Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Общото и ценното между различните учения и религии


Guest Лагорда

Recommended Posts

Умно го е казал този Протеро. Беше много удобно да слушам гуру, който казваше, че няма разлика, ще духовността е обща, и целта е обща, а само ритуалите са различни. Но уви, реалността никак не се оказва толкова удобна. Нито да вярваш само в една религия, като знаеш че другите не вярват в твоята, а в съвсем други неща. Нито изобщо да бъдеш атеист, защото това също не ти дава спокойствие и цел. Така че аз сега съм никъде. Нито в едната, нито в другата лодка...И ти го беше казала умно "стремежът към духовното може да бъде запълване на някакви липси, когато липсите бъдат попълнени, духовното престава да бъде интересно..."

Линк към коментар
Share on other sites

Американският историк подчертава, че общият знаменател в световните религии “не е финалът, а стартът”. В началото стои елементарното усещане, че нещо не е наред със света и живота на човека.

Краят се задава от началото. Щом според този Протеро " в началото стои елементарното усещане, че нещо не е наред със света и живота на човека", то краят при всички случаи трябва да е един и същ, т.е. решаване на проблема (това, което не е наред). Защо Притеро приема за край някакъв междинен етап, който му е пред очите и не може да проследи развитието на религиозното мислене на хората за в бъдеще (не казвам "религиите" защото те идват и си отиват, но хората остават) не ми е ясно. В крайна сметка религиите се променят според съзнанието на хората и ако в настоящия момент разликите в съзнанията по света са големи, не означава, че винаги ще е така. Общото в религиите съществува и то е истината, която те се опитват да изразят по един или друг начин. Самата религия е просто форма която животът използва и сменя за да може да се развива.

Линк към коментар
Share on other sites

Разни хора, разни мнения, виждания... Всичко си има своето място и... време...

KYBALION

Hermes Trimegisto

Устните на Мъдростта стоят затворени, изключението е за ушите, които са в състояние да разберат.

Основните принципи са седем (менталност, съответствие, движение, дуалност, цикличност (ритъм), каузалност (предопределеност и свободна воля, синхронност), мъжки и женски принцип)

Който разбере това перфектно, ще притежава магическия ключ, пред който всички врати на Храма ще се отворят една след друга.

Благодаря за това Елф!

Линк към коментар
Share on other sites

Протеро изповядва, че не вярва в теорията за цивилизационен сблъсък между християнството и исляма, но за него било “чиста фантазия” да се мисли, че двете най-големи религии в света се припокриват или пък, че междурелигиозният диалог може да хвърли мост между тях. По тази точка разбира се може да се спори, както по начало е спорна цялата концепция на американския автор. Но не е трудно да се съгласим с него, че готовността ни да омаловажаваме различията между религиите се дължи на инстинктивното чувство, че “така ставаме по-сигурни или по-морални”. Възраженията на Протеро са насочени против илюзията, че съчетанието от религиозна и политическа коректност ще направи света по-сигурен. “Напротив, както всички форми на игнорантност то прави света по-опасен, дори по-смъртоносен.”

“Светът е такъв, какъвто е. Толерантността и уважението са празни добродетели, докато не разберем какво точно трябва да толерираме и уважаваме.”

Всъщност статията и разсъжденията по позициите на Протеро принадлежат на моя съгражданин Стоян Гяуров, който в момента работи в Германия -

Автор: Стоян Гяуров, Редактор: Мария Илчева

тук

Напълно споделям подчертаното от мен и самия финал на статията.

Религиите са черупките на духовните учения - тяхната реализация в определен културен контекст. Нормално е един историк да акцентира върху нуждата от опознаване на различията и спецификата на културните реализации - надявам се уважаваният професор не е пропуснал да спомене в монографиите си защо това е толкова важно. Коректност означава по-скоро търпимост между различните общности на една планетарна цивилизация. Понятието търпимост вече подразбира праг на търпимост. Всеки потребител на този форум добре осъзнава какво означава наличието на този праг. Търпимостта изключва взаимното опознаване, защото опознаването на разликите винаги довежда до осъзнаване на общото - на това, което ни свързва в Цялото.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Търпимостта изключва взаимното опознаване, защото опознаването на разликите винаги довежда до осъзнаване на общото - на това, което ни свързва в Цялото.

Интересно изказване! rolleyes.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Да, наистина в света има много и различни учения, но всъщност това, което осмисля едно учение,което му придава ценност, са хората.

Интересна тема!

Не може едно учение да съществува хиляди години, без в него да има искрица светлина или истина/колкото и относителен да е нашият свят/.

Така че всяко духовно учение е основано на Светлина и от там нататък, почват разклоненията и различията, поради различното разбиране на хората.

Дори всички да се учат от една книга и от един учител, от едно учение. Учението преминава през всеки човек различно и всеки човек го пречупва през неговата си призма, през неговите си очи и уши!

