Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Как се прави сирене и кашкавал? Сирищен ензим!


Guest Емил от Льонеберя

Recommended Posts

Guest Емил от Льонеберя

Малко детенце, с розов цвят на бузките, щастливо стоейки до майка си...

Търсещо топлината на нейното тяло.

Едно теленце.

...

За производството на различните сирена и кашкавали освен мляко, се използва и сирищен фермент, който се взима от сирищника на едно такова невръстно дете на кравешка майка...

...

Младите теленца или прасенца сукалчета се колят. Стомахчетата се взимат и отварят, с тъпото на ножа се отстранява най-горния слой на стомашната лигавица и заедно със стомашното съдържимо тя се използва за производството на млечни продукти - сирена и кашкавали...

...

Прасенцата-сукалчета се използват като деликатес, но консумацията на месо от млади животни причинява болест, наречена подагра /болярска болест/. Така или иначе стомахчетата не се използват за нещо съществено, не е голяма загуба да си правим сирене от тях...

Редактирано от Аделаида
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 102
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

За производството на сирене и кашкавал се използва ензим от стомаха на теленце или прасе. Правилно разбирам, нали? Аз съвсем скоро научих тази "подробност", която внесе допълнителни промени в избора за храна. Наистина не бях и предполагала.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Да, правилно си разбрала.

Но не е само ензим. Това са и самите бактерии, които живеят в стомахчето на младото животинче.

Като задължително условие е то да се е хранило само с мляко, понеже като започне да се храни с трева, микрофлората /тоест микроорганизмите/ се променя и вече е неподходяща за производството на сирена и кашкавали.

Линк към коментар
Share on other sites

Това е кошмарно... Господи, дай ми сили да продължа да запазвам чужди животи...

Линк към коментар
Share on other sites

Някой има представа дали е така и с био продуктите кашкавал, сирене и т.н.? По тази логика така, както има "яйца от кокошки, гледани на открито", трябва да има "сирене и кашкавал от крави, незагубили своите телета" или нещо подобно.

Линк към коментар
Share on other sites

Странна подробност, ние дълги години сами си правим сирене и кашкавал, дори баща ми правеше овче сирене в големи количества и такова чудо с ензими от стомаси на животно няма.

Някой правил ли е сирене?

Линк към коментар
Share on other sites

Някой има представа дали е така и с био продуктите кашкавал, сирене и т.н.? По тази логика така, както има "яйца от кокошки, гледани на открито", трябва да има "сирене и кашкавал от крави, незагубили своите телета" или нещо подобно.

Аз от 10г. не се храня с месо, но продължих да консумирам млечни продукти и с изключение на дни, свързани с по-специално прочистване, всеки ден сигурно хапвах сирене и кашкавал. В България не съм свикнала да проверявам съдържанието на сиренето в магазина, защото обикновено съм го купувала на грамаж. Сега съм в друга държава и погледът ми случайно се насочи към съдържанието, където това не е скрито: "présure d´animal" - в превод, т.нар. сирище. Прегледах опаковките на абсолютно всички сирена, само кремообразните го нямаха, защото въпросният ензим прави сиренето твърдо, но пък те имаха множество Е-та. Ето малко инфо:

Виж какво открих,

"В повечето случай сиренето се прави със сирище от стомашната обвивка на заклани телета. Вегетарианското сирене се прави от сирище с микробен произход."

http://indigota.com/index.php?topic=1052.0

"Сирище. Ензим, взет от стомаха на прясно убито теле и използван в процеса на правене на сирене. Вегетарианското сирене е произведено с микробиотични или гъбни ензими."

http://www.vegebg.org/materiali/guide/prechki.html

Диди, права си, но това е домашно приготвено, а ние говорим за масовото производство и това какво е обявено и какво не. Много неща се крият от нас. Аз бях шокирана, признавам. Като разгледах нет-а, ми то си го пише, просто го разбирам 10г. по-късно.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Чак да няма такова нещо като ензими от заклани животни - не е като да няма.

Дядо ви Емил е учил Ветеринарна медицина и в частност "Технология и Ветеринарно-санитарна експертиза на храните от животински произход".

