Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Пробуждането - дали е действие извън морала?!


B__

Recommended Posts

Да royalrife, съзнанието на човека е извън човека, макар че човекът се ползва от него.

 

А от колко неща се ползваме, които са ни вредни. Почнах темата със съвсем ясна теза, която сега ще обясня :) Не можем да кажем, че пробуждането е извън морала, нито може да кажем, че пробуждането е във морала. Пробуждането няма нищо общо с морала, за него самото понятие морал е някакво осъзнаване, което осъзнаване НЕ води до събуждане.

 

И ето ви още една огромна Ню Едж заблуда - осъзнаването водело до събуждане, хе хе, дрън дрън . Ако искате с две думи да идентифицирате съвременното проявление на Дявола (ако го има), то го наречете спокойно Ню Ейдж култура.

 

Огромна заблуда е да се мисли, че събуждането е съзнателен процес. Равносилно на заблудата, че човек може да стигне до събуждане, че може да управлява процеса.

 

Събуждането става несъзнавано за човека. Защо несъзнавано ли? Ние не можем да осъзнаем силите, които ни събуждат, нито да ги управляваме. Не ние решаваме дали ще се събудим, а някой там ..... може би горе.......или долу, ако се събудим от т.н. тъмна страна.

 

Затова искам да подчертая, че всякакви илюзии за развитие, за постигане на по-добро състояние (хе хе) са си просто илюзии. Никой не може сам да развие нищо.....освен да надуе илюзиите си....ама и това не го прави сам :)

 

Зим, прав си, но има и още нещо. Как може да твърдиш, че има пробуждане, ако не го осъзнаваш? Кой казва аз съм пробуден, пробуден за какво и как го разбира?

И още, стремежа към пробуждане е ключов, трябва да го има. Да, може да се пробудиш случайно и тогава ще ти е необходимо време за да го осъзнаеш. Да, пробуждането никога не зависи изцяло от теб, но 99,99% стремеж биват възнаградени и неминуемо водят до 100% реализация, защото онзи 0.00000000000001%, който уж липсва е онова, което разбира, че е търсило самото себе си.

Редактирано от no_self
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 56
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Пробуждане на космичното съзнание---


 
 Съборни Беседи
 

Пробуждане на съзнанието на ученика


 
 Неделни Беседи
Пробуждане на човешката душа  

мноого има да се пробуждаме

  Първо искам да кажа, че действията извън морала не означават събуждане   :)  Морала като овехтяла идея  , или нарушавайки го ?

ха--блокирал съм на 18 мнение :)

А първата крачка към осъзнаването му ( на събуждането) е да спрем да мислим, че трябва да се развиваме и подобряваме. Това е хубаво само за напомняне да не превръщаме живота си в  амбиция  .Така  ще гарантираме обратното .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Лиула ----Не е ли желание на всеки , когато пожелае да узнае някой факт , да го погледне и с това си действие да получи цялата информация за него . :) Съчетах собствено мнение с общоприето схващане за ученето .

Не ти ли се иска , като превъртиш минутите от изминалия ден , Да нямаш пропуски в протичането на събитията .

 

Когато ние казваме, че се задоволяваме с малко, подразбираме Божествения и духовния живот. Във физическия живот, колкото повече имаш, толкова по-добре; в духовния живот, колкото повече имаш, толкова по-зле. Някой пита: „Как ще придобия небето, как мога да вляза в духовния свят?“ Казвам: За да влезете в духовния свят, трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко. Някога пък някой възвишен дух иска да слезе на земята, но не знае как. Има учени духове, които са създали цели слънчеви системи, но не знаят как да слязат на земята. Тогава те отиват при някой дух, който е слизал на земята, и го питат: „Как да сляза долу?“ Той им казва: „Ще придобиете всичко“. В такъв дух влиза едно противоречие. Той си казва: „Досега седях, нищо не работих, но отсега нататък ще започна да работя, да придобия всичко. Ще си създам една слънчева система и ще сляза долу на земята“. Той слиза на земята, но така се оплита, че с хиляди години не може да се разплете, всичко забравя и не знае какво да прави, за да се освободи от това положение. Иска да се върне отново в духовния свят, но не знае как. Тогава Господ му казва: „Ще се отречеш от всичко“. Как да се отрече, не знае. Господ му праща един ангел да му покаже как да се самоотрече, как да се разплете от своите връзки.