Затова се срещат две насоки във вярата.

Истината обединява хора от различни учения, на определен етап от развитието им, когато стигнат до нея.

Те тръгват от различна позиция, но крайната точка е една, събирателна.

Останалите дори да тръгнат от една църква и вяра се разделят на милион църквички и верички, поради егоистичната си природа на която дават власт.

Затова е писано за антихристите, че те от нас излезоха, но не са от нас.

Тоест те излизат от общата, първата църква, но понеже се отделят поради егоистичната си природа, са наречени антихристи.

Моето виждане за вярата и религиите е, че те имат едно общо начало.

Както Мулдашев описва в книгите си, появата на човека - от едно общо начало и от там се разпръсват хората в различни посоки и съответно настъпват промени в езика им, във външността, вярата и всичко останало, поради условията и района в който живеят.

Тук е мясотото да спомена и описания библейски случай за разделянето на езиците.

Точно така си представям и разделянето на вярванията! Тръгват от едно, откъдето тръгва човека и с разделянето на езиците и местоположението и вярата се видоизменя.

Това не значи, че няма вечна истина, а че по-трудно се стига до нея когато е разделена на много парченца, във всички вери пръсната.

Сега във всяка църква или духовна школа има истини, не можем да го отречем! Истина или светлина, но и наред със светлината и истината се е примесила и лъжата и тъмнината.

Истинският търсач има способността да намира ценните камъчета и да ги нарежда в един пъзел, от който се образува цялата картина на истината.

По-запозната съм с ученията описани в Библията и затова ще дам за пример тях.

Всички уж вярват в Библията и уж изповядат вярата си в Христос, но от там нататък започват толкова разминавания ... че даже не ми се говори, толкова разминавания, колкото вярващи има.

И за най-основните въпроси, разминаванията са най-много.

Например ясно е казано, че кръщението е едно/Ефесяни доколкото си спомням/и ясно е казано/от ап. Павел/, че се кръщаваме да участваме в смърт на егоистичанта природа, за да расте Христос в нас, Христовият ум в нас или съзнание, наречено от други.

Но в повечето църкви вярват, че кръщенията са две/водно и друго/, или че кръщението не е смърт, а новораждане и че новораждането е преди смъртта, тоест преди кръщението.

Други вярват, че пазенето на един преходен ден, който наричат събота/а всъщност календарите са толкова променливо нещо, че съботата може да се окаже неделя/ бил Божия печат и спасявал.

Да не говорим, че така както е написана заповедта, в днешно време никой не може да спази тази заповед! И който уповава на нея за спасение, си е направо загинал!

А уж спасението не било чрез дела, но някои уповават на делата си, за да се спасят духовно! Делата са резултат от вярата. А за спасението всъщност се казва, че спасява вярата, която действа чрез любов.

То това е целта на всички духовни учения - спасението!

И ако сте чели няколко подобни учения за спасение, няма как да не видите приликите.

Например в Кабала се говори за звезди, описват някои неща по-подробно и от там може да се изяснят други неща написани в Библията например.

Можем да сравняваме писаното в Откровение за куба, за цифрите с описаното в Кабала. Едното учение, допълва другото и без едното не можеш да разбереш цялостта на другото.

Много вярващи, които четат Библията се страхуват да научат нещо за звездите, Слънцето и Луната. Защото за тях това познание е грях, а всъщност ако по-добре си четеш Библията, ще разбереш, че вярващите от миналото са имали доста добро познание за звездите./Книгата на Йов се споменават звезди и съзвездия, в Псалмите също се споменават, съня, който Йосиф сънува за звездите също не е случаен, не случайно Бог му праща подобен сън/.

В Библията също не се говори за със съвремения език за извънземни, но ако четем безпристрастно, разбираме, че всички ангели описани там са всъщност извънземни.

Описани са войни в Даниил, споменати са и небесни войски. Тоест колкото да отричаме, че Библията не се говори за извънземни, говори се!

И който приема безпристрастно нещата/казани думи или писано, или чуто/ и без осъждени, ще разбере истината.

За преражданията също не е писано директно в Библията, но се подразбира.

А и умиране плюс възкръсване - какво е ако не прераждане?

Та който иска да види, ще види много неща, които не са писани явно или които умишлено се скриват.

Отделно за руните./не съм запозната с това учение, но виждам връзката му с писаното за Цветето на живота/. Виждам как те са част от учението за Цветето на живота, присъстват в него, защото са част от живота.

Доколкото разбрах присъстват в учението "йога за руните"/някой ако знае повече, нека ми даде връзка/.

Присъстват и в нашето ежедневие, в нашия живот, защото ние ги изписваме ежедневно с телата си.

Забелязвам още, че библейските принципи се използват във всички духовни учения, които съм срещала.

