Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Целта на духовния Път


Иво

Recommended Posts

Здравейте,

Каква според вас е целта на духовния Път? На Езотеричните Школи?

Защо ни е да изпълняваме различни духовни практики и упражнения?

Какво се променя в нас всеки ден с това? А каква е голямата, крайната Цел и дали въобще може да се дефинира?

Иво

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Целта е проста - постигане на духовно съвършенство. Това е абстрактно понятие, но все пак си има и значение. Живеем си един земен живот и целта ни е достигнем в него, или в следващия такъв - нивото на развитие, непозволяващо вече пребиваването ни тук. Следва живот в свят с по-високо вибраторно ниво, в който целта ни е същата. И така, и така, докато стигнем до най-висшата част от съществуването си - съединяване с цялото, върховното, първопричинното...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

Опредлено! Макар, че за някои притежава друго име! По този повод Иисус казва: " Никой не пребивава в Отца ми освен чрез мене ". Който може - да го използва. Мир и Любов!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Това си е цитат от Новият завет.

Освен това не говорим за Иисус - сина человеческий, а за Христос, който Бог възкреси за да продължи да страда, изкупвайките греховете на хората. Само че това Той не прави сам, тъй като и възкресен е безтелесен. Всеки трябва да приеме тази Христова сила в себе си и... Такъв е за мен смисъла на казаното от него. Мир и Любов!!!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Не можем да помагаме истински на другите докато самите ние сме объркани, неразумни, недоволни...Целта на духовния път е познавайки себе си да растем и се развиваме за да бъдем "съвършени както е съвършен Отец наш..." и както казва и Венци

Целта е проста - постигане на духовно съвършенство.
Това е за да станем истински съРаботници на Божията нива - не само последователи...затова задълбочено трябва да търсим Истината! Искай Любовта, търси Мъдростта, хлопай за Истината! и тя ще ни се открие , защото когато задълбочено и безкористно я търсим - Духът ще ни изведе до свободата! Любовта е път към Бога, Мъдростта е задълбочаване на този път, а Истината е Единение с Бога! А когато придобием Истината в себе си - ставаме свободни, тя е мярката на нашия Вечен Живот и когато я открием в себе си, ставаме врата за освобождението на други същества...

Твоята- моята - нашата Истина... може да роди свободата на милиони...

И всъщност предаността е пробуждане на душата, пробуждането е осмисляне на пътя, а осмислянето се превръща в "жертва" - в сливане с Бога.

Истината става наш Път само тогава, когато се установим с постоянство в своето духовно развитие и осъзнаем , че Постижението на Свободата зависи от твърдото ни решение да се отдадем на Истината.

И да помним, че В Живота : Добродетелта - носи! Правдата - ръководи! Любовта - утешава! Мъдростта - възпитава! Истината - просветлява!

Аз ходя в пътя на Любовта, която е подкрепена с Мъдростта, озарена от Светлината на Истината, измерена с мярката на Правдата и основана върху Добродетелта!

Не аз , а Христос в мене и спасението на Земята!

Аз живея в Бога, за Бога и чрез Бога!

И Бог живее в мен! Аз и Отец ми едно сме ! Амин

Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ИОАНА

ГЛАВА 4

46. И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум.

47. Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране.

48. А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате.

49. Царедворецът Му каза: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми.

50. Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна.

51. Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив.

52. А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седем часа го остави огницата.

53. Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

Същността на Истината е една. Проявленията много.

Водата е Всемира създадена - създаден от Бог Отец в нея – него липсва живот, чрез Духъ Син Чоловеческий я трансформира във вино.

Виното е земния живот – опианяващ, безрасъден, но и с възможност за узряване, като виното.

Човечеството е извън Истината и ако не види личби и чудеса няма да повярва, че Тя съществува.

Царедворецът е богат човек, той е чул, т.е. възприема само с физическите сетива, едно от които е слухъ. Въпреки, че разполага със земно богатство синът му е болен.

Животът е неподвластен на човешките символи. Те са отвъд Истината.

Истината, която е Иисус не отива при царедвореца. Човекът трябва да тръгне към нея.

Тръгването е молитва.

Ние се молим Господ Бог, чрез Светия Дух да слезе от “горе”, “небесата” за да се единим с Истината. В Истината няма болести и умиране.

Библията е молитва. Тази част от нея също. Разговорът между човека (царедвореца) и Създателя (Иисус) е молитва.

Царедворецът се моли на Истината да слезе за да изцери синът му.

Иисус казва: син ти е жив. Той не прави нищо, защото никой никога не се е раждал и никой никога не е умирал. Как може съществуващото да не съществува. Иисус знае, че дори сина да умре той пак е жив.

