Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Духовният живот като героизъм


Станимир

Recommended Posts

Последните думи на Учителя са:

Една малка работа се завърши добре и сполучливо, и една голяма работа започва.

а Левски е казал:

Аз съм се посветил на Отечеството от 1861 лето, за да му служа и работя за народното дело.

Става дума за свършена работа, не за героизъм. Работа която са искали да свършат, можели са да я свършат и са дали всичко от себе си за да я свършат. Имало е много хора които са искали да я свършат, доста по-малко са можели, някои от тях са се опитали, а единици са я свършили. Това е положението, има степени на моженето и вършенето, иска се да се премине през тях за да се достигне до свършеното, което някой може да нарече геройско щом има нужда от герои, докато теоретизира върху героизма. Това обясних и в предишния си пост, но който разбрал - разбрал.

Левски не само си е вършил работата, той е жертвал живота си заради другите. Странно е как може да се принизяват делата му до "вършене на работата". Аз нямам нужда от герои в смисъла, който ти влагаш в думите. Светът има нужда от герои. Освен това ако някой теоретизира, то това не съм аз. Аз влагам цялото си сърце в това, което пиша, ти какво влагаш - не знам. Вече споменах, че героят е като един художник или писател. Никой творец няма да сътвори добро произведение ако му липсва вдъхновение, ако разчита да създаде творбата си само с разсъждения. Да, и човекът просто ще си върши работата, но няма да стане герой, ако му липсва този вътрешен пламък, ако го няма това вдъхновение, което да го подтикне към велики дела. Разликата между човека в който духовните огньове са разпалени и този при когото не са е огромна, несравнима. Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Странно е че все още в българската менталност моженето и вършенето на работата се възприемат като принизяващи, и то след толкова години интензивен обмен с други народи. Все още теоретизирането, емоционалността и развихрянето на въображението минават въпреки печалната действителност и липсата на напредък и която и да е сфера.

Линк към коментар
Share on other sites

Очаквах поне логиката ти да е без грешки. Как реши, че възприемам вършенето на работа като принизяващо? Написах, че свеждането на героизма до вършене на работа е принизяващо за героизма. Защото героизмът изисква човек да си свърши работата, но и нещо повече от това. Обясних го доколкото мога. Това за теоретизирането, развихреното въображение и емоционалността ще ги приема като лична обида, защото очевидно влагаш отрицателен смисъл в тези думи.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

 

Левски не само си е вършил работата, той е жертвал живота си заради другите. Странно е как може да се принизяват делата му до "вършене на работата". Аз нямам нужда от герои в смисъла, който ти влагаш в думите. Светът има нужда от герои. 

 

Тази вечер на път за вкъщи си мислех за това. За Левски, който е жертвал живота си и за други знайни и незнайни герои, които са се жертвали за да живеем ние по един, според тях по-добър начин. И си мислех, кой е готов да даде живота си за висша кауза като свободата и добруването на някой друг или на другите? Най-скъпото и най-ценното - живота си. За да има щастие, усмивки и добруване, които няма да може да види. За този човек едва ли има разлика между него и другите, защото той се е борил за нещо, което е вярвал, че всички заслужават. Неизмерима с нищо друго жертва. Поклон пред светлата памет на героите, за които рядко се сещаме и на които рядко сме благодарни.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Лука 22:67

 

"и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате;"

 

Ако ти би бил герой, би ли казал, че си герой?

 

Ако ти би бил герой, би ли мислил, че си герой?

 

Ако ти би бил герой, би ли се стремял към това да си герой?

Линк към коментар
Share on other sites

Тази вечер на път за вкъщи си мислех за това. За Левски, който е жертвал живота си и за други знайни и незнайни герои, които са се жертвали за да живеем ние по един, според тях по-добър начин. И си мислех, кой е готов да даде живота си за висша кауза като свободата и добруването на някой друг или на другите? Най-скъпото и най-ценното - живота си. За да има щастие, усмивки и добруване, които няма да може да види. За този човек едва ли има разлика между него и другите, защото той се е борил за нещо, което е вярвал, че всички заслужават. Неизмерима с нищо друго жертва. Поклон пред светлата памет на героите, за които рядко се сещаме и на които рядко сме благодарни.

 

Из Новия Завет:

Никой няма по-голяма Любов от това щото да даде живота си за приятелите си.

От това познаваме Любовта, че Той даде живота Си за нас.

 

Значи Левски е имал най-голямата степен на Любов, която може да се прояви на земята, чувствайки всички хора(народа) за приятели.

Редактирано от ivail
Линк към коментар
Share on other sites

Лука 22:67

 

"и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате;"

 

Ако ти би бил герой, би ли казал, че си герой?

 

Ако ти би бил герой, би ли мислил, че си герой?

 

Ако ти би бил герой, би ли се стремял към това да си герой?

Това колко пъти още ще го повториш? Е да, превръщаш констатацията във въпрос, но това не променя нищо.

