Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Защо "почитай баща и майка" е преди "не убивай"


B__

Recommended Posts

 

 

 ....

 

 

Моралът няма нищо общо  с любовта. Родителите са имали причина да изоставят детето си. Всяко изоставено дете започва истински да живее, когато приеме решението на родителите си. Да, трябва да ги уважава, ако иска да има живот.

 

Божидаре, не говори глупости. Нито една причина не може да е толкова важна , за да изоставиш детето си

Първо стани родител после дрънкай врели-некипели

Линк към коментар
Share on other sites

Божидар, как ги правиш тези изводи. Казах, че няма да уважавам някого, който не си е заслужил уважението. Но не изисквам нищо от никого. Просто няма да го уважавам и толкова. И не, това не означава, че се мисля за по-голям от тези, които не уважавам. Просто не ги уважавам и това е. Може пропускът да е мой и да не съм забелязал техните добри черти. Може те да заслужават уважението ми, но аз да съм пропуснал да видя това. Но все пак аз няма как да оценя нещо, което не съм видял, а уважението трябва да се основава на нещо, което ценим иначе самото то се обезценява.

Линк към коментар
Share on other sites

 Всяко изоставено дете започва истински да живее, когато приеме решението на родителите си. Да, трябва да ги уважава, ако иска да има живот.

 

За първи път съм съгласна с Божидар.

Линк към коментар
Share on other sites

мвм, първо погледни родителите си, за да можеш наистина да виждаш света. Нали ти е ясно, че вече лични нападки не ми действат. Опитай по друг начин

Линк към коментар
Share on other sites

 

 Всяко изоставено дете започва истински да живее, когато приеме решението на родителите си. Да, трябва да ги уважава, ако иска да има живот.

 

За първи път съм съгласна с Божидар.

 

 

Ааааа, усещам те като човек супер интуитивна и готина :) И без да си съгласна :) С Таро трябва да си много добра ;)

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

....Казах, че няма да уважавам някого, който не си е заслужил уважението. .....

 

Без да го е заслужил по твоите критерии?

 

Тук напълно ще изоставя леко религиозния език, който явно е нужен да се разбират хората.

 

Станимир, Съдбата залужила ли е твоето уважение? Или самият естествен ход на Природата?

Линк към коментар
Share on other sites

Маги,

предлагам ти да изоставиш детето си, (ако имаш такова , което е малко вероятно)

и след време да очакваш да приеме решението ти и да започне да те уважава

 

опомнете се какво говорите

Линк към коментар
Share on other sites

Маги,

предлагам ти да изоставиш детето си, (ако имаш такова , което е малко вероятно)

и след време да очакваш да приеме решението ти и да започне да те уважава

 

опомнете се какво говорите

 

Не ме разсмивай мвм. По-добре помисли пак.

Линк към коментар
Share on other sites

 

....Казах, че няма да уважавам някого, който не си е заслужил уважението. .....

 

Без да го е заслужил по твоите критерии?

 

Тук напълно ще изоставя леко религиозния език, който явно е нужен да се разбират хората.

 

Станимир, Съдбата залужила ли е твоето уважение? Или самият естествен ход на Природата?

 

Ами разбира се, че по моите критерии. Нали аз съм този, който оценявам нещо като достойно за уважение или не?

Колкото до съдбата и естествения ход в природата - в тях виждам дълбока целесъобразност и смисъл, което няма как да не оценя. Но тук думи като "заслужила" не са съвсем удачни.

Линк към коментар
Share on other sites

 

 Всяко изоставено дете започва истински да живее, когато приеме решението на родителите си. Да, трябва да ги уважава, ако иска да има живот.

 

За първи път съм съгласна с Божидар.

 

Аз мога да се съглася единствено с първото изречение. Но също така ще направя една уговорка по отношение на това какво разбирам под това детето да приеме решението на родителите си. Може, според мен, да го приеме за факт, за нещо случило се, което вече не може да бъде върнато назад. Това за мен е приемане. Но да го приеме за правилно - не мисля. Нещата следва да се приемат такива, каквито са (доколкото можем разбира се). Хората вземат както погрешни, така и правилни решения и ние следва (отново - доколкото можем) да се научим да различаваме едните от другите.

Линк към коментар
Share on other sites

 

 

 Всяко изоставено дете започва истински да живее, когато приеме решението на родителите си. Да, трябва да ги уважава, ако иска да има живот.

 

За първи път съм съгласна с Божидар.