И никой не отрича Исус. Петър Дънов също започва беседите си с цитат от Библията и след това разяснява принципът.

Балаватска също споменава в книгата си, че най-синитезирани са писанията в Библията и още едно споменаваше.

Кабала също се основава на Библията. Всъщност Кабала е полученото Божествено откровение. И няма как човек да не забележи единството в различните духовни учения. Да не споменавам, че трите книги от Корана присъстват и в Библията/или обратно/ с изключение на четвъртата, която си е от Мохамед и се придържат към нея. А също мюсюлманите знаят, че името на Бог било 99, и е записано на ръцете ни, на арабски. На едната ръка има писано

18 плюс другата ръка 81, равно на 99. Един вид Бог си оставил името си, написал го на ръцете ни, когато ни създавал.

И тогава как ще отречеш единството? То просто е написано в руните, в Цветето на живота, на ръцете ни ...

Редактирано от dcveta
Линк към коментар
Share on other sites

Много вярващи, които четат Библията се страхуват да научат нещо за звездите, Слънцето и Луната. Защото за тях това познание е грях,

Ето - това е според мен ключът. Не само за християните. Религията превръща учението в канон и затваря пътя към познанието на вселената, обявявайки своя канон за правилния, съответно другите за неправилните. Така че тези, които имат прилагат принципа "разделяй и владей" имат силен интерес да насаждат търпимостта към различните от тях, като с тази търпимост заместват взаимното опознаване. Търпимостта предполага компромиси, жертви и естествено лесно може да се манипулира в не-търпимост. Нима се налага да търпим това, което ни е интересно и което обичаме?

Линк към коментар
Share on other sites

Много вярващи, които четат Библията се страхуват да научат нещо за звездите, Слънцето и Луната. Защото за тях това познание е грях,

Ето - това е според мен ключът. Не само за християните. Религията превръща учението в канон и затваря пътя към познанието на вселената, обявявайки своя канон за правилния, съответно другите за неправилните. Така че тези, които имат прилагат принципа "разделяй и владей" имат силен интерес да насаждат търпимостта към различните от тях, като с тази търпимост заместват взаимното опознаване. Търпимостта предполага компромиси, жертви и естествено лесно може да се манипулира в не-търпимост. Нима се налага да търпим това, което ни е интересно и което обичаме?

thumbsup.gif

Самата религия е просто форма която животът използва и сменя за да може да се развива.

60.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Моето сърце и отворено за това -

Общото в религиите съществува и то е истината, която те се опитват да изразят по един или друг начин. Самата религия е просто форма която животът използва и сменя за да може да се развива.

"...Отвъд Космоса, Времето, Пространството и всичко, което се движи и променя, се намира Истинската Субстанция, Фундаменталната Истина.

Това, което образува Фундаменталната Истина, Истинската Субстанция, е отвъд всички определения, но мъдрецът го нарича Цялото (Първоизточникът/Първосъздател​ят/Първата причина)."

изт

Линк към коментар
Share on other sites

Много вярващи, които четат Библията се страхуват да научат нещо за звездите, Слънцето и Луната. Защото за тях това познание е грях,

Ето - това е според мен ключът. Не само за християните. Религията превръща учението в канон и затваря пътя към познанието на вселената, обявявайки своя канон за правилния, съответно другите за неправилните. Така че тези, които имат прилагат принципа "разделяй и владей" имат силен интерес да насаждат търпимостта към различните от тях, като с тази търпимост заместват взаимното опознаване. Търпимостта предполага компромиси, жертви и естествено лесно може да се манипулира в не-търпимост. Нима се налага да търпим това, което ни е интересно и което обичаме?

Ключът за какво? Да вървим напред в пътя ли? Ценното е познаването на истината, на вечната истината и парченца от нея могат да се открият навсякъде ако сме безпристрастни. В повечето църкви се манупулира с вярващите, най-малкото го правят поради десятъка. Методите и подходите са различни за манипулации.

Бог е казал, че поради незнание людите погиват! Тоест Бог няма нищо против знанието, нито против Божията мъдрост, тази която слиза отгоре, не животинската и бесовската, както е писано! Ограничението идва от хората и когато приоритетите ни са нарушени и баланса в живота ни се нарушава.

Да, човек не търпи това, което обича. Което значи, че трябва да следва сърцето си!

Тук се сещам за фрапиращи библейски примери като Моисей. Отраснал и обучен в домът на фараона. Йосиф също е отраснал в домът на фараона. Даниил е отраснал и възпитаван и ял в домът на Навуходоносор, който е сравнен с Антихрист!

Един вид тук виждаме Божията премъдрост, която е поставила на едно место две противоположности като например Даниил и Навдуходоносор, но въпреки това те успяват да живеят заедно и въпреки големите си различия във вярата.

В много духовни учения това се вижда абсурдно, но от друга страна, така се изявява Божията слава!