Бих се стремял да бъда като някой когото считам за герой. Това не означава, че искам да съм герой, а че искам да развия духовните качества, които правят от човека герой. Една от основните ползи от възвишените постъпки, които хората извършват е това, че те се превръщат в пример за подражание и вдъхновение на останалите хора. Това може да донесе даже повече полза отколкото преките последствия от самата постъпка. Героите са нужни най-вече като идеал, който хората да следват. Те са пример за останалите по пътя им на духовното развитие. А даденият личен пример е много по-ценен от разяснението на думи.

Линк към коментар
Share on other sites

Героят не е този който пролива кръв, или мастило.Героят е фокус на някаква идея и самата тя.Да търсим идеята ,в ежедневието.Има я. А ако обръщам повече внимание на думите (външното),изпускам съдържанието.Видимо и най често няколкото изречения погледнати набързо, от предварителна избрана позиция,са объркващи.Но идеята е там,трябва малко внимание ,старание...Как говорим с Бога?Не можеш разбра нечие мнение ,ако за малко не изоставиш своето,и приемеш чуждото...

Разбирането идва след това.

Линк към коментар
Share on other sites

Героят не е този който пролива кръв, или мастило.Героят е фокус на някаква идея и самата тя.

Да, така е, но първото изречение намирам вярно само донякъде. Второто според мен е напълно вярно. Това че някой пролива кръв или мастило, не го прави герой - пример аз в момента в темата. Но на героят понякога може да му се наложи да пролее кръв или мастило за да бъде героизмът му завършен.

Модераторска бележка: няколко мнения са преместени в темата разговорки.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Но на героят понякога може да му се наложи да пролее кръв или мастило за да бъде героизмът му завършен.      Предполагам ,не желаеш да кажеш, че героят се стреми да е герой?

Линк към коментар
Share on other sites

Не, всичко си го казах съвсем директно. Понякога, за да се реализира идеята, на героят може да му се наложи да жертва дори и живота си - буквално. Но не всеки път когато човек си жертва живота или в по-мекия вариант, когато си жертва усилията, това е геройство.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Здравейте, предполагам че сте наблюдавали мравуняк, там всички мравки работят за цялата общност, там няма герои но мравките си съществуват от милиони години. И в дълбините на материята властва същия принцип, атомите са изградени от еднакви градивни частици които са подредени по различен начин  при различните вещества и елементи. При хората има свобода на избора. Христос избра да се роди в семейството на обикновен беден дърводелец, а можеше да е "царски син" в копринени пелени. С това той ни показа че света е за хората а не за героите. Тои даде пример за това какви способности и богатства са заложени във всеки един от нас - "истисна ви казвам, ако вашата вяра беше голяма колкото синапово зърно то вие щяхте да вършите това което мога и аз". Според мен много често показния героизъм е функция на егоизъм. Любовта, Мъдростта, Истината са нашите герои. Само те могат да ни променят и възвисят когато ги търсим. А този който помага на хората едва ли се възприема като герой, той просто живее по трите закона на вселената.

Линк към коментар
Share on other sites

Героизмът не е нужен за обичайните ситуации. Там също са нужни съответните качества, но пълното използване на духовния потенциал на човека идва в необичайните и критични ситуации. Работата, която вършат мравките може да служи за пример, но в една критична ситуация, например наводнение на мравуняка, те ще се спасяват по единично и никоя няма дори да опита да помогне на останалите мравки.

 

Христос се е родил при обикновени хора, но самият той не е обикновен. Героите не се създават в някакви специални условия. Те може да се създадат и в най-обикновеното семейство, и в семейството на богати, и навсякъде. Всичко зависи от човека, защото духът е над всичките земни условия.

Линк към коментар
Share on other sites

Истинският героизъм не е равносилен и не води до триумфални арки и почести. За мен героизмът е необикновена проява на добродетел и безусловна любов в критична ситуация, които обаче не очакват и не получават човешка слава и признание. 

Линк към коментар
Share on other sites

Аз не деля ситуациите на обичайни и необичайни, защото както за обичайните така и за необичайните има причини за тяхното възникване. Когато човека върви по Пътя всяка ситуация е обичайна защото той знае какво я предизвиква и не е нужен героизъм а мъдрост за да я разбере или преодолее. Смятам че Христос е ползвал пълния си потенциал всеки ден и всеки миг от своя живот, а не само в необичайната ситуация на разпъването и възкръсването му която за него е била съвсем обичайна. Това което искам да кажа е че всеки ден трябва да употребяваме пълния си потенциал а не да го пазим за необичайни моменти. Когато враг напада мравуняка всички "стражи" атакуват едновременно, когато има наводнение всички изнасят ларвите и царицата а не се спасяват поединично - те действат заедно за общото благо. Можеш да го видиш в природата на живо.

