Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Скандалите в семейството. Как да ги разрешим?


Мозата

Recommended Posts

Какво е мнението ви за семейните скандали? Какво бихте посъветвали хората, които живеят по този начин? Смятате ли че те имат шанс да се измъкнат от омагьосаният кръг на подобно съществуване?

И кое според вас предизвиква подобен род общуване? И защо определени хора имат необходимост да живеят по този начин? Смятате ли, че това е проява на слабост или може би Дявола е дошъл на земята... или никога не си е тръгвал... кое прави хората лоши.....

Хайде да порасъждаваме за човешките слабости като част от живота тук и сега :ph34r:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 68
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Здравейте! И аз непрекьснато си задавам този вьпрос. Преди беше непоносимо и дори исках мама и тате да се разведат. Сега нещата са малко по нормални, аз не вярвам, че някога ще станат идеални. Баба мисли, че това е резултат на някаква магия, че някой който ни завижда ни е причинил това, че да сме разединени и да не можем да вьрвим напред. Аз обаче не мисля че това е така. Поне за това мисля, че здравия разум би надделял. Ако има зли сили, то тогава има и разумност, която Господ ни е дал, че да се борим против тях. Не мисля, че всичко трябва да оправдаваме с Дявола. Мисля, че ако човек е раздразнен, не се чувства добре и това го кара да се зьби на другите това си има причина, която не е задьлжително да е зла сила. А, това сьстояние от опит знам, че с една топла усмивка, добра дума и отношение, което е насочено кьм стремеж да разберем другия, дава невероятни резултати. Колкото и да е трудно! Просто някои от семейството трябва да се осьзнае, да каже колкото и да му е трудно пьрвата добра дума, да направи пьрвия микроскопически жест и става чудо. Моите родители винаги са се карали, ние от малки сме свикнали с високия тон, това е част от вьзпитанието ни за сьжаление. Те и двамата са зодия Скорпион и сьм чувала, че двама скорпиони трудно се погаждат. Аз до преди няколко месеца не си говорих с баща ми от цели четири години. През тези четири години ако сме си казали нещо е било за да се нараним и обидим, но преди няколко месеца се случи нещо невероятно. Седях в кухнята и ревех като малко дете, защото ме бьха скьсали на изпит и трябваше да се явявам пак, а ме беше страх. Тогава той не знам как ми каза едни невероятно успокоителни думи, които аз не вярвах че той дори знае. После заревах от умиление, че толкова дьлго губехме време в нараняване вместо да си живеем спокойно и щастливо. Семейството е най- важно и ако в него няма спокойствие и поткрепа това рефлектира вьв всички други неща извьн семейството. Просто не трябва да се оставяме яда и лошото настроение да ни завладее, да започне да ни разяжда и да си го изкарваме на другите. Както казва Петьр Дьнов, виновен е и този който казва обидата и този който вьзприема обидата. И този, който продава и този който купува. Освен това аз сьм убедена, че всички ние преди да дойдем на Земята сме си "избрали " членовете на семейството, за да научим така заедно определени уроци. И така както мама и тате ме "учат" на определени уроци така и аз сьм именно с тях за да ги науча на определени уроци. Мисля, че когато усетим, че започва кавга, трябва да преброим до 10, както се казва, да се усетим и да се усмихнем като начало. После да не отвьрнем на лошия тон с лош, а колкото и трудно да се опитаме да намерим една льчезарна дума.Това наистина е много трудно,особено ако само един се опитва да бьде добьр, но в крайна сметка всичко се оправя, защото всички сме хора и вьв всеки от нас живее доброто. Трябва само да сьбудим това добро. Бьдете вие това добро дете, което да сьбуди това спящо дете!!! ;-)))

Линк към коментар
Share on other sites

Браво на тебе! Възхищавам се на куража и силата ти! Ти ще бъдеш благословение за хората! Бъди жива, здрава и все така добра! Желая ти щастие и успех в живота!

Линк към коментар
Share on other sites

Прости ни, Сони :(

В думите ти чувам моите собствени деца :(

Аз никога не отговарях с удар на удара, винаги се опитвах да се усмихвам и да прощавам, да не се обиждам... да запазя семейството... 20 години... агония.

Сега имам ново семейство... Всяка тревога или изпитание посрещаме с прегръдка или смях. Децата ми - те са твои връстници, забравиха стария живот и са щастливи, защото аз съм щастлива.