от Дънов

Явно трябва да си отваряме ушите за това което ни говорят  ангелите  :3d_053:  .Нали всички сме различни , не всеки може да играе йога .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Да royalrife, съзнанието на човека е извън човека, макар че човекът се ползва от него.

 

 

Тази мисъл е права, ако човек се самоопределя само и единствено като физическо тяло. Ако човек се самоопределя като сърце,ум,душа и дух, то съзнанието си е в човека. Ето още малко светлина :

 

"Представете си, че имате един динамически център – начало на нещата. Понеже е в постоянно движение, този център ще образува около вас един кръг, който ще бъде толкова голям, колкото е голямо съзнанието ви. В съзнанието на всеки човек се крият точно определени възможности, вследствие на което кръгът не може да стане нито по-голям, нито по-малък." Работа, музика и мисъл , Беинса Дуно

Линк към коментар
Share on other sites

Докато ние се пробуждаме (прощавайте, трябваше да използвам кавички), някои вече са пробудени.

Редактирано от Димитрина_
Линк към коментар
Share on other sites

Мисля си, че човек трудно може да осъзнае какво е да си пробуден, нито пък да разпознае другите пробудени, докато самият той не се пробуди. И за да станат нещата още по-сложни мога да добавя, че според мен пробуждането има множество степени. И ако за някои хора можем да кажем, че са с по-будно съзнание от другите, то съществуват същества спрямо които такъв пробуден човек си е напълно заспал. Ако търсим някаква абсолютна будност на съзнанието, това би означавало да поставим граница пред еволюцията. Ние се движим по пътека, която се губи далеч извън обхвата на погледа ни в бъдещето и никой няма да извърви тази пътека вместо нас. Ако искаме да виждаме повече и по-надалеч, то трябва да се изкачим по пътеката на по-голяма височина.

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина трудно осъзнаваме нещата, докато не сме пробудени. Някои казват, че има множество степени на пробуждане, други, че или го има, или го няма.

 

Димитрина, тук пишем не-пробудените, поне аз. Който е пробуден, не се нуждае от това/

 

Royalrife, и това е така. Учителя метафорично, говорейки на несъзнавания ни език, описва съзнанието.

Имаме няколко съзнания. Явното съзнание, което е част от нещата около нас и извън нас. Несъзнаваното ни съзнание, което несъзнавано за нас се мъчи да изпълним мисията в живота си. Съзнанието на човечеството, което ни създава представата, че всеки от нас е отделна личност.

Линк към коментар
Share on other sites

"Представете си, че имате един динамически център – начало на нещата. Понеже е в постоянно движение, този център ще образува около вас един кръг, който ще бъде толкова голям, колкото е голямо съзнанието ви. В съзнанието на всеки човек се крият точно определени възможности, вследствие на което кръгът не може да стане нито по-голям, нито по-малък." Работа, музика и мисъл , Беинса Дуно

 

Сетих се нови неща, а не мога да редактирам предишното мнение.

 

В "съзнанието на всеки човек се крият точно определени възможности". Когато се раждаме имаме всички възможности и умения в себе си. Липсата на говорни и моторни възможности карат родителите ни да мислят, че не сме пълноценни хора. А аурата на децата е много по-силна от тази на възрастните и те въздействат на родителите си. Ако оптималното жизнено ниво за възрастния е 82-83%, то бебето може да стигне над 90%.