Истинските вярващи са поставени точно в подобни условия, за да се научат и израстнат. И как биха изтърпели вяравщите в подобни ситуации, след като никой не говори за тези библейски случаи и истори в тази им светлина? Иначе ще си порастнал духовно, но само на теория, не и на практика, което се забелязва в много теми.

Ако тази църква бъде изобразена с тяло, ще има голяма глава и малко тяло. Тялото няма да може да ходи поради главата, няма да може да върши Божията воля с други думи! И по-скоро ще има нужда да бъде носено, отколкото да бъде Божиите ръце и крака!

Това е и причината, че много вяравщи не разбират нищо от духовния свят, не усещат енергията и силата и властта, която идва от Бог - кога идва и кога си отива.

Включително и аз в момента. Имаше период когато знаех защо и какво и как и може

пак да се върне този период. Бог зане!

Редактирано от dcveta
Линк към коментар
Share on other sites

thumbsup.gif Хехее как се радвам когато срещна човек който е извлякъл ценното от своята религия, но я е надраснал. Моите почитания smile.gif.

Казваш - "Имаше период когато знаех защо и какво и как и може пак да се върне този период. Бог зане!" Разбира се, Бог не е някъде Той е в съкровеното. Всичко това се случва за да запалим собствената си свещ т.е. да открием светлината която Той е вложил в нас самите и да засияем с нея. Виждам че си искрена за това си мисля че това неминуемо ще се случи60.gif. А връзката, тя е непреривна angel.gif. Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

thumbsup.gif Хехее как се радвам когато срещна човек който е извлякъл ценното от своята религия, но я е надраснал. Моите почитания smile.gif.

Казваш - "Имаше период когато знаех защо и какво и как и може пак да се върне този период. Бог зане!" Разбира се, Бог не е някъде Той е в съкровеното. Всичко това се случва за да запалим собствената си свещ т.е. да открием светлината която Той е вложил в нас самите и да засияем с нея. Виждам че си искрена за това си мисля че това неминуемо ще се случи60.gif. А връзката, тя е непреривна angel.gif. Поздрави!

Благодаря ти Елф!3d_047.gif

И аз се радвам за теб. Щом си го разбрала, значи вече си минала по този път! Когато човек търси истината, може да надрастне деноминациите, защото Христос не е затворен в нито една от тях!

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Търпимостта изключва взаимното опознаване, защото опознаването на разликите винаги довежда до осъзнаване на общото - на това, което ни свързва в Цялото.

Както и много често, опознаването води до още по-задълбочени разлики, различия и не ни свързва с Цялото.

А по отношение на Цялото, ние трябва да се отграничим.

Изворът е един, ала Кладенците - много са :)

Линк към коментар
Share on other sites

Е, тук вече зависи какво търси човекът и какво е важно за него - изворът или щерните? Оттам и докъде ще го доведе опознаването - до океана или до тинята. И свободен е всеки като се отграничи дали да се вземе за "правилния" или да се научи да живее заедно с различните от него, както живее цялата Вселена, от която самият той е макар и уникално но все пак само късче енергия - свързано с останалите като него късчета.

Линк към коментар
Share on other sites

Е, тук вече зависи какво търси човекът и какво е важно за него - изворът или щерните? Оттам и докъде ще го доведе опознаването - до океана или до тинята. И свободен е всеки като се отграничи дали да се вземе за "правилния" или да се научи да живее заедно с различните от него, както живее цялата Вселена, от която самият той е макар и уникално но все пак само късче енергия - свързано с останалите като него късчета.

Е, получава се красив разговор, въпреки различията, които никой няма да отнеме и не би могъл. А и върху тях не се спори и те не се коментират.

Два острова стоят на мястото си, между тях има дълбока и синя вода и само пътешественика ще открие спасението си :)

Редактирано от Ивета
Линк към коментар
Share on other sites

Е, получава се красив разговор, въпреки различията, които никой няма да отнеме и не би могъл. А и върху тях не се спори и те не се коментират.

Защо да не се коментират! Забранено ли е или сами си налагате забрани?

Бих употребила думата противоречия, вместо различия.

В началото като четях Библията и виждах противоречия в нея. Но след като тя е писана от Светия Дух чрез човеци, както един човек не би могъл да мисли противоречиво/независимо какво разбират околоните от него/, така и Светия Дух не би могъл и просто си чаках отговорът за едно или друго противоречие.

Накрая се оказа, че противоречието всъщност не е никакво противоречие, а две части на едно цяло и че едното противоречие беше допълнение за другото.

Иначе и женското начало е напълно противоречиво на мъжкото, както и светлината на тъмннината и от тъмнината произхожда светлина, както и от мъжа, жената но и двете са части на едно цяло и при Бог се връщат като цяло, не като противоречия.

Отделно е казано, че Бог твори добро и зло и обръща злото в добро, както и пустинята във водни извори!