Ходил съм по кланници, разрязвал съм лимфни възли, правил съм експертиза на месо, на жлези, ... ходили сме по мандри, гледали сме технологиите на сирена и кашкавали, ... по месокомбинати, млечни централи, ферми за месо и мляко...

Фантазията ми не е толкова богата, колкото си мислите.

Не съм Специалист Нумеро Уно на държавата по хранителни продукти, но все поназнайвам някои работи.

Пък и един лек "рисърч" в гугъл изкарва доста информация, повечето от която - вярна.

едит - Диди, татко ти не добавяше ли едни капки от малко шишенце в кашкавала? Да или Да?

Редактирано от Емил от Льонеберя
Линк към коментар
Share on other sites

Кофти е да го нуча :),а има ли сирена и кашкавали ,които не са с такъв ензим направени и ако да как може да се разбере ?

Линк към коментар
Share on other sites

Чак да няма такова нещо като ензими от заклани животни - не е като да няма.

Дядо ви Емил е учил Ветеринарна медицина и в частност "Технология и Ветеринарно-санитарна експертиза на храните от животински произход".

Ходил съм по кланници, разрязвал съм лимфни възли, правил съм експертиза на месо, на жлези, ... ходили сме по мандри, гледали сме технологиите на сирена и кашкавали, ... по месокомбинати, млечни централи, ферми за месо и мляко...

Фантазията ми не е толкова богата, колкото си мислите.

Кофти място за вегетарианец, не ти завиждам, аз можеше и да не понеса гледката. Благодаря за споделената информация, за себе си сама се убедих като погледнах опаковките и прочетох съдържанието. Всъщност....истината винаги е неудобна и болезнена. И поради това хората предпочитат да я отхвърлят и да замажат нещата в повечето случаи.

Но този факт, както и останалите свързани с месопроизводството не целят в никакъв случай да натрапват избор - това е много лично и всеки различно приема нещата. Често хората не са готови да променят навиците си.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Признавам, че ветеринарната медицина ми беше много трудна.

Като започнахме да учим за начините за заколване на животните и защо се прави така, както и на последващите процедури, касаещи узряването на месото /неговото първоначално загниване, бих казал/ ... мислех, че просто ще прекъсна и ще спра до там. Обаче го преживях.

Ето, разгледайте каква тема спретнахме за диабета за два месеца - според мен доста безпристрастна...

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12414&pid=156528&st=20&#entry156528

Вероятно можем да се хванем и да разчоплим по подобен начин и други заболявания, както и други актуални въпроси...

като например... какви са последните 2 дни на една крава... или на едно прасенце...

...

Eто ви едно истинско разказче ...

- Жена, дей кофата на Минчо, че трябва да яде?

- До чешмата, къде да е? – отговори въпросително жената на Борил.

Стопанинът се придвижи до двора, взе кофата и отиде зад кочината на минчо, където държаха фуража. Минчо беше едно малко розово прасенце, съвсем малко и наскоро отбито от майка му, със сини очи и закачлив нрав. Но беше закачлив само като виждаше стопаните. В останалото време беше тъжен. Кочинката му беше една малка бетонена къщурка, с отвор в една от стените, от където той наблюдаваше света. Не се виждаше много, но Минчо гледаше с интерес и някаква доза тъга през отвора, който беше прозорецът му към света. Той виждаше как се събужда денят, как се разгаряха огньове, които постепенно преминаваха в златни отблясъци на фона на един необятен син океан. Понякога този син океан беше като сива пелена, от която падаха различни малки парцалчета. Някои от тях влизаха при него и кацваха на изненаданата му муцунка. Имаше някакво вълшебство в тези парцалчета, понеже те ставаха много малки и изчезваха. А Минчо искаше да си играе с тях, да ги гони, да ги души, да тича, да тича, да тича, докато не остане без сили и се пльосне на килима от бели топящи се парцалчета.

Днес беше слънчев ден, студен, но слънчев. Минчо гледаше през неговото прозорче и изучаваше света. Винаги, когато стопанинът отиваше при него, да му носи храна, го заварваше до дупката. Той не можеше да разбере какво толкова гледа това прасе през тази дупка, какво разбира една бъдеща свиня от каквото и да било. А нещата не бяха толкова прости, и Минчо не беше толкова глупав.