Опитваме се да разберем защо толкова дълго (той - 25 години) сме живяли в страх и сълзи... и двамата, а не сме се доверили на инстинкта си за щастие. Дали заради принципите на обществото ни, дали заради надеждата, че ще стане чудо или заради примирението, че "всички семейства са така".

Когато в едно семейство се засели раздразнението и обидата, това е сигурен знак, че Любовта си е отишла - всеки от партньорите си представя семейството като дълг и обвързаност. Някои очакват другият да се държи по неговите модели на доброто и правилното поведение и "наказват" за грешките. Други се стараят да не са себе си, за да ги обичат и да не им се "карат". :( Така сами си отнемаме свободата. А може ли Любовта да живее без нея????

Ние родителите се заблуждаваме, че трябва да запазим болната клетка в името на децата си. Всъщност горчивата истина е, че заразяваме и тях с модела на нетърпимост или на жертвеност.

Бъдете себе си и се обичайте такива каквито сте. не се страхувайте да се доверите на единствената мяра за Любов - Спокойното щастие.

Линк към коментар
Share on other sites

Съвсем съзнтателно отворих тази тема,защото съм 1000% сигурна сметрна,че са много семействата,които не живеят добре поради една или друга причина.

Аз например и сега не съм си отговорила на въпроса-кое е по-добре за децата в такива семейства.Дали родителите да се разделят и да поддържат цивилизовани отношения в името на децата си.Или децата да са цял живот свидетели на скандали,побоища и изобщо един кошмарен живот.И в крайна сметка и малките,неврастни човечета да са с разклатена психика и нервна система още в начлото на житейският си път.Защото ако последното е по-валидно,за мен това си е чиста проба егоизъм.

Също съм сигурна,че има много семейства,които не живеят години наред добре,но понеже вивеят заради хората,за това не са готови да започнат отначло,всеки да подреди собственият си живот.А това вече е лицемерие.Такива родители са длъжници на децата си :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

поздрави Донка напълно съм съгласна с теб и много се радвам на такива смели жени като теб макар 4е 20 год. са си доста... имам една приятелка в съ6тото положение като твоето преди раздялата ти с твоята болна клетка; само нейните год. са 10 и о6те утре 6те те дам за пример ps. приятелката ми е зодия рак а мъжа и овен правете си изводите сами :whistling:

Моля пишете на кирилица! Мнението е "преведено" на кирилица от модераторския екип.

Линк към коментар
Share on other sites

:)

Здравейте приятели,

Всичко , което сте писали дотук е много точно. Но има и още много неща, които ни задържат в семейното огнище. Семейството е едно училище за духовност. Там се учим да побеждаваме своето его и да се съобразяваме и с другите, да ставаме по- добри и отговорни, учим се на търпение и милосърдие, състрадание и най вече на Христовата, Божествената любов.

Учим и децата си да се трудят, да се справят с трудностите, да устояват на неволите и страданията. Двамата родители заедно могат да постигнат повече, особено ако кризисните моменти не са толкова фатални.

Когато човек се е свързал с друг човек по любов, тази любов, колкото и минимална да е, подклажда наново и наново семейното огнище и в името на този огън, който е заложен и в сърцата на децата, сме в състояние да се справим с тежките моменти и кризисните ситуации, които неминуемо се пораждат във всяко съвместно съществуване.

А когато се появят и внуците!!!

Невероятно е!

Тогава си в състояние да простиш всички обиди и страдания, които си понесъл в съвместния си живот. Тогава си в състояние да погледнеш с други очи и да оцениш семейния живот от по- хубавата му страна и виждаш, че си е заслужавало да прекършиш егото си, да изтърпиш своята и на партньора си трансформация.

А всяка трансформация е болезнена!

Плутоновата енергия не прилича на морски бриз! Никак!

Но си заслужава!

Бъдете здрави, умни ,силни,смели и добри.

Таня

Линк към коментар
Share on other sites

Земното семейство е едно отражение на Небесното семейство на Любовта. На земята небето се проектира във формата на Радостта, която е извор. Когато Светия Дух е приет от семейството посредством музиката, светлината, водата, Любовта, красотата и тяхното въплъщение - бебето, тогава всички умствени спекулации, които носи старата култура и нейните представители отиват на заден план и съвсем се спаружват и изчезват. Любовта е такова чудо, че разгражда всички спекулации на ума и ражда блаженство и свобода и

Където Истината грее

Плода цъВти и зрее :)

Яве Ива Шела Шалу

Линк към коментар
Share on other sites

Понякога само единият от двамата родители е готов да плати цената за положителна промяна в семейството, а другият си държи на ината. Понякога нещата просто няма как да се получат, понеже в тази работа са нужни двама, човек не може да се справи с всичко сам. А може би е Божа работа понякога двама да се разделят, понеже ги очаква друг благословен живот с други хора.