 

Когато се рщждаме имаме в себе си всички способности и нямаме какво да развиваме или в какво да се усъвършенстваме. Усъвършенстването лично, професионално, духовно си е пак илюзия. Имаме един "кръг" на "определените възможности" и извън този кръг няма как да излезем. Дали осъзнването на това е част от пробуждането?! И дали въобше имаме свободна воля след като не можем да разширим този кръг?!

 

Сега някой ще каже, че като разшири съзанието ще раазшири кръга. Но в "съзнанието на всеки човек се крият точно определени възможности" вкл. и за разширяване на съзнанието :)

Линк към коментар
Share on other sites

Някой първо да поговори за морал, значение!?

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
  1. От mos, mores (лат.)- нарав, нрави. Нравствеността е резултат от обичаи, традиции и ритуали на древните общества.Тя е поведението, което общността очаква от човека.Очакваното поведение има характеристики на добро и полезно, а разминаващото се с очакваният е зло или вредно.Всяка общност ражда свои нрави и норми. Те са критерий за допустимо поведение и отношение спрямо другия и регулират взаимоотношенията

Сега например изграденият морал в форума би очаквал от мен да пусна и линк например откъде съм взел текста, ако не го направя явно попадам извън морала.

Линк към коментар
Share on other sites

Разумният човек, с будно съзнание се отличава от неразумния по две неща. Първото нещо е светла мисъл, а второто е морални чувства. Тук под морал разбираме , морала на Природата ,който е вечен и неизменен и е един и същ за всички живи същества. Човекът с будно съзнание прави верни преводи на символите, с които Природата и великите Учители си служат,защото има съзнателна връзка със разумните и възвишени същества от по-горните светове и от тях черпи светлина за мисълта си и топлина за моралните си чувства.

 

 тук пишем не-пробудените

 

Линк към коментар
Share on other sites

В съзнанието на всеки човек се крият точно определени възможности

Тук става въпрос за потенциал, който може да бъде развит в даденото прераждане. Това, което е посято от духа в човешкото съзнание може да даде плодове, т.е. то може да бъде развивано от човека. Някои неща не могат да бъдат развиване в конкретното въплъщение ако това не е заложено от духа при въплъщението. Но всъщност в този случай самият човек просто няма да се интересува от тези неща, които не са заложени като семена в съзнанието му.

Линк към коментар
Share on other sites

Мислех си за разликата между думите ‘пробуждане’ и ‘освобождение’, които сочат към едно и също. Идеите зад тези думи са различни. Енергията, която тези думи съдържат също е различна. Как тогава те посочват към едно и също? Има ли нещо общо между тях? Да, другата идея за онова, което е товаJ Просто ей така.

 

Когато вземем една презумпция и изхождаме от нея за да направим изводи, не е ли това ограничение? Какво имам предвид: взимаме някакво твърдение за правилно, като например твърдението: „В съзнанието на всеки човек се крият точно определени възможности, вследствие на което кръгът не може да стане нито по-голям, нито по-малък.” Такаа, взимаме това за вярно и оттам възниква проблема в нас за нашето ограничние, 'дали-или'? – т.е. „Дали осъзнаването на това е част от пробуждането?!". Демек, самата база поставя ограничението. Преодоляването на препятствието с решаването на загадката на сфинкса пробуждане ли е? В каква степен и на кой етап? J

 

