второто е „Пояснения за Пентаграма” от Боян Боев. Вижда се, че това, което учениците са писали може би най-вече за собствени нужди, е доста концентрирано и с директен изказ.

С цел практическо изясняване и разбиране на цитатите от гореспоменатата книга, ще ги сравним с изследванията на С.Н. Лазарев в книгата му „Диагностика на кармата”. Бихме се запитали защо за целта използваме знанията на един лечител, макар и лечител на душата. Както казват Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке :

„за съжаление, между хората рядко, или никога, не срещаме толкова честни приятели, които наистина да разобличават игрите на нашето его и да насочват погледа ни към нашата сянка. Ако някой приятел посмее някога да стори това, ние бързо го окачествяваме като „враг". Същото става и с болестта. Тя е прекалено откровена, за да бъде обичана от нас.” [1]

Да, ако ние не можем да бъдем достатъчно откровени със себе си, това го правят нашите болести. Връзката между мисловния модел на човека, неговите действия и болестите е съвсем пряка и за разлика от себевъзприемането на самия човек тя честно отразява неговата същност.

За да затворим кръга на анализа, ще използваме като трета база за сравнение трудовете на Учителя относно болестите и тяхното лечение. Така ще имаме три неща: първо, информация за учението на Учителя, второ, ще онагледим и обясним практически това чрез изследванията на известен лечител и трето: ще покажем, че схващанията на лечителя отговарят на разбиранията на Учителя за болестите и начините за тяхното лечение.

В началото на пътя на ученика изпитанията са с различен характер и са такива, които могат да се срещнат при всеки човек. Първи пример:

„Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита.” [2]

Неприятността може да бъде някой да ви настъпи в автобуса, да загубите десет лева, да ви погледнат накриво, да не ви разбират, да страдате за нещо. Да страдате за това, че хората постъпват лошо, отнасят се лошо с вас, отнасят се лошо към друг човек или животно, постъпват неморално, предават ви. Да осъждате другите.

Всяко такова отношение според Лазарев означава претенция към околния свят, невъзможност да се преминават травмиращи събития със запазване на любовта в себе си. Претенциите към околния свят са критики към Бог, че е създал нещата такива, а не такива, каквито на нас ни се иска. Това е от една страна неприемане на Божествения промисъл, а от друга страна на енергийно ниво е атака към човека, който не приемаме. Неприемането води до натрупване на агресия в човек, намаляване на любовта към Бог и болести. Чрез болестите Природата ни блокира, за да не сме опасни за нито другите, нито за себе си.

Всичко, което другите хора ни правят, добро или зло, е 90% Божия Воля и 10% воля на конкретния човек. Тук има един тънък момент важен за разбирането на това. Човекът, който ни прави лошо, е решил да направи това лошо по съответния начин по собствена воля. Божията промисъл е това да бъде направено точно на нас. Всичко, което ни се случва иска да ни покаже къде бъркаме, за да може да се излекуваме, физически и духовно.

Лазарев казва, че не може да има неутрални чувства към някой човек. Ако ти не го обичаш, значи го мразиш. Всичко това може да е съзнателно или несъзнателно, но крайния ефект е омраза. Запазването на любовта при преминаване на изпитания и страдания означава да не се съжалява, да не се мрази, да не се отхвърля, да се запазва вътрешния мир, да не се губи вярата, да не се унива, да се запазва любовта, да се вижда Божия промисъл във всичко, което ни се случва.

Според него има вътрешен и външен живот на човека. Вътрешно човек не трябва да се бори и да губи вътрешния си мир. Вътрешно трябва да приема всичко. Външно той трябва да помага на хората и да се стреми да промени нещата към добро, но без да позволява нищо да го отчайва или разочарова, нито да е прекалено настоятелен. Трябва да е готов да приеме всичко.

Учителят казва следното:

„Любовта обновява живота на клетките.

….. Млад е онзи, който носи всичките несгоди и страдания с радост, който учи, който не лъже, който е безстрашен, който работи, който е изправен във всяко отношение.