Линк към коментар
Share on other sites

Мила Таня, нямах намерение да пиша повече в тази тема, но твоите думи изтръгнаха сълзи от очите ми. Ти в постинга си - това бях аз преди 3 години. Изтръпвам от ужас сега само при мисълта, че можеше и да не се реша на болезнената "преинсталация" преди 2 години, можеше да не се вслушам в молбата на децата си (поредната) - да се разделим. Сега щяхме да сме нещастни всички -

и аз, преглъщаща сълзите си и броейки годините до смъртта-избавление от "кръста", който сама съм избрала :(

и децата ми (на 22 и 19) - бяха заявили, че няма да стъпят в дома ни повече,

и бившият ми съпруг - той е толкова спокоен сега, когато няма на кого да се "кара" и да подозира в измама,

и настоящият - почти загубил надежда, че ще има спокоен, щастлив дом....

Сега сме щастливи - всички. Най-много децата!

Там се учим да побеждаваме своето его и да се съобразяваме и с другите,
Да побеждаваме егото си - това означава ли да не обичаме себе си каквито сме??? Не сме доволни от Отеца си???

Да се съобразяваме с другите е шаблон за агресивно поведение!!! Всъщност ние се съобразяваме със собствените си представи за това, какво усеща или още по-зле - как ЩЕ отреагира другият. Така неволно го превръщаме в марионетка на своя модел на мислене и реакции. (Сега знам, че с най-близкия си човек мога да бъда себе си, да не меря думите си и да не се страхувам,че ще "стъпя накриво" )

Учим и децата си ... да устояват на неволите и страданията.

:( Година и половина "лекувах" сина си от нерешителността да влезе в интимни отношения - опасяваше се, че може да "нарани" любимата си или тя него... на това го беше "научило" старото ми семейство...

Благодаря на Бог, че дъщеря ми е опърничава и не успяхме да я "възпитаме" - от нея се научих да не "нося кръста", а да слушам инстинкта си за щастие.

Искаше ми се да ви кажа още много "истини", на които ме научи живота... но ще ви стана досадна...

Простете ми за дългия постинг и ВЯРВАЙТЕ В СВОЕТО ЩАСТИЕ. :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Донка,аз сьщо те поздравявам! Уважавам и се вьзхищавам на жените, които са успяли да вземат такова важно и трудно решение за децата си и за себе си. Които са успяли да преодолеят глупавите предразсьдьци и фалшив морал на така нареченото общество и са потьрсили личното си щастие, отстоявайки го и борейки се за него! Защото " Само жените, чиито очи са измити от сьлзи, проглеждат за света и стават сестри на целия свят"!!! Поздрави и успехи! :thumbsup1:

Линк към коментар
Share on other sites

Универсална рецепта няма. Аз също избрах раздялата и наистина опитах всичко друго преди това. Понякога просто не е възможно да се запази семейството. Жертвите понякога стават непоносими, ножът опира до кокала. Освен да бягаш, за да оцелееш, друго не ти остава. И като бягаш, да спасиш и децата си от кошмара. Трудно е, но наистина е несравнимо по-добре от предишния ад. Спокойствие и здраве с нищо не можеш да замениш.

Познавам обаче и някои семейства, които на младини не са се разбирали, огорчавали са се, изневерявали са си, но нещо в късната зрелост се случва в умовете и сърцата им и сякаш се преоткриват един друг. Сякаш изведнъж прозряват, че човекът до тях е най-важният за тях и наистина искат да бъдат заедно с него докрай.

И в двата варианта хората имат другар до себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

:) За съжаление никoй дотук не спомена нищо за причините да стават такива поразии като семейни скандали... А това е важно, за да се извлече поуката, което пък - ЗА ДА СЕ ПРЕДОТВРАТЯВА И РЕШИ ПРОБЛЕМЪТ И КАРМАТА. Говоря го от личен горчив опит като дете на родители, които не са се спогаждали.