“И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна.” Ако осъзнаем себе си ние сме в Нирвана.

Вярата е част от пътя, чрез който се реализира сливането на земното с вечното.

Бащата е повярвал в Иисус и думата. Думата е Истина. Човекът е част от Нея. Щом повярваш, Иисус – Истината е с теб.

“Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив.”

Царедворецът слиза. Той е бил Горе в Царството от което е Живота, Истината там където пребивава Иисус, но се връща във физическия свят от където е.

Долу е както и Горе. Мокша няма местонахождение. Тя е навсякъде.

Слугите казват абсолютно същите думи, които е казал и Иисус “Син ти е жив”.

Слугите са Ангели. Ангелите съобщават една Истина.

Ние сме живи.

“А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седем часа го остави огницата.”

Времето несъществува. Ние пребиваваме в настоящето. Всичко се случва в настоящето.

Тук е споменато числото – седем. То присъства и в текста по долу:

ПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА

БИТИЕ

ГЛАВА 2

3. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.

Седмият час е благословен както е благословен и седмия ден. В този час ние осъзнаваме, че никой никога не се е раждал и никой никога не е умирал.

За всеки часът е възможност. Възможността присъства във всеки миг. Когат тя се реализира Съществото осъзнава Сътвореното и Създаденото.

Осъзнаващото е Сътвореното и Създаденото.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Честно казано,добре че го има духовният път иначе сме живи,безславно загинали ние,грешните хора.

Въпреки,че и духовният път си е въпрос на избор.

А всъщност защо толкова малък процент от хора са готови да вървят по духовния път?Ето на този въпрос търся отговор :yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

Въпреки,че и духовният път си е въпрос на избор.

А всъщност защо толкова малък процент от хора са готови да вървят по духовния път?Ето на този въпрос търся отговор :yinyang:

Какво значи да си готов да вървиш по духовен път? Да си готов много да научиш? Да си готов да пръскаш любов към ближния? Да правиш добри дела? Да си готов да можеш много тайни неща, които другите не могат? Да си готов да си ясно виждащ? Ясночуващ? Може и да не значи всичко това, защото такива можещи има доста. В почти всички напътствия за желаещите да вървят по духовен път, обаче, има някои условия, които търсещият трябва да спази. Те са досадно едни и същи, независимо от различието на формите на ученията. Едно от тях е отказ от егоцентричното самосъзнание и действията, живота, свързани с това съзнание. Но: 1.Не е много привлекателно- сякаш животът на вървящите по този път не изглежда много приятен. 2. Как изглежда това-да се откажеш от себе си ли? Че околните само това чакат! 3. Като тръгнеш да го правиш волево, планомерно, целенасочено (от понеделник ставам нов човек!) се получава съвсем обратен ефект. Накрая се изморяваш и се отказваш. Затова желаещите да вървят по този път не са много... :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Багира !

Много точно си го казала. Правилата ги има навсякъде, но хората не искат да ги спазват. Защото 1. .... 2. .... 3. ... изредено е точно от тебе. Иска се къртовски труд да промениш сам самият себе си. Много малко хора го искат , могат и правят за да променят себе си. Обикновенно инстинкта за самосъхранение надделява над разума и.... . В последствие обвиняват правилата, че са тежки и се стремят да ги променят в много по- леки за да не бъдат обвинявани и "съдени" от съвеста си или обществото около тях самите.

За това да не пипаме правилата. Все някой човек ще намери сила в себе си да ги спази докрай. Така да вдъхне надежда и сила у другите да си повярват , нали ?

Линк към коментар
Share on other sites

В себе си да не я търси а в Духа, който е пресчникът с Христос. Всичко друго ще доведе до провал... Желанието за духовно развитие е също признак на себеутвърждаване, така че желание не трябва да има. Звучи като невъзможно, но нали Христос е в нас - да го оставим да действа!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

:v: Целта е Абсолютното Единство! Аз и Отец ми - Едно сме! Амин

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Да, и според мен целта е Пътя. Да откриваме и затвърждаваме у себе си идеята , че сме духовни същества със земни преживявания, а не обратното.

Да развиваме такива качества, че да осъзнаваме все по-реално силата си, да преоткриваме Божествения си произход и да блестим с все по-силна Светлина...Да прилагаме преоткритата сила в служба на останалите, да ги заразяваме със светлината си...

Слънчеви поздрави,

Ели

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...
  • 2 weeks later...

Позволете да не се съглася напълно с Вашата перефраза на "Пътят е всичко, целта-нищо". Духовният път, "Пътят на звездите" е най-важното нещо за нас, то е единствения смисъл на съществуването ни. Но не заради самия Път /"Виа долороза", Христовия път/, а заради великата цел - ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЛУДНИЯТ СИН У ДОМА.