- Хайде, малчо, ето ти днешната дажба, голяма свиня да порастеш – казваше обикновено Борил и му изсипваше кофата в едно дървено коритце. В един стар пластмасов леген му наливаше вода и го оставяше да се храни. Минчо бе изгубил нещо, не беше така жизнерадостен както едно време, когато го бяха взели от съседа. Не се радваше на стопаните си, нито грухтеше доволно, като ги видеше, а само стоеше и гледаше през тази дупка, което все още не беше проблем, но той не ядеше. А както знаем, това е основен проблем.

- Докторе, прасето не се храни, виж го, сигурно му има нещо – с тези думи Борил посрещна ветеринарния лекар, който за нас беше ветеринарен лекар, но за Минчо си беше просто лекар. Докторът прегледа Минчо, преслуша го с фонендоскопа си и каза :

- Нищо му няма, бай Бориле, съвсем здраво ти е прасето. Дай му някаква разядка, да почне да се храни.

Бай Борил се почеса по врата и изсумтя нещо. Брои на доктора пет лева и го изпрати до вратата.

„Какво да го правя тоя малчо? Не се храни, а времето минава. “ – мислеше си Борил.

А Минчо гледаше небето, радваше се на птичките и чакаше залезът на слънцето. Когато слънцето умираше, за да се роди отново на следващия ден, лъчите му влизата в къщичката на Минчо и рисуваха огнени картини по стените му. Минчо гледаше през прозорчето и чакаше този момент да настъпи, все едно, че ако не гледаше, лъчите нямаше да дойдат на гости, а той ги очакваше. Те бяха единствените му приятели, които го посещаваха у дома. Без претенции, без преструвки. Той се опитваше да поддържа къщичката си подредена и чиста – хранеше се на едно място, а използваше противоположния ъгъл за своите нужди. Не разливаше вода и не стъпваше с крака в коритото с храната. Чистеше се редовно. Прозорчето му беше близо до мястото му за хранене и всъщност той спеше в „наблюдателницата“ си. На това място той прекарваше почти целия ден.

Ето, лъчите се снишиха и влязоха в неговата къщичка. Минчо се отмести и завъртя глава към стените. Огнените им езици се плъзнаха по студения бетон като лава, течаща по склоновете на вулкан, преплитаха се и преливаха в чудни багри. Някои от багрите се събираха в разни форми, като силуети на хора, други се преплитаха в силуети на животни. В дупката на стената имаше една неравност и всяка вечер, точно преди да изчезнат лъчите, се образуваше едно тъмно поле, което приличаше на силует на прасе. В него Минчо виждаше всяка вечер силуета на майка си, затова и този момент от денонощието беше така очакван. Изгрухваше щастливо, тя го поглеждаше и се стопяваше в отслабващите слънчеви лъчи.

Минчо се сгушваше и заспиваше, щастлив, че поне за малко е бил с майка си, която откъслечно помнеше вече, помнеше най-вече топлината на тялото й и грапавостта на езика й. А сутринта се събуждаше с раждането на новото слънце и заставаше на неговия прозорец. Гледаше как добитъкът отиваше на паша, как хората крачеха по улиците, бързайки по дела, със задачите и с грижите си, как птичките се гонеха във въздуха, как просто времето течеше. Гледаше един красив свят, до който той нямаше достъп. И мечтаеше за него. Да може да потича по зеления килим, да играе с останалите животинки, да се тръшне на някоя полянка и да гледа синьото небе.

Минчо беше тъжен, но не беше нещастен. Все пак имаше прозорчето си към света, имаше онези пет минути вечер, преди залез слънце, когато лъчите влизаха в дома му и рисуваха приказни картини. Имаше и едни секунди, в които се появяваше силуетът на майка му за лека нощ. Нямаше как да бъде нещастен. Не и той.

Но все пак мечтаеше да види света отвъд стените на своя дом, който хората наричаха кочина.

Една сутрин Борил дойде и отвори вратата на къщичката на Минчо. Но не влезе вътре, а я остави отворена, широко отворена. Минчо се изненада, понеже обикновено вратата се затваря бързо и се обърна към нея. Стопанинът му го гледаше. Минчо бавно излезе на двора. За първи път виждаше двора от тази страна на бетонната стена. Виждаше небето, виждаше тревата, слънцето, което го будеше всяка сутрин, всичко беше така, както го виждаше през своя прозорец, но той сега беше щастлив, понеже беше частица от цялото.