Другият пример: „тук пишем не-пробудените” или „иди доказвай, че нямаш сестра” J. Откъде идва базата за това твърдение? Кое е доказателството за пробуденост и има ли такова? 'Аромата' или излъчването ли е? Но какво са те? А ако нямаш сензор за това?! Ако не си пробуден, ще имаш ли сензор за другия, различния (според теб), необикновенно обикновения? Ако всичко е едно, как тогава ние не го виждаме, кое е това което ни пречи, кое засенчва светлината? Идеята за това, 'какво е да си пробуден или кои са пробудените, които познаваме?', оттам ли идва базата за цитираното твърдение? Едва ли познаваме и може би само се надяваме, да знаем за някой ‘такъв’. Защото, ако познавахме него, щяхме да познаваме себе си и нямаше да има никаква разлика между него и нас, нямаше да има съмнения. Всичко щеше да е ясно, нямаше да има въпроси, а само споделяне. 'Дали е по-различен от нас и в какво?' Знанието свързано ли е с 'освобождението' или 'пробуждането'? Свободата от концепциите и идеите не е ли липса на мерак за знаене, за твърдение?! Всичко се променя, непрестанно, как можем да бъдем сигурни в нещо? И ето: как можем да бъдем сигурни дори в собственото си пробуждане или не пробуждане? Както казва Джиду Кришнамурти в „Първата и последна свобода” -  кое е новото и къде остава творчеството?

 

В смисъл, че самите думи и идеи, концепциите ни затварят, те ни карат да се отъждествим с нещо или да повярваме, че точно то е вярно, когато всъщност това са думи вкарани в рамка (ограничение), в опит за общуване, което не е интимно и е разделението между „дали-или”? Няма свобода, отпускане, приемане на реалността тук и сега (Just face it!). Всъщност, няма необходимост от разсъждения, освен когато не делим нещата, за да ги разглеждаме (което е чисто забавление), а е необходимо само наблюдение на съществуването ни, на тази невероятна загадка или мистерия. Тя има ли разгадаване? Не. Ето това е част от пробуждането, да разбереш, 'докъде стигат възможностите на ума, на какво е способно съзнанието?' – това е достатъчно  да знаеш, а най-предостатъчното е да бъдеш и по-точно да осъзнаваш, че си.

 

P.S.: Надявам се, точно в противоречието на теза и антитеза, които утвърждават единният корен на разсъждението да възникне проблясък за абсурдността!

Редактирано от no_self
Линк към коментар
Share on other sites

Не знам къде е истината . Усещам само порива да се доказвам , като човек . Да се сравнявам с другите . Това ме вкарва в едни граници , притесняващи ме и предизвикващи усилено общуване . Подхранва го надеждата за нещо ново и различно , макар и не по голямо , може би по красиво . Имам енергия и трябва да я изразходвам , но как ?

Рамана Махариши казва: не съществува нито сътворение , нито унищожение , нито съдба , нито свободна воля , нито пътека , нито постижение ; това е цялата истина "

Диоген: целта и пътя са едно .

Подобни твърдения са изричани от учители на всички школи . Значи ние сме там където винаги сме били ивинаги ще бъдем . Това е идеята връзваща познатото .

Има един проблем , нямам потвърждаващ спомен , само смътно усещане за правдивост . Е нямам друго решение , :) награбвам лопатата и продължавам търсенето .

Линк към коментар
Share on other sites

 Ако всичко е едно, как тогава ние не го виждаме, кое е това което ни пречи, кое засенчва светлината?

 

 

 

Това, което засенчва светлината е вярата ни. Като вярваме  във физическия свят, в астралния не вярваме. Вярата ни във физическия свят засенчва светлината на астралния . Като вярваме във физическия и астралния, в умствения не вярваме. Вярата ни в първите два свята, засенчва светлината на умствения. Като вярваме във физическия, астралния и умствения, в причинния не вярваме. Вярата в първите три свята, засенчва светлината на причинния.. Тази  наша механическа вяра , която включва съмнението засенчва светлината, ограничава ни, пречи ни да бъдем свободни. Човекът с будно съзнание съединява четирите свята в едно и вярва в тях абсолютно. Тази абсолютна вяра подразбира връзка с ония възвишени , разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството, на народите, на обществата, на семействата и на всеки човек отделно. Тези възвишени, разумни същества са минали по същия път, по който върви сега човека с будно съзнание и затова знаят как да му помогнат.  От тези същества разумният човек черпи светлина за да върви свободно в пътя си и топлина за да поддържа моралните си чувства живи.

