sky_prince

привет от мен отново. измина повече от месец откакто писах тук. Опитах да прилагам съветите които получих, не знам дали успях, може би частично успях, но резултата определено не е добър. Съвета с оцветяването на мислите, с бързото и бавното им мислено изговаряне....еми нещо ми е непонятно...да си оцветиш дадена мисъл....как става това чудо? Напрежението което изпитвам понякога е много мъчително, даже води до задух и мускулни спазми....все пак живота ми продължава, независимо как се чувствам и дали искам да го живея. относно лекарството -тези дни го сменям с друг антидепресант-Серопрам, по съвет на личната ми психиатърка. Очевидно само с положително мислене е доста трудно, предвид и че трябва да се работи, а работа измаря както всички знаете. та това е полоежението....мислите се появяват спонтанно, това очевидно не зависи от мен....от мен зависи абстрахирането от тях...и надеждата да почнат да изчезват. надеждата е дълбоко в мен, на моменти я губя, но това са мигове....все някога ще изгрее слънцето и на моята улица, нали

здрасти като човек който има обсесивни мисли, мога да ти кажа, предвид това което съм научил от специалисти и от специализирана литература, е че имаш т.н. натрапливи мисли. Компулсиите са натрапливи действия-повтарящи се, като например да си миеш ръцете през 10 минути, например. Относно натрапливите мисли, едни от най-разпрострранените мисли са именно за нараняване на някого.както при теб. Получават се, не мога да ти кажа от какво, само знам че се появяват при високо интелигентни хора, при хора с много високи изисквания и перфекционисти, Точната причина не мога да знам, която е отключила тези мисли, но все нещо ги отключва. Доколкото разбирам при теб, тея мисли не са много интензивни, а само на моменти. лошото е да не почнеш само тях да мислиш. моят съвет като човек който има такива мисли: недей да ги анализираш, недей да ги отхвърляш, не ги оборвай мислено. Приемай ги като натрапливи мисли, не им обръщай внимание. ако почнат да ти пречат да спиш и ти нарушат спокойствието трайно-консултирай се с лекар.

Да, има изключения, има лекари които приемат пациента си не като касичка с пари, а като отделна личност.Но в тази комерсиална България, дори човешкия живот се измерва с пари..... като заговорихме за лекарства, в момента пия 150мг Велаксин, въпреки че започвам с терапията която ми препоръчахте, трябва ли да продължавам да пия това лекарство?

Мерси за съветите, ще пробвам техниките и ще пиша пак. Относно психотерапията-сменил съм 3 психиатри, като периодично съм имал консултации, без да усетя особенно подобрение. Всички бързат да изпишат лекарствата, като че ли лекарствата лекуват...нещо което определено не е вярно според мен. Сега мисля че психиката се лекува именно от дадения човек, а не от транквилантите. Между другото преди около 2 седмици прочетох някои ваши съвети в този сайт за ОКР и след като оставих развитието на живота си в "Господ" и след катодефинирах мислите си като само едни нервни импулси и нищо повече, започнах да се чувствам по-спокоен. не е голям напредъка но има такъв