Не знаеше как да благодари на стопанина си за сбъднатата мечта, а стопанинът му в това време беше отишъл да вземе един инструмент и се връщаше с него в ръка. Минчо го гледаше с един поглед, изпълнен с благодарност и щастие. Пълно щастие, като вечността да се е побрала в един миг. И в този миг Борил замахна с инструмента и Минчо усети някакво парене, някаква струя обливаше тялото му. Той не можеше да разбере какво става, но нещо му прималяваше и чувството на щастие го напускаше. Не, не, чувството трябваше да остане, той толкова си беше мечтал да бъде навън, отвъд сухите бетонни стени, щастието трябваше да остане. Трябваше. Минчо се беше строполил на земята, в локва от собствената си кръв, а главата му гледаше към слънцето. Очите му бавно взеха да се затварят. Той виждаше огнените езици, които всяка вечер му идваха на гости, като грива огнено-разбита пяна. И както всяка вечер, лъчите се отдръпнаха и в тъмното пространство се оформи един силует, силуетът на майка му. Но този следобед силуетът на майка му не изчезна сред гаснещите лъчи, а потъна в една черна бездна. В тази черна бездна потъна и душата на Минчо.

Линк към коментар
Share on other sites

Това изобщо не го знаех, но ми изникна въпрос - това задължително ли е, за да се направи сирене и кашкавал. Защото в миналото, да кажем, преди 200-300 години - а и преди 50-100 години в обикновеното българско село, което тогава го е имало повече от сега, за съжаление - хората пак са правели сирене и кашкавал. Но един дядо със стадо от 10 крави, в което се раждат например 3-4 телета едва ли би тръгнал да коли телетата наред само и само да има твърдо сирене и кашкавал. Та в случая, под това, че ензимът е необходим, трябва ли да разбирам "необходим" за правенето на такива продукти или "необходим" за избрания метод на правене на продуктите от съответната фирма?

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Флорестан, въпросът ти звучи като "колко необходимо е телешкото месо за създаването на шпеков салам".

България не е Франция, да произвежда хиляда вида сирена. Имаме два вида сирене - бяло саламурено сирене и кашкавал. Учихме и разни други, които почти никога не бях виждал, или пък са разни спомени от друга епоха.

И двете ни сирена са твърди... нямаме кремообразно сирене ала маскарпоне, което да е без закваска...а и не всички кремообразни сирена са без сирищни закваски.

Никъде не съм казал, че човек коли едно теле или прасенце, заради млечния съсирек в стомахчетата им.

Прасенца-сукалчета... печени с лимонче в устата... са мечта за трапезата за всяко едно по-заможно българско семейство.

И от тях се взима този млечен съсирек, който се използва за производството на сирене и кашкавал. Ако сам селянинът не е колил сукалче, вероятно съседът му е услужвал с малко "мая"...

Ако вземем кана с мляко и ударим една бърза молитва, може да стане извара... но сирене или кашкавал без "закваска" ...? Нали някой трябва да преработи млякото? Не е само нагряване и прецеждане през тензух... има си технология.

През последните години тази закваска може да има микробиален произход.

Но със сигурност точно до преди 20 години е била "класическа закваска".

Чувствам се като родител, който току-що е обяснил на детето си от къде идват кренвиршите в супермаркета...

едит -

http://bg.wikipedia....%B5%D0%BD%D0%B5

И ето какво казва Википедия, ако не вярвате на мен...

Още от дълбока древност за подсирване на млякото се изполвал ензимът химозин. Традиционно той е добиван от същинския стомах на преживни домашни животни сукалчета (обикновено агнета) при тяхното клане. Стомахчетата се освобождават от съдържание издуват се и се оставят да изсъхнат за около седмица. След това се нарязват на тънки ленти и се екстрахират на воден разтвор. След това още около седмица екстрактът се претака с цел ензимът да премине в разтвора. Екстрактът се филтрира и прецежда. Получава се напълно бистра мая със специфичен мирис. Посредством пресичане със солна киселина, отделяне на получените коагулуми и допълнителната им обработка се получава суха мая.