Линк към коментар
Share on other sites

g.gif Нали може да си поразсъждавам на "глас" smile.gif. Та така, казано по един начин - " ...Многоразличната премъдрост Божия."/по памет/.

Казано по друг- "Всичко е двойнствено/дуално, всичко има два полюса. Всичко има своя противоположност. Подобното и противоположното са едно и също. Противоположностите са идентични по природа, но различни по степен. Крайностите се допират. Всички истини са полуистини. Всички парадокси могат да бъдат помирени." изт

Казано по трети начин - Умението да се създаде нещо цяло от различни неща / така ми дойде отвътре сещайки се за картата си Умереността/

4-ти" Между пророчеството и свободната воля съществува напрежение. Единоборство. И въпреки това те са свързани помежду си. Пророчеството е магия, а всяка магия търси равновесие. Онова, което може да осигури равновесие на пророчеството, е свободната воля.

‎... те са взаимно зависими, но в същото време и антиподни. Също както адитивната и субстрактивната магия са противоположни сили, но и двете съществуват. Всяка от тях уравновесява другата. Сътворение и унищожение, живот и смърт. За да действа, магията се нуждае от своя уравновесител. За пророчеството той е свободната воля."Тери Гудкайнд

Същото нещо описва Т.Г. в една от книгите си с обясненията на Ничи за магьосниците и чародеите- те са хора с дарбата но са /ще перифразирам/ от различни нейни разклонения и се неутрализират/уравновесяват едни други.

и т.н...

Мисля си разни работи въпреки че на външен план може да се получи малко нещо като хаос ама твърде често се случва и така докато нещата се избистрят.

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

В търсене на методи и пътища за познаване на Бога, религиозните се разделили в своето верую, като създали и различни религии: православни и протестанти или евангелисти и др. Последните гледат на православните като на езичници, като на хора от Стария Завет, които си служат с кадене, палене на свещи, курбани и т.н. Те проповядват вяра в Господа Исуса Христа, като спасител на човечеството. След това се яви друго верую, баптисти, които изповядват кръщението, като съзнателен акт. Затова те кръщават човека, когато стане на 33 години, а не като малко дете. После се явиха съботяните, които пазят съботата. В това отношение те са старозаветници. Най-после се явиха петдесетниците, които проповядват слизането на Духа върху човека. Онзи, върху когото слиза Духът, започва да говори на особен език. Така става смешение на езиците. Всички говорят, викат, пророкуват. Ако влезете в събранието на петдесетниците, дето всеки е пророк, ще се чудите, в кого да вярвате.

Изобщо, всички секти, всички религии имат нещо хубаво и право, но още не са намерили абсолютната истина. Ще дойде ден, когато всички хора ще имат едно верую, както съществува Един Вечен, Истинен Бог. Днес всички хора търсят истината, поради което се създават различни възгледи, различни вярвания и убеждения.

Степени на разбиране

Линк към коментар
Share on other sites

В подкрепа на поста на Донка, извадки от една прекрасна беседа:

“Моисей за мене писа.” Моисей е идея, която представлява видимото, материалното в света. Той представлява всички съвременни учени хора, целокупно взети, както и всички съвременни художници, музиканти, писатели и поети. Христос казва: “Ако вие не вярвате във всички ваши поети, художници, музиканти и учени хора, които са написали всичкото свое знание на книга, как ще вярвате в мене, който сега ви проповядвам нещо ново? С това Христос иска да каже, че всички тия хора подготвят пътя за Христа, та като им говори, да Го разбират. Някой казва: “Аз не вярвам в науката.” За коя наука говори този човек? Ако той подразбира само външната страна на официалната наука, прав е да не й вярва. За тази страна на науката Писанието казва: “Буквата умъртвява.” Всеки, който се занимава с тази наука, той е опитал, че тя умъртвява. Ние говорим за вътрешната страна на науката, за положителната, Божествената наука, която е жива и възкресява човека.

Днес много ученици са по-учени от своите учители и много деца са по-учени от авторите на някои хубави стихотворения. Защо? - Например, някой автор напише едно хубаво стихотворение и след време го забрави, а едно малко дете, като научи това стихотворение наизуст, дълго време го помни и може да го декламира. Децата имат силна памет и като научат нещо, не го забравят лесно. Извикайте някой виден поет и вижте, дали помни това, което е писал. Някой ученици, със силна памет, запомнят всички формули по математика и при случай корегират своите учители. В този смисъл казвам, че някои деца са по-учени от своите учители. Днес знанието е механизирано, всеки може да го придобие. Истинско знание е това, което има приложение в целокупния живот, външно и вътрешно, и може да преобразява човека. Ако е въпрос за такова знание, в това отношение плочите на фонографа също тъй могат да минат за учени. Ако изпеете една песен пред фунията на някой фонограф, тя ще се отбележи върху неговата плоча с всичките си подробности. И ако пожелаете да се повтори ще я чуете безпогрешно. Ще може ли един съвременен музикант при първо слушане на песента да я повтори тъй, както грамофонът? Ами колко пъти трябва да се повтори песента на човек със слаби музикални способности? - Най-малко 5-6 пъти и пак няма да я схване точно. ..