Според мен причините са комплексни. От една страна в семейството имаше постоянни скандали, след като минах 14-15 години. Майка ми постоянно викаше по мен, постоянно ме обвиняваше че не правя това което ми е казала както трябва, постоянно имаше скандали. Често бягах посред нощ от нас в опит да се спася от виковете и. Баща ми под нейно влияние често ми налагаше побой. Стремях се да бъда колкото мога "по-възпитан", но все не успявах, все нещо караше майка ми да избухне в нервна криза. Това продължи докато станах на 20 години и бях изгонен от вкъщи от майка ми. Заживях принудително по квартири и започнах сам да се грижа за себе си. В последствие се оказа, че майка ми се е разболяла от психическа болест. Това обясняваше скандалите които тя правеше със всички свои близки. Диагнозата беше шизофрения. Наложи се да водим дело, за да успеем да я вкараме в болница. Беше почти загинала от занемаряване и самоизолация, както и от пропиване с алкохол. Всички хем страдахме от обидите и, хем страдахме и от мъка че загива пред очите ни.В болницата успяха да я възстановят, да я успокоят. Сега живее вкъщи и е на инжекции и е доста по-спокойна и вече се държи с близките си нормално. Показателен за влиянието, което беше оказала върху психиката ми беше факта че след като я изписаха от болницата с месеци не можех да говоря с нея нормално, поради факта че не знаех какво да кажа, за да не я ядосам, просто мълчах и избягвах контакта с нея. Не можех да проведа нормален разговор с нея, беше ми непознато това нещо. и Това е причината за състоянието ми според последния психиатър, с когото се консултирах. От друга страна, стоят едни доста трудни за мен студентски години. Трудни от гледна точка на общуването с колегите ми в университета. Поради факта че съм по-чувствителен човек и бях по-затворен от другите, постепенно станах човека за подигравки в курса. Постоянно бях подиграван и отбягван от колегите, не успях да си създам приятели и често бях много самотен. По принцип бях от добрите студенти и другите ме определиха като "зубър". Не можех да си обясня отхвърлянето от другите и постоянно търсех причините в себе си. постоянно се наблюдавах и внимавах какво ще кажа, за да не ме подиграват, но почти всичко което кажех беше осмивано и бях изкарван "идиот". Стигах 2 пъти до бой с колеги в опитите си да се защитя. това продължи 4 години и доста ми повлия. И до ден днешен се стъписвам, когато попадна сред повече хора и ставам доста мълчалив, макар сред приятелите си да съм весел и приказлив. Всяка лека подигравка от някого ме засяга, а страхът да не бъда подиграван от всички, от компанията, направо ме хвърля в ужас. Страхът да не бъда изолиран отново..... Предполагам съвкупността от тези причини е причината за създаване на чувство за свръхконтрол, самонаблюдение на това което правя и което казвам, нещо което с времето премина в наблюдение на чисто физиологичните движения и моториката на тялото ми, както и в отчаян опит за контрол на мозъка ми. Постоянно се страхувам дали ще извърша дадено движение както трябва и се контролирам в стремежа си "всичко да ми е наред". Това самонадлюдение е част от живота ми вече 4 години, с различни периоди на интензивност. Факт е че именно в стремежа си да премахна тези натрапливи мисли заминах за чужбина, което уви не може да ме излекува оттях и напрежението не спира да е част от живота ми. мерси за отоговора предварително

Здравейте. Реших да се обърна за съвет към психотерапевтите и читателите на този сайт след няколко години живот с натрапливи мисли. Натрапливи мисли, които не ме оставят на мира, мисли които са с мен навсякъде и които ту са приглушени, ту са страшно интензивни. Мисли които неведнъж са ме карали да мисля за слагане на край на живота ми, мисли които ме държат в постоянно напрежение.МИсли от които не мога да намеря покой. Първо да се представя донякъде. Мъж на 28 години съм, петролен инженер, в момента работя в чужбина, несемеен. Преди около 4 години получих първите интензивни обсебващи мисли, които почти разбиха живота ми и почти излязох от действителността. Мислите ми бяха свързани с самонаблюдение и анализ на тялото ми, и по-точно с анализиране на мозъка ми и неговото действие. И в момента мислите ми са в тази насока, т.е. в сферата на самоконтрола и на анализа. Опитвах се да "контролирам" мозъка си, да го следя и анализирам неговите процеси....нещо което не можех да постигна....последваха безсънни нощи, напрегнати дни, разрушаване на личния ми и социален живот и накрая консултации с психиатри.Диагнозата беше-натраплива невроза. Започнах лечение с анафранил и се оправих. след 1 година пак започнаха обсебващите мисли за самоанализ на действията които извършвам. и това е до днес. Лекувах се пак с анафранил, без подобрение, сега пия Велаксин, без да усещам подобрение. Мислите ми са свързани както казах с самонаблюдение на едва ли не всяко едно моторно действие, което извършвам, страхувам се да не сгреша някое движение, притеснявам се дали ще го изпълня правилно и се опитвам да го "разчета" до клетъчно ниво. Четох сума литература по темата, изясних си мозъчните процеси донякъде, установих че "всичко ми е ОК", но натрапливите мисли не изчезнаха. Имам обясненеи каква е причината, проблема е сега да успея да премахна последствието... спокойствието отдавна е нещо непознато за мен.....и една несбъдната мечта. Моля, ако има хора с подобни проблеми, нека споделят мнението си. Моля и специалистите за съвет. Как да върна радостта и спокойствието в живота си, как да освободя съзнанието си? Мерси предварително