Химозинът се проявява като подсирва казеина и незначителното му пептонизиращо действие. Той не действа върху лактоалбумина и лактоглобулина и тези белтъци попадат в суроватката.

Пепсинът е също сирищен ензим но 3 - 4 пъти с по слаба активност от химозина. Това налага влагането му в по-голямо количество, но е възможно да вгорчи сиренето поради силното му протеолитично действие.

Бактерийните протеази се получават от някои щамове протеолитични бактерии. Приложението им за подсирване на млякото е ограничено.

Редактирано от Емил от Льонеберя
Линк към коментар
Share on other sites

За баба - тя почти не правеше сирене, кашкавал правеше но по своя рецепта - с лимонена киселина. По същия начин правеше извара. Също масло избиваше. Сега и аз обичам извара и масло, почти не ям кисело мляко, но обичам суроватка малко след като обера изварата от нея. Сегашните кашкавали рядко са добри - на вкус са ми като гума :( а сиренето има толкова много сол и понякога ми се струва като от вар...

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Наш съсед ни научи да правим кашкавал. Пресичаме млякото с малко лимонтозу, прецеждаме, посоляваме, варим и оставяме във форма да изстине и да се стегне. Преди седмица правих кисело мляко, но го забравих близо до радиатора и то се пресече както при подсирване (отдели се много суроватка, а останалата част беше естествено по-гъста, с по-груба и зърниста структура от обичайното). Стояло е по-дълго при по-висока температура. Оставаше да го прецедя, да го пресовам и да го осоля впоследствие. Правила съм сирене с мая от магазина, но там не пишеше нищо за ензими, а имаше някакво химично съединение.

Имам спомен, че българската млечно-кисела закваска има случаен произход. Наливали мляко в конски мехове, което се захващало и ставало много вкусно и разхладително. Освен това в този си вид издържало по-дълго. Това било, е-хе-е, преди векове.

Дори да оставите преварено мляко да престои, то все пак ще се захване, получава се нещо подобно на руския кефир. Навсякъде в околната среда бъка от микроорганизми, които само чакат подходяща хранителна среда и условия (например определена температура), за да започнат бързо да се размножават, да отделят определени вещества и да приемат други. Оставете зеле в разтвор на сол и вода, ще започне млечно-кисела ферментация без да добавяте каквото и да е друго. Поразрових се из нета и открих, че вместо сирище се използват доста алтернативи в съвременната индустрия - мая със синтетичен произход (каквато ползвах аз), мая с растителни ензими, мая с микробиален произход (дрожди, гъби, млечно-кисели бактерии...). Млечно-киселите бактерии виреят не само в стомасите на животните. А млечният белтък може да коагулира по различни начини, включително с естествени киселини, както лимонтозуто (оцетната киселина) в примера. Ако искам, ще пресека млякото с витамин С (аскорбинова киселина), с лимонов сок или друг кисел сок. Това се използва за направата на соево сирене, тофу. Никакви стомаси на животни.

Млечно-кисели бактерии има не само в стомашно-чревния тракт, но също в кърмата, млякото (ако е сурово), в слюнката.

Аз не съм специалист и нямам академични познания в областта, но така представена темата, ми се струва твърде едностранчива и тенденциозно-провокативна.

Извара в домашни условия се получава, като се пресече млякото например с лимонтозу или се загрее кисело мляко. Ако се прецеди и пресова, а впоследствие - осоли, получава се сирене. Ако изварата се прецеди, осоли и вари с непрекъснато бъркане, се получава кашкавал. Аз съм си правила прекрасно крема сирене, смесвайки извара с млечно-кисела сметана и сол. Заслужава да се опита!

Редактирано от kuki
Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Да, Куки, мнението ми е абсолютно едностранчиво...

Ходил съм по кланици, в които се колят животни, в които стомахчетата се режат, жлезите с вътрешна секреция се събират, кожите се събират и обработват, дори кръвта се събира...

Не съм посещавал кланици, в които не се правят тези процедури.

Мандрите също използваха сирищен фермент.

Не съм посещавал от другия тип с природните ектракти.

...

Хубаво е, че си прочела за коагулирането на белтъците, но нима това е единствената функция на бактериите и сирищната закваска? В такъв случай би имало само един вид сирене, което е прясно коагулирал белтък.