Не дръжте нито своите, нито чуждите погрешки в ума си - това е един метод за подмладяване.” [3]

Да не държим нито своите, нито чуждите погрешки в ума си означава да не обвиняваме нито другите, нито себе си. Още за ролята и ползата от страданието:

„Най-хубавото нещо на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието. Дето не е Бог, никакво страдание не съществува. Благата на живота идват чрез страданието. Ако можеше без страдания, първо Христос щеше да спаси света без страдания.

…

В страданието всякога се печели. Който не страда, той е в застой. Който страда - расте.

Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? Чрез страданията човек се изправя.

Когато Бог иска да застави хората да го познаят, дава им страдания.

….

Значи, болестта не е нищо друго, освен временно ограничаване свободата на човека или на живите същества изобщо. Неразположението, ограничаването не са нищо друго, освен болезнени състояния.

Днешните хора се безпокоят за дребни неща. Те не подозират, че болестите крият известни блага в себе си. Всяка болест е задача за човека. Който реши задачата си, той сам изважда благото, което е скрито в болестта. Ако роптаят, благото се крие от тях. Колкото повече роптаят, толкова повече болести ги нападат.” [3]

Във връзка със застоя и развитието, Лазарев споделя, че преди всяко осъзнаване и по-дълбоко разбиране на причините за болестите той получавал болести и неприятности, които да подготвят съзнанието му за новата информация. Следващите цитати на Учителя относно вътрешния и външния свят:

„В едно от посланията си апостол Павел казва: „С плътта си служа на греха, а с духа си - на закона на Любовта. Кой ще ме избави от това положение?" Никой няма да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си.

…

Животът на духа и животът на плътта, колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие. Без живота на плътта не може да има никакво развитие. Не се страхувайте от плътта, но гледайте да я подчините да слугува на духа. Възпитавайте плътта си във всяко направление.”

Тук виждаме и разбирането, че този свят ни е нужен за нашето развитие, че страданията не означават, че света е лош, а ни карат да следваме еволюционното си развитие. Относно връзката любов и здраве; и добро и зло:

„На първо място здравето зависи от мисълта на човека. Като знае законите на мисълта и правилно ги прилага, човек е здрав.

…

В злото има повече сила, а в доброто има повече мекота. Силата е съединена с мекотата. Ако вие манипулирате заедно с доброто и злото и ако речете да отделите доброто от злото, ще си създадете една болест, която е неизлечима.”[3]

Последно за отрицателните мисли (мислите за отхвърляне на нещо) и отрицателните чувства:

„Причината за всички болести, за всички недъзи, за всички несрети в живота е духовна, а не физическа. Ако искате да бъдете здрави, не допускайте в ума и в сърцето си нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство - последните са паразити и не бива да се оставят в главата ви.” [3]

Втори пример за изпитания началото на пътя на ученика:

„Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17)” [2]

Ценният предмет, за когото се говори в случая, е резултат на интелектуални постижения. Ученикът не трябва да се привързва към резултатите на своите интелектуални постижения и не трябва и окото му да трепне.

Лазарев говори за това, че човек не трябва да се привързва към своите постижения, нито да разчита на тях за сигурни в бъдеще. Независимо дали те са интелектуални или духовни. Всяко привързване води до огромна агресия и съжаление при загубата на постижението и съответно до намаляване на любовта.

Както цитирахме Учителя по-горе, причината за всички болести е духовна, затова не трябва да имаме в ума си нито една отрицателна мисъл. Изглежда невероятно, че привързването към интелектуални и духовни постижения може да вреди на любовта. Постижения като написването на научни трудове и книги; развитие на способности като внимание, памет и интуиция; придобиване на знания и други духовни опитности.

Можем да се сетим за случаи, когато придобиваме знание и се опитваме настойчиво да го популяризираме, да убедим другите в нашите „прави” идеи. Също така критиката към външния свят, към нещата, които не ни харесват в него, недоволството от него. В тази връзка по-горе цитирахме Учителя: „Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят.” [3] Можем да допуснем, че ние само изразяваме някакво отношение, някакво становище за света или за нещо конкретно в него. Както казахме по-горе едно становище не може да бъде неутрално. Или се приема като Божия промисъл, или се отхвърля.