Защо става това ? :hmmmmm:

:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

"Имало глава да пати", "Така било писано" - може би и това е отговор. Дали е "Горье от ума" или "Ничего не поделаешь", не знам. Не сте ли забелязали в живота, че понякога човек действа толкова необичайно, сякаш не е той и се довежда до ситуация, която е считал немислима за себе си. В някои ситуации съм се чувствала като кукла на конци и то в повратни моменти от живота, сякаш съм била подчинена на чужда воля. Прозвуча малко смахнато. Да кажем, че понякога ни направляват Отгоре. А понякога ни манипулират и изкривяват съдбата ни с т.н. магии, т.е. чуждо енергийно влияние. Не знам дали и това е част от разумния план. Някой с претенции за интелигентност може да се посмее над думите ми, но не ми пука. Господари сме на себе си, ама не съвсем. На други хора пък още по-малко, били те и близки роднини, с които живеем под един покрив. Той, човекът, ако много държи да е крив, да се налага, да тормози другите, не можеш да му попречиш, само можеш да се махнеш /или да го махнеш/.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз мисля, че причините са много и вьпросьт за това е комплексен. Но най вече го отдавам на това, че на човек му е най- лесно, особено ако е комплексиран и затворен, да разтоварва напрежението от преминалия ден вьрху най- бизките, може би защото знае, че те като най-близки ще му простят. Може би не е и много удачно хората да се женят рано, без да са придобили достатьчно житейски опит, достатьчен поглед за нещата от живота, за това как да разберем другия. Егото винаги е водещо при семейните скандали и затова и изобретателността при сьздаването на обиди е най-голяма.При всички случай, обаче мисля, че зад всички семейни скандали стои някакьв комплекс, някаква неосьзната нужда или липса, недооцененост и липса на ЛЮБОВ! В такива случай много добре помагат разговорите с психолог, което за Бьлгария е все още новост, а така наречените "семейни терапий" рядко срещани.Чувството след като си изказал проблема си при такьв специализиран помощник, разнищването на проблема по такьв начин, открива и пьтищата за неговото решаване и дава много добри резултати според мен.

Линк към коментар
Share on other sites

Права си Latina! И аз сега като погледна назад, се чувствам така-сякаш сьм била кукла на конци или сякаш сьм сьнувала. И тези неща, които сьм направила преди , не бих направила по сьщия начин сега. Преди се обвинявах много за тези "слабости", но сега си мисля, че ако не бяха тези "грешки" не бих разбрала правилният начин, не бих се научила.Затова си мисля, че няма нищо случайно, че всичко което идва или си заминава по пьтя ти е част отначините ни на израстване. И колкото и трудно да ми е било, колкото и отчаяна да сьм била, трябва да призная, че сега се чувствам по- силна! Нали така?! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм с вас - с едно уточнение - липсата на Божествената Любов и зависимост от човешката. С тази диагноза напуснах дома си.

Ние се обичахме, но по човешки. Той от любов към мен искаше да ме направи съвършена - така, както той си представяше съвършената съпруга. Не можеше да си представи, че ще ме загуби и изпитваше тревога, когато се забавех на опашка в магазина или се спирах да разменя няколко думи с приятелка на улицата... Не трябваше да разговарям с хора, които той не харесваше! Наричаше го предателство...

Аз пък все се стараех да заслужа ласки и страдах, когато не ги получавах - обвинявах себе си, че не ги заслужавам и не се харесвах като жена и майка. Любовта разбирах като страст и дълг в едно.... Когато валяха обидите, се свивах виновно и плачех...и пак се стараех....

Линк към коментар
Share on other sites

Каква пъстра мозайка от болка! Като самия живот! И във всяко парченце от мозайката има късче истина, която всеки от нас е изстрадал ... Може би като са се събрали повечко парченца, се е получила по- ясна картина- ето, Донка е съвсем близо! От мозайката ни гледа едно човешко същество, на което толкова много неща му липсват!!! Или пък му липсва само едно нещо? Ако това е Божията любов- липсата е огромна! Нищо не може да я запълни!

Така се получават същества, които не умеят да се захранват правилно с енергия. В семейните скандали толкова често съвсем ясно прозират различни техники за черпене на чужда енергия! Но какво да правят хората, не умеят иначе да се захранват, а всеки има нужда от енергя! Но нима в света, в който всичко, ама всичко се ражда, развива и умира може да бъде иначе? Е, това не е утешително и няма да помогне на мен, или на който и да е, огорчен, или огорчаващ близките си. Затова пожелавам на всички ни кураж и сили да пожелаем и намерим Пътя към нещата, които са извън кръговрата на раждането и умирането, защото Божията любов не ще да е от него.