 

Аз мога да се съглася единствено с първото изречение. Но също така ще направя една уговорка по отношение на това какво разбирам под това детето да приеме решението на родителите си. Може, според мен, да го приеме за факт, за нещо случило се, което вече не може да бъде върнато назад. Това за мен е приемане. Но да го приеме за правилно - не мисля. Нещата следва да се приемат такива, каквито са (доколкото можем разбира се). Хората вземат както погрешни, така и правилни решения и ние следва (отново - доколкото можем) да се научим да различаваме едните от другите.

 

 

Ще дам последен пример с фамилните констелации и ще престанна, за да не злоупотребявам с полето.

 

Бих помолил майката да каже на детето си: "Това беше единственото правилно действие за мен тогава". Обикновено детето разбира това.

 

Нашата пиклива истина си е наша пиклива истина. Няма нищо общо с любовта!

Линк към коментар
Share on other sites

 

 

 

 Всяко изоставено дете започва истински да живее, когато приеме решението на родителите си. Да, трябва да ги уважава, ако иска да има живот.

 

За първи път съм съгласна с Божидар.

 

Аз мога да се съглася единствено с първото изречение. Но също така ще направя една уговорка по отношение на това какво разбирам под това детето да приеме решението на родителите си. Може, според мен, да го приеме за факт, за нещо случило се, което вече не може да бъде върнато назад. Това за мен е приемане. Но да го приеме за правилно - не мисля. Нещата следва да се приемат такива, каквито са (доколкото можем разбира се). Хората вземат както погрешни, така и правилни решения и ние следва (отново - доколкото можем) да се научим да различаваме едните от другите.

 

 

Ще дам последен пример с фамилните констелации и ще престанна, за да не злоупотребявам с полето.

 

Бих помолил майката да каже на детето си: "Това беше единственото правилно действие за мен тогава". Обикновено детето разбира това.

 

Нашата пиклива истина си е наша пиклива истина. Няма нищо общо с любовта!

 

Да, това би било чудесно, ако е вярно. Но, ако не е? Ако майката е осъзнавала погрешността на решението си, също ли ще я помолиш да каже въпросните думи?

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

 

Бих помолил майката да каже на детето си: "Това беше единственото правилно действие за мен тогава". Обикновено детето разбира това.

 

Нашата пиклива истина си е наша пиклива истина. Няма нищо общо с любовта!

 

 

Точно така е. Детето разбира това по-късно обаче, че е било единствено правилно решение за нея/за него тогава. Проблемът идва, когато се намесят вините и обвиненията и е добре, ако те се осъзнаят, иначе цял живот ще се компенсира.

То и има богат материал в този форум също.

Линк към коментар
Share on other sites

Дайте  един пример, кога би могло да бъде правилно решението - майката да изостави детето си,

така че след време като му бъде обяснено, то да разбере, да приеме и да започне да я уважава

 

 

Без да рисувате апокалиптични картини, че така му е спасила живота...от изедници поробители да кажем

Дайте пример от нашата модерна, демократична, мирна, - действителност,

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

Дайте  един пример, кога би могло да бъде правилно решението - майката да изостави детето си,

така че след време като му бъде обяснено, то да разбере, да приеме и да започне да я уважава

 

 

Без да рисувате апокалиптични картини, че така му е спасила живота...от изедници поробители да кажем

Дайте пример от нашата модерна, демократична, мирна, - действителност,

 

Що за въпроси?! Мвм, дали е правилно решението никой не обсъжда, това е изместване на темата, поради липса на аргументи, нищо друго! Хайде да не се занимаваме цяла вечер с очевидни неща.

Линк към коментар
Share on other sites

Точно това обсъждате: цитирам: "Бих помолил майката да каже на детето си: "Това беше единственото правилно действие за мен тогава". Обикновено детето разбира това."

 

Маги,

а ти освен да пригласяш на тоя и оня, или да критикуваш просто за да напишеш нещо

досега не съм прочела от тебе нито един пост, който да отразява твоето лично мнение, по който и да е въпрос

 

Като са ти очевидни нещата, защо не даде един пример, за да се обосновеш,

щото аз не мога да се сетя, кога е правилно и заслужаващо уважение - майка да изостави детето си

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

мвм, я вземи се поуспокой малко. Реагираш така, защото самата ти вътрешно се обвиняваш, че не си добра майка. А си добра, колкото можеш и това е!

Линк към коментар
Share on other sites

Точно това обсъждате: цитирам: "Бих помолил майката да каже на детето си: "Това беше единственото правилно действие за мен тогава". Обикновено детето разбира това."