Ние не можем да приемем, че изразяването на становище поражда в нас отрицателни чувства. Становището по същество представлява конструкция от вида: „Това не ми харесва, предпочитам да е еди-как си”. Самата частица „не” означава отрицание, че отхвърляме нещо. Окултен закон е, че колкото повече мислим отрицателно за нещо, толкова повече го привличаме и по-вероятно да го при добием в себе си:

„Закон е: за каквото мисли човек, за него се държи. Престане ли да мисли за това нещо, то губи вече силата си. Това, в което човек вярва, то има сила за него. “ [3] Затова, ако имаме становище за лъжците, то по някое време може да се окаже, че послъгваме и ние. Още за недоволството:

„Кой е психически болен? Който е недоволен, който все се съмнява, който не владее ума, сърцето и волята си.” [4]

Другият ефект от привързването към духовните постижения и ценности е гордостта. Човек мисли, че е повече от другите, че е непогрешим. Гордостта от духовните постижения според Лазарев е много по-вредна от гордостта от материални постижения. Както казва Учителя: „Гордостта е причина за много от заболяванията. Всички болести се лекуват чрез смирението. Човек се освобождава от болезнените състояния чрез смирение.” [3]

Ние си мислим, че различните духовни постижения и предмети са наше постижение. Отнасяме се с тях като със собственост, а те са ни дадени като средство и ако не се използват като такива, ще ни се отнемат.

На следващия стадии от развитието на ученика има по-трудни изпити:

„Един от изпитите е Любов към врага. Когато някой ти е враг и ти напакости, да не се озлобяваш, да не му простиш, а да го възлюбиш. Учителя казва, че Любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: истинско прощение има, когато е приложено с Любов към онзи, на когото прощаваш.” [2]

Според Лазарев един от основните методи за излекуване е прошката. Без прошка няма здраве и щастие. Учителят казва: „Истинският пост е метод за регулиране на чувствата и мислите на хората. Постът не се заключава само в неядене и непиене, в неядене на мазнини и месо, но през цялото време на поста човек трябва да се храни с възвишени мисли и чувства, да е готов да се примири с всички свои врагове и да изплати всичките си дългове.” [3]

В последния стадии от развитието на ученика остават най-трудните изпитания:

„Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит —изпитът на Голгота. …. той трябва да трансформира ята низша природа, да победи своя личен живот. Значи, по този път ученикът мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразно, като че ли всичко изгубено. Около него е голяма тъмнина, той преминава през един тъмен В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли същества бдят него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от ю изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че, макар изоставен от всички има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бог.” [3]

Лазарев казва, че нищо в нашия живот не е важно. Нито материалните ценности, нито духовните, нито постиженията, нито интелекта. Единственото важно е любовта. Любовта към Бог е най-важна и всяко отстъпление от любовта ни носи още страдания и неприятности. Учителя казва: „При това колкото повече се увеличават престъпленията по отношение на любовта, толкова повече се увеличават болестите и аномалиите в човешкия живот. Щом приложите закона на любовта в домовете, обществата и народите, веднага болестите ще намалеят. Аз не говоря за човешката любов, но за Божията, която повдига духа на човека и разрешава всички въпроси.

Това бе едно кратко изложение, което не претендира за изчерпателност и сега вече, когато съм го написал, аз виждам, че имам да свърша огромна работа. Дано вашата да е по-малко.

Източници:

[1] “Болестта като път”, Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, сканиран вариант (Спиралата)

[2] "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 ", гл. 1922-Пентаграм, сканиран вариант (Бялото Братство)

[3] „Малка книга за здравето”, Петър Дънов, сканиран вариант (Спиралата)

[4] “За здравето”, Петър Дънов, сканиран вариант (Спиралата)