Линк към коментар
Share on other sites

:v: Една от причините е състоянието ни на егоцентризъм в което пребиваваме перманентно...и като следствие неспособността да приемеш позицията/отношението на партньора/роднините си като част от неговото/тяхното естество...приемаме го най вече като отношение/действие насочено лично към/против нас...и действаме по тази програма...в тази семейната...война/битки - няма победители - всички са губещи.

Аз бях от активно "воюващите" глупаци или по точно ПРОС-ТАК = човек с временно проста тактика!!!

Смених тактиката :feel happy: сега има периодични стратегически действия :1eye:

Един от моментите е "да наблягаш" не на различията , а на сходствата , другият е - категорично да не намесваш минали случки/постъпки и думички/фразички , третият - да не засягаш личността , а винаги проблемчето ( без значение дали е реално или илюзорно) :thumbsup:

:v: Любов +Светлина + Мир +Радост :v:

Линк към коментар
Share on other sites

На всички, които имат проблеми в семейктвото бих препорьчала книгата на Луиз Хей- " Излекувай живота си", с нейния страхотен метод никога да не ВИНИМ- нито себе си, нито околните. Тя казва, че това на което са ни научили или показали нашите родители е най- доброто на което са били способни. Те постьпват така както знаят. Така както тях са ги учили. Ако в момента имате големи скандали в семейството и дори не си говорите, опитайте се да разберете как са живели вашите майка и баща, какво е било тяхното детство и как са се отнасяли кьм тях. И по вьзможност не питайте за това техните родители или техните братя и сестри, а се опитайте да разберете това от самите тях. В момента , в който зададете вьпроса и разберете техните чувства и това как те са преживяли нещата, ще си обясните много неща. Луиз Хей сьветва да погледнем нещата в ретроспекция. Да си представим нашите майка и баща ( човекьт, с който не можете да се разберете) като малко дете, което в момента е наранено, беззащитно и плаче. Това променя много неща! Освен това, пьрвото нещо на което учи (за което моли) авторката е да се заобичаме. Да се научим да обичаме пьрво себе си, а от тук и останалите. Аз изпробвах това! И сьм сигурна, че този който обижда и наранява не обича себе си. Защото може да раздава светлина само този, който я носи в себе си! :feel happy::thumbsup::v:

Линк към коментар
Share on other sites

Любов винаги има. Въпроса е дали Й обръщаш внимание. Когато обръщаш внимание на мислите, а не на Любовта, тогава на челото ти се появяват бръчици и почваш да мислиш как да изкараш "себе си" прав, а "другия" крив. А ако обърнеш внимание на Любовта, тогава си споняш, че сте "една плът". "Което Бог е свързал, човек да не разделя" - кой е човек, кой е Бог? Човек е който мисли, а Бог е който гледа и се радва - Той е смехуранче!

:hmmmmm: - това е човек

:whistling::):1eye::P:sorcerer::thumbsup2::king::harhar::feel happy: -това е бог

Линк към коментар
Share on other sites

:v: Здравей, Петьо!Много ми хареса+много много си прав :thumbsup1:

Любов винаги има. Въпроса е дали Й обръщаш внимание. Когато обръщаш внимание на мислите, а не на Любовта, тогава на челото ти се появяват бръчици и почваш да мислиш как да изкараш "себе си" прав, а "другия" крив.

И малка френологическа вметка :1eye: който има вертикална чертичка по средата на челото...ако е по към дясно - да работи с черния си дроб , ако е по наляво - с далака! - важни органи са!Който много се гневи - черния дроб и жлъчката са му в дисбаланс :blink:

:feel happy: Любов +Светлина+Мир+Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

За вертикалните бръчки по челото. В Шоуто на Слави Трифонов един чужденец каза за българските жени, че имат особено излъчване, различно от излъчването на жените в неговата страна. На лицето на българската жена е отразена борбата с живота и именно това прави красотата й толкова въздействаща. Българските жени са силни жени. Оттогава узнах, че вертикалните бръчки на челото са бръчките на борбата. Не мисля, че ме разкрасяват, но и аз ги имам.Борби не са ми липсвали, което е малко доказателство за горното твърдение. Все пак, интересна ми е връзката с черния дроб и далака, освен това са три бръчки, двете откъм веждите. Мъча се отсега да правя аналогии: гняв - адреналин, борба - адреналин...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...