Редактирано от royalrife
Линк към коментар
Share on other sites

 Кое е доказателството за пробуденост и има ли такова?

Няма нужда от доказателство - "слугата оздравя в същия час"

 

Матей 8 

А когато влезе в Кипернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки:

Господи, слугата ми лежи у дома парализиран, и много се мъчи.

Той му казва: Ще дойда и ще го изцеля.

Стотникът в отговор Му рече: Господи не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее.

Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на тогова: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва.

10 Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра.

11 Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство;

12 а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

13 Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.

 

 
Линк към коментар
Share on other sites

Как човек разбира, че се е пробудил? Като осъзнае някаква част от действителността, която преди това не е осъзнавал. Сутрин се събуждаме и осъзнаваме много неща, които по време на сън не сме осъзнавали. Това което осъзнаваме разбира се далеч не е цялата действителност и ние можем да се пробудим още повече осъзнавайки я в един или друг нов неин аспект.

Линк към коментар
Share on other sites

Не знам къде е истината . Усещам само порива да се доказвам , като човек . Да се сравнявам с другите . Това ме вкарва в едни граници , притесняващи ме и предизвикващи усилено общуване . Подхранва го надеждата за нещо ново и различно , макар и не по голямо , може би по красиво . Имам енергия и трябва да я изразходвам , но как ?

Рамана Махариши казва: не съществува нито сътворение , нито унищожение , нито съдба , нито свободна воля , нито пътека , нито постижение ; това е цялата истина "

Диоген: целта и пътя са едно .

Подобни твърдения са изричани от учители на всички школи . Значи ние сме там където винаги сме били ивинаги ще бъдем . Това е идеята връзваща познатото .

Има един проблем , нямам потвърждаващ спомен , само смътно усещане за правдивост . Е нямам друго решение , :) награбвам лопатата и продължавам търсенето .

 

АлександърТ.А.

 „Не знам къде е истината”. Но си наясно, че не знаеш къде е истината. Това е нещо.

 

„Усещам само порива да се доказвам , като човек . Да се сравнявам с другите . Това ме вкарва в едни граници , притесняващи ме и предизвикващи усилено общуване . Подхранва го надеждата за нещо ново и различно , макар и не по голямо , може би по красиво . Имам енергия и трябва да я изразходвам , но как?

 

Бъди себе си. Знаеш ли как звучи това, което си написал? Необходимо ли е усилие от твоя страна за да бъдеш това,  което си? Твоята истинска природа е постоянна величина, нея я има, независимо дали ти я познаваш или не. Знаеш, че не е в мислите и опита на  другите (извън теб), защо тогава продължаваш да се сравняваш с тях? Най-красивото е у теб. Трудно ли е да бъдеш себе си? Защото ще ти кажа на какво ми заприлича настроението в този текст. Все едно, че се опитваш да бъдеш себе си, докато си себе си. Това прилича образно на нещо такова: аз ти казвам, че тук няма вода и сме стъпили здраво на земята, а ти продължаваш да гребеш във въздуха и да крещиш, че се давим, докато ние сме на сушата.  С други думи, че ти е трудно да си себе си, въпреки, че си себе си, така или иначе, независимо от това, че ти е трудно. Нещо в този дух, не искам да проповядвам, просто се впечатлих, че си искрен.

Редактирано от no_self
Линк към коментар
Share on other sites

"Как човек разбира, че се е пробудил?"

 

Мога ли да отговоря на въпроса как човек разбира, че НЕ се е пробудил?

Днес бе много щастлив ден за мен. Успях да обясня на децата ми за това, че са сестри. Видях се с приятели, с които не съм се виждал шест месеца. Усетих благодарност към бившатга ми жена. Видях огромен смисъл в думигте на приятелката ми. В момента съм щастлив.

 

Ако бях пробуден, нищо от това не би се случило........