 

Мисията на Христос е да покаже на нас хората какво можем и какви са способностите ни. Ако сравняваш какавидата с пеперудата сигурно пеперудата изглежда необикновена в сравнение с невзрачната какавида. Просто това са две различни фази от развитието. Ние хората ако развиваме Любовта Мъдростта и Истината в нас можем да достигнем състоянието на Христос, това е смисъла на живота, да се стремим от добро към по добро.

 

Духът е над всички земни условия, но с правото на избор което е дадено, човека решава дали да прояви този дух или не.

Линк към коментар
Share on other sites

Герой ли е Пламен Горанов?

Независимо дали се е самозапалил

или го самозапалиха.

Герои ли са другите, които го последваха?

Линк към коментар
Share on other sites

Всеки има своята си "справедлива" битка. Това не е моят начин, не е моят път, но уважавам правото на всеки да търси и намира мястото си, да учи уроците си...

 

За жалост хора с чисти идеали стават жертва на други, в сенките и с нечисти намерения, но все пак може да излезе нещо добро...

Линк към коментар
Share on other sites

Герой ли е Пламен Горанов?

Независимо дали се е самозапалил

или го самозапалиха.

Герои ли са другите, които го последваха?

 

Това е много особена тема. Като забравим духовния смисъл на това деяние и като забравим практическия му смисъл, то остава житейският отговор. Житейският отговор, който отчита, че животът е шарен.

 

За едни е герой, за други не.

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Когато един маратонец трябва да избяга дълго разстояние, той не изразходва силите си в началото, а ги разпределя според тактиката си. Защо? Защото не е необходимо и не е целесъобразно. Да хабиш усилия, които ситуацията не изисква е също толкова нецелесъобразно, колкото и да ги пестиш, когато трябва да ги положиш. Да допуснем, че Христос е можел да предвиди всичко, въпреки че аз се съмнявам. Е, аз не съм Христос и за мен определено има непредвидими и критични ситуации, в които може да се окаже необходимо да се изстискам докрай. Добре е да си мечтаем, че животът винаги тече гладко и безпроблемно, и ние можем без прекомерни усилия да си го живеем, но действителността не е такава. Това, което пиша всъщност няма значение. Омръзна ми да се обяснявам. За мен е достатъчно, че П. Дънов и някой, който ценя повече от П. Дънов призовават учениците си да бъдат герои. А това вече са не един, а два съвсем различни източника. Всеки сам избира какво да приложи от едно учение и дали то му е достатъчно.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако се съмняваш в Христос в какво вярваш? Петър Дънов работи през целия си живот за да продължи просветителското дело на Христос. Значи и в него трябва да се съмняваш. Не знам кой е втория източник защото не си го цитирал. В живота всеки избира дали да е маратонец или пешеходец. За маратонеца има начална и крайна точка от неговия пробег защото докато тича вижда много малко неща по пътя си, а за пешеходеца всяка крачка е различно и интересно преживяване което той изучава. И така ако маратонеца и пешеходеца преминат по едно и също трасе то пешеходеца ще пристигне на финала много по бавно но с много по богат опит и впечатления от маратонеца. Може би учението трябва да се прилага комплексно за да се постигне резултат, а не само части от него, така както ако месиш хляб слагаш всички компоненти, а не само някои от тях.

 

За мен Пламен Горанов не е герой ако се е самозапалил.

Линк към коментар
Share on other sites

... За мен е достатъчно, че П. Дънов и някой, който ценя повече от П. Дънов призовават учениците си да бъдат герои. А това вече са не един, а два съвсем различни източника. Всеки сам избира какво да приложи от едно учение и дали то му е достатъчно.

Хм, не мога да кажа, че съм прочела твърде много от П. Дънов, но не е и малко вече. Смея да твърдя, че темата за геройството не е толкова застъпена и цитираните беседи са по-скоро единични случаи, които за мен по-скоро са предизвикани от някакви конкретни обстоятелства и/или събития около произнасянето им. А кой е другия учител, който призовава учениците си да са герои? Питам не от любопитство, искам да прочета и аз, но не само отделни извадки, представени от теб, за да си изградя собствено мнение.

Линк към коментар
Share on other sites

 

От интерес го изчетох, изчетох и главата за Феминизма в Уикипедия.

 

Остана ми някакво тягостно чувство, че доста жени никак не се обичат, т.е. въобще не се обичат като жени.

 

Мисля, че вече живеем в такова време, в което поне аз жените, които срещам, ми изглеждат не по-малко равноправни от мен. Даже понякога ми изглеждат по-равноправни. Дори в много от семейства, които познавам, ми изглежда жените да имат безусловната власт, даже мъжът да не осъзнава това нещо. Дали пък вече феминизмът не започнал да прекрачва границите, да се превръща в това, срещу което се бореше?!

 

П.С. На този ден това е просто реторичен въпрос. Честит празник на всички жени, за които да са жени е удоволствие :) :) :)

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...