По природа българинът е символист. Той рядко предава мислите си направо, в буквален смисъл, но повече в алегорична форма. Например, българите често употребяват в езика си следните изрази: “този човек обича чашата”, “аз лукова глава ли съм?”, “бяга, като стрела”, “светкавица човек”, “ангел човек”, “душа човек”, “човек и половина”. Питам: Може ли човек да бъде лукова глава, може ли да бъде светкавица, стрела; може ли да бъде ангел, душа; може ли да бъде човек и половина? Българинът разбира, че важните числа в живота са дробите. С това той иска да каже, че за да бъде човек добър, трябва да бъде човек и половина, да знае рационалните числа, да знае правилно да дели. Дробите подразбират закона на даването. Дето има дроби, там е доброто. Който знае да дроби, знае и да сърба; който не знае да дроби, той не знае да сърба. И за това, когато българинът каже за някого, че е човек и половина, той подразбира щедър, учен човек, който знае да дава. Когато каже за някого, че е човек на единицата, това значи, че при този човек няма дроби. Който иска да получи нещо, нека отиде при такъв човек, когото всички наричат “човек и половина”. Той знае да дава. Човекът на половинката знае да дава, затова него търсете. Не търсете човекът на цялото, на единицата, той не знае да дава. Тъй се разбират българите помежду си.

Това, което спъва днес българите, е тяхното вплитане в материята. Обаче, в тях има силно вътрешно желание да се освободят от материализма. Отличителна черта на българина е неговата подозрителност, мнителност, която го спъва в развитието му. Ако те улови веднъж в лъжа, не ти вярва вече, даже и светия да станеш. Затова у българите съществува пословицата: “Според наш Ивана, намразих и свети Ивана.” Тази пословица посочва една психологическа черта, дълбоко проникнала в българския бит.

Хората на новото учение, на новите идеи в света трябва да се стремят към Истината, отдето и да иде тя. Днешната научна истина ще бъде утре реална истина, приложена вече в живота. Науката, която сега се развива, за в бъдеще ще се приложи в живота, затова хората трябва да се приготовляват да си служат с нейните методи и начини. Това зависи от веруюто на хората. Всеки човек трябва да има абсолютна, положителна вяра, която се съгражда само от опитностите на душата. Тази вяра подразбира знание. Истинското знание е вложено в човешката душа. Ще кажете: “Как ще дойде това знание?” - Чрез чистотата. Ако човек е чист, и знанието ще дойде. Дойде ли знанието, човек не трябва да мисли, че е придобил всичко. Ако някой изпадне в заблуждение, че е придобил всичко, което му е нужно, той ще се намери в положението на електрическата лампа, която мисли, че светлината излиза от нея и може да разполага с нея, когато и дето пожелае. Всъщност така ли е? - Електрическата лампа свети само тогава, когато е свързана с жици, по които енергията се пренася. Прекъсне ли се енергията, и светлината изчезва.

Човек трябва да вярва в Христа и в Христовото учение, което е Божествено, т.е. учение на Бога. Бог иска да подигне всички хора и да ги освободи от страданията им. Какво донесоха Моисей и Буда на света? - И те, като Христа, донесоха Божественото учение.

И тъй, вярвайте в Божественото и Го зачитайте във всички хора. Гледайте на всички с уважение и почитание. Ако човек е стражар, метач или какъв и да е, уважавайте го за Божественото в него.

Мойсей и Христос
Линк към коментар
Share on other sites

В търсене на методи и пътища за познаване на Бога, религиозните се разделили в своето верую, като създали и различни религии: православни и протестанти или евангелисти и др. Последните гледат на православните като на езичници, като на хора от Стария Завет, които си служат с кадене, палене на свещи, курбани и т.н. Те проповядват вяра в Господа Исуса Христа, като спасител на човечеството. След това се яви друго верую, баптисти, които изповядват кръщението, като съзнателен акт. Затова те кръщават човека, когато стане на 33 години, а не като малко дете. После се явиха съботяните, които пазят съботата. В това отношение те са старозаветници. Най-после се явиха петдесетниците, които проповядват слизането на Духа върху човека. Онзи, върху когото слиза Духът, започва да говори на особен език. Така става смешение на езиците. Всички говорят, викат, пророкуват. Ако влезете в събранието на петдесетниците, дето всеки е пророк, ще се чудите, в кого да вярвате.