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Днес сме радостни, щастливи. Утре радостта и щастието ще ни напуснат. Трябва ли да страдаме от това ? Нали именно  в тези контрастни състояния ние растем. Казват живота е музика. Какво е да сме пробудени за музиката ? Когато разполагаме с цигулка, лък и ноти да можем да свирим. Не можем ли да свирим, ние сме не пробудени. От нас се иска работа и търпение да се учим, а то пробуждането само ще дойде като един завършен резултат. Обаче трябва да сме наясно ,че краят  на учението е някъде много далеч във вечността, никак даже не се вижда. То точно това му е хубавото на пробуждането.

Редактирано от royalrife
Линк към коментар
Share on other sites

Именно, радостта и щастието са преходни, както е преходен махът от крилата на синигерче.

 

И истинското щастие е да откриеш щастието в мъката, щастието в меланхолията, щастието в несполуките. Защото те ни направляват и те са подтикът да сме креативни, което е смисълът да проведеш любов на земята. Защото ние нямаме любов, а можем само да я преведем. А любовта е във всяка клетка на тялото ни, а обикновено не можем да станем проводник за нея.

 

А креративност е да стогвиш един мнного вкусен боб.....например.

Линк към коментар
Share on other sites

Човек може много лесно да си осигури страдания, мъка и несполуки.

 

Мисля, че забележката ти е много дълбока. Как човек да си осигури "нормално ниво" страдания?

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен малко бъркаш понятията. Страданията могат да са напълно безсмислени. Когато обаче човек следва определени стремежи и когато тези стремежи са в съгласие с принципите водещи всичко съществуващо към развитие, то тогава човек може да се чувства удовлетворен, без значение какви трудности и изпитания ще срещне по пътя си. Същото можеше да се каже и в темата за труда. Ето например в лекциите на П. Дънов той е поставен на едно високо равнище. При Толстой може би на още по-високо. Няма да търся цитати, а и си има отделна тема за труда. В манастирите - източни  и западни, и в различните комуни също трудът е основно средство подпомагащо развитието, наред с молитвите и медитациите. Той дава една целеустременост и по-скоро тренира една настойчивост в следването на поставените цели. Той също така носи реални резултати от които хората реално се ползват. Той е един вид заземяване, за разлика от безсмисленото страдание. Христос на кръста изпълняваше мисия, Той следваше определени цели и свърши работа от плодовете на която се ползва цялото човечество. Това не бяха напразни страдания и мъки, и не те са му носели удовлетворение, а визията за бъдещето пред хората и надеждата, че то ще бъде малко по-добро в резултат от направената саможертва. Иначе радостта от страданията, откъсната от техния смисъл, лишаването на страданията от плодове, това си е мазохизъм. И когато по-горе написах, че лесно можем да си осигурим страдания, имах в предвид безсмислените страдания. И тях можем да си ги изстрадваме колкото си искаме, без това да има никаква полза нито за нас, нито за околните.

Линк към коментар
Share on other sites

2000 години след саможертвата на Христос, което не е никак малко време

 

като гледам накъде върви светът, като следя манипулациите, безочливите  лъжи, изкривяване на информацията според нуждите на всеки, като наблюдавам  моралната деградация също

и като имам впредвид кои дърпат задкулисно конците на човеците в световен мащаб и защо го правят...

 

та си мисля, че Христос се е жертвал твърде безполезно

Линк към коментар
Share on other sites

Има един закон, според който за да бъде окончателно преодолян единият полюс, той трябва да се прояви с пълната си сила. Ако това не стане, то непроявеното ще остане спящо за да се прояви отново някога в бъдещето. В настоящето, когато много отрицателни прояви са в пика си, съществува реална опасност голяма част от хората трайно да се понесат по тяхното течение. И тук идват по-висшите същества от човека, които създават център на привличане свързан със светлите сили, към който хората при желание да могат да се хванат. Но хората все пак са свободни и ако унищожаването на злото на земята се отлага, то е заради самите хора.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...