 

Маги,

а ти освен да пригласяш на тоя и оня, или да критикуваш просто за да напишеш нещо

досега не съм прочела от тебе нито един пост, който да отразява твоето лично мнение, по който и да е въпрос

 

Като са ти очевидни нещата, защо не даде един пример, за да се обосновеш,

щото аз не мога да се сетя, кога е правилно и заслужаващо уважение - майка да изостави детето си

 

Мвм, първото, което ще ти кажа е, че на теб никой не ти е длъжен с нищо!

Ако не си видяла мое лично мнение в написаното от мен до тук, значи потвърждаваш впечатлението ми, че си предубедена до мозъка на костите си и че ако аз съм на твоето мнение, със сигурност тогава ще мислиш, че имам собствено такова. Но това е смешно и просто не ме интересува.

Настояването за отговор само показва, че изобщо не разбираш за какво говоря. Няма какво да се обосновавам аз, защото никъде не говоря, че изоставянето на детето е правилно и изобщо не съденето е темата. Това, което казвам, а ти не разбираш, е че става въпрос единствено за  ПРИЕМАНЕ. Да приемеш решението на родителите, за да продължиш живота си без да носиш горчилката на обвинението в себе си, което по същество е уважаване на решението им. Но в теб има прекалено много обвинение по принцип, за да ме разбереш.

Редактирано от _Маги_
Линк към коментар
Share on other sites

Нали е казано да не съдим, за да не бъдем съдени.Нека вярваме,че това което ни се случва е най-доброто за нашето развитие,израстване.Да знаем,че Бог никога няма да ни изостави и на Него да уповаваме,защото Той всичко е предвидил.

Линк към коментар
Share on other sites

 

 

 

Това, което казвам, а ти не разбираш, е че става въпрос единствено за  ПРИЕМАНЕ. Да приемеш решението .........за да продължиш живота си без да носиш горчилката на обвинението в себе си, което по същество е уважаване на решението .......Но в теб има прекалено много обвинение по принцип, за да ме разбереш.

 

Много добре ви разбрах. Освен това вие разсъждавахте , че би могло да  бъде обяснено на детето, че решението за изоставянето му е било правилно, така че детето да приеме това решение. И аз исках да назовете поне една важна причина за такова решение. Никой не назова. Както и да е

 

Но не съм съгласна, че приемането, на което и да е чуждо решение, което е било в наш ущърб ,води автоматично до уважение.

Приемането на решението е по-скоро близо до прощаването, до прошката - прощаваш и продължаваш напред. Това обаче не е проява на уважение по същество.

 

Дръпнах малко цитати от уикипедия и от уики речника

 

"Уважението е способността да предадеш на другия внимание и вяра във възможностите му."

 

"Чувство на почит, ценене на личността; преклонение; признаване на достойнствата"

 

"Уважение означава положителните чувства засвидетелстващи висока оценка и почит към човек или група, общост, нация и т.н. Уважението може да бъде специфично чувство на уважение към действителните качества, които някой притежава, или да бъде в отношение към неговия легитимен социален и институционален авторитет, "

 

синоними на уважение -

  • почит, зачитане, внимание, хатър, обич, респект, почтителност, благоговение, страхопочитание, преклонение, удостояване, достойнство

 

Някак си не мога да си представя дете, ПРИЕЛО решението на родителите си да бъде изоставено по някаква много важна причина, изведнъж да бъде залято от подобни симпатии към тях.

Дори ако разглеждаме по-общия случай, на човек приел нечие чуждо решение, което не харесва, но приема.....

и дотам...не виждам как и къде може да се прояви по-нататък и уважението

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

Уважаване на решението, а не уважение. Значи зачитане, приемане, не одобрение. На различни езици ли говорим?

Редактирано от _Маги_
Линк към коментар
Share on other sites

Ами да, на различни явно,

да приемеш нечие решение, не означава да започнеш и да го уважаваш.

прочети пак какво означава думата "уважение"

Уважаваш нечие решение, когато си съгласен с него

 

Представи си един съвсем тривиален случай. Твоят мъж или приятел си намира друга жена и те изоставя. Особено и ако имаш деца. Това е неговото решение. Едва ли ти е харесало, особено в началото. Но след време ти го приемаш, не таиш злоба, омраза, огорчение и т.н. Приемаш решението му. Е, започна ли да уважаваш вече решението на мъжа си и самия него повече? Просто той ти става безразличен с времето. Ако ти започнеш да уважаваш решението на мъжа си да отиде при друга, то значи ти приемаш вътрешно и се съгласяваш, че ти си била непълноценна връзка за него. Така повече ли ти харесва? Ами уважавай си го тогава

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...