Изобщо, всички секти, всички религии имат нещо хубаво и право, но още не са намерили абсолютната истина. Ще дойде ден, когато всички хора ще имат едно верую, както съществува Един Вечен, Истинен Бог. Днес всички хора търсят истината, поради което се създават различни възгледи, различни вярвания и убеждения.

Степени на разбиране

Сега някой да не си помисли, че това не се отнася и за обществото на бялото братство в сегашният му вид 3d_146.gif.

Иначе thumbsup.gif тъй като съм завладяна от книгите които чета в момента ще споделя, че и там е описано нещо подобно - едните са безгрешни каквото и да правят, а другите които са поробени имат зла човешка природа която по никакъв начин не могат да изчистят и по този повод са подложени на постоянни мъки и тормоз както психически така и физически от страна на "безгрешните" които са висши духовници от древна секта обърнала светът с главата на долу. Господарят Рал, който е и търсач на Истината също и роден магьосник - войн притежаващ и двете страни на дарбата, върху когото са насочени всички атаки доказва със смирението, човещината и отговорността с която взема решенията и използва свободата си че е истински водач ръководещ хората към свободата т.е. с живота и поведението си доказва,че всеки е свободен да поеме отговорността за собствения си живот и избори и че ничий живот не принадлежи на никое човешко същество т.е. човек сам трябва да се определи на кой ще служи на Създателя или на Пазителя на отвъдния свят. По този начин той става пример и път за хората които оставяйки ги да бъдат свободни го следват с любов и по свобода докато другите тръбейки, че служат на Създателя сеят смърт и разруха около себе си и в крайна сметка се оказва, че са служители на пазителя на отвъдния свят т.е. на злото. Има обаче едни много тънки интересни моменти в цялата история. Една сестра на мрака отдала се изцяло и съзнателно на пазителя- могъща зла вещица изпива горчивата чаша до дъно.../историята за Ничи е много дълбока и поучителна/ и в един момент душата и от блатото разцъфтява като лотос, защото макар и по причини коренящи се дълбоко в детството и да е поела по този път тя търси истината напълно съзнателно раздавайки се до краен предел и на края се обръща и става светеща до като другите чародейки - сестри на светлината, не засегнати до този момент от никоя война в един момент войната ги застига и попадат в ръцете на злото и когато тяхната ръководиелка прави всичко възможно за да ги открие и спаси, те избират затвора си и я предават. В последствие тя е спасена от друга сестра на мрака осъзнала се и отвърнала се от пътя си... Интересна поредица е " Мечът на Истината" провокираща към дълбоки размисли... Поздрави!

П.П. "Не вашият произход, а вашето поведение определя вашата каста. За постигане на освобождение не са необходими нито вяра нито безверие, а само едно - Целенасочено духовно самоусъвършенствуване." Буда

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

g.gif Нали може да си поразсъждавам на "глас" smile.gif. Та така, казано по един начин - " ...Многоразличната премъдрост Божия."/по памет/.

Казано по друг- "Всичко е двойнствено/дуално, всичко има два полюса. Всичко има своя противоположност. Подобното и противоположното са едно и също. Противоположностите са идентични по природа, но различни по степен. Крайностите се допират. Всички истини са полуистини. Всички парадокси могат да бъдат помирени." изт

Казано по трети начин - Умението да се създаде нещо цяло от различни неща / така ми дойде отвътре сещайки се за картата си Умереността/

4-ти" Между пророчеството и свободната воля съществува напрежение. Единоборство. И въпреки това те са свързани помежду си. Пророчеството е магия, а всяка магия търси равновесие. Онова, което може да осигури равновесие на пророчеството, е свободната воля.

‎... те са взаимно зависими, но в същото време и антиподни. Също както адитивната и субстрактивната магия са противоположни сили, но и двете съществуват. Всяка от тях уравновесява другата. Сътворение и унищожение, живот и смърт. За да действа, магията се нуждае от своя уравновесител. За пророчеството той е свободната воля."Тери Гудкайнд

Същото нещо описва Т.Г. в една от книгите си с обясненията на Ничи за магьосниците и чародеите- те са хора с дарбата но са /ще перифразирам/ от различни нейни разклонения и се неутрализират/уравновесяват едни други.

и т.н...

Мисля си разни работи въпреки че на външен план може да се получи малко нещо като хаос ама твърде често се случва и така докато нещата се избистрят.

Не знам откъде са цитатите, но ми се иска да ги допълня.

Всичко е двойнствено в нашия свят, така се проявява. На друго ниво, например при Бог двойнствеността липсва. Тоест светлината и тъмнината там са едно цяло... Противоположностите не са едно и също, но са две части от едно цяло, проявени са различно. Например тъмнината била различна честота на светлината и тази различна честота на светлината ние с нашето зрение сме я приемали като светлина.

/Нека не забравяме че нашето зрение е твърдо ограничено от... до ..., както и слухът възприема от ... до.... Всичко останало е извън обхвата на тези ни сетива/.

