Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Първи крачки в духовния Път


Иво

Recommended Posts

Интересна тема. Макар, че се чувствах доста особено още от дете, отказвах и като младеж с лекота доста светски примамки, стъпих на духовния път едва през 2001 г. Годините 1999-2000 бяха доста тежки за мен, имах огромни вътрешни противоречия, неудовлетвореност от живота. Тогава се затворих в себе си разочарован от материалната и сурова действителност на живота и започнах да си задавам ключови въпроси от рода на "какъв е смисълът на този живот", "какво е въсщност истинското щастие"...всичко някак ми се струваше повърхностно и празно наоколо, в душата ми се чувстваше все по-силна тревожност и недоволство. Това беше плачът на душата, копнежът към нейният източник. Няколко месеца четох книжки по йога, след което отидох на курс и срещнах настоящия си Учител. Просветна ми, всичко се разви много бързо, разбрах че съм намерил пътя си, душата ми най-после беше нахранена :) Сякаш летях от щастие. От началото започнах много отдадено и сериозно, нищо друго не беше по-важно за мен вече. Всичко си дойде на мястото. Впоследствие се запознах и с други школи, между които и школата на Беинса Дуно-първите негови книжки прочетох през 2002 г. но в групата дойдох чак в началото на 2005 г. Най-основните възгледи са едни и същи. Пътят е в една и съща посока :) След 5-6 години вече знам, че никога няма да се върна обратно. :) Това, към което съм се стремил и в предишни животи и в този живот е вече при мен, и продължаваме напред лека полека според силите.

Линк към коментар
Share on other sites

както и останалите споделям че темата е много инетерсна-Благодаря ти Иво :thumbsup:

ще прозвучи познато,но мяй и аз като повечето от вас съм се чуватвала по-различна...по-особена от другите...винаги съм се чувствала по-"зрялаШот сънаборниците ми...по-възрастна някак си...от както имам съзнателен живот си задавам въпроси,които идват така да се каже по от дълбоко...но като някакво по-осъзнато начало на по-сериозно търсене за "духовното" е момента ,когато претърпях тежка операция-въпроса дали ще живея се касаеше за 2 часа...или нещо подобно-бях малка тогава-на 10...едва...

след този момент някак си бавно,но сигурно започнах да гледам на нещата по-задълбочена,по-разширено...и в момента,в който открих Учителя(тогава бях в 7 клас-13г)....принципите ми и всичко,което съм е построено на основи,изградени от "силата",любовта и всичко останало,което ми е "дал" Учителя!

Иво много точно се изрази-какъв ум,каква душа е имал този човек!Велик човек!

В много моменти и изпитания ми е помагал и ми помага....всичко това,което се е запечатило в душата ми...което ми дава сили и любов да РАБОТЯ...

Бъдете това,което ви прави истински щастливи! :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

1 крачка

-пост, молитва, въздържание, пълен аскетизъм, изолация, медитация и т.н.

2 стъпка

-чревоугодничество, незачитане на каноните, нехаен живот, пиене, пушене, хазарт и т.н.

3 стъпка

-третата стъпка е трета от пътуването ни по Пътя.

Линк към коментар
Share on other sites

Eгото казва:"Аз съм". Сърцето казва:"Аз съм по-малко от това". Духът казва: "Вие сте нищо".

:dancing yes: ще кажа...Голям горделивец е тоя Дух + асоциация за стъпките + още един вариант : 1.лъжа + 2.безпорядък + 3.смърт :sorcerer:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy: Уважавам увереността ти + упражняването в тълкуването е като хвърлянето на мрежата при риболова + всеки според силите си + късмета си + благодаря ти за добронамереността :rolleyes:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Първа стъпка - раждаш се.

Втора стъпка - живееш в една среда, където моралните ценности имат значение; материалното не е на преден план, а и никога не си изпитвал липса в това отношение; принадлежиш към някаква група с определени принципи (дори и това да е пионерската организация), ходиш на училище, кръжоци и др. извънучилищни занимания.

Трета стъпка - държавната система се сменя; пак ходиш на училище; гледаш промените които стават около тебе, обществото е обзето почти изцяло от отрицателни емоции;

Четвърта стъпка - попада ти една книжка, ти си само на 14, но тя е написана по такъв начин, че повече нищо не може да бъде същото; разбираш за духовното; разбираш, че то е над събитията в ежедневието; опитваш се да разбереш настоящето от новата гледна точка; опитваш се да се водиш от "новите" си принципи; в същото време се опитваш да разшириш светогледа си, защото знаеш, че той далеч не е идеален.

Пета стъпка - ...

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Ами не е съвсем задължително да си горд, за да разбереш, че си на Пътя. Пътя нали го върви човек съвсем съзнателно точно за да почисти себе си от гордостта, суетата и ревността?