Линк към коментар
Share on other sites

:) Добре е, че Господ Бог, нашият Отец е дълготърпелив и продължава да ни третира като свои синове - наказва, когото люби и поизтупва добре, този когото приема!

Духовният път, "Пътят на звездите" е най-важното нещо за нас, то е единствения смисъл на съществуването ни. Но не заради самия Път /"Виа долороза", Христовия път/, а заради великата цел - ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЛУДНИЯТ СИН У ДОМА.

Целта и на двете страни...е една - да се завърнем у дома и да настане веселба! :thumbsup2:

Целта/желанието на Отец ни е ние да се завърнем у Дома! По Пътя към Дома да разумеем някои доста неща и да започнем да служим на Господ и Неговото Братство с цялото си сърце(не обаче с фалшивото сърце), безкористно в Дух и Истина!

Целта е да станем истински служители на Светлината!

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Точно така, да изпълним дълга си, отлаган и неизплатен еони време...да изчистив същнотта си греха, да се превърнем в един жив Граал, място на среща на Божествения и земния свят. Само тогава в нас ще се роди Христос, и претапяйки се в него, да тръгнем по "Пътят на звездите"...

От Бога родени

В Исус умрели

Чрез Светия дух новородени

Линк към коментар
Share on other sites

Сред всички звезди има една - "Неразрушимата".

За да стигне и слее с нея - "Неразрушимата", един земен цар в едно с народа си изградиха най-великото и мистично съоръжение на планетата.

Този цар е Хеопс, а "Неразрушимата" е светлината на неродения Христос.

Копнежът да си сред звездите и да станеш една от тях????

Линк към коментар
Share on other sites

Да, и според мен целта е Пътя. Да откриваме и затвърждаваме у себе си идеята , че сме духовни същества със земни преживявания, а не обратното.

Идеята е хубава, но вярна ли е? Защо не искаме да признаем обратното. Не трябва да се срамуваме от произхода си и "навиците" си. "Пътя" и "Целта" са добро начало. Ако духовното начало е преди земното, защо сме се "развалили"?

А не сме ли освен това " от кал сътворени "?

Линк към коментар
Share on other sites

Само ако сме готови – приемайки този свят като изпитание – да се отворим за една друга действителност, за Божието царство, в нас ще може да се влее освобождаващата сила и ще започне да действа. Чрез присъединяването към една душевна общност с гностична насоченост можем да постигнем постоянна връзка с божествената сила и по този начин да осъществим решаваща промяна в нашия живот.

Пътят не е за съвършените, а за несъвършените. Затова той стига до низините на нашия диалектичен живот, за да спаси онези, които започват да разбират неговата измамна действителност и вече знаят, че Божественият свят съществува – Първоизточникът, от който в миналото душата е била отделена.

Затова не бива да ни обезпокоява съмнението: “Достоен ли съм за всичко това? Мога ли да вървя по този път?”

Съмненията възникват в личността чрез намиращото се зад нея висше Аз. Но вървенето по Пътя се обуславя от знанието “от първа ръка” и от съживяването на Праатома. А това може да се стане само в силовото поле на една Духовна школа.

Линк към коментар
Share on other sites

Хайде да забравим тук за общността, а и Ти малко объркваш - душевна общност, духовна школа. Към кое да се присъединяваме? Духовната школа е Животът, особено като тръгнем на война срещу този свят - Ти го казваш и повярвай, ако си готов за жътва ще те ожънат. Може да помагате, вие, гностични школи - чисто електромагнетично, но противопоказно е биенето в гърдите и не казвайте " Аз ще те изведа ", защото Христа предупреди. Отговорът е, че школата е тялото на Христа, ами пак да повторим - Христа предупреди! Нека всички самоопределили се като Тялото школи носят освобождение на членове и ученици, но Гносиса не е резерве за тях, та нали е универсален. Тук обратна аргументация ще срещнем като - да, ама изгаря, много е висока вибрацията за обикновения човек и трябва някой да е посредник. На това се вика медиум, а медиумите са си направо осъждани от Духовните школи, а Търсещия е такъв и във и извън школата и за него също има Кралски път. Пък друг е въпросът, че отчасти по школите хората стават и по-малко търсещи, щото биват възприети и визприемат колективното електромагнитно поле и малко стават като коне с капаци. Да, ама точно, че ги поставяме да гледат само в правилната посока, че да не се откланят по странични пътеки. Да, или пък не!

Из изповедта на един шизофреник...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...