Крайностите се допират също не е точно казано. В Сефер Иецира се споменава, че краят е свързан с началото и началото с края.

И затова всеки край е ново начало. Може и цяло да се създава от различни неща, но ...не е точно така. Сетих се за мандалите.

Сетих се за кръгът, като първична форма и съществуваща навсякъде. Сетих се за минерали, кристали, молекулярни структори, химични елементи, биологични структури ... Не знам дали сте забелязали, но обикновено във всички тези структори се повтарят много сходни елементи и се повтарят. Та цялото само на пръв поглед е много различно, може би.

А за четвъртото не съм стигнала още до подобно разбиране.

Как може свободната воля да повлияе на пророчество? Въпросът ми е към всички

Свободната воля се съдържа в предопределението, както и пророчеството. Но свободната воля всъщност е много ограничена от предопределението.

И ако Бог е изрекъл волята си в пророчество! То няма как да не се изпълни Божията воля и няма кой да й попречи и няма по-силна воля от Божията воля.

Та как би могъл човек със ограничената си свободна воля да промени Божията воля? Бог е създал всичко и всичко стои благодарение на някакви Вселенски закони. А предопределението може да се предузнае чрез познаването на тези закони.

Понякога пророчествата допущат влиянието на човешката воля, както е в случая с библейското пророчество за Ниневия.

В него се казва, че ако градът се покае, няма да погине и ако не се покае ще погине.

Но има и пророчества, които изобщо не допускат влияние на човешка воля като пророчеството в Исая за Тир. И причините са писани, защо не се допуска.

Не вярвам на това, което е писал Тери Гудкайн. Пророчеството и свободната воля не са противоположности. Пророчество и лъжепророчеството за мен са противоположностите и предопределението и свободната воля.

Нещо ги е приплел понятията, както се вижда и затова стига до грешни изводи.

Линк към коментар
Share on other sites

Абе прав си кривчо , карай да върви /какво да ти обяснявам.../3d_142.gif:))).Каквото и да си говорим все ще се въртим в един благословен животворящ кръг /пък за Тери и за всичко останало това са откъслечни неща за които мога да си приказвам с хора с които съм на един Дух или вибрации или както там го наречете иначе няма да стане/.... или там кой в каквото си избере. Виж, за в случая ми идва на помощ статуса на една жена от форума който преди време ми направи особено впечатление -

"alma9 user_popup.png Много пъти човек трябва да мълчи. Няма по-красиво нещо от мълчанието. Нищо повече. 25 . 05 . 1922"

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

В търсене на методи и пътища за познаване на Бога, религиозните се разделили в своето верую, като създали и различни религии: православни и протестанти или евангелисти и др. Последните гледат на православните като на езичници, като на хора от Стария Завет, които си служат с кадене, палене на свещи, курбани и т.н. Те проповядват вяра в Господа Исуса Христа, като спасител на човечеството. След това се яви друго верую, баптисти, които изповядват кръщението, като съзнателен акт. Затова те кръщават човека, когато стане на 33 години, а не като малко дете. После се явиха съботяните, които пазят съботата. В това отношение те са старозаветници. Най-после се явиха петдесетниците, които проповядват слизането на Духа върху човека. Онзи, върху когото слиза Духът, започва да говори на особен език. Така става смешение на езиците. Всички говорят, викат, пророкуват. Ако влезете в събранието на петдесетниците, дето всеки е пророк, ще се чудите, в кого да вярвате.

Изобщо, всички секти, всички религии имат нещо хубаво и право, но още не са намерили абсолютната истина. Ще дойде ден, когато всички хора ще имат едно верую, както съществува Един Вечен, Истинен Бог. Днес всички хора търсят истината, поради което се създават различни възгледи, различни вярвания и убеждения.

Степени на разбиране

Точно! Търсенето на Бог е един вид търсене на истината защото е казано "Аз Съм, Пътя, Истината и Живота".

Но в крайна сметка се оказа, че много истини се променят с време, място и човек. Остава тази истина, която не се променя с време, място и човек, тоест Божията истина.

Какво имам в предвид. Например в един момент човек е беден, после става богат или обратно. В определено време едната истина е верна за този човек, в друго време другата. Тези истини, които се променят са относителни и не могат да ни научат, да ни приближат към Бог, но всъщност повечето хора познават само тях.

Доброто и злото също са много относителни истини и се променят с време и място и човек. Например един човек се чувства добре когато е студено, а друг се чувства добре когато времето е топло.

И много хора си мислят, че като познаят относителните истини за добро и зло всъщност познават Бог, но не е точно така. Това познание е само един пътепоказател.

Затова търсещите истината си създават различни учения, защото всъщност не търсят Вечната истина, а преходната и относителна истина, която се променя с време, място и човек.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...