Да, ако наистина усети човек в себе си гордост от това, че върви по духовния си Път, значи, се е отклонил от него...

Станимир:

попада ти една книжка, но тя е написана по такъв начин, че повече нищо не може да бъде същото; разбираш за духовното; разбираш, че то е над събитията в ежедневието; опитваш се да разбереш настоящето от новата гледна точка; опитваш се да се водиш от "новите" си принципи; в същото време се опитваш да разшириш светогледа си, защото знаеш, че той далеч не е идеален.
:thumbsup:

1.От книгата разбрах,че това, което половината си живот бях смятала за духовно, всъщност е било агресивно с етикет на духовно.

2. Едно по едно преосмислях и почиствах всяка "духовна ценност" от миналото докато в нея останеха само Любов, свобода, мир и радост.

3. Едно по едно преодолявах зависимостите си - първо запомнях какво е усещането ми, когато се радвам на нещо или на някого в живота си - после постепенно променях ситуациите - плавно ги "губех" тези неща и изравнявах емоционалното си състояние към радостта. Постигах го като поставях задача на ума си да намери защо мога да се зарадвам на тази "неблагоприятна" ситуация....

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Голяма радост ми доставя да виждам как някои от участниците се развиват. Донка е една от тях.

Според мен може да има много първи крачки в духовния път, защото понякога се връщаме назад. Направили сме първите крачки, дали по вътрешно убеждание, дали защото някоя харизматична личност ни е повлияла. Но после се връщаме назад и най-често в такива случаи избираме първите крачки да са по-различни от предишните. Което подсказва, че може би предишните не са били навреме или не са били най-точните.

Връщането назад обаче не е излизане от Пътя - това е невъзможно. Не мисля че има "правилен" и "грешен" път, не вярвам в това. Пътят е различен за всеки, но е един и същи Път през целия ни живот. Само придвижването ни по него става с различна скорост и с различни усилия.

Линк към коментар
Share on other sites

Правилен и грешен път от гледна точка на самия Живот, Бог, както щете сигурно няма, има един спонтанен път за разгръщане на всичко съществуващо. Същевременно е твърде отговорно човек, да твърди, че за него вече няма правилен и погрешен път. Тогава той би следвало с еднакво спокойствие да посреща щастието и нещастието, желаното и нежеланото, живота и смъртта. Иначе няма да е особено искрен, нито убедителен, когато го твърди. Но има и равнодействащ момент между тези две позиции - когато човек определя правилността на пътя си именно съобразно Съществуванието, за Което всичко е правилно. :thumbsup2:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Говоря по принцип, а не за мен и моя Път :) Всеки Път те води нанякъде и няма грешен или верен, винаги вървиш. Е.може да ти отнеме доста време, но се стига. И най-негативният опит, най-недуховните прояви са опитности, при това много нужни, за да продължим напред. И кое е грешното? И кой преценява, по какви критерии кое е това грешно и кое не, кое е нужно и кое не?

Редактирано от Зара_
Линк към коментар
Share on other sites

Всеки Път те води нанякъде и няма грешен или верен, винаги вървиш. Е.може да ти отнеме доста време, но се стига.

Това не трябва да служи за успокоение. Някои пътища са прекалено дълги и самотни - не е нужно да тръгваме по тях. Времето (сроковете) не е без значение. Изгубената енергия в следването на тези пътища би могла да се използва в далеч по-добри направления и да се постигнат по-добри резултати в духовното развитие.

И най-негативният опит, най-недуховните прояви са опитности, при това много нужни, за да продължим напред.

Не винаги са нужни. Според мене е редно да ги избягваме. С това нямам предвид да бягаме от тях, а да не ги предизвикваме.

Линк към коментар
Share on other sites

Възприемам духовното развитие не като цел, а като средство. И преодоляването на тази форма на егоизъм, която предполагам, че имаш предвид, според мене не стои на преден план при сегашното състояние на Човечеството. Нека да оставим по-висшите постижения за бъдещето и се концентрираме върху неотложните си проблеми.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Вие ще кажете: "Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция и да стане животно." Не е вярно, човек може да се върне в своята еволюция и то по всички правила на този велик закон на Майката. Християните казват: "Човек, който се е родил веднъж човек, остава си винаги човек". Да, но ако престъпи правилата на Майката, тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго пътешествие от форма във форма и ще минат милиони години, докато се пречисти... Сега, Природата не съжалява, че има такива опърничави деца, напротив, тя им се радва, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези свои деца дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: " Мамо, ние изучихме това изкуство." Майката отговаря: "Добре, аз ще ви приведа в друга област."