Редактирано от Емил от Льонеберя
Линк към коментар
Share on other sites

Кашкавала - млечна бактерия и лимонтозу

Сиренето има различни видове сирена и не във всички се слага допълнително сирищен ензим, даже в доста малко

Копирам тука нещо по въпроса , нямам време:

" сирищни сирена/получени чрез пресичане на казеина посредством сирищен ензим/,меки/сиренината не се пресува и затова задържа голямо количество вода,което обуславя меката консистенция и малката съхраняемост/,полутвърди/сиренината се пресува и от нея се отделя голямо количество суроватка,поради което има умеренотвърда консистенция и по-добра съхраняемост-бялото саламурено сирене/,твърди/сиренината се загрява до определена температура и се пресува по-силно,следователно и водното съдържание е по-малко от 50%.Зреят бавно,което причинява по-дълбоки промени в белтъчните вещества и определя специфичния вкус.Имат голяма съхраняемост-кашкавал,сирена с плесен/още в млякото или при преработката на сиренината се внасят спори на определени плесени,а по врема на зреенето се създават оптимални условия за тяхното развитие"

Освен това нито едно животно не се коли заради сирищните ензими , това е продукт на следствието.т.е.животните в кланиците си отиват по предназначение и сирищния ензим е част от процеса.

Много държа да го подчертая горното, защото начина по който е представена темата е много груба манипулация над хората с по- малко информация.

За съжаление огромния проблем на днешното човечество е попадането му в едно голяма недоразумение - да бъркат знанието с усъвършенстването. За това мога да пиша много , но ще отворя отделна тема.

Друго нещо - в много по- добро физическо и психическо здраве са хората, които не претендират да знаят подобни подробности.

И накрая \ тъй като съм запозната със статистиките професионално/ съвременните психози, неврози и други психични проблеми ще са в насока - хранене, те започват по начина по който започва тази тема и са с тенденция за голямо развитие.

Линк към коментар
Share on other sites

Днес сутринта ,тази тема, (докато разбера за какво иде реч) произведе доста неприятен ефект върху мен ,а в този форум влизат различни хора и мисля,че можем да обсъдим всеки един въпрос,да будим,да информираме без да упражняваме насилие .

Емил от Лъонеберя, дори да си прав на 100 % в тази тема ,от моя гледна точка има две неща ,с които не съм съгласна. Първото е заглавието на темата . Намирам го некоректно и подвеждащо .

Второто е,че тази тема атакува онази част от човечеството,която вече е решила да се откаже от яденето на месо.Всички сме наясно,че става дума не за преобладаващата част от населението на планетата и следователно, дори всички да се откажем сега и веднага от яденето на сирене и кашкавал ,това няма да реши проблема в глобалния му вид ,в който го поставяш . Тогава какво и на кого казваме. Не знам какъв е твоят опит с вегетарианството ,дали си роден вегетарианец или си станал такъв , в хода на развитието си . Аз съм от втората група и знам ,на база личен опит, как постепенно редуцирам нещата ,които са в храната ми. Напоследък без да знам за всичко,което си написал съм изключила съвсем сиренето.Съгласна съм,че е добре хората да бъдат информирани Но начина на информиране също има значение. Човешката душа е фина и чувствителна и всеки,който прави опит да свири на нейните струни е добре да го прави внимателно .

Молбата ми към админите на този форум е да се смени заглавието на темата ,като предлагам "Погубен живот в полза на нашето хранене" или автора да избере вариант .

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

Само кьдето заглавието на темата е тотално погрешно; може би порадеи неосведоменост, но впреки всичко е насочено срещу вегетариянците.

Разликата между вегетариянските и не вегетарянските храни е в наличието на суровини в тях от животински произход.

http://spoonrevolution.info/?p=681

"Има два метода за правене на бялото саламурено сирене – вегетариански и невегетариански. При невегетарианския се използва ензима Ренин, който се извлича от стомаха на теле. Вегетарианският включва микробиотични или гъбни ензими..."

Линк към коментар
Share on other sites

Само кьдето заглавието на темата е тотално погрешно; може би порадеи неосведоменост, но впреки всичко е насочено срещу вегетариянците.

Разликата между вегетариянските и не вегетарянските храни е в наличието на суровини в тях от животински произход.

http://spoonrevolution.info/?p=681

"Има два метода за правене на бялото саламурено сирене – вегетариански и невегетариански. При невегетарианския се използва ензима Ренин, който се извлича от стомаха на теле. Вегетарианският включва микробиотични или гъбни ензими..."

А как бихме могли да разберем,кое сирене,как е произведено.

Аз за първи път чувам за такова нещо,че така се произвеждат сиренето и кашкавала.

Отскоро се отказах напълно от месото,но не мога да се откажа от сиренето и кашкавала,защото поради друго заболяване не мога да се храня с храни съдържащи глутен-това включва всичко ,съдържащо брашно от пшеница ,ръж,просо,овес и др..Така че ,трябва да стоя гладна.Защото в магазините почти всичко съдържа глутен.

Ако започнем да търсим произхода на всяка една храна,то тогава трябва да се откажем и от плодовете и зеленчуците,защото и те се обработват с различни химикали.Само и единствено,ако ние сами си ги произвеждаме,тогава можем да бъдем напълно сигурни,че са био.

Иначе на реклами не вярвам.Поради масовото търсене на био храни,много хора ще се възползват и ще злоупотребят и с това.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Всеки хранителен продукт се произвежда според своята Търговска Документация или Търговска Спецификация, или пък по вече остарелия БДС. Как се произвежда конкретно сиренето в магазина до вас, можете да разберете като се поинтересувате конкретно от дадената фирма - по каква документация произвеждат сиренето.

Няма да навлизам в подробности, за да не звуча едностранчиво, но за съжаление не съм виждал пармезан, който да е произведен от вегетариански източници. Или пък горгонцола ... а това са два вида сирене, които са фундамент в Италия...

Можете да звъннете на Регионалната дирекция по Ветеринарно-санитарен контрол, за да ги попитате за конкретна мандра, ако са любезни, ще ви отговорят.

Надали има друга възможност. Търговската документация си е търговска тайна и не се обявява публично.

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм,че е добре хората да бъдат информирани Но начина на информиране също има значение. Човешката душа е фина и чувствителна и всеки,който прави опит да свири на нейните струни е добре да го прави внимателно .

Напълно подкрепям Розалина. Считам, че с настоящата тема - по-точно с начина на представянето й се минават границите на добрия тон. Ами аз като съм против насилието над деца? Може би трябва да създам тема, в която подробно и детайлизирано да го описвам? Отвратена съм и признавам- не съм очаквала тук, в този форум подобен изказ!

Линк към коментар
Share on other sites

Всеки хранителен продукт се произвежда според своята Търговска Документация или Търговска Спецификация, или пък по вече остарелия БДС. Как се произвежда конкретно сиренето в магазина до вас, можете да разберете като се поинтересувате конкретно от дадената фирма - по каква документация произвеждат сиренето.

Няма да навлизам в подробности, за да не звуча едностранчиво, но за съжаление не съм виждал пармезан, който да е произведен от вегетариански източници. Или пък горгонцола ... а това са два вида сирене, които са фундамент в Италия...

Можете да звъннете на Регионалната дирекция по Ветеринарно-санитарен контрол, за да ги попитате за конкретна мандра, ако са любезни, ще ви отговорят.

Надали има друга възможност. Търговската документация си е търговска тайна и не се обявява публично.

Повечето продукти днес ,тук в България ,се произвеждат от незнайно какво.Съдържанието,което е описано върху опаковката в повечето случаи не отговаря на истината,или се съкращават доста от влаганите неща в продукта.Купувала съм кашкавал ,който след като опитам има вкус на петрол.

И тъй-като съм много чувстителна и алергична към много продукти,в това число и хранителни,усещам вяскакви изкуствени аромати.

Не знам вече какво купувам,затова обикновено предпочитам изпитани и тествани от самата мен марки.

Линк към коментар
Share on other sites

Чудна работа и добра тема, за разговор с една приятелка ветеринарен лекар и без това се разбрахме да се видим, тя като че ли постепенно е станала вегетарианка следвайки православните канони. Ще я разпитам по въпроса който заинтригува и мен. Поздрави!

п.п. Между другото в нашия град има и млекарско училище имам и приятели които са завършили там, ще разпитам при възможност и тях.

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...