Великата майка

Линк към коментар
Share on other sites

Отново и отново се удивявам на формулировката на темите. Първи крачки в духовния Път. Хванах се на тази въдица и се замислих кога са били моите първи крачки - вчера ли, завчера ли, преди пет, десет, двадесет, сто, хиляда... години.

Не помня. А и питам се - какво е духовен път и изобщо може ли някой да отсече - ето - това беше моята първа крачка. Ние не помним дори бройката си превъплъщения, а за да стигнем до тук и да ни вълнуват тези въпроси, означава, че тази бройка е голяма и във всяко едно от тях сме правили по някоя крачка. Поне една.

Аз не помня моята първа.

По повод Великата майка природа, която окултистите наричат Отец, ще се разгранича от това схващане. И не поради друго, а защото си мисля, че майката природа обича да те завива, а ние си говорим тук за развиване от повивките й...

Линк към коментар
Share on other sites

Понякога една майка трябва да прояви и други качства освен нежност и мекота - строгост и справедливост, безкомпромисност, да кажем. И сме свидетели как в живота това е неизбежно - отношенията майка - дете се менят в зависимост от фазата на развитие. Та така и с нас като човеци.. :3d_101:

И разбира се - никой не е длъжен да се съгласява имплицитно с всичко което прочете тук, било от някой потребител или от Словото на Беинса Дуно.

Някой ще каже:" Аз вярвам в това и в това". Но това още не те спасява. И глупавите хора вярват.
от същия източник
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Понякога една майка трябва да прояви и други качства освен нежност и мекота - строгост и справедливост, безкомпромисност, да кажем. И сме свидетели как в живота това е неизбежно - отношенията майка - дете се менят в зависимост от фазата на развитие. Та така и с нас като човеци.. :3d_101:

И разбира се - никой не е длъжен да се съгласява имплицитно с всичко което прочете тук, било от някой потребител или от Словото на Беинса Дуно.

Някой ще каже:" Аз вярвам в това и в това". Но това още не те спасява. И глупавите хора вярват.
от същия източник

:thumbsup2::3d_161: Васко.

Има едно страхотна притча, но убий ме не се сещам...Върти се около това:

"Едно дете искало нещо от майка си, но тя не можела да си го позволи, детео обаче продължавало да иска, и казало дай ми го, защото иначе умра.... ще окрадна, а майкат казала добре сине по - добре умри, отколкото да имам дете крадец..."

Може би не го пресъздадох, със същия ефект...но е вярно и има връзка с написаното от Васил.

Поклон.

Линк към коментар
Share on other sites

Отново и отново се удивявам на формулировката на темите. Първи крачки в духовния Път. Хванах се на тази въдица и се замислих кога са били моите първи крачки - вчера ли, завчера ли, преди пет, десет, двадесет, сто, хиляда... години.

Не помня. А и питам се - какво е духовен път и изобщо може ли някой да отсече - ето - това беше моята първа крачка. Ние не помним дори бройката си превъплъщения, а за да стигнем до тук и да ни вълнуват тези въпроси, означава, че тази бройка е голяма и във всяко едно от тях сме правили по някоя крачка. Поне една.

Аз не помня моята първа.

Темата е приключена.

Линк към коментар
Share on other sites

Не е!

Темата съм я поставил съвсем конкретно. Това, че вие я тълкувате в много широки рамки, не значи, че е приключена. Пък и като се замисля, май не сте споделили още... :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

ОК.Конкретика, добре.

Първия ми съзнателен контакт с духовното(поне в този живот) беше когато бях на около седем с молитва пред иконата на Богородица.

Линк към коментар
Share on other sites

В този живот още от много малка, не помня на колко съм била точно - някъде на 4г. ме кръстиха и се почувствах някак много особено, сякаш летях, не стъпвах, не мога да го опиша. От тогава гледам видимото, но зная, че мога да видя и невидимото, само да поискам.

Летата често прекарвах като малка в Бачковския манастир - направо в някоя от килиите, с компания от приятели. Там едно лято, бях в седми за осми клас, един от младите свещеници ме разведе и ми разказа житията и битията на всички светци и какво символизират стенописите и ред неща от православните символики и още за мястото и заредеността му с духовна енергия и за вероизповеданията, за вярата.

Не зная точно, но като че ли винаги това ме е интересувало много повече от сетивния заобикалящ свят.

Не мога да кажа - ето, това беше моята първа крачка, май нямам точно такава.

Линк към коментар
Share on other sites

На 07.02.2001 год. се записах на курс по астрология. Мисля, че това са първите ми крачки в Духовния Път. Оттогава започнах сериозно да работя върху себе си и макар и бавно, тъй като бях затънала дълбоко в материята, все пак успях да "намеря" Портала и да остана в Него, за което съм ви благодарна много, Приятели. :sorcerer: :sorcerer: :sorcerer:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...